Публикувано на 19 април 2004 г. в 15:25:00 ч. от потребител 146Тъй като много често се говори за знанието, като фактор за едно правилно служение на нашия Бог, бих искал в светлината на Деяния на Апостолите да разгледаме един конкретен случай, и да възстановим божията свобода, да действа Той, според това, което Му е угодно, употребявайки по чуден начин и хора, които нямат знание. Редно е да напомня най-напред и това, че ?знанието възгордява, а любовта назидава?, редно е също да постановим от самото начало, че Господ не гледа на ум, а ?Господ гледа на сърце?.
?Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа?
Това е Деяния 11.19-21. То започва с думите ?между това?. Между кое ? Очевидно е, че Лука поставя времево благовестието в Антиохия, като едновременно с двете случки, които разказва преди това надълго и нашироко (глави 9-11). От 9 до 11.19 Лука разказва за обръщането на Савел и за благовестието от страна на Петър на дома на Корнилий. Това са две епохални и съдбовни случки. Тяхното значение е неоценимо. Те са белязали не само последвалото развитие на църквата, но и хода на човешката история. Обръщането на Павел ни дава скъпоценни откровения относно практическия ни християнски живот (новозаветна Халаха) както и детайлно обяснение на теологически истини (Римляни напр.). Случката с Корнилий пък облече с апостолски авторитет и откровение присъединяването на езичниците и беляза началото на нашето собствено присаждане към ?питомната маслина?. И двете събития имаха отношение и поставяха основите на бъдещата мнозинствено нееврейска църква. И двете събития постилаха пътя на гигантски промени. И двете събития ратифицираха спасение за езичниците, без те да стават евреи...
Сега нека се върнем на Деяния 11.19 ?
?Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа?
Очевидно Лука моментално ни връща три глави назад до убиването на Стефан и казва, че погром е накарал множество евреи да напуснат Ерусалим в посока Ливан, Кипър и Антиохия. Тези хора, ни най-малко смутени от ?ударите на съдбата? носеха БЛАГА ВЕСТ, там където отиваха. Естествено само на юдеите. Това беше нормално. Днес, по някои по-скоро се учудват, че някой мисли и за евреите. Но да не се отклоняваме. Тези хора имаха сред себе си и евреи родени в Кипър и Либия. Тези ?провинциалисти?, в цялото си невежество, още преди да са получили правомощия от Ерусалим, още преди да се е състоял какъвто и да е събор, по всяка вероятност (?между това?) все още незнаещи за ставащото в корнилиевия дом и последвалата реакция на неодобрение и веднага след това на одобрение на църквата в Ерусалим, носеха благата вест И НА ГЪРЦИ очевидно водени от онези три неща, които Павел разглежда като базисни за християнския живот ? чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра (1 Тим 1.5). Тези хора, по всяка вероятност необразовани, по всяка вероятност разглеждани като по-малки братя от Диаспората от страна на палестинските евреи, по всяка вероятност просто ... християни, носещи в себе си любовта на Бога към човешкия род, не се интересуваха от модалностите и начините на приложение на вярата си... те имаха страхотна блага вест и не можеха да се стърпят да я споделят с всеки срещнат, пък бил той и грък. А знание? Май нямаха. А откровение ? Не пише да са имали. А правомощия? Не са били апостоли. Те обаче имаха това, което според Павел, когато го загубиш, можеш да продължиш да искаш да си законоучител, можеш да продължиш в хиляди спорове... без да знаеш нито какво говориш, нито какво твърдиш (1 Тим 1.6,7) ... можеш да продължиш в християнстването си... без да си просто християнин.
Добре е да запомним, че докато се обръщаше дома на Корнилий и Бог подготвяше слугата си Савел да ни даде на всички разбирането за тая тайна, че и езичниците са СЪнаследници с евреите, Бог не си губеше времето, но употреби славно едни обикновени, незнаещи хорица, за нещо велико ...
Нека знаят тези, които въздигат знанието, че Бог, все пак, гледа на сърце ...
Със съкращения от говореното в едно софийско събрание на 15/04/2004
?Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа?
Това е Деяния 11.19-21. То започва с думите ?между това?. Между кое ? Очевидно е, че Лука поставя времево благовестието в Антиохия, като едновременно с двете случки, които разказва преди това надълго и нашироко (глави 9-11). От 9 до 11.19 Лука разказва за обръщането на Савел и за благовестието от страна на Петър на дома на Корнилий. Това са две епохални и съдбовни случки. Тяхното значение е неоценимо. Те са белязали не само последвалото развитие на църквата, но и хода на човешката история. Обръщането на Павел ни дава скъпоценни откровения относно практическия ни християнски живот (новозаветна Халаха) както и детайлно обяснение на теологически истини (Римляни напр.). Случката с Корнилий пък облече с апостолски авторитет и откровение присъединяването на езичниците и беляза началото на нашето собствено присаждане към ?питомната маслина?. И двете събития имаха отношение и поставяха основите на бъдещата мнозинствено нееврейска църква. И двете събития постилаха пътя на гигантски промени. И двете събития ратифицираха спасение за езичниците, без те да стават евреи...
Сега нека се върнем на Деяния 11.19 ?
?Между това, разпръснатите от гонението, което стана по убиването на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър, и Антиохия, като на никой друг не известяваха словото, освен на юдеите.
Обаче между тях имаше някои Кипряни и Киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.
Господнята ръка беше с тях; та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа?
Очевидно Лука моментално ни връща три глави назад до убиването на Стефан и казва, че погром е накарал множество евреи да напуснат Ерусалим в посока Ливан, Кипър и Антиохия. Тези хора, ни най-малко смутени от ?ударите на съдбата? носеха БЛАГА ВЕСТ, там където отиваха. Естествено само на юдеите. Това беше нормално. Днес, по някои по-скоро се учудват, че някой мисли и за евреите. Но да не се отклоняваме. Тези хора имаха сред себе си и евреи родени в Кипър и Либия. Тези ?провинциалисти?, в цялото си невежество, още преди да са получили правомощия от Ерусалим, още преди да се е състоял какъвто и да е събор, по всяка вероятност (?между това?) все още незнаещи за ставащото в корнилиевия дом и последвалата реакция на неодобрение и веднага след това на одобрение на църквата в Ерусалим, носеха благата вест И НА ГЪРЦИ очевидно водени от онези три неща, които Павел разглежда като базисни за християнския живот ? чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра (1 Тим 1.5). Тези хора, по всяка вероятност необразовани, по всяка вероятност разглеждани като по-малки братя от Диаспората от страна на палестинските евреи, по всяка вероятност просто ... християни, носещи в себе си любовта на Бога към човешкия род, не се интересуваха от модалностите и начините на приложение на вярата си... те имаха страхотна блага вест и не можеха да се стърпят да я споделят с всеки срещнат, пък бил той и грък. А знание? Май нямаха. А откровение ? Не пише да са имали. А правомощия? Не са били апостоли. Те обаче имаха това, което според Павел, когато го загубиш, можеш да продължиш да искаш да си законоучител, можеш да продължиш в хиляди спорове... без да знаеш нито какво говориш, нито какво твърдиш (1 Тим 1.6,7) ... можеш да продължиш в християнстването си... без да си просто християнин.
Добре е да запомним, че докато се обръщаше дома на Корнилий и Бог подготвяше слугата си Савел да ни даде на всички разбирането за тая тайна, че и езичниците са СЪнаследници с евреите, Бог не си губеше времето, но употреби славно едни обикновени, незнаещи хорица, за нещо велико ...
Нека знаят тези, които въздигат знанието, че Бог, все пак, гледа на сърце ...
Със съкращения от говореното в едно софийско събрание на 15/04/2004