zdraveite, imam jelanie da razbera kakvi sa usloviyata da se priobshtya kym nyakoi jenski manastir. svetskiyat jivot ne me vleche ot mnogo vreme, ne namiram udovolstviyata, koito mi predlaga za vylnuvashti. nyakoi moje li da me orientira?

sigurno ima otgovori na drugi mesta za tozi vupros. Tazi godina obache kato otskochixme do Dragalevskia manastir s zena mi i deteto, Zena mi zaiavi che ostava tam i da sum i vodil dushteriata vednuz v godinata. Podpushi me mnogo smiax. Mislia che tezi mestenca samo podlugvat sus straxotnoto si spokoistvie i xarmonia. Vutreshno obache ima mnogo disciplina i rabota. Za edin muz tova moze da se realizira i v kazarmata, za zeni predpolagam moze da se ide i v Iraq. Opredeleno kogato zivota stane monotonen, ima nuzda da se xvurli malko iskra v nego. Edno vreme s bart mi xodixme da skachame s parashuti, tui se chustvaxme nai zivi. Samoto predizvikatelstvo i usilieto koeto triabva da s epolozi za d apostignesh neshto sabuzda tialoto. Manastira e kato da si ziv pogreban. Bulgarskite monaxini ne sa nishto podobno kato katolicheskite monaxini. Leliata na zenata na brat mi e katolicheska monaxinia i tiax dori kara ski

Az predlagam vmesto v manastir da idesh na vitinia niakoi weekend i da se svurzesh sis tezi deto pravatbungee jumping pri purvia tunel i da se probvash. Tova triabva dostatuchno da stresne tialoto ti ot monotonosta. Edno vazno neshto pri tezi preziviavania e da vidish kak tialoto ti drapa za zivot. Togava nauchavash che ima smisul v zivota. I posle si nameri edno mnogo samo-zertveno sluzenie, neshto ot sorat da pomagash na tezi v nuzda i stradashtite. AKo znaesh che ima stoinost v sushtestvuvaneto ti i che imash prizvanie na tazi zemia, niam ada tursish da se pogrebesh v manastir. Osven ako niamash plan da reformirash manastirskata sistema.

Този форум е предимно протестантски, а такива манастири в страната ни няма. Май и католически няма, но ако имате предвид православен манастир, може би трябва да потърсите мнението на православни.

ako pisheshtata e protestanka iskashe da ide v pravoslaven manastir to togava temata moze i da e v pravilnia forum. No priak suvet kak da vleze v manastir sigurno niama da nameri ot nas. Osven ako Tedy ne e prouchvala tozi vupros, ili poznava nikoi deto znae.

Представяте ли си Исус да беше отишъл в манастир!?! Да си каже примерно: "Нещо светския живот не ме влече"

Да, ама той не е живял светски. Той е служил на хората. А като отидеш в манастир не служиш на никого (освен може би, малко на егоизма си). Не помагаш на нуждаещите се, не правиш ученици... Освен ако човек не е решил да благовества на хората в манастира (доста от тях имат нужда НАИСТИНА да опознаят Бог)[addsig]

Monica,

само това, че не ти харесва светския начин на живот и удоволствията ли е причината да искаш да отидеш в манастир? Вярно, че не всичко в живота е вълнуващо. Ще се радвам ако ми отговориш.

Поздрави[addsig]

Предполагам че въпросът е от искренно и чисто сърце което иска да угоди на Бог и да живее Богоугодно.
Това може да стане но не и в манастир!

1. Ако Бог искаше да ходим по манастири щеше да го е написал ж Библията. Ето какво казва Исус:
Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
Те не са от света както и Аз не съм от света.И-н 17:15,16...
Ако апостолите бяха отишли в манастир както и всички християни след това още щяхме да сме си извратени езичници.
2. В манастирите стават най-големите порнографии. Преди 3 години гръмна по медиите че се вилняли педофили и било нещо нормално... За друг манастир преди около 5 години стана ясно че от най-високопоставения до най-последния монах са били хомосексуалисти и това от години и години. Тъй като масмедиите обслужват разни интереси - случая бързо се потули и темата стана табу.
Ако това се бе случило с някоя друга друга деноминация щеше да има линч и изгаряне на въпросния манастир.
3. Живота който живеем не е за нас а за Господ и за хората които са около нас. Ние трябва да им казваме кой е Господ Исус Христос и какво е направил Той за тях...
И т.н. много може да се говори по въпроса...


[ Това съобщение беше редактирано от: Ironman on 2004-06-21 12:13 ]

Vashata zagrijenost i aktivnost po tozi vypros naistina me radvat! Ne znaeh, che saita e za protestanti, osven tova Muntzer 2 dosta extremni deistviya sym predpriemala prez jivota si i znam za kakvo govorish s tezi bunji skokove, no rabotata e tam, che az veche ne jelaya da vodya tazi bitka za nishtojni celi - rabota, pari, vryzki...Smisylyt im e yasen za men. Ne si predstavyam manastira kato denonoshtna meditaciya, znam, che tam se raboti kato navsyakyde, chovek ima otgovornosti i zadyljeniya i tocno tova se opitvah da razbera- kakvi sa te i dali ima nyakakva razlika mejdu tuk i tam. Tova da napravya promeni v organizaciyata na manstira mi haresa, mnogo! Ne iskam da se trogvam ot magiyata i prelestite na jivota, zashtoto poveche ot tova nyama na kyde.
Blagodarya vi vse pak za spodelenite misli!
Naistina ima mnogo kakvo da se govori po temata, no shte tryabva da zapitam nyakoi informiran.

Моника с последното написано хич не те виждам като майка игуменка на женски манастир а бе както решаваш питаи Padre тои има общо според това което чета с православието.Успех дано някои ден ме поканиш на чай 4е мен никои никаде не ме кани[addsig]

Monica, разбирам те. Сърцата на повечето участници в този форум, също не са вързани за светския живот.

Помисли върху съветите на Райски, Леон и Айрънмен.
Ако отидеш в манастир, ти няма да бъдеш полезна за никого, но ако желаеш да посветиш живота си на Бога и да бъдеш полезна, ти трабва да останеш сред хората, Защото Неговото дело засяга живите хора.
Ако всички християни се помонашат, кой ще обясни на невярващите кй е Бог? От къде ще разберат те за Бога, ако не от нашите думи и от нашите дела?
Помисли си добре каво искаш да бъдеш: жива и дейна част от Христовото тяло, или туристическа атракция?

[addsig]

Моника , можеш ли да ни разясниш какви са ти вярванията или практиките като молитва, четене на словото, посещаване на събрания. Факта че не разпозна какъв или по точно какви са влизащите тук не говори да си навътре с религията, мисля че трябва да се замислиш не токова за личните си преживявания, а за божията воля в твоя живот.[addsig]

Quote:

Ако отидеш в манастир, ти няма да бъдеш полезна за никого, но ако желаеш да посветиш живота си на Бога и да бъдеш полезна, ти трабва да останеш сред хората, Защото Неговото дело засяга живите хора.

Е стига сега де! Нямало да бъде полезна. А тези ежедневни молитвени и богослужения за никого ли не са полезни?! А учените-монаси??? Има хора, които с такова призвание. Моника, ако искаш проучи къде има женски манастири. Един, който аз лично зная е Самоковския, както има и един много хубав в околностите на София, но ако наистина те интересува ще проуча и ще ти кажа. Има хора, които се оттгелят в манастир по различни причини. Точно заради това има период в, който това бива изпитано. Аз познавам една монахиня в един френски манастир и трябва да ви кажа, че за първи път в живота си осезателно изпитах Божията любов след като раговарях с нея (наште "евангелизатори" пасти да ядат!). Така, че тя може да бъде и много полезна, не я отчайвайте. Нека върви по пътя, който чувства, че е за нея. Обаче, Моника, ако си мислиш, че ще избегнеш съвесем от светските суети, имай предвид, че можеш да избегнеш от материалните, но яко ще се сблъскаш с душевните. Благословена в избора си!

Здрасти Моника. Има и друг проблем, че мноого трудно можеш да намериш свестен манастир. Във нашите тук обикновенно погребват хора като Карамански. Да не говорим че много от свещениците в тези манастири имат доста общо с мафията. Тук не става дума за православни, католици, протестанти и т.н. И на мен не ми се занимава с пари, работа, повярвай ми. Но не е и начина да избягаш от всичко това. Истинското монаршество е да си като пришълец в този свят. Хем живееш в него, хем винаги да си готова да оставиш придобивките си. Лошото е че на много места са забравили какво значи това, отдаденост на Бога. Но в крайна сметка това е мое мнение. Но и нещата така стоят.
Но споко, ако търсиш Господ ще ти отвори очите, да разбереш къде ти е мястото, понеже в мноого и от т.н. църкви нещата не са розови...

Или както се казва "Опознай себе си".

Поздрави.

Определено за всеки си има път. И ако това е твоя път, но има неща, от които никъде не можеш да избягаш. Например аз не мога да избягам от себе си.

Quote:

Моника , можеш ли да ни разясниш какви са ти вярванията или практиките като молитва, четене на словото, посещаване на събрания. Факта че не разпозна какъв или по точно какви са влизащите тук не говори да си навътре с религията

Я стига такива изказвания. За какво й е да е навътре с религията???Или к'во всички трябва да станат евангелисти?? За всеки има път и Господ може да действа по много начини не само по "протестанският", бъди сигурен Бого..И защо да ти разяснява някой как общува с Бога? Щом идва тук и задава такива въпроси, значи е мислила по въпроса. Май някои са на път да станат като някои от православните, които мислят че само те могат да служат на Бога....

Monica,

явно много от нещата си опитала и са ти дошли в повече. Аз мога от личния си опит да ти говоря. За мен, например, е предизвикателство да ходя в света и да търся кого да уловя. За това е разумно да съм добре подготвен. Нали си чела в Библията, че Господ казва за учениците си " Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия." Разбираш ли, че е твърде малко това да търсиш само да се усъвършенстваш. Поне за мен е много малко. Овцете бяха в кошарата и Добрия пастир ги извеждаше извън кошарата. Никак няма да сме пълноценни, ако постоянно сме в Божията почивка. Вярно, че там е най-безопасно, но е твърде малко. Господ каза един ден само да сме в Неговата почивка, а през останалото време тичаме, за да уловим още човеци, както и ние бяхме уловени. Дано Господ да ти открие и да разбереш това, което ти говоря.

Поздрави[addsig]

Ама защо всички ние сега тръгваме да я убеждаваме от нашата собствена позиция кое е най-добре за нея? Амо ако пък нейното призвание е да стане монахиня и да се посвети да служи на Бог по този начин?

e az togava preporuchvam Etropolskia manastir. Mnogo gotino miasto. Ima si i vodopad i ne e daleche ot gruda. Zenski e i monaxinite biaxa 2-3 stari.

ama go preporuchvam samo za turisum ne za postoianno

E, ama vie ste naistina chudesni! Otdavna ne byah popadala na hora, skoito da se obsydyat tezi vyprosi. Povyarvaite mi, dosta Bogougodni dela izvyrshih doesga i vyarvam, che oshte mnogo shte izvyrsha. Prosto imam nujda ot usamotenie v podhodyashta sreda, zashtoto tuk, v grada postoyanno se nalaga da izvyrshvam prekaleno mnogo svetska deisnost, ot koyato samo se zazdravyava egoto na horata okolo men. Ne sym za tuk, na nikoi s nishto ne moga da pomogna po tozi nachin. Mazen_glas, kanya te na chai, kato doidesh vyv Varna, a i vsichki, koito mi pishat sa dobre doshli pri men. Shte razucha Etropolskiya, blaodarya! Moite vyarvaniya edva li se razlichavat po neshto ot vashite, razbiram napylno tova, che chovek e neobhodim tuk, sred horata, no pri nalichieto na tolkova mnogo ubedeni v tova, edna monahinya v poveche edva li shte navredi na ravnovesieto v prirodata. Vyprosyt e lichen naistina i vyarvam, che shte vzema pravilnoto reshenie, za koeto shte ste pyrvite, koito shte nauchat. Blagodarya vi !

monika mazniq e polaskan ot predlojenieto ti 6te da se vazpolzva ot tova za da se izbistrqt problemite okolo carkovinte imoti[addsig]

Моника, има такава практика, поне тук в Англия, а предполагам и в Щатите, да се вземат по няколко дни и да се оттегля човек в усамотение. Било то в манастир или в някое друго подобно място и да търси Бог в тишината и природата. Това се прави при и понякога под водителството на по-зрели християни, които са минали по този път. Ако четеш английски ще ти подаря една книга, която промени живота ми и отношението ми към подобни опитности. Kазва се "Listening to God" от Joyce Haggett Ако решението ти не е окончателно, защо не опиташ с това като начало. Пък после виж Бог накъде ще те води.

Наистина човек понякога има нужда от усамотяване, да бъде сам с Бога, да размишлява необезпокояван от никого, но смятам че това е за определено време.

Всеки си има определено призвание и трябва да постоянствува и да се усъвършенства в него, но както не е здравословно да ядеш постоянно една и съща храна, така не е "здравословно" за душата ти да наблягаш само на една от християнските потребности.

Нужно е да общувш на саме с Бога, но е нужно и да общуваш с вярващите. Нужно е да помагаш, нужно е и да ти са помага.

Библията не подкрепя отшелничеството, но точно обратното подкрепя събирането, общуванети, единомислието.

Но каквито съвети и да ти даваме ние, ти сверявай всичко с Библията, а най-правилното напътствие Бог ще ти го даде![addsig]

Моника, по принцип няма библейска причина някой да отрича правото ти да се усамотиш. Исус ясно казва, че "има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме" (Мат. 19:12). Разбира се, това не е правило за всички, но определено е позволено. По принцип.

Аз само не съм съгласен с някои твои лични изказвания, и смятам, че преди да направиш тази стъпка, трябва да се замислиш дълбоко върху тях.

Quote:

Ne sym za tuk, na nikoi s nishto ne moga da pomogna po tozi nachin.

Категорично не съм съгласен с това твърдение, дори без да те познавам и без да познавам средата ти. Като съпруг на превъзходна християнка и баща на три деца, аз обичам семействата. Помисли върху това: Спасението беше семеен бизнес. Отец изпрати Сина! Бог поставя самотните в семейство.

Може би сега не виждаш на кого си полезна. Но това не означава, че там някъде по света (за предпочитане в Америка; това беше шега) има някой, за когото ще си полезна като негова съпруга. Ще има и бъдещи деца, за които ще си полезна като тяхна майка. Може би и сега има работодатели, приятели, роднини, на които си полезна като пример и утеха. И за които твоето отиване в манастир би било загуба.

Освен това, дали смяташ, че отиването ти в манастир ще реши този проблем? Ако ти не виждаш как си полезна за хората когато си сред хората, как смяташ ще се чувствуваш, когато си далеч от тях? Смяташ, че когато се грижиш само за себе си, ще се чувствуваш по-полезна? Съмнявам се.

Разбира се, моите разсъждения са само условни. Ако Бог те иска в манастира, всичко това трябва да бъде зачеркнато. Но ако не те иска там, тогава твоето отиване там ще бъде само временна грешка, отклонение от правилния път за теб. Тогава един ден ще се наложи да се отречеш от клетвата, която си дала там. Това няма да остане без последствия за живота ти, защото Бог зачита клетвите, дори когато ни обича. Въобще, при всяко полагане на клетва трябва да внимаваш много и да размисляш много.

Quote:

Moite vyarvaniya edva li se razlichavat po neshto ot vashite, razbiram napylno tova, che chovek e neobhodim tuk, sred horata, no pri nalichieto na tolkova mnogo ubedeni v tova, edna monahinya v poveche edva li shte navredi na ravnovesieto v prirodata.

Не е точно така. "Равновесието в природата" понякога се крепи на един човек. Аз лично съм дълбоко благодарен, че едно момиче в Израел преди 2000 години не взе решение да стане монахиня, а се сгоди за Йосиф дърводелеца. Ако беше взела такова решение, "неравновесието в природата" щеше да е наистина трагично.

Имам и още един проблем с монашеството в православната и римокатолическата църкви. То някак наслагва в човека убеждението, че монашеският живот е някаква "по-висша" форма на духовен живот, че това е едва ли не "Божият живот." То не е. Бог не е монах. Той е семеен, и има една Съпруга. Павел говори за семействата и казва, че това е "голяма Тайна" - Христос и Църквата. Но мисленето на монасите е, че това е по-висша форма на духовен живот, и това създава гордост в много от тях. Така монашеският живот, вместо да ги доближи до Бога, всъщност ги отдалечава от Бога.

Мога да го кажа и така: Отдалечаването от светския живот не означава задължително доближаване до Бога. То може да означава също доближаване до твоето его. В светския живот имаш хора, за които да се грижиш, и това до известна степен възпира твоето его. В монашеския живот нямаш много хора, за които да се грижиш, а тези, с които живееш, нямат нужди или грижи, за които да се налага да се жертвуваш кой знае колко много.

Има и едно последно съображение - естеството на жената според Библията. Тя е направена за да бъде "помощник." Това предполага, че жената не е направена, за да бъде сама. В самото естество на жената е да общува, да се прикрепи към някого. За мъжа е някак по-естествено да може да остане сам. Адам беше създаден сам в началото и извърши първите си дейности в покорство на Бога сам, без помощник. Разбира се, беше непълен, но неговата "непълнота" не беше непълнота в естеството, а в действието. Затова се нуждаеше от помощник. Докато жената в нито един момент от своето съществуване не беше предвидена да остане сама. За нея самотата е именно непълнота в естеството. Затова Павел толкова много настоява младите вдовици да се омъжват и да имат деца. Забележи, той никъде не казва това за мъжете-вдовци. Затова аз бих бил по-спокоен, когато един мъж реши да отиде в манастир, отколкото когато жена реши да го направи.

Трябва да помислиш върху тези съображения преди да вземеш решението. Разбира се, решението е твое, и няма нищо незаконно пред Бога в двата случая. Но все пак здравият библейски разум трябва да те ръководи, а не временните емоции.

Божо, виж сега. Принципно разсъжденията ти ми харесват. Но, относно това

Quote:

Имам и още един проблем с монашеството в православната и римокатолическата църкви. То някак наслагва в човека убеждението, че монашеският живот е някаква "по-висша" форма на духовен живот, че това е едва ли не "Божият живот." То не е. Бог не е монах. Той е семеен, и има една Съпруга. Павел говори за семействата и казва, че това е "голяма Тайна" - Христос и Църквата. Но мисленето на монасите е, че това е по-висша форма на духовен живот, и това създава гордост в много от тях. Така монашеският живот, вместо да ги доближи до Бога, всъщност ги отдалечава от Бога.

искам да ти кажа, че монасите и монахините също имат съпруг и той е Исус Христос. Това отделяне от света им позволява да имат едно много по-посветено и отдадено на Господа взаимоотношение, понеже в монашеското ежедневие е втъкано едно непрестанно центриране на мисли и действия именно върху Него. (Брат Лоурънс, Тереза от Авила, Мадам Гайон, Тереза от Норфък).Колкото до истинските монаси, не мисля, че са горди, точно обратното. Има издънки, както навсякъде.

Относно:

Quote:

Има и едно последно съображение - естеството на жената според Библията. Тя е направена за да бъде "помощник." Това предполага, че жената не е направена, за да бъде сама. В самото естество на жената е да общува, да се прикрепи към някого. За мъжа е някак по-естествено да може да остане сам.

Аз съм останала с точно обратното впечатление. Ако съпругата на даден мъж почине, почти няма случай той да остане вдовец. Почти винаги се жени. Не е така с жените обаче. Жените са много по-себедостатъчни от мъжете. Точно, защото мъжа има нужда от помощник, точно затова той не може да издържи на самотата. Едни от най-дълбоките откровения за Божията любов са били описани от монахини (не го давам за пример, защото са жени, а като пример за това как те са преживявали общението с Божествения Съпруг).

[ Това съобщение беше редактирано от: Teodora on 2004-06-25 12:27 ]

Quote:

Аз съм останала с точно обратното впечатление. Ако съпругата на даден мъж почине, почти няма случай той да остане вдовец. Почти винаги се жени. Не е така с жените обаче. Жените са много по-себедостатъчни от мъжете.

Теди, това е статистика. Аз ти говоря за библейското послание. Статистиката показва какво е положението днес, но това положение не е нормативно. Нормативно е това, което Библията казва. Ако съвременното състояние на нещата не е според библейското послание, тогава нещо не е наред в съвременното общество.

Вярно е, че днес има много по-голяма вероятност един вдовец да се ожени, отколкото вдовица. Но причината за това не е в естеството на мъжа и жената според Библията, а във факта, че обществото днес има извратена представа за любовта и брака - че любовта е преди всичко сексуално привличане. Мъжете остават сексуално привлекателни до по-късна възраст от жените, и затова не е трудно за един възрастен мъж да си намери съпруга. Обратното, много трудно е за една възрастна жена да си намери съпруг, защото това, което мъжете търсят - а те много често са тъпи животни, признавам това - тя вече го няма.

Така че жените остават самодостатъчни не защото го искат, и не защото това им е в естеството, а защото нямат избор. Но това не е правилното състояние според Библията.

Преди време някой започна една тема, "Някой да иска да се ожени за мен?" Там се казаха едни много добри думи - "Как така по-красивите сестри в църквата много бързо се женят, а които не са толкова красиви, нямат това щастие. Дали Бог има по-специален план за по-красивите сестри?" Този въпрос беше зашеметяващ, но почти никой не реагира на него. Не знам защо другите не реагираха, аз не го направих по две причини: (1) защото често този въпрос се задава поради завист, а завистта е недоволство от решението на Бога да създаде едни по-красиви, а други не; и (2) защото нямам точен отговор на въпроса.

Но това, което мога да кажа, е, че младите мъже в църквите днес рядко си търсят съпруги на основата на описанието за добрата съпруга в Притчи 31. За младите жени това е много трудно състояние, защото и без това съотношението мъже-жени в българските църкви е много ниско. (Има причина за това: Посланието, което се говори, не е "мъжко" послание. Само виж тук от форума колко хора имат погрешната представа за Исус като някакво лигаво женствено хипи, което не може една строга дума да каже.) Обикновено младите мъже избират на външен вид. Така някои момичета, които според мен не заслужават, или не са готови да се омъжат, се омъжват, а други, които са зрели и достойни да бъдат добри християнски съпруги и да родят и да отгледат благочестиво потомство, остават сами.

Ако обществото е праведно и мъжете са разумни според библейските стандарти, тогава възрастните жени по-лесно ще могат да се омъжват и да създават семейства. Един пример са американските колонии през 18 век, в които Библията е била основната книга на обществото. Бракът за по-възрастна жена е бил считан за предимство, тъй като се е предполагало, че по-възрастната жена ще има много повече умения да поддържа добър християнски дом и да възпита благочестиви деца. През 19 век в американския Юг - под влияние на силно християнско съживление, особено по време на Гражданската война и след загубата й от Юга - стандартът за "южняшка красавица" (a southern belle) не е бил жена с физическа привлекателност, а жена с много умения - от способност да свири на пиано, през ръководене на домакинство, до умения за превързване на рани, оказване на първа помощ, и дори асистиране на полевите хирурзи по време на войната. Обществото е смятало за нормално перспективни млади мъже да се женят за по-възрастни от тях жени, защото се е смятало, че така ще се създаде здраво християнско семейство.

Джордж Вашингтон, и много други изтъкнати фигури в американското общество по онова време са имали щастлив брак с възрастна жена.

В същото време, да ти напомня, американските пионери, които са отивали сами в Запада като трапери, скаути, търговци, рафтъри, до един са били мъже. Не знам за нито една "самодостатъчна" жена, която да е изследвала сама Запада на Америка. И това не е защото жените са били подтискани и не им е било позволявано да бъдат активни, както е в Ориента или в Далечния Изток. Точно обратното, Алексис дьо Токвил свидетелствува, че даже във Франция жените не се радват на толкова много права и свобода, както в Америка.

Относно "описанията на Божията любов" от монахини, позволи ми да се съмнявам. Според мен няма жена, която да разбира по-добре любовта от омъжената жена. Обратно на римокатолическия възглед, според Библията идеалната жена не е девствена. Тя е омъжена, има деца и се грижи за тях и за съпруга си. Себевглъбяването и мистичните халюцинации никога не са били библейски стандарт. Всекидневната грижа за другия са истинска любов. А това последното го могат само омъжените жени. Моята съпруга е най-добрата в това. Всички монахини в цялата история нямат и една десета от нейното разбиране за Божията любов.

Toзи постинг трябва да се разпечата и да се даде на всеки несемеен мъж в църквата.
С изключение момента с възрастните жени, защото не се отчита момента, че те имат биологичен часовник и няма молитва, няма чудо като минеш след определена възраст. Но разбира се предполагам, че тогава за възрастна жена са имали такава над 20, а не както сега над 40 (за брак). То, не че не проповядват. Проповядват, но друго живеят, затова проповедите им нямат сила.
Чисто практично- какво да правят тогава тези момичета, които са лишени от вниманието на братята? ОК. Не са себедостъчни. Трябва им мъж. Какво да правят? (между другото какво да кажем за случаите, когато сестрите носят хляба в къщи, а мъжете домакинстват?)

Под себедостъчност нямам предвид жена да хукне да завладява Америка и ти го разбираш .

За монахините и преживяването на Божията любов, имаш право да се съмняваш, но те са оставили свидетелства зад себе си и духовни книги, които всъщност помагат именно в моменти, когато трябва да проявиш Божията любов към съпруга си. Иначе за жена ти не се съмнявам, че е най-добрата в това, показател за които са нещата, с които е натоварена (съпруга, домакиня, учителка). Не всеки го може.

Quote:

Чисто практично- какво да правят тогава тези момичета, които са лишени от вниманието на братята? ОК. Не са себедостъчни. Трябва им мъж. Какво да правят?

Това, което ти си направила - омъжват се извън България. Напълно сериозен съм, не се шегувам.

Ако бях на твое място, щях да помисля да създам християнска агенция за запознанства с цел брак между англичани и българки. Разбира се, само между християни. В това няма нищо лошо. Аз бих направил такава в Щатите, ако съм там. Но ти вероятно имаш повече възможности от мен в момента - поне така ми се струва.

LOL. Е това пък трябва да се разпечата и да се даде на несемейните момичета в църквите. .

(Тази констатация по отошение на реалността в българските църкви поне отчасти намалява чувството ми за вина, че не съм останала в България да "евангелизирам нацията".)

Quote:

Mazen_glas, kanya te na chai, kato doidesh vyv Varna

dano oba4e monika dokato se varna v bg posle da ne te tarasq na e-mail monika@jenskimetoh.com....[addsig]

Какво кара човек да влезе в манастир?На този въпрос няма лесен отговор.Сигурното е че влизайки там,за отворените духом катарзиса им е сигурен.Манастирите биват различни по своята организация(на хората там),членовете които са сериозни и знаят защо са там са в т.н. манастирски братства.Тези които искат сериозно да се отдадат на Бога-знаят там духовните трудности са по големи.Защото тук в "светския" живот,понякога ежедневието ни лишава от време.Време в което да си зададем някои сериозни въпроси и да търсим истината.Говорейки напълно сериозно споделям че надявайки се с самия факт че си в манастир ще решиш някои въпроси-лъжеш се.Затова трябва борба.А ако си от хората за които това е бягство-поне ще се отпуснеш и релаксираш.Но бивайки омъжена да оставиш децата и да отидеш в манастир-това не е позволено.Трябва да положиш усилия да дадеш всичко добро и полезно което знаеш на тях.Само ако са самостоятелни в живота постъпката ти ще бъде позволена.Изключенията от това само потвърждават този принцип.Преди да направиш това,търси Божията воля за своя живот.Не е правилно да отидеш,защото си "поискала",правилното е да знаеш че там те води Бог.Полза ще имаш,но важното е да е за духа ти.[addsig]

Добро утро на всички и нека Бог да благослови деня ви!

Аз лично бях благословен от това, което прочетох и най-вече от духа с който се води дискусията.
Благодаря ти Божидаре за нещата, които научих и за отношението което имаш към семейството, съпругата и децата си.
Бог да благославя и пази теб и целия ти дом!
За мен наистина това е целта на този форум-да си помагаме да опознаем Бог и да разберем Волята Му за нас и оттам - да я изпълним, а не да я осуетяваме.
Още един път благодаря на вички участници.
Моника, не мога да прибавя нищо към казаното от хората преди мен , освен да се моля за теб, Бог да ти даде дух на мъдрост,за да позанеш Волята Му и да вземеш правилното решение за живота си, а и да те срещне с истинските хора, от които имаш нужда, за да носите един на друг теготите си.
Мазен глас, каня те на чай, не на кафе, защото не го харесвам нещо.
Пиши ми на и-мейл:
edinservant@hotmail.com, и ако си от София, нещата ще се уредят още следващата седмица.
Бог да благослови уйкенда ви!
[addsig]

Quote:

(Тази констатация по отошение на реалността в българските църкви поне отчасти намалява чувството ми за вина, че не съм останала в България да "евангелизирам нацията".)

Честно, изненадан съм, че въобще има такова чувство на вина в теб. След като веднъж си осъзнала колко идиотско е лумпенското християнство, за което единствените служения към Бога са да "евангелизираш нацията," "хвалител" или "да носиш чаша вода на пастора докато проповядва," защо въобще допускаш такова чувство за вина в себе си?

Честно, аз се радвам за теб. Особено за предприемчивостта ти и смелостта ти да направиш такава стъпка. И сега наистина смятам, че трябва да помогнеш и на други български момичета да я направят.

Quote:

Аз лично бях благословен от това, което прочетох и най-вече от духа с който се води дискусията. Благодаря ти Божидаре за нещата, които научих и за отношението което имаш към семейството, съпругата и децата си.

Edinservant, от една страна се радвам за теб, че си научил неща и си бил благословен.

От друга страна се натъжавам, защото знам, че когато казваш, "духа, с който се води дискусията," всъщност имаш предвид "тона, с който се води дискусията." Тоест, благословен си тогава, когато външните неща в дискусията - тона, използваните думи, отношението - са меки, ласкателни и т.н.

Това за мен означава, че ако в една дискусия тонът, отношението, сблъсъкът на мнения (включително личният сблъсък) са остри и безкомпромисни, ти няма да научиш нищо от такава дискусия, дори ако тя съдържа цялата истина на Библията.

Чудя се дали би бил благословен от "духа на дискусията" в Матей 16:23 (Марк 8:33), ако присъствуваше на самото място да видиш как Исус нарича Петър "Сатана."

Както и да е, това е друга тема. Може би трябва да я започна един ден: "Формата или съдържанието: Кое е по-важно за духовния християнин?" Или, "Християнството: Религия на примерното поведение или вяра в делото на Христос?"

Божидаре,

Не си ме разбрал и на теб оставям да прецениш, кое ти е попречило да ме разбереш правилно.
Доволен съм и съм благословен, защото хората казаха каквото мислят на Моника за нейното притеснение, с цел да и помогнат да вземе правилното решение.
Всеки от своята позиция не и спести нищо за да може тя да разбере истината за намерението, което иска да реализира, но без да я обижда, да и се присмива, а любов и грижа, все едно е негова(нейна) сестра по плът.
Ако е рекъл Бог да ни срещне и се запознаем, ще видиш, че никак не ме притеснява сблъсък на мнения, конфронтация и каквото ида е било, ако това води до
- прославяне на Исус
- взаимно назидаване
и е извършено от онази любов, която Исус ни демонстрира и неговите апостоли говорят:

Юда 1
"20 А вие възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвета вяра и се молите на Светия Дух,
21 пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.
22 И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви;
23 други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха."
За мен лично и формата и съдържанието са важни и не могат да се разделят или дса се дава превес на едното или другото. Те вървят заедно, а за християнството - то не е религия, а начин на живот.[addsig]

Не ми се вярва ти да си разбрал какво аз съм казал. Ако беше разбрал, щеше да обърнеш внимание на следните мои думи:

Quote:

Чудя се дали би бил благословен от "духа на дискусията" в Матей 16:23 (Марк 8:33), ако присъствуваше на самото място да видиш как Исус нарича Петър "Сатана."

Не че аз искам отговор. На теб ти трябва искрен отговор за теб самия. Когато си отговориш искрено на този въпрос, ще видиш колко съм прав.

Моето мнение, на основата на това, което си писал досега, е, че ти би се съблазнил от "формата" на думите на Исус, и поради това не би забелязал съдържанието. Отречи това, ако искаш, и ще ти покажа от предишни твои постинги, че не си искрен. Ти си човек, който гледа само на формата, и когато формата не му харесва, не е способен да научи нещо от съдържанието.

Quote:

Ако обществото е праведно и мъжете са разумни според библейските стандарти, тогава възрастните жени по-лесно ще могат да се омъжват и да създават семейства. Един пример са американските колонии през 18 век, в които Библията е била основната книга на обществото. Бракът за по-възрастна жена е бил считан за предимство, тъй като се е предполагало, че по-възрастната жена ще има много повече умения да поддържа добър християнски дом и да възпита благочестиви деца

Зависи колко по възрастна... На мен това не ми е мерило, не си падам по празноглави мацки, но не мога да кажа и че не гледам и външния вид, но без привличане не става. Аз познавам наистина много жени, за които ме е яд, че си нямат някой, като знам какви съкровища са. А това за Христос, съм сигурен че не е бил някакво женско хипи, но в голяма част от християнството (рекламното), Той е представен точно така.
А интересно е че е успявал да привлече мъже да го следват, докато като че ли сега повече жени повярват.. Много мразя образа, който е създаден в света за Него, много е размит, като някакво безполово същество. А съм сигурен че всички жени около Него са били влюбени в Него, ...както и че е бил сексуален, понеже е владял душите на хората, които са били с Него (не във физическия смисъл, да уточня).

Quote:

Чисто практично- какво да правят тогава тези момичета, които са лишени от вниманието на братята? ОК. Не са себедостъчни. Трябва им мъж. Какво да правят?

Според мен не всички от неомъжените сестри са недостатъчни. Просто мъжете не са си на мястото. Това е и отговорност на служителите да говорят здраво Библейско учение и така да се изгражда Христовия характер в братята. Тези, които търсят да харесат външното все още има в какво да искат да се усъвършенстват. Ако това не става - цялото Тяло страда.


edinservant,

може ли да се съблазниш от нещо Божие? Да - можеш, но може да се съблазни само плътското ти естество. И ако се случи нещо такова, то проблема си е теб, а не в Бога. Това е корена на проблема.[addsig]