tzanov написа в една от темите:

Quote:

Някъде в Библията да се казва да не лъжем? Пише "Не лъжесвидетелствай против ближния" (или нещо подобно, не съм сигурен за точната фраза), това не означава да не лъжеш насилника който иска да вземе Божието за себе си, нали?

Тези думи ми припомниха някои разсъждения върху това, което Библията казва за лъженето.

По църковна традиция и енерция думите от десетте заповеди "не лъжесвидетелствай против ближния си" се приемат като "не лъжи", но това не е коректно.

Доколкото разбирам самата заповед забранява да се лъжесвидетелсва в съд против някой, който ти е ближен, това респективно означава, че не се забранява да се лъжесвидетелства против някой, който не ти е ближен.

Веднъж спорих с един християн, който твърдеше, че ВСИЧКИ СА НАШИ БЛИЖНИ, но ако беше така, то тогава нямаше да има смисъл от самата дума БЛИЖЕН, защото тя съществува за да разграничи една категория хора от друга категория хора. Та ако всички са ближни, то е употребата на думата "ближен" в Библията е празнодумство и напълно излишно, защото със същата сила може да се каже, "не лъжесвидетелсвай.(точка)"

Някой си също беше запитал Исус, "Кой е моя ближен" и Исус не отговори по християнски от рода на "Всички са ти ближни!" или "Всеки който е близо до теб ти е ближен!" Но с помоща на една притча доведе питащия до извода, че ОНЗИ, КОЙТО ТИ ПОКАЗВА МИЛОСТ Е ТВОЯ БЛИЖЕН.

Т.е озни който не ти показва милост НЕ Е твой ближен, и според закона можеш да лъжесвидетелстваш против него. А нима лъжесвидетелството не е по-тежко от това да се лъже?

Не мога да нарека себе си добър познавач на Закона на Моисей, но досега не съм срещал заповед в него, която да забранява лъженето въобще. Не казвам, че няма, казвам само че не съм срещал. Ако някой е срещал, нека каже и ме оттърве от мизерното ми невежество.

Авраам излъга за жена си два пъти, макар че не беше 100% лъжа, защото отчасти тя му беше и сестра. Но все пак заблуди хората да си мислят, че НЕ МУ Е ЖЕНА, каквато наистина беше, и той имаше предвид СЪВСЕМ ЦЕЛЕНАСОЧЕНО да ги заблуди.

Когато съвестта ми беше по-слаба, подобни неща в Библията ме плашеха. Трябва обаче да се отбележи, че никъде не е записано и показано с най-малкия намек, Бог да е счел, че Авраам е сторил с това грях против Него, или Бог да го смъмря, изобличава или наказва за това. Обаче Бог смъмри и наказа онези, които взеха жена му, бидейки жертва на Авраамовата заблуда, че даже им препоръча Авраам да се помоли за тях.

Историята на Исаак е още по шокираща, защото той нямаше оправданието на Авраам, и "прямо куме в очи" си ги излъга, че жена му, му е сестра. Нещо повече с това навлече Божия гняв върху един цар и народа му, които се бояха от Бога. И пак не се кава Бог да е изобличил или смъмрил Исаак за това:

Quote:

Битие 26 гл. 6 Затова Исаак се настани в Герар. 7 И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. 8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9 Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. 10 И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. 11 Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви. 12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.

Интересно да се забележи, че ТОЧНО след тази му проява Исаак беше стократно благословен от Бога в своята реколта. Учителите на просперитета странно защо са пропуснали да ни светнат за "Исааковия ключ" за успех, и без това носят от девет кладенеца вода да си доказват ученията, ето че открихме и десетия кладенец.

Следващия шокиращ за мен пасаж беше, когато Бог (не кой да е а Самия Бог) изпрати лъжлив дух в устата на израилевите пророци, за да подмами изралевия цар да отиде на война и да умре.

Това може да съблазни половината християнски свят, но аз приемам Бог такъв какъвто в действителност Е, и Му се доверявам защото само в Него има Истина и Живот.

Сега, Бог използва лъжлив дух, за да заблуди един човек. Факт който трябва да погледнем с отворени очи и съкрушени сърца.

Сега да погледнем записаното в Новия Завет за лъжата.

Quote:

Ефесяни 4:25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг. Колосяни 3:9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му,

Сега, тук християните биват увещавани, да не се лъжат ЕДИН ДРУГ, но да говорят всеки С БЛИЖНИЯ си истината. Виждаме, че някак си принципа от Стария Завет по отношение на лъженето и лъжата остава същия, братята и ближния не трябва да се лъжат. Но защо Павел вместо да хаби много думи не каза просто "В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ЛЪЖЕТЕ НИКОГО, НО ГОВОРЕТЕ ИСТИНАТА СЪС ВСИЧКИ, ЗАЩОТО ДА СЕ ЛЪЖЕ Е ГРЯХ"

Но ограничавайки групата на онези, които не трябва да се лъжат само до братята и ближия, не означава ли че останалите остават ИЗВЪН тази група. Също така думите "отхвърлете лъжата" явно са казани в контекста на отношенията с ближния.

Сега разбирам, че нещата които пиша действат като пронизване на сърцата на някои и нараняват нечии религиозни чувства. Нараняват и моите също (като съм такъв идиот да имам остатък от тях все още). Но пиша тези неща, за да ИЗОСТРЯ нашата ИСКРЕНОСТ относно това, което Библията НАИСТИНА казва.

Сега, като че ли пасажа от Откровение 22:15 слага край на душевните ни терзания:

Quote:

А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.

Дали е така? Гръцкия оригинал казва нещата доста по-различно от българските преводачи,а именно текста в болд: и всеки който обича (привързан е към) и върши (действа според) лъжа

Сиреч не лъженето се осъжда тук на вечна погибел, а обичането на неща и практикуването на неща, които са лъжливи. Лъжеучения, заблуди и измами, всеки, който ги обича и практикува е заплашен от вечна погибел.

Предполагам, че съм хвърлил смут в нечии души и умове. Дано да бъда разбран правилно, или както се казва в една песен "O God, don't let me be misunderstood"

ВСИЧКО което търся с тази тема, която повдигам е да погледнем ЧЕСТНО и открито в очите на фактите на онова, което е НАПИСАНО, да изпитаме, да изследваме и да потърсим с цялото си сърце и без никакъв СТРАХ какъв е Бог и каква е Неговата воля за живота ни.

Ако съм погледнал едностранно на нещата, които съм записал и някои от четящите имат по-дълбок и по -широк поглед относно това, което Библията казва за лъженето, нека кажат каквото имат. Нека обсъдим въпроса, който tzanov повдигна и аз подех.

[ Това съобщение беше редактирано от: vallentin on 2003-03-14 18:55 ]

Здрасти Вальо,

Само да отбележа, че ако не бъркаме (т.е. ако не сме пропуснали пасажа с "не лъжи" ) това перфектно се връзва с теорията за данъците, която очертах в "Нашата свещенна посредственост" в този форум. Който не я е погледнал може да и хвърли едно око - подозирам, че ще има дискусия по този въпрос и даже си мисля да го отворя в отделна тема (ако се появи дискусия).



Също така нека дам един малък пример:
Случвало се е някой път да излъжа годеницата ми (тя вече знае ) че си лягам веднага след телефонния ни разговор (8 часа сутринта БГ време, 1 часа през нощта тукашно), а всъщност да стоя до 3-4 потънал до шия в домашни. Всеки път съм го правил с едничката цел да не я тревожа. Така или иначе няма да ми се разминат домашните, няма никакъв смисъл да я притеснявам.

Смятам, че Библията не осъжда такова поведение. Ако някой ми покаже стих с който да се осъжда, ще съм много благодарен (ще ме е извадил от грях).



Всъщност мнението ни за лъжата трябва да се основава на мотивите които стоят отзад. Например ако нацистите питат "Има ли Евреи в дома ти?" и има, значи ли че трябва да кажеш честно "Има" или пък "Абе... не искам да ви кажа".

Има други ситуации в които лъжата си е грях. Например тексиметровия шофьор който размества редът на цените в ценоразписа. Той дори не лъже - на ценоразписа си е написано. Само дето съзнателно подвежда клиента и го поставя в ситуация в която той (клиента) въобще не е искал да попада (да дължи баснословна сума на таксиджията).

Единствено важни са мотивът и последствията от лъжата.


Бог да ви благославя,
Велин


П.П. Предпочитам да ми викаш Велин. tzanov е просто един username. Ако можеше username-а ми да е "Велин Цанов" щеше да е, ама за съжаление системата не дава.

П.П.П Иво (Тинчев), дали не можеш да пипнеш малко кода и при наличие на име в базата да показва името, а не username-a?
Благодаря (дори и да не може)

Вальо,

Не за да отрека твоите наблюдения, а за да ги потвърдя, ще припомня, че Деветата Заповед не е "Не лъжи ближния си," а "Не свидетелствувай лъжливо против ближния си."

Да лъжеш, като даваш невярна информация или като съзнателно заблуждаваш ближния си, е едно нещо. Да свидетелствуваш лъжливо в съда е съвсем друго нещо.

Тази заповед е конкретно свързана с въпроса за съда и санкциите. Лъжата е престъпление тогава, когато се използва за да се изврати правосъдието. Деветата Заповед ни дава конкретно правило в юридическата област.

Другата лъжа - когато просто даваш невярна информация - не е сама по себе си зла или добра. Тя е съвсем законна в случай на война, на търговски преговори, на извънредни обстоятелства и т.н., случаи, които не включват съд и съдебни санкции в резултат на лъжливото свидетелствуване. Разбира се, това не означава, че винаги е законна; това само означава, че несъдебната лъжа не се включва в обхвата на Деветата Заповед.

Като литература по този въпрос мога да предложа следното:

Гари Норт, Завет за господство: Битие, Глава 19, "Използването на заблуда"

Свързана с този въпрос също е предшната глава, Глава 18, "Търговски преговори."

Велине, благодаря за предложението!
Съгласен съм, че е по-добре да се изписва истинското име вместо username, но засега ще го оствим така. В следващата версия на целия портал ще го направя по предложения начин навсякъде (статии, форуми, книги и др.)
Извинявайте, че се намесих тук с друга тема, но исках само да отговоря на кратко
Бог да бъде с вас!

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-03-15 06:29 ]

Божидар и Валентин,
със сигурност много важно уточнение.
Така е - "не лъжесвидетелствай против ближния си",а не - "не лъжи".
Но не мога да се съглася с вас,че това се отнася само до лъжа пред съда.
Думи като
свидетелство,свидетелства,свидетели се употребяват в Библията най-често не в юридическия им смисъл.Иначе апостолите като свидетели за Христос би трябвало да свидетелстват за Него в съда. Или пък светиите трябва да победят със свидетелството си в съдебен спор/земен/.

Мисля че в случая Бог е заповядал със свидетелството/т.е. заявяването на нещо или потвърждаването му/ да не лъжем във вреда на ближния си.Защото едно е да излъжеш,че си добре в отговор на дежурния въпрос:Как си? или да се престориш на луд,за да не те убият враговете ти/като Давид/ и съвсем друго е да говориш лъжи по адрес на някого,с цел да го очерниш пред приятелите му.

[ Това съобщение беше редактирано от: sella on 2003-03-15 06:48 ]

Здравей,Валентине,
За много неща съм съгласна с теб,особено за искреността и говоренето на истината между християните.
Но не мога да се съглася с определението ти за ближен.
Още повече,че Христос ни даде по-високо ниво от това,като каза,че всички/повярвали в Него/ сме братя.Брат е повече от ближен,както и взаимоотношенията брат-брат са различни от брат- ближен.

На директния въпрос:Кой е моят ближен?,Исус отговори с притчата за самарянина и ранения край пътя.От нея ти си вадиш извода,че след като ТОЗИ,КОЙТО ПОКАЗВА МИЛОСТ Е БЛИЖЕН НА НЯКОГО, то тогава ТОЗИ,КОЙТО НЕ МУ ПОКАЗВА МИЛОСТ НЕ МУ Е БЛИЖЕН.Това е все едно да кажеш,че след като ТОЗИ,КОЙТО ГОВОРИ С МЕН ВЛАДЕЕ БЪЛГАРСКИ,то тогава ТОЗИ,КОЙТО НЕ ГОВОРИ С МЕН НЕ ВЛАДЕЕ БЪЛГАРСКИ.Не е същото,нали?Не винаги изводите направени по този начин водят до истината.
На какво искаше Исус да научи слушателите си с тази притча?
Първо - Той им даде урок,че ближен може да ни бъде не само този,когото ние считаме за такъв,но и някой,когото отхвърляме и презираме.Юдеите не само,че не брояха самаряните за ближни - те дори не говореха с тях,а ето,че според Христос самарянинът се оказа по-ближен/ако е възможен такъв израз/ на ранения от левита и свещеника.
Второ - продължението на "този,който му показа милост" беше "иди и ти прави така."
Значи,не търси кой е ближен на тебе,а на кого си ближен ти!На бития край пътя ближен му беше самарянина,но кой беше ближен на самарянина?Битият край пътя,който едва ли някога му беше показвал милост.
Идеята е следната - ближен ми е всеки,който се нуждае от помощта ми,от това да му покажа милост.И всеки,който ми показва милост,изпълнява задължението си/според заповедта/ на ближен спрямо мен.Ако не го изпълни,той просто бяга от това свое задължение.Това е в съзвучие с други цитати от Библията - напр. с "ако някой знае да прави добро и не го върши,грях е нему."
Така че не сме освободени от Деветата заповед спрямо нехристияните,но разбира се в смисъла на това,което написах в предишния си постинг и като напълно приемам разсъжденията ти за ситуации,когато сме подложени на насилие.Да не забравяме за "ближния си КАТО себе си",т.е. не повече от себе си,не в своя вреда.Фанатичното "никога не лъжи!" е също толкова неправилно.

Мисля,че това дава отговор на историите с Авраам и Исаак,още повече,че те не познаваха закона,защото той още не беше даден.
Колкото до лъжливия дух - това не ме смущава.Първо,защото първото нещо,в което се убедих,когато повярвах беше,че Бог винаги е прав.И второ,защото царят така или иначе не слушаше Божия пророк,а приемаше лъжливите - Бог просто използва това,за да послуша царят не каква да е,а точно определена лъжа от същите тези лъжепророци.
Това е - най-общо казано.
Поздрави!

Здравейте,

Наистина в повечечето църкви (поне в тези, които съм посещавал), когато се говори за Десетте Заповеди и се изреждат, заповедта "не лъжесвидетелствай против ближния си" винаги се цитира като "не лъжи".
Когато съм задавал директен въпрос на пастори: "Има ли добра лъжа?" съм получавал уклончиви отговори от рода на "Бог казва да не лъжем, но все пак понякога се налага..." и аз винаги съм оставал озадъчен какво искат да кажат с това - може ли или не може да се лъже и кога.
Нека да го кажа като апостолите "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". За тази цел трябва да разберем какво Бог казва по въпроса и да не ни интересува как човеците гледат на решенията ни.

Тук искам да дефинирам спорното понятие благородна лъжа според моето разбиране.

Благородната лъжа е лъжа, която води до благоприятни последствия за нашия ближен и не потиворечи на духа на Писанията.

Проблемът с благородната лъжа е, че не е сигурно че ще се окаже благородна в дългосрочен план, тъй като ние не познаваме бъдещето и сърцата на хората. Един ден това, което сме приемали за благородна лъжа може да се превърне в най-големия кошмар за някого. Няма да давам примери, сами си помислете за такива и ще се сетите, че съществуват. Те са от вида "какво си мислех, а какво стана...".

Аз лично се придържам към думите от Ефесяни 4:25:
"Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг"
и Матея 7:12:
"12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците."

Приемам тези стихове като основа за всички мои действия в тази област, както към вярващи, така и към невярващи.

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-08-09 11:43 ]

Sella, нямам причина да не се съглася с твоите думи. Вярно е, че Деветата Заповед също обхваща и нашите възгледи и идеи, включително и свидетелството на Благовестието.

Това обаче не отрича моята и на Велин позиция. Проповядването на Благовестието е съд - против света, против греха, против дявола. Когато казвам "съд," аз не ограничавам това до държавните съдилища. Това включва всяка област, в която има присъди и санкции. Проповядването на Благовестието определено е такава област . . . с вечни присъди и вечни санкции.

Да, съгласен съм, че има разлика от лъжа до лъжа.

Quote:

Искам да попитам дали някой знае място където е описано как Бог лично (не като праща някого) е изговорил лъжа, било то и към някой безбожник?

Това е напълно безсмислено изречение. Бог никога лично не е изговорил нито лъжа, нито истина. Той винаги праща някого. Той винаги действува чрез посредник. Така че въпросът е дефектен още в самата си презумпция.

Все пак, ако настояваш, че въпросът е правилен, аз ще използвам същата логика, за да задам следния въпрос:

Искам да попитам дали някой знае място където е описано как Бог лично (не като праща някого) е изговорил Благовестието на някой човек?

Аз например, трябва да призная, че приех Благовестието чрез друг човек. Това означава ли, че Бог няма участие в тази работа?

Аз не познавам човек, който да е говорил лично с Бога Баща относно Благовестието. Всеки, когото познавам, е приел Благовестието чрез проповядване. (Дори Павел го прие от Исус, Който е Посредник.) Това означава ли, че тези хора трябва да благодарят за своето спасение не на Бога, а само на хората, които са им проповядвали? Означава ли, че Бог Баща няма никакво участие в спасението?

Ако Бог изпраща заблудителни духове, както се вижда в Писанието, тогава Той съзнателно използва заблуда против враговете Си. Очевидно заблудата против враговете не е грях.

Quote:

В случая е важно дали изговорената лъжа (съзнателно казване на неистина) е грях. Бог прави злини на тези, които наказва, но Бог върши ли грях (ако говоренето на лъжи е грях)?

Ако това е важното, тогава всичко е ясно: Казването на неистина само по себе си не е грях. Моралната стойност на лъжата се определя от мотивите - дали са добри или лоши.

Иначе ми е забавно как си си създал една терминология, която смяташ за някак по-свята от сега използваната терминология. Внася някаква екзотична свежест.

Само между другото, в Битие 3 не се казва за "Господаря Бог." Думите на еврейски са Elohim YHWH. Приблизително това се превежда "боговете Йеова." И няма нищо общо с "Господаря Бог." Учудвам се, че точно ти правиш такава елементарна грешка.

А, още нещо, тъй като държиш на точните думи, моля те, не наричай Петата книга на Мойсей с плачевно невярното понятие "Второзаконие." Истинското й заглавие на еврейски е просто "Думите."

Това само в случай, че решиш да доведеш докрай своята собствена логика.

Само един кратък въпрос към Божидар:

Quote:

Другата лъжа - когато просто даваш невярна информация - не е сама по себе си зла или добра. Тя е съвсем законна в случай на война, на търговски преговори, на извънредни обстоятелства и т.н., случаи, които не включват съд и съдебни санкции в резултат на лъжливото свидетелствуване.

Май не те разбирам - искаш да кажеш, че мога да лъжа по време на търговски преговори ли?!!

Какво по-точно имаш предвид? Нали не искаш да кажеш, че мога да излъжа че фирмата ми печели огромни суми месечно, само с целта да я продам?

Благодаря.

Велин

Велине,

Определено не е правилно да лъжеш относно печалбите на фирмата си, за да я продадеш. Това е нарушение на Осмата Заповед.

Разликата между допустимата лъжа и незаконната лъжа е в съвестта на другата страна в сделката.

Пример: Лъжата на еврейските баби относно раждането на децата беше правилна. Фараонът изискваше нарушение на Закона. Неговата съвест беше извратена. Бабите имаха право да излъжат.

Ти питаш конкретно за търговски преговори. Типичен пример за такива преговори е сделката между Исав и Яков за паницата леща. Нормално, на свободния пазар, цената на паница леща не е равностойна на цената на първородството - двоен дял от наследството на богат човек като Исак. Не е сигурно дали Исав осъзнаваше това. Във всеки случай той беше човек, който е загрижен само за настоящето, само за плътските си страсти - в случая, беше гладен - и не го интересуваше бъдещето и големите, духовните неща.

Яков не предложи на Исав "честна" цена на сделката. Да го кажем на съвременен жаргон, той предложи "трънски обменен курс" за своята паница леща: една трета от наследството. Той скри от Исав истинската цена на паница леща. Исав се съгласи веднага, защото мислеше повече за собственото си наяждане, отколкото за духовното си състояние.

По същия начин Яков излъга баща си, Исак. Исак също беше готов да презре Божието пророчество относно духовното първородство на Яков, и беше готов да продаде Божието благословението за една паница с дивеч. Яков и Ревека го излъгаха, и бяха благословени.

Защо Яков беше прав и в двата случая? Защото трябваше да се справя с късогледи, плътски хора, които са готови да търгуват духовните неща за паница ядене. Очевидно, в такива случаи скриването на истината или дори пряката лъжа не са нарушение на Закона, дори и в търговски преговори.

В случай на продажба на твоята фирма ти си длъжен да кажеш всичко, което другата изисква от теб. Колкото повече въпроси ти задават, толкова повече е очевидно, че другият е добросъвестен и иска да направи изгодна сделка. Следователно не можеш да лъжеш. Но да речем, ти искаш да продадеш фирмата, защото си уверен, че за в бъдеще този бизнес няма да бъде толкова печеливш. Може би дори имаш вътрешна информация, която ти дава тази сигурност. Ти не си длъжен да я даваш на другия. В този случай действува старото римско правило, caveat emptor - "купувачът да внимава!" Той може би очаква, че бизнесът ще се развива, и затова е готов да даде висока цена за него. Ти не си длъжен да го спасяваш от неговите собствени заблуди. Ти имаш правото да скриеш всяка информация за бъдещето, която не смяташ, че трябва да споделиш с него.

Ако продаваш апартамент в блок, за който имаш информация, че ще се срути до една година, не си длъжен да казваш на всеки потенциален купувач цялата информация. Ако купувачът е добросъвестен, сам да си намери информацията и сам да си я провери. Ти имаш задължението само да покажеш апартамента и да дадеш добросъвестно описание на всички досегашни плюсове и минуси, за които си попитан.

Същото нещо направиха вярващите в Ерусалим, когато продадоха своите имоти в ранните години след възкресението на Христос. Те знаеха, че в рамките на едно поколение Ерусалим ще бъде разрушен. Знаеха, че в дните на техните деца цената на имотите в Ерусалим и околностите им ще бъде нулева. Затова размениха имотите за злато, чиято цена никога не пада. Купувачите на имотите им понесоха загуби през 70 г. от Хр. В същото време християните, които напуснаха града, имаха средства да се установят в други области - Сирия, Персия, Мала Азия. Християните имаха вътрешна информация за истинската стойност на недвижимата собственост. Но не я споделиха с другите, а се възползваха от нея. Всички други загубиха.

Ето в този смисъл смятам, че използването на заблуда в търговски преговори е законно. Разбира се, не е законно да се фалшифицират счетоводни отчети, когато става въпрос за сделки на свободния пазар.

Но пък смятам, че е законно да се фалшифицират счетоводни отчети, когато става въпрос за данъчна проверка. Когато държавата изисква повече отколкото Бог е позволил, задължение на всички е да заблуждават държавата и да я лишават от средства, доколкото това не поставя под опасност другите две неотменими права на всеки човек под Бога: живота и свободата. Както при еврейските баби в Египет, в този случай лъжата не само е позволена, но и е морално задължителна.

Здравете!

Съгласен съм с много от нещата които сте написали.

Вальо, позволи ми да изесня нещо за себе си относно казаното от теб:

Quote:

Интересно да се забележи, че ТОЧНО след тази му проява Исаак беше стократно благословен от Бога в своята реколта.

От контекста оставам с убеждение, че това, което имаш предвид за 100-кратното благословение на Исаак е следствие от лъжата му. Но от хронологията на текста в Словото е очевидно, че това благословение е следствие от разкриването на лъжата. До този момен Исаак не се е радвал на такова изобилие. Пиши ако съм с грешно впечатление.

Поздрави!

Още един въпрос към Божидар:

Нещо не съм много сигурен че разбирам къде точно е границата. Нека дам един реален пример от близкото ми минало.

Преди две години покрай работата трябваше да си купя GSM. Аз не се мотая много с тези покупки, намерих на един Интернет оказион GSM на старо от модела който исках. Свързах се с човека, той ми го изпрати с наложен платеж и направихме сделката.

Ползвах си GSM-a няколко месеца и нямаше практически никакви проблеми. Един хубав ден отидох на дълга екскурзия по планините и още на третия ден GSM-a го валяха дъжд и градушка в продължение на 6 часа (на надморска височина 2500 метра). Понеже екскурзията беше дълга, а и имах пътуване в чужбина веднага след това, имах възможност да го занеса на сервиз чак 3 седмици по-късно. Разбира се апаратът беше тотално мухлясал и корозирал и не ставаше за нищо друго освен да си окача полуразпадналата се платка на стената.

Но интересното беше друго - оказа се, че му липсвали някакви си вътрешни части, които спомагали за качеството на връзката и не били никак евтини.

Оказа се, че човекът който ми е продал GSM-а (или този от когото той го е купил) му е извадил някои скъпи части и ми го е продал по-некачествен. Аз не съм имал подобна джаджа преди, нямаше как да преценя качеството на връзката.

И сега какво? Той ли е виновен, че е премълчал тази "подробност", или аз съм виновен, че не съм го питал изрично дали всичките му части са си вътре?



Освен това, докато се мъчеше да го поправи, техникът ми препоръча (в случай че успее да го поправи) да му сменя собственика възможно най-скоро (защото нямаше да изтрае повече от месец-два). Един вид посъветва ме да приложа същия трик.

Добре де, да допуснем че го бяха оправили. Грях ли щеше да е да последвам съвета на техника и да го продам по Интернет на някой наивник като мен (като го оставя в ръцете с апарат, чийто живот е доста съкратен)? Така де, едва ли някой ще ме пита "Този GSM да го е валял дъжд?"... щях да успея да го "шитна" някому...

Как ще коментираш?


Благодаря.

Бог да ти помага,
Велин

Човекът е извършил грях. При продажбата на GSM-апарат се приема за даденост, че е напълно оборудван. Тук вече въпросът не е за търговски преговори или за бъдещи очаквания. Въпросът опира до библейския пинцип за неверните мерки и теглилки.

Когато на пазара ми мерят един килограм картофи, а то всъщност било 800 г, тогава продавачът е юридически отговорен. Тогава държавата трябва да се намеси и да го принуди да извърши реституция, тъй като става въпрос за съзнателна кражба.

Когато ми продават GSM-апарат Сименс, това по подразбиране включва всичко, не само някои части. Следователно продавачът трябва да бъде подведен под отговорност. (Разбира се, ако жертвата реши, че иска да го подведе. В библейското правораздаване определящи са правата на жертвата, не позитивната инициатива на държавния чиновник.)

Продажбата от твоя страна - след като знаеш за измамата - също вече е неправилна.

Има неща, които се подразбират - колко е един метър, колко е един килограм, какви части съдържа един телевизор Сони, какво означават обявените в рекламата 6 въздушни възглавници и т.н. Има други неща, които могат да се счетат за екстра - например, че след един месец мобилният оператор престава да работи с апарати Сименс. Това не си задължен да го казваш на купувача, който си купува от теб апарат Сименс.

Аха... поизясни ми се.

А за водата? Мога да продам "GSM Nokia 6110 на 4 месеца", а всъщност да е GSM който два пъти го е валял пороя и я изкара една седмица, я не.

Тогава?

Мерси.

Велин