Понеже всички говорят как трябва да "простим на лидерите", "да се молим да се обърнат от грешките си" и "да се променят", искам да задам един въпрос в този смисъл.
Какво има да прощаваш на човек, който не се е покаял? Казано е : "Ако се обърне брата ти и ти каже "прощавай", да му простиш, дори и това да е 70х7 на ден". Обаче, аз доколкото си спомням имаше един друг стих, в който се казваше : "На когото простите греховете- простени са им, на когото задържите греховете- задържани са им". Също така, днес си мислех за момента, когато Исус беше разпънат. Той извика " Отче, прости им, защото не знаят какво вършат". Та в този смисъл, не мислите ли, че на някои хора греховете им трябва да бъдат "задържани", с цел това да доведе до евентуалното им покаяние? В този аспект можем да обърнем внимание на Павел, който предаде един брат от Коринтската, мисля, църква "на Сатана, за да се спаси духът му". Не мислите ли, че ако на такива хора непрекъснато се прощава, без да се налага някаква дисциплина, това няма да доведе до по-страшни последствия, като самозабравяне дори стигане до църковна диктаторщина?

Здравей, Теодора!

Не беше Павел, който взе еднолично това решение. Лично Господ Исус Христос се намеси в тази ситуация. Павел беше само упълномощен да извърши на практика това, което Господ желаеше при конкретните обстоятелства. Той беше назначен за апостол и облечен в съответната власт, за да взема и изпълнява подобни решения и то, забележи, под прякото ръководство на своя Работодател. Христовата Църква освен всичко друго е и армия с доста строго определен ред. И това няма да се промени само защото няколко военнослужещи на ръководни постове в нея са злоупотребили с властта си, нали?

Ти самата, Теодора, притежаваш ли необходимия духовен ранг, за да извършваш подобен съд и да се грижиш за дисциплинирането на Божията Църква? Имаш ли пълномощно?

Аз нямам.

Доколкото познавам Библията мисля, че тя ни позволява единствено да ??се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела?. Което, разбира се, съвсем не означава да си се усмихваме глупаво един на друг и да се правим, че не си забелязваме слабостите и недостатъците. Ето Библейския модел:

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Ето ТОВА е любов в действие!

Колко от нас са имали или имат смелостта и зрелостта да изпълнят тези думи? Говорили ли сме с човека насаме? А в присъствието на двама или трима свидетели?

Крайната цел на Спасителя винаги е да спаси, защото Той не намира удоволствие в смъртта на нечестивия, дори когато нечестивия посещава или ръководи църква. За разлика от нас. Ние много често търсим повод и средства за саморазправа. Но това не е в характера на Този, Когото наричаме свой Баща.

А как се вместват в твоето разбиране думите: ?Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон?? За какви теготи става въпрос и как точно става ?носенето? им? Мисля, че тези неща също трябва да се вземат предвид, докато обсъждаме темата, за да има равновесие.

Може и да проявявам някаква мнителност, но на мен това, което пишеш, Теодора, ми звучи като призив за саморазправа. Поне в този му вид. Темата, обаче, е интересна и мисля, че ще е полезно да я обсъдим по-задълбочено. Лично аз ще се чувствам щастлив, ако успеем да опазим разговора чист от лични нападки, за да произведе добри резултати.

Поздрави и до скоро!

-------------
:::: Ще благославям Господа на всяко време.
:::: Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

[ Това съобщение беше редактирано от: Asaf on 2004-05-07 21:12 ]

Теодора, повечето пъти правилното решение е да простим , да се молим и да вярваме за промяна и добро в живота на човека /без значение лидер или не/. Но има грехове и зло за което не бива да "хленчим" и проявяваме разбиране. Има хора и организации които се нуждаят от Божия съд.Не от твоя , а от Неговият съд.
Асаф, какъв е "строго определеният ред"? Този установен в повечето харизма църкви правилен и библейски обоснован ли е?

Значи не сте чели внимателно това, което казах. Аз не сравнявам нито един от присъстващите във форума с Апостол Павел или някой друг, а най-малко самата себе си с хора с подобна власт. Въпреки, че когато стане дума за изцеление, гонене на духове и пр. всички вие обичате да се сравнявате по сила с тях. За да го кажа в прав текст за да ме разберете, без да се налагам да се обяснявам. Аз не считам, че трябва да се прощава на хора, които са навредили на Църквата с поведение и доктрини, докато самите те не се покаят. Асаф, стана ли ясно сега или още да поуточня? И моля да ми посочиш къде видя призив за саморазправа?

Теди, аз лично не виждам какво да се направи за тези хора и дали въобще трябва. Те са си направили всеки кулата си, предполагам че ако се действа към тях трябва от хора призвани за това. Например как стоят нещата и с някои православни попове, които правят егати нещата, трябва ли да се моля за такъв човек? За мен те са на едно ниво -православните (не обобщавам всички, за предателите говоря), евангелските пастори, които злоупотребяват и всичката измет такива, които само на думи са Божии, а и по страшно правят, сами не влизат, но и на другите пречат. 100% трябва да има някакво действие, но като нещо, което аз бих могъл да направя е да им крада овцете.
Иначе, за задържането нямам отговор. То за какво да им се прощава? Аз не виждам някой от тях да е тръгнал да се покайва...

Така е. То може би е по-добре да простим на себе си, че сме били толкова лековерни, наивни и горди. А на тях - нека Бог им прощава. Аз виждам в Бибилята "Ако брат ти съгреши и дойде и каже прости ми да му простиш", обаче в крайна сметка ние не сме Папата, че да прощаваме на всеки изстъпленията.(пак да се доуточня за тези, които четат буквата, а не Духа- в случая говоря за прощаване на хора, които допринасят за процъфтяването на еретически учения в Църквата и които злоупотребяват с отредената им власт).

В крайна сметка да попитам: Бог прощава ли на някой, който не се е покаял? Ако Той прощава и аз ще прощавам.

Да добавя и малко стихове, за това как Апостол Петър описва лъжливите учители.

2 Петър 2
1 ...като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.
2 И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.
3 От лакомство те ще ви мамят с присторени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме.
...5 и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят;
6 тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие,
7 но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите;
8 (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела);
9 то знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден,
10 а особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества;
...12 Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
13 наближаващи да получат заплатата на неправдата - люде, които считат за удоволствие да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас;
14 очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия;
15 оставиха правия път и се заблудиха, като последваха пътя на Валаама Веоров, който обикна заплатата на неправдата,
...17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].
18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда.
19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.
20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята."


[ Това съобщение беше редактирано от: Teodora on 2004-05-08 06:51 ]

Не виждам как Господ ще им прости, ако те не са се покаяли...Пък и те не са просто някои грешници от света, те се гаврят и заблуждават мнозина...А за това че има хора, които са объркани и ги следват...
Разбирам те какво искаш да кажеш, но ми е трудно да ти отговоря, само мога да ти кажа, че за някой грешник има повече надежда от колкото за тях...
Това е същото както в скапаната ни държава, знаем кои са буклуците, но никой нищо не прави. Спират АЕЦ Козлодуй, нищо, на никой не му пука...На власт са тези които трябва да са отдолу, а тези, които са достойни се скитат..точно както във Властелина...истинските крале са скиталци и се опитват да свържат двата края, лошото е обаче, че вече много от тези хора вече имат робски манталитет.
Доста си им набрала на тези ''лидери''..

Ами виж сега, на някои съм им набрала, а други направо ме отвращават. Има някои от тях, които са искрени в заблудата си и всъщност ереста си им дава плодове в личния живот. Не ходят на лекари, разчитат на Бог като с магическа пръчка да им реши проблемите, защото "силно" вярват, дават десятъци и дарения, и считат, че Бог им е длъжен (обаче Бог не е за подигравка и единствените, които стават за подигравка след време са самите те). Има обаче една друга категория, които са безочливи и директно манипулират и заблуждават за лична изгода- на тях съм им набрала.
Като казваш за политика обаче много от нас са по-трезвомислещи когато стане дума за светските дела отколкото за църковните. Ами като им "прощаваме" на лидерите, що не "простихме" на Жан Виденов ами го разкарахме от власт и всичките след него? Защо прилагаме двойни стандарти за Църквата и за света? Ако един човек се докаже, че повече вреди отколкото носи полза, защо го търпим? Защо търпим да ни бият по главите, а като дойде някой със здравото учение го разкъсваме?

Теодора,
В Проповедта на планината Исус говори как Неговите ученици трябва да Го следват.Прочети я и разсъждавай .В 6 глава на Матей Исус каза:"...АКО вие простите на човеците/не уточнява кои,значи на всички/ съгрешенията им, ТО и Небесният ви Отец ще прости на вас.Но АКО вие не простите ...ТО и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения."
Т.е. под въпрос е спасението на този, който не прощава преди Отец...
Докато ти задържаш прошката към някой човек, Бог няма да работи в него за поправление.Ти казваш "Ако Бог му прости, и аз ще му простя".[Да не би да си по-голяма от Отец?

[ Това съобщение беше редактирано от: rema on 2004-05-08 13:25 ]

Аз го казвам, защото преди да простиш има условие: Човека да се е покаял (явно не си прочела по-горните постинги). Да съм казала, че съм по-голяма от Отца? Исус не каза ли "Аз върша това, което виждам Отец да върши"? Би ли ми отговорила:Отец прощава ли без да си се покаял?

Има голяма разлика между това ти да прощаваш и това Бог да прощава. Най-малкото той е БОГ... За да простиш ти, няма условие човекът да се е покаял (така или иначе никога не можеш да си сигурен, дали го е направил)

Човек има нужда да прощава, заради собственото си сърце. Така то омеква за Бог. Обаче ти можеш да прощаваш само неща, които са срещу теб лично, и това не значи че Бог е простил на този човек. Но значи, че Бог ще прости НА ТЕБ.

Ако сгрешилия се покае, тогава Бог ще му прости и на него. Покаянието също прави сърцето ти да омеква за Бог. (Тук е може би момента да попитам, дали ако някой изобличи ТЕБ, дали ще се покаеш?)

Трябва да спазваме, обаче редът: Ако съгреши брат ти, поговорете си насаме, ако те послуша - страхотно, ако не - вземи още няколко души и говорете заедно(щото може да се окаже, че бъркаш с обвиненията си)Ако и това не подейства, кажи на цялато събрание, и ако не ще да слуша, църквата му казва да си ходи(бил той водач или не)

Quote:

2 Солунци 3:6 Заръчваме ви още, братя, в имено на нашия Господ Исус Христос да страните от всеки брат, който живее безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.

Ако някой не живее, като християнин, и не иска, няма нужда да седи в църквата и да позори Бог.

Трябва и много да внимаваме, защото и самите ние сме грешни... Не бива да съдим предварително, ей така - "щото така ми се струва". И също не е добре да се говори за някой, който не присъства, особено, ако не си говорил с него насаме.[addsig]

Ами добре тогава, да вземем да простим на Свидетелите на Йехова, да плеснем с ръце и да се прегърнем, защото ни е казано да прощаваме и на еретиците. Мога ли така да го тълкувам?

Не се наемам да кажа дали можете така да го тълкувате, но можем да поразсъждаваме (само за които това не е табу).

Срещу вас лично Свидетелите на Йехова сторили ли са нещо, което да трябва да се прощава? Най-вероятно не. Вземайки предвид ученията им - техните доктрини лично на вас вредят ли ви? Най-вероятно пак не. Несъмнено мнозина се полъгват по тях, но кой на кого има (или трябва) да прощава в тези случаи, където се извращават истини на християнството? Грях срещу кого е разкъсването на тялото Христово? Това може би касае и единия визиран от вас основен проблем - "за прощаване на хора, които допринасят за процъфтяването на еретически учения в Църквата" - т.е. не само отявлените сектанти, но и "нашите" хора, които разкъсват тялото Христово... е, въпросът е същия - грях срещу кого е това разкъсване?

Колкото до другия визиран от вас основен проблем - за онази "друга категория, които са безочливи и директно манипулират и заблуждават за лична изгода" и "които злоупотребяват с отредената им власт", струва ми се, че всяка уважаваща себе си деноминация или църква трябва да има разработени процедури за отстраняване на нечестивия от събранието. Там всеки може да прощава според съзнанието за стореното нему зло или съблазън, а след покаяние на виновника църквата общо може да прости и да реши дали и как и на какъв пост да го приеме обратно. Все пак и Господ не желае смъртта на грешника, не желае и никой да погине...

Но да се върна обратно на лъжеучителите - предполагам по-лесно ще можете да си отговорите на въпроса за всеки конкретен наричан от вас еретик или еретична деноминация/секта, ако се замислите бихте ли се молили заедно с него/тях... Ако не - защо и къде е границата отвъд която решаваме, че не бива да се молим заедно с определен субект/общност?

Pilate, а ако еретиците са тези "лидери"?
За какво да се моля с тях? Те ако наистина имаха Духа, както обичат да претендират и "чуваха" от Бога щяха отдавна да разберат, че са затънали и сами да се покаят.

Искате да кажете, ако еретиците са тези "лидери", които са отговорни за процедурите по отстраняване на нечестивия? Така ли? Ако това е мисълта ви, мисля че процедурите на всяка деноминация или църква трябва да предвиждат и такива случаи. Ако Господ е оставил нещо да го свършим ние, не е много разумно, нито твърде духовно, да връщаме топката в Неговите ръце с надеждата по свръхестествен начин Той да си отстрани мършата... Нейде из Новия Завет имаше описание на църковен събор и неговите решения - това също може да е част от църковните процедури. Предполагам сега и Божидар ще се намеси и ще изброи на всеки от големите (вселенски) събори кои лъжеучители са били осъдени по установени в църквата процедури - ако тръгне да изброява поне от мен ще има огромни благодарности.

Колкото до молитвата - имах предвид просто обща молитва по какъвто и да е повод с някой "еретик" или сред "сектанти". Ако вярваме в един Господ, не са ли те наши братя и сестри? В такъв случай въз основа на какво (евентуално) не бихме се молили заедно с такива?

Отче наш, Който си на небесата . . .
прости ни прегрешенията, както и ние простихме на нашите длъжници ??? Теодора, ако някой, който те е наранил, се обърне и ти поиска прошка, той длъжник ли ще ти е? Не мисля. Длъжник е човек, който продължава да ти дължи нещо! Спомни си и притчата, която Исус разказа, за двамата длъжници - Единия дължеше на Господаря милиони, но Той му ги прости, а после хвана брат си, който му дължеше 100-на лева и постъпи немилостиво с него.

Quote:

Ако това е мисълта ви, мисля че процедурите на всяка деноминация или църква трябва да предвиждат и такива случаи.

В тези 'църкви" няма такова нещо като дисциплина. В последната в която ходих, беше Ново Поколение. Формално те са под шапката на ББЦ. (Самоя пастор си казва, че никой не му казва какво да прави, тоест той е там формално заради регистрацията). Презвитерите се избират от пастора.(Те са негови подчинени или приятели).Нито един път не е имало човек от лидерството на ББЦ, например, който да пропвядва. Аз съм убедена, че те не знаят какво се проповядва, а дори и да знаят, те самите проповядват подобни неща.
За другия "църковен" бисер Георги Бакалов, доколкото зная хората с които е афилииран са в Щатите. И така, те откъде да знаят какво се проповядва? А дори и да знаят те са от същата закваска.
На такъв "Параграф 22" няма разрешение. Тези хора, които са създали така наречените "независими църкви", всъщност точно това им е целта. Умишлено да не са под власт за да правят каквото искат.

Хм, нали уж всичко трябвало да става с ред и приличие...

А как държат вярващите в паството си да не им се опълчат и да ги отстранят? Ако вие сте прозрели лъжеучения и самоцелно властничество, значи и други го виждат.

По какъв критерий лъжеучителстващия властник е несменяем?

Ами на вярващите им бива промиван мозъка със следните изявления - "Ако критикуваш или се съмняваш в лидера, следователно си във бунт срещу Господа" (Тук се дава примера за Саул и Давид. Тоест "лидера" може да е нечестив, но ти трябва да си траеш). Ако напуснеш църквата, биваш обявен за отстъпник.От там нататък повечето хора, започват да те избягват, защото не искат да биват асоциирани с един отстъпник.Ако ти се опиташ да обясниш какво и защо, ти се казва, че имаш непростителност и си огорчен. Ереста за позитивната изповед- никой от тези хора не изповядва нещо "негативно", да не би това да му се счете, че няма вяра. Това, което се 'препоръчва" е да се молиш за "лидерите", докато те си развяват байряка и да си траеш. Постига се пълна манипулация. Казвам ти- Парагаф 22! тези хора (горките овчици) виждат, но не смеят нищо да кажат. Вярват "Бог" да го промени- "лидера". А докато "Бог" го променя той така се нагушва и посича толкова животи, че после само с една гола прошка нещата не се оправят. Така, че на такива хора не трябва да се прощава докато те не се осъзнаят и не се обърнат от ересите си.

Така като го описвате, доста стряскащо и песимистично звучи и все пак на вас някой ви е отворил очите и ви е извел оттам въпреки пълната манипулация. И предполагам сте се молили за тези "лидери"...

Освен прошка (или не) наистина трябва да има и някакви последствия върху постовете и служенията им, но ако не бъдат отстранени от събранията как ще помогнем да се осъзнаят.

Колкото до обръщането от ересите им, връщам се на един по-горен въпрос. Вие бихте ли се молили (по принцип) заедно с разпространител на такава описвана от вас ерес. Ако да, защо и как това би могло да помогне за осъзнаването му? Ако не, въз основа на какво?

Както казах: ти не си Бог за да прощаваш грехове. Ти ИМАШ НУЖДА да простиш. Това е заради тебе си. Този който е сгрешил ИМА НУЖДА да се покае. Ако някой не се усеща, че е сгрешил, обаче, ти трябва да му покажеш и това е обич, според мен . Даже си длъжна!

Quote:

Езекийл 33 2 Сине човешки, говори на людете си и кажи им: Когато нанеса меча върху някоя земя, и людете на оная земя вземат някой човек изпомежду си и си го поставят за страж, 3 и той, като види че мечът иде върху земята, затръби и предупреди людете, 4 тогава, ако мечът дойде и постигне някого, който чуе гласа на тръбата а не се пази, кръвта му ще бъде на главата му. 5 Той е чул гласа на тръбата, а не се е свестил, кръвта му ще бъде върху него; когато, ако беше се свестил, той би избавил живота си: 6 Но ако види стражът, че мечът иде и не затръби, и людете не се свестят, и мечът дойде и постигне някого от тях, той наистина биде постигнат поради беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража. 7 Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израилевия дом; чуй, прочее, словото из устата Ми, и предупреди ги от Моя страна. 8 Когато казвам на беззаконника: Беззаконнико, непременно ще умреш, а ти не проговориш, за да предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, оня беззаконник ще умре за беззаконието си, обаче, от твоята ръка ще изискам кръвта му. 9 Но ако предупредиш беззаконника да се върне от пътя си, а не се върне от пътя си, той ще умре за беззаконието си, а ти си избавил душата си.

Ако имаш нещо към накой, първо говори с него, а после разправяй наляво и надясно, че човека е много зле!

Въпрос: Говори ли с тези хора?

Quote:

Въпрос: Говори ли с тези хора?

Ха, ха, ха. За да говориш с тях трябва да си запишеш час като за аудиенция при Папата. Ако не знаеш, да ти кажа, какво единия от тях е казал на моя позната, която е отишла при него с проблем : " Твоите проблеми не са ми приоритет", а на друг мой приятел, след като му е казал каквото мисли, му е било казана" Теб Дявола здраво те е ограбил". За сведение- писах им имейли на които никога не получих отговор. Това брои ли се, Рaucku?

Quote:

Както казах: ти не си Бог за да прощаваш грехове.

Обясни ми моля те думите на Исус:"На когото простите греховете им, простени са им, на когото задържите греховете задържани са им". Те да не би да бяха Бог?

Да брои се. Изглежда си направила достатъчно.

А за второто, ще трябва да си помисля, щото за това не се бях сетил. Ма щом така е казал Човека, значи е така. Защо трябва да задържаш гняв в себе си?

(Ей така - между другото - казвам се Райчо ) [addsig]

Приятно ми е да се запознаем! Ами и на мен не ми е ясен този стих, затова правя проучване.

Аз пак прочетох началото на темата и се сетих за отношенията ми с моя котарак.

Значи Джиджо (котарака) прави доста бели. Най-отвратителното нещо, което прави е да ползва части от апартамента ни за тоалетна Като се случи нещо такова, аз действам Библейски - напердашвам го яката и след това му прощавам. Бия го, защото го обичам. За него е по-добре да го набия, вместо да го изхвърля и той да умре навън (което би се случило, ако не го наказвам и той си продължи да ака където му падне)

Та за тия твоите хора нещо такова ми се вижда решението. Ако не може да си върши работата, като ръководител (щот да си такъв значи да бачкаш яко), друг трябва да заеме поста му. [addsig]

Има и друг,еднакво удобен и за двама ви начин - купи на котарака си котешка тоалетна.
Това също би било "библейско" разрешаване на проблема.

Да бе, ама той си има, но го кефи повече да върши работата пред входната врата. Влизаш си вкъщи и ПЛЯС . И други удобства си има, примерно, не ще да пие вода от съклена чаша, а иска да пие от кофата с мръсната вода .

Сигурно и Бог така си мисли за нас:
"Аз им давам свобода и всичко, от което имат нужда, а тези КОРАВОВРАТИ само се бунтуват "

Здрасти, Теди! Днес като си четях една книга, се сетит за тази тема, затото вътре се говореше точно за прошката. А именно :
" Да живеем в подножието на кръста означава всеки аспект от живота на християнската общност да бъде оформен и белязан от него..... Нещо повече, в нашите взаимоотношения трябва да показваме тази комбинация от любов и справедливост, която характеризира Божията мъдрост на кръста.... Трудно е да вземем решение и да го осъществим на практика, като обединим любовта и справедливостта, милостта и строгостта, и да живеем според примера на кръста. Да вземем " примиряването" и "омиротворяването". Когато Исус обяви, че миротворците са блажени, добави че " те ще се нарекат Божии чада". Трябва да е имал предвид, че миротворството до такава степен е божествена дейсност, че онези, които го вършат, разкриват своята идентичност и потвърждение, че са Божии деца. Ако нашето миротворство трябва да бъде изградено по примера на миротворството на Отец, трябва незабавно да заключим, че то е доста по- различно от умиротворяването, защото мирът, който Бог предлага, е скъпо струващ мир... Цената, за да примири Себе Си с нас и нас със Себе Си, евреи и езичници и другивраждебно настроени групи, не бе нищо друго, а болезнения срам на кръста. Следователно нямаме никакво право да очакваме, че ще можем да участваме в примирението, без да платим някаква цена, независимо дали нашето участие е в спора...или като трета страна....
Макар последователите на Исус никога нямат право да отгкажат да простят, а за отмъщение изобщо да не става дума, ние не трябва да омаловажаваме прощението, като го предлагаме предварително там, където няма покаяние. Исус каза: " Ако прегреши брат ти, смъмри го" и едва тогава " ако се покае прости му " ( Лука 17:3) ....Прощението и искането на прошка са скъпо струващи опитности. Всяко истинско християнско миротворство разкрива любовта и справедливостта - и по този начин болката - на кръста. "
Джон Р. У. Стот " Кръстът на Христос"

Преписах целия този пасаж, за да не ми звучат безпочвено думите. Наистина смятам, че Стот е много прав за това, че прошката от Бог беше измолена с много скъпо сруваща жертва.
Като сравним с прошката, която ние трябва да дадем на хората ( не защото сме на нивото на Бог, а защото трябва да бъдем подобни на Него в действията си) излиза, че без някой да се е покаял за вината си и да е изпитал срама и унижението на признанието не трябва да му прощаваме. За нас нямаше прошка без смъртта на Исус - за хората няма прошка, ако не платят цената на покаянието първо.
Не знам дали това ти хвърля известна светлина, но смятам, че има логика

[ Това съобщение беше редактирано от: donna on 2004-05-18 11:54 ]

+Rebeka
Не прочетохме всички коментари задълбочено и искаме да се извиним, ако се повтаряме
Знаете ли, неразсъждавайте като християни за момент:
Помислете си за този, който ви е разочаровал, за този, който ви е наранил, за този, който ви е онеправдал, пренебрегнал...Е, какво чувствате? Горчивина? Приятно ли е това усещане? Е, ние не сме мазохистки, това не ни харесва! Предпочитаме да приемем, че Бог е Този, Който, ще се погрижи да бъдем щастливи- няма смисъл да складираме в сърцата си всички неприятни чувства, когато има Един, Който приема за своя всяка наша грижа. Предпочитаме да Му прехвърлим тревогите си, така винаги е по-добре, опитайте