Някои казват, че само авторитета на канона на Св. Писание е меродавен и слагат всякакви други писания на по-долно място, след каноничните книги, например на биографии на вярващи от предишните векове, без да зачитат мнението на неканонични писания наравно с каноничните книги.
Други се позовават и на писания извън канона и третират и друга литература като напълно равнопоставена на канона, например на биографии на вярващи от предишните векове.

Към едните: Защо само канона да е меродавен и всичко друго да е второстепенно? Защо да не можем да се позовем и на житието на "свети еди-кой-си" напълно наравно с посланието на апостола Павел до римляните?

Към другите: Защо считате неканонична литература напълно равнопоставена с канона? Защо се позовавате и на житието на "свети еди-кой-си" напълно наравно с напр. посланието на апостола Павел до римляните?

Интересно е че православните зачитат преданията , съборите и писаните трудове и литургии като продължение на божието слово или единственно верно тълкувание запазено от единственната "майка православна църква". Създали са и катехизис който определя основните им учения, които се считат за непогрешими, което е равно на боговдъхновени!