Днес размишлявах върху "новото раждане". Направи ми впечатление, че в Библията не се споменава често за това. За разлика от Библията, хората често говорят за новорождението. Разпространено е схващането, че ако човек се покае за греховете си и изповяда Исус Христос, като свой Спасител, то той е "новороден". Вярно ли е това и какво, според Бибилията представлява "новото раждане" ?

Новораждането е учение, характерно за Йоановите писания - Йоан 1:12-13; 3:1-16; 1 Послание на Йоан 5:1-5.В тези стихове новораждането се свързва с повярването в Бога. Когато човек се обърне към Бога новораждането е вътрешната трансформация, която се случва с него. Тази метафора подчертава истината, че човек е преминал от смърт към живот с решението си да повярва в Бога. Освен това той вече е "ново създание". Това учение е по-широко разпространено в Новия завет отколкото предполагаш. Например в Римл. 6 глава Павел говори за това, макар че не използва термина новораждане.[addsig]

Новорождението е пряко свързано със спасението а ако потърсим за спасението ще намерим много. И може би едни от най-известните стихове в тази насока са:
Рим. 10:9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
Рим. 10:10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
Повечето хора приемат точно това за новорождение.
Естествено съпроводено със покаяние за греховния живот.[addsig]

Наистина в Евангалието и Посланието на Йоан се говори най-много за "новото раждане" или за "родените от Бога". Казва се че "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога". Това за мен това е голямо насърчение. Значи още по времето на Йоан е имало хора, преживяли подобно нещо. Йоан със сигурност е бил "роден отново" и е имал приятели, които са били "родени от Бога" като него. И тези писма, не са само някави поучения, а са едно описание на практическия начин на живот на авторите и вярващите в Исус, които те са познавали.


[addsig]

Много хубави и подходящи, според мен, в тази тема са следните пасажи:
Ефесяни4:24; 2Коринтяни 5:17; Колосяни 3:10

Както е поставена темата: "Християните" и "Родените от Бога" сякаш се има предвид две несъвпадащи групи хора. А и въпроса, дали всеки, който изповяда греховете си и стане да си "каже молитвата" е новороден, навява пак същата мисъл.
Фалша в повечето т.нар. "новородени" е явен, и изпреваря ги на съда...
Ясно е, че новородения човек има различни характеристики, чрез които може да се познае дали наистина е преминал от смъртта в живота. Той е оставил миналото зад гърба си, съблякъл е стария човек и се обновява по образа на Христос, не съгрешава, но пази себе си от лукавия... Новороденият човек е преди всичко "роден отгоре", "роден отново" и старото е останало в погребаното минало. Той вече не живее, но Исус Христос живее в него. Той вече не търси своята воля, но търси волята на Баща Си. Той вече не следва своите планове, но се интересува къде е мястото му в Божия план. Той вече не поставя своята омърсена правда, но проси благодат, която да изработи в него "святостта без която никой няма да види Господа"

Как може човек да бъде роден отново? Като се покае от греховете си, но това става от сърцето, а не от устата само. Затова е невидимо и чак впоследствие се изявява дали един човек се е новородил или просто е лицемерствал.

[addsig]

Наистина, "ако е някой в Христа, той е ново създание. Старото премина! Ето, всичко стана ново!" е фактът на новото раждане. И точно този стих ме наведе на темата. Чудно, как Павел написа това? То не беше преповтаряне на някое от ученията от Евангелията. По-скоро Павел вижда и описва практически неверотната промяна, настъпваща в живота на повярвалите в Исус по неговото време. В Деяния, например, се вижда, че никой от тях не казваше, че нещо от имота му е негово. [addsig]

Господин Михайлов, предлагам ви списък от стихове, които разкриват по един или друг начин Новото създание:

Бог дава ново сърце и нов дух на хората и това ги променя отвътре:
Езекиил 36:25-27

Бог обещава Новия Завет и обяснява същността му като написване на Неговия закон в сърцата на хората, в прощението на техните грехове - Еремия 31:31

Йоан говори за родените от Бога, че не съгрешават. Отново се прави връзка между новото създание, прощението на греховете и променянето на тяхната нравствена същност (Божият зародиш е в тях), т.е. Бог вписва на сърцата им Своя закон, който е същността на любовта. 1 Йоан 3:9; 4:7; 5:1; 5:18.

Йоан 1:12-13 - че ние биваме раждани от Бога чрез вяра.

И отново, думите на Исус в Йоан 3: за раждането отгоре.

Фразеологията старо-ново създание се използва и за заветната дейност на Бога. Когато Бог сключва нов завет, той прави Ново създание. И затова много от стиховете за Водното кръщение, което отбелязва влизането на човек в завет с Господа, са свързани с новорождението, новото създание.

Разбира се, че има промяна в живота, която потвърждава извършеното в скрито действие на Бога, но не мисля, че Павел е видял промяната и затова е написал това слово. Откровението за Новото създание в Христос се дава прогресивно в цялата Библия.[addsig]

Постинга е пуснат от Kalinka

Има един прекрасен стих, който говори за характера на новородения човек. Но, колкото е прекрасен, толкова е и предизвикващ. Защото отправя питане към всеки един от нас - дали го живеем всеки ден??
1Ин. 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Sublimate on 2005-08-16 02:44 ]

Sublimate,защо да е предизвикващ?


1Ин. 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.
---------------------------------------------
Ако една жена;бременна на три месеца, извърши престъпление ще осъдят ли и "зародиша" в утробата и?

Ето и друг пример.Да кажем,че погребат един човек и заедно с него заровят един жълът.И заровят на близо друг жълът само в пръстта.Кой от двата дъба ще порасне по
бързо и ще стане по голям?

Предизвикващ е, предполагам, понеже отправя 'питане' дали определението 'новороден' се покрива с начина на живот, който това определение предполага във всекидневието.

Kalinke,съобщението ти няма логика.

Когато една майка ражда детето си за нея е важно раждането и детето да е живо.Живота му после не е определящия фактор,дали то е живо или не.
Важното е да бъде научено,първо от родителите си,а после и от смото него да пази този ЖИВОТ.

Това важи и за християнина.

Последното ми изказване не беше мое а на Калинка, която не е обърнала внимание, когато разглежда темите, че е с моя ник.
Тва се случва понеже пишем от една и съща машина.
Което ме навежда на мисълта да кажа на господин Тинчев ако може да направи нещо по въпроса да не се запаметяват тези пароли, а да иска при всяко влизане в сайта нова индентификация.[addsig]

Калинке, просто всеки път трябва да отидеш на линка "Изключване" и така следващият път, който и да седне на машината ще го посрещне със: "Здравей, Анонимен!"
[addsig]

Санчо как да разбирам не си съгласен с този стих ли или не мислиш, че той трябва да се живее ли?
Да стиха е предизвикващ, защото кара всеки да се замисли за това, както направи и ти с твойте разсъждения по него.
Да наистина този стих дава много висок стандартт на нашата посветеност към Бог.
Затова на друго място се казва, че трябва да изработваме спасението си всеки ден.
Всеки трябва да работи върху своето освещение до края на живота си. Това означава постоянно да се доближаваш все повече до Божиите стандарти.
Този стих по скоро ни показва какви трябва да сме за да можем да кажем, че сме родени от Бог.
Според мен има разлика да си новороден и да си роден от Бог.
Спасението ни прави праведни пред Бог ставаме нови старото преминава но не сме застраховани против греха. А за да сме родени от Бог това е повече от това
да сме само новородени.
След като се новородим или спасим имаме още дълъг път да извървим за да можем да кажем, че сме родени от Бог.
Ето защо на места в Библията се говори ето за такива неща:

1Пет. 2:2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

Ето и още нещо за нашите познати от форума, които по някога не си мерят думите, които използват:

1Кор. 3:1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
1Кор. 3:2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
1Кор. 3:3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?

Евр. 5:13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Sublimate on 2005-08-16 03:16 ]

Здравей, Калинке (или Съблимейт),
Не го прави толкова сложно. Няма разлика между това да си "новороден" и "роден от Бога". Да не забравяме, че самата дума "новорождение" е нашият термин за "раждането от горе" или "раждането отново", за което говори Билията.

Друг е въпроса, че не всеки, който е "дал покаяние" е новороден. Който върши грях - от дявола е! Има един тип "християни", които не просто грешат, но "вършат грях" без изобличение на съвестта от Святия Дух. Те не са Божии. Съвестта им е прегоряла. Те са мъртви спрямо Бога.
Дори и да бъдат употребени от Бог ("И Саул ли е между пророците?", пак тяхната сетнина е "Махнете се от Мене всички, които вършите беззаконие! Аз не ви познавам!"



"Следвайте мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа." Евр.12:14


[ Това съобщение беше редактирано от: busari on 2005-08-16 03:43 ]

Санчо как да разбирам не си съгласен с този стих ли или не мислиш, че той трябва да се живее ли? - Sublimate
---------------------------------------------

Не си ме разбрал,брате.Стиха е много очевиден за разбиране и не би трябвало да търсим в него нищо предизвикващо.
Жалко за причите,дето ги дадох.Но и самия наш Господ Христос казва:"Ако за земните работи ви говорих и не разбирате,как ще разберете Небесните?"

1Ин. 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.


"Зародиша" от Бога пребъдва в християнина.С този "зародиш" ние служим на Бога,а с греховната плът на греха.И колкото повече е греховна "плътта",толкова повече "зародиша" на Бога расте "посят" в плътта,за да стане "голямо дърво и небесните птици да свиват гнезда в него".

Кой са "птиците" и "гнездата" ти ще кажеш?

Благодаря ти, Радослава, за умеснтните стихове в Езекил и Еремия. Те са цитирани и от Павел в писмата. Това показва, че откровението за новото раждане е открито още в стария завет. Новото сърце си е ново сърце, а не подобреното "старо".
И това го прави Бог, а не човека. Господа, със своята сила, преобръща и променя природата, както на животните в Исая 11:6-9, така и на вярващите в Исус Христос в 2 Петрово 1:3-4.
Силата на Господа превръща злите зверове в безвредни същества, с които малко дете може да играе. Превръща ни от вредни грешници в безвредни светии. Дори от безполезни можем са станем полезни, пак чрез неговата сила![addsig]

До,ivan_mihailov!

Казваш истината.Истината която е от Бога.

Но съобщението ти е констатация.Една "аксиома" не се нуждае от доказателства,иначе тя не би била "аксиома", а теза.

Все пак,ние християните живеем в "земята на живите" и ни е необходимо Божието Слово да е валиднo и днес.За това са Библеиските принципи.Kакво бихме правили без тях?
Не нужно само да констатираме,но и да даваме изходен път на онези,които искат да живеят по Словото.


Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.

Та,какъв Библейски принцип да извадим от този стих?

Господин Михайлов, радвам се ако съм ви помогнала да разбирате повече Божието Слово. Цялата Библия разказва за пътя от старото до новото създание. Както Адам е баща на всички родени на земята хора, така и Христос е баща на всички родени от горе хора. И Неговото изкупление се разпростира навсякъде, където е достигнал греха.

[addsig]

Това е, Sancho, смисълът на всяка тема за размисъл - да ни повлияе практически в живота.

В това "раждане от Бога" смятам, че се съдържа голяма част от нашето избавление от сегашния нечестив свят.

Това са наистина фатки: че роденият от Бога не съгрешава и не върши грях, но се пази и лукавия не се докосва до него.

Следователно има такива хора. Йоан е бил такъв, и от самите изрази се подразбира, че той не е бил единствен. Няма причина да не вярваме, че това "новорождение" го има и днес. Исус е същият Избавител от греха вчера, днес и завинаги.

Как да се приложи?

Първо да се види има ли нужда - ако Християнинът смята себе си за вече "роден от Бога", той повече не може да се възползва от това преживаване. Ако той е преживял това, което Йоан описва, Слава на Бога! Това е чудесно и той е спасен от греха и ако устои в това до край, ще бъде и вечно спасен в Деня на Господа.

Ако някой е взел на доверие това че е "роден от Бога", само защото е повтарял молитви и са го насърчавали да вярва че е новороден, ако този човек продължава същия греховен живот в страстолюбието, нечистотата и злобата на света, не му остава вече "никакъв принос за грях, а едно страшно очакване ...".

Затова е и тази тема да раздели наричащите се "Християни" от "Родените от Бога Християни". Аз искам да намеря мястото за себе си - в коя група съм в момента пред Господа - и всеки друг може да направи същото. Ако някой продължава да съгрешава и да върши грях, ще е страшно, ако упорства че е "новороден". Цяло щастие е ако си признае че не е - това е златен шанс - голяма радост има не небето за един грешник, който се кае. Тогава, такъв човек може да бъде роден от Бога и да преживее същото, което Йоан и много други светии са преживели и преживяват днес.

Ако пък някой, обремен от грехове и провали, ставане и падане, разбере и реши да не се задоволява с това си положение и търси от сърце новата природа, новото създание, новото сърце, новият живот в Исус, новото Божествено естоство, то съгласто Матей 7:7 той непременно ще го намери. Непременно ще го намери, просто, защото Го има.







[addsig]

ivan_mihailov,

Според теб има ли разлика между новорождение и освещение?

1Сл 5:23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

"Първо да се види има ли нужда - ако Християнинът смята себе си за вече "роден от Бога", той повече не може да се възползва от това преживаване."

Ако новорождението прави човек безгрешен би трябвало той да няма от какво да се възползва повече


Нещо не се връзва

Освещението в 1 Солунци очевидно е преживяване, което ни помага да се запазят непокътнати от пороците, духът, душите и телата ни до пришествието на нашия Господ Исус Христос.

За да сме освободени от пороците, трябва да се родим от Бога.

За да устоим до край във вярата, и да се запазим непокътнати от пороците до деня на Господа, ни трябва Бог да ни освети напълно. За това преживяване говори Павел и се моли и солунците да го преживеят.




[addsig]

Още нещо по темата 1 Петр. 1:22-23: Новото раждане има и ангажиращ аспект.
"Тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае до века" и "понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие" то "обичайте се един друг горещо, от сърце."

Освен това в 1 Йоан ... който люби Родителя, люби и родения от Него.

Новото раждане не само ни избавя от греха, но и ни "принуждава" да се обичаме един друг, и то "горещо, от сърце". (2 Коринтяни 5:14-17)

За да не разочароваме Родителя, трябва да се ангажираме с нашите задължения в семейството на Божиите чада, а именно, да "любим един другиго" и то горещо, от сърце, както в 1 Коринтяни 13 глава.


[addsig]

За да устоим до край във вярата, и да се запазим непокътнати от пороците до деня на Господа, ни трябва Бог да ни освети напълно. За това преживяване говори Павел и се моли и солунците да го преживеят. - ivan_mihailov
----------

Иване,тука не съм съгласен с тебе.Няма никаква логика.Това е религия,а не християнство.
"Тези,който имат религията за бог,нямат Бог за своята "религия"."

P.S.Може ли да кажеш на сина си,че ще го изчакаш да стане на 33 години и тогава ще го запишеш за свой син и ще му дадеш името си?

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-08-19 10:42 ]

В момента чета втората част на книгата на. Уочман Ни "Духовния човек", има много ценни описания за Дух Душа и Тяло и свързването им с новото създание от разни части в Писанието.[addsig]

Bogo,мисля,че я имам.Утре ще я прочета.

Уочман Ни говори за вътрешния човек, като за духа на човека. А за външния човек, като за душата на човека. А за тялото, като за най-външния човек.

Словото казва за духът на човека, който е в него, че той е оня, който "знае що има у човека." 1 Кор.2:11

Човек разбира със сърцето си, т.е. с духа си. Матей 13:15, Йоан 12:40, Деяния 28:27

Духът е този, който осъзнава и разбира. Той идентифицира личността и нейната отговорност пред Бога.

Ако духът не е роден отново, той не функционира, като жив дух пред Бога. Бог каза на Адам, че в деня когато съгреши, непременно ще умре. Не физически, а духовно. Духът на Адам и потомството му повече не функционира по предназначението си, докато не заживее отново в Исус при новото раждане. (Както в Адам всички умират, ката и в Исус всички ще живеят)

Щом веднъж духът е роден отново, той вече функционира по предназнацение, а предназначението му е да е по образа на Бога, който го е създал. Бог е безгрешен. Ролята на духа е да поддържа човека безгрешен в душата и тялото. Безгрешен в думите и в постъпките. В мислите и в желанията.
Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти - Римл. 13:13

блудството е действие - страстолюбието е отношение!

Бог е силен както и да ни избави от греха, така и да ни запази избавени от греха до край. Амин! Да бъде!

Религия ще е, ако го говорим напразно, а не сме го преживяли в действителност от Господа. Бог да ни помогне да не се излагаме.
[addsig]

Религия ще е, ако го говорим напразно, а не сме го преживяли в действителност от Господа. Бог да ни помогне да не се излагаме. - ivan_mihailov
-----------
Не ме фиксирай,Иване!
Ти си този,детo се излагаш с християнския си фанатизъм.Харазматичен фикльо!
Аз се опитвам да ти попогна.

P.S.Не ми отговори на въпроса.Кога се казва,че имаш син?Когато се роди живо и здравo или когато навърши 33 години?

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-08-21 16:41 ]

Благодаря Sancho, за желанието ти да ми помогнеш.

Детето наистина е твое щом се роди. Когато стане на 33 то е вече пораснало до пълнолетно мъжество.

Не визирам теб относно излагането, визирам себе си и всички, които като мен, не искат да се излагат с греховен живот.

Аз не съм безгрешен. По-скоро съм вършил много, много грехове.

Намерих помоща в Исус Христос. Едно толкова велико спасение не бива да се пренебрегва, с лека ръка.

Споделям моите преживявания. И аз искам да ти помогна, но не мога. Единственият, който може да ти помогне е Спасителя.





[addsig]

Детето наистина е твое щом се роди. Когато стане на 33 то е вече пораснало до пълнолетно мъжество. - ivan_mihailov
---------------------------------------------
А сега ми кажи?Какво е първото дето правят родителите за детето?Не е ли да "пазят и подържат този живот"?А после,като порасене детето го учат и то само да пази "този живот".Не е ли така?

Не е ли така и с Бога и "новородения"?Кое е на първо място?Бога или човека?

Говоря,че трябва да сме богоцентрични,а не егоцентрични.Нашата правда е като омърсена дреха.От само себе си нищо не можем да направим.Откъснати пръчки от лозата не стават за плод,а за огъня.

Какво мога да кажа на това, освен Амин.

Разбира се, че всичката наша правда е като омърсена дреха. Блажени ония, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен оня човек, комуто Господ няма да вмени грях. - Именно в това вярвам с цялото си сърце.

Това, което ме вълнува е, не дали съм праведен или не, а дали съм в момента "пръчка от лозата" и как да остана на лозата до края.

Ако това го сметнеш за егоцентрично, то цялото спасение ще е егоистично. Защо тогава да се спасяваме? - това не е ли егоистично? защо изобщо да живеем праведно?

Погледни към небесата и виж:
И гледай облаците, колко по-нависоко са от тебе. Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава от ръката ти?
Нечестието ти може да повреди само човек като тебе, а правдата ти може да ползува само човешки син.

Но аз вярвам, че ние сме "Людете, които Бог създаде за Себе Си, за да оповестяват хвалата Му" Исая 43:21

Когато Той живее в нас, ние живеем Неговия праведен живот за да го хвалем!

Кои сме ние? Ние сме НИЩО! Пълен боклук сме, без Него и Неговата сила.

Но ако не не живеем праведен живот, проблемът не е в самите грехове, които вършим. Бог не го боли толкова за греховете - греховете могат да повредят само хората от пръст като нас, но Бог го боли, че не сме на лозата, и не смучем от неговия живот. Т.е. ставаме като блудния син. Някога родени синове, но пилеещи наследството в празнотата и глупостта. Това се отнася най-вече за мен. (Изобщо не визирам събеседниците - не съм такъв по принцип)

Затова изходът е да сме родени от Бога. Или ако сме били някога ново-родени, а по-късно сме станали блудни синове, да се върнем при Бащиното наследство и да си хапнем УГОЕНОТО ТЕЛЕ.

Бог ще пази живота на децата си, само ако са у дома му. Иначе не че не може, но му е някак си по-трудно, заради цялото слово, в което е говорил, че "ако не слушаш гласа ми - тези и тези проклятия ще се залепят за тебе" във Второзаконие 28 гл.

Вярно, Исус ни изкупи от проклятията на закона, но като стана ПРОКЛЕТ за нас!

Това Му струваше най-страшната цена. И затова ще е най-страшното, ако я пренебрегнем.

Евреи 10:26-31
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели, тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние" и пак: "Господ ще съди людете Си". Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!!!!!!!!!!!!!!


... всичко това е само за наша полза, не за да се фукаме, а за да изпитваме себе си дали сме още във вярата и ако не сме да побързаме да се приберем у дома.











[addsig]