Искам да попитам, дали с прочитането на библията човек става вярващ? Ще ми отговорите, че това е въпрос на вътрешно убеждение. Да така е. Но не мислите ли, че има търсещи хора, на които е нужна помощ за да прозрят истината?

В никакъв случай с прочитането на библията човек не може да стане вярващ. Това става само чрез действието на Божият Дух, който дарява вярата и човек СТАВА вярващ. Т.е. вярата е дар, който не зависи от това дали сме чели или не сме Библията. Но след приемането на вярата е необходимо да се изучава Божието слово с цел този дар да бъде изявен и използван според Божията воля...

Търсещите хора винаги получават необходимата помощ, за да прозрат истината, т.е. който търси - намира...[addsig]

Виж сега Грег,
не можеш да повярваш в Бога, без да си имал "среща" с Него. Тази среща може да е под формата на "светкавица"(в случая с апостол Павел), може да е под формата на сън (случая с Навуходоносор), може да е след среща (случая с Йов, свидетелството на Иван Бабулев), а може да е просто придибиване на едно вътрешно убеждение, както каза Иво- "Това става само чрез действието на Божият Дух, който дарява вярата и човек СТАВА вярващ". С пънене не става. Чувала съм за един случай ( не съм убедена дали съм права, мисля че ставаше дума за С.С.Люис- един известен християнски писател), който се заел да разглежда Библията с цел да я опровергае, но взел, че повярвал. Как човек става вярващ е една тайна. Не можем да я опишем, но всички сме я преживели. За това коли ни, беси ни, не можем да се откажем.И то пак е Господ, който ни държи.

Ще ми простите ли да не се съглася и с двамата. Какво излиза в такъв случай? Човек не може да стане вярващ, ако Бог не го удостои с тази привилегя. Как тогава Той преценява кого да дари с вяра и кого не? По какво ги преценява, и ако това си е негава работа не мислите ли, че има лош вкус, като е дарил "вярващи", като Павката и като "богоизбрания". Не мисля също, че непременно трябва да има среща с него. Да помислим малко, а? Та колко са вярващите?Нима на всички се е явил? То излиза, че той си е сред нас. Уважавам мнението на Теодора, заради нейната интилигентност, но не може ли човек да срещне друг подобен нему, да повярва на него, на убежденията му, да му се довери и да повярва?

Грег виж сега, благодаря ти че ме уважаваш, но това, което искаме с Иво да ти кажем е, че дори да срещнеш такъв човек "подобен нему, да повярва на него, на убежденията му, да му се довери и да повярва?", то пак вярата в Бога ще бъде дар от Него. Ти нямаш никакъв шанс да се насилиш да повярваш. Или дори и това да стане- при най-малкта трудност "вярата" ще ти се изпари.

"Как тогава Той преценява кого да дари с вяра и кого не?"- Ами тук не мога да ти отговоря. Аз вярвам в предопределението- тоест правото на Бога да определи хора, които ще повярват и такива, които не(колкото и жестоко да звучи).Ще ти дам един кратък пример- има хора, които просто са готови да приемат Вярата и откликват много бързо, докато има такива на които и от 9 кладенеца да им донесеш вода, пак няма да приемат.

"не мислите ли, че има лош вкус, като е дарил "вярващи", като Павката и като "богоизбрания"."-Тук не си прав да обвиняваш Бог в липса на вкус.


"Не мисля също, че непременно трябва да има среща с него. Да помислим малко, а? Та колко са вярващите?Нима на всички се е явил? "
"Явяването" не означава, че той ще ти се яви като на картинка. Не е задължително да имаш някакви преживявания. Когато Бог ти "яви" сърцето ти просто няма да бъде същото.В един момент ти ще имаш вяра, че Той е и Той съществува.

"То излиза, че той си е сред нас."
Ами да, прав си. Той не само е сред нас, но дори е и в нас!"

Здравейте!

Любопитко, срещата с Бога не означава, че непременно Той трябва да се покаже лице в лице на човека. Срещата с Него може да се осъществи и чрез начина, който ти казваш - "не може ли човек да срещне друг подобен нему, да повярва на него, на убежденията му, да му се довери и да повярва?". Този друг обаче наистина трябва да знае какво пише в библията и то добре, за да представи убежденията си по най-приемливия начин за теб и да стане възможно да му се довериш. Той не би те накарал да му повярваш, ако те убеждава с някакви странични факти само, защото именно в библията се съдържа същността на вярата и без нея не би дошла вяра в теб. Библията е живото Божие слово, дадено на хората и всяка дума написана там е дух и живот, т.е. със съдбоносно значение за човеците. И ако този, който ти говори за убежденията си и ти обяснява как библията ги е формирала, говорейки докосне сърцето ти и ти решиш да му повярваш, това означава, че си се срещнал с Бога чрез твоя говорител! От там нататък ще се срещаш с Него, все по-отчетливо за теб, най-вече чрез живото Му Слово-библията и чрез доста други неща, според вездесъщата Божия воля. Това се наричат опитности, но за тях след първата ти среща с Бога! Ако искаш де! Защото ако не искаш да Го потърсиш, няма смисъл от всичките тези приказки за СРЕЩАТА! А без Нея, не можеш да повярваш в Него, каквото и да правиш!

Поздрави! [addsig]

Тъй като се споменава моят ник,само затова ще драсна някой ред.Ти бе поискал другаде да не ти отговарям,така и правя,но в момента ТИ,Любопитко,се държиш доста нагло.
1-ти въобще не ме позваваш,за да определяш нещо си 2-Не познаваш и бог,за да му определяш кой да спасява/но нямам нищо против да се запознаеш с Него/..
Ако искаш,вярвай си в кавото си поискаш.Само ,че твойте разбирания не се покриват с моите,и тъй като аз ти казвам по-директно това,на теб не ти оттърва..
Моето мнение е,че Бог е казал--ако вие ме търсите ,вие ще ме намерите/срещнете,познаете/.Ако ти търсиш Господа-ти ще го намериш...Това е..Ако не го търсиш,то ще прехвърлиш вината върху мен,върху религията,избивала този и онзи,върху нещо друго.Е, Ок,нека единият от проблемите ти за търсене на Бог да отпадне.Щом аз съм те обидил или засегнал с нещо-ИЗВИНЯВАЙ.Ти си прав.Надявам се да ти помогне това, а не аз да съм ти пречка.

И ако този, който ти говори за убежденията си и ти обяснява как библията ги е формирала, говорейки докосне сърцето ти и ти решиш да му повярваш, това означава, че си се срещнал с Бога чрез твоя говорител!
Ne e li vqrata v Bog vid vnu6enie/samovnu6enie togava?

[ Това съобщение беше редактирано от: darma on 2004-03-17 04:45 ]

Дарма, права си. Точно това докосване е родено от Бога. "Ne e li vqrata v ne6o vid vnu6enie/samovnu6enie togava?". Не е самовнушение, защото ти си го преживяла.И след като си била докосната, защо не предприемеш първата крачка и не помолиш Бог да ти се открие "лично". Той ще го направи по Свой индивидуален начин, който само ти ще си в състояние да разбереш и ще знаеш, че това е бил Бог и няма да се съмняваш.Не казвам, че това ще те избави завинаги от съмненията и въпросите, но те няма да бъдат от типа: "Има ли Бог, Няма ли Бог", "Исус Христос ли е Бог или някой друг". Даже вчера четох една мисъл, че "съмнението е кръста, който носим, но в един момент Бог идва и го вдига". И в моменти на съмнение винаги можеш да дойдеш тук- "да те върнем в правия път" Дерзай!

"да те върнем в правия път"
Tedi,uvajavam tvoeto mnenie,kakto i na vsi4ki ostanali v foruma.No vse pak mislq,4e 4ovek vqrva i trqbva da vqrva v tova,koeto mu pomaga.ili po-to4no:tova v koeto vqrva-tova mu pomaga.Ako vqrva,4e Bog 6te mu pomogne-6te mu pomogne;ako vqrva 4e 6te mu navredi-6te mu navredi.Ako vqrva 4e samovnu6enieto 6te mu pomogne-6te mu pomogne,ako vqrva,4e 6te mu navredi-6te mu navredi.I taka e s pove4eto ne6ta:s dieti,s hap4eta i t.n.-ako vqrva 4e 6te mu pomognat,te 6te mu pomognat,ako li ne-prosto nqma da ima efekt.Zatova az smqtam,4e samata vqra e vid samovnu6enie.I ako trqbva da se zadylbo4im pove4e-4ovek ne misli li za sebe si,4e e takyv i takyv,a tova sy6to moje da si go e vnu6il.4e drugiqt e takyv ili onakyv,a tova e tvyrde sybektivno,i moje bi ne e vqrno.4e tova ima smisyl,a onova nqma.Vsy6tnost ne e li tseliqt ni jivot edno samovnu6enie i vnu6enie/za6toto pak nie samovnu6avaiki si vnu6avame na drugite svoite idei i ubejdeniq.I poneje sme sotsialna grupa nie horata,vsi4ki si vliqqt edin na drug i postepenno se popromenqt i taka si jiveem v stihiqta i tsennostite na daden vek ili epoha,koito sa obiknovenno v edna ili druga nasoka,no vinagi osobenna i spetsifi4na kato tsqlo.Taka de neka vseki si vqrva v tova,koeto mu pomaga.
Samo MIR i LIUBOV da ima!!!!

Виж аз не отричам, че има самовнушение, нито отричам силата му (хипнози, разни медитации и пр.). Но това което ти казвам, че спасителната вяра в Христос е различна от гореописаните. Защото при нея няма нужда да се самонавиваш или да се подлагаш на сеанси за да я придобиеш. Тя идва вследствие на Божието слово, което ти бива изговорено (било чрез човек или по някакъв друг начин). Четох една книга за една мюсюлманка, която повярвала в Исус Христос на базата на едно изречение в Корана- където се казва, че Исус е пророк.Бог и отваря очите и и дава вяра. Това например как да стане със самовнушение? И в крайна сметка това което прави Бог е да подбуди човека към това да Го потърси. И който го търси ще го намери. Не можеш да търсиш Създателя и да намериш създанието. Ти например имаш вяра, но се съмняваш. И в това няма нищо лошо. Важното е, че търсиш. При самовнушението посоката е аз- Бог, при вярата е Бог-аз.Тоест при самовнушението- ти се навиваш, при вярата Бог ти открива.

25
ДОМАТИ И ГУМЕНКИ
Митът за промиването на мозъка


Много хора са с впечатление, че приемането на християнството е психологически предизвикано събитие, което се дължи на промиване на мозъка с убедителни думи и емоционално представяне на християнските ?митове". Те си представят, че християнският живот е заблуда. С други думи, християните заблуждават себе си и другите със своите хитри игри с ума, които водят до промени в поведението.

Това е мит.


Давах своето свидетелство по време на една дискусия в час по история. Точно когато завършвах, професорът заговори.
- Вижте мистър Макдауъл, ние се интересуваме от фактите, не от свидетелствата. Ами че аз съм срещал хиляди хора по света, които са били променени от Христос.
- Благодаря ви - казах аз. - Нека завърша това, което искам да споделя, и след това ще обърна внимание и на вашите думи.
Няколко минути по-късно се обърнах към възражението на учителя.
- Много от вас казват: Христос е променил живота ти - и какво от това? Сега ще ви кажа ?какво".
Едно нещо, което потвърди за мен факта на възкресението, е промяната в живота на милиони хора, които са свързани от вярата в личността на Исус. Макар че те са от различни професии и от различни националности по света, те са се променили по подобен начин. От най-блестящия професор до най-неграмотния дивак, когато човек положи упованието си в Христос, животът му започва да се променя.
Някои казват, че това е просто положително мислене или дори намират обяснение, като казват, че това не доказва нищо. За един християнин обаче зад субективното преживяване има обективна Реалност като основа на това преживяване. Тази обективна реалност е личността на Исус Христос и Неговото възкресение.
- Например - казах аз на групата - да кажем, че един студент влезе в тази стая и каже: ?Момчета в дясната си гуменка имам домат.И този домат промени живота ми. Той ми даде мир, любов и радост, каквито никога не съм преживявал преди. Не само това, но сега мога да пробягам 1 км точно за десет секунди."
Усмихнах се на групата.
- Трудно е да се спори с такъв студент - продължих аз. - Лк0 животът му подкрепя това, което казва - особено ако се упражнява в бягане на съседната пътечка на игрището. Едно лично свидетелство често е субективният аргумент за реалността на нещо. Затова не пренебрегвайте субективното преживяване като нещо без значение.
Но аз прилагам две проверки към всяко субективно преживяване. Първо, това е обективната реалност ли е за субективното преживяване? Второ, колко други хора са имали същото субективно преживяване, свързано с обективната реалност?
Ако приложите тези проверки към домата в гуменката, какво ще се получи? На първия въпрос, той ще отговори: ?Домат в дясната ми гуменка".
Вторият въпрос ще бъде зададен така: колко хора в тази класна стая, в този университет, в тази страна, на този континент и така нататък, са преживели същата любов, мир, радост и увеличени способности в бягането в резултат на домат в дясната си гуменка?
Повечето студенти реагираха на този въпрос със смях. Не мога да ги виня! Очевидно отговорът на втория въпрос бе: ?Никой!"

Какво става обаче, когато приложим тези две проверки къй християнското преживяване?
1. Каква е обективната реалност или основа за моето субективно ; преживяване - променения живот?
Отговор: личността на Исус и Неговото възкресение.
2. Колко други хора са имали същото субективно преживяване, свързано с обективното съществуване на Исус Христос?
Отговор: милиони от всякакъв произход, националност и професия са били извисени до ново чувство на мир, радост и победа, като са предали живота си на Христос.
Приемането на християнството не е промиване на мозъка. Макар да е субективно, християнското преживяване се основава на една обективна реалност и се е повторило безброй пъти в живота на всякакви хора. Апостол Павел говори всъщност за динамичната сила на християнското преживяване, когато пише до коринтяните:
?Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас. Но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.?

Здравейте!

Самовнушението - внушаване нещо на твоето съзнание, което искаш да е вярно, макар и да не се вижда реално да е така. Не говоря за такова нещо! Аз не мога да си самовнуша, че дишам, че виждам, че небето е синьо, че има създание (дървета, цветя, животни, хора...) ! Не мога да си самовнуша, че всичко това е станало от самосебе си, защото е абсурдно и мозъкът ми отказва да възприеме такава "голяма вяра"! Тогава оставам на по-малката и рационална вяра, че Някой трябва да е създал всичко, включително и мен. Сега , обаче, трябва да избера от големия списък, кой би спечелил доверието ми! И започвам да търся и изследвам. Оказва се , че Един е без конкуренция във всяко отношение и докато аз съм Го търсил, се оказва, че Той ми се е открил още отдавна, но аз не съм Му обръщал внимание досега. Името Му е Исус Христос и Неговите доказателства са с неопровержима достоверност !!! Разбирам това не само с мозъка си, но и с всичко вътре в мен, от което съм създаден! Просто Той е ! Не се насилвам , за да си внуша това, а съм насилен от всичко, за да съм 100% сигурен че е така! Сега разбирам защо съществувам и аз и за какво изобщо е всичко! Ако ти искаш да си самовнушиш нещо, за да имаш някакъв отговор на тези въпроси...аз просто не мога да схвана логиката ти! Казваш важното е само да ти помага това самовнушение и да има мир и любов. Но за какво да ти помага то? И тази "помощ" стига ли ти? И има ли "мир и любов" в теб и около теб? А какво е "мир" и "любов" за теб? Наясно ли си с тези въпроси?

Поздрави! [addsig]