ChurchBG.com - Български Християнски Портал - Възстановени архиви - Други дискусии

Публикувано на 03 август 2005 г. в 21:24:00 ч. от потребител 1587

Здравейте,

Отдавна чета тези дискусии и естествено с някои от тях съм съгласен, а с други не. Не искам да крия от самото начало, че не удобрявам идеите на тази група наричаща се "реконструкционисти"! Но пък и не мога да не се съглася с някои от техните виждания или желание да приложат на практика християнството в живота.

Посещавам църква, в която дисциплината не й е силна страна и в много случай обсъждайки с братя и сестри поведението на хора посещаващи църквата ни забелазвам, че всеки има различно мнение по един и същ случай. Ето, затова бих искал да задам въпроса си в този форум.

Име един от братята в църквата, който псува собствената си майка в лицето и също така е удрял с юмрук жена си. Да не говорим за многото заеми взети от него и при настояване да им се върнат обратно той просто им отказва без да прави нищо по въпроса. Пастора ни прикрива ситуацията, защото твърди, че душите му са скъпи или поне под прикрива разбирайте нежелае да говори за това.

Моят въпрос е: Как трябва да постъпи един истински християнин спрямо такъв човек? Ще бъда благодарен да разбера и мнението на реконструкционистите в този сайт, а именно Радослава, Петър, Ники Харис, Яков, Иво БГ и др.

Публикувано на 03 август 2005 г. в 21:31:00 ч. от потребител 1587

нека другите, които не са си прочели лично никовете да не се засягат, но всеки е добре дошъл да каже своето мнение по темата. Моля ви се да е само подкрепено чрез Библията.

Публикувано на 03 август 2005 г. в 22:47:00 ч. от потребител 1472

''Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

И на мен ми е интересен отговора на реконструкционистите

Аз не бих прибързал с омъртвяването, въпреки че налице е не само злословене към майката, но и физическо насилие към съпругата, а Бог е казал

''25 Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,''

Срам е за пастора, който твърди че душите му са скъпи, а си мълчи виждайки погубването им.
Може и да греша и затова не ти казвам че това е най правилното, но според мен би трябвало да изобличиш ''брата'' и после пастора (насаме), и ако никой не те послуша да напуснеш тази църква, която при това положение не може да се нарече църква, освен сградата в която се събирате.

[addsig]

Публикувано на 03 август 2005 г. в 23:44:00 ч. от потребител 141

Търсещ, първо, обвиненията трябва да бъдат от свидетели и от потърпевши, а не от слухове.

Второ, свидетелите трябва да са поне двама или трима.

Трето, ако са налице свидетелите и потърпевшите, постъпваш по процедурата, описана от Исус Христос в Матей 18:

Quote:

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Ето още по темата: Галатяни 6:1: "Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух.

***

А иначе в църковния съд трябва да се чуе и ответната страна. Обвиненият трябва да има възможността да отговори.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 02:34:00 ч. от потребител 1472

Мдаа.. Searching, моят съвет беше малко прибързано написан и по емоционален, какъвто съм си аз, докато на Радослава отговора заслужава повече внимание, така че по добре следвай него

За да не излезе че се подмазвам, искам да попитам/провокирам Радослава, какво е редно да стане ако този човек бъде признат за виновен от църковния съд, след свидетелството на всички потърпевши и други свидетели ?

Важи ли този закон или е отменен някъде ?

''Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

Защото някои закони удобно се считат за отменени а други не, та този от кои е ?[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 03:10:00 ч. от потребител 303

Данка,

В закона е писано:

Изход 21:17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.

Така че ... не знам ... тука черно на бяло в закона пише какво трябва да се направи ... иначе ако не изпълняваме закона антиномизма чука на вратата и се стреми към нас ... лошо

Гледам Радослава добри неща посъветва човека, ама не ми е ясно какво ще правим със Изход 21:17 ...

[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2005-08-03 20:13 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 03:29:00 ч. от потребител 1472

Вале,

Сигурен съм че вратичка някаква има, да се позаобиколи тоз закон.... Хайде да не прибързваме да го умъртвяваме човека, нищо че май си го заслужава.

Да изчакаме малко да видим какво мислят експертите по закона

[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 03:48:00 ч. от потребител 303

Ами Данка предполагам отговора е, че християните нямат право на саморазправа, а само държавните органи, и то ако има закон, понеже те са "мъздовъздатели" с меч в ръка, които единствено са упълномощени да изпълняват смъртни присъди. Сигурно е това отговора. Но и на мен ще ми интересно да чуя какво мислят и другите по въпроса.

[ Това съобщение беше редактирано от: vale on 2005-08-04 01:08 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 08:28:00 ч. от потребител 709

Ние, като добри християни трябва да изпълняваме държавния закон, защото както се казва в Библията власта е дадена от Бог. Не знам защо обаче някой реконструкционисти си търсят вратички в закона само и само да си задоволят някой техни убеждения.

Публикувано на 04 август 2005 г. в 08:49:00 ч. от потребител 303

СикритМайнд

Реконструкционистите не търсят вратички как да не изпълнят закона, а търсят начин как да го изпълнят.

В конкретната тема, въпроса за Изход 21 е страничен за поставения проблем. Радослава вече даде адекватен отговор в контекста, в който беше поставен въпроса. Давайки Изход 21:17 (Данката също говори за този стих) аз искам да разширя обхвата на дискусията.

Надявам се добрия тон в дискусията да се запази.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 08:54:00 ч. от потребител 709

vale
Говоря за държавния закон!!!

[ Това съобщение беше редактирано от: SecretMind on 2005-08-04 01:56 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 09:22:00 ч. от потребител 303

СикритМайнд

Държавните закони, трябва да се изпълняват дотолкова, доколкото са съгласни с Божията воля. Например, в древността, Държавния глава на Римската империя, в лицето на Диоклетиан, е изисквал поклонение към него като към Бог. Това е била и причината за гонението на Християните, понеже те не са се покорили на тзои указа/закон/заповед на императора.

Въпроса е за спазването на държавните закони пряко касае въпроса за това доколко те не са в нарушение на Божия закон. От тук обаче почва големия спор - на кое трябва и на кое не трябва да се покоряваме на държавния закон. Нещата се усложняват, когато се вземе в предвид, че има заповеди в държавния закон, които не са справедливи, но на които трябва да се покоряваме. Например Господ каза да се плащат данъците, въпреки, че чрез тези Си думи Той не твърди че данъците са справедливи, например. Та по този въпрос може да се спори много.

Въпроса в тази тема е друг.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 10:35:00 ч. от потребител 222

Уважаеми г-н Томас Краун,

/не е в стила ми да пиша по този начин, но заради уважението ми към вас ще го направя/

Много държа да знам, какво е вашето мнение по темата. Как трябва да се държи християнина, когато се сблъска с подобен неморален живот? Трябва ли да го прикрива и лансира или трябва да постъпи по друг начин.

Благодаря

Публикувано на 04 август 2005 г. в 10:41:00 ч. от потребител 7

Quote:

''Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

И на мен ми е интересен отговора на реконструкционистите

Въпроса за умъртвяването е приложим и в църквата и в обществото. Кога и как?

Ако например в цъквата някой открадне и бъде изобличен, но не се покае той бива отлъчен и така получава вечно осъждение и вечна смърт.

Закона на държавата обаче има други санкции към крадците - затвор. Това е ефективното решение за този свят и сега.

Можем да видим ясно, че в принципите за държавно управление и в принципите за управление на църква има разлика. Църквата няма право да определя наказания със смърт или затвор, защото това е функция на държавните управници. От друга страна в едно общество трябва да е прилагат такива санкции, за да се поддържа морала на всички (вярващи и невярващи).

Ако се надявате църквите да станат места на осъждение на престъпниците не сте на правилен път. Наказанието на престъпниците е функция на държавата т.е. това е единствената легална функция на държавата. А ролята на Църквата е да даде морала, който да бъде заложен в основите на обществото и на държавните закони.

Ивайло Тинчев, Администратор
ChurchBG.com - Български Християнски Портал
Твоят портал, където Исус Христос е Господ!

[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2005-08-04 03:43 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 10:48:00 ч. от потребител 7

За конкретния случай, човека, който върши тези неща - говори цинизми, бие родителите си, не връща заемите си и т.н. трябва да бъде изоличен и ако не желае да се покае и поправи да бъде отлъчен.

От страна на пострадалите - обидените, набитите и ограбените - по тяхно желание могат да се повдигнат дела според законите на държавата ни и да осъдят лицето, ако имат свидетели и доказателства.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 10:51:00 ч. от потребител 709

За съжаление много пастори премълчават много неща и галят членовете на църквите си, "по-посока на косъма" като стават съучастници в делата на нечестиви хора само и само да ги задържат в църквата. Питам се, защо, за да не изпуснат техния десятък ли или за какво друго?. На много места се проповядва слово, което е приятно на хората но не и по радикалните неща от нашата вяра.
Затова, когато доидат бурите такива църкви много трудно устояват.
Затова не трябва да сме само обикновенни номинални християни а да сме посветени на Божието дело. И когато сме в събранието не само да присъстваме но и да мислим върху това, което ни говорят и да следим дали не ни проповядват само една част от Библията.
Все още са останали църкви със стабилно Библейско поучение и с здрав християнски морал поърсете такива църкви!!!

[ Това съобщение беше редактирано от: SecretMind on 2005-08-04 03:53 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 11:44:00 ч. от потребител 149

Quote:

Посещавам църква, в която дисциплината не й е силна страна

А какво правиш в това събрание изобщо?!

Quote:

. . . в много случай обсъждайки с братя и сестри поведението на хора посещаващи църквата ни . . .

Драги търсачо, ти какъв го даваш в тази странна църква, главен одумник ли? Като имаш нещо против брат си иди и му го кажи, такъв е принципа в Словото. Ти си директно извън стандарта на Мат.18, след като предпочиташ да коментираш проблемите на другите, а очевидно си сляп за своя.

Quote:

Пастора ни прикрива ситуацията, защото твърди, че душите му са скъпи или поне под прикрива разбирайте нежелае да говори за това.

Е, това не е странно явление, а закономерност в бг-събранията. Само че и ти се нареждаш до пастира си с действията за които ни пишеш. При дадената ситуация, не виждам възможност този проблем да се реши в църквата ви.

Нито има смисъл да се коментира отношението на реконструкционистите, защото то е като това в Библията. Въпросът е, че твоето търсене на изход от посоченият проблем, е лицемерно изпитание за нас. Прилича до сущ на ?подривните? въпроси, които фарисеите задаваха на Исус Христос.

Отговорът ми беше изчерпателен.

[ Това съобщение беше редактирано от: peter on 2005-08-04 04:49 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 12:57:00 ч. от потребител 1083

Петре,защо да няма смисъл да се коментира отношението на реконструкционистите относно такива проблеми ? Ти кой очакваш да вземи отношение ?Пасторите ли? Нали все ревем,че те нищо не правят и прикриват грехове? Нали ние сме хората които казваме библията говори,че така не може и вземаме отношение по такива въпроси?
На мен също ще ми е интересно да чуя мнението на реконструкционистите по този въпрос.

Публикувано на 04 август 2005 г. в 15:49:00 ч. от потребител 1356

Драги ми Сърчо,
Предполагам вече си наясно че зададената тема от теб не е основана на Библеиски презумпции, лъха отвсякъде че е пропито с интриганство, манипулация и партизанство а не загриженост.
Интересно защо Якоб и Лука теономисти от класа гледат сеир и чакат другите реконструкционисти да вземат отношение ?!
Толкова много ли се взеха на сериозно?

Изобличението за грях е нещо крайно много необходимо и здравословно за християнските ни общества но си има библейско установен ред нищо не е черно и бяло.
Там където благодатта и вярата изискват покорството на Божия Закон, любовта е идентична със покорството на Божия закон.
Бог е любов и заповедите му отразяват Неговото морално съвършенство.Което означава, че любовта и закона трябва да са винаги ръка за ръка.
Следователно изискванията на любовта не трябва никога да бъдат вземани от християнинът за да отменят или анулират изискванията на възстановяването, които Божият закон съдържа. Покорството на заповедите е тест на истинската достоверна любов към Христос. Мъдрият човек и така наречен брат в Христос е този който изпълнява Словото Му.
Мат.5:48 1 Йоана4:8 Марк 12:29 Йоан 14:15,21,23

А по конкретно ако този случай е истина то този човек трябва сериозно да се покае и да възтанови взаимоотношенията си, "почитта" особенно с родителите си и да се захваща за работа за да се издължи на заемодавците си като внимава на себе си повече да не съгрешава. А ако в църквата му много се шушука и немогат да го изобличат по-правилния начин, или приемат след като се е покаял (хипотетично), да се маха от там, явно че не са зрели и мъдри християни, а просто лицемери, които стъпват по главите на хората си, за да са на по-високо и винаги в ефира. [addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 17:41:00 ч. от потребител 60

Не че имам нещо ново да добавя към това, което са написали Радослава, Тинчев и тКремов, но понеже бях поставен в списъка на очакваните да отговорят, затова пиша.

Такъв човек, ако не се покае трябва да бъде отлъчен от църквата, и никой да не го търси за нищо - да не го поздравяват когато го видят и т.н. Да бъдеш считан за бирник, означава да те избягват като те видят.

Обаче въпроса е какво да направи един истински християнин, ако се окаже в подобни обстоятелства - първо, ако проблема му е личен с въпросния човек - да говори с него, ако не послуша, да вземе още 2-3ма да говорят с него и накрая пред цялата църква. Обаче изглежда случая е ако християнина не е пряк потърпевш - тогава е уместно християнина да посъветва потърпевшите да минат по гореописаната процедура. Ако пък християнина е презвитер в това събрание, считам че е уместно самият той да поеме инициатива и да говори от името на потърпевшите с човека и пак да последва горната процедура.

В никакъв случай одумването не е правилно.

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: IvoBG on 2005-08-04 10:42 ]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 18:20:00 ч. от потребител 1570

Г-н Якоб,

Вие държите на моето мнение? Не е ли изненадващо? Вие никога ли не сте чувал за основното правило в съда?

Ако не сте, ще ви го кажа: Съдията и свидетелите трябва да са ПРИСТРАСТНИ. Особено съдията. Те трябва да имат лично отношение поне към едната страна: да я мразят, или да я обичат страстно, или да са били наранени от нея в миналото, или да имат нещо скрито против, и така нататък. Не е позволено да се иска отсъждане или лично мнение от някой си, който няма никакво отношение към страните, защото тогава той ще си позволи да даде присъда или мнение или свидетелство единствено на основата на някакви "обективни" фактори.

Г-н Якоб, аз не ставам за това. Аз съм БЕЗПРИСТРАСТЕН. Нямам никакво отношение към никоя от страните. Следователно не мога да давам мнение, да не говорим за отсъждане. Вашият проблем трябва да си остане в кръга на хората, които сте лично заинтересувани от осъждането или оправдаването на някоя от страните.

Освен, разбира се, ако някоя от страните ме наеме. Тогава вече ще имам достатъчно лични мотиви, за да ставам за свидетел, защитник или обвинител.

Публикувано на 04 август 2005 г. в 18:44:00 ч. от потребител 1472

''Ако например в цъквата някой открадне и бъде изобличен, но не се покае той бива отлъчен и така получава вечно осъждение и вечна смърт.'' - tinchev

Прекрасен отговор, напълно съм съгласен. Главни действащи лица са

1. Крадеца.
2. Църквата която го изобличава.
3. Бог, който го осъжда на вечна смърт.

От момента на извършването на греха (говорим в момента за предполагаем ''брат'' който се е покаял, защото всички сме грешни по наследство и подлежим на покаяние), до момента на физическата му смърт, този човек има възможността да размисли и да се покае за престъпленията си. Само Бог може да му отнеме това право, като изиска живота му

''20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?''.

Вижда се ясно, че Бог дори тази нощ може да изиска душата му, така че нека не се безпокоим толкова за умъртвяването на престъпниците.

''Закона на държавата обаче има други санкции към крадците - затвор.'' - tinchev

Ето и с това напълно съм съгласен, като трябва да се вземе в предвид и казаното от Вале, че трябва да се подчиняваме на държавните закони дотолкова, доколкото са съгласни с Божията воля.

''Това е ефективното решение за този свят и сега. '' - tinchev

Отново в разрез с пълното ми съгласие досега, искам да задам, този път на tinchev въпрос.

Какво ще стане с крадците, хулителите на родители, тези които се гневят без причина на брата си, или поглеждат жена за да я пожелаят, ако един прекрасен ден ИСТИНСКИТЕ християни, както често чувам се говори тук, поемат държавната власт в дадена страна ?[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 19:42:00 ч. от потребител 222

Quote:

Г-н Якоб, аз не ставам за това. Аз съм БЕЗПРИСТРАСТЕН. Нямам никакво отношение към никоя от страните. Следователно не мога да давам мнение, да не говорим за отсъждане. Вашият проблем трябва да си остане в кръга на хората, които сте лично заинтересувани от осъждането или оправдаването на някоя от страните.

г-н Томас Краун,

Мисля че не разбрахте въпроса ми, но лично аз не го вярвам. Все пак човек от класа като вашата и човек като мен, който се е учил от Божидар Маринов разбират, за какво става въпрос.

Аз съм напълно съгласен с БЕЗПРИСТРАСНОСТТА в съда. Но аз не ви каня за съдия. Моят въпрос е: каква трябва да бъде ЛИЧНАТА позиция на даден християнин, ако той е запознат със даденият случай? Да се запознае по обстойно с проблема и да постъпи Библейски или въпреки че е запознат с дадената позиция, да продължава да лансира въпросният човек.

Благодаря

Публикувано на 04 август 2005 г. в 19:55:00 ч. от потребител 222

Quote:

Интересно защо Якоб и Лука теономисти от класа гледат сеир и чакат другите реконструкционисти да вземат отношение ?!
Толкова много ли се взеха на сериозно?

Не Тодоре, хората ме вземат на сериозно.

А сега на въпроса: лично ти преди време в този форум ни нарече бързо излюпени "реконструкционисти". И за да не сме голословни ето и линк: Истината за Християнска Реконструкция

Та как изведнъж се превърнахме в реконструкционисти от "класа"?

А, и истинските реконструкционисти не се боят от "сеир". За тях това е образователна среда с дидактични материали влизащи под никове.

Или както г-н Томас Краун би се изразил, дидактични материали? Точно така г-н Яков

Публикувано на 04 август 2005 г. в 20:50:00 ч. от потребител 1356

Драги ми Якове,
Много искате да му се намажете на този г-н Томас Краун, по полека, нали уж си се учил от Божидар Маринов, досега не съм го видял да се опитва да се намаже на някой а по-скоро да размаже.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 20:59:00 ч. от потребител 1472

Предлагам да обсъждате личността на Томас Краун в зададената тема ''Гордостта на Томас Краун''. Никак не ми е приятно във всяка тема да се занимаваме с тази личност.

Иначе с радост бих приел всяко едно мнение на самият Краун, особено ако е по зададената тема.[addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 21:05:00 ч. от потребител 222

Тодоре,

при всеки твой постинг ми напомняш за една притча:

Quote:

2 Царе 12

1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много;
3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря.
4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек.

г-н Томас Краун често използва юридически подход в своите дебати. Така че малък приятелски съвет от "бързо излюпил се реконструкционист" - Всяка твоя дума може да бъде използвана против теб.

Така че умната. Чети си постингите, чети си и притчата и мисли, много мисли преди да пишеш.

Публикувано на 04 август 2005 г. в 21:29:00 ч. от потребител 1356

Яковчо, ти май се опитваш да ми отправяш заплахи, ти май наистина си имаш сериозен проблем. Я по добре ми се обади на Icq - то така както обеща, когато ти се обадих днес да не се налага да идвам до вас. [addsig]

Публикувано на 04 август 2005 г. в 21:48:00 ч. от потребител 222

Тодоре,

Прочети си притчата и после много, ама много мисли преди да пишеш. Да твърдиш, че имам сериозен проблем е сериозно обвинение.

Аз лично не искам да се занимавам с теб. Това е и съвета на много от пишещите тук. Това и смятам да направя.

Между другото, защо изведнъж започна така да пишеш, откъде този интерес към тази тема?

Смятам да продължа разговора принципно върху темата.

ПС. Пускам си ICQ-to.

Публикувано на 04 август 2005 г. в 23:47:00 ч. от потребител 1329

Searching!

Как да постъпя?

Отговор:Не постъпвай,ама престъпяй,че ми омръзна от инвалиди!

Публикувано на 05 август 2005 г. в 00:30:00 ч. от потребител 7

Quote:

Какво ще стане с крадците, хулителите на родители, тези които се гневят без причина на брата си, или поглеждат жена за да я пожелаят, ако един прекрасен ден ИСТИНСКИТЕ християни, както често чувам се говори тук, поемат държавната власт в дадена страна ?

Danka, отговора на този въпрос ще намериш в много от темите публикувани в ChurchBG.com, но не е мястото да се обсъжда тук и сега. В тази тема се говори за друго.[addsig]

Публикувано на 05 август 2005 г. в 00:47:00 ч. от потребител 1570

Г-н Якоб,

Принуден съм да ви отговоря, че вие не сте разбрал моя отговор. Ако сте съгласен с мен относно безпристрастността, не би трябвало да очаквате от мен дори лична позиция. Само дълбоко пристрастните хора трябва да имат право на лична позиция. Аз не съм един от тях. Вие, както виждам, сте далеч по-квалифициран да отсъдите и да прецените аргументите, и да заемете лична позиция. Затова не слизайте на по-долно ниво, като търсите моето мнение.

Публикувано на 05 август 2005 г. в 10:35:00 ч. от потребител 222

г-н Томас Краун,

Вие като ерудиран човек би трябвало да знаете, че ПРИСТРАСТНОСТТА е неизбежна. Когато Библията говори да не показваш в съда пристрастност, то тя говори за двете страни, които се явяват пред съдията. Но съдията е неизбежно пристрастен или към стандарта за отсъждане /Божият закон/ или към дадена страна в съда.

Моят въпрос, г-н Краун е принципен. Той не е насочен специално за даден случай. Моят въпрос е, каква трябва да бъде личната позиция на християнин, ако пред него има подобен случай? Тук пристрастността е отново неизбежна.

Външният белег, г-н Краун за пристрастността са делата. Тоест, колкото и да твърдите, че сте безпристрастен към някого вие сте неизбежно пристрастен чрез делата си.

Публикувано на 05 август 2005 г. в 12:42:00 ч. от потребител 263

Г-н Търсещ,
Господ в Своята милост и справедливост ни е оставил в Словото Си процедура за разрешаване на истински конфликти не просто на примерни казуси. Писанието изисква 2-3 свидетели да потвърдят всяко обвинение. Вие имате ли тези свидетели как този човек е псувал майка си и е удрял жена си? Много е странно в една Църква хората да шушукат помежду си за явни грехове а поставените власти в Църквата да не вземат отношение.
В Евангелието според Матей 18 е описана процедурата за разрешаване на лични конфликти. Тази процедура е задължителна при всеки конфликт и ако не се спазва няма истинско помирение.
Ние като Реформирана Църква сме привилегировани да имаме наследството на Църковните съдилища, където мъдри и благочестиви мъже са призвани да отсъждат в конфликтни ситуации и да са миротворци, чрез прилагането на Божия Закон.
Защо не приложите тази процедура във вашия случай? Прозовете свидетелите и поканете благочестиви мъже да отсъдят в тази ситуация![addsig]

Публикувано на 05 август 2005 г. в 17:35:00 ч. от потребител 1570

Г-н Якоб,

Вие отново доказвате, че не сте ме разбрал.

Разбира се, че всеки човек в пристрастен към дадена юридическа система. Освен г-н Чавдар Хаджиев и г-н Еменей, разбира се. Те са пристрастени към екзистенциална система. Ако утре случайно ги направят съдии по граждански дела, ще ги решават чрез медитиране.

Но аз не говорих за тази пристрастност, г-н Якоб. Аз съвсем ясно говорих за ЛИЧНАТА пристрастност към конкретния човек. Онази пристрастност, която ни издига над законничеството на безличностното правосъдие и ни прави истински квалифицирани съдии, защото ни помага да виждаме в обвиняемия най-лошите му или най-добрите му страни, според посоката на нашата лична пристрастност, които страни вероятно дори не съществуват. Тази пристрастност, която помага на г-н Цеков, например, да вижда подробно събития в консулство отдалечено на хиляди километри от него, с което той самият няма нищо общо, и дори да се хвали с това.

Тази лична пристрастност е от голямо значение за съдебния процес. Тя ни помага да решаваме на кои свидетели може да се вярва и на кои не може да се вярва. Тя ни помага предварително да решаваме кои свидетелства от купа ще приемем за валидни и кои няма да приемем. Тя ни дава право да пренебрегнем мнението на хората, които твърдим, че уважаваме, когато то не е в съответствие с нашите собствени страсти. Тя ни дава и моралното право да се разпореждаме с чуждата собственост. И така нататък. Въобще, тази личностна пристрастност, било положителна или отрицателна, е толкова полезна за толкова много неща в заемането на принципна позиция спрямо конкретен човек, че без нея е невъзможно да се заеме принципна позиция по конкретния случай.

Аз наистина съм пристрастен към определена законова система. Но в случая това не е важно. Определящият фактор е дали съм пристрастен за или против конкретния човек заради нещо което е направил за или против мен в миналото. Ако не съм, не мога да заема принципна позиция, както вие заемате, г-н Якоб. Не мога да реша кои точно свидетелства против човека да избера за верни и кои за лъжливи. Не мога да реша дали да търся най-лошите или най-добрите му страни. Не мога да реша дали да го обвинявам за несъществуващи неща или да го хваля за несъществуващи неща.

Вие сте се напълно квалифициран за отсъждане по този случай. Защо ви е чуждо мнение, и то от човек, който въобще не знае на чии свидетелства да вярва?

Публикувано на 05 август 2005 г. в 17:50:00 ч. от потребител 1472

''Не мога да реша кои точно свидетелства против човека да избера за верни и кои за лъжливи'' - Thomas Crown

Все пак не може ли да приемете думите на Searching за верни, или ако не можете, приемете хипотетично за съществуването на такава една ситуация, и обяснете как мислите е добре да се действа.[addsig]

Публикувано на 05 август 2005 г. в 21:42:00 ч. от потребител 1570

Съжалявам г-н Данка, не мога да приемам вероятности. Това не е квантова механика и човекът не е котката на Шрьодингер.

Публикувано на 05 август 2005 г. в 22:04:00 ч. от потребител 222

Г-н Краун,

Аз прекрасно ви разбирам. Въпроса, е че вие не желаете аз да ви разбирам.

Ах, тази пристрасност. Ето, че малко по-малко започавате да ме разбирате.

Quote:

Но аз не говорих за тази пристрастност, г-н Якоб. Аз съвсем ясно говорих за ЛИЧНАТА пристрастност към конкретния човек. Онази пристрастност, която ни издига над законничеството на безличностното правосъдие и ни прави истински квалифицирани съдии, защото ни помага да виждаме в обвиняемия най-лошите му или най-добрите му страни, според посоката на нашата лична пристрастност, които страни вероятно дори не съществуват.

Г-н Краун,

Ерудиран човек от вашият ранг едва ли ще пропусне да забележи, че личната пристрасност, макар и важен фактор в съда има своите ограничения наложени от Божият Закон. В противен случай, личната пристрасност стои над Божият Закон и един ден ние ще бъдем съдени не от Закона, но от личната пристрасност на всеки човек. Така, че г-н Краун, вие сте неизбежно отговорен по отношение на дадена личност изправена пред съда.

Точно тази лична пристрастност, г-н Краун, кара човека да изяви нейният външен белег, а именно ДЕЛАТА. Макар и както споменах важен фактор в отсъждането, личната пристрастност неизбежно води до отговорност, заради делата подтикнати от нея.

Важният въпрос е: До каква степен личната пристрасност е освободена от съда на Закона? Ето и отговора: Докато тя остане съобразена с него.

Quote:

Тази лична пристрастност е от голямо значение за съдебния процес. Тя ни помага да решаваме на кои свидетели може да се вярва и на кои не може да се вярва. Тя ни помага предварително да решаваме кои свидетелства от купа ще приемем за валидни и кои няма да приемем. Тя ни дава право да пренебрегнем мнението на хората, които твърдим, че уважаваме, когато то не е в съответствие с нашите собствени страсти. Тя ни дава и моралното право да се разпореждаме с чуждата собственост. И така нататък.

О, много ви се иска това да бъде така. Никъде в Библията не пише "не приемай свидетелството на двама или трима, ако личната ти пристрастност противоричи на свидетелството"! Напротив, г-н Краун, Библията заповядва да приемем свидетелството на двама или трима.

Друг е въпроса, ако откажем да изслушаме свидетелите, защото личната ни пристрастност или гордост не ни позволяват. Но това не ни прави ни най-малко безотговорни, нали?

Quote:

Не мога да реша кои точно свидетелства против човека да избера за верни и кои за лъжливи.

Уважаеми, г-н Краун, Библията не ви позволява да решавате, напротив при двама или трима свидетели Библията ви заповядва да се съобразите.

Quote:

Вие сте се напълно квалифициран за отсъждане по този случай. Защо ви е чуждо мнение, и то от човек, който въобще не знае на чии свидетелства да вярва?

Г-н Краун,

Аз мога да ви помогна. Мога да пейстна един записан разговор по ICQ. Там, между другото ще видите, как се развиват "инвестициите" на г-н Божидар Маринов. Все пак той ме научи, как да печеля пари.
==========================

Г-н Краун, вие казахте, че внимателно сте следели във форумите изявите на Божидар Маринов. Той често ми е казвал, че вижда много от себе си в мен. Не мога да кажа, че в момента го превъзхождам интелектуално, но той имаше невероятният хъс да чупи стени с глава. Психолозите казват, че дарбата не се придобива, тя се развива. Преди да ме срещне, аз вече чупех стени с глава. Той ми помогна да доразвия това -

Quote:

Лука 6:40 - Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

С уважение

Публикувано на 05 август 2005 г. в 23:37:00 ч. от потребител 403

Интересно е да се разбере тази църква за която става на въпрос, българска ли? или е някъде в пущинака и е единственната в радиус 2000 мили?[addsig]

Публикувано на 06 август 2005 г. в 03:47:00 ч. от потребител 1570

Г-н Якоб,

Струва ми се, че вие наистина страстно желаете да ме въвлечете в някакъв случай, който е от особена важност за вас. Опитвате се да ми вменявате отговорност за неща, които самият вие сте си избрал за важни. Защо ли са толкова важни за вас? Дали е защото вашата пристрастност е ограничена от Божия закон?

Вашето страстно желание може да бъде изпълнено, и аз ви казах как: Ако бъда нает от една от страните. Това означава, хм, хонорар, нали разбирате? Тогава вече ще бъда пристрастен достатъчно, за да мога да дам мнението си. Отправете вашата оферта, г-н Якоб. Аз ще ви дам отговор и ще ви кажа къде да преведете парите, ако съм съгласен. Тогава ще можем да говорим отново. Страстните желания струват пари.

Библията ни заповядва да приемем свидетелството на двама или трима, г-н Якоб? А казва ли ни на кои точно двама или трима? Има ли критерии за надеждни свидетели? Или хвърляме жребий? Ако има двама или трима свидетели, които твърдят обратното, кои ще изберете?

Г-н Якоб, мен не ме интересуват "инвестициите" на г-н Маринов. Вас може и да ви интересуват. Него може и да го интересуват. Можете да "пейстнете" цялото ICQ, но това няма да промени моята позиция. Просто прочетете внимателно постингите ми дотук. Не сте ги прочел внимателно.

Да, съгласен съм, че във вас има много от г-н Божидар Маринов. Например, умението ви да използвате курсив и цитати. Направо сте прихванал духа му. Като видя курсив и цитати, истински ме втриса. Аз още не съм успял да овладея тази технология и за мен е нещо като магия. Вие ще просперирате, със сигурност.

А, апропо, г-н Якоб, докато не съм забравил, да ви напомня едно друго основно правило: Човек трябва да осъзнава собствените си ограничения. Техника за безопасност, нали разбирате. Всичките ви умения да трошите стени с глава не струват нищо, ако умрете още в началото на битката. Но, разбира се, вие знаете това. Аз нямам на какво да ви уча. Нито моето лично мнение има голямо значение за вас. Има значение само дотолкова, доколкото да подкрепи вашето лично мнение по въпроси, които вие сте си избрал за жизнено важни. Лични приоритети.

Личните приоритети струват пари, г-н Якоб. Много пари.

Публикувано на 06 август 2005 г. в 13:06:00 ч. от потребител 149

?Ще ви изпея една песен, за любов, раздяла . . . и още нещо!?

Това е знаменателна реплика от един български филм. Я да видим сега. Хъм . . .Значи добре! Любов и раздяла. На тези две понятия можем да направим дисекция, та да видим защо те така силно се привличат, макар да оставаме с впечатление, че би трябвало да се отблъскват, като срещуположни полюси.

Що се сетих за репликата ли? Ми щото казват ми: ?Бог е Любов, християнството е любов?. Добрееее, съгласен! Само дето, като в стар български филм любовта винаги върви с раздяла. Не знам, какво е имал предвид Станислав Стратиев, пишейки сценарият за въпросният филм и вмъквайки тази реплика изречена от Катето Евро. Обаче виждам, как като напасна репликата връз бурният християнски живот в България всичко си идва на мястото.

Quote:

?Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.?

I Кор.13:4-7

Е, разбира се в горният цитат нищо не пише за раздяла. Това е чудното. В Библията на любовта са лепнати куп други достойнства, само не и раздяла. Да ама християните в България обичат да се вживяват в ролята на сърцеведци и с острият скалпел на езиците си да правят душевна дихтомия на всеки брат или сестра, които по една или друга причина не са им симпатични. Няма друга причина, просто някой не те кефи и решиш да го обичаш и то с такава страст, че онзи, обичания вземе че се задуши от любов. Така в епикризата можем да напишем: ?задушен от любов?. Колко романтично само!!!

Ето така се радва на обяснение и лайтмотива на нашият трактат. Епикризата може да носи и друг текст в себе си. На белият лист с черно мастило е изписано: ?Раздялата е законна. Причина: любовта?.

Та както виждате, техниката на етичните удушвачи може да има съвсем ?библейски? образ, зад който лесно се крие разкривената същност на сърдечните ни дефекти. Не може да си представите, колко много ?християни?, които са си дали разводно писмо от любов познавам (не само съпрузи имам предвид). Тази тенденция е завладяваща и в унисон с нея предлагам да си спретнем събор и да променим текста на I Кор.13. Всъщност защо да си губим времето, можем направо да изрежем тази глава от Канона.

Нека пак да прочетем изречението от началото пак: ?Ще ви изпея една песен, за любов, раздяла . . . и още нещо!?

Да, любовта мога да възпея, раздялата също, стига да ми отърва, но какво е това . . . и още нещо?!?!? Това, ма наистина силно ме смущава. Как така и още нещо!? Ужас, Уууужаааас!!! Чакайте малко. Това и още нещо може да е прошката. Например, любов-раздяла-прошка . . . и отново заедно, ми да. Заедно сме по-силни.

Добре го казах ама ей! Като сме заедно и то след прошка и от двете страни е някак си по-библейско. И сега ?ще видите вие, кон боб яде ли?. Упс! Това е от друг български филм. Нека да свършим с тоя дето почнахме.

Финал No.2: Как така и още нещо!? Ужас, Уууужаааас!!! Чакайте малко. Това и още нещо може да е прошката. Например, любов-раздяла-прошка . . . и отново заедно, ми да. Заедно сме по-силни. И тогава можем да кажем: ?Оставаме, оставаме и нищо че е есен!?

Да, така по-бива!

Публикувано на 06 август 2005 г. в 21:09:00 ч. от потребител 1521

Човече, това беше страхотно!!!

Публикувано на 07 август 2005 г. в 13:20:00 ч. от потребител 1329

Как да постъпя?

Пастора ми в БG.носеше очила.Чене.И всеки ден вземаше инсyлин.

Но всеяка неделя изцеряваше евангелисти-християни.И всички свидетелстваха за изцеренията си.Славеха Бога.Но на другата седмица една от "изцерените" сестри излезе пак.Викам и:Сестра нали беше изцерена? А тя ми вика:Че е добре да се направи до три пъти,за по сигурно.

Знам,че на Kalinka това няма да и прозвучи "страхотно",но е страшно хубаво да си всяка неделя отпред и да искаш изцерение.Така поне те забелязват всички.Ставаш център на внимание.Така е!Като "Планината" не отива при Асан,Асан отива при планината.

P.S.И за подържаща роля в "Холивуд" дават Оскари.

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-08-07 06:22 ]