Възстановени архиви > Форуми > Други дискусии > Доверието

Публикувано на 18 юли 2005 г. в 17:31:00 ч. от потребител 1374
Въпроса ми е какво мислите за доверието?
Защо лесно го губим и как да го задържим?

Публикувано на 18 юли 2005 г. в 19:27:00 ч. от потребител 1500
Доверието може да бъде нещо тъй чупливо и нетрайно и същевременно толкова силно и несломимо!
То съдава взаимоотношения между хората и същевременно нарушаването на целостта му може да е причина за невъзвратими разриви.
То е да можеш да разчиташ на някого въпреки нещо друго и защото си избрал да го правиш независимо от всичко!
Но най-важното нещо, което трябва да определи позицията ни относно доверието е: кой е обекта на нашето доверие?
Бог, човек или самия ти?
Бог иска да го обичаме и да Му се доверяваме! Той изисква да обичаме ближния, но да ли винаги да му се доверяваме?
1сол 5:12
"Всичко изпитвайте , дръжте доброто."
Псалом 41:9
:Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хлябя ми дигна своята пета против мене."
Прит.24:19
"Доверие към невере човек, в усилно време е като счупен зъб и изкълчена ного."
Трябва добре да се ориентираме в конкретната житейската ситуация, за това кой стои насреща ни!
Но не винаги става така за съжаление!
На кого можем да имаме доверие се разбира след време, когато наблюдаваш какво говори, какво върши дадения човек и най вече в екстремни ситуации, когато самокотрола не е така силен и може да се види това, което е било умело прикривано!
За нас християните важи правилото:
" И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля- това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено."
Рим. 12:3

Публикувано на 18 юли 2005 г. в 19:46:00 ч. от потребител 141
ОпозишънБГ, може би отправна точка ще намериш в един сполучлив израз:
"Любовта е безплатна, доверието се печели".[addsig]

Публикувано на 18 юли 2005 г. в 21:06:00 ч. от потребител 1023
Най-лесният и същевременно най-баналният начин да изгубиш доверие е да обещаеш нещо на човека който разчита на теб и след това да не го направиш.А освен това е необходимо и някакво банално оправдание за което си сигурен че няма да ти повярва но въпреки това го казваш най-убедително.Направиш ли го може да бъдеш сигурен че си загубил доверието.

Публикувано на 18 юли 2005 г. в 22:24:00 ч. от потребител 1329
Доверие на човек - такова животно няма!
Има,но то е с начало и край.Или ще ти "отмъкне" жената или ще му дадеш пари на заем и няма да ти ги върне.
"Уважение всекиму,доверие никому".

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 09:48:00 ч. от потребител 1374
Quote:
|
On 2005-07-18 19:46, Radoslava wrote:
ОпозишънБГ, може би отправна точка ще намериш в един сполучлив израз:
"Любовта е безплатна, доверието се печели".[addsig]
|
|
Радослава това е много хубав отговор.Зная че доверието се печели но как да го задържим за по дълго след като сме го спечелили?

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 11:04:00 ч. от потребител 141
Като продължиш да правиш онези неща, с които си го спечелил. Човешките взаимоотношения са като мостове, както казваше Денис Пийкок, и здравината на моста се определя от товара, който може да понесе, т.е., с някои хора ти е много приятно, но не можеш да свършиш някаква конкретна работа, с други хора се разбираш почти без думи, с трети хора можеш да минеш през много трудности и изпитания, без това да се отрази на взаимоотношението ви.
[addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 11:25:00 ч. от потребител 1096
Доверие...доверие...
Не е библейско да се доверяваш на хората... Винаги ще се разочароваш!
"Аз повярвах, затова говорих;
Много бях наскърбен.
В тревогата си рекох:
Всеки човек е измамлив.
Що да въздам Господу
За всичките Му благодеяния към мене?"
Само нашия Бог заслужава нашето доверие. Апостол Павел казва ; "че ние не познаваме никого по плът" Мисля, че в това е ключа към възможността да се довериш изобщо на някого - ти трябва да вярваш на Божието присъствие, водителство и действие в неговия живот. А за такава преценка самия ти трябва да си духовен, не плътски...
От опит знам, че всеки човек може да се провали... От обясненията за печелене и губене на доверие разбирам, че провалът е край на доверието. Обаче за мене когато някой от най-доверените ми братя и сестри се провалят не може да се говори за някакъв край. Разбира се има малко борба, дяволът се опитва да насъсква, но както има атака така има и контраатака. Започваш да се молиш и той е принуден да си тръгне...
Провалите са част от опознаването ни, даже връзките стават по-здрави... Но всичко това е в сила само при едно условие, ако сме свързани на една вечна и непоклатима основа - Исус Христос.
[addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 14:04:00 ч. от потребител 343
Бусари, аз си мисля, че доверието към хората е важно нещо и не може да кажеш, че не е Библейско. Доверието трябва да се възпитава в децата. Децата първо се научават на доверие към родителите и после към Бога. Много лошо става когато децата загубят доверието си към родителите си. Бащата да обещае нещо и после не го изпълни или с нещо друго да загуби доверието на детето. Детето се учи първо да се доверява на мама и тате и ако това направи после няма да е много трудно и на Господ да се довери. Ако бащата загуби доверието на детето си то ще му зададе много логичен въпрос "Тате, Господ като теб ли е?" И тогава става сложно.[addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 14:06:00 ч. от потребител 343
И още нещо, ти имаш ли доверие на мъжа си, на пастирите и служителите в църквата си, на братята и сестрите си в Господа?[addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 15:34:00 ч. от потребител 1096
Да, Леон, имам доверие, но обясних как: аз вярвам първо, че са новородени, второ че Бог живее в тях и трето, че Бог ще докара до успешен край това, което е започнал. Много пъти, вглеждайки се в "добрия" брат или сестра човек стои пред голямо разочарование...Но гледайки на Исус в човека, уповавайки на Бог за него - едва тогава доверието ни може да бъде удовлетворено. И ако някой ме разочарова - това не е край на взаимоотношението ни. Защото доверието ми не е оложено в крехкия човек...
Мисля, че изясних максимално позицията си. [addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 17:01:00 ч. от потребител 1374

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 17:38:00 ч. от потребител 141
Бусари, виждала съм невярващи хора да работят в много добър екип, и да си оказват страхотно доверие. Как ще коментираш техния случай?[addsig]

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 23:12:00 ч. от потребител 1329
Radoslava,aз не веднъж съм подчертавал,че света е по прагматичен и по изобретателен от нас християните.Защо?Интереси.
Да си християнин означава;да обичаш на инат.Само за това защото Христос ни обич въпреки че....
Аз обичам когото си искам и мразя когото си искам.Може да не е християнство,но е интерес.Интереса клати феса.

Публикувано на 19 юли 2005 г. в 23:56:00 ч. от потребител 1037
Леоне мисля, че да имаш 100% доверие на който и да е друг осен Бог е неразумно Ако не искаш да бъдеш разочарован винаги доверието ти към човека трябва да бъде по малко от 100-те процента.
А що се отнася по въпроса за изграждане на доверие в семейството си напълно прав.
Но доверието се гради цял живот.
Един проповедник даваше много добър съвет, никога не казвай на детето си нещо, което няма да направиш.
[addsig]

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 00:07:00 ч. от потребител 1329
Niki,а какво означава това?
"Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон." /Гал.6:2/
И стига с тия 100%.Г-н 100% процента.

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 00:38:00 ч. от потребител 1037
Санчо, това означава аз да ти помагам винаги, без да търся от това изгода и независимо дали ти вярвам или не но понеже си ми брат аз съм длъжен пред Бога да ти помогна.Защото аз обичам Исус който си даде живота и за тебе
Ер.6:16 Така казва Господ:
Застанете на пътищата, та вижте, И
попитайте за древните пътеки, Где
е добрият път, и ходете по него, И
ще намерите покой за душите си;
Но те рекоха: Не щем да ходим в
него.
[ Това съобщение беше редактирано от: nikolajstoianov on 2005-07-19 17:40 ]

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 10:12:00 ч. от потребител 1329
Санчо, това означава аз да ти помагам винаги, без да търся от това изгода и независимо дали ти вярвам или не но понеже си ми брат аз съм длъжен пред Бога да ти помогна.Защото аз обичам Исус който си даде живота и за тебе. - Sancho
-------------------------------------------
Taka e Ники.Отговори правилно.Ти ме направляваш с любов.И се опитваш да носиш част от "моя товар".Благодаря ти.

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 10:17:00 ч. от потребител 1374
[ Това съобщение беше редактирано от: oppositionbg on 2005-07-20 03:20 ]

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 10:18:00 ч. от потребител 1374
Quote:
|
On 2005-07-20 10:17, oppositionbg wrote:
[quote]
On 2005-07-20 00:38, nikolajstoianov wrote:
Санчо, това означава аз да ти помагам винаги, без да търся от това изгода и независимо дали ти вярвам или не но понеже си ми брат аз съм длъжен пред Бога да ти помогна.Защото аз обичам Исус който си даде живота и за тебе
Ер.6:16 Така казва Господ:
Застанете на пътищата, та вижте, И
попитайте за древните пътеки, Где
е добрият път, и ходете по него, И
ще намерите покой за душите си;
Но те рекоха: Не щем да ходим в
него.
<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: nikolajstoianov on 2005-07-19 17:40 ]</font>
|
|
Ники поздравявам те за този отговор.АЗ съм съгласен с теб но тъжното е че не го правим това често а само когато ни е изгодно.Така си мисля аз.
[/quote]

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 13:50:00 ч. от потребител 1502
ИМА ЛИ ЛЮБОВ БЕЗ ДОВЕРИЕ?
Как ще речем: "Възлюбих Господа от цялото си сърце и от цялата си душа", ако му нямаме доверие?
Как ще речем: "Обичам ближния си като себе си", ако му нямаме доверие?
ИМА ЛИ ПРОШКА БЕЗ ДОВЕРИЕ?
Може ли да сме готови да прощаваме "70 пъти по 7"/ако сме изпълнители на словото, а не само слушатели/, а да кажем, че веднъж загубено доверие не се печелеи отново?!
Трябва също да си отговорим на въпроса:
КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ДОВЕРИЕ?
Според мен проява на доверие/най-общо/ е когато гледаме позитивно на даден човек, а не с предубеждение, с оглед на миналия ни опит с него. Да си възвърнеш доверието означава да си върнеш статуквото, преди неговата загуба. В отношениета ни с различните хора, това включва различни неща. Например доверието в семейството се различава от това м/у приятели или просто познати, което е продиктувано от различното ниво на близост в отношениета. Но общото, когато говорим за наличие на доверие, е позитивния характер в тези отношения.

Публикувано на 20 юли 2005 г. в 17:05:00 ч. от потребител 1374
TAка е ИРИНА съгласен съм с теб

Публикувано на 21 юли 2005 г. в 09:46:00 ч. от потребител 1037
Здравей Ирина.
Ще ти дам два примера.
1)Аз много обичам сина си но му нямам доверие защото зная какво може да направи но неговия проблем ме кара още повече да му обръщам внимание и да го обичам .
2)
?????????????.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, 25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
????????????..
Исус също знаеше що има в сърцата ни но това не му попречи да даде живота си за нас
Санчо каза : Да си християнин означава;да обичаш на инат.Само за това защото Христос ни обич въпреки че....
И аз съм съгласен
Да си християнин означава да обичаш въпреки всички обстоятелства да обичаш (хората) защото ти си обичан (от Бога)
???????..
1Иоан.4:10 В това се състои
любовта, не че ние сме възлюбили
Бога, но че Той възлюби нас и
прати Сина Си като умилостивение
за греховете ни.
2. 1Иоан.4:19 Ние любим [Него],
защото първо Той възлюби нас.
??????????
[addsig]