Quote:
|
On 2005-08-06 21:49, Sancho wrote:
Всички сме чували проповеди за Рождество Христово и Възкресение Христово.Но някой да е чувал проповед за Възнесението на Христос? |
|
ето една проповед за Възнесението
Поучение на Възнесение Господне
Св. Димитрий Ростовски
Радостен или плачевен да нарека сегашния празник на Господнето Възнесение, не зная, възлюбени мои слушатели! Да го нарека радостен ? ала виждам св. апостоли плачещи и скърбящи, за което и Църквата, в стихирите на "Господи, воззвах" заявява, пеейки:
"Господи, като Те видяха да се възнасяш на облаци, Жизнодавче Христе,
изпълнени със скръб и плачейки, в ридание и сълзи, апостолите казваха:
Владико, не ни оставяй сиротни ? Твоите раби, които милостиво си възлюбил!"
Да нарека ли празника плачевен? Но виждам същите св. апостоли да се радват, както ни известява днешният тропар с думите:
"Възнесъл си се в слава, Христе Боже наш,
като си зарадвал учениците Си с обещанието за Светаго Духа".
Радостен ли да нарека празника? Но виждам пречистата, преблагословената Дева Богородица да излива повече от всички обилни, горещи сълзи от очите Си заради Своята разлъка с преобичния Си Син и да казва: "не Ме оставяй, Сине Мой?"
Плачевен ли да нарека този празник? Но виждам, че същата пречиста Дева Богородица е преизпълнена с радост поради тая божествена прослава на Своя Син и Бог, както ни известява църковната стихира:
"Учениците и родилата Те Богородица с неизмерима радост си изпълнил с Твоето Възнесение".
Радостен ли да нарека тоя празник? Ала каква радост за децата, когато баща им ги оставя? Какво веселие за Невестата, Църквата, когато се разлъчва от своя Жених, Христа, ? макар и не съвсем, защото Той е рекъл: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света", ? ала невидимо, защото телесни очи вече не ще Го съзрат, но само очи духовни.
Плачевен ли да нарека тоя празник? Но виждам моя Господ светъл, радостен, отиващ с веселие при Отца, и всички небесни сили неизказано ликуващи; виждам и Църквата да подканя към веселие всички земни жители и да говори:
"Всички народи, пляскайте с ръце,
понеже Христос възлезе там, където по-напред беше!"
Радост наистина съвършена, пълно утешение за небесните, а за нас земните ? радост и плач, веселие през сълзи, утеха и тъга.
Вие, двама свети Ангели, наши утешители, които застанахте в бели одежди пред апостолите на Елеонската планина, утешете и нас, наскърбените, зарадвайте и нас, плачещите! Кажете ни нещо отрадно! И те казват: "Мъже галилейски, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте..." (Деян. 1:11).
Поклон вам за отрадните слова! Но за нас, грешните, това е не отрада, а още по-голяма печал ? напомня ни страшното второ Христово пришествие, когато Господ ще дойде да съди и наказва грешниците. Не ни ли стига скръбта от раздялата с нашия Господ, та ни ужасявате още и със Страшния съд и към тъгата ни притуряте тъга?
Затова, слушатели мои, сами да потърсим някакво духовно утешение в Свещеното Писание, а такова утешение ще намерим, ако видим там някаква отрадна причина, поради която нашият Господ се е възнесъл от нас на небето.
Възнесе се нашият Господ от нас на небето не за да ни опечали със Своето отшествие, но да устрои това, което за нас е най-полезно. Защото целият Му живот и всичките Му деяния бяха извършени за наша полза и наше спасение. Тъй и Възнесението Му стана за наше добро. Господ от любов към нас слезе при нас от небето и, като поживя с човеците, от любов към нас положи душата Си на Кръста ? тъй възлюби Бог света.
По същия начин ? от любов към нас, ? Той се възнесе на небето, за да ни облагодетелствува, защото Той каза на учениците Си: "за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Иоан 16:7); сякаш Господ казва:
"Внимавайте и бъдете разумни, любезни ученици Мои! Всекиму от вас предстои по свой път да излезе за проповед на словото Божие по цял свят, а в света скърби ще имате, ще заплачете вие и ще заридаете, а пък светът ще се зарадва; вие ще имате скърби и в тях, в тези плачове и ридания ще ви е нужно някой да ви утешава, укрепява и утвърждава. Затова ще ида при Отца и ще ви изпратя Утешителя, Духа Светаго, Който от Отца изхожда, та да ви утешава във всичките ви скърби и в цялата ви печал. Затуй по-добре е Аз да си отида.
Тебе, Петре, ще те поведат там, дето не искаш, ще те хвърлят в тъмница и ще те предадат на четири четворки стражи да те пазят, а в Рим вече е готово дървото за твоя кръст. И ти, Якове, пръв ще видиш над главата си меч заради Моето име. Тебе, Йоане, ще изпратят на изгнание в страна далечна, на остров Патмос. Теб пък, Андрее, те очаква кръст в Ахайя, а тебе, Филипе ? в Йерапол; тебе Вартоломее ще разпнат в Армения и кожата ти ще одерат. Тома ще избодат с копия в Индия. Етиопия е приготвила мъки за Матея и го чака, останалите ги чакат други страни ? всекиму е приготвена страдалческа чаша. И във всички тия страдания и скърби ще ви е нужна някаква отрада, някаква сладост и утеха. Затова отивам при Отца ? да ви изпратя Утешителя, Духа Светаго, Който ще пребъде с вас и ще ви направи безстрашни и смели, готови с радост за всяка мъка и смърт. Затуй ви казвам, по-добре е Аз да отида.
Мнозина подир вас заради Моето име, също като вас, ще претърпят много и различни мъки и смърт ? едни с камъни ще пребият, други с меч ще посекат, с огън ще изгорят, за храна на зверове ще ги хвърлят, парче по парче ще ги насекат; някои и без такива мъки ще се покажат мъченици заради любовта си към Мене, ще презрат целия свят и всички негови наслади, ще се отрекат от себе си и ще умъртвят тялото си с неговите страсти и похоти ? от тях някои ще отидат по пустинни места, други в монастирски затвори ? за страдания и подвизи, и всички те ще имат нужда от Божията помощ и утеха. Затова отивам при Отца да им пратя Утешител: иначе Той не ще дойде; затуй е по-добре Аз да отида. Мнозина от вярващите в Мене ще поискат да живеят благочестиво и ще бъдат гонени (вж. 2 Тим. 3:12), мнозина невинни човеци ще пострадат, много праведници ще бъдат тормозени и измъчвани, много Мои раби ще изпаднат в крайни беди, в глад и жажда, в зимен студ и голота, в окови и тъмници, в рани и смърт, и всички тях ще трябва да утешавам в гонения и страдания, в зло и беда. Затова отивам при Отца, да им изпратя от Отца Утешителя. Ако Аз не отида, Утешителят няма да дойде, затова по-добре е Аз да отида".
О колко благословена е причината да се възнесе Господ от нас на небето! Причина за радост, която ни изпълва с добра надежда, причина, известяваща ни идването на Утешителя при нас. Затова иди, Господи, иди и ни прати Утешителя!
Възнесе се нашият Господ от нас на небето, за да ни наглежда от висините, както баща ? дечицата си, както пастир ? овците си, както орел ? пилците си, както войвода ? четата си, та да вижда всекиго и неговите нужди и желания и да помага на всинца ни. Както някой цар, който е събрал множество свои войници за бран, възлиза на високо място, на хълм или на кула, и от високото наблюдава и се разпорежда със своята войска, и види ли, че тя побеждава, радва се за нея, ако пък види, че я побеждават, скоро праща помощ, ? тъй и нашият Господ, Царят на царете, събира на земята бранната Си Църква, в която има толкова полкове, колкото и чинове. Възнесе се Господ на небето, та от високото да наблюдава подвига на всекиго. На ония, които добре се подвизават, да изплете венци, на изнемогващите да протегне скоро ръка за помощ, падналите да изправи и да ги направи още по-силни против враговете, а на ония, що ни гонят, да тури спънка. С подвига на страдалец се подвизаваше Стефан, когото юдеите убиваха с камъни, а нашият Господ, отворил небесата, Го гледаше от висините на славата Си, затуй и страдалецът въздигна глас: "Виждам небесата отворени и Сина Човечеки да стои отдясно на Бога" (Деян. 7:56).
Бърза Савел към Дамаск, още дишащ заплахи и убийства срещу Църквата Божия, а Господ, Който вижда това от небесата, му туря спънка, облива го с небесна светлина и ослепява телесните му очи, като го хвърля в страх с гласа Си: "Савле, Савле, що Ме гониш?" (Деян. 9:4). Не един страдалец изнемогва в лютите мъки, някои дори почти биват вече победени, като персиеца Яков, ала Господ поглежда милостно на изнемогналите и ги подкрепя, падналите въздига, и се изпълват думите на Писанието: "дори да падне, не ще се разбие" (Пс. 36:24 по слав. текст), защото Господ му подкрепя ръката ? ето тъй Той гледа към нас от небесата и помага на Своите раби.
Възнесе се нашият Господ от земята на небето, та да засвети над всички ни с благодатта Си като слънце от небесната вис. Докле слънцето се бави нейде на запад, цялата поднебесна шир тъне в нощен мрак, ала щом слънцето изгрее и почне да възлиза към висините, тогава нощната тъма побягва от цялата поднебесна шир, а слънчевите лъчи обливат вселената със светлина. Докле духовното наше Слънце Христос, като на запад, пребиваваше на земята, неизвестно на човеците, и Само Себе Си потъмняваше с драговолни страдания, дотогава по цялата земя царуваше мракът на непознаването на Бога, ала щом от гробния запад То възсия на небосклона, тозчас Неговите мълнии озариха вселената, тозчас от изгрев до заник слънце Неговото име стана славно, тозчас вселената се просвети с Богопознание.
Слънцето от небето свети на добри и на зли ? Господ възлезе на небесата, та от небесните висоти да гледа на праведните и грешните, понеже Той праведните люби, а грешните милува. Слънцето от небето разтапя с лъчите си зимния лед, стопля земята и я прави плодородна ? нашият Господ възлезе на небесата, та оттам с лъчите на Своята благодат да разтопи леда на нашите замръзнали души, да съгрее сърцата ни и ги направи като плодородна земя, да израстат от тях духовни плодове, за да не се окажем пред Него безплодни.
Възнесе се нашият Господ от нас на небето, да ни постели път към небесата и да ни стане пътеводец към горните страни. Преди Господнето възнесение на небето път нагоре за човека нямаше ? никой не е възлязъл на небето, освен Слезлият от небето (Иоан 3:13); а Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса (Еф. 4:10). Никой преди, нито дори праведният и святият, не можеше да възлезе на небето.
Угоден бе Богу Ной, праведни бяха Авраам, Исаак и Яков, за които се казва, че бяха праведни пред Бога ? тъй говореше Богу цар Манасия: "Ти не си отредил покаяние за праведните ? Авраама, Исаака и Иакова, които не съгрешиха пред Тебе" (2 Парал., краят на 36-та глава). Непорочен бе Йосиф прекрасни, целомъдрен бе и Моисей, който преведе израилтяните през Червеното море като по суша. Свят бе и Иисус Навин, който възспря вървежа на слънцето; в Стария Завет имаше и много други не по-малко святи Божии угодници, като Даниил, мъжът на духовните желания, що загради лъвските устата, тримата момци, които с молитва угасиха пещта Вавилонска и останалите велики пророци. Но ни един от тях не можеше да се възкачи на небето преди Христа, нито някой бе слушал има ли и ще има ли път към небето за човека. А когато нашият Господ, облякъл се в човешко естество, се възкачи на небето, тозчас за човешкия род се отвори пътят към небесата, по който след Христа тръгнаха душите на светите праотци и пророци, изведени от ада ? по него възлязоха апостолите, светителите, мъчениците, изповедниците; по него и сега се възкачват достойните и праведни човеци, които следват Христовите стъпки ? на всички ни днес е известен пътя към небето, за който в предишните времена нямаше откъде да се чуе ? стига само да не се поленим, люде, да се изкачваме по него!
Възнесе се нашият Господ от нас на небето, за да ни отвори райските двери, та безпрепятствено да влезем в небето. Нашият праотец Адам бе затворил райските врата за целия човешки род и бе ги направил непроходни за всички земнородни, и край райските двери стоеше Херувим с огнено оръжие ? казвам, затворил бе Адам рая и входа към живота, а бе отворил входа единствено към смъртта и ада. А нашият Господ стори обратното ? затвори входа към смъртта и ада, а отвори рая, и най-напред ? за разбойника, на когото рече: "Днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43), а сетне, чрез Своето възнесение, отвори и самото небе за всички.
Казах, че нашият Господ затвори входа към смъртта и ада, а отвори небесните двери. Мисля, че поради любовта си вярвате, че райските двери са отворени чрез възнесението Господне на небето, понеже и Ангелите предхождаха възнасящия се Господ и викаха към най-горните ангелски чинове: "махнете, князе, вашите врати, махнете се, вечни врати, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:9 по слав. текст).
А ако се съмнявате, че входът към смъртта и ада е затворен, ще ви приведа като достоверно доказателство Йоановото Откровение.
Някога нашият Господ се яви на възлюбения Си ученик Йоан и му рече: "Не бой се; Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:17-1
. Тук има нещо, над което си заслужава дълбоко да размислим: защо Христос Господ не носи Сам ключовете на вечния живот и царството небесно, а ги е дал на Петра: "ще ти дам ключовете на царството небесно" (Мат. 16:19), а пък ключовете, с които се отварят и заключват смъртта и адът, е оставил у Себе Си ? "имам ключовете на ада и смъртта"? Толкова ли е жесток и немилосърден нашият Господ, нима по-скоро иска да погуби човека, нежели да го спаси? Нима по-лесно е да отваряш за човеците ада и смъртта, отколкото живота и царството? Но такова нещо за Него не може не само да се каже, но даже и да се помисли, понеже нашият Създател е благ и премилосърден ? "защото Той е благ, защото милостта Му е вечна" (Пс. 117:29), и повече от всекиго иска всички да се спасят, а смъртта на нито едного от грешниците Той не желае, както и Сам е рекъл: "Нима аз искам смъртта на грешника? Нали това искам ? той да се обърне от пътя на злото и да бъде жив" (Иез. 18:23 по слав. текст). Защо тогава Господ не казва: имам ключовете на живота и царството небесно, но казва ? имам ключовете на ада и смъртта?
Благоволил е нашият Господ да стори тъй, както правят сановитите господари. Когато някой от тях види, че пазителят на хазната му е разточителен, че често отваря вратата на съкровищницата му и разхищава богатствата му, той взима от него ключовете и ги пази при себе си.
Господ познава човешкия нрав, знае колко бързо отварят човеците вратата на смъртта и на ада било за себе си, било един другиму. За себе си отварят тая врата човеците чрез честите си грехопадения, към които са твърде склонни ? към нищо друго не е тъй склонен човек, както към падането в тоя грях, към който отдавна е привикнал. Един другиму отварят човеците вратата на смъртта и ада със своя гняв, ярост и злопаметност ? когато се яви причина за гняв, човек изпада в такава ярост и негодуване, че тутакси би желал да прати другия в смъртта и ада ? не е ли истина? Виждайки, колко недобър е човешкият нрав, Господ е прибрал при себе си ключовете на смъртта и ада, Сам ги държи и казва: "имам ключовете на ада и смъртта", сякаш иска да каже: "грешни човече, поради твоето коравосърдечие и неразкаяно сърце ти отдавна си насъбрал гняв за в деня на гнева, косата на смъртта вече е надвиснала над шията ти, адът вече е зинал да те погълне, ала Аз още чакам твоето обръщане, твоето покаяние, и не допускам смъртта внезапно да те вземе, нито адът да те погълне; държа смъртта запряна, държа ада заключен, та вече да не те похитят, да не те погълнат ? имам ключовете на ада и смъртта".
Благодарим Ти, Владико наш! Благодарим Ти за Твоята предвидливост, че не си ни дал тези ключове, като нож на мъничко детенце! О, ако ни беше дал тия ключове ? на смъртта и ада ? отдавна да бяхме погубили и нашите ближни, които бихме предали на смъртта и ада, и самите себе си ? защото и нас щяха да погълнат смъртта и адът!
Сам държи нашият Господ ключовете на смъртта и ада, не носи ключовете на живота и царството. Но защо? Нека размислим.
Споменахме по-напред Ангелите, които предхождаха нашия Господ при възлизането Му на небесата и които викаха към най-горните ангелски чинове: "махнете, князе, вашите врати, махнете се, вечни врати, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:9, по слав. текст). Нека помислим защо Ангелите, предхождащи Господа, не викат към по-горните Ангели: "отворете, князе, вашите врати", но викат "махнете ги", т.е. съвсем ги отстранете, съвсем ги откъртете? "Махнете ги!" Не беше ли достатъчно просто да отворят вратите, за да влезе Господ, а трябва съвсем да ги изкъртят, да ги махнат и отнесат? Каква е причината за това? Йоан Златоуст се досеща за тая причина и казва следното: Ангелите виждат, че небесата никога вече не ще бъдат затворени и че на небесния град не са нужни врати, затова и не казват "отворете", но "махнете".
Ето откъде става ясно, защо нашият Господ не държи ключовете на царството и живота, а държи ключовете на смъртта и ада ? там, където врати няма, не са нужни и ключове, понеже с Господнето възнесение небесните врати са махнати напълно и никога вече няма да се затворят, както пише и в Откровението: "И портите му няма да се заключват денем; а нощ не ще има там" (Откр. 21:25), та и от ключове там нужда няма. Не ги носи Сам Господ, дал ги е на Петра и на останалите апостоли, сякаш казва: "те не са ми нужни, вие ги носете и отваряйте без труд вече отвореното, отваряйте това, що не е затворено, отключвайте това, що не е заключено, освен ако някой сам не затвори за себе си небесния вход ? томува можете да помогнете с тия ключове, а за ония, що вървят след Мене, влизането е свободно и без нужда от ключ, понеже вратата за тях са отворени и вече не могат да бъдат затворени, тъй като са и премахнати".
О, колко е отрадна тази причина за Господнето възнесение! Той се възнесе на небето, за да ни отвори нашироко небесните двери и съвсем да ги откачи, та без пречка да възлизаме на небето. Отвори ни, Господи, отвори ни дверите на Твоето милосърдие!
Възнесе се нашият Господ от нас на небето, да ходатайствува за нас пред Бога Отца. Тъй говори Богословът: "и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника: и Той е омилостивение за нашите грехове" (1 Иоан 1:1-2). И свети апостол Павел говори на Евреите: "Христос влезе не в ръкотворно светилище, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас" (Евр. 9:24), и на Римляните: "Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Отца, Който и ходатайствува за нас" (Рим. 8:34).
Да се не боим, грешни люде, нито да се отчайваме за своето спасение, но да пребъдваме в добра надежда, че имаме добър Застъпник пред Бога Отца ? нашият Спасител Христос, Който и ходатайствува за нас, показвайки на Отца Си приетите за нас рани ? стига само да не ни домързи и ние да възнасяме с него топли молитви към Отца ? да ходатайствува Христос Господ пред Бога Отца, като Му показва Своите рани и чрез тях, като с молитвени уста, да Го омилостивява.
Но за кого ходатайствува Той? За грешниците. За кои грешници? За каещите се ? за тях и омилостивява Своя Отец, а за грешниците, които не се каят, Той не Го омилостивява. Това се вижда добре при самото страдание на Господа: прикованият към Кръста Господ се моли на Бога, Своя Отец, за убийците Си с думите: "Отче! прости им, понеже не знаят, що правят" (Лука 23:34). Измоли ли Господ прошка от Отца за убийците Си с тая Своя молитва, изречена в горчиви мъки? Прости ли Отец греховете на злобните първосвещеници Ана и Кайафа, на Пилата и книжниците, на садукеите и фарисеите, които предадоха Иисуса на смърт? Ни най-малко. Господ измоли милост само за ония, които Сам Той, като Всеведец, предузна, че ще се покаят и обърнат към Него ? а за непокаялите се грешници, които Го разпнаха, Той не само не измоли прошка, но и възбуди гнева на Отца, та отмъщението за Неговата Кръв да падне върху главите на разпъналите Го, което и извърши Отец чрез римляните, които разориха Йерусалим.
Грешният човек повторно разпъва Сина Божий с тежките си грехове, като си остава нехаен, без покаяние, и към греховете си притуря нови грехове и със своята неразкаяност тъпче Кръвта на Сина Божий, пролята за него. Може ли за такъв грешник да се моли Синът Божий на Отца Си и с ходатайството Си да Го омилостивява? Не ще ли възбуди по-скоро гнева и яростта Му за отмъщение за Кръвта на Своя Син? Наистина, това става. Бой се, грешнико, който в неразкаяност пребъдваш, да не те връхлети внезапно Божието отмъщение, да не бъдеш погубен от земята на живите и да не бъдеш осъден с убийците, разпнали Сина Божий!
Но сега спирам да говоря за това и пак вдигам очи към възнеслия се Господ. Възнесе се нашият Господ от нас на небето, та да ни приготви там място, гдето вечно да живеем и царуваме заедно с Него, както Сам Той говори: "Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз" (Иоан 14:2-3). Ето това е добра причина за радост. Господ се възнесе от нас на небето, за да приготви всекиму място там: на човеците, любещи Бога ? място сред Серафимите; на богомъдрите ? сред Херувимите; на богоносците ? сред богоносните Престоли; на добрите господари ? сред Господствата; на добрите и храбри воини, подвизаващи се за Отечеството ? сред Силите; на различните власти * ? сред Властите; на всички началници, управляващи богоугодно своите подчинени ? сред Началата, а на ония, които в беди и злини утешават своите ближни и бедняците и им помагат ? място сред Архангелите, на ония, които в плът на земята са живели ангелски ? място на небето сред Ангелите.
А на нас грешните, Господи, къде си приготвил място? Ще остане ли за нас на небето поне мъничко местенце? Плаши ни Твоят възлюбен ученик Йоан Богослов, като казва: "няма да влезе в него нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца" (Откр. 21:27). Не само ни плаши, но вече ни и прогонва, дори без да сме влезли, прокужда ни страшно: "а отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа" (Откр. 22: 15). Затуй за нас няма място на небесата, там нас не ще ни пуснат, оттам ще ни прогонят.
Ала нашият Господ се обръща към нас със светло и милосърдно лице и казва: "не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:13), само се покайте, след това ще получите еднаква почит със светиите и праведниците. Где е мястото на Петра, който се отрече от Мене и горчиво плака? Где е блудницата, що плака при нозете Ми? Мястото й е в Моето царство. Где е мястото на блудния син, на митаря, на разбойника? Там ще бъде и вашето място, само поплачете за греховете си горчиво като Петра, паднете в нозете Ми с покаяние като блудницата, обърнете се към Мене като блудния син, смирете се като митаря, разпнете се заедно с Мен като благоразумния разбойник, покайте се и ще се спасите ? мястото за вас е готово при Мене на небето, там не ще ви бъде тясно, всички ще се поберете в лоното на Моето милосърдие.
О, колко божествен, колко обичен, колко пресладък е Твоят глас! На нас, Господи, на нас грешните Ти нелъжовно обещаваш Твоето царство, стига само да се покаем.
Възнесе се нашият Господ на небето, та и нас да привлече там подир Себе Си. "Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си" (Иоан 12:32). Нека първо да направим тъй, че умовете и сърцата ни за небесното да мислят и него да търсят, където и животът ни е скрит в Него, нашия Бог ? Той е нашето съкровище, там да бъде и сърцето ни.
Като видяхме тези отрадни причини за възнесението на нашия Господ, всеки богомислещ човек може да намери достатъчно утешение за себе си, да се радва духом за Господа Бога своего, Който заради доброто на всички се възнесе на небето, и да нарече този празник не плачевен, а радостен празник. Да удостои всички ни нашият Господ да станем съобщници на онова празненство, за което предсказа Давид: "ще премина до дивно място, даже до дома Божий, сред глас на радост и славословие, сред шум на празнуващи" (Пс. 41:5 по слав. текст). Амин.
Публикувано на 06 август 2005 г. в 21:49:00 ч. от потребител 1329
Публикувано на 08 август 2005 г. в 23:09:00 ч. от потребител 1521