Аз си мисля, Петре, че ти не забеляза един сериозен акцент в предпоследното писмо на ИвоБГ; а и след това Иво пропусна да наблегне на него.
Quote:
|
Но лошото при този отказ е, че като резултат биваме тъпкани от външните (невярващите) като нещо непотребно (обезсолена сол). |
|
За мен е любопитен начинът, по който ИвоБГ стигна до този извод - беше му показан в друг форум от някаква мистериозна личност с мистериозно име. Но това няма голямо значение за този форум тук. Важното е, че бях запленен от откровението, като осъзнах какви огромни последствия следват от него.
Забележи:
Когато християните престанат да бъдат сол на земята, Бог ги изхвърля навън, за да бъдат тъпкани от езичниците. Ако искаш да разбереш причините за историческите загуби на християнството, те са именно тук: Християните са изоставили своята задача да бъдат сол на земята.
Искаш да знаеш причините за настъплението на исляма през 7 и 8 век, или за възраждането на класическото езичество през 14 и 15 век в Европа, или за възхода на комунизма, или за съвременната езическа демокрация? Те са именно в това: Християните са престанали да бъдат сол на земята.
И така, как можем да разберем дали християните са обезсолели? Много просто, трябва да видим отношението на езичниците към тях. Ако езичниците се отнасят към християните с уважение, значи християните са сол и светлина. Ако езичниците тъпчат християните, тогава християните са се отклонили от пътя.
Днес е очевидно, че езичниците нито уважават християните, нито дори ги имат за някакъв обществен фактор. С последния закон за вероизповеданията, например, от регистрираните църкви се изисква да плащат 5% от даренията си на държавата. Това си е чиста подигравка. Езическата власт го прави, защото знае, че евангелските християни са "умряло куче": Те нямат никаква реална представа за света около себе си, нямат никаква реална програма за действие, и нещо повече, те сами проповядват своето поражение в историята (както Emenei направи в този форум). Така те стават безпомощна плячка за прищевките на езическата власт, и биват тъпкани от нея.
Смятам, че тук е уместно да направя едно разграничение между
гоненията на християните в Римската империя и
тъпкането на християните в наши дни.
Хората като Emenei, за да оправдаят своята пасивност и исторически песимизъм, твърдят, че ние християните трябва да бъдем гонени и преследвани и следователно никога не трябва да се опитваме да наложим Божия закон. Те дават като пример гоненията на християните в Римската империя.
Но има голяма разлика между гоненията на християни в Римската империя и положението на християните в съвременното езическо общество.
Римската империя е гледала на християните като на враждебна обществена система. Римските императори не са имали никакъв проблем с
религията на християните. Техният проблем е бил в
политическата лоялност на християните (Деян. 17:7). Титлата Господ (
kyrios) е била политическа титла на императора; думата Църква (
ekklesia) е била политическо понятие за градско събрание; да не говорим за титлата Цар (
basileus,
rex), с която християните почитат Христос. Дори само използването на тези думи е било израз на политически бунт срещу съществуващата обществена система; да не говорим, че в Римляни 13 Павел изрично нарича владетеля Божий служител (
diakonos), а според класическия идеал за обществено устройство, кристализиран в правното устройство, наложено от Октавиан, политическата система не служи на никой бог, а
боговете служат на целите на политиката. Може би ще бъде интересно да научите, че когато Плиний Млади бива изпратен от император Траян да въведе ред в размирната провинция Витиния, той пише следното на императора:
Quote:
|
Съгласно твоя указ да забраня всички политически организации, извиках при себе си онези, които наричат себе си християни. . . . |
|
Съвсем правилно, езически Рим не гледа на ранната Църква като на поредната религиозна организация, а като
съперник за властта върху обществото. Настина, вярата на ранните християни е била дълбоко индивидуалистична - тоест, Божието царство започва със съкрушено сърце и лично общение с Бога - но тя в никакъв случай не е спирала дотам. Новорождението е само началото на християнския живот; а целта на християнския живот е преобразяването на цялото създание според Божия Закон. Това определено е означавало, че Христовото спасение е трябвало да се разпростре над всяка област от обществото, включително и над политическата власт. От самодостатъчен тиранин владетелят е трябвало да влезе в своята роля на
слуга на Христос. А това е било
предизвикателство срещу идеала на класическата цивилизация.
И така, гоненията на християните в Римската империя не са били просто лична вендета срещу другомислещите, а
цялостна, глобална война на две цивилизации: класическата цивилизация на хуманизма ("човекът е мерило за всички неща") срещу християнския идеал за личен морал и обществено устройство ("Да възлюбиш Йеова твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и всичката си сила").
Не е случайно, че политическите гонения срещу християните започват по времето на Нерон (Звяра в Откровение 13 гл.). При управлението на Нерон става очевидно, че Октавиановата кулминация на класическото общество е била само отлагане на смъртта на една смъртно болна цивилизация. Но не само това. Става очевидно, че вътре в империята се е зародила обществена сила, която напълно отрича самите основи на класическата цивилизация и отправя предизвикателство - морално, а следователно и обществено и политическо - срещу умиращата цивилизация.
Затова и реакцията на езическата империя е била така жестока. Това е била агонията на умиращ хищник срещу превъзхождащите го ловци; или, ако искате още поетични сравнения, бясната ярост на ранен викингски берсерк, който осъзнава, че смъртта му е близо, но е решил да вземе със себе си колкото може повече врагове. Гоненията срещу християните са били
война, жестока, непримирима война, но война на отчаяние. Старата цивилизация умира, но е решила да вземе със себе си възможно повече християни.
Но християните постепенно завземат империята, семейство след семейство, град след град, провинция след провинция, и кулминацията на това е император Константин, официално подчинил себе си на Царя на царете и Господаря на господарите. Войната е между Христос и Цезар, и в крайна сметка Цезар прекланя глава пред Христос.
Всеки, който не вижда тези исторически реалности, е интелектуално сляп.
Днес няма такива гонения на християните. Съвременната демокрация е езическа също толкова, колкото и Римската империя. Но не гони християните. Има защо.
Днес християните съзнателно са ограничили своята вяра до личния живот и (може би) семейството. Те вече не са заплаха за хуманистичната цивилизация. Те не са цивилизационен фактор. Те не прогласяват Христос като Цар и Господар на земята и хората.
Християните са обезсолели.
Езичниците в Римската империя са имали навика да хвърлят вината за всяко бедствие или криза върху християните. Това не е била случайна психоза. Те са осъзнавали, че християните са реална заплаха за класическия свят. Днес никой не хвърля вината за кризите върху християните. Това не е случайно. Просто никой не взема християните насериозно. Те са безвредни. Те са само някакъв любопитен нюанс във фона на картината. Нещо като стар скрин в ъгъла на стаята - не пречи, а освен това има и някакво архаично очарование в недодяланите форми и аромата на старо дърво. Те не отправят никакво предизвикателство - просто искат да си живеят тихо и кротко живота и да не пречат на другите да си живеят своя живот. От време на време приказват отвлечени глупости, но това може да се изтърпи. Важното е да не се опитват да наложат своята религия като обществен стандарт.
И наистина, християните - такива като Emenei - са си наложили автоцензура. Те съзнателно се стремят да ограничат религията си до лична убеденост. Те съзнателно настояват, че светът трябва да остане под властта на езичниците. Те съзнателно искат да останат обществено пасивни и подчинени. Те съзнателно искат да останат точно такива, каквито дяволът и езичниците ги искат - безвредни, индивидуални, непредизвикателни.
Християните са обезсолели.
Затова биват тъпкани. Забележете, те не са гонени. Те са тъпкани. Тъпкането на Църквата днес няма нищо общо с гоненията на Ранната Църква. Гоненията срещу Ранната Църква издават уважението на римската езическа власт към един сериозен противник и съперник. Тъпкането на съвременната църква от езическата власт показва презрението и присмеха на езичниците към една безполезна сол, която е обезсоляла и се е превърнала в обикновен прах.
Последният закон за вероизповеданията е поредната стъпка в това презрително тъпкане на Църквата. Езичниците казват: "Няма проблеми да си вярвате каквото искате, стига да си плащате приноса пред езическата власт." Днес този принос е 5%, утре ще бъде повече. И пасторите го плащат, защото те самите са вече идолопоклонници - поклонили са се пред идола на Божествената Държава. И такива като Emenei учат християните да продължат да предават Божията земя на Божиите врагове, и да правят християните още по-пасивни, безсилни и отвлечени.
Това е смисълът на думите, че "когато солта обезсолее, тя бива изхвърлена и тъпкана от хората." Трябва да обърнем сериозно внимание на това откровение.