
В дискусията относно десятъка моите двама опоненти, Nick и In_Christ, основаха своя основен аргумент против десятъка върху възгледа, че старозаветният закон не е валиден днес и следователно нито една част от него не може да се смята за валидна днес, ако не е изрично повторена днес. Разбира се, за да защитя моралната валидност на десятъка, аз атакувах именно тази тяхна основна презумпция. Моята позиция беше ясна: Ако успея да докажа, че отхвърлянето на старозаветния закон е нехристиянско, това е достатъчно свидетелство в полза на десятъка.
Съвсем закономерно голяма част от дискусията се съсредоточи именно около този важен въпрос: Валиден ли е Мойсеевият Закон днес или не? И ако да, до каква степен? Ако не, тогава какво да правим с онези заповеди, които липсват в Новия Завет, но са очевидно валидни и днес?
Тъй като съм убеден, че моите опоненти грешат в своето отношение, предложих им един краен пример за заповед, която е дадена в Мойсеевия Закон, но липсва в Новия Завет - забраната против скотоложството. Оказа се, че когато се стигне до тази заповед, те отказват да приложат своя собствен принцип - "Което го няма в Новия Завет, не е валидно." Те смятат, че забраната против скотоложството е валидна и днес, нищо че я няма в Новия Завет. Аз смятам, че имам основания да посоча това като непоследователност на тяхната позиция.
(Интересно е, че забраната против скотоложството присъствува само в Мойсеевия Закон. А десятъкът е потвърден на поне три места извън Мойсеевия Закон. Въпреки това моите опоненти твърдо държат на забраната против скотоложството, която очевидно е част от Стария Завет, но отхвърлят изискването за десятъка, който не е ограничен до Мойсеевите постановления. Интересно, нали?)
По-интересно за мен е, че те многократно използваха в своя подкрепа такива аргументи като "НЗ преминава в Христа," "Старият Завет вече е невалиден," Което е овехтяло, е близо до изчезване" и т.н. Дори се спомена и любимото на много антиномистки групи клише, "СЗ е за поучение, а НЗ е за изпълнение."
Накратко, излиза, че ние като християни можем да гледаме на СЗ като на нещо, което няма особена практическа морална и юридическа стойност за нас, освен като исторически сведения. А, може би имаше едно отклонение, в което се каза, че "от Стария Завет са валидни само негативните заповеди, но не и позитивните." Но като цяло СЗ беше обявен за морално невалиден за НЗ Църква.
С удоволствие бих пропуснал да коментирам допълнително тази позиция, тъй като в случая със забраната срещу скотоложството ясно се видя нейната несъстоятелност, и как самите нейни защитници отказват да я следват докрай. Но вниманието ми беше привлечено от едно изречение в последното писмо на един от моите опоненти:
Така. Сега става ясно, че може би те двамата си въобразяват, че като атакуват по този начин Мойсеевия закон и неговата морална валидност в новозаветните времена, са последователи на Реформацията. Те не са. Обратното, цялата им позиция противоречи на учението на Реформацията и на целия дух на Реформацията. Реформацията не само не отрича моралната валидност на Мойсеевия Закон днес, но обратното, потвърждава я и потвърждава функцията на този Закон в съвременната Църква и в обществото. Аз вече представих няколко цитата от Мартин Лутер, в които ясно се вижда високото мнение на Хер Доктор за Мойсеевия Закон. Дадох и един цитат от Калвин, в който Калвин се съгласява с Лутер.
Очевидно моите двама опоненти са упорити в своята съпротива срещу Мойсеевия закон. Не се надявам да ги спечеля за учението на Реформацията. Но не искам да им дам възможност така лъжливо да се позовават на авторитета на Реформацията в защита на своята антиномистка заблуда. Затова си направих труда да преведа Глава 7 от Книга Втора на фундаменталния труд на Жан Калвин, Институти на християнската религия. Тази глава е най-цялостното, подробно и обосновано писание за възгледа на Реформаторите относно мястото на Мойсеевия Закон днес. От него ясно се вижда, че Nick и In_Christ в никакъв случай не могат да се нарекат последователи на Реформацията, а са откровени врагове на Реформацията.
Преводът на тази глава можете да намерите на този URL:
http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/Calvin/jcicr/booktwo/bk2ch07.htm
Обърнете внимание на следните неща:
Накратко, на всеки честен читател трябва да стане ясно, че войната против Мойсеевия Закон е противна на Реформацията. Реформаторите са имали много високо мнение за Закона и в никакъв случай Nick и In_Christ не могат да се позоват на техния авторитет.
==================
Виж, ако имат предвид някаква друга "реформация," като например реформация на дуалистичните ереси, тя наистина продължава . . . от Имануел Кант, през Хегел и Маркс и Фройд и Ръсел, та до Карл Барт. Ако е така, няма да споря за това.
Съвсем закономерно голяма част от дискусията се съсредоточи именно около този важен въпрос: Валиден ли е Мойсеевият Закон днес или не? И ако да, до каква степен? Ако не, тогава какво да правим с онези заповеди, които липсват в Новия Завет, но са очевидно валидни и днес?
Тъй като съм убеден, че моите опоненти грешат в своето отношение, предложих им един краен пример за заповед, която е дадена в Мойсеевия Закон, но липсва в Новия Завет - забраната против скотоложството. Оказа се, че когато се стигне до тази заповед, те отказват да приложат своя собствен принцип - "Което го няма в Новия Завет, не е валидно." Те смятат, че забраната против скотоложството е валидна и днес, нищо че я няма в Новия Завет. Аз смятам, че имам основания да посоча това като непоследователност на тяхната позиция.
(Интересно е, че забраната против скотоложството присъствува само в Мойсеевия Закон. А десятъкът е потвърден на поне три места извън Мойсеевия Закон. Въпреки това моите опоненти твърдо държат на забраната против скотоложството, която очевидно е част от Стария Завет, но отхвърлят изискването за десятъка, който не е ограничен до Мойсеевите постановления. Интересно, нали?)
По-интересно за мен е, че те многократно използваха в своя подкрепа такива аргументи като "НЗ преминава в Христа," "Старият Завет вече е невалиден," Което е овехтяло, е близо до изчезване" и т.н. Дори се спомена и любимото на много антиномистки групи клише, "СЗ е за поучение, а НЗ е за изпълнение."
Накратко, излиза, че ние като християни можем да гледаме на СЗ като на нещо, което няма особена практическа морална и юридическа стойност за нас, освен като исторически сведения. А, може би имаше едно отклонение, в което се каза, че "от Стария Завет са валидни само негативните заповеди, но не и позитивните." Но като цяло СЗ беше обявен за морално невалиден за НЗ Църква.
С удоволствие бих пропуснал да коментирам допълнително тази позиция, тъй като в случая със забраната срещу скотоложството ясно се видя нейната несъстоятелност, и как самите нейни защитници отказват да я следват докрай. Но вниманието ми беше привлечено от едно изречение в последното писмо на един от моите опоненти:
Quote: |
Реформацията продължава. . . |
Така. Сега става ясно, че може би те двамата си въобразяват, че като атакуват по този начин Мойсеевия закон и неговата морална валидност в новозаветните времена, са последователи на Реформацията. Те не са. Обратното, цялата им позиция противоречи на учението на Реформацията и на целия дух на Реформацията. Реформацията не само не отрича моралната валидност на Мойсеевия Закон днес, но обратното, потвърждава я и потвърждава функцията на този Закон в съвременната Църква и в обществото. Аз вече представих няколко цитата от Мартин Лутер, в които ясно се вижда високото мнение на Хер Доктор за Мойсеевия Закон. Дадох и един цитат от Калвин, в който Калвин се съгласява с Лутер.
Очевидно моите двама опоненти са упорити в своята съпротива срещу Мойсеевия закон. Не се надявам да ги спечеля за учението на Реформацията. Но не искам да им дам възможност така лъжливо да се позовават на авторитета на Реформацията в защита на своята антиномистка заблуда. Затова си направих труда да преведа Глава 7 от Книга Втора на фундаменталния труд на Жан Калвин, Институти на християнската религия. Тази глава е най-цялостното, подробно и обосновано писание за възгледа на Реформаторите относно мястото на Мойсеевия Закон днес. От него ясно се вижда, че Nick и In_Christ в никакъв случай не могат да се нарекат последователи на Реформацията, а са откровени врагове на Реформацията.
Преводът на тази глава можете да намерите на този URL:
http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/Calvin/jcicr/booktwo/bk2ch07.htm
Обърнете внимание на следните неща:
- Калвин прави разлика между Моралния и Церемониалния Закон. Моите опоненти отричат тази разлика.
- Обещанията на Закона продължават да са валидни за новозаветните вярващи.
- Законът продължава да действува като детеводител при Христос.
- Законът има обществена употреба като юзда за нечестивите. Моите опоненти отричат валидността на тази обществена употреба.
- Законът учи християните кое е право и как да вършат Божията воля. Спомнете си, според един от моите опоненти само негативните заповеди на Закона били валидни днес.
- Отмяната на Закона важи само за Церемониалния Закон. Според Nick целият Закон бил отменен.
- От Моралния Закон е отменено само игото на осъждението, но не и неговата морална валидност днес.
- Калвин изрично критикува антиномистите, тоест онези, които отхвърлят валидността на Мойсеевия Закон. Виж раздел 13.
- Ако отхвърлим моралната валидност на Мойсеевия Закон, оставаме без ясно правило за праведно поведение.
Накратко, на всеки честен читател трябва да стане ясно, че войната против Мойсеевия Закон е противна на Реформацията. Реформаторите са имали много високо мнение за Закона и в никакъв случай Nick и In_Christ не могат да се позоват на техния авторитет.
==================
Виж, ако имат предвид някаква друга "реформация," като например реформация на дуалистичните ереси, тя наистина продължава . . . от Имануел Кант, през Хегел и Маркс и Фройд и Ръсел, та до Карл Барт. Ако е така, няма да споря за това.