Първо искам да тръгнем от следната презумпция - обективно погледнато човек обича най-много своите близки в семейството си - жена, деца, родители, братя и сестри. Не коментирам, казвам само че това е обективно така.

Сега на въпроса - относно вярващите хора, които са част от Църквата на Бога - можем ли да имаме предпочитания и градиране в любовта си спрямо тях? Т.е. може ли за едни да се раздаваме повече, а за други по-малко, едни да предпочитаме пред други (то че може, може, но редно ли е?), може ли в църквата да има неравномерна любов? Може да кажем - без този брат не мога да живея, но може и да мина без онзи?

Моля ви да имате предвид следните текстове - Римляни 12.10 и особено Филипяни 2.2.

мерси за всички мнения

Абе Ники що се хващаш само с тези два стиха и после какво означава ЛЮБОВ? А как го намираш това да се молиш на Бог за някого така, че сатана да погуби тялото му/е ти със сигорност знаеш защо/, това ще го наречем ли любов?
Навсичко от горе същия този Павел пише за една ИЗОБИЛНО ПРОСВЕТЕНА И ВСЯЧЕСКИ ПРОНИЦАТЕЛНА ЛЮБОВ. Ейго на!
Филипани 1:8-10 Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

Пасажа определено отваря много нови под теми.

Дано се включат и други.

Абе Ники що се хващаш само с тези два стиха и после какво означава ЛЮБОВ? А как го намираш това да се молиш на Бог за някого така, че сатана да погуби тялото му/е ти със сигорност знаеш защо/, това ще го наречем ли любов?
Навсичко от горе същия този Павел пише за една ИЗОБИЛНО ПРОСВЕТЕНА И ВСЯЧЕСКИ ПРОНИЦАТЕЛНА ЛЮБОВ. Ейго на!
Филипани 1:8-10 Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

Пасажа определено отваря много нови под теми.

Дано се включат и други.

Простете, че на два пъти го изпратих

как да ги обичам хората в църквата ли.. хм, трудно право да си кажа
но с оглед на това, което пише в Словото, трябва да сме единни; но, виж, niki_b, как не сме.. Съобразно Филипяни 2.2 любовта се състои освен във всичко друго и в единомислието; то е ясно, че различните хора си имат свое мнение, но поне можем да се стремим към единомислие, нали; ако не сме единни, сме лесно уязвими; всички знаят историята на хан Крум (май той беше).
другото е, че любовта се изразява и в делата. тук много на място идва това за изобилно просветената и всячески проницателна любов, с други думи нещата винаги е нужно да се изпитват, за да не ни баламосват (знаеш как има хора, които цитират правилата като Сатаната Евангелието).
та това е според мен най-общо - единството и взаимната подкрепа, доколкото може; това като че ли излиза малко от емоционалното отношение на предпочитание
иначе, неравномерна любов - според мен не е възможно с всички да си по един и същи начин, просто защото хората са различни; та в този дух, на практика един човек ти става по-близък, друг ти е по-чужд. дали това е редно може и да не е най-точния въпрос; може би просто е неизбежно.
но за мен като че ли това е важно - да знаеш, че си сред свои, нали ме разбираш? когато започнеш да се чувстваш като "чужд сред свои" вече нещо не е наред..

здравей Анонимен, здравей Лена

за анонимен - ами наистина има много други стихове за любовта, аз обаче избрах именно тези два, защото те поясняват любовта и като качество (като сродници) и като количество (показвайте еднаква любов). Искаше ми се да коментираме не детайлите на любовта в пълнота, а качеството й спрямо хора, които не са ни роднини, но трябва да обичаме като роднини, а също и факта, че тази наша любов се предполага, че трябва да е еднакво (силно роднинска) към всичките ни братя и сестри без да проявяваме предпочитания.

За Лена - ти казваш сега "според мен не е възможно с всички да си по един и същи начин". Ами и според мен не е възможно. Нали си спомняш преди дни какво си казахме за прошката? Т.е. колко невъзможна е тя във варианта препоръчан ни в писанията. Ами и с настоящата тема е същото - какво ? да не би Павел да иска да ми каже, че трябва да обичам еднакво всички хора в църквата? и това "еднакво" да означава в действителност "еднакво силно", и не само еднакво силно, но и наистина като мои роднини???? Аз разбирам какво значат думите неизбежно, обективно, реално и т.н., но от известно време (години) в християнския ми живот има глад не просто за това "да си обясня нещата" и да вървя спокойно, а наистина да изпитам пълнотата на Духа. Права си - наистина е невъзможно, именно за това подобни стихове преминават "като леки кораби" пред очите ни и ни звучат като поезия (и на божидар пророчествата за Израел му звучат като поезия). Тези стихове обаче не са поезия, а нещо като новозаветни заповеди - Нова заповед ви давам - да се любите един друг КАКТО аз ви възлюбих - и то не само някои, а всички да любите така.

С оглед да задълбочим изследването си по темата, имате ли нещо против да разгледаме причината поради която Давид нарича Саул татко? Справка - след като се посвенява да убие амаличанския цар Агаг, Саул не се посвенява да избие цял свещенически град, защото били дали подслон на Давид, както и да се допита до вещица. На този човек Давид казва татко!

Моля ви да включите към коментарите си по дадените вече стихове от Римляни и Филипяни и коментар към това "чудо" в отношенията между Давид и Саул.

Мерси на всички, които биха се включили.

Забележка - лесно е да говорим за теологически теми повече или по-малко отделени от ежедневието ни, нека се помъчим да мислим и говорим задълбочено по теми, които могат да променят всекидневния ни християнски живот и да ни накарат да преосмислим битието си на божии синове и дъщери.

поздрав

Здравейте,
Смятам, че темата така както беше поставена има няколко разклонения.
1. Относно стиховете, които цитира anonymous - пасажът от Фил.1: 8-10 се отнася не за това дали трябва да имаме любов, а да не бъдем наивни в начина, по който проявяваме любовта, която се предполага, че имаме т.е. водени от любовта все пак да оставаме здраво стъпили на земята. Относно втория текст взет от 1 Кор. - предаването на Сатана в контекст се свързва с църковното дисциплиниране - отлъчване от събранието на човек, който е съгрешил тежко и откзва да се покае. Следва да отбележем, че крайната цел не е нито да бъде наказан грешика, нито да бъде събранието предпазено, а "да се спаси духа му" - т.е. да се доведе в крайна сметка до покаяние. Следователно и тук движещия мотив е любовта.
В заключение според мен стиховете, които посочваш не се отнасят за това дали трябва да имаме любов, а как да проявяваме тази любов.
2. Вярвам, че за нас като хора е невъзможно да проявяваме такава любов, за която пише Ники - нито като качество нито без да да правим разлика между хората - не можем дори и с Божията помощ.
3. Вярвам, че Божият стандарт е именно такъв въд любов.
4. Накрая вярвам, че именно сблъсъка между нашето несъвършенство и Божията заповед ражда стремежа към освещение, който би трябвало да е отличителна черта на всеки християнин, резултатът от който е не идеален човек, но реален напредък чрез силата на Святия Дух. Това чувство на неудовлетвореност и вътрешно безпокойство (което по никакъв начин не противоречи на Божия мир) ражда в нас смирение и този "глад" за който говори Ники. Нещо повече то непрестанно ни кара да се стремим да превърнем нашето богословстване в практика. Дано тези човства да се намират в повече християни.
Поздрави

здравей анонимен,

добре пишеш. Бог да те пази.
за едно ще те помоля да кажеш. Защо Павел и Исус ни казват да правим неща, които не можем? Онзи с парализираната ръка НЕ можеше да я простре, но Исус му каза точно това да направи. Онзи повярва и ... го направи. Той наистина го направи. Той не се стремеше дълго време, а просто си простря ръката. В смисъл, ако ти е зададена заповед в НЗ, в какъв смисъл ти не си способен да я изпълниш? "За всичко имам сила чрез...". Ако ти е заповядано (не препоръчано) да обичаш всички с еднаква любов, като сродници, както Исус ни обича, какво да правим? Нека просто ... го направим. "...чистотата и простотата, които дължите на Христос"....

да, така е.. Анонимен, аз мога да се съглася с теб, че ние се стремим към съвършенство и пак сме просто хора и по-точно ние се стремим да бъдем като Исус, който ни даде пример кое как да правим; най-голямото (едно от най-големите) чудеса за мен е как Исус е успял да остане безгрешен, въпреки че беше човек тук на земята.. и все пак Божи Син.

niki_b, да, разбирам какво искаш да ми кажеш; това е нова заповед - да се обичаме както Той нас; това е заповед.. хм.
Вероятно щом е заповед, е нужно малко да се дисциплинираме, за да я спазим; искам да кажа, че е нужно да се положи усилие, както се казва (не знам къде точно в Библията) да възпитаме чувствата си; т.е да се "настроим" да обичаме другите (братята и сестрите де); така, знаеш ли, ники, аз понякога съм си правила експеримент - някой, който ми е неприятен, започвам целенасочено да се опитвам да открия поне 1 нещо, което ми харесва в него и започвам да се държа приятелски с този човек и в повечето случаи рано или късно ми се отговаря със същото; в крайна сметка започвам да изпитвам "реални" симпатии към този човек
Може би е необходимо така да се стремим да възприемаме хората в църквата като "нашите хора", "ние".. да де, това е ясно; аз си разсъждавам. и все пак, аз съм убедена, че когато ти показваш на другия съзнателно положително отношение, то рано или късно ще ти се отговори със същото; мисля, че това е и начин на мислене
Не знам, но явно Давид наистина много е обичал Саул, за да го нарича татко и явно го е обичал още от преди Саул да го подгони; сякаш Давид много е искал да спечели Саул.. обичта му, приятелството му и това желание надделява.. как ви се струва? Освен това Давид е бил приятел с Йонатан и го имал за свой брат, той се е бил привързвал много силно..
има и още нещо за любовта, което ми се струва, че ни пречи да изпълним тази заповед на Исус; често ние даваме любов и възлагаме очакванията си върху другия, обаче той не изпълнява очакванията ни и ние сме разочаровани;всъщност ние се разочароваме от нашите нереални очаквания спрямо този човек; ако успявате да ми схванете мисълта, струва ми се, че е нужно да разберем любовта в смисъла на безрезервно отношение. т.е това е до голяма степен отношение и състояние на самите нас, което показваме на другите, без да изискваме неща, които те не могат да ни дадат. аз вярвам, че е възможно човек да има любов в себе си като отношение към хората и малко то малко това ни прави щастливи (поне мен)

Здрасти Лена

съгласен съм. Аз по-скоро обаче, както отбеляза и Анонимен, не коментирам как точно да стигнем до целта, а бих искал да се съгласим дали такава именно е целта ни. Да повторя - 1. Да обичаме хората в църквата както си обичаме роднините (стиха от Римляни) 2. Да ги обичаме еднакво с тази любов, т.е. както Той ни възлюби, без разлика - просто всички еднакво (стиха от Филипяни).

Та въпросът ми е можем ли да достигнем до съгласие, че именно такава е божията воля за нас? Без да коментираме дали сме способни и как ще стане - по презумпция, ние сме НЕспособни на това, което иска Духът да свърши чрез нас.

Ще се радвам и други да се включат.

Поздрав с един стих "... Духа не угасяйте..."

Здравей Ники,
Задаваш ми въпрос, който е доста болен за мен - има ли заповеди, които не можем да изпълним? Ще се опитам да кажа няколко неща. Според мен отговорът е да, има неща, които са ни заповядани и които не можем да изпълним. Нека да вземем за пример 1 Йоан 2:6 "Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." В контекст това се отнася за пазенето на Божиите заповеди като цяло. "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.
Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.
Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.
Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос." (1 Йоан 2:3-6) Сега, ти наитина ли ходиш, т.е. пазиш Божиите заповеди както ги е пазил Христос? Аз не мога да кажа това за себе си, особено в светлината на 1 гл от същото послание. "Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.
Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас.
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас." (1 Йоан 1:7-10).
Нека да вземем друг пример:Мат. 5:48 "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." Ники, аз не съм толкова съвършен и не мога да изпълня тази заповед. Моята святост никога няма да бъде равна на тази на Бога. Все пак това е заповед, която Бог ни дава.
Ограничавам се с тези няколко стиха, защото те са много широки.
Ако питаш "Защо Бог изисква от нас тези неща ако са невъзможни?" най-доброто което мога да кажа е Защото това е Божия стандарт за святост и Бог никога не може да го снижи. Ние точно а това заслужаваме осъждение, защото не можем да покрием този стандарт. Нещо повече, точно за това сме спасени и чрез вяра - защото "чрез дела изисквани по закона няма да се оправда е никоя твар."
Смятам обаче, че твоя въпрос беше зададен по друг начин - нс дали Бог снижава стандарта си, а дали дали чрез силата на Святия Дух не ни издига до положение, в което ние сме направени способни да го покрием. Слава Богу - прави го. Но тук идва въпроса как става това или по-скоро кога това става. Аз смятам, че освещението е двустранно. От една страна то е мигновено и пълно, защото "вярата ни се вменява за праведност." (израз използван 11 пъти само в Римл. 4). Чрез вяра Христовата праведност става наша. Това е вменена праведност. От друга страна на едно практическо ниво ние ежедневно изработваме нашето освещение. ("Търсете мир с всички и онова освещение без което никой няма да види лицето на Бога"). Това практическо освещение започва с нашето новорождение и ще завърши когато ние бъдем с Бога, но не и по-рано. Тогава ще бъдем окончателно освободени от нашата плътска грешна природа, която воюва срещу Духа (Римл. 7 и Гал. 5 говорят за тази война в нас). До този момент ние няма да сме в състояние да не грешим (още нещо, което Бог ни е заповядал да не правим) или да обичаме винаги и всички не само с еднаква, но и с пълна любов.
След като съм казал всичо това трябва да призная, че то не ми харесва - не само като реалност в момента, но и защото не искам то да бъде разбирано като успокоение. Както писах в предишното си писмо мисля, че ако Святия Дух работи в нас резултата ще е двустарнен - от една страна Той ще породи в нас безпокойство за живта ни, който не отговаря на Божиите стандарти и ще провокира стремеж към освещение, а от друга ще ни даде сили да осъществим реален напредък в начина по който обичаме т.е. ще ни научи да обичаме по-силно, по-истински и повече хора вместо само да богослвстваме за това как и кого трябва да обичаме. Ние все още може да се ядосваме понякога,може да усещаме недобри чувства към някого или да си даваме сметка, че държим повече на едни отколкото на други братя и сестри, но също така ще можем да прявяваме и тази Божия любов, "която е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух." Тя няма да съвършена (също като самите нас), но ще е истинска, реална и едно неоспоримо свидетелство за Божието действие в нас. Нещо повече ние ще преживяваме на практика нашето освещение - ако дадем възможност на Духа да работи в нас ще се случва чрез вяра и освещение да протягаме исзъгналата си до този момент ръка в области и ситуации, в които преди ни е било невъзможно да направим това. А това е истинско чудо.
Ники, разбирам това, което пишеш. Аз не съм привърженик на никоя формана перфекционизма в богословието, но далеч от мен да направя от идеята за прогресивното освещение извинение за греха, мързела и липсата на посвещение. Ние можем да си даваме сметка за нашите слабости, но не можем да приемем (разбирай и да се стремим) стандарт по-нисък от Божия. Това е причината "цялото създание съвкупно да стене и да въздиша досега очаквайки да с освободи от тлението ида премине в славната свобода на Божии чада." (Римл.

Здравей анонимни варненлио,
гласувам с двете си ръце, и с двата си крака за всичко, което си написал и ти благодаря. Ако беше кандидат за кмет на варна, и ако аз бях варненец (леле от 17 години не съм ходил в този град!?) щях да гласувам за тебе.

най-много ми хареса, дето казваш как "ние ще преживяваме на практика нашето освещение - ако дадем възможност на Духа да работи в нас ще се случва чрез вяра и освещение да протягаме исзъгналата си до този момент ръка в области и ситуации, в които преди ни е било невъзможно да направим това. А това е истинско чудо." за това именно говоря и аз. то отчасти обезсилва твърдението, че има неща на които сме неспособни, защото постулира недвусмислено, че ако слушаме Духа ще правим незъвможното за нас. "Господи, ако си Ти - кажи ми да дойда при теб по водата" са думи достойни за месеци благодатно пеене в моето сърце !!! Ако си Ти Господи - само една дума ми кажи и твоето слово ще ме направи способен да направя повече отколкото искам или мисля !!! Ще ходя по водата, напук на всички вълни ще прощавам както ти прощаваш, ще обичам както ти обичаш, ще обичам всички по равно и т.н. с други думи "ще ходя, както Ти ходиш" (1 Йоан 2:6) .. и наистина не ходи ли Петър както Исус ходи по водата (демек абсолютно невъзможното направи както и да го погледнеш) и то още преди да има Духа ?

Радвам се че споделяме едно и също разбиране за божия стандарт, към който да се стремим безкомпромисно.

Макар и да си давам сметка, че това не става от днес за утре, се възмущавам от практическото отсъствие на наставление в църквите в посока тотално и съвършено ходене в Духа, като че ли това е някаква екстра от небесния завод, която предлагат само при юбилейни издания на определени модели пророчески атомобили!? Всичко си тече ли течеее и това си е. Няма го онова чувство на неотложност, на нетърпение, на настървение, на пророчески живец, дори на жило, което да разбуди, разбуни и накара хората да кажат с изгаряща ревност АМИН ДОЙДИ СИ ГОСПОДИ ИСУСЕ ЗАЩОТО ТВОЯТА НЕВЯСТА СЕ Е ПРИГОТВИЛА !!! ... приготвила ... друг път. В този смисъл, как мислиш, дали е целесъобразно (мразя тази дума), макар и да сме наясно с принципите на прогресивното освещение, да поставим ударението на едно "ДНЕС АКО ЧУЕШ ГЛАСА МИ..." ?! А дали нещата не стоят в действителност така, че това прогресивно освещение де факто престава да прогресира, ако то не е постоянно "юркано" от перспективата, която аз излагам? В смисъл, брат ми, нали виждаш - всички вярват в прогресивното освещение - и къде е прогреса? Вярвам, че само една непримирима и в същността си дълбоко есхатологична перспектива може да накара човека да върши чудеса в ходенето си. Е, знам какво някой би могъл да ми каже - "да, ама само Петър ходи по водата, Йоан не ходи" и т.н. неща, които имат за цел само да се обезсили една иначе ясно изявена позиция в Писанията - който е християнин да ходи като Христос.

и един друг въпрос имам към теб. в случай, че споделяме същите абсолюти на ходене и поведение в божия път и се случи да разберем, че в миналото сме постъпили невярно спрямо тях и имаме възможност да изправим нещата, трябва ли да се пробваме? Не питам за цената, аз никога не питам за нея. Откак се покаях на 16 смея да кажа, че цената на божиите неща, никога не ме интересува. Това е мискински пазарлък в сравнение с цената, която плати Исус. Питам дали трябва, а не какво би ни струвало. Това какво ни струва нещо, трябва да е ирелевантно за всеки християнин. Какво мислиш по въпроса? Защото считам, че времето има тази особеност да замазва неумолимо възприятията ни и постепенно да ни кара да си обясним дадени минали постъпки, или дори да не си ги обясняваме, а просто да си караме напред все едно, че нищо не е било. Аз за себе си съм уверен, че небесният тефтер няма подобни амнезични уклони.

от сърце ти пожелавам заедно да участваме в тази "славна свобода на божиите чада".

ники, аз пак не съм те била разбрала точно.. извинявай
да, напълно приемам това, което Анонимен сподели
защото както се казва "за всичко имам сила, чрез Онзи, който ме подкрепява" Филипяни 4:13
и още нещо: "защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша" Римл. 7:18
но после апостолът казва, че има избавление, а именно: "И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон" Римл 7:25
с други думи и аз искам да подкрепя казаното от Анонимен - сами по себе си не можем, обаче Бог, който е в нас е свят и силен и Той ни освещава.. да се стремим да бъдем като Него. Вероятно, наистина заповедите му към нас са един стандарт, към който трябва да се стремим, въпреки че в настоящето положение не можем да го изпълним; все пак Исус си остава пример за нас, нали

Здрасти пак Ники,
Май спечелих още един човек за каузата - ще го имам в предвид ако се кандидатирам във Варна. Пък кой знае - ако направиш същото в София може да ти върна жеста (на първи пристигам на твоя територия ама не не за постоянно - само за 1 седмица "работна среща").
Напълно съм съгласен с теб, че освещенето макар и прогресивно трябва да се изработва ден за ден с една есхатологична перспектива ("Работете докато е ден. Идва нощ, когато никой не може да работи.") Нито утрешният нито миналият ден ни принадлежат. Единстеното, което можем да направим е СЕГА. Павел ни съветва каквото и да правим да го правим като за Господа, а не зе човеци. А Яков казва: "Който знае да прави добро и не го прави съгрешава." т.е. ДНЕС ние трябва да направим всичко, което можем по най-добрия начин. Ако решим да прилагаме за освещението българския модел на работи "не оставяй утрешната работа за утре когато можеш да я свършиш в други ден" ще пожънем и българските успехи "няма да изпълним плана, защото трима работят за двама и получават за един." Така че, да, съвсем прав си когато казваш "ДНЕС ако чуете галса Му не закоравявайте ъсрцата си."
Относно втория ти въпрос - дали ако сме били неверни и можем да оправим нещата си струва да се пробваме? - смятам, че зависи от ситуацията, а тук готови рецепти няма (знаеш, обикновено живота се оказва много о-сложен от нашето богословие). Обаче да, като принцип си струва да се пробваме, струва си и още как

Е, Ники, мисля че се разбрахме, макар че още от мачалото си беше така.
Поздрави

абсолютно съгласен. Бог да те пази... до края.

niki@cofief.bg ми е мейла, ако решиш да излезеш от анонимност. Ако искаш може да се обадиш, като идваш по шопско. Лена също се чувствай свободна да ми пишеш, ако искаш.

и на анонимен и на лена -

забравих да ви кажа една думичка, чието значение разбрах през последните години, когато се наложи да преосъзная из основи страшно много неща. тогава разбрах и колко много неща просто са ни дадени даром. аз получих от вас много през изминалите дни, докато си писахме и затова е нужно да кажа -

благодаря

ники