Здравейте приятели,
набързо прехвърлих няколко теми и мъка ми стана. Всичко което прочетох е писано само от християни, но толкова презрение, толкова напдки има там...
Нима това е нужно приятели, нима това е начина по който трябва да се разговаря "с псалми и химни", нима това е за прослава на Бог?
Каде е любовта ни, каде е нежноста и милоста?..............
[addsig]

Виж сега мога да говоря това което един човек иска да чуе,тогава ще съм му много приятен или пък мога да му кажа това което Господ е заповядал и ако не му харесва се стига до конфликт.Ако кажа на един хомосексуалист -Господ те обича такъв какъвто си без значение какви ги вършиш ,за него ще съм много приятен човек,обаче от друга страна ще съм противник на Бога,защото извращавам заповедите му.
Погледни първо кои започват конфликта тези които държат принципно и категорично на Божиите заповеди или другите които искат да чуят това което им харесва.Какво да им кажем според теб -примерно че Господ одобрява мърсуването преди брака,или че хомосексуалистите могат да бъдат християни и да продължават да се разжегват в страстите си или че да пожертваш децата си като ги дадеш да ги възпитават неверници е връх на добродетелта? Да ако го кажем всичко това което на тях им се иска да чуят много ще им се харесаме,но тогава ще сме в бунт срещу Бога.
Моето мнение е че гласът народен няма нищо общо с Гласа Божий.
Според теб на кого трябва да се харесваме на Бога или на хората.

Здравей Благомир!
Брата едва ли искаше да каже, че трябва да говорим, за да се харесаме на хората. Но дори и ако присмивателите и хулителите започнат да се разяряват против нас, да не постъпваме като тях. Ние сме от друго тесто хора, тия в които живее Святия Дух имам предвид /просто предполагам, че и ти си от тях/

Малко зная за тинчевистите, но те са били крайно предани в следването си на Бога. Което е рядка ценност!

Privet Busari,
ti si me razbral pravilno.
Za greha triabva da se kaje che e griah, dve dumi niama. Tova koeto az si mislia e che ako ima slabi carkvi, te sa slabi, zashtoto dopuskat kompromisi s greha.
No tuka ne stava na vapros za tova. Tona na povecheto hora, e prosto riazak i napadatelen i vmesto v primer, v kakvo se pokazvame??[addsig]

А за тинчевистите - историята е много интерсна и според мене доста поучителна. За съжаление, незнам откъде така сме свикнали, ама дори и преди да знаем какво е било, сме готови само да отричаме и да плюем. А сред тях има толкова примери за подражание. Хора платили със здраето и живота си за да не се отрекат от Божието име. Търсим и четем книги за хора които са умирали за вярата си навсякъде по света, а има такива хора и тука в България, дори някои от тях все още са живи.
Дано Господ да ни даде мъдрост да спрем само да плюем и отхвърляме, а да можем наистина да приемем примера.
Всичко това се отразява и на живота ни. Склонноста да оплюваме, съдим и прочие, ни кара да сме толкова рязки и нападателни из форумите.
[addsig]

Quote:

Търсим и четем книги за хора които са умирали за вярата си навсякъде по света, а има такива хора и тука в България, дори някои от тях все още са живи.

No comment!

Благомир отговори достатъчно лаконично и добре на въпроса на tinchevist. Ако трябва да се разгъва темата, сигурно винаги ще има какво още да се каже, но едва ли е нужно. Ако отговорът на Благомир не му е достатъчен, няма да чуе и от 1 000 отговора, повторени под различна форма.

Привет Мишо,
ами аз просто си мисля, че и ти и Благомир не сте разбрали за какво става дума. Нямам предвид да се съгласява човек с греха и с ересите, ама питам аз, защо трябва защитавайки позицията да нападаме? нима е правилно, нима това е пътя. Исус беше рязък в обръщението към лицемерите, ама не използваше повече от това което виждаше като грях в тях. И да забележим, че Той се обръщаше рязко към тези които нарочно постоянстваха в греховете си, а не към всички.
А ние какво правим? За да докажем собственвата си правда /не винаги защитаваме Словото/ нападаме, готови сме да обиждаме, само и само да покажем нещо, ама какво?
Представи си, че съм човек които търси. Ако имам проблем в разбиранията си на нещо и търся правилния отговор, с шамар ли ще ми дадеш отговора/ако го имаш/?
Голямия въпрос който продължавам да задавам е: как ние и хората около нас, да видят и да бъдат предизвикани да живеят тази прочута глава от 1 Коринтяни 13 ако все се кълвем???
Питах един приятел дали посещава форума тука, а отговора беше доста показателен - не може да намери нищо назидателно....[addsig]

Тинчевист, искрено търсещия човек, който се интересува да намери отговор на сериозните и реални въпроси от живота малко се интересува от начина по който му се отговаря. Той се интересува от същността на отговора.
Този човек , който не е намерил нищо съзидателно, може би не е търсил нищо конкретно тук а просто е искал да се забавлява. Тук се коментират реални неща и се борави с Библейските категории на мислене и с библейските изразни средства а не с пухини изразчета.[addsig]

Здравей Ники!
В едно си прав - че, който търси - намира. Въпроса е дали желаем да бъдем употребени от Бога! Дали желаем Той да живее в нас, Той да тече през нас и да върши делата си. Или желаем да се показваме колко сме знаещи. В единия случай ще имаме награда, във втория случай няма да струваме повече от магарето на Валаам. Бог ще ни употреби може би, за някой който ще намери истината, но ние нямаме ни пръст, ни дял в цялата работа - и нямаме награда. Само да не се окаже, че един ден ще убеждаваме Бога, че в Неговото име сме рпорокували...

Проблема с хулите и грубостите не е толкова да не съблазним някой неукрепнал във вярата, колкото това е проблем за самите "вярващи", които си позволяват да хулят и да говорят думи, които са срамни и неприлични. А с такова поведение не може да не се запита човек как после общуват с Бога? И дали въобще някога са го правили?

Християнинът трябва да е човек с одобрен характер, не с одобрено мнение. Дори никой да не е съгласен с твоите убеждения - не е нужно да се доказваш. Който е от истината, ще слуша Божиите думи, който не е от истината - няма да слуша.

"Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят." Йоан15:20

Тези думи на Исус ме изпълват със съвършен мир. Пусни Словото да мине през тебе, изговори Го - другото не е твоя работа, то няма да се върне празно, но ще благоуспее в това, за което Бог Го е изпратил. Амин

Здравей, Бусари!

44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.

Йоан 8:44


33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

Марк 8:33



1 О, несмислени(в някои преводи думата е доста по цветиста) галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?

Галатяни 3:1


27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

Матей 23:27

Тези думи на Исус(и на Павел) ме изпълват със съвършен мир. Пусни Словото да мине през тебе, изговори Го - другото не е твоя работа, то няма да се върне празно, но ще благоуспее в това, за което Бог Го е изпратил. Амин

Джей Си 1, май си пропуснал този:

Quote:

Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

Ето това май не разбират безпринципните критикари. Че острите думи нямат нищо общо с добрите дела. Исус им отговори остро, но повика болния да го изцери.

Затова Соломон го казва най-добре:

Quote:

Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни

Е, онези мераклии да се женят за невярващ ги ударихме с любов, ама те искат да ги целуваме. Ако постъпим така с тях, ще им окажем най-лошата услуга. Sorry, ние ви обичаме, и затова ви охладихме ентусиазма.

Или не разбирате, или не искате да разберете. Никой не говори за острите думи, а за хулителните думи, жаргони, мръсотии и какво ли не още, което се говори из форумите.

Истината трябва да се отстоява в чистота, защо да се валяш с прасетата, за да им докажеш нещо. Ако това е "безпринципна критика" за тебе, наречи я както щеш, но и още някои стихчета сте забравили:

"Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости.И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят *, нито в бъдещия." Мат 12:31-32

Добре да внимавате когато лекомислено обявявате, че дявола действа чрез някой или че дявола му е Баща.

Еххх приятели, накаде го избихме. Да Исус изобличи в лице и то остро, ама помислете как. Как се обърна към тези които виждаше, че Го търсят? Помните ли?
Преди време един близък ми разказваше как виждайки едни новоповярвали как постоянстват в неща които не одобрява той бил решил да им "зашлеви" по един духовен шамар. Но тогава Господ го спрял, като му казал, че диамант се шлифова за да стане красив и да внимава да не надраска тоя диамант.
Виждаш ли че човек стои и упорства в греха - трябва да се изобличи както и Исус правеше ама неможем да караме напред само с шамарите и ударите и да си казваме само те тези които търсят ще намерят и сред шамарите дори.
Приятели, нека да погледнем вътре в себе си. Помислете ако Господ беше като нас да ни заковава за всяка погрешноказана дума - къде и как щяхме да сме сега. Нека се противим на греха но да се опитаме да показваме Христос на другите.
Дали наистина е нужно със заядлив тон да показваме на другите колко сме добри и колко знаем?
Дано Господ да ни даде мадрост за всяко дело, за всяка дума която казваме, за да можем наистина да светим с Неговата светлина - май другото е просто суета [addsig]

Бусари, Апостол Йоан е много ясен по този въпрос- "който върши правда е от Бога, който върши грях е от баща дявола"! Антиномистите са от баща дявола и това е повече от ясно дори само като погледнеш клеветническите им постинги.
От баща дявола са всички еретици, които с ересите си искат да създадат конфликт в Троицата. Те противопоставят Отец, Който веднъж за винаги е изявил Святия Си Закон израз на съвършенната Му природа и воля,Закон, изпълнен с мъдрост доброта и благодат (виж 119 Псалм) на Сина и на Духа. Подобна ерес може да проповядват само хора отречени от истината, които нямат Христовия Дух.
След като Духът обитава в нас и ни дава да познаваме и се освещаваме чрез Истината на думите на Христос и да разпознаваме тези гнусни ереси, няма как да похулим Този Който ни е пленил за Себе Си!
Ние христианите сме наследниците на апостолите, които разобличаваха и анатемосваха ересите, ние сме потомците на Отците на Църквата, които правеха за смях и юдейските равини и гръцките философи, ние сме законните наледници на Реформаторите, които чрез остротата и езика на дебатите си, както и с цялата си активност ,включая и политическата, разгромиха мрака на средновековния Вавилон. Ние сме от едно изповедание на вярата с тези, които през 18-20 век дадоха най-сериозния отпор на либерализма.
Това е нашето наследство, ние имаме в сърцата си Духът на Истината, ние имаме наследство в Църквата, с Божията помощ и благодат живеем според това наследство и желаем да го запазим за следващото поколение.
Ако тези наши предци бяха мекушави нямаше да запазят наследство, което да достигне до нас![addsig]

Повярвай ми, можеш да бъдеш железен, без да бъдеш на всяка цена и непременно груб!

мен точно в каква категория си ме сложил, че да се знам за друг път, антикакво съм, или съм анемония

Бусари, искаш ли да кажеш че ние сме винаги груби?[addsig]

Кое е за предпочитане - истината казана с грубост, или измама изказана с вежливост?

Тинчевист, Божият съд започва от вътрешните, и ако те не издържат на него какво да говорим за външните? Грубост в езика е нужна срещу клеветниците, срещу всеки осмелил се публично да проповядва ереси и особено ако продължава да го прави, след като е изобличен вече за това.
Духът който е действал в пророците да изобличават греховете на Израел в старо време е същият, който идва върху християните да изобличават първо вътрешните в новото време.

Тук не се атакуват личности, а идеите които тези личности носят. Проблема е че дори тези участници, които претендират да са внимателни и с мек език демонстрират голяма арогантност като не си признават когато са сбъркали нещо, а продължават гордо да поучават, а някои от тях направо прибягват до клевети. И това идва от неспособността да се обоснове вярата. И не само това, ами и от подмяната на библейското учение със съвременните идеи на хуманизма и демокрацията, които поставят човека в центъра на всяка дискусия. Нужна е грубост за да се унищожи това мислене у горделивите сърца и след това нежност да се постави веднъж завинаги правилният център в тях.[addsig]

Бусари и Тинчевист, срещу кого е насочена критиката ви?
Аз мисля, че е безпринципна, защото не се намесихте нито веднъж, когато се говориха нецензурни думи от анонимни спамаджии по отношение на реформаторите и на участници във форума тук, не се намесихте нито веднъж, когато се твърдяха клевети по отношение на учения и автори и възгледите на участници тук. Не се намесихте и когато мераклиите веднага решиха, че сме груби, щом им цитирахме какво казва Словото за техния случай. Ако бяхте проговорили тогава, щяхме да разберем, че сте принципни.

Тинчевист,

Quote:

Дали наистина е нужно със заядлив тон да показваме на другите колко сме добри и колко знаем?

Ти затова ли си тук? Как успя да отсъдиш автоматично, че щом говорим така, значи сме дошли да се показваме "колко сме добри и колко знаем".

А пък ако знаем нещо, лошо ли е да го споделим?

Радослава а и другите, ама моля ви прочетете по-внимателно това което съм писал по-горе. Аз не съм се намесвал с/у нецензорните думи, просто защото отскоро взех да чета постингите, а толкова лоши неща има в тях.
Кога съм казвал да се удобряват ересите Иво - тъкмо в предишния постинг пиша, че ересите и греховете в които хората постоянстват трябва да се изобличават остро. Ама работата е, че острите думи не са отправени само срещу ереси и грехове.
Един приятел, само за малко влязал, прочел няколко постинга и каза,че повече не иска и да чуе за тези форуми, защото освен огорчение, друго неможе да се намери вътре, а повярвайте ми, той е човек който доста сериозно стои за чистотата и е срещу компромисите.
Не искам много, просто да порочетете малко по-внимателно постингите ми а и на Бусари и да се позамислите малко повече над тези неща.
Не трябва ли да светим, не трябва ли да сме пример? Повярвайте ми, това няма да стане с бича, това няма да стане като се показваме колко сме....[addsig]

[QUOTE] 1 Петър 3:15

15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
[/QUOTE]
Според мен това е моделът за отговор на ВСЕКИ, които пита с искренно желание за да търси изтината, или пита от лицемерие.
Не разбитайте, че диалогът трябва да е безкраен, но ако е с мотив назидание, увещаване и наставляване:

[QUOTE] 14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
[/QUOTE]
препирните ще секнат, защото:

[QUOTE] Притчи 26:21

21 Както са въглища за жарта и дърва за огъня,
Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
[/QUOTE]
Според мен целта на весеки диалог трябва да бъде достигане до истината, която е в Божието слово, за да постъпваме НАПЪЛНО според Него, като изправим пътищата си, за да се прослявя Исус чрез живота ни, а не безмисленно наддумване и нескончаеми препирни, в които не може да се хване смисъла и да се види края.
Нека Бог да ни дава мъдрост във всичко, а най-вече в общението помежду ни, защото ние сме различни, но относно Божията воля трябва да бъдем единомислени, според както е писано:
[QUOTE]Римл 15:5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христа Исуса.
6 щото единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.
[/QUOTE][addsig]

?...човешкият гняв не върши Божията правда.
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.?
Яков1:20-27
и потърпете още малко :
?Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.
Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.
Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
А плодът на правдата се сее с мир от миротворците. ? Яков 3:5-18

Който се изобличава да не се сърди на мен, защото нее от мен а от Словото, но да се покае и да иска от Бога сила за обуздаване на езика си (аз лично се покайвам и прося тази милост понеже знам че несъм безгрешна в това).
Който е за изобличение, но е закоравил сърцето си, предавам го на Бога-той ще го съди, като знам че ако от самото Слово не се изобличава надали от моите думи ще го направи.
Който си мисли, че добре се е справил с тази нелека задача (да укроти езика си)да се чувства насърчен от същото Слово и да се радва, че стои в добрия път. А Бог познава сърцата ни съвършенно и на всеки ще даде според милота си.
Поздрави [addsig]

Към Тинчевист: Прав си! Ето аз вчера се появих в този форум, пуснах една напълно незлоблива, дискусионна тема и днес вече всички са против мен, всички ме нападат, а един калвинист желае да ме изгори на клада, както самият Калвин е изгорил нещастния Мигел Сервет, заради някакъв спор по тринитарната догматика (е, вярно, Николай е ударил шамар на Арий, ама каде е шамара, каде е кладата). Ще ви кажа защо! Интернет е от Сатана и когато човек е в Интернет, целия му начин на мислене се променя. Низките страсти изплуват на повърхността! Нищо чудно онези дечица (разбрах едното е студент долен курс) които ме засипаха с убиди, преди това да са разглеждали някой скверен сайт и от там да е дошла у тях тази непровокирана агреси!

Кой тоз калвинист дето на клдата те пращал я кажи че иначе комай и ти поредния клеветник ще излезеш както мнозина ?
Много тънкоубидни душици имало бре!
Я цитирай точно думите дето те пращали на кладата да видим?
Значи така за някаква си нищо и никаква дребничка подробност Калвин пратил Сервет на кладата? Дребното спорче било за "елементарната подробност" дали Бог е Троица или е една личност само, вижте каква несъществена разпра само!
ПЪРВО КАЛВИН НИКОГА, НИКОГА НЕ Е ИМАЛ ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ ДА ОСЪЖДА НА СМЪРТ НЯКОГО! Ето кой лъже и клевети и разпространява езическата пропаганда срещу Божиите слуги! А после някой бил лош с него!

Господ да те благослови и да те опази, Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост, Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде Мир!
" Няма Мир за нечестивите" казва Господ!

[ Това съобщение беше редактирано от: NikiHaris on 2005-04-29 16:17 ]

Абе чедо като е дяволска работа този интернет ти що търсиш тъдява? ??

Господ да те благослови и да те опази, Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост, Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде Мир!
" Няма Мир за нечестивите" казва Господ!

[ Това съобщение беше редактирано от: NikiHaris on 2005-04-29 16:22 ]

Тинчевист, не знам дали приятеля ти е сляп или предубеден, но явно не е видял, че зад привидно грубите разговори тук се крие борбата между принципи. С едно бързо влизане не става да се проследят множеството аргументи по темите, още повече като се гледа "опаковката", която признавам често е отблъскваща (но пък съдържанието е важното). Много хора, да не кажа почти всички, които се наричат християни на практика са абсолютно неграмотни относно принципите на християнската вяра и учение. Те карат още на пеленаческа храна и очакват само лигаво отношение от другите християни.

В тази среда на ниска грамотност и инфантилност примесени с изключително лошо възпитание водещо до злоба, клеветничество и явно богохулство, грубият език е естественият отговор.

С други думи, грубият език е като високата температура в болното тяло - неприятна е, но пък убива микробите. А че тялото е болно, мисля няма спор за това.[addsig]

Радослава, не знам защо си мислиш, че те критикувам за нещо, явно сама се причисляваш към някаква група, която попада под изобличението. Аз не знам много за тебе, четох по темата за "невярващ-вярващ" нещо от тебе...беше вярно...знам, че не си даваш децата в училище...май с това се изчерпва информацията ми за тебе.

Не съм се включила в "реконструкторските" дискусиите защото просто не влизам в тях. Не зная кой какво е говорил, нито си имам "мои хора", които да защитавам...Просто си говорихме в една тема и някой се намъкна вътре да обяснява как някой изтрил някаква тема, как други говорили цинизми...Не знам нито кой ги е говорил , нито какво е говорил. НЕ ИСКАМ и да знам. Бог ги вижда, това е достатъчно, а аз влизам в сайта, за да не остане той "притежание" на шепа хора, от които никой не може да получи насърчение или истинско изобличение. Не мога да си позволяпо цял ден да чета глупости и да се надявам, че езика ми ще бъде благ. С каквито се събереш, такъв ставаш. Затова и не влизам във въпросните нескончаеми теми. Влязла съм, видяла съм, не ми е харесал духа вътре, не пипам повече там.
Такъв ми е съвета и към всеки, който иска да си запази контрола над езика и емоциите - не пипайте във въпросните теми. Не че няма да срещнете грубости и злоба и извън тях, но по-малко ще бъдат.

"Оня, Който пази душата ти, не знае ли,
И не ще ли въздаде на всеки според делата му?" Пр.24:12

Аз съм един от тези, които влизат и участват в конструкторските теми. За мен темите, в които се разискват доктрини като реконструкцията са от първостепенна важност, поради което епитетите по мой адрес не ме оскърбяват особено.
Когато човек защитава нещо, на което е посветил живота си, е нормално в ревността си да използва и по-остри думи - това важи както за приелите реконструкцията, така и за оборващите я. Ако се спрат тези дискусии, на мен пък ще ми стане безинтересно и еднообразно. Независимо от грубия език, стигащ до арогантност, общия тон на форума е добър ако се срвни въобще с нивото на форумно общуване в България.
Ето Бусари казва, че не й харесва тона на общуване в тези теми и не ги отваря, това е по-правилен избор, отколкото да се влиза и да се иска хората да се променят според някакви представи и нагласи. Целта на форума е общуване,, а не сладникаво престорено единодушие или се бъркам?

Не се бъркаш, qwerty. Аз не влизам там, не че не смятам темата за важна. Напротив, много е важна, но не вярвам, че някой влиза там, за да научи нещо - там всеки влиза, за да научи другия. Спорове не обичам, камо ли с такъв уличен език поднесени. Аз общувам с някои хора извън сайта и там също си говорим, понякога не сме съгласни, но досега не сме се карали или обиждали с никого.
За мен е много важно да общувам с новородени хора и това си проличава много скоро след като се заприказваш с някой, макар че понякога може и да се излъжеш. Винаги има какво да научиш от новородения, дори да е отскоро вярващ. Но от хора, дето са си прегорили съвестта с горещо желязо не можеш да имаш полза, нито пък ти можеш да си им от полза.

"Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат." Мат7:6

Брех Бусари от кога Бог е взел да раздава дарбата познаване на новородени от неновородени? Това някакъв духовен радар много специален ще да е!?
И аз обичам да общувам с посветени христиани не лигльовци, хора които служат на Бога искрено и с целия си живот! Хората , които са се посветили на Бога не жертват децата си на идолите!
По това можеш много ясно да разбереш дали един човек на практика вярва и е лоялен на Бога, когато видиш как обучава децата си, дали ги обучава в Господния път или ги е захвърлил на бунището на езическите държавни учелища, т.е. на жертвениците на молох.
Та да общувам със истински посветени на практика христиани е и полезно и обогатяващо![addsig]

С уважение към учасниците на дискусията"Защо се нападаме".
Ако ми позволите ще кажа няколко думи.
"Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас". /Рим.5:8/
Можеше да бъде и по лошо,ако Господ Исус не ни беше намерил.Сега сме тука в сайта,като свидетели.И като децата се заяждаме,но това не означава,че не сме деца на Бога и че не се обичме с Христовата любов.Каквито и да сме и както и да се наричаме "църкви и доктрини" всеки има своята работа в тялото Христово.И работата на всеки че бъде изпитана от Бога,а не от хора.
Хубавото е,че не се съдим,защото Съдя е Бог.Виж критиката е друго нещо.Това е философия,стига да има обективни факти и свидетелства тя е истина и назидава. Е боли,но минава.
Критикарството е нашата слабост,ама то ни е в кръвта.Като почнем-ръсим какво ни падне.
" И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина". /Йоана 14:13/
Аз съм тук с вас,и вярвам,че ще се прослави Отеца чрез Сина.
Нека не забравяме от къде идваме,за да не се окажъм неблагодарници.
С уважение,Санцо.

Привет на всички.
Мисля, че едва ли има някой, който да не знае мнението ми по въпроса- така ревностно го защитавам в други теми, че пушек се вдига. Това е продължение от "Прочети, само ако имаш време за Бог". Моля, прочетете преди да пишете постинги лично към мен, това, което пише там (последното).
ПРОРОК
Той пристигна в града като застрашителен облак. По мрачното му лице игреха дълбоки бръчки, движени от гняв. Тъмните му очи гореха от ненавист. Устата му бяха засъхнали и попукани от непрестанен вик.
- Покайте се, защото божията мъст виси над вас!
Беше съботен ден. Привечер. Хората, освободени от седмодневния труд, пълнеха пазара, мегданите, кръчмите и кафенетата и новата пролет, която току що беше разцъфнала, ги възбуждаше радостно. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца, по затулените пейки си шепнеха влюбени двойки, притисна- ти един до друг, по пътните врати бяха излезли стари жени и минаващите се обръщаха към тях с почит като към стари мисли и ги заминаваха бързо. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, шеговито канеха хората, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки зад гърба на хубавите жени. Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. И лошите, и добрите живееха така, както можеха, и не така, както искаха. Всеки
търсеше щастие и всеки го разбираше по своему. Злото и доброто се преливаха и месеха в една приятна измама, която поддържаше живота и крепеше надеждите.
И ето, сред тия мирни хорица се появи буреносният пророк като застрашителен облак. Той размаха седможилест бич, гласът му загърмя като рушителна тръба и мълнии от гняв излязоха от устата му:
- Покайте се, защото божията мъст виси над вас! Аз съм пратеник негов, и устата ми говори чрез него. Земята ще се продъни и ще погълне нечистия ви град. Потоп ще ви отнесе, огън ще превърне на пепел къщите ви!
Пророкът вървеше бос по неравната каменна настилка на улиците и от дрипавата му власяница* , с която покриваше тялото си, падаше гад. Сплъстената му и никога не чесана коса се развяваше от бързия му ход. Страшният бич плющеше в ръката му и удряше и удряше всеки, който се приближи, защото разгневеният пророк не допущаше да има праведни на земята. НАДЪХАН ОТ ЖЕСТОКАТА ИДЕЯ ЗА ДОБРОТО, ТОЙ НЕ ЗНАЕШЕ ЩО Е МИЛОСТ. Той шибаше влюбените, които срамежливо се държеха за ръце, биеше по лицата хубавите жени, защото дишаха съблазън, биеше грозните, защото чрез разни мазилки се мъчеха да добият съблазънта на хубавите. Биеше снажните мъже, в които кипеше плътска сила, биеше недъгавите просяци, които се мъчеха да скрият грозотата на тялото си под дрипите на облеклото си. Биеше богатите за разкоша им и бедните за унижението им. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари, биеше и честните жени, защото законният брак ги отегчаваше и караше душите им да скучаят.
Биеше пратеникът божи и ревеше:
- Забравихте оня, който ме е изпратил! Аз ида да ви донеса неговата безпощадна мъст! Посипете главите си с пепел, молете се и плачете!
Уплашени от гнева на пророка, хората се разбягаха и изпокриха. Чуха се зловещи плачове и викове, които се вдигаха до небето като предсмъртна поличба.
Пред страшния пророк се явиха някои мъдри и смели старци и го попитаха:
- Какво искаш от нас?
- Не искам нищо. Бог ме праща, за да ви накажа.
- Какво сме сторили?
- Престъпихте заповедите му.
- Бог вижда - каза един от старците, - че живеем така, както са живяли хората от веки веков. Трудим се, развъждаме челяд и се грижим за нея. Не можем да бъдем много добри, защото бог е направил човека така, че даобича себеси повече от другите. Не можем да бъдем и много зли, защото се боим едни от други. Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си. АКО ГО НЯМАШЕ ЗЛОТО, НИКОЙ НЯМАШЕ ДА ЗНАЕ ЩО Е ДОБРО.
- НЕ ГОВОРЕТЕ, НЕ СМЕЙТЕ ДА МИ ПРОТИВОРЕЧИТЕ вие, които сте разрушили границите между злото и доброто. Смърт и огън ще ви помете!
И седможилестият бич заплющя върху главите на тия, които се учудваха на пророческия гняв. Те се разбягаха недоумяващи и уплашени.
Пророкът вдигна очи към небето.
На неговите широки граници се издигаха черни злокобни облаци, предвождани от орли, разперени като черни кръстове. Светкавици почнаха да бичуват земята.
Още по-голяма паника обзе хората. Страх смрази душите. Скоро улиците опустяха и градът заприлича на изоставен мъртвец.
Пророкът остана сам. Той заудря с бича по камъните и зарева:
- Излезте и се подложете под бича ми! Над главите ви виси стихия. Божият гняв ми иде на помощ.
Но около него нямаше вече никой. Светкавици пригласяха на свистенето на бича му и гръмотевици заглушаваха думите му. Отведнъж земята под него се разтърси, каменната настилка се раздвижи като възвряла. Улицата почна да кипи. Дупки и пропасти се образуваха една след друга и пак бързо се затваряха. Подземен тътнеж се сгромоляса някъде и сякаш повлече света.
- Господи, дочаках тържеството на гнева ти - извика пророкът с протегнати към небето ръце и удовлетворената му душа възликува. СТРАШНА УСМИВКА ИЗКРИВИ МРАЧНОТО МУ ЛИЦЕ.
Камъните под нозете му кипяха и той тръгна, за да избегне пропастите, които ту го поемаха, ту го изхвърляха нагоре. Той побегна по улицата, но земята под стъпките му трепереше и го подхвърляше като играчка. Пророкът обърна очи да търси подслон и опора и тогава с ужас забележи, че земята се тресе само под неговите нозе и че къщите наоколо стоеха спокойни и неподвижни. Тогава той хукна по правата улица, която водеше вън от града. Навред, гдето стъпваха босите му крака, земята се повдигаше с тътен и с тътен се проваляше надолу. Ужасен, уморен, с окървавени крака, най-после пророкът излезе вън от града, гдето се простираше зелено вълнообразно ширине, преградено от планината. Тук пророкът се спря и се обърна да види погибающия град.
Небето беше тъмно. Земята тътнеше и бучеше, но улицата, по която избяга, лежеше спокойна и всеки от камъните стоеше неподвижно на мястото си.
"Милостивият бог не иска да ги погуби, но той утвърди моята заплаха с неговата" - помисли с гордост пророкът.
Но когато вдигна ръце към небесата, за да поблагодари на всевишния, който потвърди мислите му, земята под краката му отново се залюля и отнякъде се чуха обезумяли гласове на хиляди животни. Тълпи кучета с вой излязоха из тъмнините и се впуснаха бесни към пратеника божи. Той вдигна бича със заплаха и клетви, те се разбягаха и после отново го нападнаха. Белите им зъби дърпаха власяницата* му, късаха я парче по парче и я свлякоха съвсем от тялото му. Те окъсаха седемте жили на бичи му.
Пророкът се видя гол. Той хукна като призрак през полето. Светкавици го заслепяваха, вятърът го шибаше и развяваше дългата му коса. А кучетата немилостиво и свирепо го преследваха и техният ужасен вой смразяваше кръвта му. Земята под краката му кипеше.
Цяла нощ пророкът бега ужасе`н, забравил мисията си, забравил злото и доброто, движим от една едничка сила - инстинкта да се спаси, да намери устойчива земя, далече от кучетата, които го гонеха.
На утрото, когато слънцето заля наново земята, той прехвърляше един хълм, зад който се простираха спокойни, осеяни с цветя поляни. Но и тук не можа да спре. Земята не задържаше тялото му. Тя трепереше и съскаше. Тя се разпука и го погълна, после го изплю и го захвърли надалече. Там старик овчар спокойно пасеше стадото си и свиреше безгрижно с малка свирчица. Той видя как земята изплю тоя гол изплашен човек с покъсан бич в ръката, приближи го и рече:
- Защо не те прие земята? Кой си ти?
- Аз съм пратеник божи. От негово име ида, за да накажа грешните. Земята ме не приема, защото мисията ми още не е свършена.
- Земята не приема хората, докато не станат съвсем добри, сиреч, докато не умрат - каза старикът.
- Посочи ми убежище да се скрия, защото съм гол. Искам да почина и да поправя бича си - каза пророкът.
- Върви право към планината. Господ ще те упъти - отговори старикът, като посочи с тоягата си.
Пророкът погледна нататък и тръгна покорно. Земята се укроти и кучетата изчезнаха. Небето беше ясно и слънцето високо и спокойно. Като се срамуваше от голотата си, той се засланяше под синурите, под тръните, под малките храсатлаци и бързаше.
Той навлезе в планината по течението на една рекичка, която се провираше между високи чудати скали. Трънливи и жилести къпини обвиваха подножията им. Спасен и притулен, ПРОРОЧЕСКИЯТ ГНЯВ ОТНОВО КИПНА В ДУШАТА МУ и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си.
Отведнъж някаква силна ръка го хвана за рамото и се чу заповедники глас, който му каза:
- Спри!
Пророкът се изправи стреснат и уплашен. Пред него стоеше Исус Христос с пастирска тояга в ръка, същата тояга, с която старикът овчар му бе посочил пътя.
- Позна ли ме? - попита кротко Христос.
- Познах те, господи - извика пророкът и поиска да падне на колени, но Исус го задържа с ръката си.
- НЕ СИ МЕ ПОЗНАЛ, окаяний - каза Христос, - И НЕ СИ МЕ ПОЗНАВАЛ. НЕ МЕ ПОЗНАВА ОНЯ, КОЙТО С ГНЯВ И ЗЛОБА ИЗПЪЛНЯВА ЗАПОВЕДИТЕ МИ. ТВОЙТО СЪРЦЕ БЕШЕ КАМЪК, СТАНИ КАМЪК!
Исус вдигна десницата си.
И днес между скалите в планината стои пророкът гол, вкаменен, с окъсан бич в ръка. От него бягат птиците и животните. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота.
Дано да е стигнало до сърцата на всички!
С обич! ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 12:12 ]