Здравейте,
Велине, относно отлъчването на развратните от църквата - това е задължение на църквата, а не е само възможност. Затова при такъв случай, как църковният съд ще реши, кой е изневерникът и кой верният. Ако изневерникът лъже, че е имал някакви сношения с верния, и ако верният е мъж, как ще докаже, че не е така, а ако е жена, и не е била девица при сватбата си по една или друга причина, как ще докаже, че неверният е бил неин мъж? Все пак отлъчването от църква не е само със земни, но и с вечни последствия, или и този тип казуси ще ги препращаме директно на Върховния Божи съд?
Относно намесата на държавата - прав си, ако една двойка реши, че е по-опасно да се ожени официално отколкото тайно, тогава тя поема риска за себе си и за своите деца да бъдат без държавна закрила при възникнали проблеми. Например, ако мъжът го убият по време на война, жената и децата остават без наследство и издръжка и т.н. Но тук отново проблемът не е в правилото, а в изключенията: т.е. когато по-малкият суверен (държавата, църквата) действа противно на законите на пълния суверен (Бог). Тогава се действа на принципа: да се подчиняваш на Този, който има власт да хвърли тялото и душата в пъкъла, а не на този, който може да нарани само тялото. Т.е. покорството пред Бога е преди покорството пред земните власти, когато тези земни власти нарушават Божията наредба.
Колкото до тайното бракосъчетание. Всъщност какво разбираш ти под тайно? Веднъж казваш, че имало свещеник, после, че родителите знаели, то тогава от кого е тайно? Под тайно аз разбирам мъжът, жената и никой друг. Без двама или трима свидетели. Така че ти говоря за такова тайно бракосъчетание, а не когато то е скрито от определени целеви хора (влюбен шеф, селска мутра и пр.).
А нека сега да видим казусите:
- местната мутра: нима вярваш, че на този свят има само едно село, в което има една мутра, и тя е законът в него? Ако местната мутра въвежда правилото за първа брачна нощ, тогава има други места по земята, и не на последно място, ако един човек не е готов да се бори за семейството си, за какво се жени тогава? Ами че мутрата може да хареса жена му и без да знае, че са се оженили, и пак да я насили, пък най-вече ако мъжете в селото не могат да се справят с мутрата, има и други села, тайното сключване на брака по никакъв начин не е гаранция за запазването на честта в семействата на това място, защото за съпруга на една жена не е много по-различно, дали някой би имал жена му за първата, втората или сто и втората брачна вечер.
- влюбеният шеф: подобна ситуация. На света има само една фирма, и човек трябва да си пази хляба повече отколкото да си пази семейната чест? Не ти ли прилича това на ситуации от близкото комунистическо минало? Каква е гаранцията за този човек, че шефът няма да ухажва, приласкава или по-лошо -насилва - жена му, докато той е на работа? Или юнашки ще търпи всеки работен ден, докато се прибере в тайното си убежище с жена си?
Тези ситуации ми напомнят на Аврам и Сара. Откъдето минеше, все скриваше, че му е жена, за да не го убият. Според теб добре ли е правил? Ако си застрашен по този начин, ще правиш ли и ти като него, като разчиташ на Бог, ще се праща язви и наказания върху народа на тази страна и върху нейния владетел, че да развали работата преди сюблимния момент?
В същност да ти призная, има и други ситуации в Стария завет, които описват практики, които ме смущават като жена: например, онзи пътник, който беше прибран в един вениамински град, и как през нощта мъжете искат от домакина да им го даде (хомосексуалистите стават опасни, когато са мнозинство!!!), и как за да спаси госта си, накрая извеждат наложницата му (останалото е тъжна работа - намират я мъртва на другата сутрин от изнасилване...).
В двата горни случая има едно общо нещо: мутрата не е официална власт, шефът също, какво пречи на младоженците да се венчаят тайно от шефа и от мутрата в присъствието на доверени свидетели?
- емоционалната майка (по-общо: несъгласните родители). Тук е по-особено. Считам, че съгласието на родителите е добро нещо, но не е задължително, защото има множество случаи, когато родителите са отстъпили от своите заветни задължения. Защо е добро - "почитай майка си и баща си и ще живееш дълги години добре..." Защото който почита, той получава семейното наследство. Който се жени преко волята на своите родители поема риска да бъде лишен от наследство. Колкото дали трябва да се жени или дали да слуша своите родители: зависи с какви мотиви са против родителите и заради какви мотиви той е за. В идеалната ситуация: лоши родители, разумен избор от страна на младите, тогава се женят, като разчитат, че може би някой ден, когато родителите видят плодовете, ще си променят мнението за брака на своите деца. Но пък не може хем да се женят пряко волята им, хем да им кажат: "дайте сега жилище да живеем, защото нямаме възможност да си плащаме квартира". В много случаи родителите са против, поради погрешните и незрели мотиви на детето си за брак: "много я харесвам", "не мога повече да се въздържам", "само тя ме разбира" и пр. Много често те не са съгласни, и защото са имали едни планове за своите деца и искат бракът им да съвпада с тези планове. Дори и да са против, младежът трябва да помни, че те са власт в живота му, поставена от Бога за негова защита и назидаване, и дори да не е съгласен с тяхната оценка, винаги е от полза да изслуша тяхното мнение. Ако те наистина грешат, а той е прав в избора си, тогава от плодовете на новото семейство (дори още докато са годеници) ще се види, че родителите не са имали право. А ако пък младежът иска много да си вземе жена не според Божията воля (например невярваща), то съветът на родителите му срещу нея е тяхно задължение.
Какво да кажем на бъдещи двойки, които имат проблем със съгласието на родителите си: да изпитат нещата първо пред Бога според условията на Библията, и ако са добри, тогава да са твърди в решението си, но и да показват благост към родителите си, дано Бог им покаже, че грешат.
- 1001 случаи: случаи много, Велине, но Божият закон е един и същ и важи винаги и при всички обстоятелства. Проблемите възникват, когато институциите, които Бог е създал в нашия живот: семейство, църква, държава действат против Божията наредба. Но дори и тогава има начин да се действа, без да се съгрешава, когато човек се бои от Бог повече отколкото от местния тиран.
Какво да кажем за родителите, които са се пропили, зарязали децата си и пр. Те не са родители в заветния смисъл. Въпросът е кой се грижи за момичето? Кой й плаща сметките? Кой я издържа? С него трябва да се говори.
Промискуитет означава когато един човек има безразборни сексуални контакти. Това, което се случва в нашето общество днес е промискуитет. Няма наказателна отговорност за такива връзки, и те си процъфтяват. Твоят модел за "тайните" бракове много ми напомня именно промискуитетни отношения.
Относно 10 000 лв. си се сетил сам за Яков и Рахил. Ще ти дам още по-голям пример: Христос умря на кръста, за да може да се ожени за невяста, угодна на Неговия Баща. Какво са 10 000 пред такава жертва?
Относно пропилия се баща или този, дето хич не му дреме. Той може и да проспи сватбата. Справка:моят баща пък изостави майка ми и отиде при друга жена. Той дори постави условие, да дойде на сватбата ми само ако поканя и неговата нова жена. Отказах му и не беше на сватбата. После осъзнах, че не е трябвало въобще да го каня: непокаян прелюбодеец няма работа на християнска сватба.
Относно твоя казус: не можеш да угодиш на всички. Угоди на Бога. А на майка си може съвсем нежно да й обясниш, че християнинът не се жени за невярваща, защото не може да имат заедно добри семейни отношения. Ако тя не споделя най-голямата ценност за него - Бог, как ще споделя всичко останало?
А пък примерът със сополанкото трябваше да ти покаже, че при такива тайни сватби вероятността да се сгреши е почти 100%.Оценката винаги е субективна, но и Библията дава някакви критерии все пак за добро и неприемливо поведение, и ни учи на мъдрост как да постъпваме в такива ситуации. Ти би ли организирал съдружие с човек, който току що е излязъл от затвора за измама? Дори да ти е много изгодно и обещаващо, не би ли изчакал, проверил и т.н. Ако това е разумно да се направи заради сигурността на парите, живота на човека не е ли по-голямо нещо от парите, та да не бъде проверяван бъдещият брачен партньор що за човек е?
В резюме:двойка, която се събира с тайна сватба само от мъжа и жената не я приемам за семейство.
Добре е ако младите получат съгласието на своите родители, но не е задължително, за да се оженят. Има случаи, в които родителите нямат правилни (от Божия гледна точка) мотиви, когато са против/за един брачен съюз.
Църковният съд трябва да отлъчва блудстващите и прелюбодейните части на тялото, независимо дали техните партньори го молят за това или не (забележи, тук не става въпрос за развод, или защита).
Гиго, виж, бракът не е тайнство, защото неженените също се спасяват
. Ако бракът е тайнство, неженените ще плащат вечен ергенски данък в ада.
, а Библията не ни казва това.
Еменей, ако реалното присъствие на Христос е в хляба и във виното, то неговото присъствие от дясно на Отца нереално ли е? Къде е физическото присъствие на плътта и кръвта на Исус Христос сега? В хляба и във виното или отдясно на Бога? Ако е отдясно на Бога, тогава не може физически да е в хляба и във виното, точно както апостолите, когато ядоха и пиха господнята вечеря заедно с Него, не Го ръфаха за месата и не Му пиха кръвта, но ядоха хляб и пиха вино, заедно с Него на масата. Мнението на самият Лутер не съм чела, но съм чела за спора между лутераните и цвинглианците по този въпрос. Именно Калвин посредничи в множество такива диспути и постига обединение на позициите. Заобикаля твърде католическата позиция на някои лутерани в Берн, които настояват за буквалното присъствие на Христос в хляба и във виното. Коригира и другата крайна позиция на Цвингли (вече при наследника му, Булингер), че хлябът и виното са само символи. Позицията на Калвин се обобщава много добре от Божидар: заветно присъствие, в Духа чрез вяра.
Относно твоята философия на историята те питам, защото е полезно един християнин историк да каже как я разбира историята. В крайна сметка какво ще донесе историята на хората? Има ли някаква връзка между етиката и силата? Който постъпва правилно има ли надежда, че ще надделее в историята над този, който постъпва погрешно? Оптимисти ли сме за историята, или сме песимисти и пр. въпроси, които един християнин историк трябва да обича да изследва, понеже познава и самият Автор на историята.
А пък за да сме точни относно убиването,
ще те питам пак: християните имат ли право да защитат с оръжие своите домове, градове, семейства, притежания и държава? Ако Саддам утре превземе Турция и цъфне на южната ни граница, какво трябва да правим ние? Ако "мутрата" нахлуе в дома на младоженците, за да си иска правата, докато най-близкият полицай е на 50 км в града, а комшиите не се интересуват, защото не им се яде бой? Ако дъщеря ти се е оплакала, че някакъв педофил я притеснява, и ако се върнеш вкъщи и го завариш, как я малтретира?
Публикувано на 02 февруари 2003 г. в 17:21:00 ч. от потребител 125
Публикувано на 02 февруари 2003 г. в 17:42:00 ч. от потребител 125
Искаш да кажеш, че Християнинът не е никакъв Християнин, ако не е изповядал завета си с Бога публично пред държавта?!!!! Така де - съзнанието му не е достоверен източник на легитимност в Божиите очи и затова трябва държавата (или църквата) да подпечата Християнството на Християнина. Е, не мога да се съглася.
((Очаквах форум между братя и сестри, но като гледам как почти всеки си държи за своето и как ако нещо не съвпада с виждането му направо го отрича, как се гледа не толкова духа на нещата а буквата.Съжалявам че казвам това но ако един невярващ влезе във форума и види как християни се ядат едни други само ще се съблазни, нали Бог е любов???!!!?Някои смятат мнението си над всичко.Ех надявам се нещата да се променят
- защо в Библията се прави разлика между жените, наложниците и другите (безбройните девойки)
Публикувано на 07 март 2003 г. в 10:13:00 ч. от потребител 202
Публикувано на 08 март 2003 г. в 22:43:00 ч. от потребител 204