
Тъй като темата за идолизирането на плътския Израел беше разглеждана много отдавна, и оттогава има много нови участници и читатели, и тъй като Ники Юдаиста настоява, че бил имал някакви аргументи, на които не било отговорено - което разбира се е фигмент на неговото въображение - бих искал да направя един кратък преглед на това, което се случи преди време в споровете относно расистките теории на премилениалистите относно мястото на плътския Израел в Божия план.
Възгледът на Новия Завет, и традиционен възглед на Църквата през всички векове до началото на 20 век, е, че плътският Израел, който е имал външните белези на завета - Храма, обрязването и левитската система - е лишен от наследство, вече не е заветен народ, и неговото специално място в Божия план за спасението е завинаги премахнато с моралното действие на разпъването на Исус Христос и с историческото действие на разрушаването на Ерусалим и Храма от римските войски. Плътският Израел вече не няма и никога няма да има идентичност като заветен народ. Храмът вече не съществува и Библията не дава обещание, че ще бъде някога възстановен - имаме нов и истински Храм в Тялото на Исус. Левитската система с жертвоприношенията вече не съществува и никога няма да бъде възстановена - всъщност, опитът за нейното възстановяване би бил сериозен грях, след Върховната Жертва на Агнето Христос. Обрязването, макар че съществува като физическо и ритуално действие, вече е лишено от силата си на заветен белег, и следователно няма никакво значение в Божия план за спасение след Възнесението на Христос.
Заветният Божий народ е Църквата на Исус Христос. Тя е Тялото и Пълнотата на Христос, тя е Божият Храм, тя е единственият наследник на обещанията към Авраам и всички вярващи в Стария Завет. Обещанията за земни и небесни благословения се отнасят единствено за Църквата, и всички буквални изрази в старозаветните обещания трябва да се разглеждат като символични и отнасящи се единствено за Църквата и нейната мисия в Благовестието за спасение.
Това е позицията на Новия Завет и на цялата Църква в продължение на 19 века.
През първи век в църквите е имало юдейски лъжеучители, които са се опитали да прокарат лъжеучението за специалното място на обрязването и на плътския Израел в Благовестието. Техният възглед е бил, че Израел е отделна заветна общност от Църквата, нещо като "първа класа" вярващи, а повярвалите езичници са нещо като "втора класа." Това учение следва от буквалистичните, а не заветни тълкувания на старозаветните обещания. Дори апостол Петър за кратко време се поддава на такива внушения и бива критикуван за това. Апостол Павел на много места се сблъсква с тези лъжеучители и да опровергава техните учения (напр. Посланието към Римляните).
Някъде през 19 век това учение за специалното място на плътския Израел в историята се възражда и взема връх в много църкви в началото на 20 век. Като цяло историята се повтаря - нео-юдаизмът в църквите настоява на коренното разделение между Църквата и Израел като заветни народи, и съответно на разделението между благословенията и наследството. Твърдението на християнските юдаисти принципно е, че Бог има две невясти, два заветни народа. Израел наследявал материалните, земни благословения към Авраам, а Църквата наследявала духовните, небесни благословения. И отново, както през първи век, основания за това учение са буквалистичното тълкувание на старозаветните обещания - Ерусалим задължително означава физическия Ерусалим, Кедрон е физическият Кедрон. (С изключения: например, ханаанец не е задължително физически ханаанец.)
Именно в това беше спорът между мен - като защитник на заветното учение и историческия възглед на Църквата - и Emenei и niki_b - защитници на християнския юдаизъм.
Единствените аргументи, които Ники Юдаиста представи, бяха следните:
Тъй като и двата аргумента не струват нищо, аз се задоволих да покажа, че първият - буквализмът - просто не работи. Отговорът на Ники Юдаиста беше да продължи да повтаря като латерна своите специално подбрани стихове и да настоява, че трябвало задължително да ги четем буквално. Другият аргумент - вестникарската екзегетика - просто не заслужава внимание и ще го оставя на здравия разум на читателите, които са истински християни.
Обаче, един важен практически проблем, който аз посочих, беше невъзможността на юдаистите да дадат дефиниция на Израел. Какво е Израел в новозаветните времена? Как разбираме дали някой човек е евреин или не? Библейското определение на Израел в Новия Завет е Църквата: Църквата е наследник на Авраамовите обещания, Църквата е Новият Ерусалим, Църквата е новият заветен народ от царе и свещеници. Но тъй като според юдаистите Израел е различен от Църквата, как можем да определим кой е Израел и кой не е?
В началото Ники Юдаиста заяви, че Израел е генетично определен. Когато аз споменах за факта, че съвременните евреи са наследници на хазарите, които приемат юдаизма през 8 век, Ники цитира изследвания на генетици, които били доказвали чрез генетични изследвания, че не са хазари, че генетичната чистота на евреите се била запазила. Накратко, знаем много добре кой е евреин по неговите гени. Затова аз нарекох тази теория "расово-генетична теория" за Израел.
Аз обаче показах, че тази теория не издържа, защото самият старозаветен Израел не е бил генетично определен. Знаем, че с Мойсей от Египет излезе многоезично множество. Знаем също, че много от героите на вярата в Стария Завет не са генетични евреи - Рахав, Халев, Урия, Рут. . . . Самият Давид, и оттам самият Исус имат нееврейска кръв.
Ники Юдаиста, под натиска на доказателствата, се отказа от своята расово-генетична теория за Израел, и промени възгледа си на "религиозно-заветната" теория за Израел. Евреин е този, който е обрязан според Мойсеевия Закон.
Тази теория, обаче, има сериозен проблем - тя не може да отдели идентично Израел като Израел. С генетичната теория е лесно - гените са нещо материално и обективно, и не е възможно да ги променяш по желание. Тоест, ако дефиницията за Израел беше по гени, лесно е да отделиш Израел от останалите народи. Но религиозната принадлежност е нещо "отворено" - всеки може да повярва в религията на Израел и да се обреже. Така дефиницията за идентичността на Израел не може да постави точни граници около общността на плътския Израел.
Това не би било проблем, ако Ники и другите юдаисти не настояват на ясното разграничение между Израел и Църквата. Но те настояват. Те твърдят, че Израел има земните благословения към Авраам, а Църквата има небесните благословения. Но това разграничение пропада, когато зададем очевидния въпрос:
Може ли един християнин, който вече има небесните благословения в Кръщението, да придобие и земните благословения към Израел, като се обреже и стане част от общността на Израел?
И тогава настана една бъркотия. . . . Първо, Ники и другият юдаист дълго време отказваха да отговорят. Има причина за това. Ако отговорят с "да," излиза, че насърчават християните да се обрежат и така да получат пълните благословения към Авраам - земни и небесни. Ако отговорят с "не," трябва да обяснят как така в Стария Завет е било възможно езичници да се обрязват и да влизат в Израел, а в Новия Завет това не е възможно. Къде в Библията пише за такова разграничение? Този прост практически въпрос очевидно създаде големи проблеми за юдаистите.
Повтарях въпроса многократно. Първият отговор беше, че не отговаряли на "манипулативни" въпроси. Не ми казаха защо са "манипулативни." Аз обаче обясних защо отговорът на този въпрос е много важен и е част от дебата.
След това някой от тях каза, че било грях ние като християни да желаем земните благословения, когато сме имали небесните. Защо е така, не се каза. Защо е грях да искаме земни благословения? Било пожелаване на чуждите благословения. Ами как така старозаветните езичници можеха да пожелават благословенията на Израел, а новозаветните да не могат?
След това се каза, че можело, по здравословни причини, но това не ни правело част от Израел. Голяма новина!
Накрая Emenei си призна, че бил сгрешил в началото, като казал, че не може, и заяви, че можело един християнин да се обреже и да стане част от плътския Израел. Но . . . това не го правело да участвува в обещанието. Освен това сега Израел го чакала Голямата Скръб, така че най-добре да не се опитваме да ставаме част от Израел. Е, обаче ние знаем, че вярващите евреи са спасени от Голямата Скръб, защото Исус им каза да бягат когато видят враговете да обсаждат Ерусалим. Следователно няма опасност за един християнин, който стане евреин. Emenei обаче заяви, че вярващите в Христос евреи също щели били да умрат в Голямата Скръб. Няма сега да коментирам колко е библейско това твърдение.
И така, един прост практически въпрос не можа да намери отговор. Юдаистите продължават да повтарят като латерни старозаветни стихове и да настояват да ги приемаме буквалистично, но не могат да ни кажат дали един християнин може да се обреже и така да стане участник в пълните обещания към Авраам - земни и небесни.
Разбира се, има и други въпроси, на които така и не получих отговор. Например, юдаистите отрекоха очевидната новозаветна истина, че евреите могат да намерят спасение само и единствено чрез Църквата. Не, каза Ники Юдаиста, това не е възможно. Евреите нямат нищо общо с Църквата. Е, добре, но спасението е само чрез Христос, а Църквата е Пълнотата и Тялото на Христос. Това означава ли, че евреите ще се спасят без Христос? Не, казва Ники Юдаиста, ще се спасят чрез Христос, но извън Църквата. Е как така ще се спасят чрез Христос, но извън Тялото на Христос? На този въпрос не получих отговор. Само плещения.
И ако евреите нямат нищо общо с Църквата, защо апостолите, които са евреи, започнаха да изграждат именно Църквата - от евреи и езичници - а не отделни еврейски общности на вярващи? Защо Павел е в Църквата? Защо Петър е в Църквата? Защо никой от апостолите дори не си и помисля да извади вярващите евреи от Църквата?
На тези въпроси също нямам отговор. Отговорът на юдаистите е само да повтарят своите буквалистични мантри.
Накратко, за читателите на форумите, увереността на niki_b относно неговото идолизиране на плътския Израел не е увереност на човек, който е доказал своята позиция. Тя е самонадеяност и безочие на човек, който отказва да вземе предвид сериозните практически аргументи против неговата позиция, и си вярва, че само като повтаря един и същи аргумент, това ще е достатъчно доказателство в негова подкрепа.
Възгледът на Новия Завет, и традиционен възглед на Църквата през всички векове до началото на 20 век, е, че плътският Израел, който е имал външните белези на завета - Храма, обрязването и левитската система - е лишен от наследство, вече не е заветен народ, и неговото специално място в Божия план за спасението е завинаги премахнато с моралното действие на разпъването на Исус Христос и с историческото действие на разрушаването на Ерусалим и Храма от римските войски. Плътският Израел вече не няма и никога няма да има идентичност като заветен народ. Храмът вече не съществува и Библията не дава обещание, че ще бъде някога възстановен - имаме нов и истински Храм в Тялото на Исус. Левитската система с жертвоприношенията вече не съществува и никога няма да бъде възстановена - всъщност, опитът за нейното възстановяване би бил сериозен грях, след Върховната Жертва на Агнето Христос. Обрязването, макар че съществува като физическо и ритуално действие, вече е лишено от силата си на заветен белег, и следователно няма никакво значение в Божия план за спасение след Възнесението на Христос.
Заветният Божий народ е Църквата на Исус Христос. Тя е Тялото и Пълнотата на Христос, тя е Божият Храм, тя е единственият наследник на обещанията към Авраам и всички вярващи в Стария Завет. Обещанията за земни и небесни благословения се отнасят единствено за Църквата, и всички буквални изрази в старозаветните обещания трябва да се разглеждат като символични и отнасящи се единствено за Църквата и нейната мисия в Благовестието за спасение.
Това е позицията на Новия Завет и на цялата Църква в продължение на 19 века.
През първи век в църквите е имало юдейски лъжеучители, които са се опитали да прокарат лъжеучението за специалното място на обрязването и на плътския Израел в Благовестието. Техният възглед е бил, че Израел е отделна заветна общност от Църквата, нещо като "първа класа" вярващи, а повярвалите езичници са нещо като "втора класа." Това учение следва от буквалистичните, а не заветни тълкувания на старозаветните обещания. Дори апостол Петър за кратко време се поддава на такива внушения и бива критикуван за това. Апостол Павел на много места се сблъсква с тези лъжеучители и да опровергава техните учения (напр. Посланието към Римляните).
Някъде през 19 век това учение за специалното място на плътския Израел в историята се възражда и взема връх в много църкви в началото на 20 век. Като цяло историята се повтаря - нео-юдаизмът в църквите настоява на коренното разделение между Църквата и Израел като заветни народи, и съответно на разделението между благословенията и наследството. Твърдението на християнските юдаисти принципно е, че Бог има две невясти, два заветни народа. Израел наследявал материалните, земни благословения към Авраам, а Църквата наследявала духовните, небесни благословения. И отново, както през първи век, основания за това учение са буквалистичното тълкувание на старозаветните обещания - Ерусалим задължително означава физическия Ерусалим, Кедрон е физическият Кедрон. (С изключения: например, ханаанец не е задължително физически ханаанец.)
Именно в това беше спорът между мен - като защитник на заветното учение и историческия възглед на Църквата - и Emenei и niki_b - защитници на християнския юдаизъм.
Единствените аргументи, които Ники Юдаиста представи, бяха следните:
- Буквализъм - чисто буквално тълкуване на старозаветните обещания, понякога до абсурд. Той има избрани старозаветни текстове, които настоява всички да тълкуват буквално, защото друго тълкувание - например заветно и символично - не било възможно.
- Вестникарска екзегетика - войните между Израел и арабите, нефтът, ООН, Саддам Хюсеин и кой ли не още били очевидно свидетелство за неговото учение.
Тъй като и двата аргумента не струват нищо, аз се задоволих да покажа, че първият - буквализмът - просто не работи. Отговорът на Ники Юдаиста беше да продължи да повтаря като латерна своите специално подбрани стихове и да настоява, че трябвало задължително да ги четем буквално. Другият аргумент - вестникарската екзегетика - просто не заслужава внимание и ще го оставя на здравия разум на читателите, които са истински християни.
Обаче, един важен практически проблем, който аз посочих, беше невъзможността на юдаистите да дадат дефиниция на Израел. Какво е Израел в новозаветните времена? Как разбираме дали някой човек е евреин или не? Библейското определение на Израел в Новия Завет е Църквата: Църквата е наследник на Авраамовите обещания, Църквата е Новият Ерусалим, Църквата е новият заветен народ от царе и свещеници. Но тъй като според юдаистите Израел е различен от Църквата, как можем да определим кой е Израел и кой не е?
В началото Ники Юдаиста заяви, че Израел е генетично определен. Когато аз споменах за факта, че съвременните евреи са наследници на хазарите, които приемат юдаизма през 8 век, Ники цитира изследвания на генетици, които били доказвали чрез генетични изследвания, че не са хазари, че генетичната чистота на евреите се била запазила. Накратко, знаем много добре кой е евреин по неговите гени. Затова аз нарекох тази теория "расово-генетична теория" за Израел.
Аз обаче показах, че тази теория не издържа, защото самият старозаветен Израел не е бил генетично определен. Знаем, че с Мойсей от Египет излезе многоезично множество. Знаем също, че много от героите на вярата в Стария Завет не са генетични евреи - Рахав, Халев, Урия, Рут. . . . Самият Давид, и оттам самият Исус имат нееврейска кръв.
Ники Юдаиста, под натиска на доказателствата, се отказа от своята расово-генетична теория за Израел, и промени възгледа си на "религиозно-заветната" теория за Израел. Евреин е този, който е обрязан според Мойсеевия Закон.
Тази теория, обаче, има сериозен проблем - тя не може да отдели идентично Израел като Израел. С генетичната теория е лесно - гените са нещо материално и обективно, и не е възможно да ги променяш по желание. Тоест, ако дефиницията за Израел беше по гени, лесно е да отделиш Израел от останалите народи. Но религиозната принадлежност е нещо "отворено" - всеки може да повярва в религията на Израел и да се обреже. Така дефиницията за идентичността на Израел не може да постави точни граници около общността на плътския Израел.
Това не би било проблем, ако Ники и другите юдаисти не настояват на ясното разграничение между Израел и Църквата. Но те настояват. Те твърдят, че Израел има земните благословения към Авраам, а Църквата има небесните благословения. Но това разграничение пропада, когато зададем очевидния въпрос:
Може ли един християнин, който вече има небесните благословения в Кръщението, да придобие и земните благословения към Израел, като се обреже и стане част от общността на Израел?
И тогава настана една бъркотия. . . . Първо, Ники и другият юдаист дълго време отказваха да отговорят. Има причина за това. Ако отговорят с "да," излиза, че насърчават християните да се обрежат и така да получат пълните благословения към Авраам - земни и небесни. Ако отговорят с "не," трябва да обяснят как така в Стария Завет е било възможно езичници да се обрязват и да влизат в Израел, а в Новия Завет това не е възможно. Къде в Библията пише за такова разграничение? Този прост практически въпрос очевидно създаде големи проблеми за юдаистите.
Повтарях въпроса многократно. Първият отговор беше, че не отговаряли на "манипулативни" въпроси. Не ми казаха защо са "манипулативни." Аз обаче обясних защо отговорът на този въпрос е много важен и е част от дебата.
След това някой от тях каза, че било грях ние като християни да желаем земните благословения, когато сме имали небесните. Защо е така, не се каза. Защо е грях да искаме земни благословения? Било пожелаване на чуждите благословения. Ами как така старозаветните езичници можеха да пожелават благословенията на Израел, а новозаветните да не могат?
След това се каза, че можело, по здравословни причини, но това не ни правело част от Израел. Голяма новина!
Накрая Emenei си призна, че бил сгрешил в началото, като казал, че не може, и заяви, че можело един християнин да се обреже и да стане част от плътския Израел. Но . . . това не го правело да участвува в обещанието. Освен това сега Израел го чакала Голямата Скръб, така че най-добре да не се опитваме да ставаме част от Израел. Е, обаче ние знаем, че вярващите евреи са спасени от Голямата Скръб, защото Исус им каза да бягат когато видят враговете да обсаждат Ерусалим. Следователно няма опасност за един християнин, който стане евреин. Emenei обаче заяви, че вярващите в Христос евреи също щели били да умрат в Голямата Скръб. Няма сега да коментирам колко е библейско това твърдение.
И така, един прост практически въпрос не можа да намери отговор. Юдаистите продължават да повтарят като латерни старозаветни стихове и да настояват да ги приемаме буквалистично, но не могат да ни кажат дали един християнин може да се обреже и така да стане участник в пълните обещания към Авраам - земни и небесни.
Разбира се, има и други въпроси, на които така и не получих отговор. Например, юдаистите отрекоха очевидната новозаветна истина, че евреите могат да намерят спасение само и единствено чрез Църквата. Не, каза Ники Юдаиста, това не е възможно. Евреите нямат нищо общо с Църквата. Е, добре, но спасението е само чрез Христос, а Църквата е Пълнотата и Тялото на Христос. Това означава ли, че евреите ще се спасят без Христос? Не, казва Ники Юдаиста, ще се спасят чрез Христос, но извън Църквата. Е как така ще се спасят чрез Христос, но извън Тялото на Христос? На този въпрос не получих отговор. Само плещения.
И ако евреите нямат нищо общо с Църквата, защо апостолите, които са евреи, започнаха да изграждат именно Църквата - от евреи и езичници - а не отделни еврейски общности на вярващи? Защо Павел е в Църквата? Защо Петър е в Църквата? Защо никой от апостолите дори не си и помисля да извади вярващите евреи от Църквата?
На тези въпроси също нямам отговор. Отговорът на юдаистите е само да повтарят своите буквалистични мантри.
Накратко, за читателите на форумите, увереността на niki_b относно неговото идолизиране на плътския Израел не е увереност на човек, който е доказал своята позиция. Тя е самонадеяност и безочие на човек, който отказва да вземе предвид сериозните практически аргументи против неговата позиция, и си вярва, че само като повтаря един и същи аргумент, това ще е достатъчно доказателство в негова подкрепа.