Публикувано на 24 юли 2005 г. в 01:05:00 ч. от потребител 403Реших да напиша нова тема за да проявя способностите си на тълковател. В другата тема, където става въпрос за самарянина, а и във връзка с изясняването на хиперболата като дума. Ето тук а не в СЗ е подходящо да демонстрирам какво е хипербола.
Притчата е хипербола, недействително събитие описащо някаква идея, като разказа за самарянина, е нещо напълно различно с книгата изход.
Тук виждаме поставен въпрос с некоректни мотиви от човек с нечестни намерения, при такъв подход е логично да не очакваме директен отговор. Това е лош въпрос и съответно той може да получи отговор, който касае нещо по друго и Господ съответно разказа случка с двойственно значение, в нея проявата на милост бе представена като част от Евангелието.
[size=16]30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв[/size].
Движението по път може да се сравни като с цялостния живот на човек, а слизането от Ерусалим към Йерихон ни напомня на живот или път на човек, който не е съвсем праведен. Разбойниците ца преобраз на греха и нападението е последстствията от него. Извод за първа част, живееки в света човек е застрашен от греха, който може да има жестоки последствия.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Това че се споменава свещенник в случката не е нито случайно, въпреки че думата присъства. Нито е някакво заяждане с свещенниците, въпреки че така изглежда. Използва се именно този персонаж, за да се покаже, че свещенника има строго специфични функций и не е негово задължение да се грижи за неща извън прякото му посвещение. Обредната чистота на която е посветено много в описанията не бива да се пренебрегва дори и в такъв случай.
Извод за втора част; Служението в Храма е много важно и никакви странични проблеми не трябва да му пречат, ако ние в нашия път (живот) имае проблеми, това не значи, че трябва да оставим служението на Господ.
[u]
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.[/u]
Левита в случая е преобраз в служението на новото създание, което не бива да се пренебрегва дори и в момент на такава беда.
Извод за трета част; Новото създание също трябва да продълци пътя си независимо от ужастните обстоятлства в който сме попаднали, то е твърде важно за да му пречим с каквото и да било.
<span style="color: #FFFF00">33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погриж...</span>
Тук вече става интерестно, в разказа се появява самарянин, за тези който не знаят, самаряните са нечестивци и врагове на юдейте, немислимо е да чакаш от тях помощ, услуги и чак пари. Какво обаче ни казва притчата? Иненно от там от където не сме очаквали помощ можем да я получим, в случая самарянина е преобраз на плътта. Плътта по принцип е вражденна като самаряните, но именно нея трябва да насилим за да се се справи с последствията на греха.
Извод за чевърта част; това че някой или нещо е враг на Бога не значи, че не може да свърши работа и да помогне .
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
Тук вече можем да слезем от средната земя и да разберен че показването на милост е функция на плътта. Интерестно е и директното обръщение, иди и прави така се разбира; започни да живееш така, че всяко нещо да е там където трябва да си върши работата и да не пречи на Господ и Новото създание.
Финале гранде; Евангелието има роля в живота да помогне да се избавим от последствията на греха, много хора във постовете си като чели пъшакат и недоволстват, това са последиците от греха и раните по лошия път ще се оправят само с помощта на Евангелието. С тази притча се давават повече отговори от колкото на някй хора им се иска, добро отношение към бедните не решава проблемите им. Да се подхвърлят монети на ранени не е лек за раната, разбойниците, като дншните доктори само това чакат. Човека трябва да се дигне да се премести и заведе на сигурно място за да му се помогне.
Ако очакваме помощ от разбойниците, това е най ужастната глупост която може да се направи, да се викат обратно бандитите ще влоши положението още повече.[addsig]
Притчата е хипербола, недействително събитие описащо някаква идея, като разказа за самарянина, е нещо напълно различно с книгата изход.
| Quote: |
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен? |
Тук виждаме поставен въпрос с некоректни мотиви от човек с нечестни намерения, при такъв подход е логично да не очакваме директен отговор. Това е лош въпрос и съответно той може да получи отговор, който касае нещо по друго и Господ съответно разказа случка с двойственно значение, в нея проявата на милост бе представена като част от Евангелието.
[size=16]30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв[/size].
Движението по път може да се сравни като с цялостния живот на човек, а слизането от Ерусалим към Йерихон ни напомня на живот или път на човек, който не е съвсем праведен. Разбойниците ца преобраз на греха и нападението е последстствията от него. Извод за първа част, живееки в света човек е застрашен от греха, който може да има жестоки последствия.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Това че се споменава свещенник в случката не е нито случайно, въпреки че думата присъства. Нито е някакво заяждане с свещенниците, въпреки че така изглежда. Използва се именно този персонаж, за да се покаже, че свещенника има строго специфични функций и не е негово задължение да се грижи за неща извън прякото му посвещение. Обредната чистота на която е посветено много в описанията не бива да се пренебрегва дори и в такъв случай.
Извод за втора част; Служението в Храма е много важно и никакви странични проблеми не трябва да му пречат, ако ние в нашия път (живот) имае проблеми, това не значи, че трябва да оставим служението на Господ.
[u]
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.[/u]
Левита в случая е преобраз в служението на новото създание, което не бива да се пренебрегва дори и в момент на такава беда.
Извод за трета част; Новото създание също трябва да продълци пътя си независимо от ужастните обстоятлства в който сме попаднали, то е твърде важно за да му пречим с каквото и да било.
<span style="color: #FFFF00">33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погриж...</span>
Тук вече става интерестно, в разказа се появява самарянин, за тези който не знаят, самаряните са нечестивци и врагове на юдейте, немислимо е да чакаш от тях помощ, услуги и чак пари. Какво обаче ни казва притчата? Иненно от там от където не сме очаквали помощ можем да я получим, в случая самарянина е преобраз на плътта. Плътта по принцип е вражденна като самаряните, но именно нея трябва да насилим за да се се справи с последствията на греха.
Извод за чевърта част; това че някой или нещо е враг на Бога не значи, че не може да свърши работа и да помогне .
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
Тук вече можем да слезем от средната земя и да разберен че показването на милост е функция на плътта. Интерестно е и директното обръщение, иди и прави така се разбира; започни да живееш така, че всяко нещо да е там където трябва да си върши работата и да не пречи на Господ и Новото създание.
Финале гранде; Евангелието има роля в живота да помогне да се избавим от последствията на греха, много хора във постовете си като чели пъшакат и недоволстват, това са последиците от греха и раните по лошия път ще се оправят само с помощта на Евангелието. С тази притча се давават повече отговори от колкото на някй хора им се иска, добро отношение към бедните не решава проблемите им. Да се подхвърлят монети на ранени не е лек за раната, разбойниците, като дншните доктори само това чакат. Човека трябва да се дигне да се премести и заведе на сигурно място за да му се помогне.
Ако очакваме помощ от разбойниците, това е най ужастната глупост която може да се направи, да се викат обратно бандитите ще влоши положението още повече.[addsig]