ЗАЩО ЛИ?
ПРОЧЕТИ САМО АКО ИМАШ ВРЕМЕ ЗА БОГ
Прочетете всичко до край. Аз почти изтрих този имейл
но бях благословен, когато стигнах до края.

Тема: ПРОЧЕТИ САМО АКО ИМАШ ВРЕМЕ ЗА БОГ

Господи, когато получих този имейл си помислих?
Аз нямам време за това?, а и е наистина неудачно по
време на работа.
Тогава осъзнах, че именно този начин на мислене е?
точно това, което причинява много проблеми в нашия
свят днес.
Опитваме се да бъдем с Бог в църквата в неделя
сутрин?.
Може би, неделя вечер?
А още по невероятно, по време на седмичната служба
Но ни се иска Той да бъде до нас по време на болест?
И разбира се, на погребение.
Но ние нямаме време или място за Него по време на
работа или игра?
Защото? смятаме, че с точно тази част от нашия живот?
ние можем, и "трябва" сами да се справим.
Дано Бог ми прости, за това че съм смятал?че има време
или място където? ТОЙ не трябва да бъде на ПЪРВО място в моя живот.
Винаги трябва да намираме време, за да си припомняме
всичко онова, което ТОЙ е направил за нас.

Ако Ти не се срамуваш да направиш това...
Моля, следвай инструкциите.
Исус каза, " Ако вие се срамувате от мене, то и аз ще
се срамувам от вас пред моя Отец"

Не се срамуваш?

Препрати го САМО АКО НАИСТИНА ГО МИСЛИШ!!

Да, Аз наистина Обичам Бог.
ТОЙ е моят източник на живот и Спасител.
Той ме движи всеки ден. Без Него, аз ще бъда нищо. За
всичко имам сила, чрез Христос, който ме
подкрепява.(Фил. 4:13)

Това е най-простият тест.

Ако Ти Обичаш Бог. И ако не се срамуваш от всички
чудесни неща, които ТОЙ е направил за тебе...
Изпрати това послание на десет души и на човека, който
ти го е изпратил!

Не мисля, че познавам 10 души, които биха признали, че
те обичат Исус. Ти обичаш ли Го?

ВРЕМЕТО ЗА НЕГО

Аз коленичих да се моля, но не за дълго, тъй като имах
много неща да свърша. Трябваше да побързам и да отида
на работа. Защото скоро ще трябва да плащам
сметките.Така че коленичих и изрекох набързо една
молитва,
И се изправих.
За сега изпълних моето християнско задължение
И през целия ден нямах време да кажа една ОДОБРИТЕЛНА ДУМА. Нямах време да говоря на моите приятели за
Христос,
Страхувам се, че биха ми се изсмели.

Няма време, няма време, твърде много неща за вършене,
Това беше моят постоянен вик,
Нямам време за души изпаднали в нужда.

Но най-накрая дойде часът на смъртта.
Аз отидох при Бог и стоях пред Него с наведени очи.
Защото в ръцете Си Бог държеше книга- това беше
книгата на живота.
Бог погледна в книгата Си и каза

"Не мога да намеря името ти.
Веднъж бях решил да го запиша...
НО НИКОГА НЕ НАМЕРИХ ВРЕМЕ"

Сега имаш ли време да препратиш това послание?
Прочети го до край.

ЛЕСНО СРЕЩУ ТРУДНО
Защо е толкова трудно да кажеш истината, но толкова
лесно да излъжеш?
Защо толкова ни се спи в църквата, а веднага щом
свърши проповедта се събуждаме мигновено?
Защо е толкова трудно да говориш за Бог, а е толкова
лесно да говориш за грозни неща?
Защо е толкова скучно да разгледаш едно християнско
списание, а толкова лесно да погледнеш едно пошло?
Защо е толкова лесно да изтриеш едно християнско
послание, а препращаме всички неприлични?
Защо църквите всеки ден стават все по-малки, а
баровете и дискотеките все по-пълни?

Предаваш ли се? Помисли. Ще го препратиш или ще го
изтриеш?

Само си спомни - Бог те гледа в момента. Верижна
молитва -Да видим дали дявола ще може да я спре!

Ето за какво става дума.
Когато получиш това
съобщение, помоли се за човека, който ти го
изпрати,....
Това е всичко,което трябва да направиш....
Няма нищо прикачено....
Това е толкова мощно....
Моля те, не прекъсвай веригата....
От всички безплатни подаръци, които можем да получим,
Молитвата е най-добрият...

Няма никакви разходи, само прекрасни награди... БОГ да
те БЛАГОСЛАВЯ!

Бог да те пази и да те благославя. Ако това не те
развълнува, нищо друго няма да може...това послание е
истинско. Надявам се всички вие да се почувствате
благословени, както аз от тази история. Чудя се колко
хора ще изтрият това съобщение без да го прочетат само
заради заглавието?

ИСТОРИЯТА
В едно градче в Ню Ингланд живял един пастор на име
Джордж Томас. Една неделна сутрин по време на
Възкресение Христово, той влязъл в църквата, като носел
със себе си една ръждясала, огъната стара клетка за
птици и я сложил до амвона. Всички погледи били
насочени към него въпросително, и в отговор, Пастор
Томас започнал да разказва? "Вчера се разхождах из
града, когато видях един младеж да върви срещу мен и
да размята една клетка. В клетката имаше три малки
полски птички, които трепереха от студ и страх. Аз
спрях момчето и го попитах, "Какво има вътре, синко?"
"Само няколко стари птици," отвърна той.
"Какво ще правиш с тях?" го попитах.
" Ще ги отнеса вкъщи и ще се позабавлявам с тях," ми
отвърна. " Ще ги дразня, ще отскубна перата им и ще
накарам да се бият . Наистина ще се забавлявам" "Но
рано или късно тези птици ще ти омръзнат. Какво ще
правиш тогава?"
"O, имам няколко котки," отвърна момчето. "Те обичат
птици. Ще им ги дам да ги изядат."
Пасторът замлъкна за момент. " Колко искаш за тези
птички, синко?"
"Ъ?? !!! Защо ги искате, господине?. Това са само
някакви полски птици. Не могат да пеят. А дори не са и
красиви!"
"Колко?" пасторът попитал отново.
Момчето сметнало пастора за луд и казало, "$10?"
Пасторът бръкнал в джоба си и извадил една десет
доларова банкнота. Поставил я в ръката на момчето. И
за миг, момчето изчезнало.
Пасторът вдигнал клетката и внимателно я поставил в
края на алеята, където имало едно дърво и едно място,
обрасло с трева. Той отворил вратичката и като
започнал нежно да почуква по решетката, убедил
птичките да излязат, и ги освободил.
Това обяснило празната клетка на амвона, а след това
започнал да разказва следната история.

Един ден Сатана и Исус разговаряли. Сатана току що се
бил върнал от Едемската градина, и започнал да се
хвали и перчи. " Току що хванах много хора . Поставих
им капан, изпитана клопка, на която знаех, че няма да
могат да устоят!"
"Какво ще правиш с тях?" попитал Исус
Сатана отвърнал, "O, ще се позабавлявам! Ще ги науча
как да се женят и РАЗВЕЖДАТ, как да се МРАЗЯТ и
ОБИЖДАТ, как да ПИЯТ, да ПУШАТ и да ПСУВАТ. Ще ги
науча как да създадат оръжия и бомби и да се ИЗБИВАТ
един друг. Наистина ще се позабавлявам!"
" И какво ще правиш с тях след това?" попитал Исус.
"O, ще ги убия," Сатана отвърнал гордо. "Колко искаш
за тях?" попитал Исус.
"O, не ти трябват тези хора. Те не са добри. Ти ще ги
вземеш, а те ще те намразят. Те ще плюят върху тебе,
ще те проклинат и ще те убият. За какво ти са!!"
"Колко?" Той попитал отново.
Сатана погледнал Исус и отвърнал презрително:
"Всичката твоя кръв, сълзи и твоя живот"
Исус отвърнал, "ДАДЕНО!"
Тогава Той плати цената.

Пасторът вдигнал клетката, отворил вратата и се
отдалечил от амвона.

Забележка: Не е ли смешно как можеш да изпратиш хиляди шеги по
имейла и те се разпространяват като огън, но когато
започнеш да изпращаш съобщения за Бог, хората се
замислят дали да ги препратят?

Не е ли смешно, че когато решиш да препратиш това
съобщение, ти няма да го изпратиш на всички хора в
твоята адресна книга, защото не си сигурен в какво те
вярват, или какво ще си помислят за тебе.

Не е ли смешно, че си загрижен за това какво другите
хора ще си помислят за теб от това какво Бог си мисли
за тебе.

Аз се моля, всеки един, който изпрати това съобщение
на всички лица в адресната книга, Бог да го благослови
по един специален за него начин.

И изпратете това съобщение на човека, който ви го е
изпратил, за да знае, че наистина, това послание
достига до още много други.

---
Наказвай подлеците с благородство,
на Юда със целувка отмъсти,
омразата самия тебе трови,
а не когото мразиш ти!
Стефан Цанев (1987г.)

"Любете Сатана, мразете сатанизма"
Майка Тереза




[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-04-26 11:49 ]

Продължение...
Позната ли ви е следната притча:
"Бог създал света. Всички се оплаквали през свободното си време:
- Това не е наред, днес трябваше да вали, а не стана така.
Но след това идвали други и казвали:
- Недей да докарваш дъжд, започнали сме нещо и всичко ще пропадне.
Бог се уморил. Какво да направи- толкова много хора, толкова много желания, всеки очаква нещо и всеки се надява, че ще бъде удовлетворен, а желанията им си противоречат.
Бог събрал своя съвет и попитал:
- Какво да правя - не мога да угодя на всички. Искам да се скрия някъде.
Предложили му много неща - на Еверест, на Луната, на звездите, но Бог отвърнал, че само за няколко години хората ще достигнат и до Еверест, и до Луната, и до звездите.
Тогава се приближил най-старият служител на Бог, прошепнал му нещо и Бог отговорил:
-Ти си прав. Това ще свърши работа.
А старият служител му казал:
- Има само едно място, до което човек никога няма да достигне - скрий се в самия човек"
Посланията, които изпращате, са насочени към нас самите, защото Бог И се е скрил в нас. Включително И в Сатаната, защото и той е Божие създание, НЕ Е ЛИ ТАКА?
Пишейки тези думи, вече отгатвам ироничната и недоверчива гримаса на читателя пред невъзможността да си представи едно такова твърдение. Грозният ?рационалиен? корсет, който сигурно стягна умовете ви, ви кара сега да се зачервявате от яд, да пръскате сл..нка насам- натам, хулейки думите ми, но ...Стана ясно, че за мен въпросът не е да прибирам в кошарата на едни в много отношения агонизиращи ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ стадо заблудени овце. А да позволя на всеки един да изживее едно прекрасно (но не ново) откритие- това е моето намерение. Колкото до останалото, никой няма власт над вечността.
При прочита на думите ми вие, може би, разбирате, че нито един от вашите мигове на Земята не е бил изгубен. Във всеки един момент вие можете да напредвате по пътя към Любовта. ЕДИНСТВЕНО ВАШЕТО ПОВЕДЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕТО НА ДУШАТА ВИ ЩЕ БЪДАТ ВЗЕТИ ПОД ВНИМАНИЕ, КАКВИТО И ДА СА ФИЛОСОФСКИТЕ ИЛИ РЕЛИГИОЗНИТЕ ВИ УБЕЖДЕНИЯ.
Спирам до тук много читатели вероятно също са решили да спрат. Нека продължат. В най- лошия случай ще загубят няколко минути. Залогът- един нов поглед върху вашия живот- си струва.
Имало едно време един народ. В средата на земята им се намирало едно вечноплодовито дърво с два големи клона с много разклонения. Дървото било величествено- извисявало се красиво над цялата земя, а с клоните си нежно галело небесата; ябълките му- вечнозелени, сочни, червени, изкушаващи... Хората знаели, че единият от клоните е с отровни ябълки, а другият- с прекрасни и вкусни плодове, но така и не знаели кой от клоните с какви ябълки е (никой не се осмелявал да ги опита).
Започнала суша- години наред нямало нито храна, нито вода. Когато всички запаси свършили хората се озверили- мъжът се обърнал срещу жената, синът- срещу майката, сестрата срещу- братът... Постепенно хората започнали да обръщат с надежда взора си към дървото, но нямало кой да опита от плодовете му. Докато... едно малко момиченце... не се осмелило. То притичало уморено от страданията, болките, хулите, гладът, униженията, раздорите... към дървото и без да мисли просто откъснало една ябълка от единия от клоните и започнало да я яде. Всички се събрали учудени около него- то ядело, а нищо му нямало. Свършило и пак нищо му нямало! Всички започнали да късат от този клон и ... гладът свършил- това бил ?правилният? клон. Но... малко след това, когато един ден всички се събрали около трапезата, за да ядат плодовете от дървото, решили да отсекът ?вредния? клон- за какво им бил, те не откривали предназначението му- и без друго бил ?НЕНУЖЕН?. Всички мъже взели брадви и започнали... и го отсекли понеже ?ТОЙ БИЛ ЛОШ?. На другата сутрин, когато се събудили с изненада установили, че ... дървото било изсъхнало- ЦЯЛОТО.
ЗАЩО ОБИЧАТЕ ЛЯВАТА, А НЕ ОБИЧАТЕ И ДЯСНАТА СТРАНА НА ХОРАТА? Трябва ли Квазимодо непременно да бъде бичуван, унижаван и хулен като дявол от ?вярващите??
А за всички, които приемат всичко извън вярата Христова, за ?сатанинско? продължавам...
Никога не съм се срамувала или крила миналото си. Ние бяхме (сме) 3 деца и на родителите ми им беше трудно понякога да ни изхранват. Веднъж ни трябваха спешно 200 лв. Толкова спешно, че само от много близък можехме да поискаме, без той да ни откаже. И така... без дори да се замисля баща ми не отиде при роднини, близки или приятели ?християни?, а при един МЮСЮЛМАНИН. Този толкова усмихнат, приятен, милозлив, добродушен, СИЛНОНАБОЖЕН МЮСЮЛМАНИН беше първият човек, за когото баща ми беше сигурен, че ще помогне. Без дори за миг да се бави, баща ми отиде и не след дълго се върна. Всички бяхме седнали около масата, той влезе седна до нас и ... просто мълчеше. Виждахме, че не говори не защото няма какво да каже, а защото беше готов всеки момент да избухне в сълзи. В очите му имаше толкова много мъка, състрадание, жал, но и бунт, гняв. Майка ми се осмели и го попита какво е станало, да не би ПРИЯТЕЛЯТ НИ да не му е дал парите... случва се. Баща ми без да вдига поглед или да каже дума- бръкна в джоба си и извади плик с пари, след което излезе. Майка ми го последва, а ние отворихме, за да видим колко пари има в плика. И с изненада открихме, че този наш ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ, който е обикновен работник, жена му дори не работи, защото няма образование ни е дал... 300 лв.
След известно време майка ми се върна и ни разказа какво се е случило и защо баща ми беше толкова разстроен. Когато отишъл той с изненада намерил приятеля ни тъжен- започнал да го разпитва какво има. Човекът обаче упорито не искал да му казва. Когато на въпроса защо татко е отишъл при него, баща ми му казал молбата си. Той само го погледнал в очите, станал и отишъл в другата стая. Тогава в стаята влязъл синът (10г.) на човека- бил целия в синини, подут и много отчаян- предния ДЕН бил бит, унижаван и обиждан от ?християни? ( не от скинъри- докато са го били, ДЕЦАТА от квартала са му казвали, че го бият не защото е турчин, а защото е МЮСЮЛМАНИН). Когато бащата се върнал в стаята и разбрал, че баща ми знае какво се е случило на сина му, му обяснил, че не искал да го притеснява със своите си проблеми, понеже видял, че татко е угрижен за нещо. Казал му, че за СВАТБАТА НА ДЪЩЕРЯ СИ бил заделил 350лв., и сега му дава 300лв.(а дори срок за връщане не поставил- "Когато можеш. Всички сме хора- знам с какви усилия се изкарват пари", му казал), тъй като искал да си остави малко пари (50 лв.) за лекарства на сина си, ако открият усложнения от боя. Той толкова настоявал баща ми да вземе всичките 300, а не 200 лв., че не го пускал да си тръгне. Тогава баща ми разбрал защо първо за него се е сетил: ТОЙ МУ ДАВАЛ ПОМОЩТА СИ КАТО ЧОВЕК НА ЧОВЕК, НЕ КАТО МЮСЮЛМАНИН НА ХРИСТИЯНИН.
Мисля, че разбирам къде грешите когато говорите за мюсюлманството като сатанизъм- ВИЕ НЕ ПРАВИТЕ РАЗЛИКА МЕЖДУ ПРИЧИНА И ПОВОД. Може и да има текстове в Корана, който да звучат ?фанатично?, но и в Библията има- вие сами ми ги цитирахте досега. Причината, поради която има толкова много камикадзета мюсюлмани не е Корана- Той е ПОВОДЪТ. ПРИЧИНАТА е, че те искат да покажат изкривената си и извратена представа за техния Бог, така както вие я изкривявате- за нашия. Вие с нищо не се различавате от тях- уверявам ви! ПРИЧИНАТА да има толкова религиозни фанатици като вас е не Библията или Корана, а ВАШАТА ДУША! Книгите са само поводът! Спомнете си чашата наполовина пълна- наполовина празна. Говорите за божията Любов, а показвате празнотата на сърцата си от нейната липса. Помислете пак!!!
Това, което разкарах не са измислици, нито си мислете, че ?това е изключение?- толкова много сте се отдалечили от тези ХОРА, че дори не сте запознати с цялото страдание, което всекидневно изпитват, защото вие УЧИТЕ ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ЛОШИ КЪМ ДРУГИТЕ, "РАЗЛИЧНИТЕ"! Не можете ли толкова да си живуркате и да оставите всеки да има право на избор, така както БОГ НИ ГО Е ДАЛ! Защо се опитвате да променяте ?различните? с хули, злоба и обиди?!
По ирония на съдбата в момента по радиото, което слушам звучи песен на Мадона, в която се казва: ?You see what your eyes what to see!?- поздравявам ви с нея!

--
Наказвай подлеците с благородство,
на Юда със целувка отмъсти,
омразата самия тебе трови,
а не когото мразиш ти!
Стефан Цанев (1987г.)





[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-04-26 12:14 ]

Това са последните ми два подаръка за вас. Надявам се с тяхна помощ да намерите онази Божествена частица от себе си, чрез която ще усетите собствената си стойност в Неговите очи, малката частица, която представлява ЧИСТА ЛЮБОВ И ОДОБРЕНИЕ на живота и хората с ЦЯЛОТО им разнообразие и красота, те са Негово творение!
До скоро!

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-04-26 09:06 ]

чудесни са нещата които си написала тук и съм благословен от тях. Наистина има много от тези неща въз основа на които трябва да прегледаме живота си и да вземем практично решение което да отстояваме с начина си на живот вместо да правим само вятър с думите си когато проповядваме, или и прочее. Е само с едно не съм съгласен . С туй дето цитираш майка Тереза че трябва да любим сатаната а да мразим сатанизма. Всъщност аз нямам проблеми с това да обичам сатанистите и да изразявам тази любов в молитви и свидетелство към тях с цел да се обърнат към Живия и Единствен Господ - Исус Христос, но със сигурност мразя сатана и цялата му бесовска пасмина. Исус каза да обичаме враговете си - аз го разбирам, като любов към враговете измежду хората, защото Исус също казва че не можем да имаме двама господари ( Бог и мамон-сатана) .Защото единия ще намразим а другия ще обичаме . Исус го каза това като нещо естествено и нормално. Ненормално е ако обичаме сатана само защото майка Тереза се е престарала в приказките и убежденията си. Напълно я уважавам - човещината. Но не приемам заблудите и. Ами тя също е казала в последната си заръка към папата, да се моли той и всички хора на небесната царица - Мария да изпрати святия дух на земята който ще донесе нов век (ню ейдж)на мир и благоденствие за цялото човечество.
Спомням си че преди години пасторът ми, споделяше за един брат който се молел Бог да прости на сатаната с думите: " Господи аз му прощавам , и Ти му прости!" Толкова искрен бил брата че сатана направо се разнежил от умиление към него и враголюбивото му състрадание и съчувствие, и материализирайки се пред него през сълзи му споделил че измежду всички християни които само го ритат, гонят , ругаят, мразят, обиждат ... той единствен имал милост към него и че въпреки че и Бог нямало да му прости и да го приеме като блудният син, то той сатаната много оценявал тази на човека любов към него низвергнатия от Бога , и затова той сатаната нямало повече да създава проблеми на този брат.
А бе чувал съм и че на други места некои вярващи се молят Бог да даде покаяние на сатаната. АЗ ЛИЧНО МИСЛЯ ДА ОРГАНИЗИРАМ ОБЩОЦЪРКОВНИ И МЕЖДУЦЪРКОВНИ МОЛИТВЕНИ СЪБРАНИЯ И ПОСТ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ, МОЖЕ И ДА СТАНЕ Само се чудя кой тогава ще замести сатаната за да може да се изпълни книгата Откровение за последното време.... [addsig]

Здравей, Теофил,
Не случайно казах, че Сатана е създаден от Бог, също както хората. Това, че той има по- голяма власт, сила от нас не променя нещата. Казваш, че обичаш хората, последвали Сатана- поздравявам те, защото тук рядко се намират такива "смелчаци". Именно думата "Сатана" означава, че той е като всяко друго същество (личност), което е създадено от Бог, и също като всеки объркан човек ("сатанофил", ако мога да си поиграя на словесно жонгльорство малко), трябва и на Сатана да прощаваме и да обичаме. А "мразете сатанизма" означава самото действие- т.е. не вършете грях. Това е същото, което е казал Исус в Мат.5:38-48.
Хубаво е, че одобряваш останалата част от написаното от мен. Радвам се от все сърце!
Ако имаш време, моля те, прочети и постингите ми в "брак между вярваща и невярващ"- може би ще разбереш по- добре разсъжденията ми и ще откриеш предварително отговорите на това, което искаш да ме питаш.
Спокойна вечер! ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-04-26 13:51 ]

До всички смели и търпеливи душички, които така добросъвестно прочетоха целия ми роман...
Мислех да добавя и това, което бях писала (аз както и Снифекс) в "брак между вярваща и невярващ", но реших да не натоварвам форума излишно с една и съща информация. Затова, ако все пак вие сте съгласни с написаното- погледнете стр. 6 и 7 на гореспоменатата тема- мисля, че ще ви харесат думите на Дж. Карлин и моливата, както и цитатът на Sniffex от Исаия на 10 стр.
А, ако пък имате свои материали по темата- моля, споделете ги, не ни оставяйте без вашата мъдрост! Аз пък, от своя страна ви обещавам още интересни материали (мои както и на други). Но правя това с уговорката- ЧЕТЕТЕ ВСИЧКО. Не само когато ми задавате въпроси, казвате мнението си, но и когато включвате материалите. Нека не допускаме неадекватни (неприятни) бележки по темата. Нека си остане така... изпълнена с много любов, вяра и доброта към Бог и творенията Му.
С много обич! ДреБ

Здравей Древчо! Бог не създаде сатана, Бог създаде луцифер а луцифер отричайки се от Бог и отхвърляйки любовта Му се превърна в сатана. Отхвърлянето на Божията любов и воля е приемане на Божия гняв . луцифер се отдели от Бог - источника на живота и така се самоизроди в сатана и носител на смърта, която сама по себе си е липса на жизнена връзка с Исус Който каза : " Аз Съм Живота"
Ако е отхвърлена любовта остава омразата .
А ако ти Древчо святаш че трябва да обичаме сатана, може ли да ми кажеш как практически практикуваш тази Любов, защото любовта е любов само когато е на дело. Препоръчай на нас по-недостатъчните в любовта, как практически да обичаме сатаната, въпреки че няма да те послушаме но поне да нямаме извинение един ден пред Бог че сме знаели как да обичаме сатаната ама не сме го практикували. Иначе за целта може да се измисли някакво съчетание от сатанизъм и християнство, но не ми се пържи в ада, пък и на мен ми харесва да обичам Бог и да мразя сатана.
Надявам се "християнската" цензура да е по милостива към настоящия ми постинг, не че е нещо ново, да се трият постингите на нестандартните и неовчедушни християни.... [addsig]

Отговор И към Теофил:
И ето ме отново- по- бодра след пречистяването, по- свежа след поста, по- силна след Възкресение Христово и по- уверена в Неговата Любов и Доброта, така присъща и на всички Негови творения някъде там... в сърцата им.
Сещам се сега да ви разкажа... но дали... дали ще го прочетете докрай, дали ще го разберете, дали ще докосне сърцата ви, така че да разчупи коравата им обвивка от... (не знам- само вие можете да ги погледнете, какво виждате- гняв, неразбиране, негодувание...) Той дори за миг не се е поколебал, когато е умирал за нас на кръста- защо ние да го правим сега?! Прочетете докрай, моля ви... без колебание.
Беше нещо като празнота; може би много самоувереност, знания, но и... да, имаше и много празнота в очите му. Аз бях седнала до него на пейката пред църквата; на обеда през деня на Възкресение Христово. Говорихме, не- той говореше, а аз слушах и най- вече гледах очите му, защото странно- те нищо не изразяваха- напълно празни. А говореше толкова убедено за Него, за Делото Му, за Словото Му, за Саможертвата Му... но пак нещо липсваше. Нещо като... да, липсваше му Неговата Безкрайна Любов... но сякаш не беше само това- та какво е тя без... Неговата Тотална Прошка, а тя... ( Почакай, отегчи ли се? Недей, премини ?изпитанието? докрай и може би ще откриеш нещо много Величествено...) Все още нещо повече липсваше там... може би Неговото Абсолютно Приемане, което, като се замисля... не може без Неговото Всеотдайно Разбиране... ( Е, откри ли вече... не няма да ти го кажа- сам го намери )
Колко истински исках тогава да му разкажа един разказ, но не от Библията, не от Апостол или Светец, а един друг... И се сетих- та нали точно на мен в началото на седмицата ми казаха да не говоря с ?човешки? мъдрости, защото Божиите са над всичко. Да, добре, но все пак как думи като тези на Белински: ?Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че не живее разумно?, как Толстоевото ?Истинската мъдрост не е многословна? или Конфуциевото ?Мъдрият човек не прави на другите това, което не би желал да направят нему? противоречат на Христовите Слова? Да, те не са написани от светци, духовници, не са включени в Библията, но не са ли... Неговите думи?
Как обаче да му го кажех- той дори не вдигаше поглед в желанието си да цитира Светци, Апостоли и да ги изкривява според себе си. А аз очаквах да се поспре, да се позамисли... малко само... Щях да му разкажа за нещо
толкова ?познато?, но и далечно,
толкова прекрасно, но и объркано,
толкова нежно, но и празно-
щях да му разкажа за... Душата му. Всъщност не аз, а Елин Пелин. (Не спирай дотук! Моля те, сигурна съм, че още не си го намерил, разбрал, усетил... )
Той говореше за хората, но не с Любовта, Нежността, Всеотдайността, с която Бог ги е създал- той издребняваше за най- малкото нещо, свързано с тях, с действията им, думите им... Жалко, че не можех да отворя, дори само за миг, паметта му и да намеря там ?Песен за човека? на Вапцаров. Но, забрави го, читателю- нито е светец, нито е писал Откровения- или май е писал, но по свой си начин...
И така...


ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТИ ХРИСТОФОР

Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Неправдите го караха да се гневи, греховете и престъпленията огорчаваха сърцето му и го докарваха до възмущение. Твърд като камък, той устояваше срещу изкушенията, силен като лъв и едър като дъб, той бе готов да смаже само с един удар гения на злото- дявола.
От заран до вечер той вървеше по пътища и по стъгди със стиснати юмруци и с поглед запален от желание да не пропусне да мине неунищожено още в зародиша злото, което всяка заран се излупваше като хаплива змия из човешките страсти и носеше отрова.
В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст трепереше земята, можеше да стой над закона, ЗАЩОТО СИЛАТА БЕШЕ ЗАКОН. И на св. Христофор не трепваше ръката, когато я вдигаше, за да порази на място, като мълния, безчестния търговец на пазара, лъжеца, крадеца и даже просяка, който се преструваше на изкълчен, за да буди по- голямо милосърдие.
ДУШАТА МУ БЕШЕ ВЕЧНО ИЗПЪЛНЕНА ОТ НЕГОДУВАНЕ, ОТ СТРАШНАТА ПОТРЕБНОСТ ДА ДУШИ, ДА УНИЩОЖАВА, ДА КЪСА В ГНЕВА СИ И ДА МАЧКА В ЯДА СИ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАШЕ ДЪХА НА НЕПРАВДА, НА ЗАМИСЪЛ ЗА НЕПРАВДА, НА ПОРОК И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Но това негово прекрасно лице полека- лека се изкриви и удължи, веждите му паднаха ниско, очите намаляха и се изпълниха с кръв, ноздрите се разшириха, устата уголемиха.
ТОЙ ЗАГУБИ ПОДОБИЕТО БОЖИЕ И ОБРАЗЪТ МУ ЗАПРИЛИЧА НА ЗЪЛ КУЧЕШКИ ОБРАЗ.
Тогава децата, които св. Христофор смяташе за безгрешни, почнаха да бягат от него и да му дюдюкат, когато той минаваше по улиците, и кучетата, на които взе подобието, почнаха бесовито да го лаят. Жените, към които силният младеж имаше преголяма слабост, защотото не считаше за грях ни плътската, ни духовната любов, и които тайно и явно въздишаха по него, почнаха да го избягват, да се боят от него и му дадоха презряното име Песоглавец, което ще каже човек с кучешка глава.
Свети Христофор, отчаян и ужасèн, помисли, че побеждаваният толкова пъти от него дявол е поискал да си отмъсти и е пратил всички нечисти сили да го преобразят на куче, за да го лиши от единствената красота на живота- любовта на жените.
И още повече побесня младия защитник на правдата и на истината. И като стисна страшно юмруци към най- силния си враг- дявола,- той поиска да го прокълне. Но за негов още по- голям ужас из зъбатите му уста излезе само кучешки вой.
Тогава Песоглавецът отиде в близката гора, отскубна една суровица, окастри клоните й, нарами я като тояга и напусна родния си град, за чието добро така неуморно бе се борил.
Той се мъчеше страшно. ТОЙ ЗНАЕШЕ, ЧЕ ЛИЦЕТО Е ВИДИМИЯТ ОБРАЗ НА ДУШАТА И ЧЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕТО МУ В КУЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ, АКО ДУШАТА МУ НЕ СЕ Е ПРЕОБРАЗИЛА В КУЧЕШКА.
И нещастникът отиде далече на един голям остров в морето. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река, която не можеше да се премине нито по мост, нито с ладия. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни чарди добитък и обширните гори бяха пълни с лов. Но жителите от двете страни търпяха лишения, защото не можеха да минат страшната река и да разменят благата си.
Песоглавецът, за когото нямаше сила непреодолима, се намери съкрушен на брега на тая река. Той се посели край нея и всеки ден я прегазваше по два пъти, за да вземе хляб от едната страна и да насити с месо кучето, което го обладаваше, от другата. Мътните и силни води на реката го обливаха до пояса и се разбиваха о коравото му тяло на пяна като о скала.
Жителите от двете страни се трупаха и гледаха с уплаха тоя непознат човек с кучешка глава и силата му ги учудваше.
Срещу хляб и месо Песоглавецът почна да пренася хората през реката, като ги вземаше на плещите си по няколко наведнъж. НО НЕГОВАТА СТРАСТ ДА УНИЩОЖАВА ЗЛИТЕ И ПОРОЧНИТЕ НЕ БЕ ГО ОСТАВИЛА. Той често спираше сред реката, сваляше от гърдите си тия, които тайнствената сила на правдата му посочваше като недостойни, и ги хвърляше край реката като гнили плодове.
Вечерно време, когато всички се прибираха, той отиваше до дънера на някоя палма, падаше съкрушен на колене, под които камъните хрускаха и се обръщаха на прах и искаше да се моли. Но молитвите му се носеха към звездното небе като кучешки вой и той питаше бога с окървавено сърце:
-Господи, исках душата ми да бъде чиста като правдата, която ти си дал. Защо направи лицето ми безобразно като злото, което те огорчава и гневи?
Един ден до брега на страшната река пристигна старец, странник, не от тия места. Той помоли Песоглавечът да го пренесе и рече:
-Добри човече, пренеси ме отвъд, защото ме гони дявола. Нямам нито хляб, нито месо да ти се отплатя. Ще ти дам само това малко огледало. В НЕГО ТИ ЩЕ ВИЖДАШ КУЧЕШКОТО СИ ЛИЦЕ ДОТОГАВА, ДОКАТО НЕ ИЗВЪРШИШ НАЙ- ВЕЛИКИЯ ПОДВИГ, С КОЙТО ДА УГОДИШ НА БОГА.
Песоглавецът пренесе стареца, взе малкото огледало и мина пак на другата страна, за да чака дявола, който преследваше странника. Той погледна по следите на тоя странник и го видя, че се губи между узрелите ниви на полето, с ореол на главата.
Тогава Песоглавецът разбра, че е пренесъл на плещите си самия Исус Христос, и го обзе страх, какъвто никога не бе изпитвал, и като целуваше малкото огледало, падна на колене и с такава сила заудря главата си в поклони о земята, че околните камари се събаряха и падаха със страшен шум в реката.
Оттогава свети Христофор потъна в дълбоко размишление. РЕВНОСТТА МУ ДА СЕ БОРИ СЪС ЗЛОТО И ДА НАКАЗВА НЕДОСТОЙНИТЕ СЕ УСИЛИ. НО КАТО СЕ ГЛЕДАШЕ В МАЛКОТО ОГЛЕДАЛО НА ХРИСТА, ТОЙ С УЖАС ВИЖДАШЕ, ЧЕ КУЧЕШКОТО МУ ИЗРАЖЕНИЕ ДОБИВА ПО- ГОЛЯМА ЗЛОСТ.
И го натисна скръб. ТОЙ ПОМИСЛИ, ЧЕ МИСЪЛТА МУ Е ПОМРАЧЕНА И ЧЕ НЕ МОЖЕ ВЕЧЕ ДА РАЗЛИЧИ ЗЛОТО ОТ ДОБРОТО. И УКРОТИ БУНТА НА ДУШАТА СИ, КАТО СТАНА СНИЗХОДИТЕЛЕН, КАТО СЕ МЪЧЕШЕ ДА НЕ ВИЖДА ПОРОЦИТЕ И ДА НЕ ГИ РАЗЛИЧАВА ТОЛКОВА РЯЗКО ОТ ДОБРОДЕТЕЛТА.
Един ден при него дойде непознат човек, с грозно лице, с кървав поглед, плах и мрачен. Св. Христофор съгледа в него най- страшния престъпник на земята и каза в себе си:
-Да убия тоя човек, да отърва земята от страха, който носи, ето кое ще освети наново лицето ми.
И когато се готвеше да стовари на главата му страшната си ръка, непознатият каза с глас, пълен с нахалност и насмешка:
- Силний Песоглавецо, пренеси ме на другата страна, за да спася хора. ТАМ ИЗЧЕЗНАХА ВСИЧКИ ПОРОЦИ И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ ЩЕ УМРАТ, ЗАЩОТО НЯМА ВЕЧЕ ОТ КАКВО ДА ЖИВЕЯТ.
Тия страшни думи спряха ръката на Песоглавеца. Той, без да бъде снизходителен, РЕЧЕ ДА БЪДЕ ТЪРПЕЛИВ. Метна на гърба си отвратителния човек и го понесе, но като нагази в реката, той усети на плещите си страшна тежест, като че това не бе човек, а торба с олово- и много по- тежко, защото коленете му почнаха да се подгъват.
Той бе уверен вече, че носи на плещите си натежал от грехове човек, и на няколко пъти помисли да го хвърли в реката, НО НЕ ГО СТОРИ.
С голяма мъка той го пренесе на срещния бряг и го тръшна на земята.
Човекът стана леко, даже не охна, стисна ръката на Песоглавеца с благодарност и тръгна.
Св. Христофор се върна бързо на другия бряг и треперещ от гняв, че не уби тоя злодеец, обърна се да го види.
И видя по пътя, гдето бе минал Христос, едрата, мрачна, рогата фигура на дявола леко да крачи между нивите.
-Господи- извика Песоглавецът, -сега лицето ми трябва да е станало по- грозно от кучешко!
И той, преизпълнен от страх, бързо извади огледалото и го изпречи пред очите си. НО СЕГА В НЕГО ПЕСОГЛАВЕЦЪТ ВИДЯ КРАСОТАТА НА СВОЕТО ЧОВЕШКО ЛИЦЕ, ЧИСТОТАТА НА ПОГЛЕДА СИ. И първата мисъл, която блесна под неговото ЯСНО ЧЕЛО, ОСВЕТЕНО ОТ ОРЕОЛ, беше:
- ОЧИСТИХ СЕ, ЗАЩОТО НАПРАВИХ ДОБРО НА НАЙ- ЛОШИЯ.

Елин Пелин
( Тъй като имах проблеми с търсачката, не можах да го намеря в нета и го писах на ръка- затова ме извинете, ако има грешки- старах се да ги избягвам. Написах го цялото, понеже така и не открих нещо, което да мога с чиста съвест да изтрия- пък и нещата винаги трябва да се гледат в контекст, а не като изватки, за да се разбират правилно. Моля ви, не го четете като ?просто разказ?- ако се вгледате внимателно, спокойто и търпеливо в текста, ще откриете Христовото учение- без грам изменение или изопачаване. Не го виждате? Добре- почакайте малко- имам още неща да ви напиша, но не сега... виното е хубаво, когато е отлежало. Не ме питайте излишно неща, които не сте разбрали- може би в останалата част ще ги разберете. Бъдете търпеливи! )
следва...
ПП: Знам (надявам се), че на много хора им е харесал разказът и са разбрали смисъла му. Цикълът на Е. Пелин ?Под манастирската лоза? съдържа само такива разкази- прочетете ги- не са много, а и са толкова увлекателни, поучителни и приятни. Ще ви дадът много...
До скоро! ДреБ

Само един конкретен въпрос.
Може ли Сатана или някой от неговите ангели да се покае и да се завърне в Божието присъствие?

Към ДреБ: разказът е не само поучаващ, но и променящ ... Наистина цикълът разкази е писан от човек, но в него се съдържа толкова много мъдрост на пръв поглед, а на втори - елементи на вярата..
Към Благомир: Нека да ти отговоря на въпроса с въпрос: къде беше Господ Христос, след като се жертва на кръста и преди да възкръсне? Не е ли бил в Ада, за да проповядва? Ако е така, защо според теб, ще го прави?

Това наистина досега не го бях чувал.Демони в Божието царство е нещо ново за мен.Тогава какъв смисъл имат думите на Христос'' идете от мене проклети във вечния огън приготвен за дявола и неговите ангели''.Спасение на демоните не съм чувал досега да проповядва нито една църква и деноминация .

Мила Снифекс,
Изненада ме много приятно... радвам се, че му отговори- благодаря ти!
Нямам какво повече да допълня, освен че в Божията Любов има място за всички! А за последвалите Го- има много от Неговата Благодат!


[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 09:01 ]

Благо,
от къде намери демони в Божието царство?
До скоро! ДреБ
ПП: Това не го казвам с ирония или с цел да те обидя, а те питам най- "човешки"!

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 09:09 ]

1 Петрово 3:18 Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух;
1 Петрово 3:19 с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата,
1 Петрово 3:20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в Ноевите дни, докато се правеше ковчега, в който малцина, то ест, осем души, се избавиха чрез вода.

Благомир, как тълкуваш тези стихове? И не виждам никъде да съм казала, че има демони в Божието царство, ако обичаш, не ми приписвай чужди думи!
Искам да чуя тълкуванието ти на тези стихове.

Теофил,
Забравих да те питам- как така Бог не е създал Сатана- не знаеш ли, че той е бил Сатанаил, отрекъл се от Бог и станал паднал ангел?

С уважение към,ДреБчо!
С позволение ще се опитам да Ви нарисувам."Не с молив не с устни",с думи.
Била сте учителка по литература,като ли цял живот.Толкова сте била влюбена в "работата" си,че не сте забелязвали "никой"-съпруг,деца и роднини.Толкова сте била добра - по литература -,че сте стигнали "върха.И изведнъж Ви казват,че сте пенсионирана.Не сте забелязали в любовта си към професията/понеже Вие сте била центара и света се е въртял около вас/как около вас не e останало-нищо!Съпруга Ви е казал,че отива за цигари и не се е върнал повече.А децата ви мразят.На никому вече не сте нужна.
Героя на пейката сте Вие.Аз бях този,които Ви благовествах,за Господа Исуса Христа.Наистина Вие говорихте много и очите Ви бяха празни,но аз Ви слушах.И тогава може би сте взели решение да доверите живота си на Бога.
Взели сте най-доброто решение в живота си.Браво!Слава на Бога!
Говорехте ми и за Ангел Каралийчев.Дребчо,от кои разказ беше?
С уважение,Санчо.

Санчо,
Много мислях как по- заобиколно, по- меко, по- "нежно" да ти го кажа (пиша това сериозно, без грам ирония) и се сетих, че няма друг начин най- бързо две точки да се свържат, освен правата линия (прекия път). Благодаря ти, че се опита да ме опишеш, но... бъркаш във всяка своя дума! Та аз имам едва 18 години, само оттам като почнеш...
Но в едно си прав- наистина много обичам литературата, (почти) толкова, колкото и Божието Слово, и с разочарование откривам, че повечето (дори почти всички) от тук не са чели почти нищо, а го отричат безвъзвратно... Помисли си- ти от тях ли си? Ако е така- можеш ли да отричаш нещо без да го познаваш? Та дори атеистите за да отрекът Бог, първо приемат вероятността за съществуването Му!
Мисля си, че има много зад това: " Говорехте ми и за Ангел Каралийчев.Дребчо,от кои разказ беше? ". Ще ми го разкриеш ли (ако разбраш думите ми...)?! Ще го чакам, наистина.
До скоро! ДреБ



[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 15:54 ]

Може би се дразниш от това че се агументрам често чрез литература, философия и т.н. Ако е така, Санчо, разбирам само че или не си чел добре по- горния ми постинг (който визираш), или не си го разбрал. Това ли те дразни- ако е така- кажи ми какво по- точно в него, в това, че се аргументирам И по този начин, и аз ще видя дали мога да ти го обясня, или си наистина прав. Ако е второто- ще си призная най- откровенно- ако си следил внимателно постингите ми, ще знаеш, че не се притеснявам да го правя. Ако обаче аз мога да обясня действията си и те не противоречат на Словото Божие- то ти ми дължиш извинение! Готов ли си за това предизвикателство или ти обичаш да "говориш" не с действия, а само "с думи"?
ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 16:05 ]

Мисля, че обаче в постинга си трябва ПЪРВО да ми обясниш какво лошо има в това да говоря и чрез литературата, философията, изкуствата...

На мен ми се струва че навлизате в опасна и забранена от Бога зона.Хората нямат законно право да се занимават със същества по висши от нас- ангели или демони.Божието слово и мисията на Исус Христос се отнася само за хората.Бог не е благоволил да ни разкрие неговите закони решения и съдби относно демони и ангели ,и по този начин е сложил преграда за излишното човешко любопитство.Така че хората нямат право да разискват за неща които са скрити за тях.
Впрочем някои хора могат да си говорят колкото си искат,но това ще бъдат само празни човешки мъдрувания а аз не желая да се присъединявам към тях.

С уважение към,Дребчо!
Извинявам се най-покорно в краката Ви.
Това което Ви писах беше моят сън.И всичkо беше толкова реално,че си пимислих,че е сън от Бога.Сънувам и още много други неща,за хора които не познавам.Минава се обаче време и се запознавам с тях.Страхувам се да им разкажа съня си за тях.Викам си това не е от Бога.Обаче след години всичко става реалност.Знаеш ли каква вина изпитвам?Ох,как можех само да ги претпазя,но не го направих.
Лошото е,чe в съня ми не пише дата и година,кога ще се случи това.
С уважение,Санцо.

Благомире,
Признавам правото, което имаш по този въпрос, и затова няма повече да засягам темата...
Мили ми Санчо Панса (или си само Санчо),
Моля те- явно имаш много интересен дар "от Бога", способност или просто внушение- не знам..., но следващия път се напъни вместо мен или друга "безвъзвратно загубена душа" да предпазиш, да помогнеш на хора, които наистина имат нужда от теб. Как не сме знаели, та да те питаме за Курск, за децата от Лим, за 11 септември... Ех, ама че сме и ние- къде били отговорите- в сънищата на Санчо, а ние ги търсим в Словото Божие
С нетърпение и трепетно очакване на следващия ти сън "пратен от Бога": ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-04 03:54 ]

С уважение към Благомир!
Ако ми позволиш ще кажа няколко думи.Благодаря за позволението!
Библията говори за същества,надарени с разум и съвест,с дух,които превъсхожда човешкия.В нея се споменава за ангелите 213 пъти в Стария Завет,42 пъти в Евангелията,в Деянията на Апостолите - 21 пъти,в посланията на апостол Павел - 28 пъти, а в откровението на всяка страница.
Библията говори не само за ангели,но и за херувими от евреиски - осенящи.Серафими от евреиски - горящи,небесни воинства.Колко са;"десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди".Отк.5:11.
Те са безсмъртни,без пол./Мат.22:30/;Претежават свръхчовешко знание и мъдрост./2 царе 14:20/.Може да са видими или невидими,но те ни говорят и помагат;/Съд.13:16-21/.Тяхната скорост надхвърля скоростта на светлината във вакум/300 ооо км.сек./,/ Дан.9:23/,/Бит.19:11/,/Лука 19-20/.
Всичките тези същества имат за първоисточник Божието всемогъщие./Пс.103:20-21/
С уважение,Санчо.

С уважение към,Дребчо!
Изобличен съм.Истина казваш.На черното бяло няма да кажа.Ето,защо разкриването на човешката душа винаги носи болка.Питаме се после,защо не сме откровенни???...
Ти ми кажи/прощавай,чe ти говоря на ти/ kое е първичното.Да спим и после да бодърствуваме или бодърствуваме ,за да спим?От къде да знам,че съня ми не е деиствителност,а деистйителността ми -сън.Виж какво казва Господа Исус,за дъщерята на Яир."И като влезе каза им;Защо правите вълнение и плачете?Детето не е умряло,а спи"./Марко 5;39/
Какво е това вълнение,Дребчо,не виждаш ли.чe спя.Не ми бери грижата.Господ Исус е до мене и ще ме възкраси.
С уважение,Санчо.

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-02 18:32 ]

Санчо,
Честно казано (казвам го искренно), ако видиш широката ми усмивка, няма да повярваш, че аз съм тази Дребчо, която мислиш, че познаваш. И то не лицемерна, иронична, а искренна усмивка- ти наистина много ме изненада с отговора си. Както ти казах- което си е право и аз се убедя в него- го казвам. А сега се убедих, че можеш с лекота да се измъкваш от капаните, при това без обиди и нападки. Поздрави за това!
А за другото-може би малко по- късно става ли? Много съм изморена и ми се спи- може би няма да ме разбереш в това твоето състояние. Е, аз нямам твоя късмет явно...
ДреБ

С уважение към.Дребчо!
Сънят избяга от очите ми,като галопиращ кон.
Ти спи спокоино.Няма да идвам във съня ти.
Нито във твоята стая,като Въпцаров,а ми се иска.
Като Яворов търся очите ти във звездите
Като Дамянов искам да те покрия с листта.
Да си взема сбогом,като Ботев от Венета
и да умра във ръцетети като,Ромеo
Спи спяща,моя красавице непозната.
За мене вечe няма нощ,а вечен ден.
Сънят избяга,от очите ми,като галопиращ кон....
С уважение,Санчo Панса.

Мили ми Санчо Панса,
Малкият, невзрачен, скрит Дядо Йоцо в мен прогледна и откри... теб. Дали се лъжа или от думите ти може да се открие покана да ти отговоря със същото... И това да е ?Пролетна измама?, моля те, направи ми това удоволствие да ти покажа душата си на ?Мечтател? и дано това не се превърне в ?Една изгубена вечер? за теб, а ти ? в ?Тъмен герой? за мен... защото моето сърце си има своите ?Самодивски скали?...
Дали си моя Дойно, а аз- твойта Лазаринка или си Павел, а аз- Елка, ти- Василчо, а аз- Божура... На моето ?Иде ли?? ти с ?Безсъницата пак дойде при мен? ( мисля, че не знаеш автора, затова ще ти го кажа- Павел Матев) ми отговори, но беше ли искренно... Ще се превърнеш ли в моята ?Най- вярна стража?, за да може като твоя Тиха да ?туря главата... (ти) на коленете си и да... (те) загледам в очите?... Ще ми кажеш ли, че ти- Лазо, си слушал как ?Нощта мълчи (еше). Само щурците тихо и едногласно църкат (ха): Пенка, Пенка, Пенка...? и си си мислил, че аз съм твоята Рада, а ти- моят Шибил... Или като Славка ще опръскаш своя Никола Нонин с ?Кал? и ще ме оставиш ?Самичка? в съня ми... Съмняваш ли се, че тогава аз като ?Самодива? ще ти дам своя ?Урок? и като ?Вълшебница? (Яворов) ще направя така, че твоят ?Септември... (да) бъде май?... вечно...
Моля те, позволи ми да видя в твоите ?Две хубави очи? ?душата на дете?, понеже децата са най- невинни, като любовта... Защото идва ?По жътва? и моята песен ?се шири (еше), волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичи (еше) на китки мили хубави думи и ги праща (ше) с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхне (ше), ту смело се вдига (ше), сякаш се бори (еше) с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение и победоносно взима (ше) връх и се носи (еше) стремително и гордо?... Питам се "плахо и глухо"- ще се спуснеш ли като мой Никола ?изумен, отчаян?, ще разбуташ ли ?навалицата? и ще паднеш ли ?разбит до студеното? ми ?мъртво тяло? с глас, сподавен ?в ридания?: ?- Пенке, моя радост, моя песен!? ... когато твоята Пенка ще е ?примряла от жега?, неоткрила в сърцето ти извора на красивата, чиста, нежна, всеотдайна, всепрощаваща, жизненоважна любов...
или няма да позволиш да се стига до "Раздяла"...
До скоро! ДреБ


ПП: За изпадналите в недоумение... това е само една малка, нежна... игра на думи и произведения, а за мечтателните души- дано превърнете любовта си в празник, толкова приятен, весел, по детски искрен, мил и добър, колкото беше за мен написването на този постинг ...


[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-05 06:20 ]

Quote:

On 2005-05-02 13:33, Blagomir wrote: Само един конкретен въпрос. Може ли Сатана или някой от неговите ангели да се покае и да се завърне в Божието присъствие?

Не може!!!!
Това е доста стара идея. Първи, ако не се лъжа, я развива Ориген. Според него при свършека на всичко, всеопрощаващата Божия любов ще приеме в Себе Си всички, непокаяли се грешници и дори самия сатана. Апокатастасис, мисля че така се казваше това негово "учение", заради и което Ориген (по скоро само учението му) е осъден от не един събор.
А иначе Христос в ада е проповядвал на човеци.
А за реда в ада (ако може да се говори за такова нещо), преди слизането на Христос в ада, може да послужи притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16:19-31)[addsig]

enravota,
Не мислиш ли, че в Божието царство има място за всеки, приел Го в душата си. Всеки покаял се и последвал думите Му може да се завърне там. Или греша- признавам, че не съм много компетентна по въпроса!
До скоро! ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-03 10:10 ]

Здравей Дребчо

Да, онези, които са се покаяли и онези , които са приели в сърцата си.

Но не и онези които се противят на царството, възстават срещо него и увличат и други със себеси

А също и покаяние тук, на земята, докато сме живи.
Мислиш ли, че има покаяние в ада? [addsig]

enravota,
Аз разбирам въпроса или по- скоро проблема така- може ли, ако (случайно се случи така, че) някой паднал ангел се покае, да бъде приет пак в Царството Му сред другите там. За това говоря аз- но пак подчертавам, че не мога да съм категорична в разсъжденията си
Това разбирам аз за покаяние в ада, но може би има друго значение...
ДреБ

Quote:

On 2005-05-03 17:21, DreBchO wrote: може ли, ако (случайно се случи така, че) някой паднал ангел се покае, да бъде приет пак в Царството Му сред другите там.

Много любов има в тебе Дребчо , обаче насочи я към ближните ти, не към дяволите

"Господ, твоят Бог, е сред тебе. Силният ще те спаси, ще се весели за теб с радост, ще мълчи в любовта си, ще ликува за теб с песен"
Софония 3:17

[ Това съобщение беше редактирано от: enravota on 2005-05-03 10:57 ]

С уважение към,enrovata!
Моля,за най-бързо извинение на DreBcho!
Мене като ме обича,аз да не съм дявол!
Ако не последва извинение няма да отговарям на въпросите ви и се отказвам от общение с вас.Бог да ми прости за твърдия тон!
Оставате без уважение до вашета прошка.Санчо.

С уважение към Санчо,
но Санчо, с уважение трябва да ти кажа да четеш внимателно и с уважение

Quote:

някой паднал ангел се покае, да бъде приет пак в Царството Му сред другите там. За това говоря

С уважение ти казвам, че отговарях, с уважение, на тези Дребчови думи.
С уважение, Енравота [addsig]

enravota,
Не знам дали си разбрал/а (съжалявам, но не знам пола ти ), но аз много уважавам теб и всяко твое мнение. Затова ти благодаря за съвета и се радвам, че ми отговаряш така услужливо и доброманерено. И все пак мисля, че е също толкова важно да обичаш дяволското, колкото и ближния. Не е ли вярно, че е по- трудно (а оттам и по- важно) да обичаш въпреки, а не заради...
Мили ми Санчо,
Мoже би защото не познаваш енравота, но мнението ти за него е погрешно- той е винаги много добродушен и любезен. Моля те, послушай своята Хуана (Тереса) Гутиерес- Панса, не се обиждай и продължи да споделяш знанията и идеите си с приятния и закачлив тон както досега.
До скоро! ДреБ

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-04 03:52 ]

С уважение към "съпругата" ми и моят приятел/ка/-еnrovata!
Поклон и най-искрени извинения.Знаех си аз,че съм сгрешил,но нали не спах от любов миналата нощ и станах нервен.Простете ми и Бог да ми прощава!
С уважение,искренно ваш,Санчо.

[ Това съобщение беше редактирано от: Sancho on 2005-05-03 17:38 ]

Мили ми Санчо,
Добрият Енравота има достатъчно доброта, за да прости на всеки. А за вчерашната ти безсънна нощ може би аз съм изцяло виновна- така невежливо да забравя да ти пожелая същата сладка и приятна нощ като моята, след като толкова много ме изненада... Поемам пълната отговорност и.. обещавам да не се повтаря...
С много чувства! Твоята Хуана-ДреБ

Мили ми Санчо,
Само още един въпрос- защо в профила ти пише че си строител, а казваш, че следваш в католически институт? Дали не криеш нещо от своята грижлива "съпруга"...
ДреБ


[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-03 17:56 ]

С уважение към моята,"съпруга"!
Аз съм един обикновен човек,като героя си.
Боря се в една чужда страна,втората ми родина-Испания.От 3 години съм тука и след месец ,с Божията помощ,ще взема резиденция.Знаеш ли "съпруго" моя какво е емигрант?Дълга и широка история.Но Бог беше/и сега е с мене/. Пс 23.
Института е задочен - 5 години -През деня работя,като общ работниk,а вечер на училище.Църквата се казва /парокия исп./ Свети Петър-Апостол.Тя поема моята издръжка изцяло.
Ако се срамуваш от мене,кажи ми.
Апостол Павел е правил палатки,а аз къщи.
С уважение.

Мили ми Санчо,
Ако човек прочете постинга ти, остава с впечатление, че не си разбран от "съпругата" си. И за да не се въртя в леглото нощем в съмнения дали това не те е довело до още една безсънна нощ ще ти кажа, че знам какво е "емигрант". Сестра ми от 4 години учи и работи във Франция, и аз сега като завърша също ще отида при нея... Не съм се съмнявала в искренността ти- стана ми интерсно дали наистина работиш тежка работа и учиш толкова трудна материя... И тъй като се оказа, че е така, те уверявам, че се чувствам изключително горда със своя "съпруг"- изисква се много сила на духа, труд и самоувереност затова.
С най- добри чувства! ДреБ
ПП Сега разбирам защо съм те избрала за свой "съпруг"- изключително интересен си...

[ Това съобщение беше редактирано от: DreBchO on 2005-05-03 18:31 ]

С уважение към моята,"съпруга!
Из цикалът - "С юзда"-2 чсст.
Времето тръгва в тръст към залеза.Хълбока стене от удар на шпора.Галопира!Не спя и ноща ми завижда.
Сега съм в обора при моита кобила.
С уважение,Санчо.

Дали сега "моят" Санчо е спокоен... и ще мога ли да му задам още един въпрос...или може би два, три, четири...

Санчо, ти така и не ми отговори дали ще мога да ти задам няколко (още) въпроса, но аз търпеливо ще си ги задам и ще изчакам отговор... защото бих искала да продължа започнатото, а без "одобрението" на своя "съпруг" как мога спокойно да го довърша... Та каква беше истинската причина да ми напишеш първия постинг- кажи ми честно, защото човек се учи от грешките си и аз бих искала да видя своите (евентуално през твоите очи) за да мога да продължа без да ги допускам отново...
ДреБ