Публикувано на 30 януари 2004 г. в 14:37:00 ч. от потребител 8Тъй като някои хора изразиха неодобрение относно моята употреба на думата ?антихрист? спрямо niki_b и Emenei, мисля, че е уместно тук да поясня защо смятам за правилно да я използвам, и каква всъщност е библейската употреба на това понятие.
Стандартното съвременно значение на думата ?антихрист? е следното: Личност, която ще се появи някъде в бъдещето; човек, който ще бъде личното земно въплъщение на Сатана, ще създаде световна империя на земята, ще владее всички народи политически в продължение на седем години, след което ще бъде победен лично от Исус Христос в Неговото Второ Идване. Основания за това определение за ?антихрист? се дават от Откровение 13 или 2 Сол. 2.
Това определение е библейски неправилно. То е основано не на правилна библейска екзегетика, а на наследени предразсъдъци. Нито Откровение 13, нито 2 Сол. 2 съдържат думата ?антихрист.? Думата ?антихрист? се използва единствено в две от Йоановите послания, и тя има съвсем различен смисъл от съвременното определение за тази дума. Личността, описана в Откровение 13 и 2 Сол. 2, е напълно различна от даденото в Йоановите послания определение за ?антихрист.?
Тук ще цитирам всички стихове в Библията, в които се дава определение за ?антихрист?:
Ето това са всички сведения за ?антихриста? в Библията. И те очевидно се различават от общоприетата митология в съвременните църкви. Ето какво ни казват те като определение за ?антихриста.?
Първо, очевидно е, че ?антихристът? не е бъдеща личност, а е дух в настоящата реалност, и той действува чрез много хора. Този дух действува сега, но особено силно е действувал по времето на Йоан, през първи век. Йоан посочва на своите читатели реалността на този дух и казва, че това е доказателството, че живеят в последните дни. Смисълът на ?Последните дни? не е физически, краят на физическата история, а заветен, краят на старозаветната система на физическия Израел. Това е смисълът на цялото Послание към Евреите. Антихристът е действувал особено силно през първи век чрез различни лъжепророци и ереси. Това е било доказателството за ?последните дни,? тоест края на старата система и изявяването на Църквата като невястата на Христос.
Второ, ?антихристите? не са езичници, нито са политически владетели. Те са били част от Църквата, и вероятно много от тях все още са част от Църквата и се преструват на вярващи. Йоан ясно казва, че ?от нас излязоха.? През първи век, когато църковната доктрина още не е била систематично изложена и като цяло Църквата е разчитала на прякото лично поучение на апостолите, в църквите е имало множество неправилни възгледи, включително открито еретични възгледи. Много от тези ереси напускат Църквата и основават свои отделни секти. От свидетелството на Библията и от историята на Църквата през 1 век можем да определим кои са главните ?антихристи,? за които говори Йоан:
Като продължим нататък, ще видим как всяка една от тези ереси отговаря на описанието, дадено от апостол Йоан за ?антихристите.?
Трето, ?антихристът? отрича, че Исус е Христос. Тоест, да го преведем на български, той отрича, че Спасителят е Помазаник. Очевидно, според това определение ?антихристът? не отрича Спасителя. Това е и причината ?антихристите? за известно време да са в църквите ? те вярват в спасението от Исус. Не спасението само по себе си, а ?помазанието? на Христос е техният проблем. Какво означава това?
Макар че следното разграничение е доста условно, все пак може да се защити тезата, че имената Исус, Йешуа, Спасител се отнасят за личното действие на Божия Син в сърцата и личния живот на вярващите, а имената Месия, Христос, Помазаник се отнасят за ?глобалната? власт на Исус Христос над Неговото създание като Цар и Свещеник. Така в Стария Завет думите ?спасявам? или ?Спасител? обикновено се отнася за личното избавление и спасение; най-често можем да ги видим в Псалмите или в Йов. Но думите ?Помазаник? и ?помазвам? се използват за означаване на царска власт или свещеническо достойнство. Например, Божии Помазаници в Стария Завет са Мойсей, Давид, Соломон и персийският цар Кир (царе и политически ръководители). В Псалм 2 Исус е изявен в служението Си на Помазаник като Владетел на земните царе. Също Божии помазаници са Аарон и Самуил (свещеници). Дори Сатана е наречен ?помазаник? в неговата свещеническа функция на ръководител на небесното хваление преди неговото падение (Езек. 28:14).
И така, думите на Йоан, че ?антихристът? отрича, че Исус е Христос, могат да означават само едно: Той вярва в личното спасение, но отрича върховната власт на Исус Христос като Цар и Свещеник. Делото на Христос е ограничено само до спасението на индивидуални души.
Не е трудно да видим кои от горните ереси попадат в тази категория. Премилениализмът очевидно отрича царската власт на Христос днес, като отлага въвеждането на Божието царство след Второто Идване на Христос. От друга страна, функцията на свещеника беше да прогласява Божия Закон. Като отрича валидността на Божия Закон днес, антиномизмът на своя страна отрича свещеническата власт и достойнство на Христос.
Четвърто, ?антихристът? отрича идването на Божия Син в плът. Според тази позиция смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос не са исторически събития, или самият Христос не е бил истински човек, или не е бил истински Бог. В тази категория са дуалистичните ереси.
Но има и нещо повече. Въплъщението на Исус Христос има сериозни последствия за християнското учение и практика. Библията ни казва, че старозаветните ?сенки? ? физическият Израел, Храмът и церемониалните закони ? са били преобраз (?предварителен образ?) на Христос. Те са давали само частично познание за спасението. С идването на Христос вече имаме пълно откровение на Божия план (Евр. 1:1-2) и следователно старите ?сенки? вече са ненужни и мъртви. Обрязването вече не е белег на никакъв завет, а само безполезно физическо орязване. Също, плътският Израел вече не притежава статус на заветна общност ? новата заветна общност е Църквата, Тялото и Пълнотата на Христос. Стената на разделението между обрязани и необрязани е разрушена в плътта на Христос (Еф. 2:14-16). Следователно всяка идея, че има два различни заветни народа в Новия Завет, е всъщност отричане на Въплъщението на Исус Христос.
Съвсем ясно е коя ерес попада в тази категория: юдаизмът. Юдаизмът, пък бил той и ?християнски? юдаизъм, е антихристиянски, и следователно юдаистите в църквите са ?антихристи,? според библейското определение за ?антихрист.?
И последно, пето, ?антихристът? отрича, че любовта е да спазваме Божиите заповеди. В мисленето на ?антихристите? любовта отрича закона, и законът отрича любовта. Любовта е мистична категория, която не може да бъде определена с точни категории. Тя е само емоция, не и практическо поведение. Практическото поведение трябва да зависи от личните емоции, не от ясното послание на Божието Слово относно това какво е любов и какво не е любов. Не трябва да прибягваме до Божия Закон за да разберем какво е добро и какво не е. Можем само да се ?допитаме до Духа,? защото предполагаемо законът на Духа е различен от Божия Закон.
Очевидно, антиномистите са антихристи, според това определение на Йоан. Като отричат валидността на Божия Закон днес, те отричат библейското определение за любовта ? спазване на Божиите заповеди. Премилениалистите също влизат в това определение, защото като отлагат царството на Исус Христос за бъдещ период от време, те на практика отричат прилагането на Божия Закон днес. И разбира се, юдаистите също са описани тук, защото обикновено възгледът на юдаизма е, че Мойсеевият Закон е даден само за евреите, но не и за Тялото на Исус Христос.
Ето това е библейското определение за ?антихрист.? То няма нищо общо със съвременната митология в българските църкви. ?Антихрист? е еретичен дух в църквите през цялата история, но особено през първи век и Последните Дни на Стария Завет, който отрича царската и свещеническата власт на Христос, отрича идването на Христос в плът и отрича валидността на Божия Закон днес.
Именно поради тази причина Мартин Лутер и всички Реформатори определят римските папи като ?антихрист.? Не защото конкретен папа е бил личностният Сатана на земята, а защото в римското учение те са виждали този еретичен дух, който се е вмъкнал в Църквата и се опитва да я отдели от нейния Господ и да я направи безсилна в нейната задача на покоряване на света за Христос.
И така, в отговор на моите критици ще кажа, че когато наричам niki_b и Emenei ?антихристи,? аз нямам предвид, че някой от тях двамата е бъдещият личностен политически владетел на световната империя в края на времето. Това не е библейското определение за ?антихрист,? и аз смятам, че моите критици имат погрешно разбиране по този въпрос. Когато използвам думата ?антихристи,? аз имам предвид точното библейско определение, дадено от апостол Йоан в неговите две послания ? хора, които са вътре в църквата, но разпространяват еретични учения относно Божието царство, относно заветното положение на Църквата като Тяло и Пълнота на Христос, и относно цялостния характер на Библията и валидността на Божия Закон днес.
Niki_b и Emenei, поне доколкото се вижда от техните писания в тези форуми досега, пропагандират поне три от горепосочените еретични учения: Те са премилениалисти (не вярват в царската власт на Христос), те са антиномисти (не приемат валидността на Божия Закон като стандарт за любовта), те са юдаисти (отричат идването на Христос в плът и делото, което Той е извършил за събиране на Своя заветен народ, Църквата).
Дори аз да се съобразя с недоволството на моите критици, важно е да отбележа, че моите критици, ако са честни относно Библията и своята християнска вяра, трябва да преосмислят своето определение за ?антихрист? на основата на Библията, както и да преосмислят своето отношение към правилното учение на Библията. Ранните Бащи на Църквата не са се колебали да наричат ересите с истинските им имена (както се вижда от отношението на апостол Йоан към премилениалиста Керинт). Реформаторите също не са се колебали в това отношение. Ако ние покажем колебание, Църквата ще продължи да вегетира в това си безсилно състояние, в което е доведена от ученията на такива хора като niki_b и Emenei.
Стандартното съвременно значение на думата ?антихрист? е следното: Личност, която ще се появи някъде в бъдещето; човек, който ще бъде личното земно въплъщение на Сатана, ще създаде световна империя на земята, ще владее всички народи политически в продължение на седем години, след което ще бъде победен лично от Исус Христос в Неговото Второ Идване. Основания за това определение за ?антихрист? се дават от Откровение 13 или 2 Сол. 2.
Това определение е библейски неправилно. То е основано не на правилна библейска екзегетика, а на наследени предразсъдъци. Нито Откровение 13, нито 2 Сол. 2 съдържат думата ?антихрист.? Думата ?антихрист? се използва единствено в две от Йоановите послания, и тя има съвсем различен смисъл от съвременното определение за тази дума. Личността, описана в Откровение 13 и 2 Сол. 2, е напълно различна от даденото в Йоановите послания определение за ?антихрист.?
Тук ще цитирам всички стихове в Библията, в които се дава определение за ?антихрист?:
| Quote: |
Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас. (1 Йоан 2:18-19) |
Ето това са всички сведения за ?антихриста? в Библията. И те очевидно се различават от общоприетата митология в съвременните църкви. Ето какво ни казват те като определение за ?антихриста.?
Първо, очевидно е, че ?антихристът? не е бъдеща личност, а е дух в настоящата реалност, и той действува чрез много хора. Този дух действува сега, но особено силно е действувал по времето на Йоан, през първи век. Йоан посочва на своите читатели реалността на този дух и казва, че това е доказателството, че живеят в последните дни. Смисълът на ?Последните дни? не е физически, краят на физическата история, а заветен, краят на старозаветната система на физическия Израел. Това е смисълът на цялото Послание към Евреите. Антихристът е действувал особено силно през първи век чрез различни лъжепророци и ереси. Това е било доказателството за ?последните дни,? тоест края на старата система и изявяването на Църквата като невястата на Христос.
Второ, ?антихристите? не са езичници, нито са политически владетели. Те са били част от Църквата, и вероятно много от тях все още са част от Църквата и се преструват на вярващи. Йоан ясно казва, че ?от нас излязоха.? През първи век, когато църковната доктрина още не е била систематично изложена и като цяло Църквата е разчитала на прякото лично поучение на апостолите, в църквите е имало множество неправилни възгледи, включително открито еретични възгледи. Много от тези ереси напускат Църквата и основават свои отделни секти. От свидетелството на Библията и от историята на Църквата през 1 век можем да определим кои са главните ?антихристи,? за които говори Йоан:
- Дуалистични ереси ? като цяло това са вярвания, които отричат или Божествената, или човешката природа на Христос, или отричат Триединството и същностната равнопоставеност на Личностите в Триединството. Такива са арианите, манихейците и др.
- Антиномисти ? произлиза от анти ? ?против? и номос ? ?закон.? Антиномизмът се изразява в отричане на Божия Закон като стандарт за праведно поведение. Обикновено основанието е, че ?ние сме под благодат, не под закон.? Антиномистите правят рязко разграничение между Стария и Новия Завет, и по този начин отричат твърдението на Павел, че ?цялото Писание е боговдъхновено и полезно. . . .? (2 Тим. 3:15-17). Най-често антиномизмът следва от някаква разновидност на дуалистичните ереси. Например, еретикът Марсион през 2 век е учел, че има двама богове ? лошият бог на Стария Завет, който е дал Мойсеевия Закон, и добрият бог на Новия Завет, който ни дава само любов и никакви закони. Изненадващо за много християни днес, антиномизмът произлиза именно от фарисеите, и Исус постоянно трябваше да цитира Стария Завет като валиден стандарт за поведение днес. На едно място Той дори открито обвини фарисеите, че не вярват в Мойсеевия Закон (Йоан 5:46-47).
- Премилениалисти ? в основата си премилениалната есхатология твърди, че изкупителното дело на Христос на кръста на Голгота не е завършено, и следователно Божието царство все още не е дошло. Смъртта, Възкресението и Възнесението на Христос не са достатъчни за победата над Сатана и за очистване от греха. Даването на Святия Дух не дава сила на вярващите да побеждават света. Божието Царство не е ?правда, мир и радост в Святия Дух.? То може да дойде само чрез личната насилствена намеса на Христос в историята. Дотогава християните са безсилни да действуват като посланици на Царя на царете и Господаря на господарите. Родоначалник на премилениализма е еретикът Керинт през първи век. Ириней Лионски и историкът Евсевий дават сведения, че апостол Йоан е смятал Керинт и неговото учение за опасна ерес. Възгледът на Библията е, че Божието царство е сега и действува на земята (Мат. 16:28; Марк 9:1; Лука 9:27).
- Юдаисти в църквите ? очевидно почти всички църкви през първи век е трябвало да се справят с юдаистично влияние. Най-забележителните примери за юдаизъм се намират в Посланията към Римляните и към Галатяните. В галатийската църква юдаизмът се изразява във вярването, че заветните благословения могат да дойдат само чрез извършване на ритуала на обрязването, изрично отречен в Новия Завет като заветен белег. В римската църква юдаизмът отива по-далеч, като твърди, че евреите като отделна физическа нация продължават да бъдат заветен народ, отделен от Църквата, която е Тялото и Пълнотата на Христос. Библейското учение ясно отрича тази позиция, като настоява, че в плътта на Христос вече има само един заветен народ (Еф. 2:14-16), и че потомството на Авраам е чрез вяра, а не чрез обрязване (Гал. 3).
Като продължим нататък, ще видим как всяка една от тези ереси отговаря на описанието, дадено от апостол Йоан за ?антихристите.?
Трето, ?антихристът? отрича, че Исус е Христос. Тоест, да го преведем на български, той отрича, че Спасителят е Помазаник. Очевидно, според това определение ?антихристът? не отрича Спасителя. Това е и причината ?антихристите? за известно време да са в църквите ? те вярват в спасението от Исус. Не спасението само по себе си, а ?помазанието? на Христос е техният проблем. Какво означава това?
Макар че следното разграничение е доста условно, все пак може да се защити тезата, че имената Исус, Йешуа, Спасител се отнасят за личното действие на Божия Син в сърцата и личния живот на вярващите, а имената Месия, Христос, Помазаник се отнасят за ?глобалната? власт на Исус Христос над Неговото създание като Цар и Свещеник. Така в Стария Завет думите ?спасявам? или ?Спасител? обикновено се отнася за личното избавление и спасение; най-често можем да ги видим в Псалмите или в Йов. Но думите ?Помазаник? и ?помазвам? се използват за означаване на царска власт или свещеническо достойнство. Например, Божии Помазаници в Стария Завет са Мойсей, Давид, Соломон и персийският цар Кир (царе и политически ръководители). В Псалм 2 Исус е изявен в служението Си на Помазаник като Владетел на земните царе. Също Божии помазаници са Аарон и Самуил (свещеници). Дори Сатана е наречен ?помазаник? в неговата свещеническа функция на ръководител на небесното хваление преди неговото падение (Езек. 28:14).
И така, думите на Йоан, че ?антихристът? отрича, че Исус е Христос, могат да означават само едно: Той вярва в личното спасение, но отрича върховната власт на Исус Христос като Цар и Свещеник. Делото на Христос е ограничено само до спасението на индивидуални души.
Не е трудно да видим кои от горните ереси попадат в тази категория. Премилениализмът очевидно отрича царската власт на Христос днес, като отлага въвеждането на Божието царство след Второто Идване на Христос. От друга страна, функцията на свещеника беше да прогласява Божия Закон. Като отрича валидността на Божия Закон днес, антиномизмът на своя страна отрича свещеническата власт и достойнство на Христос.
Четвърто, ?антихристът? отрича идването на Божия Син в плът. Според тази позиция смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос не са исторически събития, или самият Христос не е бил истински човек, или не е бил истински Бог. В тази категория са дуалистичните ереси.
Но има и нещо повече. Въплъщението на Исус Христос има сериозни последствия за християнското учение и практика. Библията ни казва, че старозаветните ?сенки? ? физическият Израел, Храмът и церемониалните закони ? са били преобраз (?предварителен образ?) на Христос. Те са давали само частично познание за спасението. С идването на Христос вече имаме пълно откровение на Божия план (Евр. 1:1-2) и следователно старите ?сенки? вече са ненужни и мъртви. Обрязването вече не е белег на никакъв завет, а само безполезно физическо орязване. Също, плътският Израел вече не притежава статус на заветна общност ? новата заветна общност е Църквата, Тялото и Пълнотата на Христос. Стената на разделението между обрязани и необрязани е разрушена в плътта на Христос (Еф. 2:14-16). Следователно всяка идея, че има два различни заветни народа в Новия Завет, е всъщност отричане на Въплъщението на Исус Христос.
Съвсем ясно е коя ерес попада в тази категория: юдаизмът. Юдаизмът, пък бил той и ?християнски? юдаизъм, е антихристиянски, и следователно юдаистите в църквите са ?антихристи,? според библейското определение за ?антихрист.?
И последно, пето, ?антихристът? отрича, че любовта е да спазваме Божиите заповеди. В мисленето на ?антихристите? любовта отрича закона, и законът отрича любовта. Любовта е мистична категория, която не може да бъде определена с точни категории. Тя е само емоция, не и практическо поведение. Практическото поведение трябва да зависи от личните емоции, не от ясното послание на Божието Слово относно това какво е любов и какво не е любов. Не трябва да прибягваме до Божия Закон за да разберем какво е добро и какво не е. Можем само да се ?допитаме до Духа,? защото предполагаемо законът на Духа е различен от Божия Закон.
Очевидно, антиномистите са антихристи, според това определение на Йоан. Като отричат валидността на Божия Закон днес, те отричат библейското определение за любовта ? спазване на Божиите заповеди. Премилениалистите също влизат в това определение, защото като отлагат царството на Исус Христос за бъдещ период от време, те на практика отричат прилагането на Божия Закон днес. И разбира се, юдаистите също са описани тук, защото обикновено възгледът на юдаизма е, че Мойсеевият Закон е даден само за евреите, но не и за Тялото на Исус Христос.
Ето това е библейското определение за ?антихрист.? То няма нищо общо със съвременната митология в българските църкви. ?Антихрист? е еретичен дух в църквите през цялата история, но особено през първи век и Последните Дни на Стария Завет, който отрича царската и свещеническата власт на Христос, отрича идването на Христос в плът и отрича валидността на Божия Закон днес.
Именно поради тази причина Мартин Лутер и всички Реформатори определят римските папи като ?антихрист.? Не защото конкретен папа е бил личностният Сатана на земята, а защото в римското учение те са виждали този еретичен дух, който се е вмъкнал в Църквата и се опитва да я отдели от нейния Господ и да я направи безсилна в нейната задача на покоряване на света за Христос.
И така, в отговор на моите критици ще кажа, че когато наричам niki_b и Emenei ?антихристи,? аз нямам предвид, че някой от тях двамата е бъдещият личностен политически владетел на световната империя в края на времето. Това не е библейското определение за ?антихрист,? и аз смятам, че моите критици имат погрешно разбиране по този въпрос. Когато използвам думата ?антихристи,? аз имам предвид точното библейско определение, дадено от апостол Йоан в неговите две послания ? хора, които са вътре в църквата, но разпространяват еретични учения относно Божието царство, относно заветното положение на Църквата като Тяло и Пълнота на Христос, и относно цялостния характер на Библията и валидността на Божия Закон днес.
Niki_b и Emenei, поне доколкото се вижда от техните писания в тези форуми досега, пропагандират поне три от горепосочените еретични учения: Те са премилениалисти (не вярват в царската власт на Христос), те са антиномисти (не приемат валидността на Божия Закон като стандарт за любовта), те са юдаисти (отричат идването на Христос в плът и делото, което Той е извършил за събиране на Своя заветен народ, Църквата).
Дори аз да се съобразя с недоволството на моите критици, важно е да отбележа, че моите критици, ако са честни относно Библията и своята християнска вяра, трябва да преосмислят своето определение за ?антихрист? на основата на Библията, както и да преосмислят своето отношение към правилното учение на Библията. Ранните Бащи на Църквата не са се колебали да наричат ересите с истинските им имена (както се вижда от отношението на апостол Йоан към премилениалиста Керинт). Реформаторите също не са се колебали в това отношение. Ако ние покажем колебание, Църквата ще продължи да вегетира в това си безсилно състояние, в което е доведена от ученията на такива хора като niki_b и Emenei.