Тъй като моят приятел, пророкът Боян Джамбазов, пусна тук една статия за това "що било арминианец," и тъй като досега не съм виждал "арминианец" да знае какво точно поучава Арминий, нито да използва неговите аргументи, ще предложа на вашето внимание една статия публикувана в bgbible.com.

(Само като отклонение, bgbible.com е сайт, който публикува Библията, което е добро. Но в библиотеката си сайтът е дълбоко пристрастен към пелагианството и Уесли. Като го чете, човек ще си каже, че само Уесли и нео-пелагианите са разбирали Библията. Според мен сайтът трябва да бъде преименуван "Идеологията на Уесли, и между другото, Библията.")

Статията е Якоб Арминий, "За свободната воля на човека и нейните сили." Заглавието на статията е доста заблуждаващо. Защото в тази статия Арминий е всъщност ортодоксален калвинист и ясно заявява, че свободната воля няма никакви сили! Ето например един цитат от статията:

Quote:

Най-общо тя [свободната воля] може да бъде разбирана по няколко различни начина: (1) Това е свобода от контрола или властта на някого, който заповядва и от задължението да се подчиняваш. (2) От проверка, грижа и управление на висшестоящ. (30 Това е също така свобода от необходимост независимо дали произлизаща от външна принуда или от естествено вътрешно задължение да направиш нещо. (4) Това е свободата от греха и от неговия контрол. (5) И свободата от страданието. 2. От всички тези 5 измерения на свободата първите 2 са присъщи единствено на Бога, Който притежава пълна независимост или абсолютна свобода на действията.

Но точно това съвременните така наречени "арминианци" упорито отричат! Евангелското учение очевидно твърди, че никой човек не е свободен от Божия контрол, и следователно всяко решение на човека, включително и решението да повярва, е под Божия контрол и предопределение. Арминий следва точно наследеното от Калвин учение. Тоест, Арминий в тази статия е всъщност ортодоксален калвинист!

Може би това не става съвсем ясно, ще кажете вие. Е, добре, ето друг цитат от същата статия на Арминий:

Quote:

В това състояние, свободната воля по отношение на истинското благо е не само наранена, осакатена, безсилна, превита и отслабена; но също така е и поробена, разрушена и изгубена. И нейната сила е не само отслабена и безполезна ако не е подкрепена от благодатта, но въобще няма никаква сила освен тази дадена от Божията благодат.

Да си признаем, понякога Арминий има съвсем ясни аргументи. Кога? Когато просто цитира от Калвин, или от другия велик калвинист, Мартин Лутер. Горното изречение просто е цитирано от двамата велики Реформатори. Но което е по-важно, то няма нищо общо с идеологията на съвременното така наречено "арминианство". Арминий вярва, че волята е поробена и че тя няма никаква сила сама по себе си. Трябва Бог предварително да реши да я освободи, и едва тогава тази воля успява "свободно" да избере доброто.

Може би ви трябва още едно свидетелство за калвинизма на Арминий? Ето го тук:

Quote:

Следователно, ако ?където е Господния Дух там е свобода? (2 Кор. 3:17) и ако единствено свободни са тези, които Синът е освободил (Йн. 8:36) то следва, че нашaта воля не е свободна от първия грях, т.е. не е свободна да върши добро освен ако не е освободена от Сина чрез Неговия Дух.

Но това противоречи на идеите на съвременните така наречени "арминианци." Те казват, че волята на човека е свободна преди Святият Дух да влезе в човека. Арминий, обаче, като истински калвинист казва, че няма такова нещо като "свободна воля" преди върховното решение на Бога да спаси един човек и да му даде Святия Дух.

Ето въпрос: Може ли човек, на когото Бог не е дал Святия Дух, да избере доброто чрез своята "свободна воля"? Арминий казва, "Няма такъв човек, защото без Святия Дух няма свободна воля." Съвременните така наречени "арминианци" казват, "Може, и тогава на основата на човешкия избор Бог дава Святия Дух."

Четвърто доказателство за крайния калвинизъм на Арминий:

Quote:

Ако се случи човек, който е новороден да падне в грях, той нито се покайва нито става освен ако не бъде вдигнат отново от Бога чрез силата на Неговия Святи Дух и не бъде обновен в покаянието.

Забележете, Арминий ясно казва, че дори в покаянието човекът е пасивен. Няма нищо активно в човека. Цялата му активност идва от действието на Святия Дух. Ако Святият Дух го привдигне, той ще бъде привдигнат; ако не го привдигне, той остава паднал. Не просто действието, но и самото желание за покаяние не може да дойде от самия човек.

Но това отново е напълно противно на пелагианските измислици на съвременните така наречени "арминианци." Казват ли те, че човекът е напълно пасивен в спасението и покаянието? В никакъв случай. Те казват точно обратното, че Святия Дух реагира на покаянието на човека и едва след това му дава благодат. Човекът според тях заслужава благодатта си чрез своя избор и своето покаяние.

Да обобщим, самият Якоб Арминий не е бил "арминианец" в съвременния смисъл на думата. Вярно е, че много неговите писания са напълно неясни и противоречиви. Но там, където той е ясен и недвусмислен, той просто повтаря учението на Калвин.

Съвременните арминианци - следвайки примера на Уесли - са най-обикновени измамници или просто невежи. Те използват името на Арминий, но никога не са чели неговите трудове. Ако ги бяха чели, щяха да видят, че Арминий е напълно против тяхната хуманистична пелагианска идеология.

Затоав, когато чуя думата "арминианец," това ми звучи смешно. Знам, че човекът, който се нарича така, просто не е чел това, на което си въобразява, че се опира - трудовете на Арминий. На практика той отрича ясните и категорични твърдения на Арминий и следва старата хуманистична гностическа ерес на Пелагий, срещу която Ранната Църква е воювала и е отрекла категорично.

Всъщност, можем да дадем съвсем точно определение за "арминианец":

"Арминианец" е еретик-пелагианец, който знае, че вярва в лъжеучение, но няма благодат да приеме истината, и следователно за свое оправдание използва невярно и непочтено името на Арминий, докато говори неща противни на това, което Арминий е писал и е вярвал.

Сега, знам, че ще има несъгласни с това определение. Е, добре, давайте онези "силни, ясни и изразителни" цитати от Арминий, за които крадливият англиканец Уесли говори. Давайте да видим къде Арминий защитава вашето пелагианство "силно, ясно и изразително."

Божидаре, в друг форум казваш, че един въпрос трябва да има своето практическо следствие.

Аз има два въпроса:

1. Какво е практическото приложение в реалният живот на вярата в поробената воля и съответно в "свободната воля"?

2. Ако е толкова ясно, че учението на Арминий в същността си е Калвинистско, защо съвременните "арминианци" се вкопчват толкова здраво в него, за да "защитят" позицията си за "свободната воля"? От къде черпят информация за това? И каква е ползата им от това да вярват в "свободната воля", че така здраво дърпат на там?

Вторият ми въпрос до някъде се препокрива с първият.

Jacob, ще отговоря на въпросите ти с едно уточнение: Няма да използвам съвсем неуместното понятие "арминианец." Тъй като защитниците на "свободната воля" всъщност са последователи на отречения от Ранната Църква еретик, Пелагий, ще ги наричам по-правилно "пелагианци," а тяхното учение "пелагианство."

Quote:

1. Какво е практическото приложение в реалният живот на вярата в поробената воля и съответно в "свободната воля"?

Този въпрос има две приложения: конкретно, за личния морален живот на християнина, и общо, за общия християнски мироглед и практиката на християнина в семейството, работата, социалната, икономическата, политическата и други области.

1. Личният живот на християнина.

Каква е разликата в практическите следствия в живота на християнина между евангелското учение и пелагианството? За да отговорим на този въпрос, трябва първо да отговорим на въпроса, кое е това, което пелагианците дълбоко и съзнателно мразят в евангелското учение? Предопределението? Не; пелагианците също вярват в някаква форма на предопределение. Поробената воля? Също не; пелагианците приемат някаква частична свободна воля. Предшествуващата благодат на Святия Дух в покаянието? Не; те също говорят за някаква ?предварителна? благодат, макар да нямат точно определение за нея. Тогава какво?

Ако се върнеш назад във форумите за Божието върховенство срещу ?свободната воля,? ще откриеш нещо интересно: В крайна сметка всички аргументи на пелагианците се свеждат до въпроса за увереността в спасението. Вие уверени ли сте, че сте спасени? Това е редовният въпрос на пелагианците. Пелагианците могат да приемат в частична форма всички основни вярвания на евангелското учение, освен едно: пълната, категорична, безусловна увереност в Божието спасение. Вярата в ?свободната воля? в крайна сметка се свежда до едно основно нещо: дълбоката омраза срещу увереността на евангелските християни в тяхното спасение. Затова, когато останат без аргументи, те винаги задават този въпрос: Вие уверени ли сте в спасението си?

Великият евангелски проповедник и евангелизатор Чарлс Спърджън съвсем ясно посочва проблема на пелагианството:

Quote:

нито мога да възприема благовестие, което оставя светиите да отпаднат, след като са били призвани, и изпраща Божиите деца да горят в огъня на проклятието, след като веднъж са повярвали в Исус Христос. От такова благовестие се отвращавам.

Какви са практическите последствия в живота на пелагианеца от тази омраза срещу увереността? Пелагианецът живее в постоянен страх. Дали е повярвал достатъчно, за да заслужи благодатта на Святия Дух? Дали се е покаял достатъчно? Дали сърцето му наистина е приклонено към Христос? Дали няма опасност още тази вечер да се отрече от Христос и целият му християнски живот и усилия дотук да се окажат безсмислени? Тъй като спасението в крайна сметка зависи от решението на неговото сърце, а ?сърцето е измамливо повече от всичко, който може да го познае,? пелагианецът няма здрава основа за своята увереност и прилича на човек, който се намира на висящ мост от изгнили дъски: Да стои на едно място е опасно, но да върви също е опасно. (Разбира се, някои пелагианци са уверени в спасението си. Но това не е защото са пелагианци, а именно защото тайно са приели презумпциите на калвинизма и не са последователни докрай със своето учение.)

Така животът на пелагианеца се превръща в постоянен страх и самовглъбяване. Неговата душа става единствен обект на неговите усилия, амбиции, стремежи, работа. Външният свят е маловажен и ненужен. Нещо повече, външният свят става опасен, защото той може да отклони вниманието от страшната (и, честно казано, непосилна) задача за постигане на ?безгрешно съвършенство.? В крайна сметка пелагианецът се оказва безделен неудачник, който не е в състояние да свърши нищо полезно за себе си и за другите, но и дълбоко мрази увереността на другите и успехите, които следват от тази увереност. Поради естеството на своята вяра, пелагианецът трябва да бъде активен спрямо Бога и пасивен спрямо създанието.

Пелагианецът дори не може да прослави Бога и да Му благодари за своето спасение. Как точно да благодари на Бога за нещо, което той самият трябва да си изработи? Бог е пасивен в света на пелагианското мислене. Тогава какви благодарности заслужава? Пелагианецът претендира, че вярва, че жертвата на Христос е за целия свят, а в действителност пита сам себе си, ?А наистина ли жертвата на Христос е за мен? Ами ако тази вечер моето сърце ме отведе надалеч от вярата? Какво мога да направя? Мога ли да контролирам съвършено сърцето си??

Обратното, евангелският християнин знае, че заслугите за неговото спасение не са негови. Той не го е спечелил чрез своята ?свободна воля,? защото няма такова нещо като ?свободна воля.? Бог е действувал активно за да освободи волята му, и сега, когато тя е освободена и спасена, няма възможен начин да се върне обратно в робството към греха. Той може да допуска грешки и дори грехове в процеса на освещаване, но спасението му е сигурно. Затова евангелският християнин няма нужда от мистично самовглъбяване. ?Сърцето е измамливо повече от всичко, никой не може да го познае,? и следователно евангелският християнин оставя работата по ?познаване на сърцето? на Бога, Който единствен може да го направи, а той се съсредоточава в работата за Божието Царство. Спасението е сигурно, освещението е сигурно, оправданието е сигурно; нито едно от тези неща не могат да се спечелят чрез човешки усилия. Единственото, което остава на човека, е да благодари на Бога за спасението, което самият Бог е извършил, без човешкото спасение, и да се обърне към света около себе си, за да го завладява за Благовестието. Поради естеството на своята вяра, евангелският християнин трябва да бъде пасивен спрямо Бога и активен спрямо Божието създание.

Затова няма цивилизация създадена от пелагианци. Винаги когато една църква става пелагианска, тя става пасивна спрямо обществото около себе си. Само истинското евангелско християнство, наследено от Калвин и Лутер, може да промени историята. Последователите на Уесли не само не изграждат цивилизации, те съсипват цивилизациите със своята пасивност.

2. Разлика в мирогледите

Другата страна на твоя въпрос е: Как се отразява вярата в ?свободната воля? на общия мироглед на християнина? Отговорът на този въпрос е много дълъг, и по него са написани много книги, но аз ще се опитам да го съкратя. Разбира се, това означава, че няма да засегна всички области, в които се проявява тази разлика, но поне мога да дам някакви насоки на разсъждения. Оттам нататък можем да отваряме дискусии по конкретни теми, за да видим конкретните приложения.

Основната идея е, че на основата на пелагианското учение за ?свободната воля? не може да се състави философия на причината и следствието във вселената. По точно казано, първопричината липсва. А без точна причинно-следствена връзка не е възможно да има цялостно, систематично познание, нито какъвто и да било цялостен, систематичен мироглед и обществена дейност.

Например, евангелското учение казва, че върховната причина за всички неща е в Бога. ?Всички неща? означава всички неща. Включително решението на всеки отделен човек да повярва или не, да приеме Христос или не. Всички неща са второстепенни спрямо Божието провидение и са резултат от него. Те не са независими отделни източници на причинност. Природните закони действуват според Божието провидение. Понякога Бог решава да ги ?наруши,? и Той ги нарушава (наричаме това явление ?чудо?). Човешката воля действува според Божието провидение ? Юда предаде Исус защото Бог така беше предопределил от преди създанието на света. Така когато евреите в Стария Завет съгрешаваха против Бога, Бог можеше да използва езическите народи като бич в ръката Си. (Ако волята на асирийците беше свободна, асирийците можеха да изберат да нападнат някой друг народ, не точно Израел.) Така евангелските християни могат да си съставят съвсем точна философия на историята, или социология, или каква да е друга обществена наука. А на основата на това могат да си съставят и конкретна програма за обществена дейност, от най-ниското ниво (отделният човек) до най-високото ниво (политическа и дипломатическа дейност).

Друг пример: Езическата наука казва, че върховната причинност е в непроменимите, фиксирани, безличностни природни закони. От самото начало до края ние сме управлявани от детерминиращата сила на природата. Като приложат същата логика в света на обществените науки, езичниците изграждат философия на ?историческата неизбежност? ? историята и обществото се движат по неумолими, предопределени безличностни закони. На основата на това езичниците изграждат своя мироглед и следователно своята практика.

Какво да кажем за пелагианците? При тях няма ясна причинно-следствена връзка. Те казват, че за да може Бог да действува в историята, Той трябва да чака хората да решат чрез своята ?свободна воля.? Но кое определя как ще постъпи ?свободната воля?? Дали човекът владее съвършено себе си и има пълен контрол над своята воля? Не, Библията казва, че дори самият човек не може да познае сърцето си. Следователно все пак има нещо друго освен самия човек, което определя решението на човека. Кое е то? Ако кажем, че Бог е този върховен фактор, това унищожава напълно позицията на ?свободната воля? и я хвърля под краката на лошите калвинисти. Ако отречем, че Бог върховно предопределя всички действия на човека, тогава единствената останала възможност е Върховната Случайност като първопричина за всички дейности и решения на човека. Именно до този извод стига Мартин Лутер, когато критикува пелагианеца-католик Еразъм. Изборът никога не е ?предопределение срещу свободна воля.? Изборът винаги е ?предопределение срещу случайност.? Пелагианците вярват във Върховната Случайност.

Е, на основата на Върховната Случайност не може да се състави никакъв смислен и последователен цялостен мироглед, нито някакъв план за обществена дейност. На най-елементарно ниво, пелагианецът дори не може да евангелизира или да се моли за спасение на други хора: И евангелизирането, и молитвата предполагат, че Бог ще се намеси в живота на невярващия въпреки неговата воля и ще го промени към добро. На най-горното ниво на мисленето, пелагианецът не може въобще да състави смислен цялостен мироглед. Затова пелагианците никога не пишат сериозни книги. Добро утро, Святи Душе на Бени Хин е най-високото възможно интелектуално и литературно ниво на мисленето на ?свободната воля.? Всичко, което е над това ниво, изисква кражба на презумпции от калвинизма (или от езичеството).

Quote:

2. Ако е толкова ясно, че учението на Арминий в същността си е Калвинистско, защо съвременните "арминианци" се вкопчват толкова здраво в него, за да "защитят" позицията си за "свободната воля"? От къде черпят информация за това?

Най-обикновена религиозна традиция. Когато някой идеолог иска да спечели привърженици, той пише достатъчно много и достатъчно сложни неща, за да е сигурен, че масата от читатели няма да разбере или поне няма да отдели необходимото време, за да прочете всичко. След това в един прост манифест той или негови популяризатори заявяват, че в масата от литература окончателно е опровергал противниците си. Масата от привърженици приемат това на доверие, и митът е роден, а заедно с него е родена и традицията.

Такъв е примерът с Карл Маркс. Неговата философия е основана върху понятието ?класова борба.? За да дефинираш ?класова борба,? обаче, трябва да имаш ясно социологическо определение за ?класа.? Карл Маркс пише Манифест на Комунистическата партия така, като че ли е дал определение за ?класа.? И милионите марксисти по земята приемат на вяра, че Маркс наистина е дал реалистично, работещо определение за ?класа,? на основата на което да можем да разберем какво е ?класова борба? и как тя се наблюдава в света около нас. Но Маркс няма такова определение никъде в своите книги. Но това няма значение: Митът е роден, традицията си върви, и никой не се опитва да види, че цялата идеология е основана върху една безсмислица.

Същото се вижда и при Арминий. Както Арминий, така и негови популяризатори като Уесли заблуждават мнозинството лековерни християни, че Арминий е дал някакво опровержение на Калвиновото учение за Божието върховенство. И всички си вярват, дори се наричат ?арминианци,? а когато ги попиташ, ?Къде точно Арминий е дал някакво опровержение?? никой не знае. И когато публикуват някоя негова по-ясна статия, тя се оказва дълбоко калвинистка, обратно на желанията и заблудите на съвременните пелагианци.

Quote:

И каква е ползата им от това да вярват в "свободната воля", че така здраво дърпат на там?

За ?полза? е трудно да се говори. По-скоро това е естествената реакция на падналия човешки ум против Божието откровение. Същата реакция има и против Павел:

Quote:

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

Просто падналият човек иска да запази за себе си част от заслугите. Това е основният мотив на пелагианците. Те си въобразяват, че някак си ще са по-уверени, ако спасението поне малко зависи от тях самите. В крайна сметка вместо увереност получават страх и неувереност. Вместо ?свободна воля? получават робство към Върховната Случайност. И вместо разбиране за Божията воля получават неспособност да съставят какъвто и да е смислен поглед върху света.

Аз доколкото си спомвям от една книга младия Арминни, името му е друго тогава е бил ученик по богословие в именно в Женева, като дори за кратко е преподавал след завършването, разбира се защото е успял дори да надмине учители те си! после мести в Холандия където е бил в конфликт с някакаква група интриганти богослови.
Арминианството дсе появява едва след неговата смърт.[addsig]

Значи Божидаре, "крадливия англиканец Уесли" както ти го наричаш, е променил историятя на Англия, когато Тя е имала наи-голяма нужда от това, станал е основател на голяма деноминация-методисти, и заедно с брат му са написали около 6000(Шест хиляди химни)!?Може би и бакаловистите се лъжат, а кво шъ ка'аш;1000 000 врващи 2010г??? Ами ако гарабването стане 2008г.???Или горкия ап. Павел, как ли е воювал в небесни места като е нямал хиликоптер...

Значи, Захариев, не е точно ясно какво искаш да кажеш с целия си постинг, но поне мога да кажа, че крадливият англиканец Уесли не е променил историята на Англия. Историята на Англия е променена от евангелския християнин Джордж Уайтфийлд, на когото Уесли открадва евангелизаторското движение и собствеността. След това Уесли и неговите поклонници сами създават мита за "Англия преди и след Уесли."

Относно сравнението между работата на евангелския християнин Уайтфийлд и на крадливия англиканец Уесли, можеш да разгледаш историята на Англия и на Съединените Щати, където методистките църкви остават верни на калвинизма на Уайтфийлд. 50 години след като Уесли извършва своите кражби и чрез интригантство изолира Уайтфийлд от движението, което самият Уайтфийлд е основал, в Англия няма и помен от методисткото съживление. Точно обратното, в Америка, където Джонатан Едуардс и други вярно следват евангелските реформистки принципи на Уайтфийлд, това влияние и съживление се усеща и днес.

Относно написването на 6000 химни, калвинистите в Швейцайрия, Холандия и Англия са написали многократно повече. Така че това не е кой знае какъв аргумент в полза на Уесли.

Quote:

Може би и бакаловистите се лъжат, а кво шъ ка'аш;1000 000 врващи 2010г??? Ами ако гарабването стане 2008г.???Или горкия ап. Павел, как ли е воювал в небесни места като е нямал хиликоптер...

А тези безсмислици какво точно означават, ще ни кажеш ли? Или и ти сега седиш и се чудиш какво си имал предвид като си ги писал.