
Отскоро разглеждам темите във форума. Направи ми впечатление темата отправена към православните читатели във форума. Пускам нова тема, първо: защото старата се задръсти (над 140 мнения) и второ: защото искам да сменя акцента.
И тъй, аз съм кръстен в православната църква, но съм протестант (дайте сега, да не затъваме в темата за анабаптизма). И тъй, повтарям още веднъж (за да няма неразбрали) - аз съм протестант, имам много приятели протестанти, посещавам протестантски богуслужения. Сега обаче, ще се опитам да заема позицията на православните християни и ще се опитам да обясня, защо много от тях - и свещеници, и миряни нападат протестантството.
И така:
1. Целият български народ е измъчван от жестоки комплекси за национална малоценност и поради това отчаяно се търсят всякакви поводи за национална гордост. Днес политиците издигат православието, като белег на национална идентичност. Кошлуков каза по телевизията, че е "православен атеистит" - т.е. православието се схваща, като етническа характеристика. Вината на протестантите е, че не само не правят нищо, за да разсеят тази голяма заблуда, но я затвърждават като се отнасят с такова голямо преклонение към емисарите от САЩ. Защо ми е Дейвид Уилкърсън, като си имам свой, български пастор? Нямам нищо против Уилкърсън, бих прочел книгите му, но защо да се превръща посещението му у нас в някакво толкова велико събитие? Помните ли конференцията на пастор Шамбак (94г.) - какво изхвърляне беше - та плакати по улиците, та зала номер 1 на НДК... с право ВМРО протестираха!
2. Слава на Господа, че наскоро отвори врати Висшия Евангелски Богословски Университет! Такава богословска неграмотност тресе българското протестантство, че ако не беше този Университет, просто не знам какво щеше да стане. Обвиняваме православните, че са суеверни - свещи, легени, олио, икони... и т.н. Ами ние? Страх ме е да си помисля! Някой вчера дошъл в Църквата и днес решава, че е като апостол Павел - може да ходи да проповядва по целия свят! Ама какво проповядва - и той не знае. И като православен богослов с опит в екзегезата (тълкуванието на Словото) срещне такъв новоизлюпен проповедник го прави за смях, а после образованите хора се смеят на целокупната протестантска общност. Трябва да се полагат грижи за религиозната култура на всеки един член на църквата. Лутераните правят шест месечен курс преди да приемат някой в своята общност. А има църкви - влиза някой от улицата, каже веднъж "Алилуя" и айде - вече е първи евангелист.
3. Самите протестанти понякога са доста агресивни и често забравят думите на Словото, че "мъдростта която иде отгоре е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие..." (Иаков 3:17). Понякога, като видят, че някой мисли различно от тях, почват със заплахите за вечния ад и пр. Така не става, само се излагаме пред хората.
4. Протестантството в България се нуждае от по-добър PR (връзки с обществеността). В САЩ от това няма нужда, защото там протестантството е най-разпространената форма на християнско изповедание. Но тук, и ето защо ние не бива да копираме американския опит, са необходими други средства. Трябва да се разяснява на обществото за какво всъщност става дума, защото много хора, като чуят за протестантство и евангелизъм, си представят само някакъв истеричен проповедник, който крещи кат'чели го колят и се гърчи на подиума пред амвона.
5. Мога да напиша и още, но не искам да ви отегчавам с много четене.
И тъй, ние протестантите трябва сериозно да се замислим какво можем да направим за да променим отношението на православните и на останалата част от обществото към нас, а не само да се правим на жертви.
Благодаря ви за вниманието! Бог да е с вас!
И тъй, аз съм кръстен в православната църква, но съм протестант (дайте сега, да не затъваме в темата за анабаптизма). И тъй, повтарям още веднъж (за да няма неразбрали) - аз съм протестант, имам много приятели протестанти, посещавам протестантски богуслужения. Сега обаче, ще се опитам да заема позицията на православните християни и ще се опитам да обясня, защо много от тях - и свещеници, и миряни нападат протестантството.
И така:
1. Целият български народ е измъчван от жестоки комплекси за национална малоценност и поради това отчаяно се търсят всякакви поводи за национална гордост. Днес политиците издигат православието, като белег на национална идентичност. Кошлуков каза по телевизията, че е "православен атеистит" - т.е. православието се схваща, като етническа характеристика. Вината на протестантите е, че не само не правят нищо, за да разсеят тази голяма заблуда, но я затвърждават като се отнасят с такова голямо преклонение към емисарите от САЩ. Защо ми е Дейвид Уилкърсън, като си имам свой, български пастор? Нямам нищо против Уилкърсън, бих прочел книгите му, но защо да се превръща посещението му у нас в някакво толкова велико събитие? Помните ли конференцията на пастор Шамбак (94г.) - какво изхвърляне беше - та плакати по улиците, та зала номер 1 на НДК... с право ВМРО протестираха!
2. Слава на Господа, че наскоро отвори врати Висшия Евангелски Богословски Университет! Такава богословска неграмотност тресе българското протестантство, че ако не беше този Университет, просто не знам какво щеше да стане. Обвиняваме православните, че са суеверни - свещи, легени, олио, икони... и т.н. Ами ние? Страх ме е да си помисля! Някой вчера дошъл в Църквата и днес решава, че е като апостол Павел - може да ходи да проповядва по целия свят! Ама какво проповядва - и той не знае. И като православен богослов с опит в екзегезата (тълкуванието на Словото) срещне такъв новоизлюпен проповедник го прави за смях, а после образованите хора се смеят на целокупната протестантска общност. Трябва да се полагат грижи за религиозната култура на всеки един член на църквата. Лутераните правят шест месечен курс преди да приемат някой в своята общност. А има църкви - влиза някой от улицата, каже веднъж "Алилуя" и айде - вече е първи евангелист.
3. Самите протестанти понякога са доста агресивни и често забравят думите на Словото, че "мъдростта която иде отгоре е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие..." (Иаков 3:17). Понякога, като видят, че някой мисли различно от тях, почват със заплахите за вечния ад и пр. Така не става, само се излагаме пред хората.
4. Протестантството в България се нуждае от по-добър PR (връзки с обществеността). В САЩ от това няма нужда, защото там протестантството е най-разпространената форма на християнско изповедание. Но тук, и ето защо ние не бива да копираме американския опит, са необходими други средства. Трябва да се разяснява на обществото за какво всъщност става дума, защото много хора, като чуят за протестантство и евангелизъм, си представят само някакъв истеричен проповедник, който крещи кат'чели го колят и се гърчи на подиума пред амвона.
5. Мога да напиша и още, но не искам да ви отегчавам с много четене.
И тъй, ние протестантите трябва сериозно да се замислим какво можем да направим за да променим отношението на православните и на останалата част от обществото към нас, а не само да се правим на жертви.
Благодаря ви за вниманието! Бог да е с вас!