С уважение към всички четящи и пишещи,

от четенията ми във форума видях, че има доста пастори или лидери на църкви които пишат (Еленков, НикиХарис, Чарли, Ефтимов, Дакашев, Портос и много други).

Това е много полезно поради факта, че те са тези които си "цапат ръцете" с нещата, за които богословите само се карат на думи. Т.е. пасторите са тези, които вършат нещата НА ПРАКТИКА а богословите един вид НА ТЕОРИЯ.

Предполагам много от вас ще ме поправят, че и богословите се занимават с практика, но нека бъдем чесни ... пък и това не е темата.

В тази тема бих искал да повдигна няколко въпроса, които са от особенно значение за адекватното поведение на църквата в съвременния неадекватен свят.

Въпросите, които ще задам, ще са главно към пасторите и църковните ръководителите, понеже те имат освен всичко друго и практическият опит на взимане на важни, църковни решения.

Питам пасторите и моля да отговарят чесно на това как биха постъпили в определената ситуация.

Моля бъдете чесни в отговорите си, понеже съм сигурен, че 70% ако не и повече от хората от вашата църква посещават този форум гласно или негласно. Вие ще сте един вид "на топа на устата", което не е в негативен смисъл, а напротив, да черпим знания.

Първият въпрос, който искам да задам идва от следната ситуация:

1. Вие сте пастор, и сте възпитал вашето детето според Библията (може и на домашно училище), но според поуката от Притчи (темата на цялата книга) това не е гаранция, че детето ви ще "поеме" по правилния път.(ако не мислете така отворете нова тема и там ще го дискутираме).

Това ваше дете го заварвате да прави предбрачен секс и в последствие забременява. Забележете, не е изнасилено ...

Момчето/момичето не иска и да става дума за брак понеже секса е бил само като игра - без любов, а и родителите, които не са християни много се противят.

В църквата почва да се говори за това.

Как бихте постъпили като пастор?

Обърнете внимание: Не като родител а като пастор.

С уважение

Агатос[addsig]

agathos,от умрял писмо!

P.S.agathos,забравих да ти кажа за вица "по принцип" и "дефакто".Един мъж бил безработен.Жена му сещо.Седели на масата с двете си дъщери.Бащата казал:"По принцип,ако вие трите отидете на "магистралата" да "работите" сега на масата щеше да има 150 лева.Но дефакто,тази вечр,на масата няма и еди лев."

Та как искаш да то отговорят?По принцип или дефакто?

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-08-23 18:03 ]

Предлагам всякакви постинги от този род на лицето Санчо да се трият безапелационно. На лицето да се налага бан за известен период.

Агатос относно казуса който даваш:
1 Книгата притчеи и завета на Бог като цяло дава много солидна гаранция че ако едно дете е възпитано в Господния път като малко то ще остане в него до дълбока старост.
Нямам нито една причина да се съмнявам в истиността и сигурността на това Божие обещание.
2 Ако има служител с непокорни деца той трябва да се оттегли от служението защото според 1 Тим 3: 1 и сл. подреденото семейство и покорните деца са абсолютнпо условие за служителя на Христос в Църквата.[addsig]

С уважение към всички и НикиХарис,

НикиХарис, много ти благодаря за отговора.

Разбирам, че при подобна ситуация, ти, като пастор ще подадеш оставка.

А какво ще направиш с детето си ? пак, като пастор?


Междувременно ще предложа и друга ситуация за дискусия.

Жена в църквата е болна от рак и утре и предстои важна операция. Жената е много уплашена и дори вече не е сигурна дали е спасена. Тя е била доста активна църква и е помагала на членовете, но сега, в този момент, тя се съмнява за спасението си.

Вие като пастор, църковен ръководител, какво ще направите?

С уважение

Агатос

С уважение към Agathos,
въпросите/ситуациите/ ти стават все по-хипотетични.
Какво целиш?

С уважение към Theodor,

Вие казахте:

Quote:

въпросите/ситуациите/ ти стават все по-хипотетични. Какво целиш?

Аз съм богослов, не съм пастор, но за мене е по-важна и съдбоносна работата на пастора и църковният ръководител, за която аз не съм призван.

Ситуациите са доста реалистични, така, че те уверявам няма нищо скрито, което искам да целя.

Доказано е, че пасторите и ръководителите на църкви имат огромни товари, които те носят на раменете си без да има с кой да споделят или при кой да отидат за помощ (освен Бог) и много от тях "прегарят" в служението си.

При споделянето в тази тема аз се надявам да си помагаме относно придобиване на повече практични знания относно, това, как упражняваме / живеем вярата си.

Дано това да премахне съмненията.

С уважение
Агатос[addsig]

Много точно си напипал пулса на пастирско-богословската разлика в служението.
Има и изключения ама те си остават изключения.[addsig]

agathos,в онова,което се съмняваме или искаме да го разберем,ще бъдем изпитани от Бога.И ще ни се случи непременно.Ако търсим "нещо" - непременно ще го намерим.

Много хрисрияни падат в този "капан".Какво искам да кажа?

Ставаш християнин,чрез покаяние и упование в Бога,чрез Исуса Христа-Нашия Господ.За 3-4 години израстваш в Словото.Светия Дух изработва в тебе плодовете Си.Старите "навици" - цигари,пиене,комар и жени - са забравени напълно.

И ето,Бог идва и те изпитва!

Защо,казваш ти?Ако беше преди години би го разбрал.А сега защо?Почти бях станал "светец".

Ти,като богослов можеш ли да ми отговориш?Съмнявам се!

Въпроса, който цитирам е от друга тема, "Покаянието на Ники-Харис", поради ред причини одговарям в тази.

Quote:

Исках и за още нещо да поговорим. За реформацията днес. Как разбирате това?и защо не се получава? Защо през последните, да речем 2 века, реформацията като че ли отпада! Да, Господ владее и над замните царе и сърцата им! Защо тогава реформацията губи позиции дори в собствената си родина ? И това очевидно не е кратък епизод на изключение - продължава и се задълбочава от векове! Исках да ви попитам за вашето обяснение /говоря на богословите, присъстващи тук/. Аз мисля напоследък по тези въпроси и според мен е твърде възможно Бог да ни дава знак. Знак, че досегашнто учение се е изчерпало. Както реформацията като велико отркровение от Бога е могла да дойде само след определен градеж на християнството и не по-рано! И съвсем не е отхвърлила предишното християнство, но го е утвърдила, така може би Бог дава знак, че има да дойде ново подобно откровение от Бога, което няма да отхвърли предишното християнство, но ще го издигне на нов етап. Защото ако реформацията в този и вид, в който я познаваме даваше отговорите за съграждане на желаното общество, в което Господ е Господар, защо ще го проваля Бог? А очевидно е, че Бог го проваля! може ли някой да възпре Бога! Да, реформацията е създала велики християнски цивилизации, но ето - те вече не устояват! Може ли това неустояване да стане без Божията Воля? - никога! Мисля си дали не предстои издигането на християнството с ново откровение, подобно на това, дадено на учителите на реформацията? или може би това е нещо, което се знае че е така? Аз нямам богословско образование. Може би богословите на реформацията са отдавна в такова търсене - на велико откровение от Бога, което да промени света , подобно/а защо не и по-велико!/ от това, което Бог е дал на Калвин! Кажете, господа богослови, какво мислите по този въпрос?

Здравей Алба!!!
Радвам се, за поствения въпрос. Извини ме но аз малко ще разширя въпроса ти, Не само реформацията е в криза, а цялото християнство. Причините вероятно са много и са комплексно обусловени. Макар и по друг повод писана, книгата на Шпенглер "Залезът на Запада" е добра отправна точка, за да видим как започва една криза в обществото, как се развива и в какво се трансформира едно общество. При нас случая е малко по-различен. Еклисията(Църквата) е общество от хора събрани с конкретна цел, а именно вярата в Христос, като Син Божи и Избавител. Макар да притежава божествен произход, Църквата е и социум, събрание на хора, всеки със своята си индивидуалност. Един от важните въпроси, които трябва да намерят одговор е интерпретацията на Божието Слово - Библията и резултата от това а именно праксиса- приложението на интерпретираното в обществото. От тук започва проблема или по-скоро разнообразието, букета от теологии, теодицеи, сотириологии, есхатологии и всякакви опити за достигането на идеал, който, обаче е отвъд историята, такава каквато я познаваме. В своето историческо развитие човешката цивилизация се развива или регресира, но трупа опит на базата на който, се раждат нови отношения, може и не винаги да са добри в етичен план, раждат се утопии и диктатури. Всичко това, в известна степен определя и възприемането, на Истината(Библейската). Един пример: Робството - то не винаги е било грях, самото Писание го конституира, в рамките на историческия момент в, който е получено(Писанието). Сега едвали има мислещи хора, които биха станали апологети на робството. Но Библията се изказва ясно : все едно какъв си, важна е вярата ти в Христос. Църквата, малко(2-3 века) след раждането си, става институция и започва да взема съществуващите пред нея модели на обществено устройство и да ги прилага в сфери ако не духовни то гранични за духовноста, но знаем и за прилагане на тези светски, земни модели и в самите теологии и теодицеи, резултат е винаги на лице. Това е нещо нормално, ние не можем да измислим несъществуващото. Ние мислим, чрез символи, аналогии, архетипи които вече сме видяли, с очите си и сме опитали. Истината винаги остава една и не се променя, но обществата, цивилизациите се променят, именно в този важен за историческото познанието момент, в граничния момент на промяна става и сблъсъка на старото с "новото"(което може да се окаже и добре забравеното старо), това ражда напрежения и кризи и те се вмъкват в нашата интерпретация на Истината. Едните не искат да отстъпят от своите позиции за Истина, а другите желаят да наложат тяхното новотарство. Историческите модели са временни и се изчерпват в даден момент, изчерпва се и Църквата, като институция, като събрание от хора. Започва търсене на нова визия, духовните стремежи също не остават по-назад. Бога или Истината, намира нови начини, съобразно достигнатото ниво на цивилизованост да говори за себе Си, и да говори на нас(харизматичните движения -едно добре забравено от векове старо). Има векове, които от чисто историософска гледна точка са скучни, нищо не се случва, но има и моменти на огромна динамика в отношенията. Когато една епоха си отива, започват родилните мъки на новата, струва ми се, че християнската Църква е в такъв момент, какво отроче ще одгледаме, зависи, от нас самите. Вие сте права :

Quote:

Аз мисля напоследък по тези въпроси и според мен е твърде възможно Бог да ни дава знак. Знак, че досегашнто учение се е изчерпало.

Аз се моля за мъдрост, правилно да разчетем тези знаци, зада не се наложи да чакаме в "скуката" на отминалото следващата Божия подкана. Надявам се да съм бил, до колкото ми е възможно, ясен и кратък. Въпроса ви е твърде сложен за един постинг, надявам се да прочета и вашите мисли по този въпрос.
С уважение: Астронома

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.
Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.
Всички думи са трудни , нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.


[ Това съобщение беше редактирано от: Astronomy_Domine on 2005-08-26 04:42 ]

Здравей Астрономи Домайн,
Мисля си колко сме различни- ние, хората, приемащи Христос за свой Бог, ние които съставляваме и сме Християнството днес. Точно ние ,за съжаление. Нито Павел е тук днес, нито Калвин. Тук сме аз, ти, Ники Харис и някои други. И ние сме, които трябва да приемем предизвикателството на нашето време. Да, християнството е в криза, наистина така мисля и ние сме, които Бог е определил да сме тук и сега. И виж сега какво се получава - в общи линии никой не приема никого /от горе изредените/. И най-интересното е , че всички са прави/ без майтап/. Да започнем от т.нар харизматични общества - ами те са напълно прави! Всичко е благодат от Бога! Алилуя! - Кой може да оспори това? От наблягане прекалено на емоции обаче е съвсем реална картината на наивност и недоразвитост. Преди време се запознах с една възрастна жена - над 70 годишна. Тя беше израснала в една такава евангелска църква - дете на вярващи, омъжила се за човек от нейната църква, наистина с голяма любов към Господа жена, преживяла целия си живот , поставяйки на първо място Господ, дори и в комунистически времена. След пенсионирането си се преместила на село, където имало много цигани. И не можела да отказва , когато и искали нещо. За около година циганите и взели всичко. Когато идвали за пореден път да искат нещо, тя даже се чувствала виновна, че няма и ги развеждала из къщи да видят, че наистина няма храна, няма нищо, всичко е свършило. И ме гледаше тази жена с такъв детски поглед, когато ми разказваше това - тя беше наистина едно бебе, духовно бебе, макар над 70 годишна, бебе, гледа те сладко и гука. така си и отиде от този свят, без да порасне. На другия полюс са нашите домакини от churchbg , тук се танцува и пее hard-rock. Никакви емоции! срамота е даже да се говори за такива. Тука витаят само извисени духове, отдадени изцяло на умствени упражнения. И между тези два края има множество стада, понякога съставени от пастир и 1-2 овци, но с изключително самостятелно мислене. Та така ни заварва предизвикателството на нашето време.И знаеш ли какво си мисля, Астрономи Домайн? Ако ние нямаме достатъчно въображение да разберем и приемем някои от тези, които принадлежат към посочените различни типове християни, как бихме могли да имаме въображението и смелостта да приемем някое ново откровение от Бога! Просто е изключено!. Гледам тези дни ревността на евреите, когато ги изселват от Западния бряг. Толкова са ревностни! Наистина, толкова са ревностни за своя Бог! Но нямат въображението да приемат Христа! Какво ги ползва тази ревност?! Мисля си, Астрономи Домайн, кои ли от нас ще са в ролята на евреите, ако наистина дойде ново откровение от Бога за нас?

Агатос,

доколкото разбирам въпроса ти е дали ще реша да подам оставка като пастор на църквата или ще остана? Това ли ме питаш?

Иначе като баща ще постъпя по следния начин - ще гледаме детето (внучето) и ще се опитаме да помогнем на дъщеря ни да си стъпи на краката.[addsig]

Здравей Алба
Благодаря за това, че изложи твоите мисли. Истинска радост е човек да прочете нещо смислено. В твоите думи има анализ и равносметка, което още повече ме зарадва. Ти казваш:

Quote:

Мисля си колко сме различни- ние, хората, приемащи Христос за свой Бог, ние които съставляваме и сме Християнството днес.

Така е Алба, няма двама еднакви човека. Бог ни е сътворил различни, тази различност не е нещо лошо, докато не стане другост, тази другост е вече отчуждението, което е началото на това, което на теб и мен не ни харесва, иде реч за неприемането на другия . Обяснения за това, хиляди, може би най-често срещаното е грехът и злото в света, които ни отчуждават един от друг. Всъщност, първо човек се е отчуждил от Бога, а после, отчуждение и студ между нас хората. Но по отношение на Истината или по -скоро разбирането за тази истина, разнообразието и различността не са нещо лошо. Истината е Една и е непостижима в пълнота поне в мира сего. Всеки от нас долавя в различна степен нюанси от тази Истина, малко или много се доближава до нея, но достигнал до някакво ниво на гносис или познание на същата тази истина няма право да я узурпира и да претендира, че той или някакво общество от хора имат монопол върху нея. Истината е за всеки, но всички сме различни и по характери и психо-физиологично и като интелекти. Това си личи дори в Новия Завет, едни са по- кротки(Ап. Йоан), други са с по -буен нрав (Ап. Петър), това се е отразило и на това, което са писали, всеки от тях е изложил истината, така както я е видял и я е преживял.

Quote:

Да започнем от т.нар харизматични общества - ами те са напълно прави! Всичко е благодат от Бога! Алилуя! - Кой може да оспори това? От наблягане прекалено на емоции обаче е съвсем реална картината на наивност и недоразвитост.

Ще споделя тук с теб едно мое становище защо това е така. Още твърде рано Църквата е преминала от етап на гонения( "collegium или licitum", или illicitum. Под това се разбира (illicita) тайни събрания, преследващи противодържавни цели) към етап на мир и бързото и превръщане в държавна религия и култ, което довежда до едно самодоволство, дарбите са забравени, повече се следи за спазването на юридическата част от духовната, като този процес се развива еднакво и на изток и на запад, различията, между изтока и запада са изцяло културни. Запада стъпва на Аристотелизма, а изтока на Платонизма( това разбира се с доста условности), резултата обаче е налице- държавен култ и преследване на другомислещите, което довежда до Реформацията, тя също след време макар и доста по -бавно, ще започне да става държавна религия. В наши дни имам в предвид последните 3 века, изведнъж започна харизматичната вълна, която бе изцяло Божие дело и Бог чрез нея ни каза : "Спрете да живеете в самодоволство и доктрини" . Говоренето на езици, пророкуването, апостолските и учителски служения се възобновиха, нещо се раздвижи в Църквата.В резултат на това в Католическата Църква вече започнаха да протичат същите тези процеси. На изток също започна този процес. Но и това ще отмине заедно с неговия си "век" Бог пак ще ни напомни за Себе Си вероятно по начин, който едвали можем ние с теб да си представим. Примера, който даваш с тази баба е доста поучителен, аз ще кажа само едно, ако и една десета от народа ни, придобие такъва морал и такава себежертвеност, чиними се че сега ние щяхме да живеем в доста по-различна България. Ти даваш този пример,като негативен, за мен е изпълнение на евангелската заповед за любов към ближния. Помни Христос за едни е съблазън а за други е безумие!!!! Следващия пример няма да коментирам, защото ще развалим нещо красиво и добро, за което и двамата с теб си мечтаем. Третия:

Quote:

И между тези два края има множество стада, понякога съставени от пастир и 1-2 овци, но с изключително самостятелно мислене.

Небой се малко стадо," Където двама или трима са събрани в мое има там Съм и Аз посред тях"Това че нещо се споделя от много хора все още не го прави истинско. Някой може да притежава Истината, но любов няма ли все едно и Истината я няма.

Quote:

Ако ние нямаме достатъчно въображение да разберем и приемем някои от тези, които принадлежат към посочените различни типове християни, как бихме могли да имаме въображението и смелостта да приемем някое ново откровение от Бога! Просто е изключено!.

За това незнам какво да ти кажа, признавам си незнам, аз за себе си бих казал, че нямам проблем в общуване то си с никого, други имат проблем в общуването си с мен и не само с мен, така, че питай тях, то си личи, кои са.

Quote:

Мисля си, Астрономи Домайн, кои ли от нас ще са в ролята на евреите, ако наистина дойде ново откровение от Бога за нас?

И аз се чудя, дали ако Христос дойде сега пак на земята,но не в славата Си а пак в образа на смирения раб, за да ни види, как живеем и какви ги вършим, дали ще го познаем, дали ще му дадем чаша вода, дали ще го нахраним, облечем и посетим в болницата или затвора,където някои със сигурност ще го вкарат, защото ще им развали самодоволството. За справка Достоевски (Братя Карамазови -Легенда за великият инквизитор)

С уважение към Чарли,

Здравей братко, въпроса ми бе относно цялостната ситуация. НикиХарис сподели, какво би направил като пастор относто себе си, но не отговори как ще постъпи с дъщеря си. Твоят отговор допълни неговият.

Сега ще поставя и втората рална ситуация, която се случи на моя пастор преди 2 месеца и той сподели с мене, за която ми каза, че му е трудно да прецени какво да прави.

Quote:

Жена в църквата е болна от рак и утре и предстои важна операция. Жената е много уплашена и дори вече не е сигурна дали е спасена. Тя е била доста активна църква и е помагала на членовете, но сега, в този момент, тя се съмнява за спасението си. Вие като пастор, църковен ръководител, какво ще направите?

Аз лично го посъветвах да премине с жената през основите на спасението:

1. Че Исус Христос е умрял на кръста за нас
2. Възкръсна от мъртвите по този начин ни е даден вечен живот.

Ако тя, се съгласи, че вярва в тези основни истини, то това би показало, че е спасена.

След това го посъветвах да я успокои относно това, че Бог никога няма да ни остави (Псалом 121, Псалом 4:8, и др.) и, че когато дойде времето за жената да отиде при Христос, тя ще бъде заедно с него, завинаги въз основа на вярата и.

Също го посъветвах да се молят много на болничното легло и да покани семейството и, за да се покаже подкрепата в молитва от близки и далечни и по този начин да се постигне вътрешен мир, който само Бог може да даде на това семейство и жената.

Не знам какво е направил пастора, може и да не ме послушал. Може би в такъв момент нещо друго да е било по-удачно за действие ....

Чарли, много ти благодаря за отговора, и че взе участие в дискусията.

Отговора ти и на НикиХарис са точно по темата и относно ситуациите, за които става въпрос .... за разлика от останалите много и дълги и оплетени отговори.

С голямо уважение

Агатос
[addsig]

Агатос

може би трябва да допълня и изясня, това което казах и да коментирам и отговора на Ники. Аз не мисля, че едно дете е машина, която работи в съответствие със заложеното първоначално в него възпитание. детето е човек със свободна воля, което само взима решения за живота си. с възпитанието ние оказваме голямо влияние на тези решения, но не можем да ги преодопределим напълно. така че факта че едно момиче е забременяло не означава непременно че баща му не става за пастир и аз в никакъв случай не бих застъпил тезата, че той трябва да се оттегли от служението в този случай (независимо дали става дума за мен или някой друг). по същата логика факта че адам и ева си хапват от ябълката/банана/крушата (или какъвто там е бил плода на дървото) не означава че Бог зле ги е бил създал. те са свободни да взимат своите собствени решения и да носят своята отговорност.[addsig]

Quote:

Отговора ти и на НикиХарис са точно по темата и относно ситуациите, за които става въпрос .... за разлика от останалите много и дълги и оплетени отговори.

Agathos !!!
Искам да ти се извиня, вероятно говориш за моите одговори към Алба. Тя постави въпрос в друга, тема, но аз и одговорих тук, по ред причини, за което ти се извинявам!!!

Тук[addsig]

Чарли, с постинга си оспорваш ли истинността на това обещание записано в книгата Притчи 22:6 "обучавай детето от рано в пътя, по който тррябва да ходи и то не ще се отклони от него нито когато остарее!" В цялото Писание има обещанията за потомството на праведния а ти подлагаш ли на съмнения Божието Слово?
Да не би да се пробваш да защитаваш ереста на арминиянство'пелагианството?
Много пъти е било изяснено в този сайт слабото богословие на тази ерес. Разочароваш ме Чарли ако си под такава заблуда.
По въпроса за служителя- ти оспорваш ли твърдението на Апостол Павел в 1 Тимотей 3 че критерий за ръкополагането на женен човек за епископ е покорни деца във Вярата? Това не е само за ръкополагането а за семейния живот на епископа по принцип. Твоята идея е антибиблейска и виждаме последствията и в "евангелските" църкви. Колко от "служителите" ИМАТ СЕМЕЙСТВА ЗА ПРИМЕР?
Докажи с Писанието твърденията си![addsig]

Quote:

On 2005-08-28 17:48, NikiHaris wrote: Чарли, с постинга си оспорваш ли истинността на това обещание записано в книгата Притчи 22:6 ... а ти подлагаш ли на съмнения Божието Слово? Да не би да се пробваш да защитаваш ереста на арминиянство'пелагианството?

Ах, Ники, Ники...
Ти как мислиш - подлагам ли на съмнение Божието Слово? Не ме ли познаваш достатъчно добре, за да трябва да ми задаваш този въпрос?

Притчи не съдържа божии ОБЕЩАНИЯ, а съвети за това как да живеем мъдър и оттук богуугоден живот. Така че аз не отричам - нито обещанията, нито съветите.

Не проповядвам "арминянската ерес" - както много добре знаеш, аз вярвам в предопределието, но не виждам какво общо има това с настоящия разговор.[addsig]

С голямо уважение към НикиХарис и Чарли,

Благодаря ви, че подържате темата чиста от препирни и глупави обиди.

Относно моето твърдение за Притчи и изказванията на НикиХарис и Чарли:

Много хора, искайки да докажат, че на родители, които са внимателни да възпитат децата по Божия път им е гарантирано да имат деца, които са Богоязливи се обръщат за подкрепа към Притчи 22:6.

Лично аз, изкрено бих желал това да е така, но е факт, както Чарли каза, че чрез Притчи Бог не ни дава обещания, а максими, които да следваме. Пример за това може да е факта, че трудулюбието е гаранция за просперитет, но в Притчи не ни се казва така.

Това, което ни се казва в Притчи 22:6 не са морални инструкции, а е по-скоро принцип, който трябва да се използва при възпитанието и той е: Възпитание, което е подходящо за детето, няма да е хвърлено на вятъра.

В Българската Библия стиха чете така: ?Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.?

Но, нека погледнем буквалният превод от еврейски възпитавай детето според неговият път, и когато остарее, той няма да се отдели от него .

Както IVOBG каза някъде мъдро, Словото се обяснява със Слово, и аз искам да подкрепя това изказване като го вложа на практика.

Няма никаква гаранция, че богоугодни родители са гаранция за богоугодни деца въпреки, че първите може да са много последователни и изпълнителни в задълженията си като родители за възпитанието на децата.

Притчи е пълна с примери където се вижда, че най-доброто възпитание не може да вкара мъдрост у хората, а само да възпламени желанието за нейното търсене.

Примери за това са

Притчи 2:1
И запазиш заповедите ми при себе си

Син може да бъде твърде коравоглав и нежелаещ да се научи:

13:1
1 Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

17:21 бащата на глупавия няма радост

Богоугоден дом може да произведе мързеливец

10:5 Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.

или прахосник/развратник

29:3 Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

Синът може да е такъв бунтар, че да презре, подиграе или прокълне родителите си.

15:20 Мъдър син радва баща си,
А безумен човек презира майка си.

30:17 Окото, което се присмива на баща си, И презира покорност към майка си,

30:11 Има поколение, което кълне баща си, И не благославя майка си

и 20:20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си,
Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

Синът може да е още толкова безсърдечен, че да тръгне да краде от родителите си или да изхвърли майка си, която е вдовица през вратата

(19:26) Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Разбира се, вина имат и родители както се казва в

(29:15) пренебрегнатото дете засрамва майка си

но най-голяма е вината на самият човек, който не взима на сериозно мъдростта, на която е бил учен

(29:3) Не говори в ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

Също така, зависи и от неговото съгласие в лицето на изкушения, които по един или друг начин могат да го насочат към грешния път:

1:10 Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш

и за такива Бог казва:

29 Понеже намразиха знанието,
И не разбраха страха от Господа,
30 Не приеха съвета ми,
И презряха всичкото ми изобличение,
31 Затова, ще ядат от плодовете на своя си път,
И ще се наситят от своите си измислици.
32 Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване,
И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност,
И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

С уважение

Агатос

Отговор по темата, обсъждана с Астрооми Домайн
Съгласна съм с всичко, което казваш за харизматичните общества , тяхното възикване и голямата благодат от Бога, изляна върху тях. И все пак считам, че освен дарби от Бога, дадени като милост, наготово е нужен труд, за да се добият дарби/ всъщност пак дадени от Бога/, които да са белег на едно възрастяване. Придобиване на мъдрост... - не, това не идва, както идва радостта от спасението. Това е нещо подобно на историята за блудния син. Когато се завръща блудния син, баща му заколва теле и му слага пръстен. Но ако е верен син- тогава има основно труд, ... но пък всичко е за верните синове! Не че не можем, но не бива да сме само такива, на които се радват, че са се завърнали от мъртвите.Редно е да желаем и да работим за нашия Отец. Не е хубаво да стоим на ниво на едно бебе, което не разбира нищо. Ти казваш, че примерът, който съм дала с тази възрастна жена е позитивен. Аз разбирам какво имаш предвид, нотова е в доста имагинерен план. В реалността тази жена всъщност не допринася нищо за Божието царство. Да Духът я е новородил и тя е станала новородено духовно бебе. Оттук нататък е бил нейният дял да порасне, което тя не е направила.Каква е ползата от това, което прави? Насърчава нагли хора да изнудват благи старици? За кого е добро това? Нали после Бог ще им държи сметка? Тя на практика ги насърчава в греха! Ние сме призвани да показваме добър път на хората, да ги изобличаваме дори /за тяхно добро/, А НЕ ДА БЪДЕМ ПОДчИНЕНИ НА ЗЛИ чОВЕЦИ!

Амин Агатос

[addsig]

За да потвърдя казаното от Агатос, бих дал и един прекрасен пример със сина на самия Соломон, авторът на Притчи

''14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.''

Не вярвам Соломон само да си е писал Притчи, и не следвал собствените си съвети, и не е възпитавал сина си Ровоам в пътя Господен.

Но Ровоам сам взе решение, и не оправи сърцето си да търси Господа.

Защо ?[addsig]