" Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство." Пр.13,25

Как разбирате този стих? За или против ли сте за физическото наказание на децата.
Мерси.

Пръчката в Стария завет и наказанието в Новия означават за мен дисциплиниране,което се изисква за да може детето да се научи на добро поведение и да осъзнае, че в Божието царство има ред който всеки трябва да спазва.Добрите /духовните/ родители научават децата си на реда и правилата с търпение и любов.
Отхвърлям физическата саморазправа като възпитателен метод.Никъде в Словото не прочетох Исус да е удрял дете с пръчка или
без пръчка.Когато Той напусна тази земя остави много важно послание,че ще изпрати Святия Дух, който
ще ни учи на всичко /включително и как да
възпитаваме децата си/ Знам много примери ,но ще споделя само два.Имам
приятелско семейство, което възпитава децата си чрез Святия Дух.Когато децата им "преслушат", в момента те се молят за мъдрост от Св. Дух как да постъпят/ във всяка конкретна ситуация/ и така се справят с проблема "без бой"...Децата им са по-различни от останалите,спокойни са,смирени,обичат другарчетата си,не проявяват агресия . Виждам как Бог внедрява в тях Плодът на Духа чрез родителите им/Гал.5/.
Спомням си за един случай в който родителите много усърдно са се молели ,учели са децата си да позна ват Бога от малки,но са ги биели с /и без/ пръчка, когато "не слушат".Тримата им сина като пораснаха и сами трябваше да направят своя избор са избрали да живеят
в света.Защото боят е възпит.средство за тези които не познават Бога.
Физическото наказание е антиблаговестие за децата.Първата им представа за Бог и Неговия характер идва от семейството.Дори и да повярват като големи такива деца стават едни религиозни книжници/фанатици/.Също като родителите си и те ще "налагат" децата си и ще ги отдалечават от Бог,от Святия Дух, който е нежен и любящ/.Недай си да се окажат лидери в някое служение или църква...

rema, разбирам гледната ти точка, но ми е интересно как би коментирал следния пасаж от Словото?

Евреи 12:5-11
"5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: -
"Сине мой, не презирай наказанието на Господа,
Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби,
И бие всеки син, когото приема",
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него."[addsig]