От много време търся библейско обяснение на това, че хората "подават" за умрели и се молят "Бог да прости греховете на умрелите". До сега не съм открила никакво такова. Въпроса ми е по-конкретно към Портос и искам да кажа, че не е заяждане. Наистина ме интересува обяснението на тези въпроси.
Предварително благодаря на всички за отговорите.

Подава се не на "умрелите" а на живите.
И молбата е за молитва към Нашия Бог.
Самото раздаване на храна няма пряко отношение към спасението ни.
Това е практика която за някои не така ревностни е спомагаща да ги подбуди към молитва.
Самата практика на "подаването" не е кодифицирана,и е въпрос на личен избор.
Когато почина майка ми,аз купих бонбони и ги раздадох на всички.
Но никога не съм смятал че така пряко действам за самата нея.
Да спомена само че ми помогна по лесно да минат тогава трудните дни.
Някак си ми бе спокойно когато чувах толкова хора да казват "Бог да я прости".
Има стихове в Ст.Завет които сякаш ни казват че еврейския народ е раздавал милостиня в спомен за близките им.
Но не това искам да ти напомня,а това че споменаването и спомнянето на прежде живелите е спомен за това как те са сега при Бог.
Съвсем не искам да кажа че "подаването" спасява,казвам че се моли този който иска...
Когато оздравее от летния грип Портос ще ти пише..вероятно.[addsig]

Ние имаме литургично, а не "реално" общение с тях (друг е въпроса, че литургичното е истински реалното, но това е твърде дълга тема).

Ние не би трябвало да вярваме, че облекчаваме съдбата им (било в чистилището, което е измислица, било при Митарствата на душата, които май също излязоха измишльотина).

В литургията се молим за мъртвите. Но има една важна граница - за кръстените починали.

Ние се молим за тях, поради няколко причини:
1) Концентрираме вниманието си върху подвига на покойните, които са просияли с добродетели и Богопознание ("Да ги помене Господ в Царството си..."), а) за да се поучим от техния пример и б) да осъществим приемство в праксиса (практиката), а не само в догматиката (не, че е хубаво двете да се противопоставят)
2) Молим се за починалите си близки и познати християни, защото така изповядваме истината за Събирането на Църквата - във време и пространство, победата на Христа над смъртта и над гроба. Такава молитва е възможна, само в литургична употреба и тя е взаимна - съмолене с тях, тя е възможна и точно, защото не знаем какво е определението им след смъртта, ако знаем, че някой е в отлъчен от Бога, ние не би трябвало да се молим за него.

Извод:
Ако някой ти хлопне на вратата с плик жито и с думите "За Бог да прости" и видиш, че точно това си мисли - че Бог ще прости на някой починал, заради неговата подавка, тогава, моля, нахлупи му от мое име торбичката на главата.
Но, ако някой дойде и ти каже: "Вечна му памет" или "Да го помене Господ Бог в Царството си еди-кой си, да знаеш, че вероятно... аз съм го пратил... [addsig]

Не беше летен грип бе! Лятната диария беше вчера.

Днес се блъснах с колелото в един бурдюр, летях три метра и се преземих два пъти на дясната си лопатка и един върху великата си кратуна.

Казвам това, за да прославя Бога, че сега мога да пиша и с дясната ръка, така че, след малко влизам в темата с на Вале питанката и ще му дам един Никодимиус от Светата Планиниус, ако се сетя какво да му кажа точно, така че, хем да е отговор на въпроса му, хем да млъкне за известно време...

"Смешното съществува, за да бъде осмивано." (Мартин Лутер)


[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2005-08-28 12:32 ]

За,/Слона/portosa,моят приятел!

Затова няма да те сполети никакво зло,
Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
Да те пазят във всичките ти пътища.
На ръце ще те дигат,
Да не би да удариш о камък ногата си.

Вярно е Словото, Санчо - ногата в камък не ударих, ама цялата плешка сега ме боли на умряло... Стих за плешки и лопатки има ли, за да знам предпазен ли съм или наказан, задето обиждам еретиците??...[addsig]

вярно ли е че тези траурни обичаи са типични само за Българското православие. Задушниците например?

Не знам,Мюнци но когато съм говорил със православни от Ливан или Израел техните "курбани" са много по различни.
Там се влага повече на това да се нахранят гладните.
Т.е.това са техния начин да се даде милостиня и да не се нарани чуството за достойнство на източния човек.
Много ама много ревносни бяха едни египтяни(пр.Християни).
Това което извън темата ми прави впечатление за тях: е че като цяло християните(от посочените страни) са по-светли като цвят.
Да ме извинят тъмнокожите,не влагам лоши чуства..за мен цвета е без значение когато се говори за вяра или за качества.

[ Това съобщение беше редактирано от: padre on 2005-08-29 04:18 ]

Мисля, Мюнцер, че доста са фолклоризирали литургичните практики нашите хора, така че идеята за Събранието на минало, настояще и бъдеще, починали, живи и неродени се е изродила в съзнанието на мнозина до култ към дедите...[addsig]

Четох една книга за православните църкви от ориента и ми направи впечатление, че на места където мюсулмани и православни търкат рамена двете вяри си уважават светиите. Понякога бездетни мюсулманки принасят 'курбани' на христивнски светци. И обратното.

Четох за българите заточени в Диабекир през 1850-1878, там източните православни много помагат на наще. Веднага им подписват гаранция и ги вадят от затвора и им намират работа. А Българските свещеници им изпълняват църковни функции за народа. По едно време дори си основават Българска църква.

Portos, подкрепи схващанията си с Библията. [addsig]

Quote:

Има стихове в Ст.Завет които сякаш ни казват че еврейския народ е раздавал милостиня в спомен за близките им.

Не мисля че има такива места, споменаването на починал човек може да доведе много грешници ако не до Евангелието то поне до замисляне за грешния си живот и това което следва с неговото свършване. Просто свържете темата за вечния живот когато стане въпрос за покойник и ви уверявам че със сигурност ще има силно влияние на слушателите.

който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

[ Това съобщение беше редактирано от: Bogoizbrania on 2005-08-29 12:34 ]

Има стихове в Ст.Завет които сякаш ни казват че еврейския народ е раздавал милостиня в спомен за близките им.
---------------------------------------------
И точно така е било.

Може ли някой да ми каже,кога се появява доктрината,в Библиата,за спасението?

Когато отговорите на този въпрос ще разберете,какво е "Mилостиня" и какво "Спомен за близките".

Онова,което ви липсва,господа е:езика на логиката.Логиката формира стила на аргументация на вярата.Този стил не e труден за разбиране,но е труден за обосноваване.
Кой от вас,като са умрели родителите му не е направил "Милостиня" и "Спомен за
близките"?Бъдете чесни пред съвестта си.