Отварам тази тема с цел всеки да напише на колко хора е благовествал и да сподели някои интересен подход към невярващите.които ги предразполага към разговор по темата

Много са методите но не искам да се изкажа тук, че ще бъда веднага оплут
Тук в този саит са единици хората, които благовестват.[addsig]

Има нещо вярно

SecretMind,

по какво се познават тези, които благовестват? Всъщност какво е благата вест? Не е ли най-благото за самия човек конкретно? Както са различни хората, така и благата вест към всеки е уникална, конкретна и различна. Не си ли се замислял, че дори и една дума да не обелиш, пак можеш с поведението си да покажеш благата вест към човека? Ама се иска търсене за такова нещо... И за това никой не може да ти даде методика. Така, че как можеш да знаеш как аз точно благовестявам, че да правиш такива изводи. Дори ти това, че ако сега аз успея да ти кажа нещо, което ще ти е от полза и за всеобща полза, не мислиш ли, че това е благовестие към те и за теб самия?

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2004-06-23 07:33 ]

Quote:

Много са методите но не искам да се изкажа тук, че ще бъда веднага оплут

Добре, че Апостолите не се страхуваха, че ще бъдат оплюти![addsig]

leon.съгласен съм с тебе в това че човек трябва с живота си да е пример ,или както е казано-"проповядваи Христос и ,ако се наложи горори за него" ,но и отитаи да четеш какво пиша .Искам примери а не критики, дали мога или не мога да използвам нечии подход
Ако нямаш такав савет мълчи си
Не искам тази тема да се превърне в поредната в която се плюете

Хехе леон се разлая, маи други животно е по подходящо за име на акаунта му . Аз лично не съм точно днес, но в неделя един от клиентите ми ревностен мюсолманин ме покани на някаква дискусия или проповядване в джамията на софия, когато доите някакъв мюсолмански проповедник, възможно е да се задават въпроси и тои да отговаря, може и да отида. но нямам големи очаквания понеже от другите му познати замо тои има някакъв интерес към вяра и то доста изкривен, другите са все едно православни умрела работа.
Може би ще отида заради него, ако някои иска да доиде да ми пише на пм че да несе изтърсят навлеци като любопитко.[addsig]

Bogo,напомниа ми на друг проблем в нашите църкви-да си седим на стола и само да слушаме без право да се изкажем,пък и как да се обадиш,нали може да те "отлъчат" Аз лично от време на време го хващам нашиа пастир дае в издънка ама си малча,а пък после се чуда какво да му отговарам, като ми каже че съм бил намръщен на проповедта

Аз пък не съм благовествувал на никого днес. И вчера също. И онзи ден. През последните два месеца съм благовествувал на двама души.

Но пък преведох 30 страници за два дена. Завърших индекса на една книга. Съпругата ми учи децата ни у дома, а също подготвя българска учебна програма за домашно християнско училище.

"Голямото" благовествуване в моя живот беше през 1991-92. В продължение на две години правех улични евангелизации на площада пред операта във Варна. Понякога сам, без никаква подкрепа от други християни. Повярваха много хора. Някои от тях и сега са в църквите. Други отпаднаха от вярата, защото във Варна няма много смислени църкви, които да ги задържат. Дори някои от най-близките ми приятели, с които започнахме пътя си във вярата, вече не са във вярата.

Веднъж, след една от тези евангелизации дойде някакъв лумпен-клоун, който сега се изживява като "апостол-пастор." Направи едно голямо шоу на центъра на Варна, на същото място, където аз сутринта правих евангелизация. Никой не излезе напред за покаяние. След това лумпен-клоунът казал, че площадът бил пълен с демони заради нашата евангелизация сутринта, и затова хората не повярвали на неговата евангелизация. Клоунска му работа.

Името на шоуто беше "Последното съживление." Сега клоунът прави друго съживление. Онова ще да е било "пред-Последно." Сега целта е един милион души. За да не напълня България с демони от моето благовестяване, гледам да си мълча. Дано наистина клоунът се окаже прав. Но едва ли.

Това е. Признавам, че не благовествувам често напоследък. Твърде зает съм да предоставям безплатно книги, които един Краси от Поморие да печата и да чете. И други като него. Пък и не искам да преча на клоуна. През 2010 ще видим кой този път му е напълни площада с демони. Със сигурност ще е някой друг виновен. Клоунът никога не е.

Аз пък през последните няколко седмици имам... ммм нещо като словесен двубой с една млада жена, която е ревностна мюсулманка (има иракски произход), обаче се счита и за християнка... Само дето не приема, че Исус е Бог, а само най-великият пророк... Та тази жена е типичен пример на човек, който не може да приеме Благовестието, ако не й се даде да Го приеме. Казвам й - Исус понесе на кръста наказанието за твоите грехове - тя ми вика - ааа, не може, не става така, те са си мои, аз ще си понасям наказанието за тях... И така вече няколко седмици... Странното обаче е, че жената търси общението с нас - да видим какво Бог е промислил за нея...

Иначе, като си помисля, винаги съм си мислил, че благовествам непрекъснато... Не мога да си представя да си "взема отпуска" в благовестването... Гледам все пак краката ми да са обути [addsig]

ами аз да си кажа не ми е мястото тук таи като няма как в португалия да благовествам на кого на католиците ами като незнам как е покаяние на португалски... ама питаите ЕСТИР тя някак си иде отраки да обърне темата и да накара отсрещният човек да се замисли за бадещето си ... не знам какво местните царкви правят по този въпрос близо две год. съм тук в селище от порядъка на 2000 или малко повече жители нито веднъж един пастор или проповедник не мина....как смятате католическа даржава едно и също ли е с будиска такава например... все е духовен мрак наистина жалко говори за протестантството в португалия... никои никои не доиде да каже добри думи а Христос....О!Боже....[addsig]

Седим си вчера на една масичка в една градинка с моята съпруга и си пием кафето. По едно време идва сина ни и казва: "Мамо, тате тук има едно момченце, което не може да чува. Говори разни неща но не му се разбира." Ние се заинтересувахме и веднага решихме, че можем да се помолим за него - Бог да има милост и да се погрижи за живота му. Попитахме със сина ми дядото на момченцето, а той се учуди и се засмя. Аз му казвам: "Ние сме се молили за болни и Бог ги е лекувал, и от рак и от други болести... Какво ще кажете да се помолим за Вашето дете. В това няма нищо лошо. Дори Бог може да го излекува и сега, но дори и да не го направи поне ще е за доброто на детето." Дядото се съгласи (с недоверие) като каза, че не вярва, тъй като са правили на детето операция за 36 хиляди долара и не е била успешна. Сега би ми се искало да ви кажа, че Бог изцели това дете веднага, на мига, но няма да ви говоря лъжи. Помолихме се за него, предадохме го на Бог и увещахме дядото да се моли за детето и да уповава на Бога, защото там където свършват нашите сили Бог може да направи повече.

Понякога сме се молили за болни и Бог е изцелявал на момента, но ако не го направи когато на нас ни се иска, не означава, че не работи в живота на хората.

Знам ли... Детето може да е прочуло и на сутринта като се е събудило, а този дядо да надмине всички ни в Божието царство. Важното е, когато Духът ни дава благодат да благовестваме, да не си затваряме духовните уши, а да слушаме... и да не търсим "под вола теле".

Дано Бог ни даде повече въможности да служим на хората около нас и да не ги пропускаме.[addsig]

Чудесна тема! Хубаво е, че споделяте случки и опитности.
Денят беше дълъг, но ще споделя няколко думи...
Говорихме си тази вечер с моя съпруг как трябва наистина да бъдем за пример като хора, представящи Господ Исус Христос на света... Как да живеем така, че хората да виждат Него в нас?... Ако трябва да съм честна - май не е лесно, имайки предвид няколко обстоятелства - в какво време живеем, имаме три деца, ново служение, което тепърва се сблъсква с разни предразсъдъци...
Благовестването е нещо, в което искаме да ходим ежедневно. Много набързо ще ви разкажа една случка отпреди по-малко от една година.
Почина приятелят на моя син - 11годишно момче, болно от левкемия. Говорихме с родителите му ощи преди да почине, но беше явно, че те разчитаха на лекарите. Два дена преди смъртта му, срещнахме баща му на входа/ние сме съседи/, разменихме си няколко думи съчувствени и ...всеки по пътя си. Но чувствахме, че трябва да сме настоятелни - пък дори и да изглежда - нахални... Настигнахме го и му казахме, че ТРЯБВА спешно да се видим с Жорко - момчето. Баща му ни обясни, че е в ИСУЛ и никой не се допуска там. Не знам какво стана, но вечерта дойде баба му и каза, че ще направят изключение за съпруга ми и ще го пуснат единствено, ако е с маска и специално облекло. На другия ден имахме важно пътуване, но тази среща беше по-важна, разбира се! Отложихме всякакви ангажименти. Иводор - съпругът ми се е срещнал с Жорко, говорили са за покаяние и са се молили. Той определено се почувствал по-добре. След това казал на майка си:"Не можа ли чичо Ивчо да дойде по-рано?" След обяд сънува сън - Исус идва, хваща го за ръката и му казва, че трябва да то отведе на едно далечно място, което Той е приготвил специално за него."А мама?" - пита Жорко. "Тя трябва да остане тук". Жорко разказва съня на майка си. Няколко часа по-късно губи тотално зрението си! "Мамо, някой ме държи за ръка!" - казва той. "Тате, ли е?" "Не" - казва майка му -"Само аз съм тук, но ти разтривам краката"...
След това въздъхва и ...преминава.
Милите хора - наша възраст, позвъниха на вратата и помолиха Иводор да води погребалната церемония. Никога не бяха ходили на църква...Прекарахме с тях известно време. Какво беше нашето ...изумление, когато в деня на погребението, двамата казаха:"Искаме да приемем Христос за наш Господ!" Не можехме да повярваме!!!
Саша, майката, се обърна към мен, когато се сбогуваше пред ковчега на сина си, и ми каза:"Виждам, че Жорко не е тук! Сега знам, че трябва да продължим!"
Това им беше единствено дете. Поради заболяване не са можели да имат други деца. Там, пред тялото на Жорко и казах:"Ще имаш дете скоро!"
Сега Саша е бременна и ще роди точно в месеца на смъртта на Жорко! Слава на Бог, ще извикам!
Бог наистина беше добър към тях! Месец-два след трагедията, Саша сънува сън. Жорко си идва за малко. Тя го пита защо не се е прибирал, а той отговаря, че не му се идва, защото по цял ден ходи с "Тате" да бере гъби..."Глупости -казва майка му - баща ти си е тука! Не е ходил за никакви гъби!" "О, не, за тати Исус говоря! Той е много добър!"
Това ми го разказа самата Саша. Разбира се всеки ден тя си мисли за своето момченце, но е благодарна на Исус за това, което направи в живота им. Толкова е различна тази жена сега... Има толкова надежда в очите й...
Живеят в "Младост-3", блок 344,вход 3... И телефон мога да ви дам...
Защо го написах?
Защото ВИНАГИ е времето да благовестваме! Само като си помисля, че онзи ден можеше да подминем бащата по стълбите, изразявайки единствено нашата загриженост... и да си влезем в дома...
Преди няколко дена се върнахме от Русе - там проведахме поредица от християнски събрания за 14 дена. Всяка вечер се спасяваха хора. Имаше такъв интерес от страна на местните радио и телевизия, такова благоволение от страна на общината и хората, които работят там... Някой си каза:"Не е сега времето да се благовества в Русе!" NO COMMENT!
Вълнуващо е да носиш вестта за нашия Господ! Ден след ден... Отговорността е на всеки един от нас!
Поздравявам ви! Дерзайте! Пишете повече свидетелства за живия Господ!


<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: Jany on 2004-06-23 18:47 ]</font>

[ Това съобщение беше редактирано от: Jany on 2004-06-24 09:24 ]

Jany, Бог да ви благослови и двамата с мъжът ти ,затова че сте отвърнали на призива му и сте тръгнали по "пътя"Нека се преумножат добрите ви дела,и да бъдете пример на всички в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.Радостно е че все още има хора като вас.Човек трябва да е щаслив ако има за приатели хора като вас

Божидаре ,ако в някои има осъдителност в това че не благовестваш,то в мен няма.Не всеки мойе да е "уста",трябва да има хора и като тебе ,дето да се занимават с Словото,да превеждат книги за да можеме ние да израстваме в познанието.Лично на мене ми беше много от полза,защото върна в мене желанието да чета и ме убеди че написаното слово (книгата)е все още много актуално.Бог да ти даде мъдрост и още по голяма ревност за служението ти .И на други давам от книгите които печатам и те ги намират за много добри .Дано не останем само с приказките си ,ами и плод да принесем.Миналия петък дадах и диска с книжарницата на един пастор от Бургас но нямаше време да си поговорим че бяхме тръгнали за другаде с маика ми,но днес може да ида да се видим.Бях на едно тяхно младежко , нямаше го ръководителя им и говореше тои и накрая ме пита дали имам някакви въпроси към него защото само аз не бях от там и аз му викам-Как виждаш църквата си след 10 год. при което другите се разсмяха а един зад мене някакав звук от типа-пффф а тои се наведе и ми каза-вобще не я виждам ,и тои се беше вече отчаял от положението,но се радвам че поне изяви желание да прочете някои от книгите от Библиотеката и че има желание да се оправи църквата му ,но не знае как
Тук трябва да спра че имам работа

Радвам се, че съм ти послужил, Jich. Спомням си и първия ти въпрос към мен, когато се видяхме.

Интересен въпрос си задал на пастора. Още по-интересно е, че пасторът и всички в църквата са били искрени да ти отговорят истината. Това е поредното доказателство, че нещата започват да се променят. Епохата на лумпените завършва. Идва векът на сериозното, здраво основано християнство.

Jany, благодаря ти за споделеното свидетелство! Надявам се, че нямаш нищо против да го разпространявам в напечатан вид сред братя и сестри, които нямат достъп до компютър

Днес не казах на никого за Исус, но имам на сърце да ви разкажа за нещо, което се случи преди три и половина години. Моята най-добра приятелка падна от четири метра на главата си. Бяха пред развод с мъжа й и си търсеше квартира. Не познаваше Исус по онова време. Същият ден сутринта пихме кафе заедно, а следобяд ми се обадиха от Неврохирургията... Имаше фрактура на основата на черепа, комоцио, хеморагия, спукано тъпанче и не беше на себе си... Гледката беше направо отчайваща. Точно преди да се случи това майка й сънувала сън, в който я видяла в някаква катранено-черна яма. Всичко било ужасно черно. Имало само един бял косъм на главата й...

Това се случи в понеделник. Не си спомням как съм отишла до църквата. Всяка вечер в понеделник се събирахме само сестрите, по женски. В мига, в който влязох, порои рукнаха от очите ми. Можах само да кажа името на приятелката ми, вече се бяхме молили за нейното спасение. Веднага се обединихме в молитва и Бог даде Слово на две сестри: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божия слава!

Не можех да се зарадвам, просто не бях в състояние. Чувствах се толкова нищожна и безпомощна, Бог ме остави да си "ближа раните", т. е. да страдам до вторник вечер, когато ме попита в молитва: Ти повече ли я обичаш от Мен? Ти можеш ли да й помогнеш? Имай Ми доверие! Това ме утеши и си легнах по-спокойна.

В сряда сутрин се събудих с видение. Виждах най-добрата си земна приятелка да пее ето това припевче: Всеки момент Той ме пази с любов! Всеки момент Той ми дава живот. С вяра гледам сега на Христа. Всеки момент съм във Божия ръка! Това сякаш укрепи вярата ми и започнах да чакам чудо. Същата вечер нейният син пожела да дойде с мен на църква. Проповедта беше на тема Божественото изцеление.

Когато в четвъртък отидох в болницата, състоянието й си беше същото, като в понеделник вечерта. Баща й си беше отишъл съкрушен и буквално я оплакали с жена му, като се прибрал... Докато се молех, без да знам защо, протегнах ръката си и докоснах врата й. Усетих топлина и в мен дойде съвършеното знание, че Бог отнема болката й. Не мога да ви го обясня теологически, просто разказвам фактите.

Виждах как чертите на лицето й се отпускат, дори цветът на кожата й стана от пепеляв и блед - свежо розов. Молитвата ми се превърна в хваление. Все още стоях до леглото й и се покланях на Господа, когато тя отвори очи и ме попита: Къде беше? Казвам: Тук съм. Тогава тя каза: Мен ме нямаше. Бях в една много красива градина с цветя. Говорих си с Бог. Не помня какво Той ми каза, но беше много хубаво!

От този миг нататък единственото, което искаше от мен, беше да й чета Библията, да й пея песни и да й говоря за Бог. Когато дойде сестрата и я попита: Как си, тя каза: Добре, но сестрата реши, че бълнува. Не й даваха аналгитици за големите болки, защото се бояха да не получи мозъчен кръвоизлив. Когато дойдоха на визитация лекарите, приятелката ми каза, че нищо не я боли. Нито те й повярваха. Обаче пулсът й беше на здрав човек. Ухото беше спряло да кърви. Правиха й изследвания, снимки. Цъкаха с език, чудеха се. Ушният доктор след два дни каза: Много се радваме за теб, но така и не разбрахме какво беше това твое оздравяване.

Благодаря на Бог Всемогъщи за милостта, която показа към всички тях! Той изцели брака им. Чудото стана пред очите на мъжа й - те все още са заедно и се обичат повече от всякога! Майка й спря да бае, две от сестрите й започнаха да четат Библията, свекърва й - също.

Обаче нека ви кажа и за Павелчо - фарисейката Приятелката ми дойде в църквата, за да благодари на Бог и на вярващите, които се бяха молили за нея. Очаквах да продължи да идва. Бях разочарована, че не продължи Тогава чух волята на Бог за нея чрез една проповед за гадаринеца, който като искаше да последва Господа, Исус му каза: Не! Но иди си у дома, при своите, и им разкажи какво ти стори Господ и как се смили за теб. Това е, което тя направи Да осъдиш е най-лесното нещо на света. Да обичаш е трудно, както и да показваш милост, и да прощаваш. Кой казва, че е лесно да си християнин?! Не е [addsig]