Така, а сега, след като видяхме какво казва Emenei, нека да видим какво казват историческите факти. Очевидно ще трябва да си поговорим за църковната история, и очевидно останалите участници нямат нищо против, защото не виждам гневни протестни възгласи против нашия специализиран спор.
Така, като начало да кажа, че не знам какъв е този сборник "Антихрист." Кой го е събирал? Някой в Ранната Църква ли?
А сега нека да видим кой в Ранната Църква е вярвал в късната дата на Откровение на Йоан. Започваме с най-ранния източник на църковната традиция, Иреней. (Ще добавя и датите за всеки автор, за по-добро ориентиране на онези, които не познават добре църковната история.)
1.
Иреней (130-202 от Хр.)
Думите на Иреней са, че Откровение е писано не преди много време, а "към края на управлението на Домициан."
Голяма част от авторитета на Иреней се дължи на неговото твърдение, че е срещал хора, които са виждали Апостол Йоан "лице в лице." Става въпрос за някой си Поликарп. Но Иреней твърди, че е виждал Поликарп когато е бил дете, "в първата възраст на живота." По-нататък той конкретно казва, че не е обърнал голямо внимание на тази среща. Колко надежден свидетел може да бъде един старец за неща, които е чул като дете, и то не им е обърнал голямо внимание?
Много от историческите данни на Иреней относно Откровение са доста противоречиви. Например, въпреки че в писмо към Флорин казва, че Откровение е писано "не преди много време," към края на управлението на Домициан, когато говори за числото на Звяра, той твърди, че това число се потвърждава от "одобрените и древни преписи." Излиза, че имало и "древни преписи" на Откровение! Ако управлението на Домициан е било "не преди много време," тогава от кога са "древните" преписи на Откровение, които съдържат числото на Звяра?
Има и други неща в Иреней, които ни водят до заключението, че той не е много надежден исторически свидетел. Например, в
Против ересите той твърди, че земното служение на Христос продължило между десет и двадесет години и че Христос е бил разпънат някъде между 40 и 50-годишна възраст.
Евсевий, първият историк на Църквата, не крие подозренията си спрямо достоверността на историческите данни на Иреней. Има много места, в които Евсевий направо противоречи на Иреней.
Така че Иреней не може да бъде надежден свидетел.
А сега към първия велик църковен историк, Евсевий.
2.
Евсевий (260-340 от Хр.)
Евсевий няма собствени данни за датата на Откровение, просто цитира безкритично Иреней. Но, както видяхме, на много места Евсевий не вярва на достоверността на данните на Иреней. Например, Евсевий не вярва на Иреней, че Апостол Йоан е истинският автор на Откровение!
Така че и Евсевий не може да бъде надежден свидетел за късната дата на Откровение.
3.
Викторин, епископ на Петавионенсис (?-304 от Хр.)
Викторин е единственият свидетел освен Иреней в полза на късната дата на Откровение, живял преди Евсевий. Така, той казва, че по времето на Домициан Апостол Йоан е бил изпратен като роб в мините, и там е видял Откровението.
Колко убедително е това? Ако датата на Откровение е 95 от Хр., тогава апостол Йоан е бил на възраст над 90 години. Колко вероятно е 90-годишен мъж да бъде изпратен като роб в мините, като имаме предвид, че средната продължителност на живота в онези времена е била под 60 години? Това е направо нелепо. Нещо повече, докато е роб в мините, 90-годишният Апостол Йоан вижда Откровението и има време и сили да го запише.
Други свидетели в полза на късната дата? Няма. Това е. Двамата - Иреней и Викторин - звучат направо невероятно и противоречиво, а третият - Евсевий - цитира Иреней, но очевидно без особено доверие в неговите исторически данни и изглежда объркан по този въпрос.
А сега да видим свидетелствата за ранната дата на Откровение.
Климент Александрийски (150-215 от Хр.) и неговият ученик
Ориген Адаманций (185-254 от Хр.) казват, че Йоан е бил изпратен на остров Патмос от "Царя на римляните," и е бил освободен след смъртта на "тиранина," но и двамата не казват името на "тиранина" или "Царя на римляните."
Една любопитна подробност: Според Климент, след освобождаването си от остров Патмос, Йоан върши огромна мисионерска дейност с много пътувания. В един случай той дори преследва в галоп на гърба на коня млад църковен ръководител, който е отстъпил от вярата. Това е доста любопитно за 90-годишен старец, който току-що се е завърнал от робство и заточение! Е, може и да е чудо от Святия Дух, но Климент, който иначе е голям любител на чудодейните истории, не го описва като чудо.
Нещо повече, Климент твърди, че учението на апостолите е завършило при император Нерон. Ето точните думи на Климент:
Quote:
|
Защото учението на нашия Господ при Неговото идване, започнало при Август и Тиберий, завърши в средата на времето на Тиберий. А това на Апостолите, включително служението на Павел, завършва при Нерон. |
|
Вие сами съдете какво иска да каже Климент, на който Emenei така обича да се позовава.
Другите Бащи на Църквата определено са в полза на ранната дата на Откровение.
Квинт Септимий Флоренс Тертулиан (160-220 от Хр.) поставя мъченичеството на Петър, убийството на Павел, и заточението на Йоан на остров по едно и също време. А всички знаем кога са убити Петър и Павел - по време на Нероновото гонение, преди Юдейската война. Нещо повече, когато говори за Домициан в петата глава на своята
Апология, Тертулиан въобще не споменава за Апостол Йоан. Определено ако е вярвал, че такова важно нещо като заточението на Йоан е станало по времето на Домициан, е щял да го напише. А Тертулиан е съвременник на Иреней, и следователно е доста близо до първоначалните събития през първи век.
През 1740 Лодовико Муратори открива в Милано сборник от ранни ръкописи, наречени на неговото име,
Мураторийски Канон. Авторът на канона твърди, че е съвременник на Пий, епископ на Рим между 127 и 157 от Хр. Авторът е категоричен, че Йоан е написал Откровението
преди Павел да напише своите послания.
Днес малко хора знаят, че една голяма част от Църквата в онези векове е говорела на арамейски (сириакски), родния език на Исус и апостолите. По онова време е имало голям брой литературни документи на сириакски език в най-източните части на империята. Тези документи днес наричаме
Сириакска традиция.
И така, цялата сириакска традиция - почти една трета от християнството по онова време - е единодушна, че апостол Йоан е бил заточен на остров от император Нерон.
Епифаний Саламински (315-403 от Хр.) твърди, че Йоан е заточен на остров Патмос по времето на император Клавдий. Това като че ли противоречи на другите, които казват, че това става по времето на Нерон. Тук само ще напомня цялото име на Нерон: Нерон
Клавдий Друз Германик. Приятелят на Епифаний,
Йером (340-420) изглежда е объркан по въпроса, защото твърди, че заточението става по времето на Домициан ? вероятно заради уважението на Йером към Евсевий ? но веднага след това привежда като авторитетно свидетелството на Тертулиан.
Накратко, едно незначително малцинство в Ранната Църква подкрепя късната дата на Откровение. Това малцинство е основано върху някои неправдоподобни исторически твърдения на двама автори, Иреней и Викторин. Целият Изток (Сириакската традиция), голяма част от латинския Запад (под влиянието на Тертулиан), и голяма част от гръцкия свят приема ранната дата на Откровение:
Йоан е заточен по времето на Нерон. Най-авторитетният защитник на късната дата, църковният историк Евсевий, сам изразява недоверие към историческата достоверност на своя източник, Иреней.
Нещо повече, голяма част от Църквата по онова време е постмилениална ? вярва в земната победа на Благовестието в историята и на земята. Постмилениалният оптимизъм задължително изисква
претеристично тълкуване на Откровение.
(Пояснение:
Претерист ? от лат.
preteris, ?минало? ? е който вярва, че язвите в Откровение са изпълнени в миналото, при разрушаването на Ерусалим.
Футуристът ? от лат.
futuris, ?бъдеще? ? вярва, че те ще се изпълнят в бъдещето.)
Нека сега да видим какво казват Бащите на Църквата относно идентичността на Звяра или Човека на греха.
Много Бащи на Църквата твърдят, че Звярът или Човекът на греха е Нерон: например Викторин, Лактанций, Сулпиций Север, Августин, Хризостом.
Дали има някой от Бащите, който конкретно да отрича този възглед? Няма. Определено в Ранната Църква е бил преобладаващ възгледът, че градът със седемте хълма в Откровение е Рим, че Блудницата е Ерусалим, а Звярът е римската власт обобщено, и Нерон конкретно.
Относно Антихрист. Произходът на вярването, че Антихристът и Звярът са едно и също лице, не е много ясен. Това вярване определено не е подкрепено от Писанието. Имаме някои основания да вярваме, че то произхожда от ранни гностични източници, макар че отчасти е приемано от малка част от ранните църковни Бащи. По време на Реформацията Мартин Лутер нарича ?Антихрист? две неща ? папството като институция (вътрешния Антихрист) и исляма като религия (външния Антихрист). И двете са свързани с лъжлива религия, а не със световна политическа власт.
Поне досега Emenei не ни е показал как точно Звярът и Антихристът са едно и също лице, като според Писанието характеристиките на двамата са много различни. Например, за антихристите Йоан казва, се били членове на Църквата, но след това са я напуснали. Това как се връзва с личността на Звяра, не е много ясно. Разбира се, за тезата на Emenei е удобно да се свържат двете лица. Но за нас е по-важно какво казва Писанието, нали?