
Публикувано на 23 август 2005 г. в 13:45:00 ч. от потребител 788
Форде, Форде.
Пак говориш, без да мислиш...
Quote:
|
1. Евангелистите вярват в "спасение чрез вяра" - когато човек приеме Христос като спасител, той влиза във взаимоотношение с Бога и е "спасен". Православните предпочитат да говорят не за спасение, а за "обожаване" - трансформация в човка, която започва с кръщението и продължава през целия му живот. Вярата там също има значение разбира се, но не играе централната роля, която има при протестантството.
|
|
Думата е
обожване. Засега приемаме този еквивалент на гръцката дума теосис, под влияние от руския език.
Спасението е: 1)акт в определен момент - кръщението (влизането в заветни отношения с Бога); 2) процес, който тече във времето (това, което наричате освещение) и 3) предстои в бъдещето (есхатологичната антроподицея - прославянето на човека в края на времето при Второто Пришествие. Тов не са три етапа, а са
три аспекта на спасението - начин, по който го ситуираме във времето или по-точно
начин, по който осмисляме времето през призмата на нашето спасение
Никой не говори за освещение, което се разглежда в друг контекст и е поставено на друга основа, освен върху тая на оправданието. Сиреч - освещението е
прогресивно оправдание, пребъдване в оправданието. И за крайните привърженици на свободната човешка воля при нас въпросът пак е не в това, което "можеш да прибавиш върху операвданието чрез освещението, за да се спасиш", но в това
как да останеш спасен, преживявайки непрекъснато благодатта на кръщението, основата всякога е прощението на греховете, а не добродетелните дела.
Затова и Причастието (Господната вечеря) е принасяне винаги на една и съща жертва или по-точно съпреживяване на онази Жертва на Божия Син - не възпоминание (като при някои протестанти) или повторно принасяне (като при католиците), а влизане в реалността на Едната Жертва, така както всеки нов Завет (с Ной, с Авраам, с Моисей) е преживяване на Единия Вечен Завет.
Така че, няма противопоставяне на вяра и дела. а по-скоро говорене за "делата на вярата", следващи от оправданието. Срещу делата на Закона (Закона като израз на институционализирана религия и като средство за спасение) ние се противопоставяме, както и Лутер (затова и върви при нас един засега плах процес на реабилитация на М. Лутер) или поне би трябвало да се противопоставяме, ако искаме да сме верни на автентичното Православие.
Добре обобщават въпроса думите на Спасителя -
Комуто е простено много, той и много обича
Но ти, вместо да изчакаш какво ще каже някой православен и ако сбърка, тогава да се обаждаш, за да го коригираш, си отворил големия чувал с некомпетентни изказвания и продължаваш:
Quote:
|
2. Авторитет - за евангелистите основният авторитет е Библията. Православните приемат авторитета и на Свещеното предание. Освен това при тях Църквата има много голяма роля при тълкуване на Библията.
|
|
Аман от свободните ти съчинения!
Църквата никога не е разкъсвала Писание и Предание. Светото Писание е кодифицирано Предание и в този собствено смисъл - критерий за преценяване на всяко Предание. Пре -
Дание "Духна върху тях и рече - Приемете Свети Дух" - ето ти го Преданието, а Светото Писание е неговия израз.
Quote:
|
3. Църква - за праволсавните е много важно човек да принадлежи към институцията Православна църква. За протестантите църквата се състои от всички хора, които са повярвали в Христос. Църквата има институционални проявления (местни църкви), но не се отъждествява с никоя институция.
|
|
Такава каша ти е в главата, че вече съжалявам, че съм те обиждал в една друга тема - нямало е смисъл! Ти не си лицемер! Ти си неинформиран и елементарно понятия не са ти ясни.
Православната Църква е епископска монархия.
Ще ти дам пример:
Когато избрали Негово Светейшество Патриарх Максим, той тръгнал на обиколкоа по епархиите. Дошъл и във Варненска и Великопреславска епархия, хлопнал на вратата на Митрополията, излязал покойния епископ Йосиф и го попитал: "Ти какво правиш тука?! Аз поканил ли съм те??" и хлопнал вратата...
Църквата е Апостолска, Съборна, Православна, Пълна като събрание около епископа си. Или както ти неграмотно се изрази, почти уцелвайки истината "на местно ниво има институционални проявления". В литургията на Църквата (която е една за цялата епархия - във всеки храм е антиминса (подпис, чрез който презвитерите са упълномощени да служат литургията) на епископа и Църквата се осъществява като Църква на местно ниво в благословената от епископа литургия. За да има Православна Църква и литургия, е нужен епископ "който преподава вярно Словото на Божията истина", а не пълномощно от Светия Синод, който има относителна стойност за разлика от епископата. Но това е много различно от "институционалността на местно ниво", за която говориш - това е Мистагогия, Тайноводство. Така че, Църквата не е Институция нито на държавно, нито на местно ниво, а е
Тайната на Бога, открита в Христа, в която ние ставаме Христови причастници от разобщени и самодостатъчни индивиди, събрани около своя епископ, който служи Светата Евхаристия.
... Ама то е така, като се учиш на сравнително богословие от филмчета като "Наричат ме светата троица" с Бъд Спенсър и Теранс Хил или "Систър Акт" с Упи Голдбърг и проповедите на набедени евангелистки проповедници...
<font size=1>[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2005-08-23 06:50 ]</font>
[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2005-08-24 10:58 ]