Със зараждането на Петдесятното движение в началото на миналия век то си създава и противници - теолозите на тогавашна Германия го обявават за причинено от "духа отдолу" т.е. от нечист дух;
Сам Куличев във своята книга за историята на евангелските църкви в българия описва Петдесятниците като хора наблягащи на емоциите . . .
Във форума за малцинството на мъжете, Иво Бг споменава нещо подобно, че в сегашните църкви се набляга на емоцията, и ги няма стабилните учители на Божието Слово . . .
И така: емоция ли петдесятното движение или нещо повече ???

Всяко движение -петдесятно и харизматично и др. са започвали ,вследствие на действието на Святия Дух.Той е подбуждал и намирал посветени съдове -ходатаи в продължение на много време с постоянство в молитви,Той се застъпвал пред Трона на Благодатта и е идвало време на изява на божието действие на земята.Например в Южен Уелс по време на съживлението хората без проповеди са падали съкрушени от осъзнаване на своята греховна безнадежност,като са искали прощение и приемане от Господа.Изцерителните събрания са характерни с чудесата ,които са ставали на тях и разбира се спасението на много души.Според мен това са проявления на Святия Дух ,но когато тези мъже и жени са се възгордявали и отнемали Божията Слава ,те отпадали от водителството и продължавали сами ,но в плътта.Затова нещата ,които са ставали не са били святи -дело на Святия Дух.

здрасти Йосиф

аз съм петдесятен християнин.

какво е емоция?

А водното кръщение е ли или не е емоция или е и емоция?

А покянието емоция ли е ? или е истина? или емоцията ако присъства нещо вече не е истина? Ами ако няма емоция едно нещо истинско ли е?

"И Исус се развълнува в Духа си и рече..."

поздрав...

Възникването на Петдесятното движение е предполагам вследствие на нуждата и от емоционално запълване с Божиите истини (т.е. не само запълване на интелекта, но и на емоциите на човека). Разбира се, в момента това движение почти е изоставило интелектуалната област и продължава само с емоциите. Резултатът е виден за непредубедения човек - емоционални, но неразбиращи Писанието хора и по-точно - неспособни да разсъждават върху него задълбочено за повече от 5 минути...

За да расте едно дърво е нужна както вода, така и хранителна почва. Едното от двете ако липсва и дървото става неспособно да дава плод.

Аз също съм християнин със харизматични способности Убеден съм в силата на емоционалното въздействие на Божия Дух върху всеки християнин, познавам от опит кръщението в Святия Дух. Но и познавам Исус, който прати Този Дух за да ми напомня всичко което Исус е казал и вършил. Святия Дух не ми дава от себе си, а взема от Божия Син и ми дава да разбирам според мярката ми всичко което е писано в Библията...

И още нещо - петдесятните християни са хора, които говорят за и обръщат много внимание на чудесата, изцеренията, гонене на демони и всякакви такива неща, но това са само СЪПРОВОЖДАЩИТЕ неща на едно главно дело, на което християнина трябва да обръща всичкото си внимание и да върши по един или друг начин: занасяне поучението на Благовестието за Христос и царството Му до целия свят... Емоционалния заряд съдържа силата, потенциала за въздействие, обаче учението е това, което този потенциал и сила трябва да занесе на хората, а не самата сила... Или както е казал Исус - "ще приемете сила за да свидетелствате за Мен", т.е. не за да демострират самата сила, а за да изобразят Словото пред света с нейна помощ...

"От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!"

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2004-01-19 12:22 ]

Не очаквах че точно Иво да познава всички педесятни и да ни даде токова професионална оценка за тази порода вярващи. Нека те информирам че в България има педесятни църкви а понятието педесятен вярващ са си ваши измишльотини. Това уточнение е важно понеже царквата е добро да си има някакво име докато за вярващия е безсмислено да си слага етикетчета на вярата. Вярата е за пред Духа а не да се перчим с нея пред някои друг вярващ, освен ако не сме фарисеи. Бих посъветвал да не се дават такива обобщаващи изявления за голяма група от хора които често не са свързани помежду си със структура и даже са доста различни като поведение и практики.

Иво, такова разграничаване според мен не съществува. Не е възможно да разделим истинското действие на Святия дух от "писаното в Библията", още по-малко "силата" от "самото учение".
Ако има "демонстриране на сила" това просто не е силата за която Библията говори. Ако има учение без въздействие върху цялата човешка личност това просто не е учението за което Библията говори.
ако някой "продължава само с емоциите , изоставяйки интелекта" това просто не може да бъде показателно за същността на библейското учение.
Йосиф,
Куличев не е писал книга за история на евангелските църкви в България. Просто е дописал една статия, която е доста неграмотна.
Какво имаш предвид под "сам Куличев" .

Анонимен,

Аз също силно бих желал да няма петдесятни християни (даже бих искал и събранията им да не се наричат петдесятни църкви), но те самите се определят като такива... Считам че колкото е удачно събранията на църквата да си слагат имена толкова е удачно и участниците в тези събрания да си слагат същите имена (т.е. неудачно е и в двата случая)...

Иначе винаги има изключения от общата картина, но не мога да не споделя общото ми впечатление от разговор с християни посещаващи главно такива събрания... А и темата е именно за петдесятното движение, т.е. не е за тези които използват само регистрацията пред държавата с това име, а иначе не изповядват и не вършат нещата както се правят в това движение...

Еменей, напълно съм съгласен, че такова разграничение (интелект и емоции, учение и сила) не съществува. Но за съжаление, хората изпадат именно в такова вътрешно разделение, като се опитват да ги отделят отдавайки значение на едното и загърбвайки другото - разбира се - резултатите не са добри накрая...

"От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!"

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2004-01-20 05:47 ]

Литературен приом, братко Еменей . . .

Иво моля да те дадеш кокнкретни примери за емоционалността на петдесятниците а не да повтарящ като папагал едно и също твърдение. Кажи примерно те се смеят или плачат или . . . . .

Josef,
Нищо не повтарям като папагал, но редно беше като вземаш повод от мои думи в друга тема и отваряш тази тук, да си кажа мнението и тук нали?
Предполагам се чувстваш лично засегнат от това - а не бих искал да се приемат разговорите тук на лична основа...

Наистина ли ти трябват примери? И за какво? За да покажат, че съм против емоционалността ли? Ами не съм против нея. Против липсата на размишление върху Словото съм, и явния отказ за по-задълбочено изледване на различните истини разкрити в Него...[addsig]

Иво
познавам много непетдесятни общества които съшо могат по един или друг начин да влязат в твоето определение "неразмишление върху словото".

Ники,

И това помага ли по някакъв начин един наблягащ на проявленията християнин от петдесятно общество да размишлява върху Словото? Аз не се опитвам да слагам едно "определение за неразмишление върху Словото" като нещо специфично само за петдесятните общества... Но определено у тях има нещо специфично, което им пречи да размишляват...[addsig]

"Аз не се опитвам да слагам едно "определение за неразмишление върху Словото" като нещо специфично само за петдесятните общества... Но определено у тях има нещо специфично, което им пречи да размишляват..."

да границата е много тънка, едва я долавям.

и кое е това специфичното ако може да ни го кажеш и което ти като петдесятен го нямаш обаче

Е Ники,

Josef ще ме обяви пак за папагал, ако ти кажа кое е специфичното (по-горе писах...)

Но и ти нещо изглеждаш лично засегнат, наричаш и мене петдесятен, след като аз не съм казвал, че съм такъв... По-добре си кажи и твоето мнение по темата, за да видим ти какво мислиш по въпроса (иначе няма да има полза само от заяждания)?[addsig]

Е Иво ти тогава какъв си? Ако си някакъв ще е хубаво да ни кажеш че да те почнем и тебе В изказванията ти ми намирисва малко надменност

Фил 2:3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.[addsig]

Ами Богоизбран, познай какъв съм. Явно ще е мноооого трудно, заради предразсъдъците на всички тези етикети пред "християнин".

Пиши по-добре по темата и си дай мнението за да не партизанстваме и суетим около това кой какъв е както сам цитираш апостолския съвет. Ок?[addsig]

Иво Бг, Святият Дух е дух и Неговото деиствие е насочено към духът на човека, не към емоциите. След Мартин Лутер, Азуза Стрийт е най-фундаменталното и важно нещо случило се на църквата. И то не се случи за да донесе емоция!? , а реалното Божие присъствие на земята и сила на църквата. Защото проповядването на евангелието ,братко, не става с ,,убедителните думи на мъдроста,а с със свидетелства/доказателства/ на Духа и сила,,. Няма логика и човешка мъдрост в евангелието: Исус умря за да живееш ти, Исус понесе болестите за да си здрав ти,Исус стана беден за да си богат ти! Не звучи мъдро и логично , но силата и доказателствата на Святия Дух го правят неоспорима истина.

[ Това съобщение беше редактирано от: Stay on 2004-01-21 11:00 ]

Ето това имам в предвид, Стей. Казваш че Петдесятното движение е донесло реалното Божие присъствие на земята - но това ми звучи еретично, първо защото Божието осезаемо присъствие винаги си е било на земята в лицето на Святия Дух (Исус Го изпрати в апостолско време), и второ защото то не идва заради наши действия и желания, а заради волята на Исус.

А това, че проповядването става с доказателства от Духа и сила съм напълно убеден, че е така, защото Благовестието винаги така се е разпространявало.
Въпроса тук е за тези "миряни" дето не проповядват евангелието, а само слушат и копират... Какво донесе за тях петдесятното движение?[addsig]

Mislia 4e Petdesiatnoto dvijenie e tolkova komprometirano- i nai-ve4e s projavleniata si 4e nishto 4udno 4e sa go obiavili za sectantsko.IvoBG e prav- poradi lipsata na zadulbo4eno izu4avane na Slovoto(ama niamam predvid formalnoto 4etene ili 4eteneto koeto e "vodeno ot Duha") nie se vpuskame v presledvane ne emocii i to vsishnost ne tolkova emocii a jelanie za zadovoliavane na 4uvstvoto za zna4imist.Kak vi zvu4 "BOG mi kaza 4a do XXXX godina shte ima 1 000 000 spaseni hristiani". Ne zvu4i li zna4imo, ne zvu4i li mesiansko, ne zvu4i li kato 4e li si edinstvenia posrednik mejdu Boga i pastvoto.....Izvinete ako nastupih niakogo po mazola......

Li4no na men tozi razgovor mi izglejda tvurde bezmislen? V smisul, 4e po princip razdelianeto na hristiqnite na petdesiatni, baptisti, metodisti i drugi? tova prili4a na razdelenieto na horata ot sveta na zodii- grupirani i spored tova v koia grupa popada6?.to tova ozna4ava, 4e si su6tiia kato drugiia?. Ta misulta mi e?spored vas kakvo e tova ne6to, koeto razgrani4ava razli4nite dvijeniq v hristiqnstvoto??

?..Az sum Pavlov,a az Apolosov, a az Kifov,a puk az Hristov. Nima se e razdelil Hristos?..?Kor.12-13

Moje bi kogato niakoi hristiqnin otide v opredeleno subranie?se povliqva ot okolnite, ili ot pastora i se pretopiava s vsi4ki?? Ne razbiram to4no kak moje da se slagat horata pod edin znamenatel???? Bog ni suzdade unikalni i ni dava po razli4en na4in, no taka, 4e da budem EDNO CIALO, a ne sami da se razdeliame na petdesiatni i nepetdesiatni?..Moje bi puk Niakoi drug govori v razli4nite subraniia?? Vse si misleh, 4e Sviatiq Duh e tozi, koito e u vseki edin ot nas i Toi e su6tiiq- Negoviq, i u petdesiatnika, i u baptista, i v drugite hristiqni?. Az opredeleno opredeliam sebe si kato u4astni4ka v Hristovata curkva i ne moga da razdelia horata kato edno ob6to. Moga da kaja za niakoi konkreten 4ovek, 4e toi proiaviava niakakvi izkriviavaniia ot zdravoto u4enie, no kato cialo?.. tova e mnogo samonadeiano i nerazumno? Tceta sega kak IvoBg opredelia petdesiatnicite i moga da kaja samo kato primer, 4e poznavam jena, koiato pose6tava baptistka curkva i e mnogo,mnogo po-petdesiatna / spored opredelenieto na IvoBg/ ot mnogo petdesiatni, koito poznavam?Taka 4e da se govori za hristiqnite ot edno subranie kato edno cialo? tova e neseriozno i e dale4 ot tova, koeto Gospod iska ot nas?
A kak naprimer mojem da opredelim hora, koito pose6tavat dadeno subranie, koeto e zaduljitelno da si ima niakakvo ime i to si e slojilo etiketa ?Petdesiatna curkva?, za da ima registraciq? A kak da opredelim hora, koito po ste4enie na obstoiatelstvata niamat kude drugade da otidat- naprimer ima samo takova subranie v grada ili seloto, kudeto jiveiat?I tova vaji za vsi4ki ostanali dvijeniq? Moje li 4ovek da se opredelia kato baptist naprimer, samo za6toto pose6tava baptiska curkva? Neseriozno e?. Nie sme hristiqni i niakoga, kogato se izpravim pred Nebesniq ni Otec Toi niama da ni pita ?Ti petdesiatnik li be6e ili edi kakuv??, a 6te kaje ?Znaia tvoite dela?.?/Otkr.2:2; 2:9; 2:13; 2:19; 3:1; 3:8; 3:15/
Blagosloveno da Imeto Mu!

Rada,

Напълно се съгласявам с теб, че не бива християните да се определят с други имена освен с простичкото - "ученик на Христос" или "християнин"...

Но темата е ориентирана към самото петдесятно движение като такова, а не толкова към хората участващи по един или друг начин в него...

Между другото аз също имам една много добра позната, която посещава баптиска църква, но въпреки това (звучи странно) си се моли на езици например - и го намира за много естествено... Но такива хора са изключения - а тук говорим за общата картина...[addsig]

Имам един простичък въпрос към Теодора, Рада и Иво:
защо учениците в Самария в 8 глава на Деяния на апостолите чакаха апостолите да дойдат и да приемат Святия дух и защо учениците в 19 глава на Деяния на апостолите в Ефес имаха такова преживяване след общението с Павел?
След като вие сте преживяли същото как изведнъж това става за вас нещо не толкова важно, че даже досадно разделящо, както почти каза Рада?
Все едно ли е според вас дали покаялите се, обучени и кръстени във вода хора в Самария щяха да приемат Святия дух или не?
Иначе всички приказки за християнско единство са много хубави, просто питам- има ли такова нещо -кръщение в Святия дух или не?

Браво eminem, виждам че си се наситил от онзи саит за това дето евреите го правят, и си прочел за изпълване на духа, слава на бога![addsig]

Еменей,

Има такова нещо кръщение в Святия Дух, и смисъла му е записан в началото на книгата Деания на апостолите като сила за свидетелстване... Моля те, посочи мои думи в тази тема, които според теб омаловажават това кръщение или го показват като досадно. Защото аз никак не искам то да се омлаважава...

Темата е друга - за самото петдесятно движение.

Богоизбран,
Християните живяли между апостолското време и времето на възникването на петдесятното движение били ли са излпълвани със Святия Дух?[addsig]

Иво, самото петдесятно движение се нарича петдесятно и съществува като такова именно защото изявява истината за съществуватнето на "нещото" кръщение в Святия дух.
Факт е, че има такова нещо и има огромни епохи в които масовото християнство нито го е проповядвало, нито го е познавало.
Днес слава богу има едно огромно движение, което държи библейското учение за съществуването на "нещото" кръщение в Святия дух.
определено вярата в тази библейска истина и отхвърлянето и е нещо, което разграничава християните днес и няма нищо лошо в това. затова има "петдесятни и непетдесятни" както се изрази рада. няма човек вярващ във въпросното действие на Святия дух, който да е пристрастен към термина "петдесятен", просто е факт, че съществува отхвърляне и неприемане на кръщението в Святия дух и по-коректно е да използваме някакъв термин като "петдесятен", отколкото да си въобразяваме, че винаги християните са вярвали и преживявали кръщението в Святия дух.
В този смисъл е невярно, че винаги християните са имали библейското учение за действието ан святия дух. Не е наша работа да отсъждаме с днешна дата за отминалите времена, наша работа е днес да учиме и практикуваме новозаветните истини такива каквито са. В този смисъл това, което наричаме в тази тема петдесятно движение е изцяло положително в сравнение с всяко друго историческо християнско движение.

богоизбрания, ходиш в свестно събрание с чудесни пастири, истински ти пожелавам да приличаш повече на тях.

богоизбраний, кой е този еврейски сайт дето еминей го чете????

Еменей,
По принцип съм съгласен с начина, по който разсъждаваш по темата макар да не мога да приема всички изводи, които правиш.
Искам само да подчертая, че терминът "кръщение със/в свтия Дух" се намира в библията и като такъв не може да бъде отхвърлян от никой библейски християнин независимо дали той определя себе си като петдесятен или не. Следователно, основния спор в християнския свят не е дали съществува такова нещо като кръщение със Святия Дух, а какво по точно представлява то.
Повечето християни от петдесятно-харизматичния блок приемат, че то представлява една втора опитност, която (в повечето случаи) се получава след новорождението и дава сила за свидетелство на вярващия, видим белег на която е говоренето на езици. Други християни смятат, че петдесятнте вярващи бъркат термините кръщение и изпълване с Духа и разбират това понятие по друг начин.
Следователно, нека отново да кажа, спора не е дали има такова нещо като кръщение с Духа, а по-скоро щое то.
Поздрави

?Разбира се, в момента това движение почти е изоставило интелектуалната област и продължава само с емоциите. Резултатът е виден за непредубедения човек - емоционални, но неразбиращи Писанието хора и по-точно - неспособни да разсъждават върху него задълбочено за повече от 5 минути...

И още нещо - петдесятните християни са хора, които говорят за и обръщат много внимание на чудесата, изцеренията, гонене на демони и всякакви такива неща, но това са само СЪПРОВОЖДАЩИТЕ неща на едно главно дело, на което християнина трябва да обръща всичкото си внимание и да върши по един или друг начин: занасяне поучението на Благовестието за Христос и царството Му до целия свят...?

Posle kazva6:
?Но темата е ориентирана към самото петдесятно движение като такова, а не толкова към хората участващи по един или друг начин в него... ?

Ivo, ti nali poznava6 sobstvenite si dumi sega? Tova sa dumi, izkazani ot teb i tui kato gledam?.. ti mai orientira6 temata kum horata, u4astva6ti v petdesiatnoto dvijenie? Tova sa vse opredeleniq, koito ti dade na tezi hora?Ni6to ne iskam da kaja- samo ti gi pokazvam?

Emenei, mislia, 4e neravilno si razbral-ne, no moje bi az nepravilno sum se izrazila, za da me razbere6 taka. Dale4 sum ot misulta da omalovajavam kru6tenieto v Sviatiq Duh. No ne mislia, 4e tova e ?ne6toto?, koeto razdelia hristiqnite. Vseki, moje6t da 4ete i razbira/ makar primerno da ne go e prejivial/ e naiasno s tova, 4e ima kru6tenie v Sviatiq Duh.

Иво Бг, вярно е ,че цената на истинските духовни дарби и сила е висока, и това кара мнозинството християни да ги имитират и фалшифицират. Отблъскващо е ! Но не е мъдро да обезцениш униката ,защото има много фалшификати. Ако някога опиташ макар и малка частица от Неговата слава,реалност,сила и дарби- ще се срамуваш,че си ги нарекъл емоция. Ако някога успееш да надникнеш в света на славата ,в областа на Духа... Не мисля ,че ще пишеш пак същите неща. Но изборът си е твой. Ако искаш гледай към тресящите се в транс педесятни лелки,към истерично хилещите се и кукуригащи ,,харизматици,, от по-модерните общества - и си казвай колко си по-добре от тях.
Ако пък искаш ,счети всичко за нищо, смири се пред Святият Дух, и може би, един ден - болни ще се изцеряват, мъртви ще възкръсват, една дума и бесове с крясък ще излизат...

Здрасти, Анонимен от Варна,
ами виж, това , което петдесятните наричаме кръщение в Святия дух в словото е наречено с различни имена: Деяния8 глава16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.- в случая кръщението е наричано:приемане на Святия дух и слизане на Святия дух.
в деяния 10 45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, - кръщението е наречено изливане на Святия дух,
в деяния 19 6 И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха- идване на Святия Дух
Деяния 9 глава 17 И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух- изпълване със Святия дух.

Така, че кръщението в Духа е наречено още- идване, слизане, изпълване, приемане на Святия дух.
независимо как ще го наречем, това е опитност, която следва вярата и покаянието и по всичко личи, че кръстени, покаятни и обучени християни не означава кръстени в Духа християни.
сега ако искаш ти ми обясни какво всички християни извън петдесятното движение наричат кръщение в Святия дух


Рада, разбрахме се, мисля, че всичко е наред. Само незнам кой християнин който е наясно , че има кръщение в святия дух и разбира библейски това кръщение не би копнял да го преживее?

Rada,

Права си - в стремежа си да покажа влиянието на петдесятното движение върху хората, съм наблегнал повече на самите хора, но идеята ми не беше такава...

Стей,

Много уместно споменаваш униката и фалшификатите. Не оригинала наричам емоция (макар и да дава отражение на емоциите), а фалшификатите - именно с тях е пълно... Участвал съм в събрания на тресящи се лелки, на смеещи се хора (със смях предизвикан дълбоко от вътре им), и с хора буквално опиянени от Духа сякаш са пили много вино много преди тези неща да залеят петдесятните събрания в България. Аз самият съм имал и продължавам да имам подобни преживявания. Намирам ги за съвсем естествено състояние на християнина. Така че те успокоявам - познавам (доколкото ми е дадено) това влияние на Божия Дух и именно затова познавам фалшификатите...

За съжаление системата на петдесятното движение явно е тази, която пречи за получаването на оригинала, и така се пораждат тези незабелязани фалшификати, заради които всичко се опорочава и поставя в неправилни ред и място.

Еменей,
Не разбрах, според теб християните кръщавали ли са се в Духа между времето на апостолите и времето на възникване на петдесятното движение? (Съгласен съм, че истината за кръщението не винаги е била изявена и разбирана през цялата църковна история, както и други истини от Словото)[addsig]

Незнам Иво, няма как да ти отговоря еднозначно на такъв въпрос.
Факт е, че християните в Самария знаеха, че трябва да се случи още "нещо" въпреки всички прекрасни и благодатни неща, които се бяха случили и то се случи.
В исторически план ще е трудно да направим перфектна ретроспектива. Например католическата и православните църкви учат, че духа се приема след като току що кръстеното бебче бъде помазано с масло от свещенник(няма какво да се лъжеме, те от петдесятните научават за израза кръщение в Духа). Та ето- в прав текст заявявам, че това дето са правили с милиони бебчета 1600 години не е кръщение в Святия дух и тези бебчета ако не са преживяли нещо друго след години със сигурност не са били кръстени в Святия дух.
Ти как мислиш?

Иначе съм абсолютно несъгласен с тезата ти за "системата в петдесятното движение". Такава просто не съществува. просто това е едно свободно движение и такава система няма. Една е "системата" на милионерите телевизионни проповедници, друга е "системата" на едно събрание в село Х през 1964 година в страна от комунистическия блок, просто за система в петдесятното движение няма как да говорим.

Здравей Emenei,
Не мога да говоря от името на всички непетдесятни християни. Мога да дам едно разбиране за кръщението със Свяия Дух,което се приема от някои от тях.
Искам само да те помоля преди това да кажеш приемаш ли за себе си определението което дадох за кръщението със Святия Духа в предишното си писмо - една опитност, която е различна от първоначалнто приемане на Дух, която в повечето случаи е след новорождението, която трябва да се търси, която дава на получилите я сила за свидетелство и белега за която е говоренето на езици.
Ако имаш някои забележки или допълнения моля те да ги кажеш - все пак всеки най-добре знае в какво вярва.

Поздрави
П.П. Предварително те моля да ме извиниш ако малко се забавям с отговорите си - не винаги имам достатъчно свободно време.

Иво както сам заявяваш и не теб ти е познато действието на Святия Дух . . . в такъв случай единствената разлика между теб и средно петдесятния християнин /??/ е че видиш ли ти мислиш повече от пет минути за Бог, а той мисли по-малко от пет минути. Но спомняйки си форума за десятъка, където ти мислиш повече от пет минути, се оказва, че за една голяма част от форумистите мислите ти са пълна глупост, заблуда и т.н. т.е. ако това е единственото ти предимство пред средностатистичния петдесятник ти си за окайване . . . мисля . . .

Josef,

Това че други участници считат, че се заблуждавам по друга тема, прави ли ме да се заблуждавам в тази тема? И въобще, аз ли съм важния тук, че се опитваш да защитаваш нещо (не си казал какво точно дори) като атакуваш скромната ми личност? По-добре атакувай думите, които пиша, защото така ще бъдеш и за мен полезен, и за читателите и за себе си.

Въобще възможно ли е да се води принципен разговор, без непременно да се квалифицират участниците в него? Не че на мен ми пречи толкова, но така читателите трудно следят истинските аргументи... Мисля...

Едно разбирам обаче - петдесятните християни, участници в тази тема, държат силно на сектанството си от останалите християни, иначе не биха се нахвърлили така разгорещено върху един харизматичен непетдесятник (как звучи само)... Или може би греша... Надявам се да греша...[addsig]

Иво,
пак не мога да приема изразите ти за сектантство и нахвърляне на петдесятните християни. Една църква е нормално да има доктринално единство, Христос говори за това думите ни да бъдат "да, да " и "не, не", това, че сме еднозначни по нещо, което е характеристика на т.нар. петдесятно движение и при това е очевидна библейска истина не ни прави по никакъв начин сектантски отделени. все едно да ти кажа, че ти сектантски се отделяш от християните иконопочитатели примерно.

Анонимен от Варна, точно затова, че нямаш свободно време не трябва да се извиняваш, аз общо взето се притиснявам за себе си, когато имам време за писане

Сега може ли да не ти отговоря с твоята терминология?
Например не ми е ясен израза първоначално приемане на Духа.... Незнам какво се има предвид.
Вярвам, че човек и преди кръщението в Духа има общение със Святия дух. Първо Исус казва, че Духът ще изобличи света за грях, значи има едно действие на Духа, което касае нашите съвести, което може да е налице дори преди да сме повярвали(както беше с моя живот, без да вярвам в Христос имах тотално усещане за грях известно време преди да се покая). После апостол Павел казва, че вярата ни не е от самите нас, а е дар от Бога чрез Святия дух- аз го разбирам това, че вярата ми в Христос е откровение, което Духът е вложил в сърцето ми. В този смисъл е налице общение на човека с Духа преди кръщението. Не мога да го нарека приемане, не съм мислил достатъчно, но както показах с цитати под приемане на Духа в деяния се има предвид точно кръщението в Духа.
При всяко положение има нещо, което е извън изобличението за грях, покаянието , вярата в Христа като Господ,водното кръщение, опитност, която ги следва и това е кръщението в Святия Дух. Според Писанието то има явен и еднозначен външен белег. Аз не бих ограничил смисъла на кръщението в Духа единствено като сила за свидетелство, в Писанието има още доста неща казани за смисъла на това кръщение.Дано да съм отговорил на въпросите ти.

Здрасти пак Еменей,
Благодаря ти за бързия отговор. Разбира се, че можеш да не използваш моята терминология.
Разбирам повечето неща, за които ми пишеш и съм съгласен с това което казваш за действието на Святия Дух като изобличаващ за грях и пораждащ вярата в нашите сърца, но мисля, че ще имаме нужда от още малко уточнения.
Когато писах за първоначално приемане на Святия Дух имах предвид това, че Духа идва и започва да обитава в човека в момента в който той се покае за греховете си и приеме Христос за личен Спасител.
"37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил." (Йоан 7:37-39)
"23 Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него." (Йоан 14:23). Смятам, че Бог прави това чрез Духа Си, Който обитава във вярващите.
"16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде." (Йоан 14:16-17).
Именно поради тази причина ние сме наричани храм на Бога - защото Той обитава в нас чрез Духа Си.
"16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас" (1 Кор. 3:16)
"Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си," (1 Кор. 6:19).
Нещо подобно се казва и в Ефесяни 1:13
"13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, - да бъдете за похвала на Неговата слава."
Нека да обобщя - всеки християнин има Святия Дух и обратното - ако някой човек няма Святия Дух той не може да бъде считан за християнин.
Рим 8:9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов."
Сега, моят върпос е можем ли да се съгласим с това? (Обърни вниямние, че аз съм съгласен с теб когато пишеш, че това - приемането на Духа - е нещо, "което е извън изобличението за грях, покаянието, вярата в Христа като Господ, водното кръщение.") Ако да, тогава според теб под кръщение в/със Святия Дух трябва да разбираме една втора опитност, която извежда християнския живот на едно по-високо ниво и която не всички християни са преживели (т. е. някои я имат, а други я нямат). Правилно ли разбирам?
Още нещо - пишеш "Аз не бих ограничил смисъла на кръщението в Духа единствено като сила за свидетелство, в Писанието има още доста неща казани за смисъла на това кръщение." Свързваш ли всяко служение приписвано в Библията на Святия конкретно с кръщението с Духа или смяташ, че дори християните които не са кръстени в Духа могат да се ползват от някои Неговите служения определени за християните. Ако да, от кои точно? (Говорим за християни - не питам за нещата които ти спомена - изобличение за грях и даване на вяра)
Сажалявам ако ставам прекалено подробен и те отегчавам. Все пак смятам, че ако предварително утчоним някои въпроси ще си спестим взаимното неразбиранме по-куъсно.
Благодаря ти предварително
Поздрави

Иво не се засягай, моля те . . .
Имам голяма молба към теб: моля те да осветлиш на всички в този форум какво разбираш под система на петдесятното движение и как тя пречи на получаването на оригинала?
Ще ти бъда много благодарен . . .

Josef,

Не се засягам, ако и да ме тормози малко този бавен начин на общуване, при който явно по-трудно се разбираме...

Системата е организацията на петдесятните църкви, и пречи по същия начин както да речем системата на баптиските църкви пречи, както и системата на православната църква пречи и т.н. Както Еменей писа - "една църква е нормално да има доктринално единство", обаче тук проблема опира въобще до единството на християните като такива. И в момента се демонстрира точно това - аз, който съм харизматичен, изповядващ кръщението в Духа християнин (т.е. основната доктрина на петдесятните) бивам атакуван именно от петдесятни и то както се вижда не заради разлика в доктрината (явно разбрахте, че не това е проблема, който визирах отначало), а заради това че изказвам не дотам добро мнение за хора участници в това движение (при което не си измислям, а говоря това което съм видял сравнявайки го именно с основната им доктрина)...

Разбираш ли къде се корени проблема сега, Josef? [addsig]

Подкрепям идеята, че църковната система пречи на единството и израстването на църквата, като едно тяло, един организъм, едно семейство. Тази система на николаитите, при която един говори, а всички наредени като по-нисши в редички, пречи на взаимното назидание, на участието на всеки и възможността на всики, като идва на събрание да дава (не говоря тук за пари), както и изражда едно пасивно и хилаво ново поколение вярващи, свикнали само някой да им пъха в остата смляна тревичка. Виждали ли сте овчар да здъвква храната на овцете и да им я слага в устата? Тази система провокира пасивност и потиска свещенството на всички вярващи.

Не казвам, че пастирите(мн.ч.), дяконите, презвитерите нямат място, но че те трябва като по-мъдри във вярата да помагат за развиването на "тези малките", като им дават възможност да се учат в слово и поведение. Днес пастира си проповядва нещо 1 час, кой чул чул, кой разбрал разбрал - това е. Да не говорим, че ми се е случвало многократно един пастир в една църква да говори по една тема едно, а друг в друга - съвсем обратното. Как се постига единство по този начин? Как вярващите ще имат ЕДНА ВЯРА?
Нека има общи богослужения, нека има, въпреки, че Бог казва, че "служения от човешки ръце" не му трябват, нека има, на някой може и да му е полезно. Но това не е църквата, пък било то петдесятни, баптиски, методиски, конгрешански, харизматични или каквито и да са богослужения. На истинската църква и трябва общуване, приломяване на хляба, молитви, поучение (Деан.2:41-47), за да обземе страх всяка душа, да стават знамения и чудеса и Господ да прибавя на църквата ония, които се спасяват.
Колко често виждате, да стане някой, да прекънсе гост-говорителя или пастО(!)ра и да каже: Абе, това еди-кое си не го разбрах. Ще ми го обясните ли?

Здрасти Анонимен от Варна,
значи освен, че не трябва да се извиняваш, че нямаш време не трябва и да ми благодариш за бързите отговори, щото глей са к`во стана
Та, значи според написаното от теб хем "приемането" на Духа е нещо различно от изобличението за грях, вярата в Христос като Господ и покаянието, хем става веднага с тях, защото казваш: "имах предвид това, че Духа идва и започва да обитава в човека в момента в който той се покае за греховете си и приеме Христос за личен Спасител."
значи доколкото разбирам освен изобличението , вярата, покаянието има веднага едно последващо автоматично действие на Духа, което ти наричаш "приемане".
Е, не съм сигурен, просто не виждам така нещата в Писанието.
Сега е логично да попиташ- тогава за какво се отнасят цитираните от теб стихове?
Ами виж, считам, че Христос и апостол Павел не казват тези неща извън цялата картина на Писанието.
Какво имам предвид?
Христос каза на апостолите да не мърдат от Ерусалим докато не дойде Святия Дух и това стана с външен еднозначен белег.
Въпреки прекрасната благодат в Самария, която се изразяваше във вяра в Христос, покаяние от мъртви дела и учения, приемане на водното кръщение, тези хора не бяха кръстени в Святия Дух и когато това се случи имаше еднозначен външен белег за случилото се.
Въпреки, че Корнилий вярваше в Христос и беше благочестив, Петър стана свидетел на неговото кръщение в Святия дух.
Скопеца повярва и се покая още в каляската, но след кръщението Святия дух слезе на него и филип беше свидетел на това.
Учениците в Ефес вярваха в исус христос, но не бяха приели Святия дух и това можеше да бъде видяно и чуто от всички свидетели.
Мисълта ми е, че не мога да лазчленя Словото и да кажа- ами тези стихове се отнасят за първоначално приемане на Духа( всъщност то е второ, защото се разбрахме, че самите изобличение, вяра и покаяние са действие на Духа), пък тези са кръщението в Духа. Просто виждам, че има едно явно чакано и външно видимо кръщение в Духа, описано на 6 места в Деяния на апостолите, на което всички християни бяха причастни.

После ме питаш дали свързвам всяко служение в библията с общението в Духа след кръщението. Свързвам абсолютно всяко знание за Бога, всяко покронение, молитва, служение, истинно преживяване с общението в Духа. Вярвам, че това е смисъла на кръщението. не мога да ръзсъждавам за това какво могат да правят християните, които не са кръстени в Духа. Просто не виждам смисъл от този подход. Легитимността на нашата вяра и служение черпим от Писанието и то ясно свидетелства, че има кръщение в Духа за всички християни. Там няма сюжет какво биха правили апостолите, ако не послушаха Господ да чакат Духа в Ерисалим или какво биха правили Самаряните ако си кажеха: всичко е супер и много ни е гот, за какво ни е да приемаме кръщение в Духа. Може би пък имаме отговори какво щяха да правят: тежки йерархии, старозаветна обрядност, кръстоносни походи, избиване на еретици, протестантски милиции, апологетика на робството и прочее благодатни християнски постижения.

Josife, приятелю, посещавал съм домашни групи и на едната говрят и вярват едно, на другата съвсем друго /що се отнася до последно време, премилеанизъм, пост- , а - и т.н, що се отнася до просперитет и богатство и т.н спорни въпроси/, но всички те вярват в един Исус, приели са един Дух и се покланят на един Бог.
Josife, приятелю, колко и да ти се иска, не можеш да намериш достатъчно места от Словото, които да подкрепят тезата ти, че домашната църква е апостолската църква. Вярно е, че те се събираха по домовете, през комунистическо време и ние се събирахме по домовете, понеже не винаги позволяваха да отидеш в църквата. Вярно е, че общението е жизнено важно, и наличието на личен пример, и преломяването и т.н. аз съм сто процента за и участвам в домашна група . . . но не ми е ясно защо общото събрание е служение от човешки ръце? Във 1 Кор. 14:23 ап. Павел говори за цялата църква?? В ДА 11:26 се говори за църква и за голямо множество и на много други места се среща същото . . .
Така, че Josife, въпросът е по-скоро на предпочитание и организация, отколкото на модел взет от Библията. Аз лично познавам църква, в която всеки един е служител, въпреки, че имат пастор, който проповядва отпред, всеки един служи с нещо на Господа и расте в Него . . .
Не бива да пренебрегваш и Святия Дух, който може да работи по време на проповед - да изобличава, да открива, да наставлява . . . дори и в голямо събрание . . .

Josif
мен лично ме прекъсват, когато говоря за да ме питат нещо да поясня, или за да ме апострофират за нещо с което не са съгласни. Не рядко става разговор и после след известно време, ако имам възможност и ако разговорът де факто не е бил особено отклонение от темата, аз се опитвам да довърша започнатото.
така че такива събрания за каквито питаш има.

Josef,
не виждам причина "цялата църква" в 1 Кор.14.23 да означава събрание по-голямо от събраните в един дом хора. Колкото до Деяния, почти навсякъде където се говори за много хора събрани на едно място в Ерусалим се има предвид факта, че те все още имаха възможността да се събират в храма, още по времето, когато ги гонеха от време на време и бяха повече или по-малко разглеждани като поредното крило на юдаизма. Така че за мен лично има само един модел на събрания в НЗ, "без да осуетявам божията благодат" в днешните по-големи събрания вън от частния дом. Просто аз лично, както съм убеден, че има кръщение с Духа с говорене на езици (и друго потапяне в Духа няма), защото това ясное написано, така и не намирам в НЗ друг начин на събрания освен вкъщи.

Анонимен от Варна,
от всички стихове, които цитираш нито един не противоречи на виждането, че именно на Петдесятница и то именно с говорене на езици е дошъл Святия Дух (а Той не се променя и е същия и днес). Еменей (eminem) добре показа това с примерите от Самария и Ефес - хората си бяха вярващи, но определено нещо липсваше...

поздрав

Ники_Б, говори се, че цели градове са приемели учението - това не означава ли, че в даден град, като да кажем Самария, Коринт . . . е имало повече от една домашна група вярващи /поради невъзможност един дом да събере всичките/;тогава какво означават думите: ако се събере цялата църква? ? ?

Niki_b,
Напълно съм съгласен с теб когато казваш "от всички стихове, които цитираш нито един не противоречи на виждането, че именно на Петдесятница и то именно с говорене на езици е дошъл Святия Дух. " Това, което искам да уточним с Emenei е въпроса дали християните, които не говорят езици (които според вас са белег за кръщение с Духа) имат въобще Святия Дух.
Ако да, тогава наистина имаме две опитности - едно "заселване" на Святоя Дух във вярващия в момента на обръщението и една втора опитност наречена кръщение с Духа, която може да се случи и след повярването и новорождението (както става в Ефес и Самария).
Ако не, тогава единствено хората от петдесятно-харизматичното движение имат Святия Дух, а останалите вярващи го нямат.
Според мен Вие трябва да признаете едно от двете неща.
Ще пиша по-подробно на Еменей, но исках да ти благодаря, че се включи.
Поздрави

Josef,
какво пречи цели градове да се събират по домовете си? разбира се че е имало повече от една домашна църква. няма съмнение в това. били са една църква, но на много места. да се "прочете пред цялата църква" може да значи, че това писмо ще обиколи всички домашни църкви в града. не виждам проблем в това тълкуване, особено като се има предвид, че са били гонени и едва ли са се събирали всички вкупом. Деяния показва, че подобни събирания са били незаконни когато са били без уважителна причина пред властта. А такава причина определено не е била почитането на един убит на кръст някъде в юдея еврейски проповедник като Господ.

Анонимен,
не съм съгласен, че има заселване преди кръщението. Няма причина да считаме че това "ще дойдем и ще направим обиталище у него" е различно от кръщението с Духа. Просто това не се връзва. Именно Духът като идва, Бог идва и прави обиталище в нас. А той "идва" както показа и Еминем когато ние биваме кръстени.
Не виждам особена трудност в приемането а факта, че само петдесятните християни имат Святия Дух в себе си. Както каза еменей - или го има това или го няма. Ако е така, значи е така, ако е инак значи е инак, но не може едно толкова важно нещо да е забулено в мистерия като как точно е ?? Нещата са прости...

поздрав

Анонимен от Варна,
значи нали се съгласихме, че изобличението за грях, вярата в Исус като Господ и покаянието са дело на Святия дух в нас. Съгласихме се, че според писанието има още поне едно действие на Духа в живота на християнина- както го наричаш напоследък- заселване, или както го нарича Писанието- кръщение, слизане, получаване и дори изпълване.
Значи сега коментираме дали имаме основание това друго действие на Духа, най-добре да си му викаме кръщение, да считаме, че е изпълнено по различен начин от този за който четеме на петдусятница(2 гл.), в Самария(8 глава), със скопеца(8 глава), в корнилиевия дом (10 глава), в ефес(19 глава). Аз лично не виждам основание да считам, че бог е променил начина да кръщава със Святия дух.
сега вече е въпрос на спекулации разсъжденията: ами тогава само петдесятните християни ли имат Духа. Не отговора на такива въпроси е целта на вярата ни, целта на вярата ни е да си изясним какво казва Писанието по даден въпрос и да го живеем.
Аз съм убеден, че милиони хора са кръщавани с духа в историята, просто в много от случаите църковната конюктура не позволява белезите на това кръщение да бъдат изявявани. Както и днес става с много християни, които посещават църкви, официално неизповядващи кръщение в Святия дух.
сега препрочитам отново поста ти към Ники-ами ти определено не използваш езика на деяния на апостолите и тогава трябва да си изградим някаква наша различна терминология, за да се разберем.
Ти казваш за Самария, че има заселване на святия дух, прези идването на апостолите, Деяния пък казват, че святия дух не беше слязъл още върху нито един от тях. очевидно това разминаване в термините ни пречи да се разберем. Все пхак според мен твоя израз заселване писанието го отнася към кръщението, а не към действието на Духа свързано с изобличението, вярата в христос като Господ и покаянието.

Ники, в деня на петдесятница бяха събрани 120 души в една стая ??? Ники това е повече от повечето сегашни църкви ??? Явно под дом и стая тогавашните хора са разбирали нещо друго . . . може би и под домашни църкви, а ???

Josef
не коментираме бройката нали? ние имаме хол, който е около 22/23 кв. м. в този хол са се събирали и 30 човека. Никой не казва, дали горната стая на петдесятница не е била 3.4 пъти по-голяма или дали е била по-малко и на хората им е било тясно нали? Не коментираме бройката и удобството на присъстващите, защото някак си чувствам, че следваш логиката "ако са били 120, значи не е било домашно събрание, защото това е невъзможно". Възможно е разбира се. В един по-голям дом. Чисто и просто в НЗ са описа само два вида събрания - в храма и вкъщи. После в гръцките полиси само вкъщи. Това са фактите. А вече дали Бог "може да направи повече отколкото искаме или мислим" аз не го коментирам. Идеята ми беше, че с НЗ в ръка не може да се подкрепят събрания извън частен дом. Верно, че Бог може всичко, Той може и повече от това, което е казал.... но ...

поздрав

Здравей Еменей,
Напълно си прав, когато казваш, че между нас има известно разминаване в термините. Вината за това до голяма степен е моя. Истината е, че когато започнах темата аз подходих към твоето мнение с известно предубеждение. По-голямата част от петдесятниците и харизматиците вярват в 2 опитности със Святия Дух в християнския живот ? едната, която съвпада с новорождението и друга, която се случва на един по-късен етап, която те наричат кръщение със Святия Дух. Когато писах първите си писма аз бях почти убеден, че ти ще подходиш по същия начин. Оттук идва и разминаването. Доколкото разбирам обаче ти и Niki_b смятате термините приемане, слизане и кръщение със Святия Дух за тъждествени. Тогава няма 2 опитности, а само 1. Съгласен съм с теб. Радвам се, че изяснихме това.
Мисля, че се съгласихме и за още нещо - Святия Дух може да работи в хората дори и когато те не са още вярващи ? Той ги изобличава за грях и поражда вярата в техните сърца. Но отношенията на Святия Дух с християните са на едно несравнимо по-различно ниво. Той не само работи в тях ? Той живее и обитава в тях. Бог ?прави обиталище в тях? (Йоан 14:23) Защото Святия Дух живее в тях те са наречени храмове на Бога (1 Коринтяни 3:16-17; 1 Кор.6:19) Той ?пребъдва? в тях (Йоан 14:17) ?до века? (Йоан 14:16). И това е обещание за всеки, който вярва в Христос (Йоан 7:37-39).
Ти предпочиташ да наричаш това кръщение, аз предпочитам да го наричам приемане ? така го нарекох и първия път; думата заселване не се среща в библията ? използвах я, за да опиша моето разбиране за това, което се случва. Ще се опитам да не я употребявам повече.
Сега, ти смяташ, че това не се случва задължително при новорождението, че не всички вярващи в Христос го имат и че белега за това е говоренето на езици. Аз смятам, че всеки християнин приема Святия Дух при своето новорождение, че това не трябва да се търси и че не е нужно това да се придружава от никакъв видим белег.
Мисля, че с това очертахме разликите между нас. Сега смятам да разгледам изводите от твоето разбиране - поне така, както аз ги виждам.
Ти смяташ въпросът дали единствено петдесятниците и харизматиците имат Святия Дух за спекулативен. Според мен обаче това не е никаква спекулация
1. Ти отнасяш всички стихове които посочих за приемането на Святия Дух обещан ни от Христос към кръщението с Духа.
2. Ти смяташ, че не всички вярващи са кръстени с Духа.
Ако все пак смяташ, че някои християни могат да не са приели Духа и все пак да имат Духа, моля те се обосновеш с библията.
Както сигурно си прочел Niki_b явно не се колебае да приеме този извод.
Обаче той носи след себе си и други последствия. Rada, която се опита да изведе нашата дискусия в самостоятелна тема усеща същината като казва, че ако един човек няма Святия Дух той не може да се смята за спасен (явно не съм единствения, който виждам нещата по този начин). Отново Niki_b, който отговори на Rada остави въпроса отворен като призова стиховете, които тя цитира да бъдат разглеждани в контекст. Ще се опитам да направя това.
to be continue

Ники и Еменей,
Не можах да се въздържа а не разделя моето писмо - така от една страна вместо едно дълго и отегчително ще прочетете две, а от друга аз ще натрупам по-голяма бройка публикации.
Според мен Римляни 8 глава ясно показва, че който няма Святоя Дух не може да се счита за християнин. Стих 8 казва това в прав текст.
?Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.?
Нека обаче да вдим и контекста ? Римл.8:1-17
?1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух]. 2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. 3 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, 4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. 5 Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. 6 Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. 7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; 8 и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. 9 Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. 10 Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. 11 И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас. 12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. 14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. 15 Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! 16 Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. 17 И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него. ?
Нашата покварена природа ни води към греха и като резултат не сме в състояние да угодим на Бога със собствени сили (ст. 7-8. Всички подобни опити завършват с провал и отчание (в Римл. 6 това е описано особено изразително). За да имаме някакъв успех в борбата с греха ни е нужна помощта на Святия Дух. Павел нарича тези две състояния съответно ходене по плът и ходене по Духа.
Ст.1 няма осъждение за тези, които са в Христос, а в Христос са тези, които ходят по Духа. Как обаче можем да ходим по Духа ако нямаме Духа?
Същото казва и ст.2 ? Няма осъждение (ст.1), защото закона на Духа ме е освободил (ст.2). Как това се реализира в нашия живот? ? отново като ходим по Духа (ст.4). Като резултат тези, които ходят по Духа имат живот и мир (ст.6), а тези, които ходят по плът не могат да уодят на Бога (ст. 8. Обаче единствения начин да не бъдем плътски е ако в нас живее Святия Дух (ст.9) Защото ако нямаме Святия Дух ние не сме Христови т.е. не сме спасени. И това ни връща отново към ст.1 ? ако нямаме Святия Дух ние сме осъдени, ако сме осъдени не сме в Христос.
Същото се казва и в ст. 12-13 ? ще имаме вечен живот ако чрез Духа умъртвим страстите на нашата греховна плътска природа.
Ст. 14- Божии синове са единствено тези, които са управлявани от Божия Дух, Който ?живее? и ?обитава в нас (ст.11). Ние сме ?приели? този Дух на осиновление (ст.15), а ако не сме го приели не сме осиновени .
Според мен текстът толкова недвусмислено свързва живота на Святия Дух във вярващите с тяхното спасение, че можем да кажем заедно с Павел
?Ако някой няма Святия Дух той не е Негов.? Ако някой няма Святия Дух той не е Христов.
Какъв извод можем да направим от всичко това? Че ако някой не говори на езици (което вие смятате за белег за кръщение с Духа) той няма Святия Дух? Че никой освен петдесятниците и харизматиците не е спасен? Прякото следствие от едно такова учение е, че нашето спасени зависи от кръщението ни със Святия Дух. Но според мен точно обратното е вярно ? моето спасение не зависи от това дали имам Святия Дух, а от това дали съм спасен зависи дали имам Святия Дух. Вие заменяте причината с резултата. Но учението на НЗ е точно обратното ? моето спасение зависи от това дали вярвам в Христос.
?Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.? (Римляни 10:9-10)
?А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.? (Деяния 16:31)
От това дали вярвам в Христос зависи и дали ще приема Святия Дух.
?37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. 39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил? (Йоан 7:37-39)
?37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя? 38 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух. 39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.? (Деяния 2:37-39)
...............................................................
Нека да погледнем нещата от друг ъгъл използвайки още един ?класически? текст ? 1 Кор. 12. В него ясно се казва, че църквата е тяло на Христос, а всеки отделен християнин е Негова част (ст.27) Никой не е безполезен, защото всяка част има своята роля и значение чрез духовната дарба, която е приел. Последните се определят от Святия Дух (ст.4), Който раздава на всеки, който е част от църквата без изключение (ст.7).
Сега, може ли да си християнин без да си част от Божията църква, тялото на Христос? Според мен ? не. Кога ставаме част от църквата? ? в момента, в който приемем Христос като Спасител. Обаче ние не можем да бъдем част от църквата ако не сме кръстени със Святия Дух, защото именно кръщението със Святия Дух ни прави част от църквата.
?Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме. ?(1 Коринтяни 12:13)
Моята принадлежност към Христовто тяло зависи от вярата ми в Христос. Тя се осъществява чрез кръщението в Духа. А то е реалност за всеки, който Го е приел за личен Спасител и Господ.
?Защото ВСИЧКИ НИЕ било юдеи или гърци, било роби или свободни се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и от един Дух се напоихме.?

Поздрави:


<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: Anonimen on 2004-01-29 13:07 ]</font>

[ Това съобщение беше редактирано от: Anonimen on 2004-01-29 13:10 ]

Здравей анонимен от варна,
първо искам да ти кажа, че ужасно ми харесва това, което си написал. Например имаш една прекрасна дефиниция, която отново ще цитирам:
"Прякото следствие от едно такова учение е, че нашето спасени зависи от кръщението ни със Святия Дух. Но според мен точно обратното е вярно ? моето спасение не зависи от това дали имам Святия Дух, а от това дали съм спасен зависи дали имам Святия Дух. Вие заменяте причината с резултата. Но учението на НЗ е точно обратното ? моето спасение зависи от това дали вярвам в Христос. "

Моят проблем да се съглася напълно с теб идва естествено от това, че ти не разглеждаш казусите и стиховете с които се аргументирах до този момент. Нищо не ми казваш за случилото се в Самария, нищо не ми казваш за всички случаи с кръщение в Святия дух , които са описани в Деяния на апостолите. Трябва ли отново да описвам всичко или ще погледнеш пак постингите ми?
Все пак ще направя един насочващ коментар на написаното от теб в последните два поста(дерзай ,приятелю, трупай постове тук, защото е голяма наградата ти, аз с 230 поста завърших своя път и сега ме очаква лавров венец
) Та, това което ще отбележа е, че ти разглеждаш всички тези стихове като случващи се в един единствен момент. Аз по-скоро си мисля, че обръщането към Христос все пак е един път и процес- започващ с вярата и съдържащ много неща. Например ти сега изведе връзките на пребиваването на Святия дух в нас с нашето спасение, но нали се сещаш, че има такива стихове свързани и с водното ни кръщение-най- общо "който повярва и се кръсти ще се спаси". При твоя подход да сведеш всичко до един момент изостават всички стихове, където се говори за водното кръщение например.
но това е само забележка, моля те, помогни ми като разгледаш текстовете от Деяния на апостолите, защото именно отттам ние петдесятните сме си "навили на пръста" тези неща с кръщението в Святия дух с еднозначен външен белег.
Поздрави

Еменей,
Не съм забравил за темата, просто през последните дни съм много зает. Надявам се, че скоро ще ти отговоря.
Благодаря ти предварително за търпението.
Поздрави
P.S. Ха, навъртях още един пост

Анонимен здравей,

доколкото разбирам ти си съгласен с Павел, че който няма Светия Дух, той не е христов. Или нещо не съм разбрал? Доколкото също така разбирам, ти застъпваш също тезата, че Светият Дух идва в човека заедно с вярата в Христос, че това не е 2-ра опитност и че става "автоматично" заедно с вярата в Исус.

въпросът ми е следния - посланието до Римляните до вярващи ли е писано или не?
Ако да, тогава защо Павел казва ?Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.?
доколкото съм имал случай да проверя, Павел казва де факто "ако поне живее във вас...", т.е. Духът може и да живее в нас и ние пак да не сме духовни (което е логично!). Но малко се отклонявам - та, ако пише на вярващи (т.е. по презумпция кръстени в Духа хора), защо въобще въвежда уточненито ?Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.? ??

И друго - какво е това 'ако' !?! В какъв смисъл ако живее във вас Божия Дух ? Защото според теб това 'ако' трябва да е нещо като 'понеже' - т.е. "вие не сте плътски, понеже живее във вас Божия Дух". Но аз не съм сигурен, че тук ако=понеже. (има случаи в които ако=понеже, напр "Той купи билетите. И ако е купил билетите, значи можем да летим в четвъртък", но не съм сигурен, че в стиха от Римляни е така.)
Ако обаче 'ако' не е = на понеже, както аз си мисля, че е, тогава е странно Павел да говори на вярващи в Христос и да им казва "вие не сте плътски АКО живее във вас Духа" ... как мислиш? не е ли странно?

поздрав

Здравей Ники,
Първо искам да ти кажа, че оценявам това, което казваш. Лично аз мислих доста върху него и смятам, че е много оригинално и интересно.
Ти питаш няколко неща и аз ще се опитам а ти отговоря доколкото мога.
Да, твърдо съм убеден, че в този текст Павел говори на вярващи. Струва ми се, че това е и твоето мнение.
На второ място питаш ме дали думата ?ако? в ст. 9 според мен означава ?понеже.? Ами, Ники, мислех си върху това и не съм сигурен. В своите писма Павел използва доста езикови и смислови конструкции, които поне за мен не е лесно да схвана. Поне в този случай за мен е по-лесно да схвана общата насока на мисълта му отколкото да обясня точното значение на тази дума. Ти наистина си прав ? нейната употреба е интересна.
Все пак ще ти кажа какво НЕ МИСЛЯ, че тя означава. Не мисля, че тя означава несигурност т.е. ?Ако живее във вас Божия Дух? не може да означава ?Може да имате, а може и да нямате Духа.? Аз имам 2 причини за това:
1. В Римляни 8:14-16 Павел казва ясно, че тези хора наистина имат Святия Дух. Това са същите хора, за които той в ст. 8 пише ?ако.? Мисля, че единия стих ни помага по-ясно да разберем другия и мнението на Павел.
2. Според мен логическото развитие на мисълта на Павел, което се опитах а покажа в последното си писмо изключва тази възможност.
Според мен 8 гл. е логическо продължение на 7, където Павел описва невъзможността да угодим на Бога със собствени сили. Тогава какво можем да направим? ?Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?? (7:24) Отговорът намираме в 8 гл. ? Святия Дух може да ни даде сила а живеем богоугодно. Сега забележи:
Ст.1 Няма никакво осъждение за тези, които ходят по Дух, а не по плът. Именно те са в Христа Исуса.
Ст.5-8 Тези, които ходят по плът не могат да угодят на Бога и в крайна сметка се оказват враждебни на Бога.
Ст. 9 Единственият начин да не бъдем плътски е да имаме Духа, защото
Ст. 13 чрез Духа можем да умъртвим телесните действия.
Именно жертвата на Христос и закона на Духа ме освобождават от закона на греха и на смъртта (ст. 3) и то само ако ходим по Духа.
ИЗВОД: Ако нямаме Духа и не ходим по Духа ние сме плътски. Ако сме плътски не можем да угодим на Бога, не сме освободени от закона на греха и на смъртта и в крайна сметка ако не ходим по Духа, а по плът ние не сме оправдани и за нас не може да се каже, че няма никакво осъждение.
Следователно ако нямаме Духа не можем да бъдем спасени. Това казва и Павел във втората част на ст.9. ?Но ако някой няма Христовия Дух той не е Негов.?
Ако приемем, че думата ?ако? в ст. 9а означава ?Може да имате, а може и да нямате Духа? имаме вярващи хора, които нямат кръщение в Духа (в едно предишно писмо ти каза, че който не е кръстен в Духа наистина няма Духа) и не са спасени т.е. имаме неспасени християни ? две понятия, които се изключват.
Това означава, че истинската вяра и приемането на Христос за Спасител и Господ (основна тема на Павел в Римляни 1-8 не са достатъчни за спасението при условие, че човек не е получил кръщение със Святия Дух с говорене на езици (нещо, което нито Павел нито някой друг от новозаветните автори казва нито в това послание нито на друго място)
Именно срещу едно такова разбиране беше насочено моето предишно писмо. Защото не от това дали имам Святия Дух зависи дали съм спасен, а от това дали съм спасен зависи дали имам Святия Дух.
Накрая, аз хабер си нямам от гръцки, но все пак потърсих значението на думата в гръцки речник и значенията, в които тя е използвана. Резултата е както следва:
ei per {i per}
- AV ? if so be that , though , seeing, if so be ;
- if indeed, since, if after all
Прегледах също така и коментара в Robertson?s word Pictures където намерих следното указание. If so be that "If as is the fact" (cf. 3:30). Така според някои специалисти Павел използва думата в смисъл на сигурност, а не на несигурност.
Както казах аз не разбирам нищо от гръцки и не мога да правя никакви заключения на тази база, но това, което проверих по-скоро подкрепя моето виждане.
Благодаря ти за интересното включване, Ники. Дори и да не съм съгласен винаги с това, което казваш то винаги ме кара да се замисля сериозно и да се вгледам по-надълбоко в Божието слово.
Поздрави



[ Това съобщение беше редактирано от: Anonimen on 2004-02-06 01:49 ]

Здрасти Еменей.
Най-после намерих малко време и бързам да наваксам.
Мисля, че наистина е време да разгледам текстовете, на които се основава твоето разбиране за кръщение със Святия Дух. Ти ги споменаваш последователно в почти всяко свое писмо, а аз също толкова последователо се правя, че не ги забелязвам. Сигурно накрая съм започнал да изглеждам като човек който говори за това, което му изнася и пропуска останалото.
В една свое предишно писмо ти споменаваш за 5 случая, които следва да разгледаме. ?Христос каза на апостолите да не мърдат от Ерусалим докато не дойде Святия Дух и това стана с външен еднозначен белег. Въпреки прекрасната благодат в Самария, която се изразяваше във вяра в Христос, покаяние от мъртви дела и учения, приемане на водното кръщение, тези хора не бяха кръстени в Святия Дух и когато това се случи имаше еднозначен външен белег за случилото се. Въпреки, че Корнилий вярваше в Христос и беше благочестив, Петър стана свидетел на неговото кръщение в Святия дух. Скопеца повярва и се покая още в каляската, но след кръщението Святия дух слезе на него и филип беше свидетел на това. Учениците в Ефес вярваха в исус христос, но не бяха приели Святия дух и това можеше да бъде видяно и чуто от всички свидетели.?
Първия и класически пример е Петдесятница (Деяния 2). Исус беше обещал, че ще кръщава със Святия Дух (Матей 3:11, Марк 1:78, Лука3:16, Йоан 1:33, Деян 1:5). Той беше казал, че вярващите в Него ще приемат този Дух. (Йоан 7:37-39) Той ?духна? върху учениците и каза ?Приемете Святия Дух? (Йоан 20:22). Те не трябваше да започват служението си преди да получат това обещание, което Той нарече ?обличане със сила отгоре? (Деян 1:. И на Петдесятница те го получиха. Забележи, че това събитие стои в контекста на пророчеството на Йоил 3, което Петър цитира в своята първа проповед в Деяния 2, а също така и на думите на Исая 44:1-4. През последния ден на празника Шатроразпъване първосвещеника излизал пред хората облечен в своето свещеническо облекло, изливал на земята чаша с вода и е прочитал този текст от Исая. И точно в този момент (последния и велик ден на празника Йоан 7:37) Исус застава и казва Своите известни думи ?А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.?. Той явно свързва даването на Святия Дух с това обещание на Исая. И след това допълва, че Святия Дух още не е даден (ст. 39). Това щеше да стане след като Той отиде при Отца и го изпрати (Йоан 14:16-17, 16:7). И сега на Петдесятница това обещание се изпълни ? Исус изпраща Святия Дух и учениците Го получават. Това е свързано със свръхестествени прояви ? шум като от силен вятър, огнени езици и говорене на чужди езици.
Втория случай е Деяния 8 - Самария. Филип проповядва в Самария и мнозина повярват. Когато от Ерусалим разбират това апостолите Петър и Йоан слизат, за да проверят ситуацията на място, полагат ръце на самаряните и те приемат Святия Дух, който до този момент те очевидно нямат. Това получавне на Духа вяриятно е придружено от някакъв външен знак, но текста не ни казва какъв. Тук според мен действително има период между спасението и приемането на Святия Дух. Ще се върна на това по-късно.
Трети случай ? скопеца Деяния 8. В текста липсва информация за някаква връзка между Святия Дух и етиопеца.
Четвърти случай ? Деяния 10 ? Корнилий. Доколкото аз разбирам текста Корнилий беше римлянин т.е езичник по произход, който искрено търсеше Бога. Той може да е вярвал в юдейската религия, а може и да не е. Със сигурност обаче той не беше обрязан (11:3) Той със сигурност също така беше чувал за Христос (което не е толкова странно като се има в предвид Неговото влияние в Израел). Но също така Корнилий не вярваше в Него като Месия и Спасител. Текста е много ясен относно това. Петър е изпратен да му каже ?думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом? (11:14). След като Корнилий чува и откликва на благата вест той бива кръстен (още едно доказателство, че не е бил християнин до този момент ? сравни липсата на интервал между покаянието и кръщението в ДА например при етиопския скопец в 8 гл.) И когато това става Корнилий и неговите близки и приятели приемат Святия Дух. Петър казва, че това става ?както при нас отначало? (11:15) ? с говорене на езици (10:46). И със сигурност тук няма интервал между повярването и кръщението със Святия Дух.
to be continue....

Поста ми пак излезе много дълъг така че го разделих на 2
Продължавам оттам откъдето свърших
Пети случай ? Деяния 19 ? учениците в Ефес. Павел минавайки през града Ефес среща няколко ?ученика? (ст. 1). Когато говори с тях той им задава въпроса дали са приели Святия Дух, на което те отговарят отрицателно. След това Павел полага ръце на тях и те приемат Святия Дух. Текста казва, че те говорят на езици и пророкуват. Спорния монент тук отново е какви са били тези хора. Думата ученици изглежда сочи, че те са били християни. (това е нейното основно значение, нарицателното християни се появява по-късно е Антохия ? Деян. 11:26) В НЗ обаче макар и по рядко четем и за други ученици ? например на Йоан Кръстител (Матей 9:14, Лука 11:1), на фарисеите (Матей 22:16) или на Мойсей (Йоан9:2. Според мен точно такива са били тези хора в Ефес. Те не бяха чували нищо за Святия Дух ? нещо доста странно като се има в предив, че християните според изричната заповед на Христос се кръщават в името на Отца и Сина и Святия Дух. Нещо повече тези хора наистина бяха кръстени, но бяха кръстени в Йоановото кръщение (ст.3). И накрая, когато чуват думите на Павел те се кръщават в името на Исус Христос (ст.5). Аз виждам в тях подготвени хора, които вярват в идващия Месия и чрез покаяние се подхотвят да Го посрещнат. И когато разбират от Павел, че Този, Когото те очакват вече е дошъл (ст.4) те отварят сърцата си и като следствие приемат Духа. Тук аз отново не виждам изтервал във времето между обръщението и приемането на Святия Дух.
Сега ще се опитам да направя някои изводи от разгледаните текстове.
На първо място аз не смятам, че на тяхната основа можем да заключим, че белега за кръщение със Святия Дух са езиците.
1. Казва се, че хора са проговорили езици само на 3 места в НЗ. В 2 от тях се споменават и други проявления ? пророкуване, огнени езици и шум като от силн вятър. Ако искаме да обявим езиците за универсален белег на същото основание можем да изискваме от приелите Духа и да пророкуват (между другото виж подобни аналози в СЗ в 1 Царе 10:1-12 и Числа 11 ? Саул и 70-те старейшини), да им се явява огън и да чуваме ?фучене на силен вятър.?
2. Имаме 3 места в НЗ където се казва, че повярвалите са проговорили на езици (в Самария не се утчонява знака) и поне 20 само в ДА където такова нещо не се казва (2:41, 47, 4:4, 5:14, 6:1, 8:12, 26-38, 9:31,42, 11:21,24, 13:12, 48, 14:21, 16:5, 14, 34, 17:4, 12, 34, 18:8, 19:18, 28:24 и др. ) Съотношението е приблизително 7:1.
3. В 1 Кор.12 Павел разглежда някои въпроси свързани с духовните дарби. Между другите неща той казва и че всеки вярващ е получил дарба от Святия Дух (ст.7) и че понеже Духа разделя на всеки както му е угодно (ст. 11) не можем да очакваме всеки да има еднаква дарба. В тази връзка той задава редица риторчини въпроси отговорът на всеки от които очевидно е ?не.? (ст.29-30) ?Всички апостоли ли са? -Не. Всички пророци и са? ?не. Всички учители ли са? ? Не. Всички вършат ли велики дела? ? Не. Всички имат ли изцелителни дарби? ? Не. Всички говорят ли езици? ? Да? Не!? Сега, забележи, не всички в Коринт говорят на езици, но всички са кръстени в Духа (12:13) Моето мнение е, че Павел тук визира не само събранието в Кринт, но църквата въобще ? той казва ?всчки ние,? вместо ?всички вие?)
Накрая, според мен свръхестествените прояви, които са описани в тези 3 (може би 4) текста ? пак отбелязвам, че те не се ограничават до говоренето на непознати езици ? са белег, че всеки човек има място в христовата църква и че ?наистина Бог не гледа на лице? (Деян. 10:34) В Деяния 2 това са ортодоксалните евреи. В Деяния 8 ? самаряните, в 10 ? първите езичници и накрая в 19 ? йоановите ученици. Те се явяват представители на всички групи хора, няма кой друг да добавим. Свръхестествените проявления са предназначени за евреите. Чрез тях Бог им показва, че не прави разлика между хората ? нещата стават ?както при нас отначало? (Деян.11:15)
До този момент дори апостолите не разбираха всеобхватността на Божия план за спасение. Те благовестваха единствено на други евреи (Деян.1:19) Забележи колко остро реагират те на постъпката на Петър да сподели евангелието на Корнилий (Деян 11:1-3). Отговорът на Петър се състои в 2 части. Първо той казва ? на мен никога нямаше да ми дойде на ум да направя това, но Бог ме заведе в този дом по изключително свръхестествен начин (ст. 4-12).). Чрез естеството на видението Той ясно ми говори, че не трябва повече да считам езичниците за нечисти. И когато отидох там се оказа, че и човекът е имал видение (ст.13-14). И второ, като доказателство, че Бог ги приема Той им даде Святия Си Дух, ?както и на нас отначало? (ст.15). Ние се смаяхме, защото никой от нас не очакваше това (10:45). Обаче когато стана аз се убедих, че колкото и невероятно да е това Бог дава спасение и на езичниците.
Подобен, макар и малко по-различен смятам е случая в Самария. Самаряните бяха потомци на смесени бракове между евреи и езичници (нещо забранено от Закона) заселени в тази област по време на вавилонското робство. Тяхната религия беше близка до юдаизма, но те признаваха основно Петокнижието и понеже бяха презирани от евреите и недопускани до Ерусалим за поклонение те бяха изградили свой храм на хълма Гаризин (по времето на Исус разрушен т еврейски зилоти). На практика имаше два народа с близка религия, но отделно поклонение. Евреите дълбоко презираха самаряните, а самаряните на свой ред мразеха евреите. Сега в Деян. 8 имаме самаряни повярвали в Исус. Ако те не бяха признали ръководството на Петър и Йоан (засвидетелствано чрез полагане на апостолските ръце и потвърдено чрез слизането на Духа) много лесно можеха да възникнат 2 църкви с близка вяра, но разделени на етнически признак. Според мен това е причината Святия Дух да не слезе веднага след тяхното покаяние. Бог искаше да покаже, че църквата е една. Тя не трябва да се дели както не може да се раздели тялото на Христос. А всички имат достъп до нея чрез кръщението в Святия Дух.
?Защото всички ние било евреи или гърци,било роби или свободни се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и от един Дух се напоихме.? (1 Кор. 12:13)
Спирам дотук. Бих искал да кажа още много неща, но нито имам време нито пък другите са длъжни да четат само мен. . Надявам се, че не съм станал досаден.
Поздрави.