
Ники Юдаиста най-после отговори на ВТОРИЯ МНОГО ТРУДЕН ВЪПРОС към премилениалистите. Не му беше лесно, но все пак направи геройската стъпка напред в пропастта. Той остана верен докрай на своята премилениална ерес и ясно заяви, че отхвърля свидетелството на гонената Църква от 4 век. Онези вярващи, които са били минали през ужасни страдания и мъчения, Ники Юдаиста нарече "нехристияни," които имат "ум, който постоянно обърква политиката на този свят с вярата в Исус и никога не проумява, че Неговото Царство НЕ е от този свят." Същият този Ники Юдаиста, който бърбори за гонения, но никога не ги е виждал.
Също, Ники Юдаиста на практика призна, че няма да подкрепи една нарастваща Църква, която изпълнява Великото Поръчение и упражнява все повече благочестиво влияние във всички области на обществото. Той няма да я подкрепи, защото вижда в една такава Църква бъдеща издевателства, зверства, кланета и всякакви други ужаси. За Ники Юдаиста евангелизирането трябва да бъде спряно навреме, за да не създаде тирания. Докато християните са малцинство, няма проблем да благовествуваме. Когато обаче има "опасност" да станат мнозинство, Ники Юдаиста се оттегля. Той иска вярващите да са малко.
Не е нужно да си професор в семинария, за да видиш дълбоко антихристиянския характер на премилениалната практика. Ники Юдаиста разбира това, но той е последователен; той не може да си позволи да прави компромиси със своята ерес. (Нито има силата да се покае и да приеме библейското учение.) Ако изборът е между растеж на Благовестието или премилениализъм, той твърдо отхвърля растежа на Благовестието. (Emenei мъдро мълчи по този въпрос.)
За да оправдае този очевидно нехристиянски отговор, Ники Юдаиста хвърля вината върху Божия Закон. Той цитира Божия Закон и пита риторично: "Това ли искате? Искате да наложите тази тиранична жестокост върху хората? Ще ме убиете ли мен, премилениалиста, в едно такова общество?" Той си мисли, че така атакува постмилениалистите. Всъщност, той клевети Божия Закон. Ники Юдаиста мрази Божия Закон.
Аз обещах да дам отговор на тази клевета. Трябва да защитя Божия Закон срещу нападките на еретика Ники. За съжаление, няма да мога да дам изчерпателен отговор, защото това ще отнеме много място, а искам да го направя във форумите, а не в статия, за да дам възможност на Ники Юдаиста да продължи да се изявява. Коментарите към статиите не са много добро място за изява.
И така, какво казва Божият Закон за убиването на еретици?
Тук няма да говоря за смъртните наказания въобще в Божия Закон. Очевидно, Законът съдържа смъртно наказание за убийство, за хомосексуализъм, за прелюбодейство, за отвличане. Някои от тези наказания е трябвало да бъдат прилагани задължително, други са зависели от жертвите. Повече за това можете да прочетете тук:
Гари Норт, Средство за господство, Глава 7, "Правата на жертвата срещу месианската държава"
По-особен е случаят със смъртни наказания за определена религия и религиозни или окултни практики. Клеветата на Ники Юдаиста е, че това е някаква форма на християнски фашизъм. Забележете, ние не вземаме закони извън Библията. Ние вземаме законите от това, което Бог е написал в Своето свято Слово. Ники Юдаиста нарича тези закони "фашизъм."
Примери за такива закони за смъртно наказание по религиозни причини се намират в следните стихове:
За да спестя място, няма да цитирам всички такива стихове. Забележителното при всички тези стихове, обаче, е, че те налагат смъртно наказание не за вярата на човека, а за видимите религиозни практики, свързани с тази вяра. Божият Закон не казва, че държавата трябва да изследва сърцата на хората, за да види точно в какво вярват, и на основата на това да ги екзекутира. (Това е клеветата на Ники Юдаиста против Божия Закон.) Божият Закон определя съдебни санкции срещу конкретни практики - човешки жертвоприношения (Молох), публичен окултизъм, публично проклинане на Господа. Държавата съди не вярата сама по себе си, а практиката, свързана с нея. Очевидно, никой човек не може да прочете ума на друг човек и да разбере в какво точно вярва. Но всеки човек може ясно да види и да свидетелствува в съда за видима, публична практика на поклонение на лъжливи богове. Очевидно, никой не може да влиза в домовете на хората и да следи на какво точно се покланят там; но определени видими действия са били под забрана, и е трябвало да бъдат наказвани със смърт, за да бъде запазено обществото.
Има едно изключение:
Тази заповед като че ли изисква смърт за всички идолопоклонци в Израел. Обаче ние знаем, че на територията на Израел са живеели много чужденци, които не са задължително вярвали в Бога на Израел. Ако приемем, че този закон изисква смъртно наказание за всички тях, излиза, че всеки чужденец попаднал някога на територията на Израел, е трябвало да бъде екзекутиран. Това не е така. Защо?
Защото този закон се отнася само за израилтяните. Той не се отнася за хора, които не са положили официално клетва пред Бога на Израел (обрязване) и не са част от Израилевото общество. На основата на своето участие в завета израилтяните са имали достъп и до политическите механизми в държавата Израел ("Господнето събрание," Вт. 23:1-
. Невярващите са нямали такъв достъп. Според библейския принцип "на когото много е дадено, много и ще се изисква от него," законът против идолопоклонството е налагал по-тежки санкции за израилтяните, отколкото за чужденците. Чужденецът очевидно е можел да се покланя на всякакви богове, докато е между четирите страни на своя дом. Израилтянинът е нямал и това право. Роднините са били длъжни да съобщят на властите и първи да хвърлят камък върху такъв човек.
Какво означава това за едно християнско общество днес? Както вече казахме на друго място, християнското общество разграничава между граждански и политически права. Всички хора в обществото ще имат равноправен достъп до правосъдието. Само вярващите ще имат достъп до политическите механизми. За да участвува един човек в политическата дейност на едно християнско общество, той ще трябва да положи клетва пред Бога на Библията, каквато клетва е имало в почти всички европейски страни до 18 век. (В Швейцария дори и сега.) Естествено, човекът, който не е кръстен и не е член на църква, не може да положи такава клетва, което автоматично го лишава от политически, но не и от граждански права. Онзи, който съзнателно е положил такава клетва и участвува в политическия живот на обществото, очевидно ще бъде под по-големи задължения в своята вяра и личен живот от другия, който не е полагал клетва и следователно не е правно отговорен за своята вяра и религиозни действия, освен когато те са публични действия, забранени от закона - човешки жертвоприношения, публичен окултизъм и др. Смъртното наказание за идолопоклонство и ерес не идва върху всички членове на обществото, а само върху онези, които са положили публична клетва за вярност на Цар Исус, възползвали са се от нея за политическа дейност, и са се отметнали от нея.
За сравнение, съвременното езическо общество налага своята религия на тоталната държава върху всички хора, без значение дали те го искат или не. Ако аз смятам, че данъците за образование, социални грижи и други такива неща противоречат на моята религия, съвременната тотална езическа държава - която премилениалистите подкрепят срещу Божия Закон - не ми дава избор; ако не плащам данъците, тя ще ми отнеме собствеността и възможността да изхранвам своето семейство, докато ме принуди да извършвам действието на поклонение пред нея. Аз не съм полагал клетва за вярност към българската държава; никога не съм искал да й служа; но съм принуден да го правя насила, чрез закон. Библейското общество дава възможност на всеки човек да реши на кого да даде лоялността си, и след това го съди само на основата на неговата собствена изповед и клетва.
Какво ще правим с Ники Юдаиста? Първо, в едно християнско общество е много малко вероятно да има премилениални църкви. Това означава, че с неговата ерес никоя истинска църква няма да го приеме и да му даде водно кръщение. Това означава, че Ники Юдаиста никога няма да има политически права, че да попадне под по-тежките изисквания на закона. Освен това, както той самият признава, Ники Юдаиста ще се отрече от онази Църква, която упражнява влияние в обществото; той няма да поиска политически права, защото не вярва в тях. По стандартите на едно християнско общество той няма да бъде политически отговорно лице.
Единствената заплаха за Ники Юдаиста идва тогава, когато той извърши някое от действията на публично поклонение, забранени от Закона - човешки жертвоприношения, публичен окултизъм или публично похулване на Божието име. Е, тогава в едно християнско общество той ще подлежи на смърт. И аз първи бих дръпнал спусъка.
Но аз не мисля, че ереста на Ники Юдаиста ще отиде чак дотам. Е, може и да се лъжа.
И така, отговорих на клеветата на Ники Юдаиста. Божият Закон е винаги справедлив, независимо какво бръщолевят за него премилениалистите.
Също, Ники Юдаиста на практика призна, че няма да подкрепи една нарастваща Църква, която изпълнява Великото Поръчение и упражнява все повече благочестиво влияние във всички области на обществото. Той няма да я подкрепи, защото вижда в една такава Църква бъдеща издевателства, зверства, кланета и всякакви други ужаси. За Ники Юдаиста евангелизирането трябва да бъде спряно навреме, за да не създаде тирания. Докато християните са малцинство, няма проблем да благовествуваме. Когато обаче има "опасност" да станат мнозинство, Ники Юдаиста се оттегля. Той иска вярващите да са малко.
Не е нужно да си професор в семинария, за да видиш дълбоко антихристиянския характер на премилениалната практика. Ники Юдаиста разбира това, но той е последователен; той не може да си позволи да прави компромиси със своята ерес. (Нито има силата да се покае и да приеме библейското учение.) Ако изборът е между растеж на Благовестието или премилениализъм, той твърдо отхвърля растежа на Благовестието. (Emenei мъдро мълчи по този въпрос.)
За да оправдае този очевидно нехристиянски отговор, Ники Юдаиста хвърля вината върху Божия Закон. Той цитира Божия Закон и пита риторично: "Това ли искате? Искате да наложите тази тиранична жестокост върху хората? Ще ме убиете ли мен, премилениалиста, в едно такова общество?" Той си мисли, че така атакува постмилениалистите. Всъщност, той клевети Божия Закон. Ники Юдаиста мрази Божия Закон.
Аз обещах да дам отговор на тази клевета. Трябва да защитя Божия Закон срещу нападките на еретика Ники. За съжаление, няма да мога да дам изчерпателен отговор, защото това ще отнеме много място, а искам да го направя във форумите, а не в статия, за да дам възможност на Ники Юдаиста да продължи да се изявява. Коментарите към статиите не са много добро място за изява.
И така, какво казва Божият Закон за убиването на еретици?
Тук няма да говоря за смъртните наказания въобще в Божия Закон. Очевидно, Законът съдържа смъртно наказание за убийство, за хомосексуализъм, за прелюбодейство, за отвличане. Някои от тези наказания е трябвало да бъдат прилагани задължително, други са зависели от жертвите. Повече за това можете да прочетете тук:
Гари Норт, Средство за господство, Глава 7, "Правата на жертвата срещу месианската държава"
По-особен е случаят със смъртни наказания за определена религия и религиозни или окултни практики. Клеветата на Ники Юдаиста е, че това е някаква форма на християнски фашизъм. Забележете, ние не вземаме закони извън Библията. Ние вземаме законите от това, което Бог е написал в Своето свято Слово. Ники Юдаиста нарича тези закони "фашизъм."
Примери за такива закони за смъртно наказание по религиозни причини се намират в следните стихове:
Quote: |
Да речеш на израилтяните: Който от израилтяните, или от заселените в Израиля чужденци, даде от семето си на Молоха, непременно да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни. (Лев. 20:2) |
За да спестя място, няма да цитирам всички такива стихове. Забележителното при всички тези стихове, обаче, е, че те налагат смъртно наказание не за вярата на човека, а за видимите религиозни практики, свързани с тази вяра. Божият Закон не казва, че държавата трябва да изследва сърцата на хората, за да види точно в какво вярват, и на основата на това да ги екзекутира. (Това е клеветата на Ники Юдаиста против Божия Закон.) Божият Закон определя съдебни санкции срещу конкретни практики - човешки жертвоприношения (Молох), публичен окултизъм, публично проклинане на Господа. Държавата съди не вярата сама по себе си, а практиката, свързана с нея. Очевидно, никой човек не може да прочете ума на друг човек и да разбере в какво точно вярва. Но всеки човек може ясно да види и да свидетелствува в съда за видима, публична практика на поклонение на лъжливи богове. Очевидно, никой не може да влиза в домовете на хората и да следи на какво точно се покланят там; но определени видими действия са били под забрана, и е трябвало да бъдат наказвани със смърт, за да бъде запазено обществото.
Има едно изключение:
Quote: |
Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти, измежду боговете на племената, които са около вас, близо при тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия, да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш; но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде. Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. (Вт. 13:6-10) |
Тази заповед като че ли изисква смърт за всички идолопоклонци в Израел. Обаче ние знаем, че на територията на Израел са живеели много чужденци, които не са задължително вярвали в Бога на Израел. Ако приемем, че този закон изисква смъртно наказание за всички тях, излиза, че всеки чужденец попаднал някога на територията на Израел, е трябвало да бъде екзекутиран. Това не е така. Защо?
Защото този закон се отнася само за израилтяните. Той не се отнася за хора, които не са положили официално клетва пред Бога на Израел (обрязване) и не са част от Израилевото общество. На основата на своето участие в завета израилтяните са имали достъп и до политическите механизми в държавата Израел ("Господнето събрание," Вт. 23:1-

Какво означава това за едно християнско общество днес? Както вече казахме на друго място, християнското общество разграничава между граждански и политически права. Всички хора в обществото ще имат равноправен достъп до правосъдието. Само вярващите ще имат достъп до политическите механизми. За да участвува един човек в политическата дейност на едно християнско общество, той ще трябва да положи клетва пред Бога на Библията, каквато клетва е имало в почти всички европейски страни до 18 век. (В Швейцария дори и сега.) Естествено, човекът, който не е кръстен и не е член на църква, не може да положи такава клетва, което автоматично го лишава от политически, но не и от граждански права. Онзи, който съзнателно е положил такава клетва и участвува в политическия живот на обществото, очевидно ще бъде под по-големи задължения в своята вяра и личен живот от другия, който не е полагал клетва и следователно не е правно отговорен за своята вяра и религиозни действия, освен когато те са публични действия, забранени от закона - човешки жертвоприношения, публичен окултизъм и др. Смъртното наказание за идолопоклонство и ерес не идва върху всички членове на обществото, а само върху онези, които са положили публична клетва за вярност на Цар Исус, възползвали са се от нея за политическа дейност, и са се отметнали от нея.
За сравнение, съвременното езическо общество налага своята религия на тоталната държава върху всички хора, без значение дали те го искат или не. Ако аз смятам, че данъците за образование, социални грижи и други такива неща противоречат на моята религия, съвременната тотална езическа държава - която премилениалистите подкрепят срещу Божия Закон - не ми дава избор; ако не плащам данъците, тя ще ми отнеме собствеността и възможността да изхранвам своето семейство, докато ме принуди да извършвам действието на поклонение пред нея. Аз не съм полагал клетва за вярност към българската държава; никога не съм искал да й служа; но съм принуден да го правя насила, чрез закон. Библейското общество дава възможност на всеки човек да реши на кого да даде лоялността си, и след това го съди само на основата на неговата собствена изповед и клетва.
Какво ще правим с Ники Юдаиста? Първо, в едно християнско общество е много малко вероятно да има премилениални църкви. Това означава, че с неговата ерес никоя истинска църква няма да го приеме и да му даде водно кръщение. Това означава, че Ники Юдаиста никога няма да има политически права, че да попадне под по-тежките изисквания на закона. Освен това, както той самият признава, Ники Юдаиста ще се отрече от онази Църква, която упражнява влияние в обществото; той няма да поиска политически права, защото не вярва в тях. По стандартите на едно християнско общество той няма да бъде политически отговорно лице.
Единствената заплаха за Ники Юдаиста идва тогава, когато той извърши някое от действията на публично поклонение, забранени от Закона - човешки жертвоприношения, публичен окултизъм или публично похулване на Божието име. Е, тогава в едно християнско общество той ще подлежи на смърт. И аз първи бих дръпнал спусъка.
Но аз не мисля, че ереста на Ники Юдаиста ще отиде чак дотам. Е, може и да се лъжа.
И така, отговорих на клеветата на Ники Юдаиста. Божият Закон е винаги справедлив, независимо какво бръщолевят за него премилениалистите.