Не ли безмислие да търкаляш "един камък" до върха?И когато той/камъкът/ падне отново в подножието,да слезеш и да го понесеш отново на горе,към върха.И никои не знае до кога.Няма ли Сизиф,/християнина/ свободна воля да избере "труда си"?

Не знам за какво става въпрс, но си е глупаво да търкаляш нагоре един камък, не е безмислено само ако ми плащат добре за това да го търкалям надолу и нагоре. Плащат ли няма проблем. Ще изкарам някой друг лев/долар и т.н.[addsig]

До,daneff!

Духовните неща се изпитват от духовни човечи.Хареса ми отговора.Нали всички се борим,за някои лев,евро или долар...Но монетата има две страни.

За мене не е честно,че нямам право на избор.Ако имах,право на избор,щях да искам да се родя в богата фамилия,но не в България.Красив с добро здраве и висок коефициент на интелигентност.Да танцувам добре и да имам фабрика за стъкла.Да съм известен,като актьор или футболист.
За съжаление нямам,това право на избор,нито за тоя живот,нито за бъдещия.
За това сега "търкалям камъка",като Сизиф,докато ми писне и ще го зарежа.
Чакайте!Не става.Нали нямам право на избор.

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-05-29 04:15 ]

Санчо, пак ли те наскачаха бабините Влайкини?

Стига бе, човек! И аз сънувам странни сънища - ту съм Батман, ту Карлсон, че и владика някой път, ама като се събудя, вадя палци от контакта и пия кафе...[addsig]

До,portos!

Аз какво съм виновен,че Бог ми "натресе вечността",като камък.Ей,виж ме сега какво правя.Виж тебе те е избрал /Бог/ и добре е направил.А питай Го,що е избрал и мене?Ти нали си имаш "дума" с Него.Питай Го?За какво са му такива боклуци,като мене?
Sancho

P.S.Ако имах избор,щях да избера живота в света.Това не се издържа.

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-05-29 06:34 ]

Камъкът ви се изтърколва надолу, щото сте некъдърници и не се сещате да забиете поне едно колче да го подпира или го подпирате със слама.

Испански обувки ли не слагахте, с клещи меса ли не късахте? И все се разцърковява тоя свят ваш бе! (То не че нашия е цъфнал да вързал...)

Що не се замислихте върху това, което ви каза западната Реформация - клерикализмът води до секуларизъм и не научихте вярващите, че на тоя свят няма нищо по-естествено от това да си свещеник. Че да вървиш срещу Църквата е като да вървиш срещу себе си, защото Църквата обема целия свят, а ти си негов княз и свещеник. Барем да се опитате да разберете защо ви наричаха Антихристи, а не да подхождате с мазнотии като: "Извинете, че ви драхме и горихме. Простете ни, братя мили, ама дали няма начин да признаете епископа на Рим поне за духовен водач и хубав човек? Няма нужда да му целувате палците! Само му се усмихвайте! Пък ние цялата си догматика ще вапцаме в небесно-виолетово, ако се наложи..."

Веднага да се покаеш схизматико и да се отречеш от гнусния папизъм! Да признаеш, че Съборното начало и Писанието имат висшегласие! [addsig]

Санчо, няма нужда да отговаряш.
Сега ти служиш като събирателен образ на католищината и прототип.
Личните ти простотии не ми се слушат.[addsig]

До,portos!

Добре.Няма да отговарям.

Sancho

Четири стъпки към твоето спасение и моето одобрение:
а) Всички сме свещеници на Всевишния Бог
епископи, доктори, фабриканти, земеделци
б) Светът е Църква
Литургията те учи да вдъхваш живота Божии във всяка област, излизаш от нея научен как да претворяваш света с Духа Божий
в) Папата е Антихрист (повтори го три пъти - послушание)
г) От утре ставам православен и приема Портос за духовен наставник.

... А аз (понеже съм толерантен), мога и да ти разреша извън храма да казваш: "Филиокве"



[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2005-05-29 06:46 ]

Такъв икуменизъм харесва ли ти?[addsig]

Мълчи и бъди красив, както обеща![addsig]

До,Portos!

Слушм и изпълнявам.Мир да е.

Sancho

Иска му се да е Сизиф,да се мъчи като него,защото християните са мазохисти

Не бе, това не е християнство, а болнав екзистенциализъм. Търкалят им се камъни.

Аз като бях малък играех на Митко Палаузов - десет минути стрелях с приспособени за пушка две завързани точилки, а после три часа умирах, завит в чаршаф и плачех за горката си участ и монархофашистката черна съдба на татковината, споделях заветите си, наставлявах цялата си рода и пр.

Веднъж ме намери дядо ми в такова драматично състояние (истински бивш партизански ятак, правил коридор на Георги Димитров за едно от нелегалните му преминавания през България - не се обогати никак от "народната власт", даже беше многократно ощетяван от нея, но ни завеща на двамата с мама социалдемократически уклони, от които аз едва наскоро се отърсих).

-Защо плачеш, дядовото? - попита ме той
А аз хлипливо отвърнах:
-За Митко Палаузов плача дядо - надувайки се при това като ранен пуяк.

Свали си дядо кожения колан тогава и ме погна с него към Варненската автогара. Качихме се на автобуса и три дена се учих да разравям картофи, без да ги разсичам... Но почина година-две след това. жалко, че нямаше достатъчно време да ме отучи от много други вредни навици и да излекува множество екзистенциални терзания от артистичната ми душа...

Та Санчо си е откачалка, ама му прощавам, заради волната циганска душа. Да се терзае колкото иска и да бяга пред измислените си камъни...



[ Това съобщение беше редактирано от: portos on 2005-07-10 08:13 ]

Слушайте Roling Stones.

Тази тема,за мене беше болка.И като всяка болка - отмина.
Поставих тази тема,за да говорим,за борбата на християнина със света.За неговите житеииски проблеми.

Онова,което ми харесва у Сизиф,е;липсата на отчаяние.
Много братя и сестри,забравят,че без страдание-няма слава.И че през много мъки трябва да влезем в Божието Царство.