Второзак.6:6-7:

"Тия думи,които ти заповядвам днес,нека бъдат в сърцето ти;и на тях да учиш ПРИЛЕЖНО чадата си,и за тях да говориш,когато..."

Нашите деца са Божии на първо място.Но възприемат ли ги Божиите хора като такива?Какво значи думата "прилежно"?... Аз съм заобиколена от християни, които нехаят за духовното развитие на децата си.По-лесно ни е да го поверим на някой друг или на църквата.А в някои църкви не се гледа сериозно на децата-по време на служение някой, поставен от пастора просто ги забавлява, за да не пречат на събранието.Но дори и нещата да са прекрасни в неделното училище, това достатъчно ли е те да познават Бога?...
На каква възраст да започнем да ги обучаваме за Бога,за Словото...?Кой е по-отговорен пред Бог-бащата или майката?
Вашето мнение... Благодаря ви.

За мен и двамата се еднакво отговорни. На каква възраст- още докато е в корема на майката. И на никой не трябва да ги "поверяваме". Никога не трябва да разчитаме, че други хора ще свършат това, което е си е наше задължение. Ако ги дадеш в християнско училище и оставиш нещата дотук не мисля, че ще е особено полезно. Ако семейството ти е отражение на вярата ти те ще го възприемат и без да им проповядваш по 5 часа на ден.

Аха да го кажа... и Теодора пак ма изпревари.
Абсолютно съм съгласен с Теодора.Днешната младеж са изоглави нещо.Не стига ,че не иска да се жени,ако все пак реши да се жени ще го направи по възможно най мръсния начин(първо ще спят и после сватбата)ами на туй отгоре и като си родят рожбица ша я прехвърлят на бабата и дядото у рацете или пък на църквата.Защо?Защото толкоз чуват петлите.Мързели и безотговорници са се навадили,ей...!Майките и бащите на младите семейства и до сега ги хранят и поят с каквото могат.Пъпната връв на Българина с майка му се прекъсва едва когато тя е толкова болна,че не може да ходи или когато тя умре.Тъй е свикнал българина юнак-майчицата да се грижи за него,за децата му за внуците му даже.

Tеодора,благодаря ти за точния отговор...

До Ganio

Прав си, брате, че родителите в България хранят и поят младите дакато са живи.Може би поради тежката икономическа обстановка, може би поради
начина ни на мислене...
Но въпросът ми бе за децата на духовните родители ....

Само да отбележа нещо което разбрах наскоро през 18-19 век когато са възниквали библеиски училища в Англия и САЩ, са били предназначени изцяло за хора които не са били членове на църквата, която го провежда, но са искали децата им да получат христианско възпитание и грижа. За членовете и е било естественно и логично да възпитават че и да поучават библеики своите си деца.
Бих се радвал да видя такива училища и тук.[addsig]

Да ти кажа има едно такова, ама то е жива пародия на "християнско училище'. Това е т.н наречената "Американо-английска академия". Преподават на децата от християнска гледна точка, но доколкото зная самия начин на управление е доста далеч от представата ми за "християнство". И ако искаш да ти преподават за по една година "мисионерки" от Сащ, трябва да си платиш таксата от 3000 $.Иначе като цяло преподавателите са много свестни братя и сестри.

Бих искал да се включа тук с няколко уточняващи и допълнителни въпроса, които да провокират размишленията Ви:

1. Чий са децата ни - наши, на църквата, на държавата, на Бог? Докъде всяка една от тези институции може да поема контрол върху децата ни?

2. Как църквите ни се грижат за новото поколение? Кой днес съветва и обучава родителите в църквите за това, как да възпитават децата си?

3. Има ли въобще нужда от християнски училища и мисли ли някой за това? С какво ще се отличават тези "християнски" училища от светските? Кой ще преподава там?

4. Къде в приоритетите на църквите се намират децата? Само неделното училище ли е мястото, където трябва да се служи на децата?

5. Кой, как, къде и в какво трябва да обучава децата ни?

6. Какво трябва да бъде отношението ни към децата ни? Къде можем да приложим насърчение, наказание, дисциплиниране и др. Имат ли право родителите да бият или дисциплинират с физическа сила децата си? Защо, как, колко?

7. Защо децата на много вярващи не остават в църквата, а отиват в света?

За момента това е достатъчно...

Ивайло Тинчев, Администратор

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2004-03-28 12:34 ]

Господин Администратор!
вие казвате:
3. Има ли въобще нужда от християнски училища и мисли ли някой за това? С какво ще се отличават тези "християнски" училища от светските? Кой ще преподава там?
това звучи доста провокативно, все пак искам да допълня горния си пост че има хора които имата повече от 5 деца и по малко от 1 година в училище. Съгласете се че те не са в състояние да обучават децата си в къщи.
Така че нужда от светски и християнски училища има, може би не за всички но за някои етноси например, нямат друг шанс за получаване на образование, както "светско" така и христианско.
7. Защо децата на много вярващи не остават в църквата, а отиват в света?
Е може би има и други фактори.[addsig]

Здравейте,

отговорността за възпитанието на децата е на родителите. Ако някой си мисли, че в т.н. забавачници или неделни училища това ще стане, значи нещо е сбъркал. И бащата и майката ще търсят от Бога вече не само за себе си, но и за децата си. Аз съм убеден, че Господ ще даде мъдрост за това на потърсилите. Не е добро и това да ги отделяме от света в някакъв инкубатор, защото рано или късно те ще попаднат в реалната среда. Та нали и ние в реална среда живеем. Както и ние в търсене и с помощ от Бога живеем, така и Господ ще ни дава благодат и за децата ни. Господ ни е пратил в "морето на народите", нека да научим и децата си как да се справят в това море. Ежедневните "проблеми" на децата в детската градина и училище не са по-малки (съразмерно силата им) и от нашите борби. Просто ние търсим от Бога, а те идват при нас. Ами отговорност си е това. Защото едно дете може от отношението на бащата към него да разпознае отношението на Бога към нас. То още не познава Бога, но познава мама и тати. Ако бащата постъпи несериозно с нещо, детето може да го попита "тате и Бог ли е като теб?"... Ами това е за сега.

Поздрави[addsig]

Леон- 100% подкрепям позицията ти!!!!!!