Темата, която изваждам тук е познатата ни вече:
"Божията воля ли е вярващ човек да се ожени/омъжи/ за невярващ?"

Но умишлено не се включих в другата тема, защото нещата много се разводниха: "кой можело да каже кой е вярващ и кой не е, какво е сърцето на човека и т.н...."

Причината да се включа е, че вчера вечерта с една моя сестра разисквахме дълго време по тоя въпрос, очевидно без конкретен завършек. Въпреки, че се обичаме и разбираме, по тая тема тя "харесваше " отговорите на еди-кои си, защото не са груби като реконструкционистите. Въпреки, че и аз самата съм била обект на нападки от страна на последните, това не ме прави да бъда сляпа относно Божията воля, дори когато тяхното разбиране по Словото съвпадне с моето. Много е глупаво да отричаш всички думи на някой, само защото по някой въпроси не се разбирате. Или "който не скача е червен", така ли? Това много ми прилича на СДС-арско поведение.

Така че, нека в тази тема да се изкажат принципни позиции, без да се намесва някаква конкретна ситуация.

БОЖИЯТА ВОЛЯ ЛИ Е ДА ИМА БРАК МЕЖДУ ВЯРВАЩ И НЕВЯРВАЩ?

И после всяка конкретна ситуация да се гледа в светлината на откровението от Божието Слово по тоя въпрос. Иначе от много бърборене няма смисъл, рискуваме да станем безполезни учители.
Лично моя живот нямаше да протече по този благословен начин, ако навремето първият ми пастор не беше намерил сили да ми каже истината по въпроса, на която се покорих "само и само Христа да придобия"

Бог да даде светлина тук и сега, в сайта, където ИСУС е ГОСПОД! Амин.

busari,

Quote:

БОЖИЯТА ВОЛЯ ЛИ Е ДА ИМА БРАК МЕЖДУ ВЯРВАЩ И НЕВЯРВАЩ?

ако търсиш отговор по принцип той е:

не, не!

въпреки, че никога по принцип не може да се говори когато искаш да видиш нещо, защото всяка ситуация говори сама за себе си. Ти знаеш, че може двама човека да са изправени пред едно и също нещо, а да минат по два различни пътя. Което идва да покаже, че принципността те прави буквояд. Ясно е Словото на Бога: "Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?" Факт е, че много от бащите на вярата ни си взеха зе жени езичнички, един жените езичнички го поквариха (Соломон), други като Витсавее, която първо беше жена на хетееца Урия роди на цар Давид престолонаследника Соломон и т.н.

busari, по принцип не може да се говори. Ти винаги ли изпълняваш Божията воля в живота си? А какво става ако не я изпълниш за нещо? Ами понасяш си последствията. Ако някой се омъжи/ожени за невярващ, въпреки Божията воля, той ще си носи товарите и грижите от това, но това няма да го направи невярващ, освен ако не похули Бога. [addsig]

Здравей Леон!
Що за християнство е това, дето няма принципи? Нещо като любимата песен на невярващите - всеки да избере в кой Бог да вярва...
Ти си съвсем наясно с това, че не е Божията воля вярващ да се жени за невярващ. Цитираш и старозаветните примери, как неподчинението на Божията воля, изявена в Словото , доведе до много тежки последици, и то не само за тези, които сбъркаха. Истина е, че "нечестието ни може да навреди само на човешкия син", но в много случаи това са и околните на нечестивия. Наясно си с Божията воля, какво ти пречи да стоиш твърдо зад нея?!..Това е Божията воля и толкова!!!

Интересуваш се лично за моята обхода, сякаш ако аз съм нечестива това доказва нещо, или ако съм праведна доказва обратното...Божието Слово е това, което не се променя, нито с времето, нито според случая. То винаги си стои и ще стои, дори когато тези или онези го нарушават.

А конкретно за мене, аз винаги търся Божията воля за всяко нещо и то с цел да я изпълня, защото знам и то от опит, че винаги печеля, когато се съгласявам с Бога. В началото ми беше тежко да се съгласявам с много неща, но се покорявах просто като овца, която я водят на клане, но сега вече предварително се радвам, дори когато нещата изглеждат "трагично", защото знам, че винаги Бог ме възнаграждава за послушанието. И така става. Имам си и съвсем прясни свидетелства, но това е встрани от темата.


А иначе, нека да знаем, че християнството е единствената "религия" с ясни принципи и доктрина, с глобално виждане за света от сътворението и нататък. Нека да не правим от Христовото учение локум или ластик, който да пасва на всеки размер.

Бусари,

Защо, въобще трябва да коментираме тази тема, когато Библията е категорична по отговора, а също така и отговора, който ти търсиш е 'да или не'?

Обикновено, когато 'християните' настояват, че може да има съюз между вярващи и невярващи излизат с мотива, че 'кой знае дали невярващия няма да се спаси чрез мен, а пък и душата му е ценна'

busari,

първо ми се иска да те попитам убедена ли си, че във всяка ситуация си постъпвала според съвършената воля на Бога?

Quote:

Що за християнство е това, дето няма принципи?

Тук изобщо не става дума за християнство без принципи, а за това, че не може да се говори просто по принцип за нещо, ако няма конкретна ситуация. Простичък пример, двама сина трябва да разберат дали трябва да се покорят на родителите си. Единият баща е пастир, а другия безумник. Единия като пастор саветва сина си, а другия също съветва сина си, но според безумието си. Два еднакви банални примера. Какво казва Библията? Хайде напиши ми принципите. Никой от синовете няма да постъпи по принцип в случая, а всеки според ситуацията.

Quote:

Наясно си с Божията воля, какво ти пречи да стоиш твърдо зад нея?!..Това е Божията воля и толкова!!!

Аз стоя зад Божията воля и се опитвам да я разбера за себе си и да я изпълня, но обясни ми за тези различни случки? Опиши ми принципите и методите, които да важат за всички без изключение.

Quote:

А конкретно за мене, аз винаги търся Божията воля за всяко нещо и то с цел да я изпълня, защото знам и то от опит, че винаги печеля, когато се съгласявам с Бога.

Това винаги ли е т.е. винаги ли успяваш да направиш това? Никога ли не ти се е случвало да не направиш това, което ясно разбираш, че е Божията воля? Да разпознаваш Божията воля е процес в който всеки ден се усъвършенстваш. И когато сбъркаш някъде това не те прави по-малко невярваща, защото св. ап. Петър какво да каже, когато тръгна по водата и се усъмни, или когато три пъти се отрече от Бога, но после стана св. ап. Петър. Първо погледни себе си и после съди другия. Аз ти отговорих на конкретния въпрос:

Quote:

БОЖИЯТА ВОЛЯ ЛИ Е ДА ИМА БРАК МЕЖДУ ВЯРВАЩ И НЕВЯРВАЩ?

с не, не! което е така и няма друго мнение. [addsig]

Quote:

Бусари, Защо, въобще трябва да коментираме тази тема, когато Библията е категорична по отговора,

Остави и хората който не мислят като нас да постнат нещо, никой не длъжен да разисква.[addsig]

leoncho, busari е права.
Нека да преведа едно примерче за да хвърля малко светлина върху този въпрос:

Ездра 10:10-12

"10 Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля.
11 Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.
12 Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим."

Какво ни говори този пасаж?
Че идеята за смесен брак(познаващ Бога и непознаващ Бога човек)не е препоръка а заповед от Бога.Ако не беше заповед,що трябваше да си напускат жените!





[addsig]

Ганьо, две мнения по въпроса няма. На мен ми е интересно busari да ми отговори на въпроса дали винаги изпълнява волята на Бога в живота си.

Другото е какво трябва да се направи със сестра или брат, които въпреки всичко се омъжат или оженят за невярващ/а? Да ги убиваме ли, да ги отлъчваме ли...?[addsig]

Здравей Якоб!
Пуснах темата, не защото не й знам отговора, а да помогна да се изчисти от лепкави сладникавости от рода: "тоя ще помогне на оня, защото много го обича... " Ако обичаш някого истински, но той не върви по пътя на Бога - скъсай го с всичките си сили от сърцето си и го остави в ръцете на Бога. Ще боли, но Бог е тоя, който усмирава морето, когато бучат вълните му, Господ на Силите е името Му. Исая 51:14-15. Това е моето лично откровение от Бога за човека, който оставих в ръцете Му. Бог иска да е всичко във всичко и ако обичаш някого толкова, че да нарушиш "заради любовта си" Словото на Бога- това вече не се нарича любов, а идолопоклонство.

Затова пуснах темата.

Сега към Леон!
Здравей брат!
Първо да ти отговоря на въпроса, дали винаги постъпвам по Божията воля. В ежедневието има твърде много ситуации, в които човек може да си изпусне емоциите, например при възпитанието на децата. Не винаги успявам да запазя добрия тон...Може би това е основното място, където ми трябва да се "поправя" и вече го правя, чре Божия благодат. Но тук говорим за неща, които не се поправят - СЕМЕЙСТВО. Не може днес да се ожениш, а утре, като си разбрал, че си сгрешил, да се разведеш и пак наново... Не си спомням какво говореше по темата за развода и преженването, но ако си мислиш, че "невярващия може да напусне и тогава брата или сестрата не са поробени", т.е. свободни са да се омъжват колкото пъти искат, тогава започвам да разбирам идеята ти. Че какво толкова фатално е станало ако брата или сестрата един ден се разведе, "БОГ е СВАТОВНИК, Бог е БОГ на ВТОРИЯ ШАНС" и т.н.
ДА, ама НЕ!
Стъпката на брака не е като да избухнеш за малко и после да се извиниш. Няма покаяние в тая работа, поне според Божието Слово. Каквато си я набъркаш, такава ще си я сърбаш. И тука е ролята на пастори и учители в църквата да не допущат неподчинение към Божието Слово. Щом въпреки пастора искат да се женят - нека да излязат от църквата, да се знае, че са невярващи, да не се заблуждават, че са във вярата...Проблема днес е,че ако единия пастор ги изгони, конкурента ще ги венчае, за да се прикрепят към неговата "мъртва църква". И тъй, дяволът ще употреби религиозните хора, за да ги заблуди до края, че са в истината, а като стоят в една мъртва църква цял живот - те са си живи умрели, приготвени за вечна погибел.
Тук дори не става въпрос, че ще умрат, те са си умрели, щом изобщо не се интересуват от Божията воля.

Относно принципите в християнството - даде пример с двама сина, които трябва да се покоряват на родителите си. И казваш, че всеки трябва да постъпи според ситуацията. Истината е, че ако прочетеш внимателно стиховете по тая тема, ще видиш, че има накрая уточнение: " в Господа". Това ти обобщава всички ситуации, независимо какъв е баща ти, вярващ или невярващ, трябва да му се покоряваш ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА БОЖИЯТА ВОЛЯ! Така е и за жените, така е и относно работодателите ни, така е и относно всяка власт в държавата. Ние се покоряваме ЗАРАДИ ГОСПОДА! И ПЪРВО НА НЕГО!

Така, че и с тоя пример не се доказва, че трябва да постъпваме по някакви "неведоми" правила , "вътрешна интуиция" или кой знае какво там, което те води при вземане на решенията ти, но се вижда, че Божието Слово е достатъчно за всяка ситуация, Бог дава мъдрост на предания нему човек именно чрез Словото си.

Само да просим от Него сила да му се покоряваме безусловно, за да ни възвиши Бог! Амин!

Quote:

На мен ми е интересно busari да ми отговори на въпроса дали винаги изпълнява волята на Бога в живота си.

Добре. Нека да преположим, че busari рядко ама много рядко изпълнява волята на Бога. Е и? Какво от това? Това с нещо променя ли Божието Слово? И изобщо да не изпълнява Божията воля ние кое ще трябва да вземем като еталон за нашия живот?

Quote:

БОЖИЯТА ВОЛЯ ЛИ Е ДА ИМА БРАК МЕЖДУ ВЯРВАЩ И НЕВЯРВАЩ?

НЕ!

Quote:

On 2005-04-27 17:50, busari wrote: Стъпката на брака не е като да избухнеш за малко и после да се извиниш. Няма покаяние в тая работа, поне според Божието Слово. Каквато си я набъркаш, такава ще си я сърбаш.

Ясно е, че вярващ не бива да се жени за невярващ.
Аз бих искала да поставя въпроса по друг начин:
На практика има много семейства в църквите, които са се женили вярващи.
С времето единия изкривява пътеките, или пък не успяват да се спогодят... Има толкова разбити християнски семейства.
Въпросът ми е достатъчно ли е двама да са вярващи, за да създадат здраво и добро християнско семейство?
Кой от какво се ръководи при избора си на половинка?

Към Петер!
Дори и истината се нуждае от аргументация. Не се съмнявам, че можеш да дадеш някои стихове, които да ни дадат светлина по въпроса. Нека сеем Божието Слово, за да имаме вечен плод. Все ще се намери някое гладно сърце, което да ги приеме.

Към Кананнбал!
И аз това казах на Леон в един от предишните си постинги, моята праведност или греховност не доказва нищо. Но пък и не обичам да се измъквам с клишето: "Гледай Исус, не гледай мене." - това е несериозно за един вярващ. По-скоро бих казала: "Погледни мен и ще видиш Исус!" Аз знам кой живее в мен, защото не аз живея.
Бог да ни пази докрай в Него. Амин!

Каламитос, това е интересна тема и заслужава да се пусне отделно. Направи го.

Има ли смисъл да се откриват нови теми, когато този въпрос не противоречи на тази тема, напротив- допълва я

busari,

аз съм съгласен, че праведността или греха на някой изобщо не изменя Божият закон, но както ти не винаги постъпваш, или не си постъупвала по волята на Бога, така има и хора, които знаят каква е и въпреки всичко се омъжват/женят за невярващи. Въпроса е какво ние можем да направим, как да гледаме на тях. Като на грешници? Да ги отлъчим ли, да не се срещаме с тях, да ги убием...? Дали е Божията воля две мнения няма - не е, но как бихме продължили да се обхождаме с тези хора. Това е идеята ми.Повдигам този въпрос, защото има такива случаи и много често тези хора са изолирани и осъждани и обвинявани за маловери. А хората които ги обвиняват също не винаги постъпват по волята Божия.

calamitous,

в случката за която говориш това е другият проблем, които се появява. Наистина не е достатъчно само да са вярващи. Ако са като орел, рак и щука, въпреки, че са само двама - става проблем. Ако не са ясни приоритетите и Божият ред в едно семейство от християни - също е проблем. Ако единит си прави неща зад гърба на другия - пак проблем. Ако мъжът не си е на мястото - цялото семейство страда. Ето все неща (и колко още други модат да се видят), които се случват из християнските семейства и му пречат наистина да е силно.[addsig]

Здравей Леон!
Отговорих ти вече на поставения въпрос - истинския пастор трябва да отстрани подобен "вярващ", който дръзва да нарушава Божиите принципи. Всъщност дори може да не стане нужда от това, защото в една здрава църква, с ясни проповеди и послания, несериозните се изпаряват от самосебе си. Но ако дръзне някой да остане, би следвало да се разобличи като непокорен. А това само си свършва работата по отстраняването, или по довеждане до покаяние на сгершилия /дори само в мислите си, да не се покори на Бога/ вярващ. И добре е това да стане не "след дъжд - качулка", а преди да се оженят. Да се знае ясно, че щом ще върви против Бога, ще трябва да напусне и църквата, домочадието на вярата.

Отговорих ли изчерпателно?

Тони,
наистина е много важен тоя въпрос за брака между вярващи. Но това е встрани от темата. Ако Леон е удовлетворен, можем да приключим с тая тема, отговора е ясен за всички. Можем да приключим с тая тема и да говорим за другата. Ако не искаш, аз ще я формулирам и ще я пусна.

busari,

твоето мнение е, че такъв трябва да се отсрани. Нали правилно съм те рабрал? Значи всеки който по някакъв начин не изпълни Божията воля, или наруши Божиите принципи, трябва силния пастор да го отстрани. Това исках да чуя. За това те попитах дали винаги ти изпълняваш Божията воля, или Божиите принципи? Защото за мен е едно и също дали веднъж, или много пъти не изпълниш Божиите принципи или воля.

Поздрави[addsig]

Леон, моето мнение няма значение. Какво ни казва Библията по въпроса? Може би не се аргументирах достатъчно...
Библията ни казва в Евр.12:15 " И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него". Защо пастора трябва да е толерантен към съгрешилия, в крайна сметка не е здравословно за другите да се остави такъв човек в църквата. Но това трябва да е ясно преди да се ожени човека, ако никой не го предупреди преди сватбата защо да го гонят после, те стават участници в неговите грехове и имат нужда от покаяние всички.
Ако обаче го предупредят, че женитбата му за невярващ е грях и че ще са принудени да го отстранят, а човека все пак реши да последва "любовта" си, а не Бога - той сам отстъпва от Господния път и сам си е определил участта - да не се сърди на никого.

Не изопачавай думите ми, никъде не съм казал, че всеки, който съгреши, с какъвто и да било грях, трябва да се отстрани от църквата. Говорим за БРАК С НЕВЯРВАЩ! А това не става от днес за утре, това е един процес, в който вярващия или ще се откаже от кривите си пътища или ще се предаде на своите си цели и планове.
Не изключвам обаче, на по-късен етап, когато се "насити от сърбането на попарата, която си е надробил", да дойде и да се покае за постъпката си. Тогава следва да бъде приет, както и ни съветва и ап. Павел във 2Кор.2:7 "... така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб."

А, че всички грехове не са равностойни е ясно, едни Бог ги наказваше със смърт, други с глоби и т.н. И ние не трябва да приравняваме всички грехове под общ знаменател. Но какъвто и да е греха, малък или голям, трябва да бъде изобличаван. Пак ще повторя, че в една здрава църква със здраво слово до "изгонване" е почти невъзможно да се стигне. Повечето хора, които не са си предали ИЗЦЯЛО живота на Господа им идва твърде тежко самото Слово, което се слуша и се изнасят сами. Но има и такива, които остават и се закореняват. Слава на Бога, за всички, които Го обичат с цяло сърце!

[ Това съобщение беше редактирано от: busari on 2005-04-28 06:45 ]

busari,

пак ще ти обясня, защото ако изискваш от някого нещо, то първо трябва да го исискваш от теб. Ако някой не постъпи според Божията воля е същото като да не избере Божията воля и се омъжи, или ожени, за невярващ. Тук не става дума за грях. Вярно е, че за различните грехове наказанията са различни. За да налагаш това за другите първо помисли ти дали във всичко, ама във всичко, постъпваш по волята Божия.[addsig]

[QUOTE] Не изключвам обаче, на по-късен етап, когато се "насити от сърбането на попарата, която си е надробил", да дойде и да се покае за постъпката си. Тогава следва да бъде приет, както и ни съветва и ап. Павел във 2Кор.2:7 "... така че сега вече вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб."
[/QUOTE]
Как да се разбира това??
Значи ли да си се женим и развеждаме когато се наситим "на попарата, която сме надробили"?
Въобще думите изговорени пред някого имат ли значение или са без стойност?
Бог няма ли да държи орговорни и "да съсипе делата на ръцете ни", ако не сме постъпили според това, за което сме се клели?
Женитбата грях ли е и къде е формулирана като такъв или само съвет за мъдро постъпване, според Божия стандарт. Който не иска да се съобразява с него, той рано или късно плаща за безумието си, но според мен не е квалифициран като грях в новозаветните примери. Ездра е по-скоро изключение, а не правило, иначе Соломон трябваше да бъде наказан преживе, разделяйки се с цял един болюк жени.
Бог държи на верността, независимо дали са в "твоя повреда" и ако си такъв, Той може и да обърне нещата в твоя полз, когато осъзнаеш че си постъпил безумно и искаш прошка и милост!
Сам Исус корегира "буквоядите", като има каза, че "КОРАВОСЪРДЕЧИЕТО" е проблема да нямаме милост дори, когато става въпрос за прелюбодейство и то между вярващи. Много лесно е да се развеждаме и да разрушаваме, отколкото да прощаваме и да съзидаваме. Не казва ли Господ, че ще бъдем възстановители на ОТДАВНА запустели места и развалини??
Останете с Господа![addsig]

Здравей сървант!
Далеч от мене да съм казала подобно нещо!
Под покаяние имах предвид вярващият да разбере, че е сгрешил, като се е повлякъл по страстите си. В никакъв случай това не включва развод. Ще си тегли с невярващия докато е жив, или докато невярващият напусне. Но сестрата или брата не бива да се отхвърлят от църквата когато разберат грешката си, че са постъпили безумно като са отхвърлили Бога заради човек, но трябва да се утешат отново в църквата, между обичащи ги братя и сестри. В крайна сметка, любовта, която са жадували в семейството се е изпарила и само от вярващите може да я получи. Това имах предвид.

Прощавам ти[addsig]

busari,

Quote:

Под покаяние имах предвид вярващият да разбере, че е сгрешил, като се е повлякъл по страстите си. В никакъв случай това не включва развод. Ще си тегли с невярващия докато е жив, или докато невярващият напусне. Но сестрата или брата не бива да се отхвърлят от църквата когато разберат грешката си, че са постъпили безумно като са отхвърлили Бога заради човек

това, че някоя сестра не е постъпила по волята на Бога и се е омъжила за невярващ НЕ Е ГРЯХ. Я кажи женитбата грях ли е и къде е формулирана като такъв или само съвет за мъдро постъпване, според Божия стандарт. Което идва да покаже, че не е грях. И от къде се вижда, че една сестра, омъжила се за невярващ е отхвърлила Бога заради човек? Сега разбираш ли защо те питах ти винаги ли постъпваш по волята на Бога? Защото ако ти лично не винаги постъпваш тези обвинеия, че отхвърляш Бога било то заради човек, или за каквото и да е когато не изпълняваш волята Божия, се отнасят и за теб.

Quote:

Ако обаче го предупредят, че женитбата му за невярващ е грях и че ще са принудени да го отстранят, а човека все пак реши да последва "любовта" си, а не Бога - той сам отстъпва от Господния път и сам си е определил участта - да не се сърди на никого.

това е невероятен абсурд. Обясних ти, че такава женитба не е грях.

Ето ти отговори и на стиховете които постави за повторната женитба:

Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодействува." Мат 19:9

значи това е вярно ОСВЕН ЗА ПРЕЛЮБОДЕЙСТВО. Ако има прелюбодейство то брата или сестрата е свободен според 1 Кор. 7:15.

"Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува." Лука 16:18

за този стих важи същото. Защото тук се говори за някой си, който реши да си напусне жената, но не за това, че тя е прелюбодейница, а просто по някаква друга причина. Тогава и този, който вземе така напуснатата жена ще прелюбодейства с нея. За такава жена е ясно, че е добре да остане неомъжена, както говори долният стих.

"А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си и мъж да не напуща жена си." 1Кор.7:10-11

тук стиха е изобщо да не се напуска мъжа, ако той иска или не да е с нея, или поради някаква друга причина (освен прелюбодейство) са се разделили. Пак ще кажа, че ако мъжът е прелюбодействувал и е оставил жена си поради тази причина, или това, че тя не иска да става едно с прелюбодеец, тя е свободна от брачният закон по 1 Кор. 7:15 и тогава може да се омъжи за друг. Библията ясно говори за това.


[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2005-04-29 05:14 ]

Леон, Леон...
Дано да не си някой пастор, че ще объркаш маса народ...
Какво означава да не се покориш на "съветите" на Бог, дали не гордост, че знаеш по-добре. Погледни нещата в дълбочина, че до тука "много плитко плуваш".
Ти изхождаш от погрешна гледна точка :
Понеже Бог ни желае доброто, всичко, което е добро за човека е добро и за Бога.
Да! ама Не!
Понеже Бог ни желае само доброто, то всичко което ни заповяда, посъветва и т.н. трябва чрез вяра да приемем, че е добро за нас, защото Божията воля е всичко, което е добро , благоугодно и съвършено за човека. Амин

Всяко неподчинение е грях!

Бе какви са тези глупости, ако някой се оженел за невярващ да се отстранял от църквата!
На колко места Павел казва да се "анатемоса" (отстрани от общение и причастие) някой от църквата?
На едно! В Коринтяни за оня брат дето беше спал с жената на баща си.
И после какво? Пак каза да му се прости, ако се е покаял и да го приемат обратно.
Бусари, айде моля ти се не се изкарвай толкова праволинейна, че някой ден да не вземеш ти да сгазиш лука в нещо и на теб да искат да ти наложат подобно наказание.
Бъди малко по-милостива.
Пък наистина не знаеш как Бог може да обърне нещата.
Принципа е, че ако човек иска да скл\чи брак с невярващ да му се каже, че това не е Божията воля за нас, но той ако реши да го направи, то това не е достатъчно основание да бъде изкл\чван от църквата. Той така или иначе ще си сърба попарата. Защо ще го лишаваме от общение? Ама-ха!

Абе хора вие да не би да искате да се развеждате? Защо се занимавате с неща които не са ви на главата, толкова ли ви харесва да си чешите езиците?
Може и да ви се наложи по-късно по-отблизо да се занимаете с темата, нищо не се знае. Много ви вълнува явно темата за развода, въртите сучите и все за това говорите. Хайде наслука!

А по темата.
Бога каква роля има според вас във живота ви и в избора на съпруг/а ? Може би когато се зажиете в трета глуха да ви оправи бакиите? Аз си мисля, че постоянно Той трябва да направлява пътеките ни, и не да го търсим само като сме в нужда а и когато си мислим, че всичко ни е ясно.
Някъде си в посланията на Павел се казва, че когато си кажем, че знаем нещо, тогава сме изпаднали заблуждение. Мога да ви го цитирам и посоча, ама не ми се търси сега, че нямам много време за вас.
Така че не изпитвайте Бог, не се смятайте за супермени и ...

Бог да ви пази от неподходящи съпрузи и съпруги! Че едвали ние можем да се опазим от такива.

busari,

изобщо не обърквам маса народ, защото аз ти цитирам Солово на Бога. Дадох коментар точно на стиховете с които ти се опита да манипулираш и да слагаш окови и човешки измислици.

1 Коринтяни 7

15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон.

ето го стиха който не ти е ясен, или може би много добре го разбираш, но ако признаеш, че съм прав, то къде отиват всичките ти проповеди и ограничения. Какво означава братът или сестрата не са поробени на брачния закон? Ами точно това, че са свободни. Ако не си поробен, то ти си свободен! А ако си свободен, то означава, че можеш пак да се ожениш или омъжиш. Стига с това тесногръдие вече. Не изменяй нещата и недей нарича брака с невярващ грях. Хайде дай стих който да го определя като грях. Не каза дали винаги и във всичко си изпълнявала Божията воля. Ясно е, че не, но тогава прилагай нещата и към себе си. Ако това ти е критерия, то нека за теб всяко непостъпване по волята на Бога да бъде грях. Защото е същото, просто бъди крайна и във всичко друго и не прави никакви компромиси.

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2005-04-29 13:16 ]

Да се ожени християнин за нехристиянин е грях.

Нарушава се заповед, дадена от Бог, а беззаконието е грях.

С оженването/омъжването за невярващ се нарушава една по-обща заповед - "Да нямаш други Богове освен Мене!"

Ако според вас това не е грях, или не си познавате Библията, или съзнателно изопачавате ясното и недвусмислено послание на Писанието.

Цитираха се много стихове, няма да ги повтарям, за да не ви дотягам.

Отговора ми е: НЕ, НЕ.

Ще ми се да разгледам аргумента в полза на оженването/омъжването за невярващ, който се базира на Книгата Рут.

Никъде в книгата (нито в цялото Писание) не се споменава, че Рут се е оженила и тогава е приела вярата в Йехова. Нито се казва, че се е оженила по любов към Маалон.

Това, което виждаме е силна любов към Бога на Ноемин и ... към самата Ноемин. Изповедта на вяра, която Рут прави (Рут 1:16-17) е след като тя се е привързала към свекърва си (ст.14).

Затова, аз съм по-склонен да мисля, че не толкова мъжа и, колкото Ноемин е ключовия човек, чрез който Бог я привежда към себе си.

Ще свържа тази история с настоящето, като ви разкажа нещо, на което съм бил свидетел, понеже съм живял в т.нар. Близък Изток. Жена ми имаше една приятелка арабка (млада и чаровна, по думите на жена ми), която въпреки статута си (член на втория по влияние род в страната и разполагаща с милиони в парична единица 3 пъти по-скъпа от ЩД) отчаяно търсеше начин да се омъжи за ... християнин (дори от България). Причината - свободата и уважението, което християнството има към жената. Тази млада жена беше готова да се откаже от вярата си, и от богатството си, само да живее СВОБОДНО и ДОСТОЙНО.

Закрилата и свободата, които Божия закон предлага не са били тайна за околните на Израел народи. Това може да е една от вероятните причини (наред с любовта или пр. сметката) за брака между Рут и Маалон. Но, облягайки се на книгата Рут считам, че взаимоотношенията свекърва/снаха са били ключови за обръщането на Рут.

Искам правилно да бъда разбран - не казвам, че моето тълкуване на книгата Рут е най-правилното или изчерпателното(много още може да се каже, например за нейната смелост и активност по отношение на Вооз, за Ноемин и мъжа и и тяхното решение да напуснат Израел и после дори да позволят синовете им да се оженят за моавки, за самия Вооз). Но считам, че твърдението "Рут се ожени за вярващ и затова се покая" е просто пресилено и не може да се използва в защита на смесен (иноверски) брак.

Нека преди дълбокомислени разсъждения за брак вярващ-невярващ да си изясним въпроса кой точно е вярващ и кой невярващ. в какво се вярва и в какво не се вярва, предполагам в тази тема искатате да се засегне въпроса за Писанието и какво ни казва то, това е похвално самоче думите висят във въздуха когато са казани просто така. Без да е ясно за кого става въпрос и какви са истинските цели и намерения на конкретния човек, който не винаги могат да се разберат и от близките. Въобще тукашното обсъждане прилича на разискванията в книгата Йов събраха се приятелите на Йов и почнаха едни локуми без да знаят какво се бе случило преди това, предполагам не искате да ви доразкажа историята можете да си я дочетете сами.
Тази тема определено е опасна за разискващите, винаги когато се пише така неадресирано им голям риск да се окажете противници на Божия план.[addsig]

Привет на всички!
Не разбирам защо не разглеждате такъв брак като "изпитание", което да ни направи по- силни, по- мъдри и по- уверени във вярата си към Него?! Замисляли ли сте се защо точно тази (не визирам никого) вярваща се е срещнала с оня невярващ в някои- си момент, защо точно между тях е пламна "искрата"? Защо да не приемем, че това е божие решение, за да помогне на него и да изпита нея? Нали Пътищата Му са неведоми... защо си мислите, че ги знаете и че това не е част от "плана" Му за него и нея?! Ако е така, ако тя не се омъжи за него, не нарушава ли божията повеля?! Интересно, а... но само ако се замислим...

До скоро! ДреБ

Bogoizbrania,

Quote:

Нека преди дълбокомислени разсъждения за брак вярващ-невярващ да си изясним въпроса кой точно е вярващ и кой невярващ. в какво се вярва и в какво не се вярва

от кога и аз това питам. Просто ако не се сложи някаква граница само ще философстваме. Аз дадох една граница, че вярващ е който повярва в сърцето и изповяда с устата си... Добре е човек да се кръсти и да приеме причастие... Естествено, че говорим за вяра в Исус Христос. Ако някой мисли нещо друго да го каже.

[addsig]

[ Това съобщение беше редактирано от: Leon on 2005-05-03 06:39 ]

kakvo ymyvate ne razbiram kazano e iasno i to4no:i da ne se savpriagate s neviarva6i,i 4e jivo ky4e e podobre ot ymral lav ne citiram to4no.iavno niakoi si tarsi opravdanie da se jeni za neviarva6 ili neviarva6a,6oto te tam vav sveta sa po zasykanikoito i da si dai i smetka kakv jivot iska6,jivot s boga ili ne.

За тези, които наричат грях това, ако някой не постъпи по волята на Бога в определена ситуация. Естествено, че ще си понесеш последствията от това, но не е грях. Ето едно Слово:

Левит 18

18 И да не вземеш жена заедно със сестра й докато е жива другата, за да откриеш голотата й, та да й стане съперница.

Беше ли грях това, че Яков не изпълни Божията воля в горното Слово и си взе за жени сестрите Лия и Рахил? В последствие сестрите станаха съперници, защото Словото на Бога на две не става и се изпълнява. Ето:

Битие 30

14 И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
[addsig]

Здравей Леон!
Има различни периоди /диспенсации/. Сигурно си чувал. В моята Библия Яков се намира в Битие, а в твоята??? А законите са чак в Левит. По времето на Адам са се женели братя и сестри, по времето на Аврам дори...после Бог им каза :"Голотата на сестра си, бащината ти дъщеря, или майчината ти дъщеря, родена у дома или родена вън, - голотата на такива да не откриеш" Лев.18:9

Има време на незнание - невинност, сами виждаме, че въпреки липсата на Божия закон, което си е лошо пак си е лошо. Това идва да ни покаже само, че Бог желае винаги само най-доброто за нас и трябва да Му се покорим във всичко.
Аз лично така правя...- това е семпъл отговор на всичките ти въпроси към мене. Не бих си позволила да говоря, ако не от опит. Не бих си позволила да давам съвети за покорство към Божията заповед, на която сама вече не съм се покорила. Защото е писано: "Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме]" Фил.3:16

busari,

знам за диспенсациите, но не мислиш ли, че това не е Библейското учение? Има много теми по въпроса, можеш да се поровиш и да прочетеш.

Това, че Яков е в Битие, а законите ЧАК в Левит не омаловажава нещата, защото веднага ще ти задам логичен въпрос: Божият закон от Моисей ли започна? Мога да ти дам доста примери, че хора познаваха Божия закон още много преди Моисей. Фараон, по времето на Авраам, не искаше да има жената на ближния си, Авимелех също, даже той плати на Авраам за Сара хиляда сребърника, като това й беше като покривало (Битие 20 гл.) И още много примери... Ами това, че Яков спа с Лия грях ли беше? После му стана жена, но в момента когато спа с нея - не.[addsig]

Мога само да кажа, че под каквато и форма да е и било или когтао и да се е случило(преди брака(женитбата) или извън него - блудството си е блудство и прелчбодейството си е прелюбодейство. Ако не започнем да наричаме нещата им с категорийте според Божието слово, никога няма да можем да рзаграничим греха като грях и ще станем противни на Бог.
По - дбре е да си признаем греха и да молим Бог и човека пред когото сме съгрешили за милост и прошка за да се продължат дните ни, отколкото да ШИКАЛКАВИМ и жонглираме с понятия и термини, защоото нито един от номерата ни няма да мине пред Бог, който ще съди справедливо и без лицеприятие всеки според делата му и нмеренията на сърцето му. Нека се "съпротивим до кръв на греха" и да живеем угоден на Бог живот, за да не се срамуваме когато застанем пред Него![addsig]

С риск да стана досаден пак ще се повтора,да не кажа , че ще се и потрета:
Повторният брак е грях,ако брачния ти партньор не е мъртъв.
Няма свобода за "невинния" за да се ожени повторно.
Вече съм изявил своята позиция но не помня в коя темa беше.Но сигурно е някъде в темите за семейството.Който иска да знае какво мисли Ганьо балкански,нека потърси и ще разбере.
[addsig]