Тази статия е копирана от друг сайт. Предлагам я на вашето внимание, като за момента ще се въздържа от коментар, за да не заемам много пространство.
Къде отива душата на човека след неговата смърт?

В Библията под "душа" се разбира личността на човека. В книгата Битие, 46 гл., 46 ст. се казва следното: "Всичките човеци, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души (личности)". Във Второзаконие 12:23 Бог забранява на израилтяните да ядат кръв, "защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото." Но за кръвта на човека никъде в Библията не се казва, че е неговата душа.
В Битие 2:7 пише следното: "И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа." Образуваното от пръст тяло беше неподвижно, бездейно, мъртво до момента, в който Бог му вдъхна от Себе Си дихание на живот. И само така човекът стана жива душа. Душата е духовно живата сила, дадена от Бога.

Къде отива душата на човека след смъртта му?

Някои твърдят, че след смъртта душата на човека остава при мъртвото тяло до възкресението на мъртвите, т. е. до Второто пришествие на Исус Христос. Едно такова учение не е библейско. В книгата Еклисиаст 12:7 четем: "И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, който го е дал". В Трета книга на царете 17:21-22 четем: "Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него, и то оживя." Също и в Лука 8:55: "Но Исус го хвана за ръката и извика: "Момиче, стани! И върна се духът му; и то на часа стана."

В Евангелието от Лука 16:19-31 Господ Исус говори за душата - къде се намира тя след смъртта на човека. Също и при преобразяването на Господ Исус на планината се казва, че са се явили Мойсей и Илия и че Той е разговарял с тях (Матей 17:1-3). И тук ясно се доказва, че душата на човека не остава в мъртвото тяло след смъртта му.

В Откровение 6:9 апостол Йоан говори: "И когато отвори петия печат, видях под олтара (в небето) душите на онези, които са били заклани за Божието Слово и за свидетелството, което са държали." Това е още едно указание за това, къде отива душата.

Словото Божие недвусмислено определя къде ще бъде душата след смъртта на тялото: тя отива за вечни времена или при Бога - в рая, или при Сатана - в пъкъла.

Драги читателю, тук се постарах да посоча някои пасажи от Библията, където определено се говори откъде се е появила и накъде ще отиде душата на всеки човек. Затова се обръщам с молба към всеки разумен и съзнателен човек: да започне да чете Библията, за да разбере какъв е смисълът и предназначението на душата му за този кратковременен живот на тази земя. Човек сам избира и сам определя мястото, където ще прекара вечността. Дали ти вярваш или не вярваш, дали си съгласен или не си съгласен, предупреждението си остава:

"Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото който сее за плътта си, ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот" (Галатяни 6:7,.

А в Откровение 20:15 е казано:

" И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро."

Някои християнски учения твърдят, че след смъртта човешката душа попадала в чистилището и би могла да бъде спасена чрез молитвите на още живите близки-християни, или пък чрез откуп, парични средства, давани на църкви и пр. Едно такова учение е явна лъжа. В Евангелието от Лука 16:19-31 Христос говори за един богаташ и за един беден човек - Лазар. След смъртта си богатият попада в пъкъла, а Лазар - в Авраамовото лоно. Тук Христос ясно и определено дава да се разбере къде се намира душата след смъртта и че вече няма никаква възможност за промяна на мястото.

"Но Авраам рече: ..... между нас (рая) и вас (пъкала) е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък от там - да преминат към нас."

Следователно, единствената възможност за спасение е дадена на тази земя, докато човекът е още жив. Това спасение се получава само чрез покаяние и вяра в изкупителната жертва на Исус Христос на Голготския кръст и възкресението Му от мъртвите.

В заключение желая да цитирам най-великия стих, отнасящ се за спасението на всяко човешко същество:

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, а да има вечен живот." Ев. от Йоан 3:16

Това е много интересна и трудна тема. Блгодаря на Ревека, че я представи.
За да разгорещя дискусията искам да цитирам един пасаж от Библията, който за православните е знак, че дори и след като умре човек пак има шанс. Затова мисля дават "за Бог да прости" - не съм много запознат, но мисля, че е така.
Става въпрос как Петър пише какво е направил Исус след като е умрял ... че е слязъл в тъмницата и тнт ... може да прочетете историята в 1. Петрово 3 и 4 глави:
1 Петрово 4:6
"Затова именно на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят в Бога духом"

[ Това съобщение беше редактирано от: zhoro on 2004-04-20 01:35 ]

Жоро,
не съм убедена дали православните имат такива убеждения. Не мислиш ли, че в цитата не става дума за мъртви физичеки хора, защото се говори за съдене в плът?

Teoдора,
Значи това ми се каза от един от техните архимандрити, когато говорихме за значението на некролозите и за защо в Православната църква се молят за умрелите. Така, че съм почти 100% сигурен, че е така. Този човек имя няколко учебника по които учат в Семинарията - така че мисля, че неговото мнение може да се сметне за авторитетно.

На мен ми се чини, че тази притча заема малко необичайно положение - макар да е описана в Новия Завет, тя е разказана от Господа пред старозаветни хора и спрямо техните разбирания за задгробния живот, макар и да е разказана по време на Неговото земно служение, което е някакъв новозаветен преход. В същото време, ап.Лука я описва със сърцето си на новороден новозаветен християнин и краят на притчата няма как да не визира и възкресяването на Лазар, както и Христовото Възкресение и реакциите на юдеите. По тези причини трябва да внимаваме какви доктринални постановки си вадим от тази притча, ако изобщо...

Независимо дали в старозаветно време адът е имал "зони" на страдание и утешаване, слизането на Господ в тъмницата и Възкресението Му не може да не променят и тези неща. В крайна сметка старозаветните починали по някакъв начин са били засегнати от изкуплението. Колкото до новозаветното виждане за душата след смъртта, може би трябва да търсим данни предимно извън тази притча, не мислите ли?

Аз лично за себе си вече съм се убедила, че Библията не си противиречи. Но тази притча се разглежда понякога като доказателство за погрешни теории. Беше ми интересно да установя дали някой все пак вярва в задгробен живот...[addsig]

Моля те уточни понятието "задгробен" живот.Ако говориш за активно действенна част от нас-е едно.А ако говориш за сън,е друго.Кое ти разбираш Ребека?Аз искам да попитам--само едно действенни или не бяха старците от откровение?Или се касае за нещо във бъдещето(около времето на второто пришествие),или за илюзия--нещо което е само "видение" на Иоан.Това моля би ли отговорила?[addsig]

Въпроса е също,евреите преди и сега молят ли се за покойниците си?Защо?Какво означава "шеол" и какво "квебър"?Кои са духовете в тъмницата?Кои са местата по доло от земята.Моисей какъв беше когато говори със Исус?Кого вижда(ама само това което пише във библията-без волни програми) аендорската запитвачка?За Бог всички "живи" ли са?[addsig]

Падре донякъде имаш право. Доколкото съм чувала при католиците в възприето, че душите на хората първо отиват в чистилището, което е различно от ада. Не разбирам за кой момент с Моисей говориш- за Преображението ли?

Макар и да цитирам западен учител(в подписа),не съм католик( просто мисълта ми харесва).Да за Тавор говоря.[addsig]

Padre, какъв точно ти въпроса относно Моисей? Откъде е излязъл ли? "Духовете в тъмницата" доколкото си спомням касаят тези отпреди Ноевата ера.
Ииначе не м е ясно на какво базират и католиците и православните виждането си за чистилището, пък за моленето за мъртвите да не говорим..Поне мен дълбоко ме отвращава като концепция.

Ako сама нещо не видиш,трудно се показва истината.Ако нещо сложно съм се изразил..не е нарочно.Ти самата какво виждаш?-какво според теб е питането...Мисля че не си запозната,нито с католицизма нито с ортодоксията.Съвремения католицизъм и православие са много точни и ясни във вижданията си.Този въпрос го доказва.Никога в нищо не се подавай на лични и неясни предубеждения.И по никой въпрос.И аз не харесвам много неща например в исляма или сектанството,но никога нищо не приемам или отхвърлям ако не се заинтересувам защо постъпват по дадения начин.Може и да не приема тяхната позиция,но тука няма място за емоции.Всичко което е полезно във всеки аспект от живота е добро.А да се опитаме да иследваме "бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
19 с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
20 които едно време бяха непокорни"--въпроса ми беше и сега го повтарям:Кога се развива действието на проповядването.След смърта Му или по друго време...?[addsig]

Бих искала да се върна малко назад и да уточня,че с понятието задгробен живот характеризирам всичко, което противоречи нА БИБЛЕЙСКАТА ДОКТРИНА ЗА СМЪРТТА. Според нея мъртвите са заспали "мъртвите не знаят нищо", вижте и думите на Исус при възкресенията си в гр. Кайн на момчето, на дъщерята на началника на синагогата и на Лазар. Исус разглежда смъртта и на тримата просто като сън.

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Rebeka on 2004-04-28 17:20 ]

Докато очакваш Идването на Иисус,не забравяй да отговориш на въпросите.Защото в директни текстове които не са поетични творби като Екслисиаст говорят че нещо много "приказват"спейки душите. А дали не се касае за "бълнуване"?-- двадесетте и четири старци паднаха, един от старците ми каза: "Недей плака:, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, * което опазиха.
10 И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?. Най вече те питам какво ОЗНАЧАВА шеол и какво квебър.Да не забравим и думите на лудата лъжепророчица Е.Вайт--"две са най големите лъжи на сатана,неспазването на 4 зап. и душата след смърта".Но както знаеш навярно изселената насилственно от Америка(и то от адвентисти) Вайт която отива в Австралия.Вече с нейните заблуди е била неодобна и на адвентните пастори.Която е украсява елхи,а сега ни баламосвате че това било езичество--тогава защо "пророчицата" ви го прави. [addsig]

Интересно е да се отбележи, че почти на всяко място в Новият Завет където се говори за смърт на вярващ се споменава думата СПИ.

Може би най-явният пример е в 1 Солунци 4:13-18.
Там Солунците задават въпрос на Ап. Павел от рода на тези, които умират сега, ще пропуснат ли идването на Исус в сравнение с тези които са все още живи.

(Важно е да се знае, че ранната църква е очаквала идването на Исус в тяхното време, както и ние в нашето, но НИКОИ НЕ ЗНАЕ освен Бог). Пример за това е Ап. Павел, който в посланията си показва, че за него, Исус ще се върне по неговото време. Факта че това не е станало не значи, че Павел е сгрешил ... за времето да ... но за самото идване на Исус не е сгрешил.

Та, да се върнем пак към Солунци.
Павел им казва, "Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и тези които са заспали в Исуса Бог ще приведе заедно с Него."
Има 2 теории

1. Че тези които умират - изпадат във сън (душата им) и следващият момент в който те са в съзнание е със Христос. Този период на спане може да е 2000 и повече години.
Аз много не вярвам на тази теория, но си струва да се вземе под внимание

ТЕОРИЯ #2

В този пасаж е интересно как Павел казва само за ИСУС че е умрял а не и за християните/вярващите. Това означава, че от всички които някога са умрели, само Исус е умрял напълно ... т.е. напълно разделен от Бог.

И точно поради този факт, че Исус е умрял, ние, които "почиваме" никога не можем да умрем (т.е. отделени от Божието присъствие), а се наслаждаваме на Божието присъствие.

Павел не се опитва тука да пише Систематично богословие. Целта му е да утеши Солунците, той пише в отговор на тяхно писмо. Ако обобщим пасажа, ще изглежда така:

Не искам да скърбите за тези които са починали, както скърбят тези които нямат надежда. Нашата надежда е в Христос, който умря напълно и затова ние сега не можем да умрем." След това Павел използва малко апокалиптичен език (който е бил "бест селъра" по онова време. Тогава е нямало любовни романи, толкова колкото апокалиптична литература и Павел използва това за да вдъхне надежда).

За да им помогне на мъката, Павел използва думата ЗАСПАЛ или ПОЧИНАЛ за да им даде мир, че ние всъщност НЕ УМИРАМЕ а ПОЧИВАМЕ ПРИ БОГА (т.е. душата ни не спи, а ние почиваме в Божието присъствие). Аз не мисля, че тука може да се говори за "сън на душата".

По съм склонен да приема втората теория, но това е мое мнение. Надявам се да е помогнало на дискусията въпреки че се отклоних от текста в Лука.

[ Това съобщение беше редактирано от: zhoro on 2004-04-29 12:41 ]