Или с други думи:
Грях ли е / такъв, че да ни коства автоматично спасението/,ако се обвържем с невярващ? Знам, че в Библията е казано да не се "впрягаме" с невярващи, защото какво общо има тъмнината със светлината.
И още/Матей 6:24/"Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а ще обикне другия"...Това ЗАПОВЕД ли е или по-скоро ПРЕПОРЪКА, която ако не я спазим, ще си навлечем много неприятности и не е изключено/но не и задължително/ това да доведе до отпадането ни от вярата.
Братя и сестри, в живота си съм на "кръстопът" и отчаяно се нуждая от съвет, както и от сили и подкрепа за да поема по верния път/този, най-добрия, който Бог има за мен/. Но ,ако това означава да се откажа от възможността да създам свое семейство, ще имам ли сили? Бог не допуска изпитания, по-големи от колкото можем да издържим/това ни уверява Библията/, но понякога имам усещането, че съм стигнала пределите на своите възможности.
П.П. Нямам възможност да следя тема непрекъснато, но ще правя това вечер от 18ч до 19ч. Освен напътствия от Б., много ще се радвам, ако споделите има ли нещо във вашия живот, от което е трябваро да се откажете заради вярата си и как сте продължили живота си след това.

Quote:

Освен напътствия от Б.,

Бях казал и на друго място, да се търси и пита за лично откровение, и пророчество за личен въпрос от непознати е във всички случай погрешно. Ако Господ иска да ти каже нещо' той няма да те кара да го търсиш, самия факт, че задаваш такъв въпрос показва нередности с вярата ти.
Съжалявам че съм толкова лош, но се замисли кой неща и по какъв начин възприемаш за Божие Слово, това ще разрвши много от проблемите ти. Надявам че че така написна фразата е по скоро от вълнение и бързане, а не толкова от реална духовна бъркотия.[addsig]

Имам няколко познати двойки от вярващ и невярващ, които по време на женитбата само единият е бил вярващ. И НИКОЯ от тези двойки не се промени след брака - т.е. невярващия си остана такъв, а вярващия продължи да вярва. НО, живота им е по-труден отколкото ако и двамата биха били вярващи или невярващи.

Моя съвет е в никакъв случай да не се обвързваш с някой, който не иска да повярва и само отлага или отхвърля темите в тази насока. Защото обвържеш ли се с такъв - то е за цял живот. Благословението на брака ще бъде покрито от проклятието на "ножа", който Исус постави дори между най-близките хора - роднините.

Не казвам, че е лесно да се откажеш от потенциалния невярващ съпруг/а, но със сигурност е по-лесно отколкото живота с него/нея после.[addsig]

"Бог не допуска изпитания, по-големи от колкото можем да издържим/това ни уверява Библията/, но понякога имам усещането, че съм стигнала пределите на своите възможности. "
Слушай сега какво ще ти каже Бай ти Ганьо:
Усещането ти те лъже.
Моя мъдър съвет е да биеш дузпата на твоя любим и ще се увериш, че наистина чувставата ти са те мамили.
Аз съм влибвал и разлибвала във вярващи и невярващи момичета, в църковни и нецърковни в женени и неженени, ама ей на, че имам сили да преодолея 10-15 влибвания и разлибвания.
Зарад' туй ти казвам да ма послушаш и ще видиш, че няма да сбъркаш.
И да не сметнеш, че съм жесток давайки ти такива съвети, щото и аз много дузпи съм бил да знаеш и не всеки път ми е било лесно. Всъщност ако трябва да бъда откровен всеки път когато се е налагало да отпратя някое девойче което ми е харесвало ми е било трудно ама ...
[addsig]

Ирина,

Атос (в Тримата мускетари) казва, че човек обикновено търси съвети, за да не ги изпълнява или за да има след това кого да обвинява за това, което се е случило. Аз не смятам, че пускайки темата си направила грешка, но искам да те попитам всъщност какво точно си готова да направиш и какво си готова да пожертваш? Ако откриеш, че твоята връзка не е по Божията воля имаш ли сили да я прекъснеш? Къде стои тази връзка в твоята скала на ценности?

Според мен това също са въпроси, на които трябва да търсиш отговор.

И един страничен коментар:

Quote:

On 2005-08-27 18:36, irina wrote: Грях ли е / такъв, че да ни коства автоматично спасението/,

Няма грях, "който да ни коства автоматично спасението". Спасението не е абонамент или лизинг, който губиш, като спреш да си правиш вноските. Независимо какво решиш по този конкретен казус Бог ще продължи да те обича и да търси твоята компания.Тук други неща са заложени на карта, не твоето спасение.[addsig]

Този въпрос, както се сещате, се задава все по-често в протестантските среди напоследък - дали заради дефицита на момчета, или по други причини. Има дълга и стройна теория по въпроса, но не тя е темата тук. В общи линии, след всичко, което съм видял от подобни бракове, те зависят най-вече от зрелостта на двамата партньори. И винаги са изключително трудни. Но не мисля, че е поставена на карта спасението на вярващия партньор. Нямам такива индикации отникъде.

Аз лично виждам два големи проблема в съвместното семейно общуване на вярващ и невярващ - ценностната система, която винаги в едно семейство трябва да бъде единна, и отглеждането на децата. Второто е далеч по-непреодолимият казус, понеже тези деца ще бъдат объркани и ще получават различни сигнали от двамата родители.

Ако мислим толкова надалеч, като брак, семейство и десетки години заедно (дай, Боже) би трябвало винаги да имаме предвид и живота след 10, 15, 20 години - как ще изглежда и какво искаме да постигнем. Пред Бога и пред обществото.

Съвсем друг е въпросът за посланието, което отправяме с подобни бракове - ако те са по-скоро изключение, насърчаваме ли ги, или...?

Съвсем наскоро най-близката ми позната се омъжи за невярващо момче, затова и темата ми е интересна и на мен.[addsig]

Братя и сестри, в живота си съм на "кръстопът" и отчаяно се нуждая от съвет, както и от сили и подкрепа за да поема по верния път/този, най-добрия, който Бог има за мен/. Но ,ако това означава да се откажа от възможността да създам свое семейство, ще имам ли сили?

Ирина, това- да не се омъжиш за невярващ изобщо не означава, че Бог желае да те лиши от ?възможността да създадеш свое семейство?. Напротив! Бог желае НАЙ-ДОБРОТО за теб, а това е да стоиш в Неговата воля... Ти прекрасно я знаеш, защото знаеш какво пише в Словото по въпроса, а това е да не се впрягаме с невярващи... Той те е изтръгнал от тъмнината..., а ти защо гледаш пак натам??? Бог желае най-доброто за нас и бъди сигурна, че Той ти го е осигурил- ?вярващ+ вярващ?- това е формулата, единствено правилната и аз мисля, че ти прекрасно я знаеш...

Грях ли е / такъв, че да ни коства автоматично спасението/,ако се обвържем с невярващ?

Това, да се обвържеш с невярващ няма нищо общо с твоето спасение. То е изработено за теб и ти е подарено. Бог не прави подаръци, а после да си ги иска обратно..??
Но това, да се обвържеш във брак е нещо много важно. Това е завет, завет за цял живот с този човек пред Бог. Това е един свещен съюз и Бог иска този съюз да ни донесе истинска радост, но не само това, а и нещо много важно- Бог иска ние да му служим до края на дните си тук . Как ти би била едновременно в съгласие с невярващата си половинка и би тичала по Божиите дела? Бог очаква от нас да възпитаме набожно потомство. Ти как би направила това и едновременно да си в съгласие с невярващия си партньор?? Това е сблъсък на две ценностни системи и затова Господ е казал ? тъмнината... и светлината....? Та какво общо могат да имат двете??? Той е приготвил за теб нещо много специално, само ако ти обаче имаш търпение да го дочакаш... Той ще ти даде сили да преодолееш всичко- и изпитанията, и болките... Само бъди твърда и чакай Неговата воля за теб...
Прости ми, но на мен ми е интересно сега ти защо зададе въпроса си тук, след като прекрасно знаеш отговорите ни....

Здравейте!
Когато пусках темата, бях много объркана/извинявам се за недопустимите съкращения/.
Мисля, обаче, че да се споделя с непознати не беше добра идея от моя страна. Съжалявам, че го направих. И все пак благодаря на тези, които се отзоваха.
Знам какво трябва да направя/винаги съм го знаела/, само дето нямам сили да го направя. Жалко за мен ще кажат някои...

Имаш сила, Ирина, ако си Божие дете.

"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение."
2 Тимотей 1:7

Обичаш ли този "любим невярващ"? Да?
Вероятно ти ще си единствения му шанс за спасение. И много ти се иска да се спаси, нали? И искаш Бог да чуе молитвите ти за него, нали? Защото досега се скъса да му благовестваш, а той не поема... Значи трябва някакво чудо, което не е в твоята сила. Трябва намеса от Бог, задействана от молитвата на праведния, в която има сила. Наистина ли го обичаш толкова, че да си дадеш живота за него? Имаш невероятната възможност да докажеш любовта си към "любимия невярващ". Отдай се на Бога, направи каквото Бог ти казва в Словото Си и уповай на него от все сърце, да те изцели от бушуващата мъка и да упази живота на "любимия невярващ". Това е да дадеш живота си за приятелите си. Вече не ти, а Исус да живее в тебе и да извърши чрез тебе най-доброто, което Той е предвидил, за всеки твой ближен.

Иначе ... нямаш шанс да спасиш нито него, нито себе си. Нищо, че това не се вижда на пръв поглед... Бог е подарил спасение както на тебе, така и на него. Спасението означава, че си спасен от греха и от всеки бунт срещу Божието Слово. Вярваш ли, че Исус те спаси от всеки бунт срещу Божието Слово? Ти бунтуваш ли се? Трябва да решиш най-сетне в какво да вярваш и да постъпваш според вярата си. Ако се бунтуваш срещу Бога - ти си още в греховете си. Ако си новородена - ти си избавена от бунта, покори се на Словото Му.

"Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод."
Йоан 12:24

[addsig]