
Българския национален отбор направо се ... на Евро 2004. По Португалските стадиони нашите бяха пълна скръб. Вярно сега ни остава мача с Италия, ма ква полза като коня е вече в ряката.
Пиша това, не защото съм футболен запалянко, а защото ми направи впечатление един коментар. Без значение дали този коментар отговаря или не на истината, същия извика у мен подхдящ паралел с Евангелските "футболисти" и тяхното поведение на "терена".
За какво става дума. Значи слушах коментарите на спецовете по ТV-то за играта на българите. И те рекоха, че футболистите като индивидуалисти са добри. По-вече от полвината национали играят перфектно в своите чужди клубове. В националния обаче, следват стриктно слабите тактически указания, на слаб треньор. Все ми е едно, както казах дали това е така, но като направя паралелен анализ на Бг-църквата виждам нещо подобно.
Значи християните търсят, макар и подсъзнателно в по-вечето случаи, победа. Чудят се защо "треньорите" им дават тактически указания за тотална защита. И макар, че имат потенциал да напредват в борбата "треньорския щаб", несменяем от дълги години, им казва да си траят в тяхното "наказателно поле", защото останалата част от "терена" не им се полага.
И тъй, докато врагът си разиграва топката, християнския отбор е в глуха защита. Само че в нашия случай не е нужно да се сменят треньорите, а просто да се напънем и д а "играем играта" за да не видим червения картон на Съдията.
Пиша това, не защото съм футболен запалянко, а защото ми направи впечатление един коментар. Без значение дали този коментар отговаря или не на истината, същия извика у мен подхдящ паралел с Евангелските "футболисти" и тяхното поведение на "терена".
За какво става дума. Значи слушах коментарите на спецовете по ТV-то за играта на българите. И те рекоха, че футболистите като индивидуалисти са добри. По-вече от полвината национали играят перфектно в своите чужди клубове. В националния обаче, следват стриктно слабите тактически указания, на слаб треньор. Все ми е едно, както казах дали това е така, но като направя паралелен анализ на Бг-църквата виждам нещо подобно.
Значи християните търсят, макар и подсъзнателно в по-вечето случаи, победа. Чудят се защо "треньорите" им дават тактически указания за тотална защита. И макар, че имат потенциал да напредват в борбата "треньорския щаб", несменяем от дълги години, им казва да си траят в тяхното "наказателно поле", защото останалата част от "терена" не им се полага.
И тъй, докато врагът си разиграва топката, християнския отбор е в глуха защита. Само че в нашия случай не е нужно да се сменят треньорите, а просто да се напънем и д а "играем играта" за да не видим червения картон на Съдията.