никога не съм успявал да схвана написаното там.Какво означават понятията
-умрели към греха-как след като се подвеждаме още
-погребани с него-какво е това погребение
-нов живот-в какво се изразява

като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
(Рим.6:6) - как сме разпънати?Как греховното тяло е унищожено?Как не сме роби на греха?

Та аз като греша се чувствам ужасно и незнам как да реагирам,как да погледна на себе си?Съвеста ми е обременена от вина.
Наистина не разбирам как така не съм роб на нещо щом още го върша-със вяра ли се приема това унищожение или дела иска?.

Как да считам себе си за мъртъв към греха щом още го върша - това не ме ли прави нечестен?

чел ли си "Истинската духовност" от Франсис Шефър. Мисля, че поучението върху Римляни 6 глава там е перфектно. И върши страхотна работа.

Emenei,
аз нямам достъп до тази книга, хайде да споделите накратко, ако не ви затруднява.

"Истинската духовност" от Франсис Шефър може да бъде изтеглена от тази страница
Поздрави

Quote:

On 2004-04-23 14:56, Mardohay wrote: никога не съм успявал да схвана написаното там.Какво означават понятията -умрели към греха-как след като се подвеждаме още -погребани с него-какво е това погребение -нов живот-в какво се изразява като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; (Рим.6:6) - как сме разпънати?Как греховното тяло е унищожено?Как не сме роби на греха? Та аз като греша се чувствам ужасно и незнам как да реагирам,как да погледна на себе си?Съвеста ми е обременена от вина. Наистина не разбирам как така не съм роб на нещо щом още го върша-със вяра ли се приема това унищожение или дела иска?. Как да считам себе си за мъртъв към греха щом още го върша - това не ме ли прави нечестен?

?след като сме умрели за греха,? този изрз стои в прјака вр?зка с?с следваштите думи: ?Или не знаете, че всички ние, които се кр?стихме в името на Исус Христос, кр?стихме се чрез Неговата см?рт?? Тук става дума за кр?штението, т.е. за онова тајнство при което чрез потапјане(така е и в оригиналнија текст, думата којато на булгарски се предава с ?кр?штение ?, на гр?цки означава ?потапјане?)
Това потапјане символизира слизането в гроба, а заштото за нас, спасително е Христовото слизане в гроба(а то е станало чрез кр?стта), ние се кр?штаваме в Христовото ИМЕ (стих 4).
стих 7 - това потапјане(кр?штение) в името на Исус, символизира см?ртта Му и В?зкресението Му, и за това ?освобождение? от греха става дума тук.

А зада не ?господства? над нас греха трјабва да се борим с него, да не се отчајваме...
Чух ведн?ж, че в миговете преди да с?грешим трјабва да си представим Бога, като жесток и отм?стителен, а след като сме изв?ршили ?онова што не искаме?(по думи на апостол Павел), да си представим Бога като лјубјашт Башта...


П.П. извинете ме за правописа, но поради проблем ползвам временно македонска кирилица

Там където пише кредор е кирилизатор цъкай и пиши правилно.[addsig]

Брат Николай,
Въпросите, които задаваш са от изключително важно значение за спасението ни.
В основата на нашето спасение е разбирането на това, което Исус направи на кръста. Всеизвестната част е, че Той понесе нашите грехове. И на мнозина тази полуистина им е "удобна" /поне за момента/, затова и не отиват по-далеч в разбирането си, напротив-трупат си учители, които ще "чешат" ушите им. "Бог е с нас, Бог ни прости, всяко осъждение е от дявола!"-засипват те с гръмки фрази, напомпват те емоционално, а като излезеш от църква и си останеш сам, виждаш, че се разминаваш напълно със Словото...Не си първият, който се е чувствал по този начин.
Проблемът е, че полуистината не е като истината и не притежава основното свойство на истината-да прави хората свободни от греха. Темата за свободата е също толкова изопачена, защото веднъж като не са успели да донесат свобода от греха с половинчато послание, съвсем логично е да вложат някакъв нов смисъл в думата "свобода", но както може би се сещаш - смисъл, който няма нищо общо с греха. Исус ни е освободил да викаме, да свиркаме, да подскачаме, да се правим на идиоти, та дано някой ни повярва, че сме "пълни със Святия Дух". А изпълването със Святия Дух се изразява в много просто проявление на основната и вечно присъща характеристика на Божия Дух: СВЯТОСТ. А СВЯТОСТ=СВОБОДА ОТ ГРЕХА! Не е много сложно.

Божието помазание винаги се изразява в "превръщането" ни "в друг човек". Спомни си помазанието върху Саул:
"... ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи.Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек." 1Царе10:6

или помазанието върху Давид:" Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после."
1Царе16:13

или помазанието върху Петър на петдесятница, което завинаги го отказа от рибарския бизнес...

Но да се върна, откъдето тръгнах: разбирането ни за това какво стана на кръста. На кръста Бог осъди греха в плътта:"Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,"
Римл.8:3.

Всеки грях е осъден и ако имаш осъждение щом съгрешиш - да знаеш, че то не е от дявола. Дяволът няма полза да ти показва, че си съгрешил. Но ако си се покаял и обърнал от всеки грях, който Бог ти е открил, и не го вършиш повече, а пък продължаваш да имаш осъждение - това безспорно е противника, който само по тоя начин може да те задържа да не му навредиш, за което си призван.

1.Какво да правиш като виждаш, че съгрешаваш, а пък Словото казва, че си умрял към греха?...
2.Какво да правиш като виждаш, че в тялото ти се появяват разни симптоми, а пък Словото казва, че в раните на Исус си изцелен?...
3.Какво да правиш като виждаш, че нямаш и лев в джоба, а Словото ти казва, че Бог ти е снабдил всяка нужда и не трябва да се безпокоиш?...
4.Какво да правиш когато плътта ти казва:"Още си в мене и си роб на греха", , дори когато някой пастор ти казва: "Докато сме в тялото-ще грешим", като Словото ти казва, че който е умрял е освободен от греха?

Всичко е въпрос на избор в благодат. Можеш да се притесняваш като Саул и ще сгрешиш, а можеш да се укрепиш в "Господа, своя Бог" като Давид и ще успееш. Дали искаш Словото да се чете в тебе или искаш само да четеш Словото? Ако искаш първото: разбери, че то е невъзможно за тебе и твоята плът, та умри най-сетне за себе си. След като си признаеш, че ти не можеш и Му се довериш, че Бог в тебе може-ще видиш чудеса!

Но първо е да проумееш, че ти наистина си свободен от греха /не свободен да съгрешаваш безнаказано, а свободен от робството на греха/. Мисли върху тези писания, моли се, и Бог ще ти даде светлина. Не го ли схванеш, не го ли чуеш от Бога...просто е напразно да се мъчиш по плътски да се умъртвяваш. Има една поговорка:"Гарван гарвану око не вади", така и плътта не може да умъртви себе си, тя силно желае противното на духа...Никога не давай шанс на плътта си да направи нещо, дори добро, тя никога не може да направи нещо за Божията слава!!! Но за нея е само гробът , докато се върне в пръстта, нещо като "ходене чрез вяра". Плътта е осъдена да умре и зашо да й утежняваме положението, за всеки осъден на смърт е по-добре нещата да не се проточват, защото е ужасно да живееш с мисълта, че си осъден. Направи това добро на плътта си да я сложиш на мястото й още сега, та да не те боли един ден като трябва да се разделиш от нея.

Quote:

Исус ни е освободил да викаме, да свиркаме, да подскачаме, да се правим на идиоти, та дано някой ни повярва, че сме "пълни със Святия Дух".

А пък аз си мислех че си от събранието на Митко Димитров.сигурно съм в грешка.Ако го познаваш може ли да кажеш какво мислиш за него? Ще идва в Русе та затуй питам-и тук да изложи християнството.

Доколкото ми е възможно не говоря за трети лица. Тъкмо като го видиш, ще си прецениш сам. Майка ми и сестра ми ходят при него, чувала съм, че е обаятелен проповедник...

да бе много

в дебелата книга се казва ,че след като сме новородени ,ние вече сме нови създания в Исус-ап.Павел казва ,че докато стария човек тлее(и той е който се поддава на греха)-новия се обновява всеки ден.И още-"...и сега ако съгрешавам,не съгрешавам аз ами греха ,който все още живее в плътта ми-т.е. -той се идентифицира с новия човек в Исус а стария така или иначе си заминава.
Изкупени сме и с цена сме били купени Той ни вижда през жертвата -да живее новия човек в Него а пък на плътта лека и пръст.

Амин за плътта!!
А за безгрешните новородени си мисля закакво им е Исус и кръвта Му???, щом като нямат проблеми и не съгрешават, ако правилно съм разбрал или Йоан и Яков нещо не са разбрали Учителя си?
[QUOTE] Яков 3:2

2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
[/QUOTE]

[QUOTE] 1 Йоан 1:8

8 Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
[/QUOTE]
[QUOTE] 1 Йоан 2:1

1 Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай * при Отца, Исуса Христа праведния
[/QUOTE]
Или не съм разбрал правилно, затова и аз не искам да бъда разбран непреавилно!!!
Тези слова ги привеждам НЕ като позволение да грешим, а като пример на непрекъснатия стремеж на новото създание да се обновява по Неговия образ и за борбата между Духа и плътта, но не и като пример на безгрешен християнски живот, зщото все още не сам видял или чул за такъв човек, освен Богочовека Исус Христос. Т.е. Ние имаме Нужда от Него и СИЛАТА на Духа Му за да можем "чрез Духа да умъртвяваме телесните старсти"!!![addsig]