Ще задам въпроса си съвсем кратко:
Можем ли да си търсим правата/как е според Библията/ чрез светските съдилища. Или трябва, както е казано, "ако ти ударят едната буза, да обърнеш и другата". С други думи, дори и да мислиш, че правдата е на твоята страна, да оставиш Бог да въздаде правосъдие.
Къкво ще направите вие в подобна ситуация? Имайте в предвид, че страшно много сте ядосан и уверен в своята правота.

Да!
Нали има специално благословение за праведния - че правдата му ще тържествува в съда.

Иначе е твърде сектантско и глупаво ако не си потърсиш имота, парите, трудовите права, излиза че нечестивия апроири е възтържествувал.

Прочети Деяние на Апостолоти 25 и 26 гл.[addsig]

Само едно забележка.
Имаме Конституция в страната,която живеем.Законодателна и изпълнителна власт.
От другата страна,казусните закони в Библията поставени от Върховмия Съдя Бог.

Коя "Съдебна власт" да е отправната ни точка?

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-07-08 10:27 ]

Христос каза, че Неговото царство не е от този свят. Но дори и Той се съобрази със постановените граждански закони!
" Отдавайте кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога." (Мат. 22:21)

Рим. 13:2,3
"Всеки човек да се пакорява на власттие, които са над него, защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има те са отредени от Бога.
2 За това, който се противи на властта , противи се на Божиите наредби"

Щом трябва да се покоряваме на властите, то трябва да знаем своите права и задължения като граждани на Народна Република България. Ние имаме право да изискаме да бъдат защитени нашите права (на притежаване на собственост, право на определени свободи, човешки права и т. н.).

Все още сме в този свят !

На небето ще бъде съвсем друго!!!

След отправната точка,дай пример.За да видим каква е тежестта не престъплението.
Това,че си убеден в правотат си не се взима от съда за доказателство.Нито пък поткрепата на телевизията или пресата.Под внимание се вземат само факти.

Ирина, може ли да разширя въпроса ти, за да обхване и тази област:

Може ли християни да бъдат съдии и прокурори?

И един много добър текст за разсъждение:

Quote:

Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи; Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, но брат с брата се съди, и то пред невярващите? Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени? А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.

1 Коринтяни 6:1-8

Radoslava,

Ако един вярващ е съдия или прокурор, той пред неправедните или пред светиите си изпълнява задълженията ?

''Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, но брат с брата се съди, и то пред невярващите''

Прави ми впечатление че много ти се отдава да съдиш и отсъждаш, а така самата ти попадаш под осъждение. Спри се малко, почини си, замисли се Исус как действаше.
Имаш да прощаваш на някого, такова чувство имам. Крайно време е да простиш и да намериш покой

Поздрави

Данка, защо спориш с мен, коментирай 1 Коринтяни 6:1-8.

Quote:

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

Матей 18:15-17

Можеш ли да прецениш, че някой е съгрешил срещу теб, без да го осъдиш?
Как може църквата да прецени, че някой не я слуша, без да го осъди?

Да, Радослава. Не само може, но и трябва християните да бъдат съдии и прокурори. По следните причини:
- за да не изкривяват правдата заради подаръци;
- за да не гледат на лице, респ. на хубави дрехи и обществено положение;
- за да разбират и разпознават злото и доброто и да въздават правдата.

От твоите думи излиза, че работата на християните е да си кютят и да си четат библиотеката, а невярващите с по три любовници и мерцедеси купени със заплати от 700 лева да казват кое е добро, кое е справедливо и кое не.
Страхотно.

Radoslava,

Първо да поясня че не съм тук да споря с никого, а споделяйки мненията си с другите взаимно да открием истината. Защото всеки си има негови си истини, но в крайна сметка няма моя и твоя истина.

Много хубави примери ми даваш. Да почнем от Коринтяни.

''1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.''

Мисля много ясно е показано че става въпрос за отношенията между БРАТЯ, а не между вярващ и невярващ, или невярващ и невярващ (каквито ще са 99% от случаите ако си съдия) и НАЙ ВЕЧЕ много сериозно ни предупреждава Павел да не се съдим един друг ПРЕД НЕВЯРВАЩИТЕ. Може би ти като съдия по дело между двама братя ще забраниш достъпа в съдебната зала на всички които не размахват Библия в ръка и не са доказани християни ?

Ти как разбираш това

''2 Или не знаете, че светиите ЩЕ съдят света?''

Защо Павел не казва ''Ние светиите осъждаме света'' ?


Ами това как го разбираш

''3 Не знаете ли, че ние ЩЕ съдим ангели?''

Ти виждала ли си ангел ?

''И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.
Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.''


Тук е още по ясно. Проблема е между братя, като първо се опитай да се помириш с него, и простиш, както Исус ни съветва

''23 И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.''

После продължава Павел, отиваш със свидетели и накрая в църквата. Защо Павел не завършва така '' И ако не послуша и църквата заведи го пред кесаря'' ?

Колко ясно е казано ''Не съдете за да не бъдете съдени.''

Защо се противите на Бога, защо искате да заемете Неговото място на Справедлив Съдия ? Наистина не го разбирам това...

Quote:

От твоите думи излиза, че работата на християните е да си кютят и да си четат библиотеката, а невярващите с по три любовници и мерцедеси купени със заплати от 700 лева да казват кое е добро, кое е справедливо и кое не. Страхотно.

Хусопус, от кои мои думи излиза така?

Данка, ти съгласен ли си с Павел, че трябва да има църковни съдилища? И че християните трябва да се стремят да бъдат зрели и мъдри, за да могат да отсъждат? Ако съденето е грях, както твърдиш, защо Павел порицава хората, че не се съдят помежду си, а ходят да се съдят пред светските съдилища?

И освен това, Данка, как ще съдим света и ангелите, ако ни липсва компетенция, мъдрост и зрялост да отсъждаме в малките неща? Ти ще повериш ли на детето си да кара колата, без да се е обучавало преди това? Ще го поставиш ли да ръководи хора, без преди да е работило в екип, и без да познава естеството на работата?

Вие само Новия Завет ли четете?
Я си разгледайте Библиите има цяла книга Съдии.

Мойсей съде6е народа, после тъста му му даде един хубав съвет и Мойсей си избра мисля 70 помощника в съдопроизводството.

Давид съдеше народа, Соломон и т.н.

Абсолютно съм съгласен с тебе. Нека прочетем още веднъж каква е темата. ''Съдилищата, или можем ли да си търсим правата чрез тях'' И следва твоето допълнение ''Могат ли християни да бъдат съдии и прокурори''

Значи според теб за да ни бъде поверено да съдим света и ангелите, ние трябва да практикуваме право тук на земята, бидейки съдии и прокурори на вярващи и невярващи ? Пращайки на електрическия стол престъпника, а после като ''закоравял'' и утвърден съдия да го пратиш същия този човек и в огненото езеро..

Виж сега, така като си го решила, нека така да ти е. Аз моята мъдрост и справедливост я взимам от примера на Христос. Той умря колкото за мен, токова и за този който утре ще извърши убийство. Явно не на всички е лесно да проумеят как е възможно да ни дари Бог с такава огромна любов и тотално опрощение.

''12 Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече"

Препоръчвам ти да отидеш да гледаш на живо екзекуция на човек осъден на смърт. Какво ли ще почувстваш ? Ще тържествуваш ли, защото справедливо се гърчи този лошия там на стола ? Може би ще видиш нещо в очите му (може и да не видиш), нещо приличащо на покаяние, на разбиране на грешката в последния момент. Такъв човек ще приеме ли Господ ? Да, спомни си този престъпник разпнат с Него.

И така, този който ТИ, която като съдия осъди на смърт, Бог оправда и го взе в Рая. Помисли си за това.

Митко,

Ето стихове от Стария Завет, които Павел знае как да тълкува, а ти ?

''10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог,
И те ще бъдат мои люде;
11 И няма вече да учат всеки съгражданина си
И всеки брата си, като му казват: Познай Господа;
Защото всички ще Ме познават,
От малък до голям между тях.
12 Защото ще покажа милост към неправдите им
И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".
13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Павел казва и много дуги неща. Но текста който цитираш може да се погледне и от друг ъгъл. Значи в този текст Павел не омаловажава самия закон. Виж какво казва

Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;

кои закони? Тези дето не важат ли? Не, същите, но няма да се учим взаимно, а те ще са в сърцата ни. Тук вече е разликата. Не страх, на норми, а отношрние на сърцето. Та Стария Завет никак не е за пренебрегване. Исус казва някъде: Аз не дойдох да съсипя закона, а да го изпълня. Налли имено Павел обяснява защо е даден закона - показва кое е грях и кое не. Е ако го няма на чувства и усет ли ще разчиташ?
Не цитираха ли всички апостоли стария завет, Исус също го правеше.

така, че за съденето и съдиите

В моята Библия тези хорз Бог ги избираше и утвърждаваше (Самуил). Та съдия трябва да е не комплексар, ами поставен от Бог. И така ние ще виждаме, че е от Бог, защото Бог ще потвърждава всяка негова дума и ние ще видим, че Бог е с него.

Няма значение дали е в обществото или в "секта" от коя и да е деноминация.

"Ще положа законите Си в ума им
И ще ги напиша в сърцата им;" - typanar-mitko
---------------------------------------------
Да предположим,че имаш/ти който да си/ бистър ум,като нов телескоп.Но сърцето ти,като лупата на телескопа,не е чисто.Как ще виждаш Бога?

За да напише Бог на сърцето ти,/ти който и да си/ Закона,трябва де е изчистено от Светияд Дух.

За това сектите виждат Бог размазан.Щото "лупите" им са замърсени.

Данка,

Много интересно четеш Писанията.
Текстът от 1 Коринтяни 6 глава е:

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;


Ти обаче виждаш само:

''2 Или не знаете, че светиите ЩЕ съдят света?'' ...................................
''3 Не знаете ли, че ние ЩЕ съдим ангели?'' .............................

Sella,

Коректно ме поправяш, въпреки че не така чета Писанията а така съм ги цитирал.

Кажи ми ти, това което ти правилно добави, с какво ме оборва

Поздрави

Радослава, излиза че докато няма църковни съдилща, трябва да не се ходи въобще на съд. А ако утре пристигнат в дома ти тумба цигани изаяват, че е техен дом, имаш ли избор?
Съдилища трябва да има за да се решават спорове. В България годишно се завеждат стотици хляди дела. От тях около 75% са заведени с основание. Значи съдът отговаря на конкретна нужда и съществуването му е необходимо.
Друг е въпросът че сме крайно изостанали в алтернативните форми на правораздаване. Има проект за въвеждане на съдилища за малки граждански спорове. Там хората отнасят спорове относно по-малки проблеми-неизплатени заплати, нарушена граница на имот, парични претенции до определена сума. Няма проблем да има такива съдилища за малки граждански спорове и към църквите. Достатъчно мъдри и подготвени хора има за да раздават правосъдие. Ако тези съдилища се институционализират, признае им се статут , решенията имат сила на решение постановено от държавен съд - няма проблем.Вярващите, които имат спор помежду си вместо да ходят пред невярващи отнасят спора си в този съд, заявяват, че ще приемат решението каквото и да е то, заплащат приемлива такса и защитават интересите си.
Спорове между вярващи винаги има, защото така или иначе влизат в правоотношения които могат да доведат до неизпълнение, до загуба за едната или другата страна.
Примери: вярващо семейство наема майстор за ремонт. Ремонта е некачествен, искат си обратно парите. Друг пример - вярващо семейство наема апартамента на друго семейство. Не плаща наем. Наемодателите опрощават част от наема, но наемателите продължават да не плащат и да не излизат. Вярващ християнин крие парите от жена си и не дава средства за издръжка на семейството. Жената отнася въпроса до съда.
Ето житейски ситуации, които могат да се разрешат в рамките на църквата, без да се ходи навън.
Засега църковната общност може само да вляе на виновната страна, да я изобличава, но не може по никакъв начин да я принуди да си изпълни задължението.
Ако гледате Reality TV, има специално предаване за съда зца малки граждански спорове на съдията Къртис. Много е интересно. Човекът е мъдър, разумен отсъжда правилно. Такъв вид правораздаване, съобразено със съвременните условия трябва и може да има и за вярващите.

Докато това стане, обаче, човек не може да остави интересите си, защитата на имота си, на достойнството си настрана.

Здравейте, приятели!
Първо искам да се извиня за това, че не участвах в дискусията, по независещи от мен причини. Бих искала да продължим, ако все още желаете.
Когато писах темата, имах в предвид:
Матей 5:25 "Спогаждай се с противника си по-скоро догдето си на пътя с него към съдилищата, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмницата".
Не мисля, че това се отнася само когато има спор между вярващи... Поводът да започна тази тема беше конкретно един съвет който дадох на една сестра и слава Богу всичко мина добре, но корена на проблема ми си остава - той е малко по в страни ...
Затова ми се иска да внеса малко по-друг нюанс на темата за "Съдилищата..."
Какво трябва да направим, за да
отдадем "КЕСАРЕВОТО КЕСАРЯ и БОЖИЕТО БОГУ"? Живеем в една бюрократична държава. А какво ще кажете, ако работите в бюрократичната система на същата тази държава. Как хем да работите като за пред Господа/т.е в случая да сте бюрократ/ и хем да сте състрадателни към хората идващи при вас като клиенти . Ще следвате ли буквата на закона или ще се опитвате да им помогнете дори и ако това е в разрез с вашите служебни задължение/превишавате си правата, които са ви дадени, често вършейки това през "главата" на началника ви/?...
И, ако позволите да отворя още една скоба, ще говоря за един друг нюанс на "проблема с Кесаря" т.е със светските закони:
Човек работейки в една определена сфера, открива несъвършенствата на съответния закон т.е така наречените "вратички", които му дават право, без да нарушава самия закон, да го избегне или по-точно да го обърне в своя полза. И така християнско ли е ако си позволяваме да даваме съвети в този дух или това е по-скоро изкушение на сатана.