Публикувано на 23 август 2005 г. в 20:45:00 ч. от потребител 460Вчера в домашната ни група се разкри, че мажът на наша сестра имал проблем със ниско самочуствие и в моменти на сислен стрес я биел. Ние решихме след разговор с младежкия-пастро да ги разделим за перйод от време. Сетрата е сега при едно от семействата, Това решение е доста тежко понеже се познаваме и знаем колко много се обичат двамата. Най-сложното на това взаимоотношение е непредсказуемоста на побоите и това, че те са последвани с искрено разкаяние на брата и ласки. Тоест получава се типичния цикъл на семеен абюз. Жената се поставя в позиция на това, че иска да му помогне а за да го направи жертва себе си. По този начин обаче тя го застрахова, че това насилие не се наказва с необходимите последствия, следователно цикъла остава вътрешно семеен и скрит за наблюдателите. Просто защото дискутираме семейните взаимоотношения в групата ни този грях се разкри, но кой знае оше колко такива неща се случват прикрити в църквата. Със сигурност това е нещо което пасторите трябва да адресират от амвона и да са готови да изслушват и деистват базирано на поверената им информация. Няма абсолютно никакво извинение съпруг да посяга на жена си. И никоя сестра не трябва да се "саможертва" в името на любовта или "щастието" на децата си. Побоя няма да спре ако не се адресира и не се деиства решително против него. И семейството няма да бъде щастливо за сметка на вашето нещастие. Дано всички имат смелоста да действат.