Публикувано на 16 април 2004 г. в 11:10:00 ч. от потребител 303Здравейте,
Един брат в Христа, предостави на моето внимание едно писмо, което се разпространиява с електронна поща с цел евангелизация. Писмото е преведено от мен от английски. Става дума за нещо, което повечето от нас са чували като класически разказ как Бог оправдава хора в съдния ден. Предлагам да разгледаме този начин на представяне на нещата.
Писмото е следното:
*****
С наближаването на празника на Христовото Възкресение, бих искал всички да размислим върху следния разказ:
След като изживях един "приличен" живот, моето време на земята приключи. Първото нещо, което си спомням е, че седях на една пейка в чакалнята на това, което смятах за съдилище. Вратите се отвориха и бях инструктиран да вляза и да седна до защитната маса. Когато се огледах, забелязах "прокурора". Той имаше злодейски вид и сякаш, докато ме гледаше, ръмжеше. Това определено беше най-злата личност, която бях виждал някога.
Аз седнах и погледнах от лявата ми страна, където видях и моя адвокат. Той имаше мил и приятен вид, който сякаш ми бе познат. Вратата в ъгъла се отвори, и съдията, облечен в дълга роба, влезе. Придвижвайки се из стаята, Той излъчваше едно величествено присъствие. Не можех да отлепя очите си от него. След като зае своето място на съдииското място, той каза:
- Да започваме.
Прокурора стана и каза:
- Казвам се Сатана и съм тук, за да покажа, защо този човек заслужава да отиде в ада.
Той започна с описание на лъжите, които бях говорил, на нещата, които бях крал, и продължи със случаите, в които бях измамил други. Сатана разказа и за други ужасни извращения, които бях извършил някога, и колкото повече говореше, толкова повече аз потъвах в мястото си. След като дявола разказа и за моите отдавна и напълно забравени грехове, аз се почувствах толкова засрамен, че не можех вече да погледна никого - дори и моя адвокат.
Аз бях ядосан на Сатана за това, че разкрива тези лични неща, но също бях и ядосан и на моя представител, който си стоеше тихо, без да отвръща нищо в защита. Аз зная, че бях виновен за тези неща, но зная също, че през живота си бях направил и някои добри неща - не можеше ли поне това да компенсира част от вредата, която бях причинил.
Сатана завърши с яростните думи:
- Този човек заслужава да отиде в ада. Той е виновен за всичко, за което го обвинявам и никой не може да опровергае тези факти.
Когато дойде реда на моя адвокат, той първо попита дали може да се доближи до съдията. Съдията позволи това, въпреки силните възражения на Сатана и кимна към адвоката да се приближи. Едва след като моя адвокат стана и тръгна да върви, аз успях да забележа неговия пълен блясък и величие. Чак сега разбрах, защо той ми изглеждаше толкова познат. Това беше Исус, който ме представяше - моя Господ и моя Спасител. Той спря до съдийското място и тихо се обърна към съдията:
- Здравей Татко - след което се обърна към съда и каза:
- Сатана вярно каза, че този човек е съгрешавал. Аз няма да отхвърля никое от неговите обвинения. И да, заплатата на греха е смърт, и този човек заслужава да бъде наказан.
При това Исус пое дълбоко въздух и се обърна към Баща си с протегнати ръце и заяви:
- Обаче, Аз умрях на кръста, за да има този човек вечен живот. И тъй като той ме е приел като Спасител, той е Мой.
Моят Господ продължи:
- Неговото име е написано в книгата на живота и никой не може да го изтръгне от Мен. Сатана все още не разбира това. Този човек не заслужава правосъдие, а милост.
След като Исус седна, Той остана тих за момент, погледна към Баща Си и каза:
- Нищо повече не трябва да се прави. Аз съм направил вече всичко необходимо.
Съдията повдигна Своята мощна ръка, удари с чука по масата и каза:
- Този човек е свободен! Неговото наказанието е било вече платено изцяло. Случаят е приключен.
Докато моя Спасител ме отвеждаше, аз все още чувах протестите и рева на Сатана:
- Аз не се отказвам! Аз ще победя на следващото дело!
След като Исус ми даде указания къде да отида, аз Го попитах:
- Губил ли си някога дело?
Христос любящо се усмихна и каза:
- Всеки, който е дошъл при Мен и Ме е помолил да го представям е получил същата присъда като твоята - напълно платен.
Ако не дадете това на 15 други хора веднага, абсолютно нищо няма да се случи. Никакво проклятие, никаква лоша съдба, абсолютно нищо.
Предавайки това на някой, който смятате за приятел (както направих и аз), ще ви благослови и двамата. Това е, което Исус ни обеща.
****
За начало на дискусията бих искал да цитирам мнението на брата, който ми показа писмото, което сам той е получил.
За голямо съжаление, в своята любима липса на послушание и често пренебрегване на кръста, християните неискренно се надяват, че правосъдието може да бъде отмахнато и че милостта е една неясна философия. Една изповед може да е фалшива, но покаянието може да бъде само истинско. Невежеството е все още една голяма заплаха за християнството. Християните може да са слепи, но нито Любовта, нито Бог са слепи. За разлика от съвременното християнско проповядване, което насърчава себеотрицание и изповядва себеналожени (човешки) препятствия, Бог обръща внимание на съдържанието на сърцето. Себеотрицанието и партизанското ласкателство не е най-добрия път за познаването на Божията воля. Римляни 12:1-3 и 2Тимотей 3:15-16 предлагат по-добра алтернатива.
Очаквам мненията ви.
Поздрави
[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2004-04-16 04:15 ]
Един брат в Христа, предостави на моето внимание едно писмо, което се разпространиява с електронна поща с цел евангелизация. Писмото е преведено от мен от английски. Става дума за нещо, което повечето от нас са чували като класически разказ как Бог оправдава хора в съдния ден. Предлагам да разгледаме този начин на представяне на нещата.
Писмото е следното:
*****
С наближаването на празника на Христовото Възкресение, бих искал всички да размислим върху следния разказ:
След като изживях един "приличен" живот, моето време на земята приключи. Първото нещо, което си спомням е, че седях на една пейка в чакалнята на това, което смятах за съдилище. Вратите се отвориха и бях инструктиран да вляза и да седна до защитната маса. Когато се огледах, забелязах "прокурора". Той имаше злодейски вид и сякаш, докато ме гледаше, ръмжеше. Това определено беше най-злата личност, която бях виждал някога.
Аз седнах и погледнах от лявата ми страна, където видях и моя адвокат. Той имаше мил и приятен вид, който сякаш ми бе познат. Вратата в ъгъла се отвори, и съдията, облечен в дълга роба, влезе. Придвижвайки се из стаята, Той излъчваше едно величествено присъствие. Не можех да отлепя очите си от него. След като зае своето място на съдииското място, той каза:
- Да започваме.
Прокурора стана и каза:
- Казвам се Сатана и съм тук, за да покажа, защо този човек заслужава да отиде в ада.
Той започна с описание на лъжите, които бях говорил, на нещата, които бях крал, и продължи със случаите, в които бях измамил други. Сатана разказа и за други ужасни извращения, които бях извършил някога, и колкото повече говореше, толкова повече аз потъвах в мястото си. След като дявола разказа и за моите отдавна и напълно забравени грехове, аз се почувствах толкова засрамен, че не можех вече да погледна никого - дори и моя адвокат.
Аз бях ядосан на Сатана за това, че разкрива тези лични неща, но също бях и ядосан и на моя представител, който си стоеше тихо, без да отвръща нищо в защита. Аз зная, че бях виновен за тези неща, но зная също, че през живота си бях направил и някои добри неща - не можеше ли поне това да компенсира част от вредата, която бях причинил.
Сатана завърши с яростните думи:
- Този човек заслужава да отиде в ада. Той е виновен за всичко, за което го обвинявам и никой не може да опровергае тези факти.
Когато дойде реда на моя адвокат, той първо попита дали може да се доближи до съдията. Съдията позволи това, въпреки силните възражения на Сатана и кимна към адвоката да се приближи. Едва след като моя адвокат стана и тръгна да върви, аз успях да забележа неговия пълен блясък и величие. Чак сега разбрах, защо той ми изглеждаше толкова познат. Това беше Исус, който ме представяше - моя Господ и моя Спасител. Той спря до съдийското място и тихо се обърна към съдията:
- Здравей Татко - след което се обърна към съда и каза:
- Сатана вярно каза, че този човек е съгрешавал. Аз няма да отхвърля никое от неговите обвинения. И да, заплатата на греха е смърт, и този човек заслужава да бъде наказан.
При това Исус пое дълбоко въздух и се обърна към Баща си с протегнати ръце и заяви:
- Обаче, Аз умрях на кръста, за да има този човек вечен живот. И тъй като той ме е приел като Спасител, той е Мой.
Моят Господ продължи:
- Неговото име е написано в книгата на живота и никой не може да го изтръгне от Мен. Сатана все още не разбира това. Този човек не заслужава правосъдие, а милост.
След като Исус седна, Той остана тих за момент, погледна към Баща Си и каза:
- Нищо повече не трябва да се прави. Аз съм направил вече всичко необходимо.
Съдията повдигна Своята мощна ръка, удари с чука по масата и каза:
- Този човек е свободен! Неговото наказанието е било вече платено изцяло. Случаят е приключен.
Докато моя Спасител ме отвеждаше, аз все още чувах протестите и рева на Сатана:
- Аз не се отказвам! Аз ще победя на следващото дело!
След като Исус ми даде указания къде да отида, аз Го попитах:
- Губил ли си някога дело?
Христос любящо се усмихна и каза:
- Всеки, който е дошъл при Мен и Ме е помолил да го представям е получил същата присъда като твоята - напълно платен.
Ако не дадете това на 15 други хора веднага, абсолютно нищо няма да се случи. Никакво проклятие, никаква лоша съдба, абсолютно нищо.
Предавайки това на някой, който смятате за приятел (както направих и аз), ще ви благослови и двамата. Това е, което Исус ни обеща.
****
За начало на дискусията бих искал да цитирам мнението на брата, който ми показа писмото, което сам той е получил.
За голямо съжаление, в своята любима липса на послушание и често пренебрегване на кръста, християните неискренно се надяват, че правосъдието може да бъде отмахнато и че милостта е една неясна философия. Една изповед може да е фалшива, но покаянието може да бъде само истинско. Невежеството е все още една голяма заплаха за християнството. Християните може да са слепи, но нито Любовта, нито Бог са слепи. За разлика от съвременното християнско проповядване, което насърчава себеотрицание и изповядва себеналожени (човешки) препятствия, Бог обръща внимание на съдържанието на сърцето. Себеотрицанието и партизанското ласкателство не е най-добрия път за познаването на Божията воля. Римляни 12:1-3 и 2Тимотей 3:15-16 предлагат по-добра алтернатива.
Очаквам мненията ви.
Поздрави
[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2004-04-16 04:15 ]