Иво, аз не смятах да отговарям на този аргумент на Emenei, защото според мен е очевидно, че е просто заяждане. Но тъй като ти звучиш сериозно и загрижено, ще отговоря.
Значи първо, за да подразня отново онези, които не обичат да показвам моите превъзходства над тях - ах как обичам да се дразнят! - ще кажа, че по някакво неприятно стечение на обстоятелствата (неприятно за Emenei, искам да кажа) аз произхождам от семейство, което от дълго време има своето скромно участие в писателското, издателското и преводаческото дело в България. Баща ми е издал няколко учебника за ВУЗ, владее няколко езика, преподавал е в чуждестранен университет. Сестра ми е собственик на първото частно издателство за специализирана литература в България (сега едно от най-големите издателства в България, партньор на световни издателства като Коган Пейдж и т.н.). Аз съм извършвал преводи за две големи издателства; някои от преводите ми сега се използват като учебни материали в разни университети, а други са високоспециализирана научна литература, на цени, например, $100 за книга, и се купуват само от големи компании и държавни институции. Освен всичко това семейството ми има добри връзки и отношения с авторитетни фигури на преводаческия свят в България.
Досега не съм чувал за някоя книга в България да е преведена от преводача Emenei, още по-малко пък съм чувал, че Emenei е някакъв авторитет относно преводаческите стандарти.
Така че когато някой ден ми потрябва да знам какви са точно преводаческите стандарти, Emenei ще бъде последното място, където ще потърся съвет.
А сега относно "преводаческите стандарти."
Това за някакъв "абсолютен стандарт в преводите" е абсолютна глупост, нищо повече. Emenei си измисля неща, воден от своята злоба и завист. Никой не може да определя стандарти в преводите, и никой не ги определя. Има само два фактора, които имат значение в преводаческото дело - единият е
целта и задачите на превода, а другият е
традицията, прецедента.
Ето какво казва Encyclopaedia Britannica в статията си относно преводите:
Quote:
|
Като цяло преводът е изкуство, не наука. Може да се дава ръководство или общи принципи, но след това всичко трябва да остане на преценката на индивидуалния преводач относно връзката между двата езика. |
|
Така, дотук с "абсолютните принципи при преводите." Вече показахме, че Emenei отново говори без да знае.
Сега относно твоите притеснения.
Качеството и точността на превода са от голямо значение, разбира се. Но основният фактор, който тук важи, не е перфекционизмът - тоест 100% съвършенство на превода. Такова съвършенство не може да се постигне така или иначе. Най-важният фактор за един преводач е
какви са целите и задачите, които той си поставя като преводач.
Някои преводи изискват много внимание, максимална чистота и буквалност, максимално доближаване до оригинала. В този случай на преводача отнема много време за да извърши един превод, защото се сблъсква с едно важно противоречие: "буквалното срещу литературното" (literal vs. literary). Други преводи са краткосрочни, бързи, защото преводачът трябва да се съобразява с факторите време и стойност - тогава той по-малко ще обръща внимание на кристалната точност на превода.
И така, има скала на точностите на превода - според целите на преводача. На единия край на тази скала се намират, например, симултанните преводи по телевизията на предавания от CNN по време на някакви важни събития. Там времето е важен фактор, и често се получават комични ситуации, в които преводачът дори не говори чисто родния си език, повлиян от словореда и думите на чуждия език. Но въпреки това за целите на самия превод той си е свършил работата.
На другия край на скалата са такива внимателни и тежки преводи като класическата поезия и драма и, разбира се, Библията. Там трябва да се внимава за многобройните скрити значения на думите и изразите, да не се изпуска смисъла на текста, и в същото време да не се бяга от буквалността на превода.
(Например, като анекдот в преводаческите среди е известно затруднението на английските преводачи с древногръцката литература, където титлата "чичо" се поставя като уважително пред имената на велики герои: например, "Чичо Херакъл." В английския "чичо" има повече комичен оттенък, когато се поставя пред името: напр. "чичо Поджър" на Джеръм К. Джеръм.)
По средата между тези две крайности има много различни степени на точност на превода, според целите на превода. Това са симултанният превод при официални разговори, превод на статии от всекидневници (никой редактор няма да изтърпи преводача да превежда статия от всекидневник две седмици, за да постигне максимална точност), преводи на официални документи (договори, товарителници), преводи на булевардни романи и т.н.
В никой от тези преводи няма "абсолютни стандарти." Стандартите на превода се определят от нуждите и целите на превода.
Един пример. Приятел съм със създателя на библиотека "Галактика." Той е също преводач на някои от романите на братя Стругацки; без той самият да знае руски, между другото. Той ми е разказвал как през 80-те е превеждал
Приказка за Тройката на братя Стругацки. Пише писмо към Аркадий Стругацки и го пита как да преведе някои текстове и понятия. Аркадий Стругацки му отговаря: "Не задавай глупави въпроси, пиши и издавай бързо, докато не са я забранили." (Предупреждението идва късно. Книгата е забранена и е издадена едва след 1989.)
Може ли да се превежда литература не от оригиналния език на автора? Може. Има такава традиция в преводачеството. Ако преводачът иска да доведе до език на даден народ определена литература, но този народ няма подготвени преводачи от оригиналния език, тогава е законно преводачът да избере най-внимателният превод от езика, който познава, и да превежда от него.
Пример за това са преводите на Библията на езиците на много племена в Африка и в Централна Азия. Тези преводи са от английски, не от оригиналните езици. Мисионерите правилно са решили, че ще отнеме много време и средства, докато подготвят местен християнин достатъчно добре в оригиналните езици, че да направи превод на цялата Библия. И правилно.
За да разбереш какво говоря, ще ти кажа, че за да подготвиш 100 електротехници, е достатъчно да започнеш обучение на 110 човека в електротехника. 10 ще отпаднат, и имаш 100 подготвени електротехници. Не е такъв процентът на отпадане при добрите преводачи от древни езици - там трябва да обучаваш може би 100,000 души, преди да получиш един добър преводач.
Затова мисионерите са решили, че е по-добре да имат някакъв превод на Библията на местните езици на английски, отколкото да чакат с десетилетия преди да се роди някой добър местен преводач от оригиналните езици. Сега тези преводи са приети за валидни и официални в много от тези народи.
Познавам лично Кенет Дж. Форман, един от големите презвитериански мисионери в Китай и Корея през 40-те и 50-те години. Той владее няколко китайски диалекта, не само говоримо, а и писмено (това си е предизвикателство!). Докато е бил няколко години в комунистически затвор в Китай, превежда на китайски онези текстове от Новия Завет, които помни наизуст; библията му е била отнета. Сега тези преводи се използват в много от нелегалните домашни църкви в Китай. Според Emenei това е против ?абсолютния преводачески стандарт? и е по-добре китайските християни да нямат никакви библейски текстове, отколкото да имат тези текстове, които са преведени от английски, и то по памет.
И така, ако такова важно нещо като Библията може да се превежда от неоригинален език - английски - какво да кажем за друга литература - Калвин, Лутер и т.н.? Това отново показва, че "абсолютният стандарт" на Emenei е просто глупава измислица.
Тук трябва да имаме предвид и една друга трудност: Често
оригиналният език на книгата
не е родният език на автора. Например, големият австрийски икономист Лудвиг фон Мизес. Неговият роден език е немски, а повечето от трудовете му са писани направо на английски. В някои от неговите статии и трудове се вижда влиянието на немския език и се е налагало да се прави редакция в самия английски оригинал. Какво казва въображаемият ?абсолютен стандарт? на световно неизвестния преводач Emenei в такъв случай, ако трябва да се направи превод на български?
Какви са моите цели с този превод?
Първата и основна цел е да
доведа учението на Калвин и Лутер до средния български християнин. На тази цел са подчинени всички мои стандарти при превода. Досега е нямало превод на Реформацията на български, важното е да има превод. Че не бил от оригинала, а от английския превод на Бевъридж, това е от второстепенно значение.
Според Emenei българските християни не трябва да имат български превод на Реформацията, докато не се появи някой, който достатъчно добре да познава немски, латински и старофренски, и така да извърши 100% кристален превод на Реформаторите. Ако нямаме 100% съвършена литература, по-добре да нямаме никаква литература. Това е жестоко. Той е жесток в своята теология, сега показва, че е жесток и в своята практика.
Повечето християни, обаче, биха били доволни да имат несъвършен превод сега, отколкото 100% съвършен превод след незнайно време. Нещо повече, несъвършеният превод може да бъде поставен безплатно в Интернет, а целите
Институти на Калвин да се издадат за 30 лв за четирите книги (общо 1,800 страници!). Като се имат предвид разходите за подготовката на един съвършен преводач, едва ли ще е възможно безплатно излагане в Интернет, а книгата ще струва повече от 300 лв. Така ще могат да си я позволят само някои запалени колекционери. Ние не сме в бизнеса за да задоволяваме колекционерските страсти на разглезени богаташи.
Аз знам малко латински, знам добре френски, но не и старофренски. Мога да ги науча - вече има учебници по Интернет, а и в книжарниците вече учебниците не са толкова скъпи. Въпросът е: Оправдано ли е да инвестирам в 100% съвършенство (което така или иначе никой не може да постигне) след години, ако повечето хора ще са доволни и от 90% точност сега?
Аз знам какво ще отговорят съвестните християни: Дай несъвършения превод сега, а остави Emenei да си чака стопроцентовото съвършенство. Елитарният подход на Emenei е жесток и нечестив.
Сега, като защитих основанията ми за снижените стандарти за превод, нека те уверя, че преводът въобще не е ненадежден. Аз превеждам от стария английски превод на Хенри Бевъридж. Този превод се стреми да е близък до буквалния латински оригинал по словоред и думи, дори когато някъде смисълът се губи. В своето предисловие към Четвъртото издание на този превод през 1581 преводачът твърди: ?Поставих си като цел да следвам буквалните думи толкова близо, колкото може да понесе изразяването на английския език. . . .? (Тоест, доколкото е възможно без да се изгуби смисълът.) Когато обаче някъде виждам проблеми в смисъла, използвам като сравнение съвременния превод на Форд Луис Батълс, който пък е съсредоточен върху това да направи текста по-разбираем по смисъл за съвременните англоезични читатели. Батълс твърди в своето предисловие: ?Целта е да се постигне разумно последователно изложение на думите на Калвин на съвременен английски език.? Сравненията между тези два превода ми дават както смисъла на текста, така и (отчасти) оригиналната буквална структура на изречението и на фигурите на речта. Смисълът не е изгубен, и ако има някакви неточности с оригинала, те са повече в предаването на метафорите и сравненията, а не компромиси със смисъла на Калвиновото учение. Дори един преводач от оригиналния език едва ли би постигнал нещо кой знае колко повече.
Освен това мога да те уверя, че английският превод на Хенри Бевъридж е най-използваният превод в историята. Френските оригинали на трудовете на Калвин не са могли да бъдат използвани извън ограничените френскоезични калвинистки общности по света. Латинските оригинали са използвани най-вече в реформистките църкви в Чехия и Унгария. Но чрез английските и американските пуритани английският превод достига до много страни и така става най-използваният превод. Всъщност, ние почти нямаме известен калвинистки теолог в историята след 16 век, който да използва нещо друго освен английския превод на Бевъридж в различните му издания.
Разбира се, аз не очаквам това да е последният превод на Калвин и Лутер на български. Сигурен съм, че някой ден Бог ще издигне хора, които да се заемат с благородната задача да създадат по-съвършени преводи от моя. Дотогава, независимо от злобата и завистта на Emenei, българските християни ще трябва да използват моя превод, или да научат достатъчно добре чужди езици, за да четат Калвин и Лутер. Който не иска да чете моя превод, проблемът си е негов. Не карам никого насила. Аз предлагам качествен продукт на ниска цена. Който не го харесва, да запрята ръкави и да сяда да превежда. (И да бърза, че Индексът на Грабването е с цели 30 точки над критичната!)
Между другото, с готовност приемам поправки. Всеки, който може да забележи грешки, правописни, стилистични или преводачески, моля да ми ги казва, за да ги поправя веднага. Такова сътрудничество и обратна връзка между преводача и читателите е много по-производително от злобното критикарство на един човек, който нищо не е свършил досега.
Предполагам, че твоята загриженост е само относно трудовете на Реформаторите. Другите автори, които превеждам, пишат на английски, лично познавам някои от тях, така че там няма рискове относно смисъла на текста.
Публикувано на 15 януари 2003 г. в 02:26:00 ч. от потребител 60
, издадени от "нов човек " в поредицата "Класическо християнско паследство", няма още по-рано издадени от същото издателство и поредица произведението на Лутер "Поробената воля"( тук може и преводача да е Божидар, просто не ми е в ръцете книгата и ако е така се извинявам), още от комунистическо време съм чел превод и на Мартин Лутер и Томас Мюнцер в едно томче.
