Преди два месеца зададох следния въпрос на противниците на Божия Закон и конкретно на принципа на десятъка:

Покажете ми кой стих в Новия Завет конкретно отрича десятъка като невалиден в новозаветни времена?

Новият Завет съдържа конкретни стихове, които отменят всяка "сянка" от Стария Завет: жертвите, приносите, Храма, левитското свещеничество, законите за яденето, за дрехите, за церемониалната събота, за юбилейната година, за разделянето на земята сред племената и т.н. Но Новият Завет не съдържа нито един стих, който конкретно да казва, че десятъкът е сянка и е отминал.

Затова е разбираемо, че противниците на десятъка удобно пропуснаха този аргумент и не дадоха такъв стих. Просто няма такъв стих.

Вместо това те излизат с един сакат аргумент на основата на 2 Кор. 9:7, че видиш ли, този стих бил показвал, че старозаветният принцип бил задължително даване, а новозаветният е доброволно даване.

Аз посочих, че те не четат контекста на този стих. 2 Кор. 9 глава въобще не говори за десятъка, а за даването към бедните. Двете неща са различни, и следователно този стих не може да бъде използван като аргумент против десятъка.

Те отказаха да забележат този аргумент. Отказаха да прочетат внимателно контекста. Разбира се, аз очаквах това. Когато един човек в сърцето си е враг на Божия Закон, не можеш да очакваш от него чак такива жертви - да прочете внимателно контекста.

Но аз сега искам да се съсредоточа върху техния аргумент. Мисля, че сега вече е уместно да ги изоблича като измамници.

И така, обърнете внимание на техния аргумент, повторен многократно от много от противниците на десятъка (тоест, защитниците на кражбата от Бога):

Quote:

Старозаветният принцип на задължителното даване преминава в новозаветния принцип на доброволното даване.

Това твърдение е чиста измама. Доброволното даване не е новозаветен принцип. Доброволното даване е старозаветен принцип.

Аз имам четири различни печатни Библии с препратки. Имам още четири на компютъра, пак с препратки. Всички те препращат 2 Кор. 9:7 към Стария Завет, и по-специално към Мойсеевия Закон: Второзаконие 15 и Левит 25:35-43.

Нещо повече, ключовият израз в стиха, "Господ обича онзи, който дава на драго сърце," е многократно повтарян принцип в Стария Завет: Изх. 35:21; 1 Лет. 29:5-9; Езра 2:68 и др.

Някой тук беше изръсил интересното твърдение, че в Стария Завет нямали Духа, и следователно им трябвал закон за задължителното даване, а в Новия Завет имаме Духа и нямаме нужда от закон. Е, Изход 35:21 очевидно опровергава тази произволна измислица.

И така, това, което противниците на десятъка дават като "новозаветен" принцип, всъщност е старозаветен принцип. Аргументът, че "старозаветното принудително даване преминава в новозаветното доброволно даване," е измама. Той не е библейски, и е съзнателно измислен за да заблуждава.

Защо казвам, че е измама, а не просто незнание или заблуда? Защото не е възможно някой, който чете стиховете във 2 Кор. 9, да пропусне неволно стих 9, който ясно цитира Псалм 112:9. Псалмите са в Стария Завет.

И така, твърдението, че "старозаветното принудително даване преминава в новозаветното доброволно даване," е измама. Истинското тълкувание на 2 Кор. 9:7 е:

Старозаветното доброволно даване към бедните преминава в новозаветното доброволно даване към бедните.

И така, сего остава да открием в какво преминава десятъкът и дали наистина преминава - в крайна сметка, Новият Завет не казва, че той преминава.

Матей 17:24

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

25 Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

26 А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

27 Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

Чудесно. Благодаря ти за тези стихове.

И така, очевидно е, че дори Исус, Който нямаше причина да плаща, защото е Син, все пак плати.

Отговора на Исус нямя нищо общо с това, че беше Божий Син, Нито 2Кор9:7 има нещо общо със десятъка. А това, че десятъка е бил доброволен по време на левитския завет е ....... недоказуемо. Вярно можеш да не даваш, но тогава, ще търпиш последствията на закона, които са проклятие.

А това:

Quote:

Старозаветното доброволно даване към бедните преминава в новозаветното доброволно даване към бедните.

са някакви хуманистични фалшиви идеи.

В 9-та глава на коринтяни се говори не за даване към бедните а към светиите. Също се говори за сеене.

А това са стиховете от Новия Завет садето се среща десатъка:

Мат 23:23
Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

Лука 11:42
Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

Лука 18:12
Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

Евреи 7 глава
1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка - тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
3 - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.
4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
8 И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

Но нищо не подкрепя тезата за десятъка в Новия Завет!!!

Само едно уточнение относно твърденията ми.
Даването като такова е подкрепено в Новия Завет многократно, но даването на десятък не е.
Така, че твърдения от типа на видиш ли те давали, значе са давали десятък са нелепи.

Dunamis, ти не четеш. Или може би не умееш да четеш.

Нищо не опровергава тезата за десятъка в Новия Завет. Стиховете, които цитираш, я потвърждават. Исус направо казва, че не трябва да се пренебрегва десятъкът. А стиховете в Евреи ни казват, че принципът на десятъка е "от долния към горния," за което има благословение (хляб и вино) "от горния към долния."

Относно "хуманистичните фалшиви идеи":

И тъй, ясно е, че ти не знаеш какво означава "хуманистичен." Просто защото от всички твои участия досега става ясно, че не четеш, а също и не желаеш да четеш, а също и се присмиваш на онези, които четат. Ти просто си чул думата "хуманистичен" някъде, и си решил, че е добре така да я използваш, за авторитет. Също както Emenei никога не е чел Реформаторите, но пък е чул нещо за тях и е решил, че може от време на време да се прави, че е чел нещо от тях. Ей така, за авторитет.

Но както и да, ще приема на сериозно, че наистина знаеш какво е "хуманистичен."

Е, добре, сега ми обясни защо моето твърдение било "хуманистични фалшиви идеи"? Твърдението е, че Старозаветното доброволно даване към бедните преминава в новозаветното доброволно даване към бедните. Обясни кое е "хуманистичното" в него. Дай ни примери за хуманистични автори и мислители, които го твърдят. Покажи как то противоречи на целия дух на Библията, и по какъв начин може да бъде изведено от презумпциите на хуманистичното мислене. Как точно един хуманист може, на основата на своите основополагащи презумпции, да каже това твърдение?

Хайде да те видим.

Разбира се, аз не очаквам, че ще отговориш на тези въпроси. Ти обикновено се измъкваш, говорейки простотии.

Quote:

В 9-та глава на коринтяни се говори не за даване към бедните а към светиите. Също се говори за сеене.

Да. Пак не четеш. Нека да цитираме какво всъщност казва Павел:

Quote:

Както е писано: Разпръсна щедро, даде на СИРОМАСИТЕ; правдата му трае довека (2 Кор. 9:9).

Общо взето, ти си една излагация за вашия лагер в тези форуми. Колкото пъти се намесиш, все казваш по нещо, от което другите би трябвало да се срамуват. Ако бях на тяхно място, вече да съм те помолил в личен e-mail да се въздържаш от писане, за да не ставаш открита мишена за "Божидар и компания."

Quote:

Новият Завет съдържа конкретни стихове, които отменят всяка "сянка" от Стария Завет: ......., левитското свещеничество, ........

Едно въпросче кум Божидар:
На какво е сянка левитското свещеничество (все пак точно то приемаше и разполагаше с десятъците)? Дай и някакъв стих за да коментираме малко.

Здравейте!

Не съм следил тази тема във форума, но през последните три дни изчетох всичко което сте писали. Сега, вече смятам, че имам морално право да се включа. Разбира се, изразявам само своето мнение.

За тези, които не четат постингите на инакомислещите, още в самото начало ще декларирам позицията, която защитавам за да не им губя времето.Уверен съм, че десятъка е част от вечния, непроменим, морален Закон, който Бог е постановил. Той е не по-малко вечен от Бог. Този факт е аподиктичен /Безпорно доказан, неоспорим, несъмнен/

Прави впечатление, че опонентите в дебата често цитират еднакви стихове от Словото, но всеки търси в тях лична верификация /свидетелство/. В крайна сметка дискусията се е превърнала във вербална престрелка и персонална обстинация /упоритост, твърдоглавие/.

Един от основните въпроси, изпъкващ в ?Гордиевата? плетеница, бих формулирал така: Отмени ли Исус Закона и ако не, какво прикова на кръста /Кол. 2:14/?

Молко по-горе / в първата част на темата/, IvoBG цитира няколко стиха от Рим. 7гл.,които поради липса на време /предполагам/ не е развил. Смятам, че в тази глава има ключови моменти, които спомагат за изнамиране на разковничето.

Законът е свят, праведен и добър Рим. 7:12

Quote:

Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

Ако заповетта е добра, значи слиза от Непроменимия Небесен Отец и е съвършена и непроменима Яков 1:17

Quote:

Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна

Не закона ни докарва смърт, а грехът, който живее в нас Рим. 7:13

Quote:

Тогава, това ли, което е добро /закона/, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо /закона/, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен

Законът е съвърщен /Пс.19:7/, ние сме грешни поради измяната и предателството на Адам. Ето това е акцента на христовия кръст: спасението на човечеството от греха, не от закона - Йоан 3:16.

Нашето грешно естество не може да устои на съвършения закон Рим. 7:11,14,15

Quote:

Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Павел с цялото си естество желае да изпълнява закона Рим. 7:22

Quote:

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

Греховния закон на падналата ни човешка природа, противоречи на съвършения Господен закон Рим. 7:21,23

Quote:

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. ? но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

Заробва ни не Божия закон, който е свят и добър, а греховния закон на падналата ни природа, който ни подтиква да вършим противното на Божия закон.
Изхода на нашия проблем: Рим. 7:24,25

Quote:

Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.

В Исус можем да се справяме, защото когато съгрешим, но се покаем? 1 Йоан 1:9.

Quote:

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.

Ритуалите, които сочеха това наше право, бяха приносите за грях и годишното омилостивение за народа, чрез попръсканата на олтара кръв в светая светих /най-святото място в храма/. След като най- съвършената жертва бе принесена за греховете ни е очевидно, че по-веже жертви не са нужни.

Пълна нелепост е обаче, да се твърди, че закона е премахнат след като е съвършен, праведен, добър и т.н., защото: Мат. 5:17

Quote:

Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

А какво ще кажете за това: Лука 16:17

Quote:

Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

Т.е. нищо не се е променило, освен ритуалите сочещи Месията, те се обесмислят.
Въпросът не е какво изрично е написано в Новия Завет да остане от стария, а какво изрично е написано в Новия Завет дане остане от стария.

Може ли Бог да каже, пообърках се малко, ето ви Нов Завет, стария в коша! Антиномистите тук, казват точно това, след което изпадат в атараксия /спокойствие на духа/.

Казват също: Защо Исус въздържа ръката на тези, които искаха да убият прелюбодейката в случката от Йоан 8:3-11. Какво Исус пишеше на земята с пръст, както се казва в стихове 6 и 8 на същата глава? Исус изпълняваше конкретно пророчество Еремия 17:13

Quote:

Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

Хората, кито искаха да изпълнят закона, убивайки жената, бяха отстъпници от Бог. Схващате ли кохеренцията /взаимната връзка/ между закона и отстъпничеството от Бог.Отстъпвайки от Божия закон, отстъваме от Бог ? Отстъпвайки от Бог, отстъпваме от Божия закон.

Следва логичен въпрос в 8:10

Quote:

И когато се изправи, Исус й рече: Жено, где са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

Нямаше останали свидетели на греха й. Да не говорим, че според Левит 20:10 и Втор. 22:22 трабва да се умъртвят и двамата прелюбодейци, тук беше само жената, защото мъжът, навярно също беше хванал камъка.

И още 1 Иоаново 2:4

Quote:

Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

Няма спор за кои заповеди се говори тук или някой би казал, че старозаветните заповеди не са Йсусови заповеди? Едва ли! Ако това беше така Господ Исус нямаше да съветва човека от Марк 10:19; Лука 18:20, да пази заповедите и то точно написаните в Стария Завет.

Що се отнася до написания в сърцето закон, цитирайки Евр. 8:10

Quote:

Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

Както и стиха в Евр. 10:16. И Двата са цитати отСтария Завет, тоя същия дето е отминал: Еремия 31:33

Quote:

Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мои люде;

Книжниците и фарисеите изродиха до неузнаваемост прекрасния Божи закон. Исус откри неговото истинско значение, като със служението си ни изясни деформираното от нашета плътска греховност значение на заповедите. Неговото свидетелство неможе да бъде отхвърлено, наказанието за това е безпощадно. Ев.10:28-29

Quote:

Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Всеки, които отрича валидноста на Божия закон, трябва внимателно да преосмисли презумпциите, които го водят до подобно заключение. Давид се наслаждаваше в закона, а на нас са ни говорили с отвръщение за него. Исус изпълняваше закона, а ние не виждаме свидетилството на живото Му.


Има много други въпроси, които е добре да разгледам, но този постинг май стана доволно дълъг. Значи за тази вечер стига.


До включване!


<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: Petar on 2003-02-20 14:00 ]</font>

[ Това съобщение беше редактирано от: Petar on 2003-02-20 14:09 ]

Здравейте!


Понеже не се пише напоследък по тази тема, си мисля, че няма да е лошо да разгледам още един, два въпроса, които са засегнати бегло в предишни постинги.

Какво значи, че Исус е първосвещенник според Мелхиседековия чин-Евр.6:20?

В Бит.14:18 се казва, че Мелхиседек е Салимският цар. Мнозина историци и теолози предполагат, че Салимският значи Йерусалимският цар. Това не е лишено от логика имайки предвид две неща:
1. Пс.110:4 говори за свещеник навеки според чина Мелхиседеков. Около 1000 г. пр. Хр. Давид завладява Йерусалим и по този начин наследява Мелхиседековата династия от свещеници-царе.
2. Темата се разгръща в Евр.5-7 гл., където се говори за Исус, като първосвещеник според този чин, като очевидна е и потомственната връзка.

В Евр.7 гл., ясно се показва превъзходството на Мелхиседековото свещенничество над Левиевото. Тези две свещенничества се различеват дори и в родословието си, защото Исус /Който е първосвещеник според Мелхиседековия чин/ е от Юдовото племе-Евр.7:14, а не от Левиевото, което вземаше десятък според заповедта в закона-Евр.7:5.

Чрез приносът, който направи Аврам на Мелхиседек в Бит.14:20, принос направи и Левий /който е внук на Аврам/, баща на Левитите-Евр.7:9-10

Quote:

И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек Срещна Авраама.

Левитите не вземаха десятък като свещеници на Бог, когато дадоха такъв чрез своя отец Левий, който пък го стори чрез Аврам, понеже, макар и още нероден той бе предопределен да се роди от патриарха. Когато Аврам е дал десятък е действал като представител на всички свои потомци, каквито впрочем сме и ние /Гал.3:29/.

Прави ли ви впечатление факта, че за да се изяви превъзходството на Мелхиседековия чин пред Левиевия, се говори точно за дължимия десятък /Евр.7 гл./. С други думи, ако Исус е първосвещеник според този чин, колко по вече заслужава да е такъв пред нас и в почитта ни чрез десятъците. Няма спор, че десятъка е свят за Бог. Вижте Левит 27:30,32

Quote:

Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. И всеки десетък от черда и от стада, десетък от всичко що минава при преброяване под жезъла, да бъде свет на Господа.

Тук ясно се показва отношението на Бог към десятъка. Да бъде свят. Мислите ли, че Божието отношение по този въпрос се е променило? Мислите ли, че тази десета част от доходите ни не е свята, вече пред Бога на Библията? Мислете!

В случката от Бит 14:18-20, Аврам дава десятък на Мелхиседек и това е достатъчно за да се покаже Аврамовата почит към този свещеник, както и почитта на потомството му. Нищо друго не е споменато тук. Защо точно десятък? Това е всичко. Аврам просто даде една десета от всичко. Не мислите ли, че ако почитаме Бог по всякакъв начин, но не и според Мелхиседековия чин, не правим нещо както трябва? Мислете!


Въпросът къде да даваме десятъка си е основателен само за тези, които не правят това с разбиране и поклонение пред Христос, или въобще не го правят. На него са отговорили Божидар, Велин и Венци. Желая само да кажа още малко.

Значи ясно е, че Исус заслужава по-вече от всеки друг нашата почит и то по начина, по който и Аврам Го почете. Ясно кой е представител на Христос на земята-не, не е папата, а Святия Му Дух, Който обитава в Църквата Му и й дава сила да свидетелства за Него /Д.А 1:8/. Исус Христос се идентифицира със своята невяста Църквата, като заявява, че сме едно: Йоан 17:21,23,26

Quote:

да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене. И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

Вече го няма Левиевото свещеничество. Свещениците сме ние /1 Петрово 2:9/. В Христовата Църква има точно толкова служители, колкото християни. Бог е поставил цели пред своята Църква и продължава да прави това, чрез Святия Си Дух. Логично е десятъците след като са Негови, да се използват за целите Му. Това решава Църквата в единодушие, защото то е угодно Богу /Пс.133:1б/. Защо това решава Църквата? Защото, никой не може да отрече, че Тя е Негова и Той обитава в Нея чрез Духът Си.

Нека бъдем още по-подробни и прагматични за антиномиските адепти /последователи/. Църквата се състои от много различни събрания на различни места по света, тогава къде точно да даваме? По-горе братята казаха:там където вземаме Господната вечеря. Така е. Или с други думи там където се храним духовно. Логично нали?! Когато хапнете в ресторант "Синята жаба" не си плащате в сладкарница "Червената шапчица". Макар и този пример да е несъвършен /поради факта, че десетъка не е плащане/, показва елементарния принцип на поклонението ни чрез десятъците. Които биха се разходвали правилно, след като има единодушно решение от страна на Църквата, в която Той обитава.
Това, което казвам е нито нещо ново, нито нещо трудно.


В крайна сметка мисля, че едно нещо е 100% ясно: Исус Христос е първосвещеник според Млхиседековия чин, а това свещеничество върви в пакет със задълженията ни към него. Ако свещеничеството е същото, ако и Свещеника е същия, защо начинът ни на поклонение да е различен? Въобще това възможно ли е? Нека ви спестя времето за мислене: Не е възможно!


Накрая едно чудесно обещание от Бог, за увещание на всички ни: Пр.3:9-10

Quote:

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход. Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

Когато давам десятъка си, го правя от сърце и с нагласата, че това са първите 10% от дохода ми, като останалите 90% остават в моя власт, а не обратното, да взема своите 90% и да оставя оставащите 10% за Бог.


Поздрави!

[ Това съобщение беше редактирано от: Petar on 2003-02-25 14:42 ]

Тази тема е заключена за нови публикации и продължава в За десятъка - 3[addsig]