Преди няколко дни бях в една църква и там пастора направи следното изявление :"Старият завет беше също основан на благодатта и през цялата Библия виждаме Бог на благодатта.Хората и тогава се спасяваха вярвайки в Исус Христос" за това последното и аз съм си мислела, че е така- само че те гледаха 2000 години в бъдещето, а ние 2000 години в миналото.Какво мислите вие?

Здрасти Теодора,
Струва ми се, че стария завет беше основан на закона, а не на благодатта. А благодатта е нещо много различно от закона, защото закона се основава на дела, а ако благодатта е от дела "не е вече благодат" както казва Павел.
Колкото за спасението в СЗ ти си напълно права - то става по благодат чрез вяра. Това просто значи, че не са се спасявали чрез закона както ясно потвърждава и НЗ (например цялото послание към Галатяните)
Поздрави

Quote:

Струва ми се, че стария завет беше основан на закона, а не на благодатта.

Глупости. Това не е вярно. Старият Завет беше също толкова основан върху благодатта, колкото и Новият.

Евреи 1 глава ясно показва, че Старият Завет беше също толкова върху Исус Христос, колкото и Новият Завет. И не само Евреи 1 глава.

Трябва да си напълно невежа относно аргументацията на новозаветните автори, за да твърдиш такова нещо. Всички новозаветни автори цитират Стария Завет като потвърждение за благодатта, а не като отделен завет, "основан върху закона."

Колкото до следното манихейско изявление:

Quote:

А благодатта е нещо много различно от закона, защото закона се основава на дела, а ако благодатта е от дела "не е вече благодат" както казва Павел.

То е грубо изкривяване на смисъла на думите на Павел. Благодатта не е нещо много по-различно от закона, защото тогава Павел не би казал, че "законът е свят, праведен и добър." Благодатта включва закона като средство за освещение. Така е в Новия Завет, така е и в Стария Завет.

Разбирам защо някой избира да остане анонимен. И аз ако говорех такива глупости, щеше да ме е срам и щях да искам да остана анонимен.

Божо, виж това е именно, което е разпространеното становище в църквите.Аз затова преглътнах като го чух за първи път.След проповедта попитах пастора защо мисли така и той ми каза, че това е в основата на учението на Калвин и ми даде примери от Новия завет.Мисля, че е доста смислено въпреки, че като го чуеш за първи път то противоречи на постулата- Стария завет е завет на закона, а Новия на благодатта, който сме приели без да мислим.

Теди,

Разбира се, че Стария завет беше основан на благодатта - би ли могло без нея да съществува какъвто и да е завет на грешния човек с праведния Бог?

Благодат е имало след падението на Адам и Ева до потопа, благодат е имало след потопа до закона, благодат е имало от закона до идването на Исус, благодат има и след възнесението на Исус до наши дни...

Единствената основна разлика идва от времето в което живеем - до Христос вярващите не вкусиха приживе спасението в Христа - ние имаме по-голяма благодат от тях, защото още с повярването в Бога вкусваме спасението.

Нещо интересно:
Рим 5:20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

Значи по време на закона имаше преумножаваща се благодат

"От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!"

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2004-02-17 12:15 ]

Теди, знам че е разпространено становище. Но това е следствие от ереста на премилениализма, която разделя Библията на две напълно различни религии. В продължение на повече от 1,800 години Църквата е вярвала, че е една Църква със старозаветните вярващи.

Погледни в Стария Завет. Намери поне един от героите в Стария Завет, който да разчита на своето спазване на Закона. Няма такъв. Всички повтарят "благодат, та благодат." Ной, Авраам, Мойсей, Давид, Соломон - всички разчитат на Божията милост не само за своето спасение, а също за справедливо управление, познание, възпитание на децата и какво ли още не. Историята започва с действие на благодат - Бог уби две животни, за да направи "защита" за хората - първообраз на убиването на Христос на кръста. В самия Закон Мойсей предупреди, че "Бог ще въздигне друг пророк," което определено сочи към Христос и поставя Благодатта на централно място в самия Закон. Това показва, че самият Закон беше инструмент на благодатта, а не противоречие на благодатта, както някои незапознати с Библията хора обичат да твърдят.

Виж Данаил. Когато се моли за греховете на Израел, никъде не се позовава на някакви дела по закон, а на Божията милост и благодат. И не само Данаил.

Не мога да си обясня как е възможно някой да твърди такава недомислица, че "Старият Завет бил основан на Закона, а не на благодатта."

Забележката на ИвоБГ е точно в целта:

Quote:

Разбира се, че Стария завет беше основан на благодатта - би ли могло без нея да съществува какъвто и да е завет на грешния човек с праведния Бог?

Как точно Мойсей можеше да говори лице в лице с Бога и да не умре? Беше достатъчно праведен, та да не заслужава смърт? Или Бог показа върховната Си благодат в сключването на Завета и следователно в даването на Закона.

Това е още едно доказателство, че Законът не само не противоречи на Благодатта, той е инструмент на Благодатта в спасението и освещението.

Bozidare togava da priememe li che si se obriazal ...