Скоро четох книгата на Джон Бивиър ?Страхът от Господа? и някои неща ми направиха силно впечатление. Притеснява ме най-вече факта, че все повече неща от света се копират от християните. Обезпокоително е, че на събирания, като ?Нова вълна? на младите хора им се проповядват повече неща, които биха искали да чуят но не и истинското християнство и им се спестяват някои истини. ?Нова вълна? е добро нещо, но не се подхожда правилно, според мен, към поучението на младите хора. А и дали всички, които отиват там, отиват за среща с Бог, за да имат общение с Него или заради шоуто? Вярно, ?Нова вълна? има плодове и тя го е доказала, но на каква цена? Това се прави за добро - да бъдат привлечени, спасени тези хора, но те едва ли ще останат за дълго време във вярата.
Може ли примерно с християнски метъл да евангелизираш метали - това ли е начина? Едва ли. Поне в Библията не намираме никъде свидетелство за това, Божиите хора да са използвали светски методи за успешно постигане на Божиите цели. В Стария завет знаем историята за Оза, който беше поразен от Бог, затова че не пренесоха ковчега по Божиите предписания, а го направиха по своя си начин въпреки, че имаха предписание от Бог как трябва да се направи това. Някои от защитниците на многото християнски ?модерни стилове? дават за пример стиха, в който Апостол Павел казва какъв му се е наложило да стане, за да проповядва Божието слово, но там се говори за църквата, а не за неспасените хора.

2Цар. 6:6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
2Цар. 6:7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
В коментара към думата ?грешка? в The New King James Bible е записа думата ?непочтителност?. Или този стих би могъл да звучи и така: ?И Бог го порази там заради неговата непочтителност!?
2Цар. 6:8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза Т.е., Поражение (пролом) на Оза.?, както се нарича и до днес.
2Цар. 6:9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

Дали не се осъждаме и не съгрешаваме понякога пред Бог в страстта си да направим нещо за него но го правим по своя си начин а не по неговия.
Как може, да вземем на предвид метъла да е християнски, след като самата музика си носи мрачно или агресивно послание дори без да и слагаме текст.
По надолу ви публикувам кратка извадка от книгата на Джон Бивиър, който говори точно за тези неща.
[addsig]

Кой е източникът на нашето вдъхновение?

Днес ние правим същата грешка. Често основаваме своите служения на човешки идеи. Сред събранието от хора ние черпим от изворите на нашата ограничена мъдрост, сплотени в своето общо решение, което естествено подсъзнателно е повлияно от нашите културни особености. Тези модни тенденции в културата ни са на една ръка разстояние и е по-лесно да прибегнеш до тях за помощ, отколкото да очакваш Господ чрез откровение да ти изяви волята Си. Въпреки че се появяват нови и оригинални идеи, наясно ли сме винаги от къде черпим вдъхновението си? Ние сме изоставили познаването на Господа и сме предпочели разнообразните методи за привличане на хора, предложени от непокаялия се свят.
Както се вижда и в Писанията, музиката играе една значителна и ключова роля за покана към Божието присъствие да дойде. Тя има способността да отваря и подготвя човешкото сърце. Обърнете внимание на съвременната християнска музика, която е така известна днес ? тя често черпи вдъхновение от светската демонична музика. Ако светът си има хард рок, защо да нямаме и ние! Те си имат рап и ние ще си направим. Ако светът си измисли някакъв танц, ние ще го променим малко и той ще стане наш. Светът си има MTV (музикална телевизия) и ние ще си създадем такава! Разбира се, ние сменяме текста, но ритъмът и начинът, по който се представят нещата, е един и същ. И списъкът не свършва дотук. Често се опитваме да копираме неща от света и дори да ги направим по-добри. Колко дълго ще продължи това? Ако искате да научите какво ново ще се появи в християнската музика, няма нужда да се молите ? просто включете MTV и вижте и чуйте какво се прави по света. И така, кой кого води? Ако сме честни, ще трябва да скърбим за това, че обладани от демони хора са станали наши пророци! Как успяхме толкова много да се заблудим?
Някои спорят: ?Но ние използваме такава музика, каквато те слушат. За да достигнем изгубените, ние творим такава музика,която грешниците да могат да възприемат.? Това може да е вярно, но в много ограничени случаи. Но забелязвам, че тази музика се слуша от младежи, които вече са влезли в църквата. Най-тъжното е, че това са същите онези хора, които се прозяват и си бъбрят с други по време на истинско хваление! Поради това, че тяхната плът е прекалено възбудена от света, те са започнали да мразят точно онова, от което имат най-голяма нужда!
За нещастие много съвременни християнски радиостанции общуват със слушателите си по същия начин, по който го правят светските радиостанции, като черпят идеи от хора, на практика хулещи Бога. И пак ще има такива, които ще възразят: ?Ние представяме на християните една алтернатива? Какви ученици изграждаме с тези неща?
Хората обичат да се забавляват. Средностатистическият американец гледа 45 часа телевизия всяка седмица. Църквата прави същите неща, които прави и светът, за да привлича хората. В църквата ние сме се научили как да привличаме хората, като използваме тяхната склонност да търсят забавления. По този начин са се зародили църкви, които търсят да угаждат повече на човеци, отколкото на Бога. Проповядвайки в някои от тези църкви установих, че често те не угаждат на Бога. Тези църкви могат да привличат огромни тълпи от хора, но струва ли си човек да оскърбява Бога?
Проповядвал съм в църкви, които харчат хиляди долари всяка година, за да забавляват своите членове. Техните младежи се забавляват с най-разнообразни игри. И после църковните лидери се чудят защо няма раздвижване в Духа при младежите и са озадачени от големия брой забременявания при юношите. Броят на посетителите нараства, но къде е плодът на Духа в живота на тези младежи?
Не само лидерите черпят вдъхновение от културата, но това правят и много обикновени вярващи. Да разгледаме само един пример. Хората от обществото зачитат властта, само когато са съгласни с нея. Има специални стикери, на които пише ?Оспорвай властта!? Този тип мислене не е характерен само за света, но той е разпространен и в много църкви. Хората уважават и почитат властта, само ако са съгласни с нея. Човек би си помислил, че Божието царство се е превърнало в демокрация! Обезпокоителен е фактът, че този тип отношение не се проявява единствено към овластените лидери на църквата, защото хората се отнасят със същото безразличие и към Бога. Ако на тях им харесва това, което Той върши в живота им, те го хвалят, ако ли не, се оплакват.
Списъкът е почти безкраен. Но това, което трябва да знаем е, че голяма част от нашето служение е вдъхновено от света. Какво ще правим, когато дойде свършекът? Какво ще стане с нашите пътища?



[addsig]

Ето още един поглед към въпроса: всички днес се възмущаваме от преплитането на езическите традиции с почитта към светии. Строеж на християнски храмове върху езически светилища, включване в обредността на езически ритуали, присъствието на свещеника начело на курбана на селото, или начело на сбора на селото в чест на "стопанина" на земята (обикновено в представите под образа на змия), извършването на шамански ритуали в деня на Св. Константин и Елена, ритуали в поклонение на слънцето в деня на Св. Илия (Илинден), поклонение на Дионисий в деня на Св. Трифон и множество други примери, поклонение пред Великата богиня майка - в деня на Възкресението, приемане на суеверията относно "караконджулите" в празничната обредност на Рождество Христово и множество други примери. Едно време църквата е постъпила по този компромисен начин, за да евангелизира по-бързо хората, сега виждаме обаче горчивите плодове. Интересно е кога ще осъзнаем, че нашите нови "културни" компромиси ще произведат същото качество християни - самонадеяни юпита, които уж вярват в Бога, а всъщност си ходят по своите страсти? Само че еквивалента на курбана и на нестинарството ще бъде куфеене в името на Исус? Или оргиастични танци в поклонение на Бога? Или в сексуални преживявания след края на християнския купон? Компромисът е един и същ, само че вече не суеверието е едната от страните в сделката, но хедонизмът.[addsig]

Ей, кристал, направо ме радваш.
Бог да те благослови![addsig]

Busari

Quote:

Ей, кристал, направо ме радваш. Бог да те благослови!

Ако имаш предвид мен наблягам на значението на ника ми да е "пречистен"

Това е което Бог направи в моя живот и ще продължава да го прави и занапред

Избрах да съм с този ник защото се отръсках от старото си участие в тези форуми и сега съм нов и с нови свежи идеи.

И с всички мой постинги се надявам да бъда полезен на братята и сестрите тук и Най-вече да се прослави нашия Велик Бог.

П.С.
Моля ви нека това мое изказване не ви отклонява от темата, защото тя е много важна макар и да няма може би кой знае какво да се добави по нея тук.

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Sublimate on 2005-08-13 11:35 ]

Аз ли4но от Бог а за вас не знам
Всеки отговаря за себе си И такива ми ти работки