
"Жетвата премина, лятото свърши, а ние не се избавихме." Това е вика на неожънатите за царството души. Човешки души, които не са били прибрани, но са останали на полето. Не е ли това вика и на богаташа от Лука 16 глава? Помислете за това:
Преди 2000 години този богаташ викаше към Авраам, ако може Лазар само да натопи края на пръста си и да му даде една капка вода. Днес, след 2000 години от страниците на Новия Завет той продължава да вика. Нека да прочетем отново тази знаменателна притча (Лука 16:19-26):
19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Чувайки всичко това, вие може би ще кажете: "Но брат, да си в ада е толкова ужасно. Как можеш да кажеш, че има нещо по-лошо от това да отидеш в ада?"
ПО-ЛОШОТО
Това е КАТО ОТИВАШ В АДА ДА ВЗЕМЕШ С ТЕБ И НЯКОЙ ДРУГ.
Аз моля Бога ти никога да не отидеш там. Но ако все пак въпреки моите молитви ти отидеш в ада, аз се моля ти да отидеш там сам и да не вземеш и други със себе си.
Въпреки това се боя, че ада ще бъде пълен с деца, които проклинат родителите си за това, че не са ги водили редовно на църква и не са положили един добър пример пред тях. Братя, викащи към братята си, колеги викащи към своите колеги. И всички те оплакващи се от слабия пример и лошото влияние на онези които са имали по-голямата отговорност. Мисля, че много рядко някой отива в ада сам. Мисля, че силата на личното влияние е много по-голяма отколкото можем да си представим.
Когато богаташа разбра, че той не може да получи вода и дори и за малко да облекчи мъките си, той се загрижи за това да не стане така, че и неговите близки да се озоват при него. Той се обърна към Авраам с думите (Лука 16:27-2
.
27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
Може би богаташа беше загрижен за братята си поради лошият пример, който им беше оставил. Колкото и лошо да беше в ада, той беше още по-ужасен от мисълта, че има реална опасност и неговите братя да свършат като него. Така, че виждате ли, има едно нещо, което е по-лошо от това да отидеш в ада, и то е като отиваш там, да вземеш със себе си и някой друг.Нека Божият мир бъде над вас
Преди 2000 години този богаташ викаше към Авраам, ако може Лазар само да натопи края на пръста си и да му даде една капка вода. Днес, след 2000 години от страниците на Новия Завет той продължава да вика. Нека да прочетем отново тази знаменателна притча (Лука 16:19-26):
19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.
22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.
23 И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. 24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
Чувайки всичко това, вие може би ще кажете: "Но брат, да си в ада е толкова ужасно. Как можеш да кажеш, че има нещо по-лошо от това да отидеш в ада?"
ПО-ЛОШОТО
Това е КАТО ОТИВАШ В АДА ДА ВЗЕМЕШ С ТЕБ И НЯКОЙ ДРУГ.
Аз моля Бога ти никога да не отидеш там. Но ако все пак въпреки моите молитви ти отидеш в ада, аз се моля ти да отидеш там сам и да не вземеш и други със себе си.
Въпреки това се боя, че ада ще бъде пълен с деца, които проклинат родителите си за това, че не са ги водили редовно на църква и не са положили един добър пример пред тях. Братя, викащи към братята си, колеги викащи към своите колеги. И всички те оплакващи се от слабия пример и лошото влияние на онези които са имали по-голямата отговорност. Мисля, че много рядко някой отива в ада сам. Мисля, че силата на личното влияние е много по-голяма отколкото можем да си представим.
Когато богаташа разбра, че той не може да получи вода и дори и за малко да облекчи мъките си, той се загрижи за това да не стане така, че и неговите близки да се озоват при него. Той се обърна към Авраам с думите (Лука 16:27-2

27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
Може би богаташа беше загрижен за братята си поради лошият пример, който им беше оставил. Колкото и лошо да беше в ада, той беше още по-ужасен от мисълта, че има реална опасност и неговите братя да свършат като него. Така, че виждате ли, има едно нещо, което е по-лошо от това да отидеш в ада, и то е като отиваш там, да вземеш със себе си и някой друг.Нека Божият мир бъде над вас