Възстановени архиви от ChurchBG.com
само за разглеждане и четене без възможност за писане
(всеки, който чете тези страници се съгласява с условията за ползване)

Възстановени архиви > Форуми > Общество > Бих ли се оженил за съпругата си? - ПАК!!!
Интересен въпрос, нали. В неговият отговор се крият много неща.
Знаете ли, познавам чудесни християнски семейства. Като ги гледаш, да ти се прииска и на тебе да се бракуваш.
Има и други, които изглеждат почти перфектни като семейства, но се оказва, че са варосани гробници. Ама добре варосани и трудно се забелязва.
И така, след 3,5,10...и повече години съвместно съжителство, би ли го направил отново?

След 12 години - твърдо ДА. Попитай пак след още 12 години, после след още толкова и т.н. [addsig]

Други мнения?

Tuono, в другата тема казваш, че тук имало само едно мнение и ти се струвало, че хората не са убедени дали пак биха се оженили/омъжили за портньорите си. Въпреки, че както си поставил темата се предполага, че питаш само мъжете дали биха взели пак същите жени.
Аз мога да кажа за себе си, че не казах нищо по въпроса първо, защото темата беше зададена така и второ защото сметнах, че след всичко казано за съпруга си това се предполага от самосебе си.
Но за да съм по ясна, ще кажа, че ако пак бъда изправена пред този избор ще кажа отново - ДА. Даже за някой може да звучи смешно и глупаво, но смятаме със съпруга ми да подновим брачната си клетва след 2 години на 10 ни юбилейна година.[addsig]

AZ ne otgovorih,za6toto smetnah vaprosa za glupav...Dokato smartta ni razdeli.....Estesveno 4e da.......

Разбира се, че питам и жените. Нали сме равни!

Въпросът наистина звучи глупаво, но само на пръв поглед. Погледнете зад него...

И зад него и пред него,все си е глупавичък въпрос

Дали сме равни или не е друг въпрос. Поне пред Бога е така. Просто така зададен въпроса ти предполагаше само отговори на мъже. Не, че съм се засегнала де и не съм си помислила, че съм в по неравностойно положение .
Ако искаш въпроса може да се промени , за да не е пречка и други сестри да отговорят. [addsig]

Явно тука пишат само светци. Питам се в каква ли църква съм попаднал, та виждам толкова проблеми в семействата...?

Аз не съм женен, но мисля, че въпроса е некоректен.
Ако някои има съмнения относно партньора си по-добре да се освободи от тях. Да споделиш публично, че не би се оженил/омъжил отново за съпруга си е като да кажеш на всички, че брака ти е една грешка. Ако гледаш на брака си като грешка, това не е брак, не и според божиите стандрти.

Защо смяташ, че сме светци?! И ако имам проблеми в брака, това трябва ли да е причина да кажа "Ами не щом имам проблеми за нищо на света няма пак да се омъжа за този човек, ако съм изправена пред такъв избор". Че кой брак е безпроблемен . Хората са казали "Това което не ни убива ни прави по силни". Ами така си е проблеми винаги ще има важно е как ще минеш през тях и какво ще научиш.
Както казах и в другата тема със съпруга ми сме минали през много трудности.И като семейство и като взаимоотношения един с друг. И двамата сме с коренно противоположни характери и бъди сигурен, че не ние никък лесно. Но с Божията помощ се учим да се справяме. Учим се да приемаме другия такъв какъвто е , а не да искаме на всяка цена да го променяме. И въпреки всичко пак казвам за нищо на света не бих сменила съпруга си. За мен той е дар от Бога.[addsig]

Стефане, ти го каза за грешката. Така е, точно това означава да признаеш, че е грешка.
Затова питам, няма ли човек, който да признае подобно нещо или всеки си мълчи?
Някой е казал "Рано или късно човек свиква с това, което има".
Всички ли сте свикнали или просто не искате да споделяте? Ако не искате, съвсем разбираемо е. Все пак част от вас не са анонимни.
Дори един брак да е грешка, знам, че някой приема това за Божии хомот в живота и продължава да твърди, че всичко е ОК?
А конкретно за върпоса за темата не съм го измизлил аз. Имаше го в един тест за християни и съм сигурен, че много хора тогава излъгаха, защото се притесняваха да не научи някой какво мислят.

А бе човек,колко пъти да ти го казваме. Ти много държиш,някой да ревне тук и да каже-Каква грешка съм направил,никога пак....Ами тези които ти отговориха,казаха ясно --да..Да,пак бих се оженил за същия човек.И ти реши,че те са без проблеми?!Ако ще и 50 години брак да имаме,пак ще си възникват проблеми..Ако с имислиш,че след брака ще ти отпаднат проблемита,доста грешиш...Точно тогава започватДори и най-дребното нещо може да се превърне в проблем.Жен ами например не обича много подправки в манджите, а пък за шкембе-чорба с чесънче не ще и да чуе))И това си е дребен проблем,защото аз имам един вкус ,тя друг..И аз като готвя наблягам на подправките, а тя не толкова....И ако за това толкова дремно нещо не може да намерим изход,то какво остава за по-големи неща-възпитания на деца,грижи за собствения дом и т.н.Зарежи тази идея,че добрите християни и добрите семейства нямат проблеми...Всъщност колко омъжени сестри обичат шкембе -чорба с чесън))Шегувам се.....

Tuono,

Да разбирам ли, че ме обвиняваш в неискреност или откровена лъжа?

А това:

"Явно тука пишат само светци"

определено е абсурден начин да изказваш неверието си. Откога "светец" звучи като невъзможно качество за човек? Нали именно християните са светлината?[addsig]

Tuono, ти женен ли си?

Въпроса е некоректно зададен, защото естествено, че можеш да си зададеш въпроса дали си направил най-добрия избор и дали не е имало по-добър. Никой не може да ти отговори. Аз за себе си съм убеден, че жена ми е "любимата на сърцето ми". Това е. Аз съм сигурен, че всички семейни могат да ти свидетелстват, че сега се обичат повече. Така е, защото през каквото и да сме преминали с жена ми сме били заедно и в трудности и в радости и в скърби и в победи и в битки, през каквото Господ ни превежда. За това ти казвам, че сега любовта ни е по-голяма отколкото когато се оженихме. Ако се замислиш ще откриеш, че любовта е и решение... Ами това е.

Поздрави[addsig]

Моите извинения към всички, но не искам да обвинявам никого. Светец е съвсем образно казано.
Иво, знаеш ли как се почувствах, когато един младеж 2 седмици след като се ожени дойде при мене и ме попита:
"Как мога да знам дали съм се оженил за правилната жена?"
Разбираш ли за какво става въпрос? - 2 (две) седмици.
Проблемите в съвременните християнски семейства са много сериозни.
Пак казвам, че напълно разбирам нежеланието ви да ги коментираме.
Само един малък пример:
Познавам един много добър човек, сериозен християнин. Той е готов изграден дякон, но не е такъв още официално, според мен. Но жена му такъв контрол му налага, че не искам да ти описвам.
Е, това ли не е проблем?
Ако зависеше от мен не бих му гласувал доверие като дякон само заради жена му.
И изобщо жените на християните изпадат в дива ярост, когато стане въпрос за зачитане на волята на съпругът или нещо такова.
Стига засега, че не искам сам да си водя форума...

Аз бих се омъжила пак за съпруга ми, че мен няма друг който да ме търпи.
Не рзбрах това:


Quote:
И изобщо жените на християните изпадат в дива ярост, когато стане въпрос за зачитане на волята на съпругът или нещо такова.



Аз съм останала точно с обратното впечатление.

Брей, Теди, де ги тия жени?
Исках да кажа, че познавам много християнски семейства, в които мъжете са безгласна буква, а жените са много властни и обсебващи.

От фронта на ергените:
Когато някой приятел ме попита: какво ще кажеш за това момиче или за онова? нали знаете силни и слаби страни, аз му отговарям: опознай я, реално и обективно (неженените често когато харесват накой си създават нереален образ, представят си го/я по начина по който те искат) , виж каква попара е и си напправи добре сметката дали си готов да я сърбаш. Ако я вземеш сърбаш и си траеш.
При Моисей имаше разводно писмо, при Исус няма.

Tuono, аз не съм съгласен с това което казваш: "И изобщо жените на християните изпадат в дива ярост, когато стане въпрос за зачитане на волята на съпругът или нещо такова." Излиза, че съдиш по принцип. Не става така. Или не си познал друго?

Какво лошо намираш в това: "Как мога да знам дали съм се оженил за правилната жена?" Човека просто те е попитал дали е направил най-добрия избор. На този въпрос никой не може да му отговори. Това не винаги значи съмнение или, че не обича жена си. Ти служител ли си? Защото ако не си служител един подобен въпрос изобщо няма отношение към теб. И не си този, който да отговарявш.

Поздрави

Поздрави

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2004-04-01 04:26 ]

А бе Стефане, то кола си купиш па като я покараш 1-2 години едва тогава виждаш какво имаш, да не говориме за жена. Ето за това е най-важно Бог да ти покаже по някакъв начин човека, защото само Той вижда невидимото. Стига само да не лепнеш на собствения си глас етикет "Божий". Тогава става страшничко!

Quote:

On 2004-04-01 11:08, Tuono wrote:
Иво, знаеш ли как се почувствах, когато един младеж 2 седмици след като се ожени дойде при мене и ме попита:
"Как мога да знам дали съм се оженил за правилната жена?"


Отговора е много прост и го е получил преди две седмици. От деня в който се е оженил, това е правилния човек за него.
Този въпрос говори за християнска незрялост и това е слабост на водачите в събранието в което ходи защото не са го научили на основни неща.
Въпросът правилен и неправилен стои само пред неженените. При женените има само правилен. В деня на сватбата става правилния. От тук на там ГРАДИШ брак и забравяш за правилен, неправилен.

Леоне, всички сме служители.
Въпросът на младежа е важен тук, а не отговора.

Стефане, хареса ми това, което написа за изграждането на брака. Даже много ми хареса.
Но ти отхвърляш възможността за грешка при избора на партньор - с това немога да се съглася по никакъв начин.

Tuono, може свички да служим на Бога, но не са всички епископи, презвитери, или дякони нали? В твоята църква всички ли, например, са в петкратното служение?

Поздрави[addsig]

Не отхвърлям възможноста за грешка. В никакъв случай. Но искам да кажа, че Бог зачита брачния завет и дори човек да е направил грешка не трябва да гледа по този начин на брака си. Това е начин на мислене и е много важен за брака, според мен.

Един пастир казва: Ако си направил грешка в деня на сватбата си си поправил грешката.
Надявам се да разбираш дълбочинта на това изказване

Туоно, въпроса за подходящия партньор на пръв поглед е естествен и логичен. И аз съм го задавал, но ако разгледаме брака в дълбочина според божиите стандарти, въпросът наистина е некоректен. До тази дълбочина трябва да са стигнали водачите в събранията и да поучават хората.

Не съм съгласен, че в деня на сватбата поправяш грешката. По-скоро я задълбочаваш, но мнението на пастира звучи красиво, емблематично.

Абе тази дискусия много бързо се разви.
Туоно- въпроса ти е сложен и пак не може да има опростенчески отговори. Ето тук може да се намеси вярата в предопределението.

Значи ако Бог ви е привел двамата- да се запознаете, да се обикнете, че и до брак да стигнете, значи той точно това е имал пред вид.

От друга гледна точка, ако той се е оженил по причина на манипулация (айде ставаш вече дърт ерген) или каквато и да била друга причина, която не е любов и желание за създаване на семеиство с този човек, да го питаш защо го е направил?

Но в известен смисъл ти пък защо се учудваш на неговото терзание? Няма лошо че си ги е задал тези въпроси (на всеки му минават подобни понякога). Ти да не си мислиш, че си застрахован? Особено когато възникнат трудности.

Аз точно затова съм против сапунения сериал от амвона, в който като излязат проповедниците- жена ми така, жена ми иначе, а после ги откриват със секретарката на пикник.
Считам, че трябва да се проповядва на хората здравото учение.Това, че брака си едно постоянно предизвикателство към себичността ни. То ако партньора ти беше съвършен нямаше да имаме нужда да се приближаваме към Бога.

Пастора, който ни венча ни каза- "Не се притеснявайте- първите 5 години са най-трудните"

Да ти кажа и една "светска мъдрост"

"За да се ожениш трябва да познаваш човека, а за да го опознаеш трябва да се ожениш". Бр. Нушич.

Tuono,

Проблемите в християнските семейства са, че в тях няма християни в пълния смисъл на тази дума. Преди всичко един християнин живее чрез вяра, т.е. няма място за съмнения от рода - а бе това ли трябваше да направя, онова ли трябваше да предпочета, тази ли е жената за мене (след като си се оженил), тази работа ли е за мене (след като я работиш) и т.н. Това не е живота на християнина. Подобни въпроси винаги ще идват, но ако ги допуснем до сърцето си те ще започнат да пораждат само съмнения, които разяждат сърцето докато съвсем го стопят... Както пише Теодора тук е нужна вяра в Божието провидение - нещо което твърде малко се поучава по църквите, дори бих казал, че се поучава (съзнателно или не) срещу него... Ние правим много грешки, но ВСИЧКО съдейства за ДОБРО на тези които любят Бога, сиреч, дори грешките ни съдействат за добро в бъдещ момент...

Заради тази ми вяра, аз никога не съм се съмнявал в решението си да се оженя за жена си (ако и да са ме нападали мисли, които със времето съм се научил много бързо да стопирам). И колкото повече минава времето, ние се намираме още по-благословени в отношенията си.[addsig]

Иво, мисля, че живота на християнина е точно това - съмнения и раходка по ръба на бръснача. Разбира се, без Божията милост бихме паднали, но стоим, благодарение на Него.

Когато преборим тези съмнения, идва силата и увереността от небето. И така...

Аха, значи "праведния със съмнения ще живее", е твоят начин на възприемане?

Точно този начин на мислене води до катаклизми в семействата, а и не само в тях ами навсякъде в човешките общества. Разбери, че щом се бориш съм съмненията си значи ВЕЧЕ си ги допуснал в сърцето си, т.е. дал си почва, която да ги подхранва докато порастнат достатъчно големи, че да заглушават добрите семена на вярата...

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2004-04-01 05:53 ]

Иво-Бг, ако тази тема за предопределението и свободната воля не е раглеждана, можем да го направим. Определено всички ще научат много неща. А то е приложимо и за брака.

Иво, ти никога ли не си се съмнявал за важни неща в живота?

Разбира се, че съм се съмнявал. Но едно е да се съмняваш в себе си, а друго е да се съмняваш в Божият промисъл за живота ти. Първото съмнение е допустимо, второто категорично не - затова и го отхвърлям още като го видя да идва отдалеч - ок?[addsig]

Иво, никога, никога не съм се съмнявал в Божия промисъл в живота ми, дори не съм си го и помислял.
Съмненията са в това какъв е Божия промисъл.
Не казваи само, че винаги го знаеш...

Хаха, да, сега те разбрах. Ами май наистина това е нова тема - Божият промисъл (провидение).

Нима искаш да знаеш какъв е Божият промисъл, за да вярваш? Виж, НЯМА НИКАКВО значение за вярата ти, дали ти знаеш или не, какъв е Божият промисъл за твоят живот - ти упражняваш вяра не защото знаеш какъв е, а защото го приемаш, че съществува НЕЗАВИСИМО от теб...[addsig]

Знанието е много особено нещо. Не ви ли се е случвало да се молите мноооого време за даден проблем и никакъв отговор да не получавате от Бога. Защото ние много добре знаем как Исус би постъпил в нашата ситуация, но не ни изнася и продължаваме да се молим с надеждата да дойде друго решение, което ни харесва.
Та така и с брака.
Веднъж на едно християнско събрание видях изключително красиво момиче. Тогава си казах: "Боже, пази ме да не се увлека по нещо, което само външно е красиво. Само ти виждаш вътрешното съдържание."

Това беше между другото...

Въобще не си губя времето да се моля за подобни неща. Срещу ръжен не се рита.(Това е другото което съм разбрала)

Да, бих се омъжила отново за съпруга си, въпреки, че сега го познавам много повече и зная повече от недостатъците му. Отново бих се съгласила да споделя живота си с него.

Досега не съм срещал християнин, който да ми каже нещо по-различно от анонимното мнение.

Туоно, а ти какво очакваш да чуеш? Дори и да има такива хора, които изпитват съмнения или си задават подобни въпроси, да не мислиш, че ще ги обявят на всеослушание?
Но разбирам разочарованието ти, че наистина никой не ни подготвя за трудностите в брака, а пускат директно Касандра 2. За други работи те подготвят- как да сееш в служенията им за да получиш" божието" благословение, ако пък сееш много усърдно пастора може даже и личен съветник да ти стане.

Искам да благодаря на всички, които участваха в разискването на двата поставени въпроса.
Пожелавам много успехи...

вие приключихте преди да се включа...

Туоно, отговарям с контравъпрос -
Днес би ли повярвал отново в Бога ??



шах и мат ...

не се сърди, но да сравняваш жената с колата го запази за ценителите от Горубляне ...

Еееееееееееее, аз не можах да се включа! нищо, че не съм от женените?Много хубави въпроси задаваш, бе Туоно!Само не разбрах къде се загуби темата:"Никой не иска да се ожени за мен", да си призная само надникнах за какво става въпрос и толкова ми стана интересно при вас, че взех че се регистрирах!Разсъждаващите християни днес са си цяло рядко съкровище!Сдни могат да ти цитират Словото/не, че има нещо лошо в това/, и нито думичка за малките и обикновенни неща от живота.Тях по-добре да ги подминем!Това е направо ужасно за малко по-будните сестри, признавам си.И по темата де, ако се омъжа бих искала така да опозная мъжа си, че да не съжалявам и след сто години за решението си да му кажа "Да".А дали ще е така и от негова страна, много бих искала....

А добре ми дошли отново. Радвам се, че и други се включиха.
Ники, Да, бих повярвал в Бога, но жената не е богиня, нито пък аз претендирам да съм Бог.

mani mani sram i rezil, zapozna se bratovchetkata sus edin Datchanin po interneta. Shte se zeniat sega prez April, ta momcheto idvalo idvalo na gosti i onezi mi ti moi rodnini s plitka duxovnost zeli che go pokrustili momcheto v pravoslavnata tcurkva. Xem bilo protestantche, i sega reshili da se xvaliat s tova, ama ne na mene tia shto za sushtetsvo si smenia viarata za edna svatba. Ia nas kak sa ni otkurmili ot malki za viarata si da mrem. I sega oshte poveche nemoga da go proumeia kak namira chovek v sebe si takava slabost da se pokrusti za edna zena, no puk nali i Solomon gi vursheshe sustite.

туоно, ти си мат. дай да почнем нова партия с нова тема ако искаш. тази свърши.
просто няма начин да кажеш "да, бих повярвал пак", това ми беше идеята, а не че сравнявам жената с Бог. сравнявам понятието, което ние наричаме за удобство "избор", но което де факто е тайна, т.е. не точно ние избираме, а по-скоро ние сме избрани. в този смисъл, както не ние избрахме Бог, а Той нас, така вярваме, че не точно ние сме избрали партньора си, а Бог ни го е избрал. В този смисъл да питаме дали пак бихме избрали Бог/жена си днес, е все едно да казваме, че би могло да има друг вариант освен този. Виж аз чета фантастика, любими са ми братя Стругацки, но всякакво разсъждение в минало условно наклонение, са ми неприсъщи. Просто Бог има съвършен план и ние в него сме участници а не режисьори. с това не искам да принизя будното и напълно съзнателно взимане на решения от страна на християните, и на хората въобще, а по-скоро искам да изтъкна, че що се касае именно до тези съдбовни събития като тайната да повярваш в Исус, или да се ожениш, трябва да отстъпим място на Промисъла, а не на мисленето.
малко сложно ми се получи, но с две думи - просто исках да ти кажа, че предварителните мисловни и логични постановки на въпроса ти не са издържани в духа на Библията. Помисли само - ако не ти избираш, а си по-скоро избран да се ожениш за пенка, къде ще ходиш?
затова не отговарям на въпроса ти, защото за мен той е неиздържан. иначе ако трябва да вляза в ролята на човек казвам да, пак за вили бих се оженил. да, ама не, щото влезне ли се в ролята на човека, който решава тези съдбовни моменти, никога не се знае какво може да се получи, и затова твоя въпрос няма де факто отговор. Той е нещо като "ами ако Германия беше спечелила войната, какво щеше да стане?" можем само да гадаем (освен че евреите щяха да са си получили заслуженото Endlosung нали божко?), така можем само да гадаем, какво бихме избрали днес за брака си, ако се абстрахираме, че Бог има съвършена воля за нас и си я прилага. Ако обаче не се абстрахираме от последното въпросът ти е неуместен...

бъди здрав

Ники, много е хубаво това което казваш. Да ти кажа напоследък си мисля, че моя съпруг или е в чужбина - да си търси реализацията или е някъде в някоя църква, свит на кълбо от нараняване - например - и въобще не ме търси!Как в такъв случай да кажа: "Господ събира, Господ е сватовник?".Нали си съгласен с мен, че Той няма да те принуди по един манипулативен начин да направиш нещо?Според мен има Божие участие, но и нашето нека да не е на заден план.

Абе, Ники, ти това ли искаше? Да ме матираш? Е, честито, щом мислиш, че си го постигнал.
И аз съм чел"Агресорите и странниците", между другото.
Отдавна разбрах, че темата е изчерпана..

Revaka, Бог действа в сърцата.
Погледнато от една страна е на сила, понеже не те пита, но от друга страна не е насила, понеже не е против желанието ти. Просто подбужда твойто желание, да бъде според Неговата воля.

dan_iil

Дан-иил, именно за това говоря и аз, има го желанието, не че съм го търсила, но няма ответна страна!И, какво да кажа - "Трън от Господа?"?????Знам, че и аз не съм идеална, но всички ли които се женят са идеални??????Всички подготвени ли встъпват в брак???Едва ли!

не туоно, не съм играл шах с теб. ти искаше да поставиш неразрешими според теб въпроси, или по-скоро търсеше потвърждение на своите мисли, които очевидно клоняха към едно "според мен повечето семейни християни днес не биха си избрали пак същия партньор". и аз, ако нямаш нищо против, ти отговорих много по-искрено от всички, които ти казаха "ДА!". Аз просто ти казах, че въпросът ти е грешен и с това отчасти обезсилих положителните отговори на участвалите. Което обаче не е патова ситуация, защото ти търсеше отговори като 'не' или 'не знам'. Или бъркам? ти знаеш ...

бъди здрав

п.с. препоръчвам ти от стругацки 'милиард години до свършека на света' и 'понеделник започва в събота'.

Дали бих се омъжила? Да. Още повече, че с всеки изминал ден се уверявам в съвършенството на Божия промисъл. Колкото до съмнението за правилния избор, мисля, че е напълно човешко да се съмняваме, в каквото и да е като почнем от малките неща, та до нещата с изключителна важност. Това ни е заложено в природата, естествено убословено. Но когато сме духовно зрели, би трябвало лесно да разплитаме съмненията в светлината на Божието Слово. Провидението не може да сгреши. Смирението пред Божия план и искрената молитва ще ни донесат и удовлетворение, и мир. Това, което пиша е преживяно. За пет години брак няма какво да лъжа, че всичко е било песни и рози. Всеки брак има кризи, но при едно задълбочено разбиране на самото обвързване, брак - съмненията избледняват. Бракът е много сериозен завет. Не може личното ти разочарование да бъде толкова важно, че да го нарушиш. Това си е чиста проба горделивост и липса на страх от Бога. Нима като развалим този завет очакваме Бог да ни вдигне извинително рамене - "Сгреших, чада мои? Поправете грешката вместо мен."
Така че съм напълно съгласна с niki_b,въпросът е неправилно зададен, но това опира и до доктринални разбирания


[ Това съобщение беше редактирано от: donna on 2004-04-06 04:15 ]