Zdraveite,popro4etoh tuk tam vuv foruma opredelenia za smurtnite grehove.Ako niakoi e kompetenten ,bi li mi pojasnil pove4e neshta po vuprosa.Mislia 4e triabva da si pomislim dali ima niakoi griah za koito Gospodnata jertva ne beshe dostatu4na za da zapokitvame horata vun ot curkvata i da go ostaviame da se bluskat sami.(Mejdu drugoto "Papa" Bakalov beshe mnogo radikalen v na4aloto na 90-te otnosno grehovete v Curkvata,ta dosta hora s "cicini" prosto otpadnaha ot"blagodatta"koiato se izlu4vashe ot amvona mu)
Blessings

Imam vpred vid vuobshte termina-i negovoto sudurjanie vuv vsti4ki aspecti.

Здрасти Observer,

Добре, нека вземем 1 Йоаново 5:16-17. Как ще го коментираш?

И на мен ми е много интересна темата - никога не съм се замислял по нея преди.

Велин

Здравейте,
Мисля,че отговора на въпроса е в Мат. 12:31,32 -

"За това ви казвам:
Всеки грях ще се прости на човеците,но хулата против Духа няма да се прости.
И ако някой каже дума против Човешкия син,ще му се прости;
но ако някой каже дума против Святия Дух,няма да му се прости,
нито в този свят,нито в бъдещия."

Относно І Йоан 5:16,17 - мисля,че се говори за същото.

Сещам се за нещо подобно - Деяния на апостолите 5:1-11.

Поздрави!

Тук се обсъждат все лесни въпроси!
Не мисля, че Библията обяснява някъде термина ?смъртен грях?. Някои казват, че смъртния грях е самоубийството, защото от него не можеш да се покаеш. Звучи добре, но го няма в контекста (поне от това, което четем). Други свъзрзат пасажа в 1 Иоаново с този за хулата против Святия Дух в Матей. Тази връзка обаче е доста произволна и за нея няма библейско основание. Не мисля, че можем въз основа на Библията да дефинираме този термин така ясно, както би ни се искало. Каквото и да означава обаче ?смъртен грях?, то трябва да бъде тълкувано в светлината на фундаменталния библейски принципи, че Христовата жертва е вседостатъчна да ни очисит от ВСЕКИ ГРЯХ - 1 Йоан 1:7.
Това е основата на спесението.

Edin ot povodite za konkretnia mi vupros be edno izkazvane vuv forumite 4e "sodomiata e smurten griah"i to beshe citirano v konteksta na vupros na brat v Gospoda koito ima problem s homosecsualnoto si vle4enie.Drugiat e deistvitelno sushto 1 Йоаново 5:16-17.Neka niakoi koito e po-zapoznat s tozi pasaz da ni go raziasni.A sushto taka i poredicata"smurtni(zaslujavashi i nakazvani sus smurt grehove"ot Staria Zavet.Kak te triabva da budat kategorizirani v konteksta na Novia Zavet?Neka koito ima znanie ili otkrovenie po vuprosa da se vklu4i v diskusiata.
Blagodaria vi!

PS
Ta koi spored vas e grehat koito "ne vodi kum smurt"i koi e "koito vodi kum smurt"?

Твърдението "содомията е смъртен грях" е мое.

В случая "смъртен грях" е използвано в неговото юридическо значение. Тоест, "смъртен грях" е този грях, за който Законът изисква смъртно наказание.

Не знам да има друга възможност за обяснение на понятието "смъртен грях." То определено не означава "грях, от който няма покаяние." Това би означавало, че има грях, който не може да бъде покрит от жертвата на Христос, а това е противно на библейското учение.

Все пак, готов да приема поправление или алтернативно мнение относно понятието "смъртен грях."

Здравейте!

Явно е, че стиховете които сте посочили, а именно: 1 Йоан. 5:16-17 и Мат. 12:31,32 са си на мястото, но нека продължим по-нататък.Тези стихове се припокриват перфектно с Евреи 10:29. Ще дам целия пасаж: Евр. 10:28-31

Quote:

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; 29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта? 30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си". 31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Коя е хулата против Духа, която няма да се прости от Мат.12:31? Имено тази, да се отхвърли свидететелството на Святия Дух, за изкупителната жертва на Христос. Според Закона, двама свидетели са достатъчни за смъртна присъда, тук ги имаме: 1. Проляната при завета кръв 2. Духът.

Авторът ни говори за безпощадна смърт при Моисеевия закон и по-тежко наказание за този който е потъпкал Божия Син. Мога само да се съглася с това: Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. Логично нали? Това, че Исус е Христос е откровение на Святия Дух в сърцата ни. Всеки който умре в отхвърляне на тази истина e потъпкал свидетелството на Духът и връщане назад няма. Словото ни предупреждава за тази сигурна смърт.

Бог е милостив. Той прощава всеки грях, но на тези които вярват и приемат неговата прошка, а за другите? Колкото и да им е мъчно на някои, справедливото наказание на тези, които отхвърлят Неговото свидетелство и с това Го похулват, е вечна смърт. Това няма как да се прости. Невъзможно е.

Във всичко това се прославя Бог.

Firebird, питаш:

"Между другото защо смяташ, че прелюбодейството и сексуалните грехове са смъртни - стана ми интересно, защото мен са ме учили малко по-различно."

Не знам кой и откъде са те учили, но ги питай въобще има ли такова нещо като смъртно наказание и ако има за какво е справедливо да се отсъжда.

Сега на въпроса ти. От думите на апостол Йоан (в 1 Йоан 5:16,17) става ясно, че има грехове водещи до (заслужаващи) смърт, и такива които не водят до (незаслужаващи) смърт. Обаче според апостол Павел заплатата за греха е смърт (Римл. 6:23). И така на пръв поглед излиза противоречие между думите на двамата апостоли.

Но ако погледнем втората част от Римл.6:23, ще забележим, че апостола говори за вечен живот, протипоставяйки го на заплатата на греха - смъртта. И когато видим контекста на неговите думи не е трудно да забележим, че апостол Павел говори за крайната спирка на ВСЕКИ грях по същия начин, както и че крайната спирка на правдата е вечен живот. Сиреч, апостола говори за ДУХОВНИТЕ (вечните) смърт и живот. А явно апостол Йоан няма в предвид вечната смърт, иначе би си противоречал с апостол Павел.

От друга страна в Римл.1:21-32 апостол Павел ни разкрива своето разбиране за смъртните (водещи до или заслужаващи смърт) грехове:

"21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини."

<Идолопоклонството>

Хората, които се отказали да вклюват в разсъжденията си Бога, помрачават сърцата си и това води неминуемо до идолопоклонство (идола замества истинския Бог в разсъжденията им).

"24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, -
25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие."

<Сексуалните грехове>
Заради липсата на Бога в разсъжденията им и последващото идолопоклонство, хората стигат и до плътското изрващаване - така се раждат сексуалните грехове.

"28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба;
30 шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;"

<Всички останали смъртни грехове>
Вследствие на духовното (идолопоклонството) и плътското (сексуален разврат) извращаване, хората престъпват Закона по най-различни други начини.

"32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат."

Всички тези прегрешения заслужават смърт.

Това е категоричното мнение на апостол Павел и ако погледнем книгите Изход и Левит какво говорят за смъртните наказания на определени престъпления, бихме забелязали, че Павел говори за същите, но ги обобщава в групи.

И така, имайки в предвид мнението на апостол Йоан, че има грехове водещи до смърт, можем да заключим, че той е имал в предвид именно същото като апостол Павел в първата глава на Римляни.

Както всички знаем, Исус не дойде да разруши Закона, а да изпълни неговата цел - детеводителство до Христос. И знаем, че от закона не можем да придобием правда, понеже той само изявява греха. Но именно затова и Христос не унищожава Закона, понеже ако нямаше закон то и грешника не би се чувствал грешник и никога не би се покаял и не би Го приел.

А този, който е бил веднъж доведен до Христос, и Го е приел, няма нужда вече от Закона, обаче:

"15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!" (Римл.6:15)

И даже нещо повече. Ние сме СВЕТЛИНА и СОЛ за света и:

"...Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?" (2 Кор.2:15,16)

Как така сме и смърт?

"...И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден." (Йоан 16:8-11)

А КАК го прави това Святия Дух?

Чрез хора изпълнени с Него. Вижте какво говори апостол Петър в деня на Петдесетница, и каква беше реакцията у тълпата... Но това е друга тема... Отплеснах се...[addsig]

OК ... поразмислих върху това, което пишеш и е него има резон, но ... със същата силаможе да се твърди, че човек, нарекал брат си "глупак" е съгрешил смъртно, тъй като Исус каза, че който нарече брат си "Рака" /глупак/, то се излзага на огнения пъкъл - това говори за смърт нали ...
Според мен смъртен грях е грях, от който човек не получава възможност да се покае т.е. след който просто няма шанс за човек, защото ако говориш на някой който "разпъва за втори път Христос" например /според думите на Павел това са хора - ако не се лъжа Павел - които веднъж покаяли се продължават да живеят в някакъв грях/, то е възможно за този човек да се спаси ... историята познава такива случаи и аз също познавам такива хора. За тях има милост ...
Под смъртен грях аз разбирам самоубийството например, защото човека просто си отива т.е. тялото му умира -и тъй като "след като умре човек настава съд", той няма шанс за покаяние.
Другия грях, който считам за смъртен е хулата срещу Святия Дух. Исус изрично каза, че за човек похулил Святия Дух спасение няма, защото всеки грях би се прстил, дори хулата срещу Сина, но не и хула срещу святия дух.
Та вече си хванал смисъла, който аз влагам в смъртен грях - такъв, след който за теб наистина няма шанс повече.
Би ли могъл да твърдиш например, че за проповедник на правдата изпаднал в сексуален грях /няма значение какъв точно/ или в идолопоклонство няма връщане назад и няма шанс за покаяние?
Самия факт, че Израил в многогодишната си история изпадаше переодично в идолопоклонство и в много други грехове, но когато се обръщаше към Бог, в сърцето на Бог се намираше милост за тях говори, за това, че има милост и за християни, които са сгрешили по подобен начин и са отстъпили - за тях има шанс да се върнат при Бог несъмнено.
Това не е оправдание за грях естествено, просто давам пример.
Това е.
Поздрав![addsig]

Инак по отношение на закона - мисля, че Исус постави доста по-висок стандарт от изискванията на закона даден на Мойсей и си мисля, че този стандарт именно постави всички хора под смъртна присъда, тъй като дори изпълняващите Мойсеевия закон се намериха под осъждение и се намериха грешни ... Няма праведен нито един ... Тук е мястото на Христовата жертва ... инак би била безмислена ... И за това "по благодат сме спасени", а също и призовани към свят живот, който е непостижим без тази благодат ...
[addsig]

Аз мислиа че в Иоан 5 Исус казва на фарисеите за смартен грях защото те видиаха деиствието на духа, но заявиха че е от диавола, такова явно богохулство от хора които са служители може да се обяви за смартен грях.Иначе няма изброяване на такива грехове,за това предполагам че Тои има впредид споменатите от закона случаи.
Бадете благословенни.

firebird, пишеш:

"Самия факт, че Израил в многогодишната си история изпадаше переодично в идолопоклонство и в много други грехове, но когато се обръщаше към Бог, в сърцето на Бог се намираше милост за тях говори, за това, че има милост и за християни, които са сгрешили по подобен начин и са отстъпили - за тях има шанс да се върнат при Бог несъмнено."

Ами това, че има милост не пречи да бъдат осъждани на изтребление. Примера с произнесената присъда от апостол Павел над оня, който спал с жената на баща си е много показателен - ето какво пише апостола:

"...да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса..." (1 Кор.5:5)

Духът на тези думи е същия като Този в думите на самия Господ -

"...Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла..." (Матей 5:29,30)

Така че тук не говорим за смъртен грях който води директно до вечна смърт, а до грях водещ до справедлива смърт на тялото.

Пишеш:
"Според мен смъртен грях е грях, от който човек не получава възможност да се покае т.е. след който просто няма шанс за човек"

Добре, серийния убиец получава възможност да се покае, той се покайва и не бива осъждан. След време пак убива - пак ли има възможност за покаяние или по-точно пак ли има възможност за избягване на присъдата?

Смъртните грехове имат 2 аспекта - такива спрямо Бога и такива спрямо човека. Повечето участници тук разбират смъртните грехове само в първия аспект и разбира се в голяма част от изказванията си те са прави (например за хулата срещу Святия Дух). Но когато говорим за смъртни грехове спрямо човека, присъдата за тях е в ръцете на самия човек - аз искам на тях да наблегнем.

Въпреки всичко знаем, че Христовата жертва покрива ВСИЧКИ грехове, но това значи ли да липсва каквото и да е правораздаване?

Аз обирам апартамента ти - полицията ме хваща, но няма закон който да ме осъди и ме пускат. После отивам и изнасилвам някое момиче, пак ме хващат и - нищо. Междувременно имам сексуални контакти с 2 колежки и за разнообразие с 1 колега - хващат ме - и нищо. Но това не ми стига, и през ноща излизам да извърша няколко убийства, пак ме хващат, но аз се подсмихвам, защото НИЩО не могат да ми направят...

ТОВА ли е светлината и солта, които даваме на света?

Не, в никакъв случай.

Тогава КАКВА е светлината ни и солта ни спрямо престъпленията? КОЙ закон е нашия образец за справедливост, според който да светим и солим?[addsig]

Ivo_BG,
Ако внимателно прочетеш пост-а ми ще видиш, че говоря за по-високия стандарт, който Исус постави.
Исках да си изясня понятието смъртен грях...изясних си твоята позиция ... да мисля, че дори за човек извършил убийство отново има шанс Много ли е чудно това?

Не си ме разбрал правилно - не говоря, че милостта на Бог е оправдание да се върши грях, но ако това се случи ... има милост - това имах предвид.

Ако живея по някакъв принцип, то той НЕ Е - "прави каквото си искаш, а Бог ще ти прости".
Уважението в едни взаимоотношения е най-важно. Ако считам Бог за личност и твърдя, че ми е приятно в неговата компания, то на първо място бих уважил неговите принципи - както бих направил с човек, който ми е приятел. Няма да го нагрубя с презумцията "Той ми е приятел и ще търпи простотиите ми", но ако се случи така, че поради някаква слабост в мен сбъркам крачката си и нараня приятеля си с думи или действия, то аз разчитам на него, че ще разбере слабостта ми и че държи на мен достатъчно, за да ми прости...това са естествените човешки взаимоотношения - какво остава за взаимоотношенията с Бог ... макар, че все пак там си има и други нюанси.
[addsig]

firebird, пишеш:
"да мисля, че дори за човек извършил убийство отново има шанс Много ли е чудно това?"

Колко пъти има този шанс? Забележи - не питам за шанс за покаяние спрямо Господа с цел спасение на душата Му, а за шанс тук на земята да избегне присъдата за убийството си. Ок?

"Уважението в едни взаимоотношения е най-важно. Ако считам Бог за личност и твърдя, че ми е приятно в неговата компания, то на първо място бих уважил неговите принципи - както бих направил с човек, който ми е приятел."

И какво става когато не уважаваш принципите Му, особени тези дето казват че ако не ги уважаваш и ги пристъпиш заслужаваш смърт на тялото?

Иначе внимателно прочетох предния ти постинг за по-високия стандарт, който Исус ни постави. И скромното ми мнение е че този стандарт изисква чистота както на тялото (от всички грехове), така и чистота на душата (сиреч помислите и чувствата).
Фарисеите имаха само чистотата на тялото (поне така изглежда), но бяха мръсни отвътре, затова Исус ги нарече варосани гробници, а на учениците каза че ако не надминат тяхната правда няма да влязат в небесното царство (Матей 5:20).

Но забележи, чистотата на тялото (от грехове) продължава да се ИЗИСКВА и никога не е преставало това.

За да не разтягаме излишни локуми, имам няколко по-практични въпроси за съгрешилите с убийство на човек:
1. Какво трябва да им се случи на убийците?
2. Ако убиеца е християнин - какво да го правим?
3. Ако не е християнин - какво?[addsig]

Quote:

1. Какво трябва да им се случи на убийците? 2. Ако убиеца е християнин - какво да го правим? 3. Ако не е християнин - какво?

Отговори:
1. Трябва да им се случи да идат в затвор.
2. Също
3. Също

Аз бих ги пратил доживто там, а ти - на ел.стол ли ще ги сложиш директно или избираш инжекция като по-хуманно. Това беше шега...не се засягай.
Поздрав[addsig]

"Отговори:
1. Трябва да им се случи да идат в затвор.
2. Също
3. Също "

Според кой закон?

"Аз бих ги пратил доживто там, а ти - на ел.стол ли ще ги сложиш директно или избираш инжекция като по-хуманно. Това беше шега...не се засягай."

Аз няма никъде да ги сложа, щото ни ми е в призванието да съм съдия за тези работи. Но бих могъл да посъветвам такъв, който това му е призванието... Нали затова съм християнин?[addsig]

и аз искам да вметна нещо по темата; за мен всяко действие си има причина да бъде извършено и трябва да се гледа и от тази му страна. и аз се чудя кой е смъртен грях и най-вече - съзнателно ли се извършва или може и несъзнателно?.. от вашите коментари не ми става по-ясно какво е това смъртен грях; аз знам за хулата срещу Духа на Господ, но това е неясно като понятие за мен - може би да изругая или наклеветя нещо, което Бог прави.. и това е хула срещу Духа му.
а за нашите грехове, аз си мисля, че християнина винаги се стреми да не сгреши и ако го направи, то е предимно съзнателно и трябва да има сериозна причина за това или е негова слабост.. защото сме хора. аз си мисля, че най-ужасния грях е да навредиш на ближния си, така да се каже, умишлено, съзнателно. ако е християнин, той носи Духа на Бог в себе си и нараняваш Святия Дух. ако не е християнин нараняваш само човека и тук е въпрос на мироглед също. ние често се нараняваме, но често е неумишлено, но когато е умишлено и съзнателно е различно.
в общи линии това - всъщност присетих се за думите на Исус, че ако сме направили нещо на един от неговите малките, на Него сме го направили и обратно.. нали се сещате