В Даниил 2:44-45 се казва следното "И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно."
Божието Царството расте и никой не може да го спре!
Но описан като процес, как се осъществява този растеж според вас?

Петре, аз си мисля, че самият разказ на пророчеството дава свидетелство за това: Царството ще строши другите царства и ще застане на тяхно място.

Какво става при смяната на едно царство с друго? Сменя се законовата структура на обществото. Когато Бог изведе народа на Израел от Египет, Той не ги въведе в Обещаната земя със законите, които те наследиха от Египет. Първото нещо, което Той направи, беше да им даде нови закони - забележи, не просто нов начин на поклонение, а цялостен нов мироглед, който включваше и начина на устройство на обществото. Разбира се, това не изключваше и личното посвещение на индивидуалните израилтяни към Бога (затова и трябваше да се влачат 40 години из пустинята), но промяната не се ограничи до личното посвещение.

Погледни съвсем скорошната история на България. През 1989 мнозинството от хората в България - дори онези, които гласуваха за комунистите на първите избори - бяха уверени, че не може да се продължава по стария начин. Тоест, промяната в умовете на хората беше настъпила отдавна. Но за да стане завършена тази промяна, трябваше да се промени самото устройство на обществото и затова първата работа на новото Народно събрание беше да прокара нова Конституция. (Друг е въпросът дали тя наистина промени нещо съществено; но поне принципът на завършена промяна беше спазен.)

Така е и Божието Царство - то нараства първо чрез обръщане на сърцата на индивидуалните хора, после чрез обръщане на по-големи групи и общности (семейства), докато накрая цели нации променят своите конституции и законови устройства според Божия Закон. Това показва и Великото Поръчение в Мат. 28:18-20. Това е библейският възглед.

Има разни небиблейски възгледи, които са господствували в Църквата през 19 и 20 век, които - слава Богу - вече са на умиране. Според един от тях Божието Царство е отложено за бъдещето, след като Христос дойде. То няма да дойде като разширяване, както Библията казва, а чрез внезапно установяване навсякъде по земята, като Христос ще го наложи категорично, със силата на оръжието, без проповядването на Благовестието и без прякото участие на Неговите светии. Това царство ще бъде бюрократично, основано на върховната физическа власт на Христос от конкретно географско място - земния Ерусалим - и няма да позволява свободното действие, опити и грешки на отделните хора в това царство. Можеш да видиш някои от защитниците на тази странна, напълно небиблейска хипотеза в тези форуми. Ние ги означаваме с името "премилениалисти" - тоест, хора, които вярват, че Христос ще се върне преди Милениума. Разбира се, от пророчеството в Данаил се вижда ясно несмислеността на тази хипотеза, защото пророчеството ясно казва, че Царството ще се установи в дните на Римската империя.

Има и един друг любопитен възглед, който също е лишен от библейска подкрепа, който не присъствува в тези дискусии. Този възглед казва, че Царството е ограничено до Църквата. Тоест, то не "строшава" истински земните царства, а само си съществува успоредно на тях, без да се опитва да ги предизвиква по някакъв начин - интелектуален, юридически, икономически и т.н. Но тъй като той не е разпространен в България, няма да говоря много за него.