Възстановени архиви > Форуми > Християнство > Принадлежност към църква с друга доктрина

Публикувано на 08 април 2004 г. в 01:28:00 ч. от потребител 7
Един от членовете на сайта, antil, изпрати следния постинг:
"Това, които ме вълнува напоследък е дали има смисъл да посещаваме църква, която не отговаря на доктриналните ни разбирания. В града, в който живеем с моето семейство, църквите не могат да удовлетворят не само доктриналните ни разбирания, но и не могат да отговорят и на интелектуалните ни изисвания. Последният път, когато бяхме на служба трябваше да слушаме поредната преразказана книга на Дерек Принс,грабване, последни дни, трихотомия... този пример едва ли е достатъчен, за да опиша липсата на духовна ерудиция (донякъде и на културна)
От тогава нямаме желание да посещаваме тази църква, което пък намалява възможността ни да общуваме с други християни. Не знам обаче струва ли си да търпим повече от час глупости...
И така, домашната църква функционира нормално, но нали не е добре да оставяме събиранията си ?"
Emenei отговори с коментар следното:
"Според мен честния подход е човек да поеме отговорност и да реализира разбиранията си. Това, струва ми се е единствения правилен начин да си дадем сметка, доколко представите и оценките ни за другите са правилни.
При положение, че има домашна група с общи доктринални разбирания, нормално е тази група да съществува като църква. Това е единствения начин човек да поеме отговорност за теологията си и за оценките, които дава за другите. Другата позиция - да посещаваме събрание от което сме безкрайно недоволни, много отегчени и към което сме много критични, но същевременно ползваме всички екстри на християнската среда и взаимопомощ ми се струва неправилна."
Вие какво мислите по този въпрос?
[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2004-04-07 18:31 ]

Публикувано на 08 април 2004 г. в 10:54:00 ч. от потребител 573
Значи първо да изясня, че този пост беше мой, но не се бях регистрирала. малко се обърках и го пратих не където трябва.
Значи ние не се ползваме от каквито и да е екстри в определената църква. Посещавали сме я няколко пъти, след които аз лично се убедих за себе си, че не ми е мястото там. Тъй като не сме от много време в сегашния ни град, единствения начин да се запознаем с християни е църквата. От друга страна Павел ни напомня да не изоставяме събиранията си. Обаче, след като тази църква не помага на израстването ни ( обясних твърде емоционално в предния пост) какъв е смисъла да я посещаваме. Домашната група се състои от мен и съпруга ми.
Въобще не става въпрос за живеене на гърба на църквата или за "Другата позиция - да посещаваме събрание от което сме безкрайно недоволни, много отегчени и към което сме много критични, но същевременно ползваме всички екстри на християнската среда и взаимопомощ ми се струва неправилна."
След създаването на подходяща църква в България, което сигурно ще стане скоро, ще мога да поема отговорност за теологията си и за оценките, които давам на другите.
Хайде да не се лъжем, повечето пастори нямат подобаващо християнско образование. Може да са добри хора, но като лидери на църква поемат отговорност за това, което говорят. Не мога да оправдая невежеството.
[ Това съобщение беше редактирано от: donna on 2004-04-08 03:56 ]

Публикувано на 08 април 2004 г. в 19:00:00 ч. от потребител 1
Събранието, в което съм, също има някои непрвилни разбирания, но аз предпочитам, да остана и да помагам за отхвърляне на неистините.
Създаването на нова църква, едва ли ще разреши духовните проблеми, защото едва ли има двама вярващи, с абсолютно еднакви разбирания, но всеки случай е различен и мисля че неможе да се даде универсален съвет.
dan_iil

Публикувано на 10 април 2004 г. в 00:54:00 ч. от потребител 153
Дона, само искам да кажа, че съм се изказал съвсем принципно без да визирам автора на публикацията.
Ако трябва да сте последователни ти и съпругът ти трябва да работите за създаване на църква с вашата теология на мястото, където живеете. Не виждам никакъв смисъл да посещавате другото събрание, при положение, че така чувствате нещата там.
Мисля, че не е никак драматично ако не се запознавате с християни в църква, за която имате такова мнение. Християните в България са под 1% от населението и много по-полезно е да запознаваме невярващите със здравото учение, което предполагаме , че носим.
Даниил, твоето положение е доста различно. Все пак ще ми е интересно да споделиш след време доколко си успял да въздействаш на събранието в което си момента да промени разбиранията, които счеташ за неправилни.

Публикувано на 10 април 2004 г. в 01:12:00 ч. от потребител 207
Ами и аз имам подобен проблем. В църквата ми акцента е предимно на евангелизма и на това, как живеем в "последните времена", нещо в което дълбоко се съмнявам, но просто НЯМА къде да отидем. Хубавото е, че е жива, че можеш да казваш какво мислиш и, че хората са свестни и обичат дълбоко Господ. Иначе не трябва въобще да ходя на църква ако търся единствената, правилната....(то е малко като със жененето, Туоно

). А да правя домаша група...струва ми се, че не е по силите ми. Трабва да имаш какво да споделиш, освен курабийките....

Публикувано на 10 април 2004 г. в 09:27:00 ч. от потребител 153
Абе според мен просто е най-важното безрезервно да обичаш и да служиш на хората в събранието от което си част- това е НОВАТА заповед на Исус- да се обичаме така както Той ни обича. Не виждам извън това никакъв смисъл човек да участва в общението на християните.

Публикувано на 11 април 2004 г. в 10:07:00 ч. от потребител 1
Дона възможно е да има други християнски групи в града ви освен тази църква,които да са по близо до библията и за които не знаете.Не мога да си представя,че сте единствените.Предполагам е въпрос на време да ги откриете.Още повече,че сте нови в града.
Всъщност аз и брат ми сме в подобно положение.Оставихме едно общество от вярващи по подобни причини.Вярно е че преминаваш през криза по отношение на взаимоотношенията но с времето всичко се подрежда.Ако няма истински християни в църквите то сред обществото езичници има достатъчно които могат да станат.
Пък и това време на "самота" може да е изключително полезно за теб и съпруга ти в личен план.Винаги има върху какво да се работи.
Познавам задочно човек с подобна съдба който кани вярващи у дома си и разговарят за вярата си.Беше ме посъветвал - бъди квас.Ако наистина имаш какво да споделиш относно доктрините си смятам,че демокрациата е могъщ инструмент позволяващ ти да го направиш.
Но напълно излишно е да си губите времето в общество позорящо Бога.Глупаво е да отделяш от времето си и да измъчваш себе си да си там където не искаш в името на нещо си.
"но нали не е добре да оставяме събиранията си ?" - това събраниеТО ли е че си задаваш този въпрос?
Интернет и такива форуми са също добър начин да намериш сходни съдби с които да разговаряш.
Ако няма реална нека има виртуална църква.
И между другото - наистина съм много доволен за решението което взех да напусна безполезните общества.Макар и да търпим последствията от решението си.
Закона на Сатяграха.Сатяграха е нещо много по-различно от пасивна съпротива, тя е активна и принуждаваща - съзнателното нарушаване на несправедливи закони по мирен начин и изстрадване на последиците от това-измислен от Махатма Ганди
Николай

Публикувано на 11 април 2004 г. в 11:05:00 ч. от потребител 1
Според мен това което наричат `църква`в днешно време е това за което Христос каза,че е построено на пясък.От това следва,че ние хората които сме били обучавани от нейното учение сме развили същите слабости и съдейки от моя опит и : неспособност за комуникативност със хората около нас,страдайки от стремеж за евангелизации и духовност надхвърляща нормалните (свръх)естествени граници.
Не съм съгласен с Еменей,че виждаш ли веднага щом не можеш да намериш място където учението е чисто и хората не са пасивни,се налага по необходимост да започнеш работа за създаването на събрание.Моето мнение е ,че човек в това положение е облагодетелстван да сложи в ред семейните взаимоотношения-да се заздравят-,да се затвърди основата на истинската вяра в Небесния Бог : и от това място стартира живота на Божия работник-надявам се вече превърнал се в правоспособен свещеник(такъв който разбира и тълкува правилно Божия закон) и добър управител на семейния живот,собствения живот, и чак тогава на живота на други хора.
Иначе принципно съм съгласен с Еменей,т.е.
че като християни не по принуждение а по убеждение , трябва , и е част от живота ни да споделяме вярата си и да работим за растежа на Божието наше царство.Но да създаде и поддържа събрание от вярващи е за тези на които е дадено.Нямам против ако това е и семейството на Дона.
Допадна ми Сатягряха това е праведен начин за отпор и средство да се чуе гласа ти- с това уточнение,че стоиш на Канарата
а не настояваш на глупости.
За яснота аз съм брата на горния писател.
`Христовата сила да бъде с твоя дух`
TodorVachev

Публикувано на 11 април 2004 г. в 13:45:00 ч. от потребител 343
Donna, samo edin vapros ako pozvolish. Toi e kam teb i maja ti. Gospod prati li vi v tozi grad?
Pozdravi[addsig]

Публикувано на 29 април 2004 г. в 11:40:00 ч. от потребител 573
Да, Леон. Господ ни прати в този град. Свършихме много полезна работа и продължаваме да я вършим. Бог праща хората си където трябва и когато трябва. Ако Той реши, че нещо трябва да се случи, едва ли моите желания биха го осуетили.
От въпроса ти излиза, че явно Бог не ни е пратил тук щом нямаме църква. Странно.
Благодаря на всички други за мнението. Наистина този форум е като виртуална църква, действа по същия начин...Досега не се бях замисляла за това.
Поздрави!