Възстановени архиви от ChurchBG.com
само за разглеждане и четене без възможност за писане
(всеки, който чете тези страници се съгласява с условията за ползване)

Възстановени архиви > Форуми > Общество > Добродетелите в романите на Толкин
След като публикувах статията на Дъглас Уилсън за литературата, осъзнах, че всъщност с двете ми по-големи деца сме именно в това положение - няма много качествена християнска литература на български език, която да четат. Наистина, те разбират английски и четат разни детски разкази и книжки, дори ги превеждат на български (в скоро време очаквайте детска секция към БИБЛИОТЕКАТА, с разкази, книги, картинки и игри, направена от Самуел и София Маринови!). Но за последните две години децата ми буквално погълнаха всяка детска книга на български език, която имахме у дома, прочетоха някои книги по няколко пъти (Хрониките на Нарния и Мечо Пух се знаят наизуст), и сега са гладни и жадни за още. Това са следствията от домашното училище - глад и жажда за повече знания. Но как да намерим нещо, което е качествено, но в същото време здравословно?

Вчера дадох на сина ми да чете Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин. Очите му светнаха от радост - "Най-после една от тези големите книги на татко!" Започна да я чете и вече е на 50 страница - за по-малко от 12 часа!

Толкин е посветен християнин. Книгите му са сериозна алегория на библейските истини. Знам, че преди две някои пастори в България се изказали против Толкин, но предполагам, че това е повече от незнание, отколкото от убедено несъгласие. (Чух, че по-късно се отметнали от думите си. Това е правилно.) На английски език има изобилие от книги, които изявяват и разясняват християнския характер на романите на Толкин. На български език засега има издадена само една книга: Марк Еди Смит, Духовните теми във "Властелинът на пръстените" (София: издателство Нов Човек, 2002). Тя е добра, но не е достатъчна. Аз искам да уча децата си на да ценят добрите християнски книги, и имам тази възможност, защото имам достъп до литература на английски. Но има много родители, които нямат този достъп, но също разбират и ценят християнската художествена литература, и искат да научат децата си на нея.

Това може отчасти да се преодолее, ако онези, които са чели Толкин и са осъзнали християнския характер на неговото творчество, да споделят в тази дискусия какво са видели в Толкин. Какво казва Толкин за саможертвата? За смелостта? За приятелството? За верността? За всички други добродетели, които са описани в Библията като "плодове на вярата"?

Божидаре, Мечо пух съм я почвал да чета като малък, но ми стана скучна. И наистина ли е като Хрониките, Луис ми хареса, четох го преди 3 години, но в поледната книга след последната битка имаше отявлен антибиблеиски момент, ако искаш може да го обсъдим.[addsig]

Кой е антибиблейският момент? Малко съм учуден, защото Луис все пак е съзнателен християнин. Но тъй като е англиканец, възможно е да има някакво отклонение. Но чак пък "антибиблейски"?! Ще ми е любопитно да го обсъдим.

При Толкин също има някои отклонения, кото издават неговата римокатолическа принадлежност. Например прекаленото издигане на ангелите. Но това се вижда повече в Силмарилиона и не толкова във Властелина. (Самият Гандалф е ангел, а не човек, но това не е толкова видимо в книгата.) Има и някои други проблеми, които са незначителни според мен.

Да ти кажа повечето ми познати негодуват от тази случка без дори да съм им я сочил; става въпрос за обясненията на младия воин, които цял живот е служил на Таш, но попада в "рая", въпреки че не е вярвал в Аслан, забравих името на цветните които нападат Нарния. Та тои е един от тях, искаше да види "Ташлан" и влезе в бараката като уби засадата, след което попадна по случаиност в новата Нарния което е преобраз на рая.
Би трябвало да се сетиш, че не ми се търси книгата да преписвам.[addsig]

Аха, сещам се. Е, това е англиканското влияние в мисленето на Луис. То пък идва от схоластичната идея за "благородния нехристиянин."

То и в евангелските църкви в България има хора, които вярват, че във въображаемия бъдещ период на Голямата Скръб хората щели да се спасяват не чрез кръвта на Агнето, а чрез своята собствена кръв. Чарлс Райри и разни други писатели на премилениални антибиблейски фантасмагории ги пробутват тези измислици.

Тази схоластика наистина ли е широко разпространена, не би ми искало такива светщини да са популярни.[addsig]

Тя е опровергана и отхвърлена от Реформаторите. Всъщност, дори още преди Лутер в римокатолическата църква августинският орден - към който самият Лутер е принадлежал - неофициално има несъгласия с много от идеите на развития схоластицизъм. По-късно е възстановена като идея - макар и с много по-нескопосана интелектуална обосновка - от Якоб Арминиус, а по-късно и Уесли. Сега е обхванала повечето т.нар. евангелски църкви, които са отхвърлили чистото учение на Реформацията. Разбира се, на съвременните евангелски църкви им липсва интелектуалната висота на схоластиците, но те са възприели заключенията на схоластичната мисъл.

Един много забележителен пример на "евангелски схоластицизъм," превеждан много често на български език, е Джош Макдауъл, макар че самият Макдауъл едва ли ще се самоопредели като такъв.

Ако видиш в този сайт линковете и статиите от и за Уесли, публикувани от онзи анонимко, те са типични примери за схоластично мислене - вярата в способността на човека от само себе си да разсъждава, да познава света и да постига спасение чрез собствената си воля.

Интересно е, че Толкин, въпреки че е римокатолик, е много по-близо до библейската идея за върховенството на Бога в спасението от К. С. Луис. Това вероятно идва от факта, че първоначално семейството на Толкин е било от среда на неконформисти-баптисти, които по правило в Англия са калвинисти. (Тяхна е Лондонската изповед на вярата от 1689, която е строго калвинистка.) Толкин е роден в Южна Африка, а там калвинистката теология на евангелските църкви все още е много силна.

Най-добрата защита срещу схоластичното мислене е теологията на Реформаторите. Лутер и Калвин наричат схоластиците презрително "софисти." Освен това, през двадесети век сериозен удар на скрития схоластицизъм в евангелските църкви нанасят трудовете на Корнилиъс Ван Тил, които един ден ще започна да превеждам на български и да ги публикувам. Сега съм започнал да превеждам една книга по апологетика, която не е завършена, но добавям редовно по една-две глави на седмица:

Грег Бансен, Винаги готови: Инструкции за защита на вярата

Тя също съдържа описание на библейските принципи за познанието и вярата, които отричат схоластицизма.

Тук Божидар е захванал много интересна тема. Поне за мен, защото като гледам християните не са се "изтрепали" да споделят мнението си. Виж във темата: Музиката and all that jazz, всеки има какво да рече относно прочетните книги, но когато реално стане въпрос за сериозни автори, повечето мълчат. Е, аз ще наруша мълчанието и ще направя опит, много накратко да зоговоря по темата. А тази тема е безкрайна.


Когато става въпрос за литература винаги намирам начин да вмъкна и Толкиновото теорчество в дискусията. "Властелинът на пръстените" е един от най-добрите романи писани някога, а за много хора и най-добрия.

Когато става въпрос за книгата, неминуемо се прави анолог с филма на Питър Джаксън. Безпорно това, което направи Джаксън е страхотна визия, а е и доловил духа на Толкиновия епос, но ... само го е доловил.

Книгата е много по пълна и завършена. Вярно, че киноиндустрията има правила, които трябва да се спазват и това е причината да се пропуснат много подробности и дори герои, като Том Бомбадил например, един от любимите ми персонажи. Казват, че истинското кино е за ценители, защото само те и критиците могат да прочетат сценария на един поглед или на един залез. Дори и така да е, смятам че никой сценарй не може да повтори стила на проф.Толкин. Сценаристите могат само да го преписват. С това казвам - прочетете книгата, тези които са я пропуснали.

Въпросите на Божидар са хубави, но как да се наеме човек да отговори на тях. Само върху първия може да се напише книга. Затова просто хаотично ще нахвърлям мисли.

Видимите неща

За мен има наистина неща в тази книга, които се виждат от пръв прочит. Приятелството между Фродо и Сам, както между Мери и Пипин. Себеотрицанието и саможертвата на Фродо и Сам. Отразената в тези герои истина, че силата на духа тържествува над грубата сила на оръжието. Виждам слабоста на хората и тяхната склонност да отровят живота си и този на ближния заради абсолютна власт, пък дори и тази власт да е олицетворена (не случайно) от пръстен.
Виждам и Арагорн, като преобраз на Христос. Той е човешки син, живял в райски условия (при елфите), и напуснал "рая" за да изпълни дълга си. Той е от "специалния" род на дунеданците. Неговия праотец Изилдур (преобраз на Адам), съгрешава подаваики се на изкушението да има абсолютна власт чрез пръстена и естествено умира. Неуспява да утвърди човешкото царство. Няколко хилядолетия по-късно Арагорн, негов наследник (втори Изилдур - Адам) устоява на искушението (както Исус в пустинята) и установява царството. Всяка случка от живота на Арагорн може да бъде дълбоко изследвана, в контекста на Христовия земен живот.

Аз виждам и предопределение в думите на Гандалф относно Ам-гъл. Той съветва Фродо да не раздава правосъдие прибързано, а да е наясно, че и тази твар (Ам-гъл)има място под слънцето и то неслучайно, както стана и ясно на планината Барад-дур.

Естествено Елфите са ангели, орките демони, хората - просто хора. Обаче има един герой, който ми е слабост и извиква в мен особена симпатия: Том Бомбадил.

Невидимите неща

Аз не съм чел нито един коментар върху творчеството на Толкин, затова споделянето ми е непринудено и оригинално, т.е. автентично.

Много от хората прочели Властелина, не обръщат внимание и не коментират Том Бомбадил. Та той е споменат в три глави в първата книга на трилогията и няколко пъти спорадично в цялата книга. Въпреки това той, поне за мен е много важен. Важен е защото олицетворява това което трябва да са истинските християни, а не са. Точно заради това християните чели книгата немогат да коментират персонажа на Бомбадил. Те немогат да видят себе си в този герой. Трудно им е да се идентифицират с него.

Незнам какво си е мислил римо-католика Толкин, когато е сътворил образа на Том, но мога да ви кажа какво си мислех аз, калвиниста Петър, когато четях за него.

Както казах за мен Том Бомбадил е образ на съвършения християнин, донякъде съвършен. Той е единствения образ в книгата, за който пръстена не е заплаха. Още по-странно, пръстена няма власт над него. Той си сложи пръстена и не изчезна. Когато Фродо си сложи пръстена в къщата на Бомбадил не го виждаше никой, освен самия Бомбадил. Пък и този пръстен не бе от никаква важност за Том. Предложението на съвета председателстван от Елронд, да се скрие пръстена при Бомбадил отпадна, защото той е проста дрункулка за него и всички се опасяваха, че Том Бомбадил ще го изгуби.

Или ако направя паралела, хитростите на лукавия "господар" на света Саурон, нямаха власт над Том Бомбадил. Той единствен беше над тези неща, той е по-вече от победител над Саурон и цялото негово царство.

Освен това, Том Бомбадил е абсолютен господар над своето царство. Той се нарича Стопанинът, и наистина вярно стопанисваше поверената му земя. Всичко което е в пределите на неговото владение му се покорява. Дори и стария Върбалан, който беше погулнал Мери и Пипин се покори веднага на Томовите заповеди и освободи хобитите. Освен това той помогна пак на четиримата си хобитови приятели при могилните ридове, когато бяха в смъртна опасност. Вижте как извика в живот Сам, Мери и Пипин:

Quote:
Вдигна десницата си и изрече:

Събудете се, момчета! Чуйте ме сред светъл ден!
Топли са сърца и мишци! Падна камакът студен;
вратницата пуста зее, чезне мъртвата река.
В черна нощ Ноща избяга, Пътят е открит сега!



И хобитите бяха спасени.

Том Бомбадил е и твърде гостоприемен:

Quote:
Хей! Насам, весел дол! Хоп, да се не бавиме!
Хобити! Понита! Гости обойаваме!
Да започнем веселба! Песен да подемем!



И последно: Той много обича своята лябима. Вие драги братя, радвали ли сте някога вашите съпруги с подобни слова, както Том Бомбадил Златоронка:

Quote:
О, стройна като върбов клон! По-чиста от росата!
О, нежна речна дъщеря! Тръстика сред водата!
О, моя пролет, летен ден и вечна пролет млада!
О, весел смях на лист зелен и лъх над водопада!



Зключение

Добродетелите които видях са: Том не е под власта на Саурон-или покорява се не на лукавия Властелин. Той е верен настойник над владението си-или добър и верен стопанин и справедлив управител. Той е гостоприемен грижовен и любящ. Все неща трудни за мен и много християни.

Всичко това са добродетели, които трябва да са характеристика на християните. А ако се задълбаем, ще видим куп други подробности. Това е вашето предизвикателство: дълбайте. Дж.Р.Р.Толкин е енциклопедия за напреднали в Словото и покорството дълбоки христяни. За всички останали Толкин е автор на фентази.

Peterr, не забравяй, че например последния епизод "Завръщането на Краля", който си го гледал в кината е орязана версия, истинската ще излезне на 4 DVDта, мисля към септември...разширените версии са доста по добри. Например като гледах втората част някои неща не ми харесаха, но като гледах разширената почти всичко си беше на място.
А колкото какво е уловил, ами просто е невъзможно да се пресъздаде точно, и това което е постигнато е прекалено добро. Съмнявам се че някой щеше да го направи по-добре.
Е но няма как да се направи книгата 1:1. На мен ми беше казано един път във форума, че това са приказчици за дечица и да съм наблягал над словото....

Giggo, аз съм абсолютен фен на филма. Нямам забележки, просто твърдя, че книгата е с нива над това, което може да се покаже в който и да е филм.

Гледал съм и екранните копия по кината и режис'орските версии на "Задругата..." и "Двете кули" по-много, много пъти. Мога да говоря за това какво Джаксън не е филмирал и какво е добавил за да компенсира цели глави. Все неща, които много хора не биха видели или разбрали.

На мен наистина много ми харесва работата на Питър Джаксън, но тук става въпрос за работата на Толкин, а той е направил нещо потресаващо по-дълбоко от Джаксън.

Да, спор няма.

peterr,
За Том Бомбадил пишете много интересно, но има нещо, което на мен ми е трудно да проумея: Ако абсолютната власт (олицетворена от пръстена) не е от никаква важност за Том и всички се опасяваха, че Том Бомбадил ще го изгуби, не е ли трудно тогава да приемем Том за образ на съвършения християнин, който трябва да е наясно с бедствието на абсолютната власт и да е отговорен към повереното му за пазене?

Донякъде ми се е струвало вероятно той да е образ на един непаднал Адам, който във взимане-даването си с останалия паднал свят донякъде е наясно с греха и злото, но по-скоро теоретично, защото не го е познал от опит, и по тази причина би се отнесъл нехайно към пръстена. За Том се казва, че е едва ли не най-стар от живите, което ме навяваше на горната мисъл.

Също така би могъл да бъде образ и на Мелхиседек - свещеник и стопанин на Средната земя без начало на дни и пр... Неподвластен на поквара и с власт върху творението, ... но пак този момент с нехайството към злината на пръстена не се връзва.

Освен това Гандалф не по-малко от Арагорн е преобраз на Христос. Притежаващ надчовешка природа, той бива въплътен за да обърне сърцата на човеците към правдата, дълга, любовта и мъдростта свише; той подема изобличенията на фарисействащия и жаден за власт Саруман, той посреща борбата със смъртта в лицето на балрога и побеждавайки и низвергвайки смъртта на върха на планината, заплаща с живота си, но бива възкресен в ново тяло като старото, но и не като старото и след като довършва мисията си, се възнася след Сивите пристани отвъд границите на земята.

В Арагорн има и нещо Мойсеевско - скрит от майка си и отгледан в царския двор на Ломидол, на 40-годишна възраст го напуска и се подвизава по далечните краища на Средната земя, но на около 80-год. възраст се връща и повежда Задругата през несгодите на пътя, недохранването, умората, изкушенията, съблазняването от страна на Боромир в идола на пръстена и пр.

Това обаче, за "Естествено Елфите са ангели" не е баш така - макар и по-особени, с природно безсмъртие, те са също сред падналите раси вследствие не на последно място на възгордяването и бунта на Феанор, с което си навличат проклятие и бедствия.

Елфите не са ангели. Те също са от падналите раси, Пилат е прав за това. Но информация за това може да се намери не във Властелина, а в Силмарилиона и в Недовършените предания.

Ангелите са Валарите (върховните същества, присъствували при сътворението) и Майарите (по-нисшите ангели). Гандалф, Саруман, Радагаст и другите двама вълшебници, Саурон и Балрог са от расата на Майарите. но единствените, които могат да разпознаят тази раса, са Върховните Елфи. Затова Кирдан Корабостроителя дава своя пръстен на Гандалф, защото разпознава в него същество по-висше от себе си. В известен смисъл Кирдан е образ на Авраам, защото през неговите заливи ("лоното на вярата") се достига до рая. И Кирдан признава върховенството на Гандалф (Мелхиседек).

Относно Том Бомбадил: Нека да не забравяме, че Толкин не пише "аналогия," нещо като математически шифър - "това съответствува на това" - а алегория. Неговата цел не е да създаде точно съвпадение на героите, а обща картина. В тази картина можем да намерим различните детайли на Библията примесени по оригинален и неочакван начин, без да бъдат осакатени, но не е задължително да видим математическо съответствие.

Така че в Том Бомбадил наистина виждаме това, което Петър казва. Но в същото време виждаме и забележката на Пилат, че чистото "теоретично" познаване на греха и злото не може да създаде необходимата морална зрялост, която да направи човека пълноценен слуга под Бога и господар над създанието. Това е и отговорът на въпроса "Защо Бог допусна греха?" В Том Бомбадил непряко виждаме отговора: "Защото без възможността за грешки няма растеж." Забележете, Том Бомбадил е съвършен и не познава греха на практика, но той също е стопанин на едно "стагнирало" стопанство - никакъв напредък, никакво развитие, никакво желание да завладява земята, никаква способност да оцени опасността и Врага такива, каквито са. Дори вътре в неговото стопанство грехът се е промъкнал - Старият Върбалан и Могилните твари - и Том не се старае да го изкорени, а само го ограничава. Обратното, героите, които са "опитали" греха и неговата разрушителна сила, не остават безучастни, дори когато като че ли няма надежда. Те активно работят да го покоряват както в себе си, така и в света около себе си.

Също не може да се говори за чиста аналогия в това кой е образ на Христос. Разбира се, както на друго място казах, главните "образи" на Христос са Гандалф (Пророк-Учител), Арагорн (Цар-Изцелител) и Фродо (Свещеник-Жертва). Но има и други герои, които носят в себе си Христос по някакъв начин. Арвен, както Лутиен Тинувиел преди нея, избира да се откаже от безсмъртието и да приеме смъртно тяло, за да помогне за облагородяването на човешкия род. Тинувиел дори лично спасява смъртния човек Берен от тъмниците на Моргот ("Дойдох да проглася освобождение на пленниците."). Келеборн и Галадриел, Кирдан и Елронд са образ на Мелхиседек, тоест Христос в Своето Тяло и Пълнота, Църквата, която подготвя и екипира вярващите за техните битки в света на греха и езичеството. Техните изолирани царства са като местните църкви, които служат на една кауза - да дадат власт и сила на вярващите в завладяването на земята. Например, авторитетът на Гандалф идва от това, че е получил пръстена Нария от Кирдан. Арагорн получи своето оръжие - Нарсил - от "църквата" на Елронд. А Фродо получи своята сила и издръжливост не от какво да е, а от Причастието в "църквата" на Келеборн и Галадриел - хляба (лембас) и "виното" (стъкленицата на Галадриел). Такива "христообразни" характеристики могат да се видят и в други герои.

А какво ще кажете за Скиталците, които са от рода на Дунеданците? Тези високи, стройни и силни мъже, които си нямат свое отечество и постоянно се скитат из различните земи като предпазват обитателите им от нашествието на орките? Те са прикрити и действат полуявно, малцина ги познават и се боят от тях, един от тях е и самият Арагорн, известен като скиталеца Бързоход. Това не са ли все образи на тези, които в Старозаветно време се скитаха по планини, гори и пустини в очакване на свое отечество, за които света не беше достоен?

И възцаряването на Арагорн сложи край на тяхното скиталчество, защото царството му стана тяхно отечество..

А вие не сте ли се чувствали като тези скиталци? Защитавате ли слабите, без да търсите слава за себе си? Очаквате ли с търпение времето на вашата прослава? Растете ли в мъдрост и бойни умения (боравене с меча най-вече)? И други добродетели могат да се открият в тези скиталци...[addsig]

Quote:
А Фродо получи своята сила и издръжливост не от какво да е, а от Причастието в "църквата" на Келеборн и Галадриел - хляба (лембас)

Само дето колцина вярващи са обърнали внимание точно на това? На някои места причастието е дотолкова занемарено и омаловажавано, че дори прочетеното в прав текст как колкото повече разчитали единствено на елфическия хляб, толкова по-малко нужда имали от друга подкрепа, не е в състояние да предизвика правилните асоциации...

Да не говорим в третата част на филма как се изгавриха с причастието ... но колцина го забелязаха? Самият Толкин пише в едно от писмата си как и да направят филм по книгата, той няма да се меша, понеже нищо не разбира от правене на филми, обаче такова поругание определено не би понесъл...

Стана много интересна дискусия. Съгласен съм със забележките на Божо и Пилат. Пилат пита:

Quote:
...не е ли трудно тогава да приемем Том за образ на съвършения християнин ...



Абсол=тно. Аз умишлено добавих: почти съвършен. Имах предвид това, което казваш в поста си и също това, което казва Божо за Том.

Работата е там, че точно заради това Бомбадил прилича толкова на повечето християни. Той се е затворил в своето "духовно" царство и нищо навън не го интересува. На своя територия той е всичко добро, за навън обаче е безпомощен. Няколко пъти Фрод си спомня за него в трудности, но със съжаление, защото в "реалния" свят Том Бомбадил не оперира.

Битката със злото се води все от елфи, дунеданци, е, и хора. Но тези хора са все войни. Точно по същия начин църквата здава власта на войните, а тя само ги подкрепя - "духовно".

Quote:
Само дето колцина вярващи са обърнали внимание точно на това? На някои места причастието е дотолкова занемарено и омаловажавано, че дори прочетеното в прав текст как колкото повече разчитали единствено на елфическия хляб, толкова по-малко нужда имали от друга подкрепа, не е в състояние да предизвика правилните асоциации...



За мен не е така. Аз съм съзнателен последовател и наследник на Реформаторите. За мен Църквата е Причастието. Църковното събрание може да пропусне всички други дейности - песни, проповядване, свидетелства и др. - но не може да пропуска участие в Тялото и Кръвта на Исус. Ние се събираме за разчупването на хляба. Другото са само странични дейности - важни, но не и първостепенни.

Именно - "Църквата е Причастието"! Но задайте въпрос как става пребъдването в Христос и да видим колцина ще отговорят "участие в Тялото и Кръвта на Исус"... А за Толкин това е било също толкова първостепенно, колкото за вас и за мен.