Въпрос: Какви са принципите, по които изучаваме, тълкуваме и прилагаме Библията?

Скицирам моята позиция:
1. Както Христос е едновременно напълно Бог и напълно човек, така и Библията едновременно е напълно божествено слово и напълно човешко слово.

2. Понеже тя е слово от Бога, тя е свръхестествено вдъхновена, да ни разкрие кой е Бог и каква е неговата воля за нас. Библията описва Божиите дела и откровение в историята и това откровение има пряка връзка с нашия живот днес.

3. Понеже Библията е човешко слово, то тя отразява индивидуалностите на хората, които са написали отделните библейски книги - техния стил, епоха, култура и пр.

4. Библията може да бъде разбрана единствено чрез просветлението на Святия Дух, който ни води в познаване към Бога. Това просветление може да дойде по много пътища - индивдуално прозрение, плод на усилена работа при изучаването на текста, чрез начина, по който Църквата е тълкувала и разбирала текста през вековете. Обикновено Святият Дух използва комбинация от тези канали, за да води Своята Църква.

5. Тъй като Библията също така е и човешко слово, то нейната приложимост към нашия живот днес не може да бъде разбрана без да вземем предвид контекста и културата в която са написани библейските текстове и нашия съвременен контекст. Един Библейски текст не може да бъде механично взет и приложен едно към едно за нас днес, без да се отчетат тези фактори (пример - заповедта на ап. Павел към Тимотей "недей да пиеш вече само вода, но и малко вино"). Заключение относно приложението на текста трябва да бъде плод от задълбочено изследване и разбиране на неговия смисъл.

Контекстът на настоящата дискусия може да бъде видян в дискусията "За християнското невежество и християнските претенции" - стр.14 в постинга на Радослава, която отправя към мен обвинението, че с тълкуването си разрушавам авторитета на Библията. Предварително обяснавам, че ако настоящата дискусия тръгне по пътя на предишната аз няма да участвам в нея.
[addsig]

Г-н Хаджиев,

Преди да пристъпя към коментар на новата ви дискусия, ще си позволя да коментирам това, което предварително сте обяснил в края на постинга си:

ЦИТАТ:
"Предварително обяснавам, че ако настоящата дискусия тръгне по пътя на предишната аз няма да участвам в нея."

Тъй като текстът не обяснява значението на думите "по пътя на предишната", бих ви помолил за разяснение. Какво означават тези думи? Вие започвате дискусия, в която анонимно обявявате дадена личност за "невежа с претенции". Когато дискусията "тръгва по път" да покаже, че всъщност г-н Чавдар Хаджиев е невежа с претенции, вече не искате да участвате. Можем да обобщим: Докато дискусията е пълна с обиди и необосновани обвинения против други хора, г-н Хаджиев няма проблем да участва; ако обаче дискусията започне обосновано да доказва, че г-н Хаджиев е либерален богослов и невежа с претенции, тогава г-н Хаджиев отказва да участва. Удобно, а?

Сега по темата.

Г-н Хаджиев, прави впечатление, че вие подреждате вашите "принципи" по един определено революционен начин. Революционен, защото той дава приоритетите по нов начин, непознат на Църквата досега: ВИЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО НАБЛЯГАТЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЕЛЕМЕНТ В ПИСАНИЕТО. Покрай четене на този и други сайтове аз се научих да чета и обръщам внимание на историческите изповеди на вярата, нещо, което никога не съм чувал от вас да препоръчвате. Тези изповеди на вярата винаги наблягат на Божествената вдъхновеност и характер на Писанието, и за просвещението от Святия Дух, и само мимоходом споменават за човешкия елемент в него.

За вас е много важно да започнете с настояване на човешкия елемент. Не само това, вие изрично настоявате, че без човешкия елемент не е възможно да разберем какво ни казва Библията днес. Библията е Божие Слово, но ако не я разглеждаме като човешко слово, тя няма да ни ползва нищо.

Г-н Хаджиев, тази лека промяна в баланса на приоритетите е доста странна за мен. Засега няма да ви питам за мотивите за нея, за да не би постингът ми да стане прекалено дълъг и да наложа бреме върху вашите интелектуални способности. Но ще ви попитам следното: "МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ ПОКАЖЕТЕ АВТОР В ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКВАТА, КОЙТО КАТО ВАС ОТДАВА ТОЛКОВА ПЪРВОСТЕПЕННО ЗНАЧЕНИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЕЛЕМЕНТ НА ПИСАНИЕТО В СВОИТЕ ХЕРМЕНЕВТИЧНИ ПРИНЦИПИ?" И ако можете да покажете такъв автор, можете ли да ни покажете докъде е стигнал в своята херменевтика?

Тъй като според г-н Еменей вие "утвърждавате авторитета на Библията", не мога да пропусна и следващия въпрос: "МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ ПОКАЖЕТЕ ПРЕЦЕДЕНТ В БИБЛИЯТА ЗА ТАКОВА СИЛНО НАСТОЯВАНЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ЕЛЕМЕНТ?" Има ли текст в Библията, според който Писанието е "едновременно Божествено и човешко слово, и ако не го приемете като човешко слово, няма да знаете как да го прилагате"?

Накратко, приоритетите, г-н Хаджиев. Защо е важно за вас да настоявате на човешкия елемент, та да го правите необходим и едва ли не равнопоставен на Божествения? Дотук с въпроса за приоритетите.

Г-н Хаджиев, нека сега да разгледаме вашето сравнение:

ЦИТАТ:
"Както Христос е едновременно напълно Бог и напълно човек, така и Библията едновременно е напълно божествено слово и напълно човешко слово."

След въпроса за вашия странен приоритет, който поставих по-горе, идва въпросът: "КАКВО Е СЛЕДСТВИЕТО ОТ ТОВА ВАШЕ ТВЪРДЕНИЕ?" Ние казваме, че Христос е човек, но казваме, че той е СЪВЪРШЕН човек. Неговото човешко естество не е причина да хвърляме съмнения върху неговото съвършенство, вярност, истинност, надеждност. Следователно, според вашето собствено сравнение, Библията е човешко слово, но тя е СЪВЪРШЕНО човешко слово, което не може да подлежи на корекция или дори тълкувание чрез други, несъвършени човешки слова. На друго място вие казвате, че Христос като човек е изпитвал болка, умора и т.н. Но това не е несъвършенство, г-н Хаджиев, това е ОГРАНИЧЕНОСТ на физическото му естество. Неговата ограниченост не ни кара да се съмняваме в неговото свидетелство и да търсим външни източници да тълкуваме неговото свидетелство, защото иначе няма как да го разберем. От това, и от вашето сравнение, изводът трябва да бъде, че Библията не ни дава изчерпателно познание за света, но това, което тя ни дава в своите страници, е съвършено, непогрешимо и не подлежи на корекция или тълкуване от външни източници.

Да обобщя: Христос като човек е ограничен, но е съвършен и непогрешим; Библията е ограничена, но е съвършена и непогрешима.

Но какво правите вие, г-н Хаджиев? Вие използвате този аргумент за "човешкото слово", за да коригирате и дори да отричате ясния текст на Библията. Вие ни казвате, че понеже Библията е човешко слово, не можем да вярваме на свидетелството за указа на Дарий. Дори трябва да променим значението му, защото извънбиблейските източници ни дават "единственото надеждно доказателство" какво Дарий е казал. Казвате ни, че не можем да вярваме на библейската хронология. Казвате ни, че не можем да се доверяваме на ясните и точни дефиниции на основни богословски термини. Забележително, нали. От предпоставката, "Библията е едновременно Божествено и човешко слово", вие скачате към извода, "Библията е несъвършена като фактология, и в последствие като богословие".

Вие казвате, че трябва да вземем предвид контекста и културата, за да можем да прилагаме Библията днес. Но как тълкувате контекста и културата, за да извлечете смислени изводи от тях? Вие сте много съзнателен да формулирате вашите принципи за тълкуване на Библията, но защо вашите принципи за тълкуване на "контекста и културата" остават удобно скрити? Преди да тълкувате Библията чрез "контекста и културата", как да разберем дали вашето разбиране за "контекста и културата" е правилно? Защото ако то не е правилно, вашето тълкуване на Библията няма да е правилно, не е ли така, г-н Хаджиев?

Вие имате две възможности за тълкуване на "контекста и културата":
(1) На основата на Библията;
(2) На основата на небиблейско мислене и религии.

Да ги разгледаме поотделно. Ако вие тълкувате "контекста и културата" на основата на Библията, тогава вашето тълкувание ще тръгва от Библията и ще завършва в Библията, и няма да има никакви корекции на библейския текст. Тогава "контекстът и културата" ще имат само незначително място във вашето тълкувание, но в никакъв случай няма да са така важни, както вие ги представяте.

Но ако тръгвате от позиция на небиблейско мислене, тогава неизбежно трябва да завършите в отричане на библейския текст, защото всяко небиблейско мислене неизбежно е АНТИ-библейско мислене. Тогава "контекстът и културата" ще имат голямо значение за вас, но това, което ще сте "приложили към нашия живот днес", няма да е Библията, а АНТИбиблейско мислене облечено в библейска фразеология.

Да ви дам практически пример от близкото минало: Библията ни казва, че Кир е издал указ в името на Яхве. "Контекстът и културата" казва, че указът е в името на Мардук. Аз лично, тъй като тълкувам "контекста и културата" на основата на Библията, си правя един от двата извода:
(1) Цилиндърът на Кир е измама;
(2) Съвременният превод на текста на Цилиндъра на Кир е съмнителен.
Във всички случаи аз запазвам целостта и верността на библейския текст.

Вие, г-н Хаджиев, като тълкувате Библията на основата на "контекста и културата", веднага скачате на извода: "БИБЛИЯТА НЕ НИ КАЗВА ИСТИНАТА ОТНОСНО УКАЗА НА КИР." Кир е бил умел политикан. Бог не ни е казал истината в Исая 45, че го е "издигнал в правда". Издигнал го е в интригантство и манипулации. Казвате всякакви антибиблейски неща, само за да запазите и утвърдите верността на Цилиндъра на Кир.

Ето, г-н Хаджиев, как вашето нездравословно настояване върху човешкия елемент в Писанието неизбежно ви води към отричане на Писанието, към релативизъм и атеизъм.

Да обобщя, г-н Хаджиев, за да помогна на вашите интелектуални способности:
(1) Вие правите човешкия елемент на Писанието прекалено висок приоритет, с което се отклонявате от самото Писание и от Преданието на Църквата;
(2) Вие правите нелегитимния логически скок от физическата ограниченост на човека Исус Христос към фактологичното и дори богословското несъвършенство на Писанието;
(3) Вие тълкувате Писанието на основата на "културата и контекста", но не ни казвате как тълкувате "културата и контекста". В действителност вие ги тълкувате АНТИбиблейски, и поради това вашето тълкуване на Библията е погрешно и АНТИбиблейско.

Г-жа Петкова, какво ще кажете, не съм ли добър ученик на г-н Маринов?

Г-н Хаджиев, сега му е времето да ни кажете, че "дискусията не е тръгнала по правилния път". Време е за сарказъм, цинизъм и обиди. Време е да си потърсите по-удобни събеседници. Време е да започнете нова дискусия на тема: "Гордостта на онези, които натикаха г-н Чавдар Хаджиев, преподавател във ВЕБИ, в миша дупка." Заедно с г-н Стоянов ще допринесете за моралното изваисяване на форумите, като убеждавате всеки да се изравни до вашето ниво, интелектуално.

Считам за уместно да цитирам глава І от Уестминстърската изповед на вярата - ЗА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ, 2-10

2. Свещеното Писание или записаното Божие се състои от всички книги на Стария и Новия Завет, а те са следните:

(... изброяване на книгите в Стария и в Новия ЗАвет )

Всички те са вдъхновени от Бога, за да ни ръководят във вярата и в живота ни (Лука 16:29, 31; 24:27, 44, ІІ Тим. 3:15-16; Йоан 5:46-47)

3. Книгите, които се наричат общо Апокрифи, не са дадени по божествено откровение, затова не са част от канона на Писанието и следователно нямат никакъв авторитет в Божията Църква, нито трябва да се ползват с някакво по-различно одобрение или пък да се възприемат различно от другите книги, създадени от хора (Откр. 22:18-19; Римл. 3:2; ІІ Петр. 1:21).

4. Авторитетът на Свещеното Писание, въз основа на който ние трябва да вярваме в него и да му се подчиняваме, не зависи от свидетелството на даден човек или Църква, а произтича изцяло от Бога (който е самата истина), неговия Автор. Следователно трябва да приемаме Писанието, защото то е Слово на Бога (ІІ Петр. 1:19-20; ІІ Тим. 3:16; І Йоан 5:9; І Сол. 2:13; Откр. 1:1-2).

5. Свидетелството на Църквата може да ни подтикне и накара да ценим по-високо и да се отнасяме с повече почит към Свещеното Писание (І Тим. 3:15). Божественият характер на съдържанието, ефективността на учението, величественият стил, съгласуваността на всички части, всеобхватността му като цяло (за което трябва да отдадем цялата слава на Бога), пълната картина, кото се дава на единствения възможен път за спасението на човека, многото други несравними достойнства, както и цялостното му съвършенство - това са факти, чрез които Писанието само дава неизброими доказателства, че е Божие Слово. Но независимо от това, пълната ни убеденост и увереност в непогрешимата му истина и божествения му авторитет произтича от действието на Святия Дух, свидетелствуващ в сърцата ни чрез Словото (І Кор. 2:9-10; Евр. 4:12; Йоан 10:35; Ис. 55:11; виж Римл. 11:36; Пс. 19:7-11; виж ІІ Тим. 3:15; І Кор. 2:4-5; І Сол. 1:5; І Йоан 2:20,27; виж Ис. 59:21).

6. Пълното учение на Бога относно всичко, необходимо за Неговата собствена прослава, за спасението, вярата и живота на човека, е или ясно изразено в Писанието, или може да бъде изведено от него като логично и необходимо следствие. Нищо и ни кога не трябва да се добавя към Писанието - било то чрез нови откровения от Духа или чрез човешки предания (ІІ Тим. 3:16-17; Гал. 1:8-9; ІІ Сол. 2:2). Вътрешното просветление от Божия Дух е необходимо за спасителното разбиране на нещата, разкрити в Словото (Йоан 6:45; І Кор. 2:12, 14-15; Еф. 1:18; виж ІІ Кор. 4:6), въпреки че има известни обстоятелства, свързани с поклонението пред Бога и с управлението на Църкавта, от общата практика на някои хора и общества, които трябва да се уреждат посредством прозрението идващо от природата, и просветления християнски разум, в съответствие с общите правила в Словото, които винаги трябва да спазваме (І Кор. 11:13-14; 14:26, 40).

7. Не всичко в Писанието е еднакво ясно, нито еднакво разбираемо за всеки човек (ІІ Петр. 3:16). Независимо от това, нещата, които трябва да знаем, да вярваме и да практикуваме във връзка със спасението, са толкова ясно изразени и разкрити на едно или друго място в Писанието, че не само учените, но и неуките, използвайки правилно естествените средства, могат да ги разберат в достатъчна степен (Пс. 119:105, 130; Втор. 29:29; 30:10-14; Деян. 17:11).

8. Старият Завет в оригинала на еврейски (родният език на Божия народ в миналото) и Новият Завет в оригинала на гръцки (езикът, най-добре познат сред разлините народи по онова време), които са вдъхновени непосредствено от Бога и благодарение на целенасочената Му грижа и провидение, са запазени чисти през всички векове и следователно са автентични (Мат. 5:18; Пс. 119:89). Така че, при всички религиозни противоречия Църквата трябва да се позовава на тях като на най-висш авторитет (Ис. 8:20; Мат. 15:3,6; Деян. 15:15; виж Лука 16:31). Но тъй като тези езици в оригиналите не са познати на всички вярващи, а те имат право на достъп и интерес към Писанието и заповед в страх от Бога да четат и изследват (Йоан 5:39; Деян. 17:11; Откр. 1:3; виж ІІ Тим. 3:14-15), Библията трябва да се превежда на езика на всеки народ, до който достига (Мат. 28:19-20; виж І Кор. 14:6; Марк 15:34). По този начин Словото на Бога ще може да се вселява изобилно във в сички и хората щем огат да Му се покланят по подобаващ начин (Кол. 3:16; виж Изх. 20:4-6; Мат. 15:7-9) и като черпят търпение и утеха от Писанието ще живеят с надежда (Римл. 15:4).

9. Непогрешимото правило за тълкуване на Писанието е чрез самото Писание . Следователно, когато възникне въпрос относно истинския и цялостен смисъл на даден пасаж (като има не много, а само един смисъл), той трябва да се изследва и разбира с помощта на други пасажи от Писанието, където същата истина е изразена по-ясно (Деян. 15:15; Йоан 4:46; виж ІІ Петр. 1:20-21).

10. Святият Дух говорещ в Писанието (Мат. 22:29, 31; Деян. 28:25; виж І Йоан 4:1-6) е върховният Съдия - чрез Него трябва да се разрешават всички религиозни разногласия и да се претеглят и оценяват всички решения на църковни събори, мненията на древни автори, човешки учения и претенции за водителство от Духа - единствено в Неговата присъда трябва да намираме удовлетворение.

*******

Надявам се, Чавдаре, няма да възразиш на този дълъг цитат, но считам, че като говорим за такива висши въпроси в богословието, каквото е Свещеното Писание и неговото тълкуване, няма да е неуместно да цитираме изповеди на вяра. Между другото, тези твои принципи от Петдесятната изповед на вярата ли са почерпени?

***

Quote:

Г-жа Петкова, какво ще кажете, не съм ли добър ученик на г-н Маринов?

Много, но трябваше да се сетите да цитирате поне някоя реформирана изповед на вярата, поне нас така ни учеше .[addsig]

"Moreover, the worst blunder that we can commit is to read back our 20th-century thoughts into the minds of the biblical authors (which is 'eisegesis'), to manipulate what they wrote in order to make it conform to what we want them to say and then to claim their patronage for our opinions.

Calvin, centuries in advance of his time understood this principle well. 'It is the first business of an interpreter', he wrote, 'to let his author say what he does say, instead of attributing to him what we think he ought to say'."

John Stott

Г-жа Петкова, съжалявам, нямам вашите тренирани сетива и усъвършенствани богословски навици. Моите навици и инстинкти са строго юридически: Мога да видя проиворечието в текста и несправедливостта в поведението, но не мога да ги дефинирам и обоснова строго богословски. Така както навиците на г-н Хаджиев са чисто екзистенциални: Може да ви говори с часове за екзистенциалната метафизика на червеното хапче и синьото хапче, но му е трудно да осъзнае какво точно е грехът, както и да види несправедливостта и двойния стандарт в поведението. Освен когато са насочени против неговата екзистенциално смирена достойна личност, разбира се. Тогава бързо става и юридически, и богословски, и смело заклеймява "нискоинтелигентните".

Силно заинтригуван от предположението на николай стоянов, направено в дискусията за "греха" (12 стр.), че Томас Краун е всъщност Божидар Маринов, реших да прегледам супер дългия му постинг. Обяснявам, че правя това по изключение и не смятам да продължавам да си губя времето да чета и отговарям на останалите му писания.

Тъй като днес работих върху семинар на тема "Евангелска идентичност" попаднах на един много интересен цитат от Джон Стот - един от най-влиятелните евангелски автори и проповедници на 20 век. В обръщение към Световната асамблея на IFES (International Fellowship of Evangelical Students) направено в Корея през 1999 г. и озаглавено Evdngelical essentials Стот казва следното:
"Бог говори чрез думите на човешките автори на Писанието. Това е значението на думата "боговдъхновеност". Ние нито вярваме, че Бог е говорил независимо от човешките автори, нито смятаме, че те са говорили независимо от божествения автор. Вместо това ние утвърждаваме двойното авторство на Писанието, защото това е мнението, което самата Библия има за себе си. От една страна "Бог говори чрез пророците" (Евр. 1:1) от друга "човеците са говорили от Бога, движени от Святия Дух" (2 Петр.1:21)"
Това са думи на Джон Стот, не мои.

Твърденията на Томас Краун, че се стремя да коригирам и отричам библейския текст са толкова абсурдни, че изобщо няма да се занимавам с тях.

И накрая отговор на въпроса какво значи тази дискусия да тръгне по пътя на предишната - това значи километрични постинги, пълни с лични нападки и абсурдни обвинения. Прочетете това, което е написал до този момент Томи и ще разберете какво имам предвид (до този момент 54 постинга за 3-4 дни, всичките по мой адрес. Каква чест!)[addsig]

Do,fordprefect!

Моя даскал тука,като взехме "Новия завет" ни говори за някакъв источник "Q",които са ползвали Марко,Матея и Лука.Аз бях чел в БG.книгата на Ф.Брюс и той също го споменава този источник.
Дай,ако имаш информация за него.

После ще те питам за "разликите" в 4 Eвангелия.

Г-н Хаджиев,

Силно сте заинтригуван дали наистина не съм г-н Божидар Маринов? Жалко за мен. Тъкмо бях на върха на щастието от сравнението с г-н Маринов, и сега вие ме връщате в реалността. Оказа се, че ще ми обръщате внимание не заради самия мен, не заради публицистичния ми талант, не заради логичните ми аргументи, а заради подозрението, че съм г-н Божидар Маринов.

Това е грубо отрезвяване за мен. Но пък е висока оценка за г-н Маринов, не е ли така, г-н Хаджиев. Дискусията не е "тръгнала в правилния път", защото не постига вашите цели, и вие отказвате да четете, но ако това е заради участието на г-н Маринов, си заслужава. Така де, кой може да се похвали, че е извадил г-н Маринов от дългото му мълчание? Единствено вие, Чавдар Хаджиев, преподавател във ВЕБИ.

Стига да беше вярно.

Г-н Хаджиев, вие цитирате Стот във ваша подкрепа? "Това са думи на Джон Стот, не мои." Това какво трябва да означава? Че вие издигате като авторитет Цилиндъра на Джон Стот, и ние трябва да се съгласим с вас само защото вие цитирате Стот?

Г-н Хаджиев, вие нали бяхте против онези другите, които си издигат някакъв гуру и приемат неговите книжки като авторитетни, и ги цитират по форумите? Сега какво се промени? Вероятно разликата е в личността на гуруто. Ако е Г.Норт, е осъдително; ако е Д.Стот, не е. Г-жа Петкова не може да цитира в своя подкрепа нейните си гурута като авторитети; вие имате пълното право да цитирате вашите си гурута. Така дискусията ще е честна и ще върви по правилния път.

Моите твърдения, че сте коригирал и отричал библейския текст, са "толкова абсурдни"? Вие защо започвате вече втора дискусия за изясняване на "какво сте искал да кажете"? Ако вие сте бил ясен във всичките си изказвания, щеше ли някой да поставя въпроси? Щяхте ли да се опитвате да ни обяснявате разликата между "термин" и "концепция"? Щеше ли г-н Еменей да се опитва да ви прикрива с "екзистенциални преживявания"? Вие полагате титанични усилия да обяснявате, преобяснявате и препреобяснявате думите си, и защо не трябва да ги приемаме в техния пряк смисъл, а накрая всичко било заради "толкова абсурдни" твърдения?

Какво означавало дискусията да тръгне по пътя на предишната. Километрични постинги. Това е лошо. Г-н Хаджиев изпитва затруднения да чете километрични постинги. Трябва нещо кратко, просто и ясно, като за преподавател във ВЕБИ. Цилиндърът на Кир или книжка от Джон Стот. Ако е възможно, някакво екзистенциално преживяване; например, филм някакъв, Матрицата или Властелина. Това е истинска дискусия, а не километричните постинги на Томас Краун или Библията.

Лични нападки. Никакви такива епитети като "невежа с претенции" или "нискоинтелигентен". Грешка, тези може. Други не може. И не може да са насочени против г-н Хаджиев. Обиждат го. Това е лоша дискусия. Добра е когато г-н Хаджиев обижда.

Абсурдни обвинения. Например, че някой е казал, че "не се знае какво точно е грехът". Каквото и да е казал, абсурдно е да го попитаме дали случайно не се е отделил от Библията. Има само едно изключение от това правило: Ако абсурдните обвинения идват от г-н Хаджиев. Той може да обявява други хора за "невежи с претенции" само на основата на лично несъгласие по даден въпрос, дори когато е необосновано, или се нуждае от повече доказателства, за да бъде правдоподобно.

Г-н Хаджиев, вие имате сериозни и установени критерии за това какво е добра дискусия. По-точно, един единствен критерий: Г-н Чавдар Хаджиев и неговата скъпоценна личност, удобство и забавление. Те това се казва фруд: наистина знае къде му е дискусията!

Санчо,
Първите три евангелия се наричат синоптични, защото между тях има толкова много общ материал, че е логично да се предположи, че той се дължи на литературна зависимост. В момента общоприетото мнение на учените е, че Марк е написал първи своето евангелие и Матей и Лука са го използвали при писането на своите. Общият материал, който намираме в Матей и Лука, но който липсва у Марк се предполага, че идва от друг източник, който двамата евангелисти са ползвали (освен евангелието на Марк). Този предполагаем, хипотетичен, общ за Лука и Матей източник се нарича Q от немската дума за "източник/извор" Quelle (тъй като тази хипотеза, както и повечето хипотези в библейстиката е формулирана от немски учени).[addsig]

Г-н Хаджиев,

Така и си мислех, че ще стане. Вие отново си намерихте удобни събеседници, и не обърнахте внимание на "аргументите на критиката", което г-н Еменей смята за "просташко поведение". Вероятно ако днес г-н Еменей е в настроение да следва своите си принципи, ще ви нарече "простак". Може и "кретен". Той ги умее тези работи. От г-н Божидар Маринов се е учил. Само че той не е често в такова настроение. Появява му се само когато насреща му е г-н Маринов. Условен рефлекс.

Г-н Хаджиев,

Разсъждавах върху въпроса какво точно смятате за "абсурдни обвинения". И не ми беше трудно да стигна до правилния извод. Сетих се точно кога съм отправил "абсурдно обвинение".

Това беше още в първата дискусия, в която влязох, когато обвиних г-жа Петкова, че е разкрила самоличността на г-н Хаджиев като е използвала вътрешна информация от модераторите. После бях изобличен, че обвинението ми е абсурдно, защото вие много преди това бяхте дал истинската си самоличност в друга дискусия.

Дори не се извиних на г-жа Петкова за това гнусно абсурдно обвинение. Няма и да се извиня. Аз съм простак и кретен. Ние простаците и кретените не се извиняваме за абсурдни обвинения.

Чавдаре, ако е съществувал този източник, означава ли, че е имало пето евангелие, дето сме го изгубили? И означава ли, че Откровението за Исус Христос от Евангелията е непълно, щом нещо липсва? [addsig]

Евангелие по Джона Стота.
И Цилиндър на Кира к мардукяном.
Реч на Хаджиева к германом (лат. Hadjium Contra Definiciae)
Екзистенция на червеното и синьото хапче

Хм Абе много са ви високоинтелектуални изказванията, че чак се сконфузвам да ги чета.
Все едно, че съм на сбирка на снобари от висшето общество ако това ще ви поласкае.
Вместо да си чупите пристите вземете и просто си четете библията и размишлявайте.
Надявайте се Святия Дух да ви дава откровение за това, което четете и го прилагайте в живота си.
Нямам нужда да чета уестмински или не знам какжи изповеди а БИБЛИЯТА и в частност ЕВАНГЕЛИЕТО а за Радослава Евангелието от Йоан да чете то е за начинаещи.

Не Радослава, не означава, че откровението за Христос е непълно. Бог в своята мъдрост е ръководил написването събирането и съхранението на книгите от новия завет и тяхното приемане в канона. Това че е имало по-ранен извор не означава, че откровението е непълно.

Твърде възможно е Q да не е било евангелие, а сборник от думи/поучения на Христос.[addsig]

До,fordprefect!

Твърде възможно е Q да не е било евангелие, а сборник от думи/поучения на Христос. - fordprefect
-----------------------------------------

Това е едната възможност.

Другата спорет мене е:Свидетелски изказвания,на очевидци,които Бог е сметнал да ги използва.
Примера с Самарянката.Никои не е могъл да знае какво са си говорили на кладенеца Исус и Самарянката.Логически е да сметнем,че Самарянкате е разказала това на Евангелиста Йоан.
В Евангелията има доста такива случай.

Санчо,
Най-вероятно поученията на Исус, записани в Q са били направени въз основата на проповедите на апостолите за това какво Исус е говорил - така че става въпрос за свидетелство на очевидци.[addsig]

fordprefect,не те разбирам.Никодим беше сам с Исус през ноща.Никодим не е ли очевидец?Как е разбрал Евангелиста Йоан за какво са си говорили,ako Никодим не му го е казал.

Г-н Хаджиев,

Тъй като вие не отговорихте на принципните ми въпроси относно вашите приоритети, аз приемам, че нямате отговор. Следователно вие признавате, че вашите приоритети с вашето извънредно и необичайно за историята на Църквата настояване върху човешкия елемент на Писанието са небиблейски, и следователно признавате, че наистина сте либерален богослов.

Другата възможност е да си представя, че не отговаряте на въпросите ми само защото мислите, че съм г-н Божидар Маринов. Но тази възможност веднага я отхвърлям, защото тя би означавала, че вие сте пристрастен и оценявате аргументите не според стойността им, а според личността на човека срещу вас. Или че сте притеснен от присъствието на това, което смятате за "Божидар", и не искате да му давате повече материал за вашето изобличаване. Тъй като не мога да ви припиша такива нечисти мотиви, остава изводът, че вие съвсем честно си признавате, че нямате отговори, и се надявате, че никой няма да забележи вашия интелектуален позор, или ако го забележи, ще го забрави бързо.

Имам въпрос относно това Quelle, г-н Хаджиев. Вие казвате в началото, че ако не вземем предвид човешкия елемент в Писанието, няма да знаем как да го прилагаме в наши дни. Очевидно това Quelle е важна съставка от вашия човешки елемент, толкова важна, че ако не го вземем предвид, няма да можем да прилагаме Новия завет. Затова имам четири въпроса за вас, подредени и кратки, като за преподавател във ВЕБИ:

(1) В продължение на 19 века никой в Църквата не се досетил за съществуването на това толкова важно Q. Това означава ли, че никой не е знаел как да прилага Новия завет към практическия живот?

(2) Дори и днес все още само се досещате за това толкова важно Q, но нямате неговия текст. Да разбираме ли, че все още не можем да прилагаме Новия Завет в нашия живот?

(3) Или може би само досещането за важното Q ни дава достатъчно познания за практическо приложение на Новия Завет, дори да нямаме точния текст? За какви други документи-"първоначални източници" можете да се досетите, г-н Хаджиев, които ви помагат да прилагате практически Новия Завет във вашия живот?

(4) Можете ли да ни дадете практически примери за значението на важното Q? Например, вземете даден стих от Библията и го тълкувайте без да знаете за Q. След това тълкувайте същия стих, вече като сте просветен и осведомен за Q. След това ни дайте обяснение за практическото значение на стиха "преди Q" и "след Q".

Не очаквам да ми отговорите, г-н Хаджиев. Вие отговаряте само на удобни въпроси. Моите са малко неудобни, разбирам това. Водят дискусията по неправилния път, да изобличава г-н Чавдар Хаджиев като либерален богослов. Правилният път беше г-н Чавдар Хаджиев да обижда другите от позиция на анонимност. Светът не е съвършен, какво да се прави. Животът е несправедлив.

А дали и Исус не е споделял с някои от учениците си неща, които е правил в отсъствието им??
Нямаме данни за такава практика и затова си остава авторитета на "писаното" под вдъхновението и водителството на Святия Дух.
Другото са само догадки и предположения човешки, които могат да ни подведат при тълкуване и вземане на позиция![addsig]

Quote:

Твърде възможно е Q да не е било евангелие, а сборник от думи/поучения на Христос.

Хм, значи евангелие не е сборник от думи/поучения на Христос?

А имаме ли цялото учение на Исус Христос след като е изгубено това Quelle?

И ако се намери един ден на някой папирус или пергамент, вие ще го сложите ли в канона на Писанието?
[addsig]

Догадки и предположения, г-н Единсървант? Може би не сте прочел началото на дискусията? Без тези догадки и предположения Библията не може да има практическо значение за вашия живот.

Санчо,
разговорът на Исус с Никодим би могъл да е разказан на учениците от самия Исус - както например изкушенията в пустинята, където са били само Исус и дявола.

Радослава,
Йоан казва, че Исус е казал още много неща, ненаписани в неговото евангелие, които ако се напишат не би стигнал целия свят, за да побере написаните книги.

Ако намерим днес папирус с учение на Исус аз няма да го включа в канона, защото да включвам книги в канона не е моя работа. Това е било извършено от Църквата под водителството на Святия Дух в хода на историята. Аз приемам канона на Писанието такъв какъвто е.[addsig]

Г-н Хаджиев,

Казвате следното:

ЦИТАТ:
"Йоан казва, че Исус е казал още много неща, ненаписани в неговото евангелие, които ако се напишат не би стигнал целия свят, за да побере написаните книги."

Но вие казвате, че в онова толкова важно Q всички тези неща ги има? Те са били написани в Q и от тях са взети синоптичните евангелия. Тоест синоптичните евангелия са нещо като резюмета на Q от различна гледна точка.

Това толкова важно Q ще да е било доста голямо, ако приемем цитираното от вас свидетелство на Йоан. Целият свят не би могъл да го побере. Но се е изгубило? Обхванало е целия свят, но някой невнимателен монах го е изпуснал в някоя дупка и е безвъзвратно изгубено? И сега имаме само кратките версии, наречени евангелия?

Вие приемате канона на Писанията какъвто е? Освен че не вярвате в библейската хронология. Иначе канона го приемате. Не вярвате и в точния текст на указа на Дарий. Но канона го приемате. Не вярвате, че има точна дефиниция за грях. Но канона го приемате. Ако приемем, че се съгласявате с г-н Еменей по определен въпрос, не вярвате и в конкретните думи на Исус. Но канона го приемате. Настоявате, че трябва да приемаме Библията като човешко слово, което не съществува в канона като изискване. Но канона го приемате.

Г-н Хаджиев, не ви ли се струва, че вашето определение за "канон" е малко необичайно? Не е ли малко ограничено? Ако вместите Писанието във вашето определение за "канон", дали няма да се чувства малко неудобно, като в тесни обувки? Какво означава за вас изразът "приемам канона"? Да не би да означава, "поставям под съмнение ясното значение на всеки библейски стих, до доказване на противното"?

Не ми отговаряйте, г-н Хаджиев. И без това вече знаем какво ще кажете.

Божидаре,

Понеже много страдаш, че не ти пиша, че направя едно изключение, така да е зарадвам (и да ти дам храна за следващите постинги, за да не се повтаряш толкова).

Накратко, не съм казал нищо, от това, което ти ми приписваш. Ама как да тръгна да ти обяснявам, след като ти така или ниначе пак ще си го извъртиш по някакъв удобен за теб начин.

И това с "жестокия интелектуален пердах" от къде го измисли? Направо ще ме умориш. Препоръчвам ти да почнеш да пишеш комично фентъзи (любимия ми жанр) - ще имаш голям успех.[addsig]

Г-н Хаджиев,

Вероятно постингът ви е отправен към мен. Прочетете последния ми постинг в другата дискусия. Там приемам вашето извинение и ви призовавам към ново отношение към дискусията.

На всички ни е ясно, че никак не се забавлявахте. Да твърдите обратното не е проява на смелост. Напротив, много вашо твърдения издаваха нервността ви: "умела атака", "не си хаби нервите", и т.н.

Не ме предизвиквайте повече. Аз имам още доста ресурси да демонстрирам английски нрави. Повече отколкото целият ВЕБИ може да събере. Просто отговорете на въпросите, които поставям, като пропуснете онези с "английските нрави", за да не се засегнете отново и да направите някоя погрешна стъпка. И се отнасяйте с уважение към г-жа Петкова и нейните аргументи.

И най-после си направете форум на собствения си сайт. Че е малко неудобно да изглежда, че се криете от въпроси относно вашите статии.

-----------------------

My name is Thomas Crown, and arrogance goes with this name.

Чавдаре, би трябвало да четете по-често въпросния канон на Писанието, за да не допускате такива досадни фактологически грешки:

Не става въпрос, че

Quote:

Йоан казва, че Исус е казал още много неща, ненаписани в неговото евангелие, които ако се напишат не би стигнал целия свят, за да побере написаните книги.

а

Quote:

Има още и много други дела , които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги.

Има съществена разлика между дела и казани неща. Едното е проявление на Божията сила, другото е УЧЕНИЕ.

Вие цитирате погрешно тези думи, за да оправдаете хипотезата, че е съществувала книга с учението на нашия Господ, която е била изгубена, и по която са се водили Матей и Лука.

Така че въпросът ми остава: може ли да се счита, че има някаква част от УЧЕНИЕТО на Исус Христос, която да е била изгубена? Според хипотезата за това quelle трябва да е така. Моля за вашия коментар, но този път цитирайте вярно Писанието.[addsig]

Радослава,

Не си разбрала добре хипотезата за Q. Според тази хипотеза изворът е запазен, защото е инкорпориран в Матей и Лука.

Че не всички думи на Исус (както и не всички дела на Исус) са записани в евангелията ми се струва близко до ума. За три години служение той вероятно е казал много повере, отколкото имаме в евангелията. В Деян.20:35 Павел цитира думи на Исус, които не са запазени в евангелията: "По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш".[addsig]

А откъде можем да сме сигурни, че е включен в Матей и в Лука въпросния източник? Апокрифната книжнина през първи век е обилна и се срещат какви ли не сведения за Христос и за апостолите. Как да сме сигурни, че източникът, който казваш, не е някакъв апокриф, от който са черпели Лука и Матей, и как да сме сигурни, че те не са редактирали материала. В крайна сметка, те само преразказвачи ли са били на въпросния текст, или са добавили и неща от себе си? Поне всичките тези въпроси са логични, ако се приеме тази хипотеза за вярна. И налагат да им се отговори смислено.

А относно "По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш", за това специално откровение от Въплътеното слово ли ти трябва, или не можеш сам да достигнеш до него от всички похвали на щедростта и милосърдието, които са записани в Стария Завет, който също е вдъхновено Слово от същия Господ.[addsig]

Quote:

On 2005-07-30 09:48, Radoslava wrote: А откъде можем да сме сигурни, че е включен в Матей и в Лука въпросния източник?

Хипотезата за самото съществуване на този източник идва от Матей и Лука. Предполагаме, че не са го редактирали, защото и двамата са го цитирали дословно.

Quote:

А относно "По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш", за това специално откровение от Въплътеното слово ли ти трябва, или не можеш сам да достигнеш до него

????? Казах че това са думи на Исус, незапазени в евангелията. От този цитат на Павел в деяния можем да заключим, че през първи век на апостолите са били известни думи на Исус, които не са били запазени в евангелията - т.е. евангелията вероятно не съдържат абсолютно всичко, което Христос е казал по време на общественото си служение.
[addsig]

До всички участници във форума.

Днес като си преглеждах нещата, се натъкнах на следното мое стихотворение писано през 2003 година. То като че ли добре описва моята дискусия с Божидар (Томас Краун) а отчасти и с Радославаи и затова реших да го публикувам. Тъй като в понеделник заминавам за Полша за сега преустановявам участието си в борбата за крушата и пожелавам на всички приятна отпуска и до нови срещи. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна - както казах стихотворение то е писано преди две години.

Битка за крушата
от Чавдар Хаджиев

Нещо недорасло, деформирано
здравата е хвалано за гушата
някакво създание гримирано
и крещи ентусиазирано
?Връщай си ми крушата?

Вгледах се, а то било петел,
ама много смешен -
целият във брилянтин и гел,
а пък погледът му ? поетично смел,
сякаш изпълнява песен.

А създанието (дето нагримирано)
се оказа патка.
То горкото беше много комплексирано
от това, че беше замаскирано
с розова забрадка.[addsig]

Г-н Хаджиев,

Вие сте бил просто една патка с розова забрадка? Забележителна еволюция във вашето самомнение, не е ли така? За три дни вече сте просто патка с розова забрадка и едва ли си заслужава да се занимаваме с вашата круша толкова усилено?

Г-н Богоизбрания беше прав: Вие не заслужавате такава канонада. Г-жа Петкова и Томас Краун се заемат да посрамят Чавдар Хаджиев и компания: Та това е като да ловиш цаца със самолетоносач!

Г-н Хаджиев, вие сте си объркал призванието. Нагримирал сте се като богослов и английски джентълмен, а под грима истинската ви същност е стихоплетец. Дали не е време да се заемете с истинското си призвание? Опитът от последните дни какво ви казва по този въпрос? Пък и в крайна сметка никой не може да докаже обосновано, че сте либерален стихоплетец.

Quote:

On 2005-07-29 08:04, fordprefect wrote: Не Радослава, не означава, че откровението за Христос е непълно. Бог в своята мъдрост е ръководил написването събирането и съхранението на книгите от новия завет и тяхното приемане в канона. Това че е имало по-ранен извор не означава, че откровението е непълно. Твърде възможно е Q да не е било евангелие, а сборник от думи/поучения на Христос.[addsig]

извинявам се че се включвам тук и то при положение че не съм чел всичко , но не е ли възможно този по-ранен извор да не е бил писмен, а устен[addsig]

Позволете да припейстна една статия на еврейски философ от 19 век относно "Висшата критика" на Библията, верно че е на руски, но мисля че който се интересува от въпроса ще се напъне да чете и на руски. Заключението на религиозните еврей е кратко но твърдо, висшата критика на Библията е присто фасада на циничния атеизъм!

И друго, има няколко много интересни извода за законите на Хамурапи, е не са кой знае колко добре разгледани но все пак са нещо наистина ценно.

В 1914 г. еврейский философ Франц Розенцвейг написал статью под названием «Атеистическая теология». В ней он доказывал, что теология тех времён, в соответствие с духом просвещения, основывается на отрицании Божественного откровения. «Розенцвейг показал, что богословы 19-го века изобретали различные стратегии, чтобы обойти затруднительный вопрос об откровении. И хотя откровение было центральным понятием той веры, которую они должны были отстаивать и объяснять, эти богословы предпочитали возводить её к «религиозному опыту», «народной душе», «особому моральному сознанию» - множеству антропоцентрических категорий, устранявших Б-га как независимую трансцендентную сущность. Розенцвейг утверждал, что, помещая веру в область одних только человеческих чувств, теология 19-го века в действительности была «безбожной»»*. Статья, выявлявшая на самом деле нежелание или неспособность университетской общины той эпохи признать Б-га как верх законов природы и разума, была опубликована спустя 25 лет после её написания.

Божественные указы, то есть заповеди, - говорят наши мудрецы, ? есть внедрение бесконечного в конечное, вечного во временное, сверхестественного в естественное. Признать возможность подобного сложно. Недаром даже после рассечения Красного моря и дарования Торы народ не прекращал сомневаться и задаваться вопросом: «А есть ли среди нас Б-г или нет?». В эпоху Просвещения человек опьянел от развития разума и познания природы, и признание чего-то более высокого, чем человеческий разум, превратилось для него в ещё более сложную задачу. Порой, наоборот - вера в откровение воспринималась как слабость духа и ума, как предпочтение готового ответа интеллектуальному усилию. Настоящий же человек, как утверждалось, должен распространить мощь науки на ещё необработанные ею территории, в том числе на территории откровения, а именно ? Танаха, Писания.

Я ни в коем случае не утверждаю, что наука не имеет отношения к Танаху. Наоборот - историческое понимание, к примеру, состояния Египта во время Исхода или же различные археологические находки в Земле Израиля только углубляют понимание Торы. Проблема в другом, а именно - в гегемонических порывах, в попытках объяснить всё, прибегая исключительно к разуму и эмпирическим методам. Библейская критика является именно таким перегибом науки, попыткой отрицания откровения, а следовательно и Бога, и изгнание последних из области правды в область суеверия.

Главная аксиома, на которой основана эта псевдонаука, - это отрицание божественного трансцендентного происхождение Торы (Танаха) и приписывание его различным более поздним человеческим источникам. Для этого «библейские критики» опираются на различные доводы: многократные повторения, имеющие место в Танахе, различия в стиле, в именах Всевышнего, кажущееся несоответствие фактов между собой и т.д.

Хотелось бы обратить внимание на несколько принципиальных аспектов, связанных с библейской критикой. Критики утверждают, что противоречивые описания одних и тех же событий, например ? два рассказа о сотворении мира, или одного и того же Храма (в книге Шемот Храм описан как место пребывания Шехины, божественного присутствия, а в книге Ваикра - как место жертвоприношений) доказывает существование различных источников. Иными словами, множество свидетельствует о множестве, а противоречие - о несовместимости, и таким образом Тора постепенно расчленяется.

Еврейский подход совершенно иной. Внешнее противоречие между различными стихами создаёт то напряжение, которое заставляет искать более глубокий смысл. Два рассказа о сотворении мира позволяют на самом деле смотреть на человека, как на существо природное с одной стороны и метафизическое с другой, как на часть творения, наравне с другими частями, и в то же время - как на цель творения (с одной стороны ? «помни, что ты прах и в прах вернешься» и «червяк опередил тебя»; с другой сторны ? «ради меня создан мир» и «ты не вправе отказаться от работы»). Подобное противоречие позволяет охватить всю многогранность человеческого существования. Рассказ становится динамичным, намекая на необходимость дополнения человека природного человеком смысловым и метафизическим. При желании в этом «дуализме» можно разглядеть духовные предпосылки марксизма, логотерапии, экзистенциализма и т.д. Более того, читатель вовлечён в рассказ Торы не только как пассивный слушатель, но и как активный собеседник. За каждым вопросом следует поиск ответа в священных текстах и их комментаторах, а ответ только порождает новые вопросы. Именно таким образом ведётся диалог человека со Всевышним посредством Торы, устной и письменной. При каждом вопросе и ответе что-то внутри "зажигается" и перерождается сам человек.

Библейские критики представляют Танах по образу и подобию человека и подгоняют его под себя, тем самым очень много теряя, или, скорее, ничего не выигрывая вдобавок к их, уже существующему «я». Еврей, относящийся к Танаху по-честному, ищет в нём ответы на свои жизненные вопросы. Воспринимая Тору как Книгу жизни, он понимает, что она не может быть изложена как последовательный, систематический философский трактат. Наоборот, будь она такой, именно это доказывало бы её человечность ? что авторство на самом деле принадлежит не Б-гу, а философу, догматику или идеологу. Наличие противоречий как раз доказывает её божественное происхождение. Ведь Б-г - творец всего, а всё полно противоречий, и Танах не может не отражать всю сложность и противоречивость сотворённого мира.

Ещё один интересный довод критиков - наличие в других культурах сюжетов, упоминаемых в Танахе. В качестве примера приводится кодекс вавилонских законов Хаммурапи, отдаленно напоминающих некоторые законы Торы; тот факт, что «Эль» - одно из имён Б-га - было именем одного из ханаанейских божеств. Подобные примеры якобы доказывают то, что Танах на самом деле только отражает дух эпохи. На самом деле это доказывает ровно противоположное. Рав Авраам Ицхак а-Коэн Кук пишет об этом в книге «Эдер а-Икар». Во-первых, пишет рав Кук, понятно, что в те времена жили праведные люди ? Шем, Эвер, Ханох, Мэтушелах ? и очевидно, что они влияли на нравы своей среды и что это влияние отразилось также и в законах окружающих цивилизаций. Во-вторых, Тора воспитывает каждого отдельного человека и каждое поколение в соответствии с его предрасположенностями. Рамбам, например, объясняет заповедь о жертвоприношениях как средство возвышения человека посредством перенаправления его привычки служить богам, принося им жертвы, от языческого культа - к истинному единому Б-гу. К этому объяснению рав Кук добавляет одну существенную деталь. Он говорит, что недостаточно объяснять причины заповедей, исходя лишь из прошлого, а следует опираться и на будущее. Например: следует покрывать кровь зарезанной скотины. Рамбам объясняет это тем, что в древние времена существовал обычай вызывать с помощью этой крови различных духов (шедов). Рав Кук объясняет это, ориентируясь на будущее: следует покрывать кровь, потому что мы стесняемся необходимости резать, убивать животных.

В-третьих, о Торе сказано, что она «Тора человека» или «Родословная человека». Иными словами, Тора раскрыла в народе Израиля глубину и внутреннее содержание души всего человечества. И поэтому не может быть, чтобы в человечестве не содержались искры Торы Моисея ещё до её дарования.
Библейская критика обрубает возможность подобного глубокого понимания. Увы, достаточно много учебников по древнееврейской истории и «библеистике» написаны именно в духе этой циничной лженауки.

На самом деле, при всей якобы научности, библейская критика тоже является прежде всего верой - верой в отсутствие божественного откровения. Заменяя устную Тору своими «комментариями», она, как пишет рав Кук, отделяет душу Торы от её тела, переходя затем естественным путём к расчленению мёртвого тела Письменной Торы.

Живой Торой заниматься намного веселее.

Статья частично основана на уроке рава Ури Шерки (Махон Меир, Йерусалим) о библейской критике.

* Поль Мендес-Флор, Теология, Эли Бар-Нави и Саул Фридлендер, Евреи и ХХ век ? аналитический словарь.

Элиезер Шаргородский
[addsig]